Произход, език и култура на прабългарите

[Зитко]

Явно ти е надрънкала куп глупости. Траколожка фенка на Фол и работеща на Перперикион, т.е. за Н. Овч. е просто ужасяваща комбинация.

Между другото там сред другите графити има и един на самолет, така че с графитите човек трябва да се отнася малко по-внимателно.

Като че ли усещам лека нотка на ирония към нашата световноизвестна траколожка,но наскоро нейният екип направи поредното сензационно откритие с колосална научна стойност -така нареченият "Летящ диск",което,разбира се,е една красива метафора за каменната перка от такийски самолет-на снимката се вижда компютърната реконструкция,направена в Центъра по Тракология.Следователно въпросните графити едва ли са били налудничави чертежи на някой пиян до безпаметност тракийски жрец

[_magotin_]

А на плоскостта на религията на българите, батакът в официалната теория става още по-голям.

Но ако човек непредубедено подходи към многобройните сведения на арабските автори, че хазари, тюрки, гузи и т.н изповядват религията на магите, то ще стане ясно, че в същоност от един момента нататък има много голямо сходство между култовите действия и вярванията у иранците и у тюркоезичните етноси. И иранците и редица алтайски етноси (включително ранносредновековните тюрки)са почитали огъня, водата, земята и прочие и учени, занимаващи се с тази материя твърдят, че най-общо структурата на религиозността на индоевропейците се доближава до тази на прототюрките повече от колкото религията, на който и да е друг палеоориенталски или средиземноморски народ. Т.е и тази част от доказателствата за "тюрския" етнос са повече от съмнителни като се има предвид, че иранската религия е преди тюрската поне с половин хилядолетие.

Още повече, че е установено, че в езическите български храмове водата е била почитана (като съществена част от ритуалното действие), а корените на това са не другаде, а в най-древните индоирански култове и то далеч преди Заратустра, т.е преди още да се оформи тюрския праетнос майка.

В момента, в който турките са започнали контакти с иранските народи, е започнало и влиянието. Ранните сведения за религията им - ако се съгласим, че хуните са техни предци - драстично се различават от по-късните, примерно от Симоката. Освен това непредубеденият анализ показва, че иранските религии са имали огромно влияние над другите народи - примерно манихейството, на основата на други култове, е било разпространено повсеместно, зороастризмът е повлиял на гръцките философи и т.н.

[проф. Добрев]

Само че, ако се направи една бегла справка с историческите факти, езикът по нова време не е бил такава статична величина като днес, а се е отличавал с голяма динамика. Нямам предвид динамика на развитието му (което си е чисто лингвиститен момент), а динамика на ползването от един или други групи от хора. И така с понятието "етноси" се размива понятието - произход. А най-често се смесват и настава голяма галимация. Чисто исторически и фактологически по-точно казано, на първо място е произхода - в кой географски район и по кое време се е оформила определена група от хора с някакви общи черти по между им. Това ще изначалният етнос на прародината, за които единствено съответният език, говорим от тях ще е праезикът и той ще е матерен за тях.

Само че, точно тази тюрска прародина и праезик не могат да се установят от науката. Ако това се знаеше, щеше да е доста по-лесно да се проследи как този праезик се е прехвърлял на други групи от хора и евентуално етноси в резултата на историческото общуване и процеси между тях. И тогава щеше да е по-ясно дали за българите този език е "матерен" или те посто са го говорили само в определен момент от време под натиска на историческите обстоятелства. И кои от тези българи са го говорили - всички или само определена прослойка. И тогава ще можем да сме категорични българите от тюрските етноси ли са или не са такива, независимо, че за определен период от време УПОТРЕБЯВАТ тюрски език.

С оглед на тази проблематика, за мен към момента най-удачна си остава теорията на номадския Pax, която отчита именно историческите взаимодействия и последиците от тях. Една от тези последици е приемането на определен език за определено време без това да променя етноса на употребяващите го. А и тези групи от хора винаги са били от смесен характер, т.е от различни етноси. Затова част от българите може би от привнесените тюрски етноси за говорили тюрски като матерен, но голяма част от останалите етноси, включени в понятието българи или не са го говорили или са го говорили, но без това да ги прави "тюрски" етнос.

