Произход, език и култура на прабългарите

[Aspandiat]

Oценявам чувството ви за хумор и пространното разяснение, което си направихте труда да ми предоставите, професоре. Просто нямам много време на последък да следя всички виртуални схватки в тази иначе забавна тема.

Какви ти схватки, тук направо пунически войни се водят. Дано доживеем до Зама....

[проф. Добрев]

Няма!!! Със сигурност бугу на вашия кумир Борис Симеонов нямат нищо общо с българите. Ако ще ги търсим в китайските летописи - ще търсим булуодзи, булодзи. Ама уви, те се споменават в китайски летописи не преди Христа, а след Христа и няма как да ги изкарате хуни (демек турци).

Не бих казал, че е особено висока проява на интелигентност да не можете да правите разлика между тюрки и турци, с което мигом заставате на една линия с онзи, Чистоплътния, за когото пък тюрколог и турколог е все едно.

Честито и да ви е сладко в тази толкова ароматизирана компания!

[проф. Добрев]

А че неструваш като "тюрколог" - това е повече от ясно. Тюрколог не значи само посредствено владеене на турския, но също трябват и дълбоки познания по историята и културата на тюркските народи, а ти такива нямаш. Затова и ръсиш нонстоп бисери. Какво стана с онази прословута тугра дето толкова се дървеше, че показвала замяната на титлата "хан" със "султан"? Нищо.

Ти отново не си в час и отново демонстрираш късата си памет - там и тогава аз казах, че замяната на тези титли си личи от приведения там текст на Нешри и изразих стопроцентовата си убеденост, че ти не си в състояние да преведеш туграта, независимо че я цитираш!

И все още правият съм аз, а на тебе се пада за в бъдеще да ме опровергаеш, в което обаче много се съмнявам, защото освен чистоплътност за това е необходим и положителен коефициент на интелигентност!

[Ka40]

Ти отново не си в час и отново демонстрираш късата си памет - там и тогава аз казах, че замяната на тези титли си личи от приведения там текст на Нешри и изразих стопроцентовата си убеденост, че ти не си в състояние да преведеш туграта, независимо че я цитираш!

И все още правият съм аз, а на тебе се пада за в бъдеще да ме опровергаеш, в което обаче много се съмнявам, защото освен чистоплътност за това е необходим и положителен коефициент на интелигентност!

Я да видим "професор" Иван Добриоглу какво е казал в темата "Питане относно титлите на Борис - Михаил?, архонт = хан/княз?", пост № 102

"Отново дрънкаш, без да разбираш за какво точно става дума -Нешри описва една временно-преходна епоха и ситуация, при която собствено тюркската по произход титла "хан" е в процес на замяна с арабската по произход титла "султан", т.е. тук е налице по-скоро изключение, отколкото правило.

И това всичкото си личи особено добре от надписа в туграта, за която много се съмнявам, че можеш да я преведеш!?"

Та какво точно личи от туграта? Може би си искал да кажеш нещо гениално, но не си успял. Може би проблеми с българския език, който имам чувството, че не ти е роден. А за Нешри, за който дори не беше чувал, по-добре не говори че пак ще се изложиш.

И вземи смени малко репортоара от обиди, че стана досаден с този "коефицент на интелигентност" и "отново не си в час"

[проф. Добрев]

И изобщо, като били лишени от здрав разум, всичко [което правели] след това, представлявало лъжливи заблуди. [Думкали] тъпани и [надували] тръби над труповете, отваряли с мечове и ножове в бузите и крайниците си кървящи резки и полуголи се самонаранявали с остриета – пъклено зрелище, в което мъж след мъж и отряд след отряд се биели на арената при гробищата. Многочислени тълпи, като се надпреварвали една с друга, безпътствали, препускали пришпорили коне в една или друга посока. Някои плачели и ридаели, други играели по дяволския им обичай.

Тук Каланкатуаци описва много картинно, но напълно правдоподобно и достатъчно подробно собствено-специфичния прабългарски погребален обичай дохия, по време на който се пее и танцува, провеждат се индивидуални или групови двубои, конни надбягвания и др.

Редуцирано-частично, но с прабългарското му име този обичай от тях са го заимствали и аланите, а названието му го тълкува в речника си проф. Абаев.

[_magotin_]

Тук Каланкатуаци описва много картинно, но напълно правдоподобно и достатъчно подробно собствено-специфичния прабългарски погребален обичай дохия, по време на който се пее и танцува, провеждат се индивидуални или групови двубои, конни надбягвания и др.

Редуцирано-частично, но с прабългарското му име този обичай от тях са го заимствали и аланите, а названието му го тълкува в речника си проф. Абаев.

"собствено-специфичния прабългарски погребален обичай"

ей такива изрази обичам... Собствено-специфични за преподавателя по турски език проф. Иван Добрев. Добре, че е той, та да се посмея вечер.

Интересно само как собствено-специфично във Волжка България и на Долния Дунав няма и помен от подобни поменалии, а за данни от археологията да не говорим...

[_magotin_]

На тази урна има също така и прабългарски рунически надпис, който обаче даже най-големите специалисти по тюркска руника се отказват да четат и превеждат, чисто и просто защото прабългарската руника все още не е дешифрирана.

Мммм проф. Добрев пак е пропуснал да се срещне с джипи-то си за рецептичка.

Проф. Добрев, да сте забелязал случайно "урни" някъде в прабългарските некрополи от този вид? Не сте? Изумително... А случайно да сте забелязал, в тази тюркска или даже монголска урна, с какво е облечен симпатичния монголоид? Не? Жалко, така си и мислех...

Колкото до "прабългарската руника" - такава съществува само във Вашето богато, но ненаучно въображение. В целия пловдивски университет се смеем напоследък на Вашите изяви, проф.Добрев. Жалко само, че подобни шмекерии могат да минат за академична дейност.

[проф. Добрев]

Та въпросът беше, дали прабългарите или да кажем, хората, формирали тяхното етническо ядро, някога са стъпвали на територията на историческата Бактрия?

Моят отговор е НЕ! Това, обаче не означава, че такова ядро по това време не е съществувало. Напротив - данните от Именника, колкото и дискусионни да са, индикират за историческа памет, и следователно наличие на прабългарско етническо ядро поне от 2 век от н. е., а най-вероятно и преди това.

