Произход, език и култура на прабългарите

[Eньо]

Ето за любознателните малко ирански думи:

МОЗЪК МАЗ - ум Авестийски Език

zitko iitzirgu bule humshi kpe yne' tulshi fm' estrogin

kpe ykz' tulshi ond' turtuna pila zopan estrgin kpe k'tulshi

m' alhasi kpe a' hlubrin a'.

„Зитко ичиргу боил (има) меки ризници 455,

шлемове 540, люспести ризници 427,

шлемове 854, жупанът заедно с хората си има:

люспести ризници 30, шлемове 40,

верижни ризници 1, шлем 1.”

[Eньо]

Ето за любознателните малко ирански думи:

МОЗЪК МАЗ - ум Авестийски Език

БРАН БАРАНА - поддръжка Авестийски Език

БЪХТЯ БОКХТЯ - мъча се сам, търпя Пащунски Език

Как ще преведеш от авестийски (пащунски) език предхристиянските ни български титли и санове:

Кан, Каган, Канас Ювиги (властващ, управляващ) - най-големия господар и вожд.

Заместници на хана:

КАВХАН – заместник на хана в ежедневните му дела (помощник хан)

КАНАРТИКИН - заместник на хана при по-дълго отсъствие (тази длъжност се изпълнявала от един от престолонаследниците или роднините на хана).

БОИЛА КАВХАН - замества хана при военните дела, военни походи и бойни действия.

Държавна структура - БОИЛИ, БАГАИНИ, ПОДАННИЦИ.

ТАРКАНИ - официални държавни съветници, наместници, пратеници и пълномощници на хана при управлението на държавата.

KАНА ТАРКАН - хански таркан, съветник на хана.

ВУЛИА ТАРКАН – велик таркан

ЗЕРА ТАРКАН – първи таркан.

ЖУАПАН ТАРКАН – главен таркан (главен съветник)

БОИЛ ТАРКАН – военен таркан, съдия, по-малкият син на хана.

БОРИТАРКАН – наместник на хана в аул (стан)

ОЛГУТАРКАН – дворцов комендант, управител на двореца.

КАЛУТАРКАН – пратеник по сватосването на хана. Изпълнявал и дипломатически мисии.

БОИЛИ - благородниците в обществото.

СЪВЕТ НА ВЕЛИКИТЕ БОИЛИ

Вътрешни и външни. Вътрешните боили са от обкръжението на хана, сътрапезниците му, роднини и приятели.

Често те изпълняват негови лични задачи.

(БАГАИНИ) ВЪНШНИ БОИЛИ - богатите управители на райони, назначавани и възнаграждавани от хана.

Това са местните велможи, които участват в общи събрания провеждани в двореца. Нещо като районни и областни управители.

БАГАТУР – вътрешен боил.

БАГАИН – външен боил

Военни длъжности .

ЧЕРГУБОИЛ – военен стратег, военоначалник, водач на орда.

ЮКБОИЛ – военен по охраната, командир по охраната.

ТОРТУНА ПИЛЕ ЖУАПАН – главен, челник.

БАГАТУР БОИЛ – военен командир от аристокрацията. В качеството си на благородници и приближени на кана, вътрешните и външните боили са имали и военни командирски функции по време на военни действия, а някои от тях са били военни и през останалото време.

ЧИТКОЙ МИТРОС - армейски военнослужащи, войници.

КОЛОБРОС - жрец, лекар, бръснар (оформящ ритуално характерната прическа).

Поради всеизвестния религиозен обряд на прабългарите да си бръснат главите, длъжността на колобрите е била много отговорна.

Те са изпълнявали и жречески, както и лекарски функции на всички нива на предхристиянската българската държавна йерархия – от хана и неговите приближени, до войниците в ордата. Във всяка орда има назначен по един колобър.

ИЧИРГУ КОЛОБРОС – стратег на колобрите, висш жрец, който обслужвал самия кан.

KАНА БОИЛА КОЛОБРОС – жрец, лекар обскужващ военните командири на орди подчинени пряко на на хана.

БАГАТУР БОИЛА КОЛОБРОС – жрец, лекар и ритуален бръснар на военните вътрешни багатури.

