Произход, език и култура на прабългарите

[КГ125]

г-н професоре, какво общо има с реалността това, че някой някъде нарича българите българи, болгари или булгари?? Нямат си Ъ, хората, слагат си техни букви.

[DendroaspisP]

И каква излезе тя? Българите, подобно на славяните (според теорията на Курта), са създадени от другите като етнос.

Затова не си знаем даже името на държавата и вместо правилно да се зовем БОЛГАРИЯ, ние сме я нарекли БЪЛГАРИЯ.

[КГ125]

Ами на, тъй, такваз излезе. Кривите пътища обикновено водят другаде.

[проф. Добрев]

г-н професоре, какво общо има с реалността това, че някой някъде нарича българите българи, болгари или булгари?? Нямат си Ъ, хората, слагат си техни букви.

Не ви разбирам въпросите, ако ги преформулирате, може би ще се опитам да ви отговоря.

[Skubi]

И каква излезе тя? Българите, подобно на славяните (според теорията на Курта), са създадени от другите като етнос.

Затова не си знаем даже името на държавата и вместо правилно да се зовем БОЛГАРИЯ, ние сме я нарекли БЪЛГАРИЯ.

Здрасти!

Ами в Булгария живеят болгарите.

Не е ли така????

[Raven]

А пък Кубрат е бил "господар на българи, котраги и оногондури", след това Аспарух довежда оногундурите тук а българите си остават неясно къде ...

Оногундурите чат пат се наричат българи, но не винаги.

И така - кои сме ние

[DendroaspisP]

А пък Кубрат е бил "господар на българи, котраги и оногондури", след това Аспарух довежда оногундурите тук а българите си остават неясно къде ...

Оногундурите чат пат се наричат българи, но не винаги.

И така - кои сме ние

Как какви - чисти бОлгари!

[DendroaspisP]

Здрасти!

Ами в Булгария живеят болгарите.

Не е ли така????

Ами така излиза според Професора...

Интресно ми е, Глишев като яростен противник на теорията на г-н Курта, как ще приеме теорията на Професора.

[decapitator]

Отново нищо по същество, свободни съчинения.

[проф. Добрев]

Да ти имам самочувствието и простотията!...

[decapitator]

Хах, ти моето самочувствие си го надминам стократно. Даскал по турски седнал да ми разсъждава по българска история...

Ти с наличния изворов материал не си запознат професоре, с теб конструктивна дискусия не може да се проведе. Купи си ХИБ том I (старогръцки и латински не знам четеш ли или само руски), да си ги четеш преведени.

[Goro76]

етимон.

Името болгар на прабългарите го дават най-вероятно усуните скито-сармати от източноиранския клон на иранските племена и народи, които са техните най-близки съседи през първата половина на II хил. пр.н.е. в прародината им Минусинската Котловина. Тук и по това време в източноиранския език на усуните има прил. *bоlq “горен; висок, голям”, развило се впоследствие и преминало в омонимичното му същ. *bоlq “планина”.

В Минусинската Котловина племето на усуните обитава нейна равнинна част, а българското племе или род – нейна полупланинска или планинска част.

Не зная дали съзнавате, но това което сте написали г-н "професоре" е велика глупост. Усуните и скитите се появяват далеч след ІІ хил.пр.Хр.За сарматите няма нужда да се говори. За езика на усуните не се знае нищо, подари най-простия факт че са безписмен народ. Интересно защо не цитирате въпросните думички от кой език са взето, защото със сигурност не са от усунския.

Как не ви омръзна да пишете глупости, като не разбирате от лингвистика, поне не се излагайте.

[Авитохол_165]

Усуните първоначално не са ли тохароезични, заедно с юеджите, като впоследствие се иранизират?

[Goro76]

Усуните първоначално не са ли тохароезични, заедно с юеджите, като впоследствие се иранизират?

Така е те са част от юечжите, но все пак за ИД това са непонятни неща, още повече че той чете се рови из разни пантюркистки форуми, кадето от Атлантика до Япония живеят само тюрки.

[Пандора]

Основната и главна причина за това предпочитание се крие най-напред във факта, че към края на славянизацията си през IХ-Х в. дунавските българи или прабългарите имат и използват за свое самоназвание единствено и само етнонима болгар. Наред с това сред теоретически и практически неизброимите и неизчерпаеми само като количество фонетико-семантични и морфологични форми и варианти на етнонима болгар, тъкмо и единствено тази форма е неговият първично-изходен вариант. Това същевременно ще рече и означава, че именно и единствено той най-пряко-непосредствено се свързва и съотнася и със своя апелатив, и със своя етимон.