Прабългарите, по мое мнение, са населявали територии северно от това, което някога е било наричано Бактрия и по-късно, в контекста на общата миграционна вълна на индоевропейските народи се се озовали в Източна Европа - първоначално Поволжието, Южна Русия и Украйна.

Това не изключва абсорбирането на нови племена и народи по пътя на основното ядро и тяхното влияние върху етногенезиса, културата и езика на прабългарите. Напротив - това е нещо нормално и се е случвало с всички други народи.

Разсъжденията ми се основават на сведенията за силно гръцко влияние сред населението на древна Бактрия от класическия си период (до 125 г. пр. н. е.).

Ако приемем, че това е вярно, то планинското население, живяло векове в изолация, би трябвало да съхрани някакви следи, дори и повърхностни, от това влияние.

Такива следи, обаче, не се откриват. Поне до този момент не са открити. За това говори и руският автор на този очерк, който целенасочено е търсил подобни „гръко-македонски” артефакти.

След като обективно такива следи няма, идва логичният извод, че хората от това население са потомци на късни преселници – пристигнали в Бактрия десетилетия, след като тази държава е престанала да съществува, а населението и е изтребено или асимилирано.

Цитат(Aspandiat @ Mon Nov 09, 2009 4:41 pm)

По принцип си прав, но..... Специално елинистична Бактрия се разглежда като един вид парадокс, при който най-източно разположената елинистична държава е имала най-силно гръцко влияние - значително по-силно изразено от това в Египет или Сирия. Причината за този парадокс е сравнително големият брой гръцки заселници, каквито нямаме нито при Селевкидите, нито в Египет. За да подчертаят това влияние, повечето изследователи използват термина "Гръко-Бактрийско царство".

В тази държава официален е, разбира се, гръцкият език, но не само това. Местният бактрийски език е до голяма степен елинизиран. Надписите на бактрийски използват гръцката азбука и изобилстват с гръцки думи. Т. е. може да се предположи, че и голяма част от местното негръцко население е било в напреднал стадии на елинизация.

При това положение най-естественото нещо би било да се открият някакви следи от това мощно гръцко културно влияние, ако потомци на тези бактрийци все пак са оцелели. Къде по планините, къде - другаде.

Такива следи обаче ЛИПСВАТ!

Изводът може да бъде само един - днешното население на историческата област Бактрия и околните планини няма нищо общо с древните бактрийци.

В контекста на темата, горният извод разкрива в още по-голяма степен абсурдността на идеята за връзка между бактрийците (населението на Бактрия до 125 г. пр. н. е.) и прабългарите. Такава връзка няма и не би могло да има.

При миграцията си от прародината си Минусинската Котловина на запад прабългарите тюрки по произход и етническа принадлежност към началото на Н.Е. навлизат в Средна Азия, част от която е и историческа Бактрия, обитавана по това време главно от източноирански племена и народи, и остават по тези земи 2-3 в.

През тази епоха те заемат от езика на вече иранизираните гърци Александрови войници и малко по-късни спорадично разпръснати и не особено многобройни гръцки колонисти титлата боила, а може би и буквата И от руниката по Съкровището от Наги Сент-Миклош, докато от западноиранския средноперсийски език те заемат такива думи като хубав, чаша, чертог, шатра и др.

Ив. Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005.

И все пак, за нуждите на настоящото изследване са достатъчни и онези предварителни резултати от етимологичното проучване на лексемата, според които, доколкото в съседните старотюркски езици са открити някои много стари елинизми, преминали в тях не, пряко от гръцкия език на средноазиатските емигранти от времето на Гръко-Бактрийското царство, а посредством ”все още неиденти-фициран междинен източник”, то като особено примамлива и евристична се очертава съпоставката с гръц. βουλεία ”звание члена совета”, βουλαĩος ”подающий (благие) советы” от βουλή, βουλα ”совет, наставление”, на която гръцка форма, очевидно, е тъждествена и титл. ΒΟΙΛΗ, в бактрийска транскрипция и вероятно морфология, върху монетите на селевкидските владетели, така че думата може да се окаже преминала от късноантичния средно-азиатски гръцки език, в тюркските езици, с иранско посредничество (И. Шервашидзе).

Всичко това, на нас лично, по силата именно на този, последния, най-съществен и водещ аргумент, ни изглежда най-вероятно и дори напълно сигурно, което обаче непременно следва да бъде кон-кретизирано и определено в една по-голяма степен и с оглед на онзи, ”все още неидентифициран междинен източник”, който според нас не може да бъде никой друг тюркски език освен българският език и по-точно българските езици и диалекти на авари, болгари и хазари, които още преди началото на Великото преселение на народите, първи и най-напред от всички тюркски племена и народи, се разпростират откъм страната на иранските племена и народи и са техни най-близки съседи, етнолингвистичният контакт с които достига и прераства дори и в поставянето началото на частичната иранизация най-вече на болгарските племена и народи [вж. и срв. Шервашидзе 1989, 79; ~*~1990, 89-90].

Този етнолингвистичен контакт и влияние се засилва особено много и преминава даже към инкорпорирането, т.е. включването и присъединяването, интеграцията, т.е. обединяването и доброволната асимилация, т.е. преливането и претопяването сред болгарските племена и народи, на ирански родове, а може би и на цели племена, началото на което пък се залага с отправянето на българските племена и народи и достигането им до Средна Азия, която по това време е в границите на Сасанидскоперсийската империя, включила и приела в себе си Гръко-Бактрийското царство с всичките му същест-вено-характерни до определена степен и време, съставки и черти, част от които безспорно са и някои елементи от структурата на гръко-бактрийската държавна власт и титулатура.

Наред и въпреки всичко това, именно тук не може да не се каже още, че в гръко-латински надпис от Херсонес, който се датира от края на ІІ-първ. пол. на ІІІ в., но възможно и от 185-186 г., в Обръщението, за съжаление останало непреведено от автора, много ясно се чете частично възстановената титл. βουλή, носена от една от категориите първенци на града [Макаров 2003, 124-125].

Именно поради това би могло да се мисли за евентуално заимствуване на Титлата от страна на прабългарите директно от местното гръцко население и все пак времето е доста ранно, по-късно преминалите през Кавказ и Северното Причерноморие българи надали са осъществили достатъчно интензивно-всеобхватен и благоприятен етнолингвистичен контакт с местното гръцко насе-ление, така че и тази фиксация на Титлата трябва да се приеме само като допълнително-важен аргумент за нейното съществуване в античния гръцки език извън пределите на тогавашна Гърция, а оттук и за напълно реалната възможност тя да премине в сасанидския персийски език, а от него и в прабългарския език.