[проф. Добрев]

Тоест Скитски езици! Във всички случаи тези езици са свързани както с Балх и вероятната прародина на българите, така и с Сарматите, а също и с българите на Аспарух.

Примерно старобългарските думи мьнимъ, мьнѣшѧ много приличат на авестийската MAN - to think; to resemble, която сме запазили като УМЕН и МНЕНИЕ!

Разбира се, че са свързани и си приличат, само че не по счетоводителски, както си я представяте тази работа вие, неговите духовни чада, а генетико-исторически - в основата на всяка такава дума лежи конкретна дума в индоевропейския праезик.

През определен момент от развитието си този праезик започва да се дели на по-частни племенни праезици, които си вземат и понасят насам във Времето и онази първично-изконна дума от праезика, но вече променена по свой си начин във всеки един от тях, без обаче да губи и присъщите й в индоевропейския праезик съществено-главни фонетико-семантични черти и особености, именно които я правят еднаква и обща на нейната съответка в другата езикова група, произхождаща от същия праезик.

А ето ви и конкретен пример от Фасмер и то точно с вашия случай, като в текста съм подчертал специално-последователно славянската, индийската, иранската (авестийската), романската (латинската), германската (готската) и индоевропейската праформа, дано да го разберете, че то такова лингвистично невежество го няма никъде на друго място по Света, което ви го казаха и иранистите в Евроазийски Форум, но и вие като баща си трудно ви увира главата:

WORD: мнить

GENERAL: мню, мни́тся мне, по́мнить, др.-русск мьнѣти, мьнить -- 3 л. ед. ч., ст.-слав. мьнѣти, мьнѬ νομίζειν, δοκεῖν, болг. мля, мня "полагаю" (Младенов 301), сербохорв. мни̏ти, мни̑м, словен. mnė́ti, mním, чеш. mněti, слвц. mniеt᾽, польск. pomnieć. Праслав. *mьněti, *mьnjǫ, *mьnitь -- 3 л. ед. ч. Инф. мнить получил -и- из наст. вр.; см. Ляпунов, ИОРЯС 31, 34.

ORIGIN: Родственно лит. minė́ti, menù, позднее miniù "вспоминать, упоминать" (см. Френкель, ZfslPh 20, 247), лтш. minêt, -u "упоминать", др.-прусск. minisnan, вин. ед. ч., "память", лит. miñti, menù "помнить, угадывать", manýti, manaũ "понимать, думать", др.-инд. mányatē, manutḗ "думает, помнит", mánas ср. р. "ум, дух, разум", авест. mainyete "думает, полагает", греч. μέμονα "помню", лат. meminī "вспоминаю" (*memonai), mēns, -ntis "ум, мысль", mоnеō "увещеваю", гот. mаn "полагаю", munan "думать, вспоминать", ирл. do-moiniur "верю, полагаю", далее греч. μαίνομαι "неистовствую", μανῆναι, μιμνήσκω "напоминать, вспоминать"; см. Мейе, Dе indоеurораеа radice *men-(Париж, 1897); МSL 11, 323; 13, 371; Траутман, ВSW 180 и сл.; М.--Э. 2, 630; Уленбек, Aind. Wb. 214 и сл.; Мейе--Вайан 63. В этимологическом отношении от них отличается ст.-слав. мѣнити, мѣнѬ "вспоминать", словен. mė́niti "полагать, думать", др.-чеш. mieniti, польск. mienić, mienię, родственное д.-в.-н., ср.-в.-н. meinen "думать, полагать"; см. Бернекер 2, 49; Траутман, ВSW 165.

[makebulgar]

КанасуБиги идва от авестийското КАН - избирам, като от там идва и българското КАНЯ - избирам гости!

Таркан идва от Санскрит и означава съдия.

Боил пък са племе от кастата на войните в Индия.

[Eньо]

КанасуБиги идва от авестийското КАН - избирам, като от там идва и българското КАНЯ - избирам гости!

Таркан идва от Санскрит и означава съдия.

Боил пък са племе от кастата на войните в Индия.

Канас се използва само в надписите на гръцки език.

Виж тук как се изписва предхристиянската титла на българския владетел кан Борис на латински:

Praeerat eis quidam nomine Kris, quem lingua sua cagan appellabant,

quod in lingua nostra resonat imperator, sub quo erant VIIII principes,

qui regnabant et iustificabant populum, quoniam multus erat nimis

[decapitator]

Канас се използва само в надписите на гръцки език.