Затова, ако се приеме според тази теория, че българите след като попадат под политическата власт на хаганата са принудени да употребяват и тюрския език като официален език на победителите, това е много добро обяснение. И като официален език, той може би е употребяван не масово от всички българи, а само от елита, който е изразявал официалната власт и е контактувал с тюрските "шефове" на техния език, което е нормалната практика в цял свят от както съществува историята на човека. И именно защото този език не е бил матерен на повечето българи, той се запазва само в ръководната българска прослойка за определено време (включително и около създаването на Велика България и преминаването й в Дунавска България), а през следните векове този език бързичко умира и изчезва от историческата сцена. А иранският/те език/ци, които са говорени масово от останалите българи са доста по-близки спрямо тюрския до езика, говорен от тукашните славяни (нямам предвид, че се разбирали без преводач като твърди Божидар Димитров де).

Това е само предположение, разбира се, но доста по-реално от "тюрската" теория, която не може да обясни именно това отмиране как става и то толкова бързо. Е, да, то се обяснява с още една такава теория за бързото претопяване на българите тюрки от морето славяни. Но и тази теория е също толкова неиздържана като тюрската. На Преславския събор се установя славянският език като официален, но кой може да каже тогава на какъв език са говорили обикновените българи и дори славяните? Никой, само се презумира. Сложна работа.

Лингвистиката като наука започва от 400 г. пр.н.е. и към момента тя е може би не само най-обемистата, но и методологически най-добре обоснованата и потвърдена наука.

С всички тези недомислия или както е във вашата терминология, с цялата тази галимация, вие я срутихте до основи за нула време, особено с това, че народите си сменят езиците, подобно на носна кърпичка!

[проф. Добрев]

Аз обаче не съм от неговия ранг на световно известен учен и специалист, та си задавам едни простички въпроси и ми се ще да получа ясен отговор от тюркофилите.

Ако българите са тюрски етнос:

1. защо тюрколозите казват, че "тюрският език" точно на българите е много странен (в смисъл за нетипичен "тюрски")?

2. как е определено, че езикът на който са говорили българите като идват тук е точно тюрски, след като се твърди от лингвистите, че от езиковите остатъци са установени ДУМИ, но до днес няма нито един надпис от епохата на предхристиянска България, от който да става ясен ГРАМАТИЧНИЯ СТРОЕЖ на техния език. А граматичният строеж е най-важното доказателство за това какъв е произхода на езика. И днес много българи употребяват ДУМИ като фен, мадърфакър, кул, компютър, хардуер, софтуер и още можеби десетки и стотици такива, но само по тях бихме ли казали, че не са българи, ами американци (например)?

3. по -горе неслучайно питах дали някой знае за български надпис от предхристиянска България, където да се споменава Отюкен. Отюкен е светая светих, сакрален топос на тюрките. Той, по значение е нещо като Мека за арабите или Ерусалим за евреите. Не случайно, там има страшно много рунически надписи на тюрски, известни като Орхонските надписи. В тях изрично се посочва, че Отюкен е лоното на тюрките, там където те се чувстват в безопасност (далеч от китойските градове), там те могат да събират сили, да планират походи и цялата си политика. Т.е Отюкен е едно изключително важно място за истинските тюрки и те ако са такива го ПОМНЯТ. Между другото за значението на това, говори фактът, че в центъра на Хангайския Отюкен, в басейна на Орхон Тола и Селенга са съсредоточени погребалните съоръжения-храмове на аристократите на истинските тюрки - тези от Втория Тюрски хаганат.

Дори уйгурите след като стават манихеи, техните хагани продължават да се отнасят с твърде много респект към Отюкен, защото за тези култури, миналото е образец за настоящето.

Следователно, ако българите са тюрки и по останалите елементи на опредлението за етнос - култура и обща история и те трябва да имат такъв незаличим спомен за Отюкен и както е и при другите тюрски народи да го споменават доста често в каменните си надписи. Нещо повече, да отбелязват Отюкен по специфичен сакрален начин с комплекси от погребални съоръжения-храмове на българските канове и аристокрация. Та пак питам - така ли е? Има ли поне едно доказателство за това?

Има и още много едни такива "дребнави" въпроси, на които ми се ще да получа отговор.

А с тези си въпроси, сега вече съборихте и Тюркологията!

Върхът на сладоледа тук обаче е интелектуалната ви немощ да проумеете многозначността на етнонима "тюрки".

[проф. Добрев]

Това което обясняваш се отнася за късните тюрки, българите нямат почти нищо общо с тях.

Не търсете тюрки и тюркска култура при прабългарите- най вероятно няма такава.

Прочети тук за алтайските и сибирските култури и особено за таштъкската.

Аз пък мислех че точно графитите са едно от доказателствата за алтйският произход.