От българските езици и народи лекс. боила трябва да е преминала и към останалите тюркски езици и народи, включително и към езиците на племената, оставили Орхоно-Енисейските рунически писмени паметници от началото на VІІІ в., именно поради което като цяло тя си е гръко-иранска по произход, но собствено тюркска и дори общотюркска по принадлежност и употреба и като такава тя си остава както в прабългарския език, така също и в качеството си на генетична основа на въпросното мъжко лично име от Надпис № 21 от Златното съкровище ”Надь Сент-Миклош”, където успоредно на нейната семантико-функционална модификация, се наблюдават и някои фонетикоструктурни промени и особености [срв. Altheim 1959, 253-255].

[проф. Добрев]

Няма!!! Със сигурност бугу на вашия кумир Борис Симеонов нямат нищо общо с българите.

Ако ще ги търсим в китайските летописи - ще търсим булуодзи, булодзи.

Ама уви, те се споменават в китайски летописи не преди Христа, а след Христа и няма как да ги изкарате хуни (демек турци).

Възприемате ме твърде елементарно, защото тук не става въпрос за сляпо подражание, а за отдаване на дължимото на нашите предшественици, които наистина имат приоритет и приноси в тази област на Прабългаристиката.

Това е въпрос преди всичко на морал, какъвто и със свещ да търсиш, няма да намериш из вашата езотерико-паранормална псевдонаучна фантастика.

И все пак не бих казал, че сте особено наблюдателен, поне що се отнася до някои много съществени различия между нас двамата, дано този път да ги забележите!?

ЕТИМОН И АПЕЛАТИВ НА БЪЛГАРСКОТО НАРОДНОСТНО НАЗВАНИЕ

Тъкмо за този етап и тази епоха, безспорно-очевидно в рамките на Тюрко-Алтайската теория за произхода и етническата принадлежност на българите, защото единствена тя, наред с безброя факти, сведения, данни, постулати, аксиоми, принципи и решения досежно българите, пределно точно и ясно съдържа и представя експлицитно-неопровержимо още и целия без остатък, почти десетвековен миграционен път на българските племена и народи, се отнася и засвидетелствуваният в ранносредновековната арменска карта от към средата на VІІ в. Ашхарацуйц (Светопоказател) етнм bulh, върху която има надпис на арменски език ”народът Булх”, но на реконструирания в латиница вариант на която стои надписът Tribe of Bulhi, т.е. ”племето булхи”, като наименование на народ, който обитава земите между южния и югоизточния дял на Памир [ПИБИс, 18,22-23; AshMap].

Тук липсват каквито и да е податки и указания за отъждествяването на този народ с българите [срв. ПИБИс, 23], но такива в действителност предлага единствено и само настоящият етимологичен анализ, в рамките на който по безспорен начин се обосновава и доказва, че късноантичната и ранносредновековната лексико-фонетическа основа на етнм българи има вида *bolq с такива езиково-локално-времеви фонетични варианти, както може да се види малко по-нататък, като *bulq, *pоlq, pulq, към което като цяло задължително следва да се добави и изцяло аксиоматичното положение на Тюрко-Алтайската теория за прабългарите, съгласно която техният миграционен път минава и през Средна Азия, следователно напълно изключено е те да не оставят някакви следи по земите или в езиците на тамошните народи или най-малкото да не бъдат забелязани от съседите си, все някой от които ще запише нещо за тях или пък ще го предаде на друг да го запише.

Без тези принципни положения всички приказки около етнм булх са само несвързани старчески брътвежи, в които са нахвърляни накуп изобщо нямащите никаква връзка помежду си думи и имена като булхи, Балх, Балхаб, Балхара, Булгхар и какво ли не още, но за най-висок връх на лингвистичното невежество тук безспорно трябва да се признае най-напред световно-уникалното наблюдение за ”особения звук Ъ, който се е съдържал в името на българите от най-стари времена и е създавал трудности на някогашните персийски и индийски книжовници” – защо ли все още целокупното човечество продължава да се чуди кой точно е гръмнал Папата, когато то си е повече от ясно и очевидно (!!??), а така също и никак и никъде недоказаното и недоказуемо заключително гениално прозрение, че ”земята, спомената от индийците още през VІІІ-VІІ в. пр.Хр. с името Балх, не е нищо друго освен неизвестната и търсена в течение на векове древна българска прародина” [Добрев П. 2002, 29-32] – сега пък аплодисменти за родната Българска Академия на Науките, която е отгледала и много добре охранила точно такива многостепенни научни сътрудници!!?

В действителност и напълно сериозно тъкмо на основата и в рамките на току-що посочените принципни положения за въпросното народностно название Булх може и трябва да се допусне, че то наистина е последователно видоизмененият в чуждоезикова среда кор. *bolq на етнм *bolgar, която среда най-напред безспорно е иранска, в условията на която се осъществява характерното и за източноиранските езици редуване q-h, а след това най-вероятно е гръцка, доколкото гръцкият език по принцип стеснява широката закръглена гл. о, видно най-малкото от гръкоезичните прабългарски надписи и особено от всички гръкографични фиксации на назв. българи и България, първо и второ, тази карта на Ананий Ширакаци продължава ”традицията на античната география, основана на Географията на Птоломей (90-168)” [Тер-Мкртичян 2003, 1].

Безспорно потвърждение на всичко това е и документираният при сирийския хронист от ХІІ в. Михаил Сирийски етнм Pugur от изречението ”The Bulgars and the Pugurs (puguraje), who had inhabited those places, were Christians in the old days.”, където думата в скоби най-вероятно е неприличащото на никое от известните ни множествени числа, сирийско множествено число, с което обаче сирийският хронист, без да знае и иска, просто само е дублирал гореизведеното и доказано вече от нас болгарско множествено число -ar, което в действителност в някой по правило кавказски или средноазиатски източноирански диалект чрез последователна лабиализация и редукция е развило широкия си незакръглен гласен зв. а до тесния закръглен зв. u.