Виж тук как се изписва предхристиянската титла на българския владетел кан Борис на латински:

Praeerat eis quidam nomine Kris, quem lingua sua cagan appellabant,

quod in lingua nostra resonat imperator, sub quo erant VIIII principes,

qui regnabant et iustificabant populum, quoniam multus erat nimis

Няма такова нещо като "предхристиянска титла". Неговата титла, тази на баща му, дядо му и всички ю

управлявали преди него (515 г. преди да минат Дунава) е КЪNѦЗЬ/КNЗЬ.

Титлата, която Борис носи е КЪNѦЗЬ/ВЕЛНКІН KNZZЪ и гръцкия й вариянт - APХON.

Намери из темите статията на Йончев, достатъчно убедително е защитил горната теза.

[Eньо]

Няма такова нещо като "предхристиянска титла". Неговата титла, тази на баща му, дядо му и всички ю

управлявали преди него (515 г. преди да минат Дунава) е КЪNѦЗЬ/КNЗЬ.

Титлата, която Борис носи е КЪNѦЗЬ/ВЕЛНКІН KNZZЪ и гръцкия й вариянт - APХON.

Намери из темите статията на Йончев...

Объркал си рейса пич!

Мнооого преди твоя корифей Йончев да ни обясни за българските предхристиянски титли,

едни каменоделци са изписвали за поколенията титуловката на българските канове:

[decapitator]

Объркал си рейса пич!

Мнооого преди твоя корифей Йончев да ни обясни за българските предхристиянски титли,

едни каменоделци са изписвали за поколенията титуловката на българските канове:

И? С какво тоз надпис противоречи на написаното от мен?

"KANAC Y BIGI OMOYPTAГ IC

TIH ГIN OПOYЕ ГЕNIΘIN

EK ΘEOY APХON ECTIN"

„КНЯЗ У БИГИ ОМУРТАГ Е ОТ

БОГА АРХОН (ПРЕДВОДИТЕЛ) В

ЗЕМЯТА, В КОЯТО СЕ Е РОДИЛ”

[проф. Добрев]

Канас се използва само в надписите на гръцки език.

Виж тук как се изписва предхристиянската титла на българския владетел кан Борис на латински:

Praeerat eis quidam nomine Kris, quem lingua sua cagan appellabant,

quod in lingua nostra resonat imperator, sub quo erant VIIII principes,

qui regnabant et iustificabant populum, quoniam multus erat nimis

Но така проблемът се снема от само себе си и канолюбителите издават и дискредитират самите себе си, а ние пък ги уличаваме и обвиняваме в поредната манипулативна фалшификация, защото очевидно-безспорно гр. канас има за основа не праб. кан, а каган, при което в процеса на трансференцията и адаптацията на последното в гръцкия език, втората сричка чисто и просто се съкращава или налице е добре известната в контактолингвистиката контракция!

[протобългарин]

Проф. Добрев как ще обясните факта че въпросните "булодзи" са юечжи по произход, съобщени още в Хан-шу като билу и ичжи, родстевни на народа на Чеши. булоцзите, пулей и др. още 5 племена заедно и начело с Чеши образуват федереция, а Чеши са тохари, говорещи на тох.(а). Китайците ги наричат шестте държави Юйши (юйши е форма на юечжи). Цялата ваша хитпотеза за хуните-булоцзи просто рухва, тъй като не познавате китайските източници?

Или в 3-2в.пр.н.е. когато хуните изгонват юечжите (тохари) от Синцзян, една част от тези юечжи-булоцзи се появява в Кавказ и става известна като внъндур-болгар. В тохарски веундуру - главен, управляващ, най-важен, в иранските езици венд - победител. Внъндурите се появяват в Кавказ по времето на Арташес (3-2в.пр.н.), тъй като поголовно в арменската историографска традиция Арташес се приравнява с Вахаршак.

Мегистан на име Вананд е съюзник на Тигран ІІ във войната му с римляните и загива обезглавен от Домеции Корбулон около средата на 1в.пр.н.е., вероятно наследник на легендарния Вънд.