Името болгар на прабългарите го дават най-вероятно усуните скито-сармати от източноиранския клон на иранските племена и народи, които са техните най-близки съседи през първата половина на II хил. пр.н.е. в прародината им Минусинската Котловина. Тук и по това време в източноиранския език на усуните има прил. *bоlq “горен; висок, голям”, развило се впоследствие и преминало в омонимичното му същ. *bоlq “планина”.

В Минусинската Котловина племето на усуните обитава нейна равнинна част, а българското племе или род – нейна полупланинска или планинска част.

И други варианти има - например от бал - глава тоест - балгар - с бръснати глави ,аналогично на сагкар

Има ли желаещи за "кавказкия" произход на етнонима? Сдобих се с черкезко-руски и абхазко-руски речник.

Да има.

[каскадьора]

@Raven

Вижте сега аз не съм авторитет, даже форумен. Единственото нещо, за което пиша е, че с толкоз малко данни в областта на езика нищо не може да се докаже. Думи има да приемем, че са 450. Изреченията са малко, а по-дълги текстове (освен списъци) колко има? Измислената (пра)българска група от три изчезнали езика с много малко данни за тях и която се обединява с данни от четвърти, но с данни от векове по-късно нищо не обяснява. Много по-просто е (според любимия на БС бръснач на Окъм), чувашите да са тюрки влезли по-рано в границите на ВБ-я или подложени на по-дълго влияние от волжките (пра)българи и техния тюркски да се е "побългарил", затова да са почнали да говорят "по-друг" тюркски.

А и езика на ВБ от 8-ми, 9-ти век същия ли е като в 13-ти, 14-ти? За справка да вземем ДБ-я, поне за 13-ти, 14-ти имаме сведения.

Та накратко аз застъпвам мнението, че данните за езика са толкоз малко, че не може да се изгради каквато и да е хипотеза, камо ли теория. Затова трябва да се обърнем към по-други достъпни методи, гробищарство , градежи и т.н.

По отношение на "авторитетите". Не сте ме разбрали правилно! Изпитвам респект и страхопочитание към тях. Но и най-големия "авторитет" е човек и нищо човешко не му е чуждо, като например да греши. Някои признават грешките си (като Притцак), други не могат по различни причини. Кариера (градена на погрешна постановка оче в началото), конюктура в момента (политическа, научна) и други. Та идеята е, че не трябва да се вярва безпрекословно на всичко писано от когото и да е особено в обобщенията en gros.

Не си прав Има достатъчно данни, те са от надписи. Малко-много - има, и езикът на тях е индоевропейски.

Освен това има неизследвани прилежно, по-точно изследвани тенденциозно български диалекти. Ти спомена за експедицията в предаването на Слави - там се приведоха примери за невероятна етимология на българска диалектна дума - ставаше въпрос за женско име, извеждано от латинското canis - куче. Само че убедителен паралел се намира в иранските езици в Азия.

Не само диалектите, самият български език е също неизстледван в това отношение. Чукането - би трябвало да се обръща внимание именно на най-баналните, т.нар. вулгарни думи, тъй като те естествено са консервирани и не са заместени през цялото това време. В това отношение данните са категорични Заместването на тези думи се случва едва напоследък, като заемките са предимно латински. Странно. Както и да е, това е причината този к.. толкова да стряска професора.

[turanaga_san]

Тая тема е толкова зациклила, че...

Има ли желаещи за "кавказкия" произход на етнонима? Сдобих се с черкезко-руски и абхазко-руски речник.

Давай Перкуне, слушаме, смело и само напред. С тия речници ти е гарантиран орден Стара Кабардино-Балкания, първа степен.

Доказваш ни Кавказкия произход на етнонима и ги оставяме Балхите и Балхиките да си починат. Прабългарският катун Булкар Балк нали беше в Кавказ а не в Бактрия? В Бактрия какво има? само някакви диви Пущуни.

[Goro76]

би трябвало да се обръща внимание именно на най-баналните, т.нар. вулгарни думи, тъй като те естествено са консервирани и не са заместени през цялото това време. В това отношение данните са категорични

Ако държиш, мога да пусна етимологията им. За ужас на ИД там няма тюркоогъзки корени.

[каскадьора]

Ако държиш, мога да пусна етимологията им. За ужас на ИД там няма тюркоогъзки корени.