Точно тази етимологична фонетична промяна се наблюдава и при синхронния кавказски фонетичен вариант от арабоезична хроника Burgur като наименование през 652-653 г. на хазарски град, близо до който се намира и само посоченият като нехазарско владение гр. Bilkhar, първата гласна в името на който обаче, разбира се, че не е отразена графически при арабските хронисти, защото арабите по принцип изписват само дългите гласни, и при транслитерацията на европейски езици тя по аналогия и правило, както във всички останали случаи, се възстановява с букв. i, без да съществуват при това каквито и да е гаранции, че по онова време тя е звучала тъкмо по този начин или пък така са я чули арабските хронисти, затова, като държим сметка за съществуването на фонетичен вариант на етнм българи със закръглена тясна гласна, а така също и за това, че ойконимите по принцип много често възникват на основата на етноними, в това число и волгоболгарският ойкнм Болгар, но не и обратното, няма изобщо никакви пречки за това арабографичното наименование на този град да се транслитерира в латиница като Bulkhar, с което действие и това селищно название си заема своето достойно-заслужено място сред всичките, никак немалко на брой вторично-производни форми и разновидности на етнм българи.

Същата етимологична фонетична промяна на широкия незакръглен гласен зв. а до тесния закръглен зв. u от строежа на болгарското множествено число -ar се наблюдава между впрочем много по-късно и в чувашкия език, където ”редуцирано-закръглен” резултат от действието на въпросния фонетичен закон са думи например като нарси ура ”крак”, с паралел в огузотюркските езици напр. тур. ayak; нарси турă ”бог, божество” с паралел в дунавскоболгарския език напр. теонм Тангра от прабългарските надписи на хан Омуртаг (814-831) [вж. РЧувСл, 56,412, вж. и срв. Dimitrov 2004, 9-10].

Ние българите трябва да сме изключително горди и доволни от своята историческа съдба, защото единственото техническо съоръжение на Земята, което се наблюдава от Космоса с невъоръжено око, е Великата китайска стена, изградена единствено и само заради и против нас, който изобщо неоспорим исторически факт в никакъв случай не може и не трябва да се преценява в аспекта на коренно различните съвременни, а единствено и само, с извинение за второто толкова близко повторение, но не намирам достоен синоним, на тогавашните морално-етически норми, когато човекът е толкова по-велик и почитан, колкото са повече сразените от него врагове на бойното поле, а не колкото е по-издута банковата му сметка или поради други някакви причини.

В древнокитайските летописи са съхранени безброй изключително ценни и редки свидетелства и данни за нашата, българската история, не задължителният безпристрастно-студен научен анализ и въвеждане в научно обращение, а дори и приблизително-повърхностната оценка и възползуване от които надвишава многократно интелектуалното ниво на съвременните български петърдобревци, божидардимитровци, цветелинстепановци и др., агресивно-арогантните наукообразни писания на които вече са превзели и може би непростимо-престъпно за цялата българска наука излишно продължително са се разположили и наложили тъкмо в българското, какъв цинизъм и безочие, научно-публицистично информационно пространство, докато от друга страна тези свидетелства и данни са предмет на анализ в изследванията на изтъкнати световни учени езиковеди и историци вече столетие и нагоре [вж. напр. Пуллиблэнк 1986, 29-30; Симеонов 1976, 9; ~*~1979, 48-57].

В предната редица между впрочем на тези изтъкнати световни учени езиковеди и историци заема своето напълно заслужено-достойно място и българинът юрист по образование Д. Съсълов [2000; ~*~2006], липсата обаче при когото на достатъчна общо- и частнолингвистическа и по-специално тюркологоономастическа и етимологическа квалификация е причина не толкова за появата по страниците му на някои не особено сполучливо-уместни предположения за набора и състава на лексиката на прабългарския език, колкото за неимоверно-неоправданото разширяване кръга на китайските названия, зад и преди които евентуално може да стои българското народностно название етнм българи.

Допълнително към всичко това нека да обърнем внимание и на многозначителния факт, че в процеса на междуезиковото заемане на имената китайският език ги и преобразува или още реинтерпретира и силабо-фонотактически, по силата на което затворените тризвукови тюркски срички например в китайския език се оказват отворени двузвукови срички, както е например при сттюрк. млим Qutluγ, което в китайския език има обл. Gudulu [вж. Dobrovits 2004, 260], което пък като цяло, но в конкертния случай дава основание да се приеме, че зад и преди въпросните китайски варианти стоят такива български варианти като *Bоlgar/Bulγar, а на места, но в по-късно време и *Pоlgar/Pulγar с първично-основно значение, разбира се, ”българин”, класно-родовото съответствие на което, според присъщата на тюркските езици особеност формата за единствено число да обозначава и множество от предмети, очевидно-безспорно е ”българи”.

Доколкото обаче, както вече се показа и доказа по-горе, суф. -ar е собствено тюркобългарското множествено число, а и звучната съгл. g е резултат от озвучаването на беззвучната съгл. q, то изобщо няма никакви пречки за това, коренът на първично-изходната форма на Етнонима в централноазиатските български езици и диалекти, която същевременно е и формата му за единствено число, да се възстанови като *bоlq/bulq, а на други места и в друго време и *pоlq/pulq с първично-основно значение съответно ”българин”, но по силата на току-що разяснената особеност на тюркското съществително име, още и ”българи”.

Наред с това и във формалноструктурен план затворените четирисъставни срички пък под действието пак на китайската силабо-фонотактична адаптация се преобразуват в двете чувствително по-прости отворени срички, както е например при старотюркския етнм tьrk (в турска графика), който в китайския език има двусрични варианти с дифтонг във втората сричка като tu-kiu, tu-kiuэ, tu-цзэ и др., а така също и издирените при Бичурин от проф. Б. Симеонов [1981] форми на Етнонима като бугу и пугу [11].

Резултат от друг вид силабо-фонотактическа интерпретация обаче изглежда трябва да е пак тук приведеният вариант болуга, не e невъзможно да са такива варианти още и buluo, fuliyu при M. Dobrovits [2004, 258-259], а така също и обл. Buliugu, който като че ли няма как да е ”друг вариант на основата Buluoji” [Chen 1998, 83], защото по-горе вече беше казано, че ”китайското звукосъчетание ji представя едно крайно -r в последната сричка” (S. Chen), именно поради което според нас зад и преди тези форми най-вероятно стои болг. *bоluq, което от своя страна е резултат от присъщия главно на болгарските езици фонотактически процес на преобразуване на едносричните четирисъставни фонетични структури на иранските по произход лексеми в двусрични петсъставни такива чрез вокална епентеза, вмъкване между последните две съгласни на тясна гласна и точно такова преобразуване се наблюдава и при достатъчно подробно-многостранно обоснованото и доказано от нас именно като прабългарско по произход млим Борис [Добрев 2006, 33-34].