Римските географи Плиний (1в.) и Птолемей отбелязват народ пагерити и епагерити в Западен Кавказ. А като махнем мн.ч. в алано-сарматски -те, от пагорите се получава пагори или пугури!

По време на империята Тан, булоцзите за окито пише Сампиен Чен вероятно да били в процес на алтаизация, тъй като от 2 в.пр.н.е. до танското време (7в.) те живеят в обкръжението но сянбите (протомонголи но различни от съвр.монголи).

Даже титлата сълифа която е фиксирана при тях се привежда идеално с тунгусоманджурски и означава владетел.

Интересен паралел и е одно съобщение на Тан-шу за възникването на държавата Болудзя между Куча и Кашгар, на мястото на старот, известно от ханското време Венсю. Тан-шу казва че в Болудзя се говорил език сроден, но малко по-различен от този в Куча. Е в Куча се е говорил тохарски (б)!

Аналогично през 420 г., група юечжи, водени от Кидар (името на тунгусоманджурски означава здрав, силен, твърд) напущат Западния край и основават д-вата Боло в оазиса Карш, коато става известна като Ефталитска д-ва.

А нека си припомним че булоцсите участват в междуособиците на хунските държавици и са съюзници на Ши Ле, по-късно изпадат в немилост и са подгонени от Ши Мин, който избил много от тях, а те се отличавали от хуните с високите си носове и гъстите си бради (европеиди, за които Яо Вен Юан в 7 в. казва че те(булоцзите) не трябва да се бъркат с хуните защото не са хуни а юечжи!

-------------------------------------------------------------------------------------

Първоначлано носителите на името българи са юечжи-тохари и българи ознамчава много хора, самоназванието на тохарите е "гара" та-много, гара - хора или тохари - много хора, аналогично бъл-гари, в тох.бал - голям и гара - хора, много хора, общнаст народ.

С изселването на юечжите част от носителите на българския етноним попадат в Ср.Азия и е иранизират, после достигат до Кавказ заедно със сарматския народ дуласи (съвр.двали) и образуват държава чиято династия е от дуласите.

В 463 г. нова голямъ вълна преселници идват от Ср.Азия - савири, оногури и уроги (угри, нашите добри познайници маджарите). Причината за изселването е разширението на Ефталитската д-ва! Оногурите са обитавали Устурушана, това ни го казва дядо Симоката ама кой да го прочете, градът Бакат (сега село Вокат) се намира по средните течения на Аму-дара и Сър-даря. Точно там и до ден, днешен котловината която дели каракум от Казълкум се нарича Унгуз (отр.по-старото Унгур) а китайците ясно казват че старата Янцай се преименувала на Суте или Аланя и Уананшана. Суте се намира на същото място в Приаралието. как ще разтълкуваме суте - ассуте - аси, аланя - то е ясно, уананшана от уан/вен - уни или хони и иранското шаяна - страна!

Или хоногурите са си хионити, известни и в Кавказ като масаха-хона, хони-масагети! Като археология и погребален обряд - типични алани (катакомбни и подбойни погребения) вж. Кузнецов по въпроса.

по-късно тези оногури които са заели района около Азовско море изведнъж изчезват от историческата сцена....защото се разпадат на кутигури и утигури (малкото и голямото племе, в осет. къадер - малък, устур - голям). Имената на техните вождове Заберган, Сандилх, Акага, Хиниалон са на 1000% ирански !

Интересен е проблема със савирите. Били са мешания, имало е угри сред тях, казва го К.Багрянолродни че савартите-ефсали са родствени на маджарите. Наскоро унгарците публикуваха в нета един савиро-арменски речник, правен по време на мисията на епископ Израил при Алп-илтивар. Има доста угорски думи. сега доколко са екзактни унгарците във въпросната публикация, не мога да кажа.

Има нещо друго, савирите са били родствени на ефталитите, защото при тях е съществувал полиандричния брак (една жена има двама съпрузи, предимно братя) но с тях идав и една група алтайскоезично насаление, смятам че са били алтаизирани тохари, тъй като липсва монголоидния тип. Като са говорели език близък до тунгусоманджурския, възм. да са от същата група късни булоцзи, за която стана дума. Именно техните наследници са съвр.чуваши и затова чувашкия език е доста странен тюркски език, по-близък до монголски и тунгусоманджурски отколкото до останалите тюрксик езици. Оттам са и фантасмагориите на съветските тюрколози за моного древния булгаро-хазарски език останал от хуните!!