Единствено-категорично само от съображения за научна коректност. Е, ако трябва с червена точка

ПП Помисли за авторски права, ако етимологиите са твои. Ще станат хит

[Goro76]

Единствено-категорично само от съображения за научна коректност. Е, ако трябва с червена точка

ПП Помисли за авторски права, ако етимологиите са твои. Ще станат хит

Ето:

Кур –едно от основните български названия на пениса.

Индоирански паралели -санскритски gr-daā, протоиндоирански grda, авестийски gārād, съвр.персийски kēr, таджикски kir, пущунски ghīrrn, кюрдски сорани kêr, кюрдски курманджи kîr, xirr, белуджи kīr, kher, ker, кашмирски kir, kēr, kutsürü, урду kīr, ker, хинди katrā, непалски *kãro, цигански kar, kanro, .-пенис /L-IAIL/ В персийски khurosa, khurosak - lingula vulvæ при жената, препуциум при мъжа, кюрдски kîr, означава още екстаз, удоволствие. В албански kar – пенис, е българска заемка. Индоиранските примери са идентични с българската, /неславянска/ форма на въпросното понятие.

В осетински пенис е džыl, произлизащо от по-старото иронско gyl, gil, а в дигорски се е запазила старата форма – gеl. Като се има под внимание, правилото че в осетински в протоиранските думи, звука “р” преминава в осетински като “л”, то gyl, gil, gеl отразява общоиранското kir/kēr. Откриваме също, сходни санскритски аналози gula, golaka и персийски сhal, chillā, – пенис. Дори в лапландски karras е едно от названията на пениса. /UE/ В дравидските езици *kur – мъжко теченце или жребче.

Обикновенно българското название на penis се свързва със старобългарското коуръ – петел. Само че освен в български и сръбски, не се среща в другите славянски езици, освен по-далечното и смислово по-различно, руски курок, полско kurok – негоден петел, кокошкоподобен, в български курек – кастриран петел или друго мъжко животно, мъж с един тестис, полово негоден. /СМ-ИС,стр.67/,/ХХ-ГСРВ-БД-ІХ,стр.272/ Виж също българската диалектна дума карлуване – coitus при домашни птици, кокошки. А във Врачанско керлувам означава подигравам се с някого /аналог.по значение е съвр. ебавам се с някого, т.е. подигравам му се/. /ХХ-РГРВ-БД-ІХ,стр.265/ В миналото също е бил повдиган въпроса за евентуален ирански произход на даденото понятие /Известия на Народния етнографски музей ІV-1924 г. кн.1-2, стр.33-36/, но са отхвърлени от Ст.Младенов който го смята за славянско, производно на коуръ – петел. /ВГ-БЕО,стр.6/ В кар-луване и кер-лувам, откриваме изходния индоирански корен *kar-/*ker- penis.

Хуй -общославянското понятие за пенис - *huj, Може да се свърже с посоченото от Покорни общоиндоевропейско *g`heu, *g`hњi – скриващ се, изчезващ, влизащ-излизащ. /P-IEW/

Пичка – българско неславянско название на vulva. Ст.Младенов посочва че в албански piči – vulva e чисто българска заемка, докато аналогичното piδ-i е по-стара, трако-дарданска дума, обща по произход със общославянското pizda и балтийските аналози. /СМ-ИС,стр.46/ В унгарски pina, picsa – vulva, са български заемки. Индоирански етимологични паралели - осетински bыjkk, bыjččы, кюрдски beshêki, пущунски bughz, санскритски vizikha, хинди-урду *pucca, bhūsī, pushpa-вагина Източнокавсказки паралели-в табарсарански bici, бежитски puce, рутулски bic, лезгенски pič – вагина/YE/ – вагина

Дравидски *poč, pōs – вагина

В. Старостин посочва ностратическото *p`vjc`v˜č- вулва, дори с предностратически паралели във берберското *buč, америндското /индианското/ *peс(u), *pet(u), шона (Мозамбик) bеčе – вагина. /IEE/ Виждаме че българската дума е от ясен източноирански произход с точна осетинска аналогия.