Свидетелство и доказателство за миналото наличие в централноазиатските български езици на обл. *bоluq, а може би по-скоро *bоlпq, е не само гореприведената староруска форма болъгары, но така също и днес вече монголският, предположително родственият на етнм булгар (Б. Нанзатов) етнм булагат като наименование на едно от най-големите бурятски племена по бреговете на Ангара, за което се допуска, че е много рано монголизирано източнохунско племе или със задължителната за случая според нас конкретизация – българско племе, като тунгузо-евенкийското племенно название булгад се очертава по-късен пренос на Етнонима от монголското към тунгузското племе, видно най-малкото от наличието на монголското множествено число и в него, така че тук в никакъв случай не можем да се съгласим с Р. Ахметьянов [1978], който някак много лесно и бързо, само на основата на подобието в звуковия строеж на началната част на двата етнонима, прави извода, че ”етнонимът булгар произхожда от названието на древнотунгузското племе булгад” [195], без изобщо да се интересува от въпроса откъде пък произхожда последният(!??).

Всъщност и в действителност последната съгласна в структурата на етнм булагат, както е много добре известно в тюркологията и монголистиката, е собствено монголското множествено число, докато втората гласна безспорно е по-късно развитие чрез субституция на собствено монголска почва на съответната българска тясна гласна, появила се тук пак по пътя на току-що пояснената вокална епентеза при прабългарското по произход млим Борис, докато по-късно и на друго място развитие на същата фонетична структура трябва да е и пак бурятският генм булга, получен на основата на обл. *bоluq по пътя на характерната за българските и монголските езици парагогия или изгласна вокална метатеза, както е например и при днболг. теонм Тангра [по-подр. Добрев 2005, 95-96, вж. и срв. Нанзатов 2006, 4, 6-8].

Българската медиевистика дължи много на проф. Б. Симеонов, изобщо неоправдано-незаслужената според нас висока морално-етична търпимост и великодушие на когото бяха причина да прощава и да подминава със снизхождение редица непростимо-груби лингвистични грешки на български историци, един от които е и водещият в тази научна област през последните две-три десетилетия сега акад. проф. В. Гюзелев, който дано вече да е разбрал, че ”Който посее ветрове жъне бури” [по-подр. Добрев 2005, 21].

Но не само толкова и единствено поради това, защото, когато ”водещи” български тюрколози в комплексирано-болезнената си научна немощ се чудеха, въпреки че това те никога не са го знаели, откъде и как да убедят научната общественост, че дадена дума е наистина и непременно прабългарска по произход, и поръчваха на свои асистенти да съчиняват и печатат разобличително-компрометиращи статии срещу проф. Б. Симеонов, поантата в които беше долната клевета, че не познавал и не отчитал принципите на Ориенталистиката, именно тогава той първи сред българските езиковеди и от всички български учени втори, след Димитър Съсълов, се зае с издирването и анализа на българското народностно название във и въз основа на сведенията и данните от китайските летописи и съобразно собствените си сили и възможности на специалист в общото езикознание с класическо образование и квалификация, за когото обаче изобщо не бяха непонятни и не останаха тайна, а може би тъкмо поради това, дори и най-съкровено-частните специфични черти и особености, предимно в контактолингвистичен аспект, на този общо взето малко познат и много сложен и труден не само за европейските, но и за всички езиковеди по Света китайски език, извади на бял свят много данни и факти, които са изключително ценни и полезни не само за определянето произхода на нашето, българското народностно название, но и за цялата ни отечествена прабългаристика изобщо [Симеонов 1979, 49-57].

Ето защо нека да припомним, че тъкмо проф. Б. Симеонов, с когото имахме щастието да се познаваме отблизо и на когото дължим много ласкави отзиви за собствената ни езиковедска квалификация, не само ни остави възможно най-дълбоко премислената и компетентно разработената етимология на българското народностно название, както и най-ерудирано-синтезирания критичен преглед оценка на предложените до неговото време етимологии [Симеонов 1976, вж. и срв. Тодоров-Бемберски 2004, 117-123], но именно той целенасочено-подробно проучи и достъпните му преводи на китайските летописи и систематизира и представи в явен вид и в контактолингвистичен аспект редица достатъчно странни и сериозно респектиращи дори обикновено владеещите, познаващи или най-малкото имащи представа за немалък брой генеалого-типологически най-разнообразни езици езиковеди ориенталисти, структурно-типологически черти и особености на китайския език като предимно моносилабични думи, между ІІІ в. пр.н.е. и VІІІ в. в краесловие само гласна, възходящ дифтонг и два вида n - веларно и палатално, което към началото на Новата ера преминава в зв ğ [дж] или се изпуска, но преди ІІІ в. пр.н.е. финалът е представен само от фонемите p, t, k, m, n и други такива черти и особености.

Наред с това тъкмо проф. Б. Симеонов най-квалифицирано-компетентно обобщи и своите наблюдения и открития относно етнм българи в смисъл, че ”възможната и документирана форма на Името и в старите китайски летописи за времето от ІІІ в. до н.е. и V в. от н.е. е пу-ку”; ”тази форма е регистрирана стотици пъти в китайските летописи”; в китайския език името бул-гар се превръща в първично пуга/буга, като впоследствие зв. а преминава в зв. у и Името придобива формата пу-ку; ”името Пу-ку, с вторични варианти при предаването му чрез транскрипция на европейските езици пу-гу, бугу, е било означение на основен дял, голямо родово обединение и племе и племенно обединение, които влизат в състава на Хунската империя между ІІІ в. пр.н.е. и V в. от н.е.”; според китайските летописи пу-ку е народ многоброен и притежава голяма войска; племената или народите бу-гу обитават земите между Аму-Даря и Сър-Даря на запад, Байкал, Източна Монголия и китайската провинция Шанси на изток, Иртиш, северните склонове на Алтай и Семиречието на север, почти до Памир и Тибет на юг; източното племе пу-гу чергарува в Източна Монголия, състои се от 30000 юрти, а войската му наброява 10000 души; пу-гу са упорити, безстрашни и неукротими, добиват метал и сами си правят стрели, копия и лъкове; отглеждат два вида коне – бойни, с прекрасни качества, и домашни; жените им са красиви и работливи, изработват красиви гоблени; притежават елитна конна армия, убийците наказват със смърт, на крадците отсичат ръка или крак; престолът на вожда им има емблема златен лъв, само той има право да носи коса, останалите се стрижат до голо [Симеонов 1979, 52-56; ~*~1979а, 71-72].