Я вижте хей тук какви хубави конници, с дълги копия и пера на шлемовете.

Сигурен съм че съм виждал такива и по нашенско:

Бронзовый век

Вооружение сибирских воинов эпохи бронзы. Бронзовый век - примерно с конца 4-го до начала 1-го тысячелетия до н.э. Бронза стала основным производственным материалом. Почти не встречались теперь копья и дротики с тонко ретушированными изящными наконечниками. На смену твердому и хрупкому кремню пришли мягкие сланцевые и шиферные породы. Ненужной стала ювелирная обработка камня. Достаточно было быстро и довольно грубо несколькими сколами придать подобранной заготовке задуманный контур и обточить неровности острия. Основные типы боевых топоров бронзового века, встречающихся в Южной Сибири. Наконечники стрел из камня и кости. Наскальные реисунки эпохи бронзы. Тыва. Открытые бои. Тактика ведения боя. Первые государства и первые военные предводители государств. Искусство войны - искусство обогащения. Все взрослые мужчины из охотников и пастухов при малейшей необходимости теперь превращаются в воинов.

Тук в действителност се описват прабългарите тюрки.

По това време минусинските прабългари заимстват от индоиранците ризницата и сабята със съответните думи кюпе и сабя.

[DendroaspisP]

В момента, в който турките са започнали контакти с иранските народи, е започнало и влиянието. Ранните сведения за религията им - ако се съгласим, че хуните са техни предци - драстично се различават от по-късните, примерно от Симоката. Освен това непредубеденият анализ показва, че иранските религии са имали огромно влияние над другите народи - примерно манихейството, на основата на други култове, е било разпространено повсеместно, зороастризмът е повлиял на гръцките философи и т.н.

Точно така. Затова е много несигурно да се използва за безспорно доказателство едни такава смесени и "повлияни" религии.

Това е един от проблемите за доказателствата и на двете теории, но пък е в пълен унисон с теорията за номадския Pax и изобщо за вазимодействията и влиянията между различни групи от хора.

[DendroaspisP]

Според мен няма да ти отговорят. Най-много да ти пише Добрев, че българите са прототюрки. Тя затова по-издръжливата част от хипотезата е за т.нар. алтайски произход. Но то е манджа с грозде, защото алтайски произход е като "азиатски произход" - географско определяне, което не може да се свърже с определено културно съдържание.

Другият много голям проблем при тюркския произход е отсъствието на характерните за тюрките вярвания и пантеон. Дори да са "прото", у българите би трябвало да има подобен на древнотюркския религиозно-митологичен комплекс с двойки божества и т.н. Впрочем на Долния Дунав, пък и в Кавказ, не са намирани характерните за тюркския шаманизъм рисунки на скали, широко разпространени по Енисей.

Прав си. Не ми отговориха.

До някъде съм съгласен с поста на Raven като допускане.

[Raven]

Чел съм я, даже сега я разглеждам! Имам и една друга - български графити в Македония (ма не я разглеждам) нещо Вие да пишете, а не да се криете под книги и неустановени авторитети?

Ами аз не съм учен изследовател- историк или археолог, и за това ми остава единствено да чета и да се крия зад такива "неустановени авторитети" като Д. Овчаров, Ваклинов, Бешевлиев, Рашев, Гюзелев, Рънсиман, Притцак, Крадин...

От друга страна като сравнявам написаното от тези неустановени авторитети с творбите на разни форумни установени макар и непрофесионални авторитети съвсем определено имам доверие на "неустановените".

[DendroaspisP]

... Върхът на сладоледа тук обаче е интелектуалната ви немощ да проумеете многозначността на етнонима "тюрки".

Щом едно научно понятие е "станало" "мнозначно", то е ясно, че нищо не е ясно, а се замазват и замитат нещата.

Всеки може да го интерпретира както му уйдисва според това, кое значение му харесва. Затова в науката обикновено няма "многозначни понятия".

Понятието за етнос си е повече от ясно и еднозначно. Проблемът не е в понятието, а в конкретното подвеждане на една или друга група от хора към него.

[mitaca]

@Raven

Вижте сега аз не съм авторитет, даже форумен. Единственото нещо, за което пиша е, че с толкоз малко данни в областта на езика нищо не може да се докаже. Думи има да приемем, че са 450. Изреченията са малко, а по-дълги текстове (освен списъци) колко има? Измислената (пра)българска група от три изчезнали езика с много малко данни за тях и която се обединява с данни от четвърти, но с данни от векове по-късно нищо не обяснява. Много по-просто е (според любимия на БС бръснач на Окъм), чувашите да са тюрки влезли по-рано в границите на ВБ-я или подложени на по-дълго влияние от волжките (пра)българи и техния тюркски да се е "побългарил", затова да са почнали да говорят "по-друг" тюркски.