Путка – широко разпространени неславянски българско название на вагината. В БЕР се правят аналогии с латински език и производните му романски езици, където названия като puta, putana, putein означава жена с леко, срамно поведение. Всички те произлизат от латинското pudens – срамен, залегнало в медицинската анатомична терминология: os pudens – срамна кост, regio pudendis – срамна област, nervus pudendus – срамен нерв и пр. Българската дума няма съответните славянски аналогии. Опитите да се търсят аналогии на българското понятие с названия на домашни птици, посочени от БЕР са крайно съмнителни. Даденият пример с руското путька – пуйка, е съмнително, тъй като пуйката идва в Европа от Америка едва след 16-17 в. и понятието изобщо не е древно. Много по-разпространено название на пуйката в руски е индюк, т.е. птица дошла от Индия, първоначално европейците са възприемали Америка като част от Индия. За путька Фасмер посочва значение „индюшка”, в тверския диалект (Даль). Сходно в сърбохърватски пућак, род.п. пућка - „индюк” т.е. българското пуяк, пуйка, словенски puta - квачка, putan – птичи зоб, чешки рutа, putka – квачка, мътеща кокошка. Географското распро¬странение на думата прави съмнитилен общославянския и произход, свързан с настъпила репозиция на гласните от изходното ръtiса (птица) и връзката с родственото литовско раutаs - яйце (Ильинский). По-вероятно е заимстване от немското Putthahn, Putthenne, Pute – пуяк, пуйка (Штрекел), което обяснява навлизане на думата през влизащите в Австрийската империя, западнославянски езици, чешки и словенски, където пръвоначално думата е означавала и кокошка. Виж и аналогичното българско фитка, фиток, фит, аналогично на немските форми. Още повече, че названията на частите на тялото и особено репродуктивните органи, предмет на специална почит, във всички древни, палеолитни човешки общества, с хилядолетия, предхождат опитомяването на домашните птици. Тези понятия са твърде архаични във всички езици и е логично да се мисли, че това не може да е сравнително късна латинска заемка от романизираното тракийско антично население. При условие че траките едва ли са имали точно така звучаща дума. Вероятно е бил сходна със съвр.албанско piδi – вагина. Освен това нейната употреба /на путка/ е много по-широко застъпено сред всички български диалекти, отколкото славянския аналог /пизда/ и отсъства при съседните сърби, както и непозната за всички останали славянски езици. Ясно е, че понятието е дошло с езика на прабългарите. Етимологични паралели: Старостин въстановява протоиндоевропейското *p`aut, *pout – вагина, като го извежда от ностратическото *p`u[ṭ]`v – отвор, дупка, вагина.

Индоирански аналогии-ягнобски pūssa, хинди-урду *pucca, pushpa-phal, кашмирски pödā, pūkhürü, pōna, pōnuku, санскрит puttikā, пракрит puttara – вагина, в непалски откриваме ясен, още по-пряк паралел, идентичен с български, putko, puti, putu-вагина

Източнокавказки аналогии -чеченски, ингушки bud, лезгенски biṭi, цезки beṭi аварски buṭa, лакски, даргински puṭi – вагина. /S-YE/

Българската форма показма явен източен произход, с преки индо-източноирански корени.

[Ka40]

В тази връзка е интересно да се отбележи, мисля че съм го казвал вече, ама ще се повторя, та интересен феномен в българския език е че две от най-мъжките понятия "пишка" и "брада" са от женски род. То ако гледаме окончанията и баща" трябва да от женски род, ама тук от кумова срама сме направили изключение.

Естествено гореописаните аномалии, стават ясни, като вземе под внимание окончанията на прабългарските титли, а имено "кана", "боила",

[П. Теодосиев]

Спокойно, поста не е изтрит! Пуснат е, предвид думите, които се обясняват и правилата на форума беше нужно да се обсъди! Продължете с дискусията

[Skubi]

В тази връзка е интересно да се отбележи, мисля че съм го казвал вече, ама ще се повторя, та интересен феномен в българския език е че две от най-мъжките понятия "пишка" и "брада" са от женски род. То ако гледаме окончанията и баща" трябва да от женски род, ама тук от кумова срама сме направили изключение.

Естествено гореописаните аномалии, стават ясни, като вземе под внимание окончанията на прабългарските титли, а имено "кана", "боила",

Здрасти!

Пишка, чурка, се казва на мъжкия член докато е хмм още в състояние когато човек си мисли, че е само за това. Понятие няма още, че може да се ползва и за онова.

Брада по обичай нали си пускат тези които са вече в такава почитана, висока възраст, че могът да дават съвети и имат вече понятие, че пишката им е само за това.

А иначе думите като х..й, к..р са доста мачо....