След всичко това доста смутен и донякъде потресен, ние за последно сега и тук отправяме поглед към първото и най-голямото сред всички чудеса на Света - Великата Китайска Стена, пясъкът и пръстта пред която са пълни с костите на неоплаканите от техните майки и сестри наши предци багатури, и с тъга в сърцето, но и с просветление в ума, продължаваме към първично-основното или още етнонимичното знач. ”българи” на назв *bоlq.

[makebulgar]

....Без тези принципни положения всички приказки около етнм булх са само несвързани старчески брътвежи, в които са нахвърляни накуп изобщо нямащите никаква връзка помежду си думи и имена като булхи, Балх, Балхаб, Балхара, Булгхар и какво ли не още, но за най-висок връх на лингвистичното невежество тук безспорно трябва да се признае най-напред световно-уникалното наблюдение за ”особения звук Ъ, който се е съдържал в името на българите от най-стари времена и е създавал трудности на някогашните персийски и индийски книжовници” – защо ли все още целокупното човечество продължава да се чуди кой точно е гръмнал Папата, когато то си е повече от ясно и очевидно (!!??), а така също и никак и никъде недоказаното и недоказуемо заключително гениално прозрение, че ”земята, спомената от индийците още през VІІІ-VІІ в. пр.Хр. с името Балх, не е нищо друго освен неизвестната и търсена в течение на векове древна българска прародина” [Добрев П. 2002, 29-32] – сега пък аплодисменти за родната Българска Академия на Науките, която е отгледала и много добре охранила точно такива многостепенни научни сътрудници!!?

.....

Г-н Добрев с оглед на вашата 71 годишна възраст е малко смешно да говорите за старчески брътвежи, защото може да се окаже, че вашите са били именно такива.

Също така един лингвист какъвто се предполага, че сте би трябвало да обърне внимание и на други езици, а не само на тюркските, монголските и китайските. Примерно може да проучите Авестийския, и след това да преведете книгата Авеста подобно както сте превели и Корана. Ще се учудите колко много български, тоест прабългарски думи ще намерите в авестийския език.

Относно буквата Ъ, би трябвало да знаете, че в някой ирански езици и съответно писмени творби, като примерно согдианския, гласните и особено гласната Ъ, са били пропускани, така че тя не е тюркски патент. Поскоро е български, за което може да попитате македонците които също изяждат Ъ-то.

[VladPomak]

Да прав си, че трябваше да драсна някой друг ред, но така е като не винаги има време.

С история не се занимавам професионално.

Памирците всъщност са т.нар. планински таджики. Те се отличават от т.нар. равнинни таджики, най-вече по това, че при тях в най-чист вид е запазен памиро-ферганския антропологичен тип (доказано той се среща и при прабългарите). Той е изцяло европеиден, докато при равнинните таджики се срещат много повече монголоидни примеси. Причината е, че днешните "памирци" са наследници на онези народи, които в миналото са населявали по-ниските части на Средноазиатското междуречие - в частност източноиранските народи (с които някои свързват произхода на прабългарите). На пратика те се явяват нещо като реликтни етноси. Езиково те не са хомогенни, но по този въпрос трябва да се поизнесе лингвист.

От строго научна позиция отгонвопът ти не е удовлетворитерен!

ВладПомак

[проф. Добрев]

Г-н Добрев с оглед на вашата 71 годишна възраст е малко смешно да говорите за старчески брътвежи, защото може да се окаже, че вашите са били именно такива.

Също така един лингвист какъвто се предполага, че сте би трябвало да обърне внимание и на други езици, а не само на тюркските, монголските и китайските. Примерно може да проучите Авестийския, и след това да преведете книгата Авеста подобно както сте превели и Корана. Ще се учудите колко много български, тоест прабългарски думи ще намерите в авестийския език.

Относно буквата Ъ, би трябвало да знаете, че в някой ирански езици и съответно писмени творби, като примерно согдианския, гласните и особено гласната Ъ, са били пропускани, така че тя не е тюркски патент. Поскоро е български, за което може да попитате македонците които също изяждат Ъ-то.

Бъркате ме много лошо с някой друг, защото сега съм точно на 67 г.!

А за всичко останало, очевидно не сте този, с когото може да се разговаря по всички тези въпроси, щом като даже не сте успели да забележите, че имам поглед и върху иранските езици.

В авестийския няма никакви български или прабългарски думи, а това са собствено ирански думи, които водят началото си от онзи общ индоевропейски корен, от който водят началото си и съответните български думи.

А специално на македонците, които "изяждат Ъ-то", им пожелавам да задоволяват глада си с нещо по-питателно!

[Skubi]

Здрасти!

само за пример. не си спомням кой римски имперетор посетил навремето панония и събрали местните лидери да му слушат речта. Един от "поканените" си свалил ботуша и с вик MARHA, MARHA! го хвърлил към него. Това е първото описание от латинците на какъв език се е говорело в този регион.

Тази дума на унгарски значи говедо.

Къде мога да намеря списък на прабългарси думи и тяхното описание?

[Skubi]

хопла.

Намерих го Константин II. 359. година.

Ammianus Marcellinus RERVM GESTARVM LIBBRI QVI SVPERSVNT първи том 177. страница:

„Visoque imperatore ex alto suggestu iam scrmonem parante lenissimum meditanteque allgoqui uelut morigeros iam futuros quidam ex illis furore percitus truci calceo suo in tribunal contorto „marha, marha”, quod est apud eos signum bellicum, exclamauit eumque secuta incondita multitudo uexillo elato repente barbarico ululans ferum in ipsum primcipem ferebatur, qui cum ex alto despiciens plena omnia discurrentis turbae cum missilibus uidisset retectisque gladiis et uerrutis, iam propinquante pernicie externis mixtus et suis ignotusque.”