А и езика на ВБ от 8-ми, 9-ти век същия ли е като в 13-ти, 14-ти? За справка да вземем ДБ-я, поне за 13-ти, 14-ти имаме сведения.

Та накратко аз застъпвам мнението, че данните за езика са толкоз малко, че не може да се изгради каквато и да е хипотеза, камо ли теория. Затова трябва да се обърнем към по-други достъпни методи, гробищарство , градежи и т.н.

По отношение на "авторитетите". Не сте ме разбрали правилно! Изпитвам респект и страхопочитание към тях. Но и най-големия "авторитет" е човек и нищо човешко не му е чуждо, като например да греши. Някои признават грешките си (като Притцак), други не могат по различни причини. Кариера (градена на погрешна постановка оче в началото), конюктура в момента (политическа, научна) и други. Та идеята е, че не трябва да се вярва безпрекословно на всичко писано от когото и да е особено в обобщенията en gros.

[Raven]

Дайте го най накрая това интервю с Притцак в което си посипва главата с пепел и обявява публично че цял живот е вярвал в една погрешна теза и е говорил глупости?!

Постоянно чувам че Притцак се е отрекъл от трудовете си и от теорията си, но още не съм видял нещо по подробно, в какъв контекст е казано това?

Какво означава това?

Че прабългарите са иранци, какви иранци, откъде?

Самата иранска теория е такава каша че това може да означава всичко.

Аз самият съм привърженик на иранската теория във видът и "Рашев" , това не означава обаче че отричам трикомпонентната съставка на българите нито пък че вярвам и в една дума от онази пантомима в Афганистан.

Чувашите няма как да са късни тюрки защото корените на езикът им са лир вариант, късните слоеве са тюркски.

Наистина законът на Окъм важи с пълна сила в този случай, и наистина учените не са идиоти и правят разлика между основа на езика и по късни добавки.

[Ka40]

Ами аз не съм учен изследовател- историк или археолог, и за това ми остава единствено да чета и да се крия зад такива "неустановени авторитети" като Д. Овчаров, Ваклинов, Бешевлиев, Рашев, Гюзелев, Рънсиман, Притцак, Крадин...

А къде забрави професор Ив. Добрев?

[Aspandiat]

Лингвистиката като наука започва от 400 г. пр.н.е. и към момента тя е може би не само най-обемистата, но и методологически най-добре обоснованата и потвърдена наука.

С всички тези недомислия или както е във вашата терминология, с цялата тази галимация, вие я срутихте до основи за нула време, особено с това, че народите си сменят езиците, подобно на носна кърпичка!

Само че добрият стар Панини не се е занимавал с шизофренни теми като "400 тюрко-български заемки в староунгарски". Или с класификации, определящи прабългарския (болгарския, де) като някакъв език от западнохунска (или западнотюрска, помня ли ги и аз) група, в която влизали хазарски и аварски, тоест все езици с бошлаф установен лексикален фонд и граматика.

[mitaca]

Ще ми е интересно някой да даде линк за аварските и хазарските думи установени с приличен процент достоверност, може и да ги изброи, ако е по-лесно . Ама без чувашки и (пра)български за док-во .

[mitaca]

Като че ли усещам лека нотка на ирония към нашата световноизвестна траколожка,но наскоро нейният екип направи поредното сензационно откритие с колосална научна стойност -така нареченият "Летящ диск",което,разбира се,е една красива метафора за каменната перка от такийски самолет-на снимката се вижда компютърната реконструкция,направена в Центъра по Тракология.Следователно въпросните графити едва ли са били налудничави чертежи на някой пиян до безпаметност тракийски жрец

Не, не няма ирония. Бях си приготвил тежкия сарказъм . Ама за (пра)българската богиня де. И се съмнявам, че от музея в Кърджали (от там я наехме) ще пратят специално за нас известна траколожка. Не и помня името , но ще се консултирам, когато фамилията се прибере . Аз от траки не се интересувам, освен необходимия минимум (целта беше Перперикон и Татул, ма не за мен, моята беше Мо(ъ)нияк, която достигнахме с дъщеря ми след 150 минутно изкачване (щото един образ ни излъга, че било близо и с кола няма смисъл )), но там научих интересни неща. Кото например, че Фол намирал поразителни прилики между инките и траките в областта на......човешкото жертвоприношение. Не зная има дали е истина, просто нямам интерес .