[Иванко Тертер]

Спокойно, поста не е изтрит! Пуснат е, предвид думите, които се обясняват и правилата на форума беше нужно да се обсъди! Продължете с дискусията

Правилно. Тогава давам отново нещо свързано по темата. Бях направил отделна тема с цитираната статия преди около година, но КГ125 необяснимо защо я изтри цялата. Да се разглежда взаимосвързано с горните постове и информацията в тях.

Поне две български псувни са свещени изрази

Автор: Horus

Петък, 24 Октомври 2008г. 21:12ч.

Отдавна трябваше да изнеса този доклад на някоя от научните конференции, където съм участвал, но тъй като смисълът на нещата, които ще ви представя може да се тълкува двуяко, то колегите ми от института в който работя, бяха винаги против.

Избрах, като по-достъпна, да използвам популярната, разказвателна форма, за да ви предложа нещо, на което много специалисти с титли отвръщат веднага с отрицание, единствено, защото не желаят да се замислят върху проблематиката. Естеството на нещата изисква да не се подписвам с истинското си име, но независимо от това съм уверен, че повечето ми колеги от научния институт, ще се досетят кой е поднесъл информацията. От всички вас зависи какво ще е последвалото отношение към моята личност в колектива, където работя. Идеята ми е да изпратите добронамерено мнението си върху темата, като погледнете на нещата сериозно, а не като на някаква игра или шега. Точно от вашите становища, колегите ми, а и аз, ще можем да направим преценка дали съм сбъркал като съм оповестил проучването си или този труд си е заслужавал.

Но да спрем дотук с увода и да започнем по същината на въпроса.

Тезата, която по-долу ще обоснова е, че изразите БАХТИ МАЙКАТА и ЕБИ МУ МАЙКАТА са свещени благословии от дълбока древност в българския език, а не груби псувни.

Всичко започна, когато карах първото си висше образование през 1983 година. По време на лятото, преподавателят ми по диалектология ми предложи да осъществя лятна практика при него на тема „НЕПРОУЧЕНИ СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ В БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ, ВОДЕЩИ КОРЕНИТЕ СИ ОТ ДРЕВНОСТТА”. Съгласих се и първо посетих няколко северно-родопски села около Асеновград. Сядах на чаша лимонада в някоя от местните кръчми и се заслушвах какво си говорят по-възрастните мъже, които умуваха над някой проблем с чашка алкохол в ръка. Така на няколко пъти забелязах, как след разгорещен спор, единият от събеседниците отвръщаше на дискутиращия с него приятел, използвайки един от двата израза, които разглеждаме. Моите дядовци ме бяха възпитавали, че такава обида трябва да се наказва жестоко – най-малкото с „голям лобут”. Там обаче не се случваше нищо подобно. Като противовес на това, в което бях възпитаван, когато някой от възрастните мъже използваше един от тези изрази, другият го прегръщаше усмихнат с думите: „БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ ПАК МЕ БЛАГОСЛОВИ!”

Мислех си, че при тези хора, вместо с бой, на подобни обиди се отвръща със сарказъм. Освен това не бяха пияни и разбираха смисъла на думите. Записвах надлежно всичко, но след една от поредните подобни случки не издържах и се доближих до тях. Загледаха ме учудено, сякаш питаха, какво искам и естествено веднага им отговорих с въпросът, който най-много ме вълнуваше: „Абе, хора, какво става при вас? Слушам от известно време как единият на няколко пъти псува другият с „БАХТИ МАЙКАТА”, след това пък някой от останалите му отвръща „ЕБИ МУ МАЙКАТА” и никой от вас не стана да се сбие с човека изрекъл тези псувни, а го прегръща му благодари, че го е благословил!”

Те ме зяпат известно време учудени, след което се разхилват до засиняване и някой от тях успява да ми каже: „КАКВИ ПСУВНИ БЕ, МОМЧЕ? ТОВА СА СИ МНОГО ДОБРИ БЛАГОСЛОВИИ И ЗА ЧОВЕКА И ЗА СЕМЕЙСТВОТО МУ!”

Честно казано, всичко ми се стори доста мътно и непонятно, но продължих с лятната си практика, като се преместих в няколко средногорски села около Казанлъшко. Няма да ви разказвам подробно, но… там попаднах на същите ситуации като в някакво DÉJÀ VU. Не включих нищо от разказаното тук в разработката си, но го запазих.