[Иванко Тертер]

хопла.

Намерих го Константин II. 359. година.

Ammianus Marcellinus RERVM GESTARVM LIBBRI QVI SVPERSVNT първи том 177. страница:

„Visoque imperatore ex alto suggestu iam scrmonem parante lenissimum meditanteque allgoqui uelut morigeros iam futuros quidam ex illis furore percitus truci calceo suo in tribunal contorto „marha, marha”, quod est apud eos signum bellicum, exclamauit eumque secuta incondita multitudo uexillo elato repente barbarico ululans ferum in ipsum primcipem ferebatur, qui cum ex alto despiciens plena omnia discurrentis turbae cum missilibus uidisset retectisque gladiis et uerrutis, iam propinquante pernicie externis mixtus et suis ignotusque.”

да не е казал "марш, марш"

[Elemag]

От строго научна позиция отгонвопът ти не е удовлетворитерен!

ВладПомак

В последно време някои автори считат, че към класическите представители на т.нар. раса на средноазиатското междуречие следва да се отнесът само узбеките и равнинните таджики, докато народите на Памир към отделен расов тип - закаспийска или каспийска раса.

http://groznijat.tripod.com/casia/jablonskij.html

[makebulgar]

А за всичко останало, очевидно не сте този, с когото може да се разговаря по всички тези въпроси, щом като даже не сте успели да забележите, че имам поглед и върху иранските езици.

В авестийския няма никакви български или прабългарски думи, а това са собствено ирански думи, които водят началото си от онзи общ индоевропейски корен, от който водят началото си и съответните български думи.

А специално на македонците, които "изяждат Ъ-то", им пожелавам да задоволяват глада си с нещо по-питателно!

Предполагам става на въпрос за Добрев който е превел Корана и преподава турски език!?

Точно тук е грешката на повечето иследвачи на езика на българите. Авестийският бил индоевропейски и това обеснява общите думи съ съвлеменните български-сравянски думи. Само дето това обяснение е за простолюдието. Иследвачите не казват защо аджеба от всички индоевропейски езици българския освен с останалите така наречени славянски езици има и най големи сходства със авестийския и някой други източно-ирански езици. Доколкото така наречения индо-европейски праезик е ХИПОТЕТИЧЕН език, създаден от съвременните лингвисти, оповаването на него е грешка.

Bactrianos Tanais ab Scythis, quos Europaeos vocant, dividit. Idem Asiam et Europam finis interfluit.

"Река Танаис отделя бактрианите от скитите, които се наричат европейски. Тя служи и като граница между Азия и Европа."

[Eньо]

Точно тук е грешката на повечето иследвачи на езика на българите

На кои българи?

Оногури, кутургури или кутигури?

Аспарух - основателят на Дунавска България е от народността оногури (уногондури), които живеели на североизток от Азовско море.

[проф. Добрев]

Здрасти! Къде мога да намеря списък на прабългарси думи и тяхното описание?

Има я в Народна Библиотека, ако си в България, а иначе трябва да я има и в Будапеща и Берлин.

Gombocz Z., Die bulgarisch-türkischen Lehnwörter in der ungarischen Sprache. - Mémoires de la Société Finno-ougrienne, t. 30. Helsinki, 1912.

[проф. Добрев]

Точно тук е грешката на повечето иследвачи на езика на българите. Авестийският бил индоевропейски и това обеснява общите думи съ съвлеменните български-сравянски думи. Само дето това обяснение е за простолюдието. Иследвачите не казват защо аджеба от всички индоевропейски езици българския освен с останалите така наречени славянски езици има и най големи сходства със авестийския и някой други източно-ирански езици.

Може ли да конкретизирате тази си теза с десетина примера от лексиката и морфологията, показващи големите сходства на българския с авестийския или с някой друг източноирански език, независимо че авестийският, доколкото си спомням, без да имам възможност да направя справка, не се явява точно източноирански?

[makebulgar]

Може ли да конкретизирате тази си теза с десетина примера от лексиката и морфологията, показващи големите сходства на българския с авестийския или с някой друг източноирански език, независимо че авестийският, доколкото си спомням, без да имам възможност да направя справка, не се явява точно източноирански?

По 10-20 примера могат да дават тюрколозите щото това е максимума на тюркските думи. Авестийски мога да дам 100, 200 и повече. Като някой от тях са от старобългарския (ужким славянски), но сме ги забравили. Примерно старобългарските думи

мьнимъ

verb; 1st person plural present of <мьнѣти, мьнѭ, мьниши> believe, think

мьнѣшѧ

verb; 3rd person plural aorist of <мьнѣти, -нѭ, -ниши> think, assume

много приличат на авестийската

MAN - to think; to resemble

която сме запазили като УМЕН и МНЕНИЕ!

Други примери с точна аналогия са МОЗЪК, АЗСЪМ, БРАН, ЗЕМЯ, БИВА, БОГ/БАГАтур, ВИР, ЗА, ДА, КЪДЕ, ДЪЖД, ЖИВ, ЖЕНА, МЪЖ, ДЕТЕ, ГОВЕДО, ГОНЯ, ГАДАЯ, ПРОСЯ, ГАД, ДУША, ДУМА, ДИВ, РОЖ-ДЕН, ДЕБНА, ОПИРАМ, ДАН/ДАНЪК, ДРУГ.....

[Eньо]

Други примери с точна аналогия са...

МОЗЪК <- МОЗГЪ (чиста славянска дума)

БРАН <- БРАНЬ (чиста славянска дума)

ЗЕМЯ <-ЗЕМЛIА (чиста славянска дума)

БИВА <- БИВАТИ (чиста славянска дума)

БОГ/БАГАтур <- БОГЪ (чиста славянска дума)

ВИР <- ВИРЪСАВЕIA от Bersabee евангелско име от Юдея. Съставна дума от църковнославянския езикизмислена във връзка със превода на Библията на църковнославянския език ВИРЪСАВЕIA (вир в който Иоан Кръстител кръщавал с вода)

КЪДЕ <- ГДЕ (чиста славянска дума)

ЖИВ <- ЖИВЪ (чиста славянска дума)

и така нататък... и така нататък...