[Aspandiat]

Не, не няма ирония. Бях си приготвил тежкия сарказъм . Ама за (пра)българската богиня де.

Досега не съм видял във фолклора и народната ни митология следа от богиня, все едно дали е прабългарска или друга. Покойният Венедиков търсеше следи от Артемида в образа на самодивите, но те пък не са богини.

[Aspandiat]

Ще ми е интересно някой да даде линк за аварските и хазарските думи установени с приличен процент достоверност, може и да ги изброи, ако е по-лесно . Ама без чувашки и (пра)български за док-во .

Боя се, че искаш невъзможното.

[glishev]

Е, Аспандиате, то ако питаш ирландските баби, дето са разправяли приказки на фолклористите, кралица Маб не е богиня, ама тя си е

[Perkūnas]

Тая тема е толкова зациклила, че...

Има ли желаещи за "кавказкия" произход на етнонима? Сдобих се с черкезко-руски и абхазко-руски речник.

[Зитко]

Тая тема е толкова зациклила, че...

Има ли желаещи за "кавказкия" произход на етнонима? Сдобих се с черкезко-руски и абхазко-руски речник.

Аз съм мераклия за "шумерски прозход на българите",но засега само трупам база данни и като стана готов,ще лансирам теорията

[Tyroglyphos]

Аз съм мераклия за "шумерски прозход на българите",но засега само трупам база данни и като стана готов,ще лансирам теорията

Леко си позакъснял, теорията е лансирана още през миналия век.

[Зитко]

Леко си позакъснял, теорията е лансирана още през миналия век.

Верно ли?Е ти хептен ме отчая,май не останаха древни цивилизации,от които да се търси произхода на българите,може би трябва да се насочим към извънземни,или може би има и такива вече?

[Goro76]

Верно ли?Е ти хептен ме отчая,май не останаха древни цивилизации,от които да се търси произхода на българите,може би трябва да се насочим към извънземни,или може би има и такива вече?

Ами то само китайците останаха свободни. Май вече е време да се мине на смесените версии, като например бактрийски хуно-тюрки с шумеро-персийска култура и славянизиран тюркско-ирански език Така вече всички ще са доволни.

[КГ125]

Космополит такъв!

[проф. Добрев]

Къде виде ругатни и клевети бе бро? Нещо си се объркАл. Кажи ти, как е изписано името "българин" в Битолския надпис? Що ли ми се чини, че не е БОЛГАРИН

Много добре виждам накъде биеш, но тази материя не е за твоя лингвистичен капацитет:

Отдавна вече възприетият, утвърден и най-широко разпространен термин наименование за дунавските българи в българската научна и научно-популярна литература е преди повече от век научно подбраният, съставен и наложен етноним прабългари, а в рускоезичната – булгари. Напоследък обаче вече все по-често и по-нашироко, предимно в Русия и тюркските републики от бившия Съветски Съюз, особено когато се пише на руски език, се прибягва и до формата болгари. Напълно самостоятелно-независимо от всичко това, и нашето лично научно предпочитание е на страната на фонетичния вариант болгари.

Основната и главна причина за това предпочитание се крие най-напред във факта, че към края на славянизацията си през IХ-Х в. дунавските българи или прабългарите имат и използват за свое самоназвание единствено и само етнонима болгар. Наред с това сред теоретически и практически неизброимите и неизчерпаеми само като количество фонетико-семантични и морфологични форми и варианти на етнонима болгар, тъкмо и единствено тази форма е неговият първично-изходен вариант. Това същевременно ще рече и означава, че именно и единствено той най-пряко-непосредствено се свързва и съотнася и със своя апелатив, и със своя етимон.

Името болгар на прабългарите го дават най-вероятно усуните скито-сармати от източноиранския клон на иранските племена и народи, които са техните най-близки съседи през първата половина на II хил. пр.н.е. в прародината им Минусинската Котловина. Тук и по това време в източноиранския език на усуните има прил. *bоlq “горен; висок, голям”, развило се впоследствие и преминало в омонимичното му същ. *bоlq “планина”.

В Минусинската Котловина племето на усуните обитава нейна равнинна част, а българското племе или род – нейна полупланинска или планинска част.