Така се стигна до 2000 година, когато вече съм почитан научен работник, чието мнение се цени и често посещавам научни конференции, свързани със специалностите от няколкото висши образования, които завърших. Запознах се с изследователските трудове на пловдивския историограф Константин Каменов и в тях едни сведения веднага подсетиха позадрямалата ми памет за разглежданите изрази. Срещнах се лично с този млад учен и проверих в разговор с него, че това, което е поместил в книгите си и ме касаеше лично, действително е вярно. Става въпрос за част от древни източници, които засягат историята на предците ни в Средна Азия. Няма да ги цитирам по отделно, а ще ги преразкажа според същността им. Едните от тях разглеждат столицата ни, когато държавата на дедите ни се нарича Балхара (с още две равнозначни като значение названия – Бахди и Бактр). Преводът на всеки един от тези топоними е СТРАНА НА ДУХОВНОИЗДИГНАТИТЕ БЛАГОРОДНИЦИ. Столицата носи названието Балх (с равнозначни смислово още няколко наименования от рода на Бахти, Бехти, Бахди, Бактр и др.). В много от изворите се твърди за столицата ни „БАЛХ Е МАЙКАТА НА ВСИЧКИ ГРАДОВЕ”, „БАЛХ Е МАЙКАТА НА ХИЛЯДИТЕ ПЕЩЕРИ”. Това е бил градът от който са излизали всички династии, управлявали владенията и държавите в цяла Средна Азия, като и други райони, а между по-знатните държави влизат Партия, Персия, Армения, Индия и т.н. Сред династиите са такива фамилии като Пахлави, Аршакиди, Сасаниди и др. Самият град, е възприеман в тогавашния азиатски и източно европейски свят (между XVIII пр. Хр. и III в.) за свещен. Спирайки се на разгледаните изрази, както и на още много други сентенции, съдържащи името на столицата ни и определящи я за майка, си позволих да подменя термина Балх с равнозначния му, но диалектен термин Бахти. Така от разглежданите изрази се получава словосъчетанието БАХТИ МАЙКАТА. Според различните изрази спомагателният глагол (съм) може да се постави, както между двете думи, така и в края. Това обаче не е от съществено значение, защото за времето, за което пиша, този глагол много често не се е изписвал защото се е подразбирал априори. Достигайки до тези съждения, с колегите ми използвахме последните достижения от областта на физиката, свързани с паметта на водата. Позовахме се на методиката на японския учен Масуро Емото и над капки дестилирана вода започнахме да повтаряме изразите БАХТИ МАЙКАТА и БАХТИ МАЙКАТА Е. Гледани под микроскоп тези капки придобиха формите на изящни кристали, различни по вид. Други наши оипти, от областта на физиката, но този път с апаратура, доказаха, че при втория израз, когато в края се изговаря спомагателния глагол (или какъвто и да е глагол), фразата отключва енергийно защитно поле около човека към който е насочена и го защитава от уроки и проклинащи изрази. Така ми трябваха почти 20 години, за да разбера защо едно словосъчетание не е псувня, а благославящ израз. Излезе, че по-неуките хора имат по-добро познание, но за нещастие, както и учените са изгубили пътя до него или пътят на знанието е изчезнал. До последното отново достигнах след разговор с историка К. Каменов.

Що се отнася до другата „псувня” – ЕБИ МУ МАЙКАТА, нещата за разкодиране се оказаха още по-лесни от първата, когато завършихме работата по нея. Буквалният превод от онзи далечен език, който са говорили предците ни и които са били едни от първите апостолически християни, както отново ми изясниха учени историографи, е ЕВА МУ Е МАЙКАТА. С тази констатация се привършва всякакъв спор и същевременно отново се отваря енергийното защитно поле около човека към който е отправена. Най-вече формулата се използва за обръщение и приключване на спора поради безсмисленост, към по-малко грамотни хора. С това обаче им се показва, че разходът на енергия – слово е излишен, биват благословени и без думи им се казва „ЩЕ РАЗБЕРЕШ ВСИЧКО, КАТО ТИ ДОЙДЕ ВРЕМЕТО”.

Накратко това са перипетиите ми около тези два израза, но преди да завърша ще ви напомня началото – включете се със собствено мнение, но постарайте се да е прецизно и аргументирано, защото и от него ще зависи становището на колегите ми, както и моето, дали да се продължи с разработването на разгледаната тема.

http://www.xnetbg.com/new/content/view/575/40/

[каскадьора]

Та по откритието на "експедицията": чук и чукане са със същите значения в определени ирански езици.

Не са славянски: на руски чук е молот.