[makebulgar]

МОЗЪК <- МОЗГЪ (чиста славянска дума)

БРАН <- БРАНЬ (чиста славянска дума)

ЗЕМЯ <-ЗЕМЛIА (чиста славянска дума)

БИВА <- БИВАТИ (чиста славянска дума)

БОГ/БАГАтур <- БОГЪ (чиста славянска дума)

ВИР <- ВИРЪСАВЕIA от Bersabee евангелско име от Юдея. Съставна дума от църковнославянския езикизмислена във връзка със превода на Библията на църковнославянския език ВИРЪСАВЕIA (вир в който Иоан Кръстител кръщавал с вода)

КЪДЕ <- ГДЕ (чиста славянска дума)

ЖИВ <- ЖИВЪ (чиста славянска дума)

и така нататък... и така нататък...

Тоест или авестийския е славянски език или славянските са източноирански. Тоест Скитски езици! Във всички случаи тези езици са свързани както с Балх и вероятната прародина на българите, така и с Сарматите, а също и с българите на Аспарух. А славянизацията за 30-40 години на малката тюркска орда след покръстването е глупост!

[Eньо]

Тоест или авестийския е славянски език или славянските са източноирански.

Тези глупотевини за "авестийски славянски" не ги разправяй вече, че и децата ще ти се смеят.

Ето това е славянски език:

А любимия ти "авестийски" е всъщност езика пущу който се говори в Афганистан и западен Пакистан.

Дай да пуснем тема с уроци по езика пущу.

Щом е наш език да го учим! Ммм?

[makebulgar]

Ето за любознателните малко ирански думи:

МОЗЪК МАЗ - ум Авестийски Език

БРАН БАРАНА - поддръжка Авестийски Език

БЪХТЯ БОКХТЯ - мъча се сам, търпя Пащунски Език

ЗА, ЗАЩО ЗИ – за, наистина, защото Авестийски Език

ДЪЖД ДАЗДА - дарове Авестийски Език

ДЕТЕ, ДАДЕН ДАТА - даден, създаден, дай всичко Авестийски Език

МЪЖ МАЗ - голям, велик Авестийски Език

МАЖИЩЕ МАЖИЩО – най-голям Авестийски Език

ЖЕНА ЖЪНАЯ – жена; ЖЪНАО - съпруги Авестийски Език

КЪЩА ХУШИТИ -  хубав дом, комфорт, сигурност Авестийски Език

КАЖДЕЙ - къща Пащунски Език

ГОНЯ ГАНЯ – убивам, унищожавам Авестийски Език

ГАДАЯ, ГАД – питам, моля,  умолявам Авестийски Език

ГАТХА – песен, стих Санскрит

ДУМА, ДУМАМ ДАМ - мъдър, умен, мъдрост Авестийски Език

ДЕН ДИНА - ден Санскрит;

ДАЕНА – зрение, зрително поле, видение, индивидуалност Авестийски Език

ДЕБНА ДАБЪН - определям, установявам Авестийски Език

ДАН,ДАНЪК ДАН – да подържаш; ДАНГХУ, ДАНГХАВО – държава, регион, народ Авестийски Език

ДЕБЕЛ ДАБАЛ -  дебел Дари (Зороастрийски Език)

ДЪРЗОСТ ДАРС - смея, осмелявам се, имам смелостта, решавам се СтароПерсийски Език

ДРИПИ ДРАПИ - мантия, плащ, наметало, намятам/покривам с наметало Санскрит

ДВЕРИ ДВАРА - врата Авестийски Език

ГОВОР ГОВ - казвам Персийски и Партски Език

ХУДОЖНИК ХУДАХ -  с добри дарби, благодетелен Авестийски Език

КЪДЕ КУДА - къде Авестийски Език

КЪРПА КЪХРП -  форма, тяло, външен вид Авестийски Език

КРАДА

КъРъДъ

КРАДЕШ КРД - пращам, изпращам КЪРЪДУША - on account of having sent out Авестийски Език

ГРАНИЦА

КРАЕН КАРАНА -  страна, фланг, ъгъл, граница, край Авестийски Език

КРЕЩЯ

ХРУЩЯ ХРУШ -  пищя, крещя, викам, вия, рева Авестийски Език

НОВ НАВА -  нов, свеж Авестийски Език

НРАВ НАРАВА - храбър, смел, доблестен Авестийски Език

ПРОТИВ ПРАТИ – срещу Санскрит

ПРИТИЧВАМ

ТИЧАМ ПАИРИ-ТАЧАТ [ПАИРИ - ТАЧ] -  да тичаш наоколо/наблизо Авестийски Език

ПРОСЯ

ПРАШАТ ПЪРЪС - питам ПЕРЕСАТ -  да питам, запитване Авестийски Език

РОЖДЕН

[РОЖ+ДЕН] РУЗ – ден (в смисъл, че светлината или слънцето расте) Персийски Език

РАОСЕ  - раста, никна Авестийски Език

ШАВА ШАВА  - кара/гони напред, движи се Авестийски Език

ШЕТНЯ ШЯОТАНАНАМ, ШЯОТХНА – действие, дело, работа Авестийски Език

ЩА - искам УЩА – нещата които искаш, щастие, късмет, успех Авестийски Език

СЪТО САТА - сто Авестийски Език

ТЪДЯВА ТАДХА -  там, на това място, по това време, тогава Авестийски Език

ТВОРЯЩ ТВОРЩАР – творец; ТВАРОЗ – изразявам; дълбая; гравирам; режа Авестийски Език

ВЕРЕН ВЪРЪН - избор Авестийски Език

ВЪРША ВЪРЪЗ – правя, върша, изпълнявам Авестийски Език

ВОДАЧ,ВОДЯ ВАЕДА, ВАЕДЪМ – водач, доставчик, глава на семейството Авестийски Език

ВОЙНА

ВОЙН ВАН – да победиш, триумф, да преодолееш, да завладееш Авестийски Език

ВОЗЯ,ВОЗИЛО ВАША, ВАШАХЕ, ВАШЕМ – каруца, превозно средство Авестийски Език

ЖЪНА ЖАН – посичам, удрям, убивам, унищожавам Авестийски Език

ЗОВА ЗАВА - вик, повик, зова Авестийски Език

АКО,АКАМ АКАМ, АКА, АКО, АКАТ – лошо, развалено, порочно, зло Авестийски Език

БАТИ,БАТКО, БАТ ПАИТИ, ПАТИ – господар, съпруг, лидер Авестийски Език