Поради това именно този различително-отъждествяващ семантичен признак става и номинативен белег основа първоначално на двусъставно наименование под формата примерно на субстантивно-субстантивно словосъчетание с постпозиция на определението и специфично иранската съединителна флексия, подобно на тук съставеното с помощта на хотсак. naðe “человек”, мн.ч., им.п. naðaune, свободно словосъчетание *naðaune-уe bolq или пък не по-малко вероятно с препозиция на определението и източноиранският родителен падеж като *bolqо naðaune. Резултативното значение на първото от тези две словосъчетания по-скоро има вида “планински хора”, докато значението на второто пък - “хора от планината”, т.е. “планинци” и затова може би тъкмо второто е и повече вероятното.

Постоянната или най-малкото достатъчно честата употреба на всяко едно от тези словосъчетания с течение на времето води до изпадането от неговата структура на генерализиращото родово наименование и пренасянето на семантемата му “хора” в ядрената сфера на семантичната структура на специфициращото видово наименование определение. Едновременно с това ядрената му дотогава семантема “планина” се измества от ядрото към периферията на семантичната структура на това видово наименование. Като резултат само във фонетико-семиотичния комплекс или по-точно в езиковия знак *bolq се съвместяват и обединяват идиоматически, т.е. сраствайки се в едно единно и неделимо семантикоструктурно и номинативнофункционално цяло, двете отделно-самостоятелни преди това семантеми се обединяват и прерастват в една-единствената и цялостно-завършената двусъставна семантема “хора от планината” или което е същото – “планинци”.

Многократната употреба от страна на усуните по отношение на прабългарите на същ. *bolq “планинци” води до образуването вътре и върху тази фонетична структура на ономастична семантична структура с генерализиращо и идентифициращо ядрено ономастично значение “племе” и диференциращо, но периферно разположено лексикално значение “планинци”. Така възниква и се образува и самото собствено име, в случая народностно название или етноним, който впоследствие и по-нататък вече обозначава и наименова именно и единствено конкретното прабългарско племе, най-близък съсед на усуните.

При тази основа и механизъм на възникване и образуване на етнм bоlq, но този път вече в историко-генетичен план източноиранското същ. *bolq “планина” реално съществува и функционира, а следователно се явява и представя като негов собствен апелатив. А още по-назад и по-нататък във Времето апелативът *bolq “планина” пък възниква, реално съществува, функционира и се развива на основата на прил. *uparyāka- “висок; голям” в иранския праезик. Ето защо именно прил. *uparyāka- “висок; голям” пък от своя страна се явява и фактически представлява и етимонът на прабългарското народностно название етнм болгар, точно тази форма на който се получава по следния път и начин.

През първата половина на II хил. пр.н.е. в Минусинската Котловина усуните и прабългарското племе болк се намират и пребивават в пределно близко-тесен етнолингвистичен контакт и взаимодействие. Този контакт и взаимодействие стига дори до там, че немалък брой индивиди преминават от едната и се инкорпорират в другата страна и обратното. На основата и по силата на всичко това и етнонимът bоlq преминава и се пренася и сред прабългарите, които започват да се самоназовават и представят пред останалите съседни родове и племена в областта като болк'и, прибавяйки обаче понякога към това си название собственото мн.ч. -ар.А поради това, че словоизменителният суфикс -ар започва с гласна, то съобразно присъщите на тюркските езици по принцип и на прабългарските диалекти и езици в частност фонетични закони, предходната беззвучна съгласна се озвучава или етнонимът придобива вида болгар.

От тук нататък вече прабългарското народностно название се употребява и реално се среща в изворите и с двете си основни форми – болк и болгар, и то като се започне още от севернокитайската граница няколко века преди Новата Ера и се стигне чак до Западна Европа през Ранното Средновековие. При това самите основни форми се развиват и прерастват в най-различно-разнообразни фонетико-семантични варианти. Видът и характерът на тези варианти се задава и определя или от степента и насоката на развитие на фонетичната структура на съответния прабългарски диалект или език, или пък от фонетико-морфологичната структура на чуждия език, в който даденият вариант преминава, заема се и започва да се употребява [вж. и срв. Баскаков 1969; Боровкова 2001; Гумилев 2004; Добрев 2005; ~*~2008; ~*~2009; Основы иранского языкознания 1979; ~*~1981, 257; Съсълов 2006; Абаев-4, 72-76; ЭСИЯз-2, 116-315; СлВхЯз, 186; СлИшкЯз, 186-225; СлСпр, 42; AiWb, 865-950].