Та наличието на чувашко-български езикови аналогии, които са значителни според мен, скромния лаик показва че прабългарите са били двукомпонентен народ, основната маса е сарматска (внъндурите, дуло) но има и втора голяма алтайскоезична група, явно отделела се от савирите!

Във Волжка България чувашите които никога не са се наричали българи а са съхранили суаз (суар, савир) поради щастието че не са приели най-отвратителната от всички религии на този свят - Исляма, са изпаднали в изолация от останалите, станали правоверни. така са съхранили езика си. Останалите волжки българи се коипчакизират, още преди монголската експанзия, тъй като са залети от кумани, печенези и пр. тюркски племена в 10-11 в.

Иначе в най-древната си форма волжките българи са били 60 % сарматоалани (есегели или по-старите асиаки и барсилите които също са хони-масагети) и 30% савирско присъствие!

----------------------------------------------------------------------------------

[проф. Добрев]

Тогава остават надписите, които са доста и най-различни. Какво казват те за притежателя (притежателите) на съкровището, могат ли да бъдат ключ към решаването на проблема?

Един от руническите надписи се превежда като: Чашата, от която да пие Аспарух.

Гръкографичният надпис върху купа № 21 е съставен на автентично-оригинален прабългарски език и гласи:

Чашата, за която жупан Буила повели, като облицоват, да изпишат, и от която да пие наздраве жупан Бутаул.

По този начин и тези два надписа по най-недвусмислен начин показват и доказват, че Съкровището наистина е българско по произход и принадлежност.

Ив. Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005.

С това обаче чудесата във и около лингвистиката на Съкровището не свършват защото се оказва, че точно такова бъдещо причастие е употребено и при руническите надписи на някои от неговите съдове, едва след разчитането и превода на които се стига до изключително важния и дори любопитно-куриозния за нас българите извод, че тъкмо тези съдове са принадлежали и са били ползувани и от основателя на българската държава хан Аспарух!!!

В интерес на истината и за много голям, според нас, срам за българските проучватели на Съкровището, никой от тях не знае, не иска да знае, не е забелязал, кой знае защо игнорира, не вярва, омаловажава, подценява или какво(?!), безспорния факт, че още преди 1988 г. турският езиковед проф. Т. Текин докладва пред световен конгрес по българистика резултатите от своето разчитане и превод на руническия надпис върху пет от чашите на Съкровището и прочитът превод на този рунически надпис, тук малко поизчистено-нормализиран в турска графика има вида Asparuq iзǖ ayak, което авторът или някой друг (?) превежда на български език като ”чашата за наздравица на Аспарух”.

И на нас все още не ни се вярва, но след като се запознахме по-основно с публикацията на същото тълкуване и превод вече в монографията на проф. Т. Текин, посветена специално на ”дунавските българи” и техния език, стигнахме до извода, че няма никакви причини да не приемем засега, а може би дори и завинаги, тъкмо тези резултати за дълго търсеното и меродавно-окончателното решение на проблема, което обаче според нас се нуждае от някои не особено съществени с оглед на цялото корекции, за някаква ревизия изобщо не може и дума да става, а само за малки поправки и добавки в тълкуването и семантизацията на отделни негови елементи, без, разбира се, дори и изобщо да си мислим, че можем да вземем отношение по тълкуването и семантизацията на самите руни, защото това не само, че не е наша специалност, но и засега не разполагаме с необходимото и достатъчно време и възможности за това.

В тази втора публикация на турския езиковед същият рунически надпис обаче се разчита с едно малко видоизменение и различие във втората дума - Asparuq iзu ayak, а и преводът му на турски език е чувствително по-различен - ”Asparuq'un iзki kadehi”, който израз на български език пък, доколкото в книжовния турски език лекс. iзki има единствено и само знач. ”спиртна напитка; попийване” [ТРСл, 427], а и за нас няма никакви причини да си мислим, че един турски езиковед може да я употреби тази дума в друго някакво значение, следва да се преведе, разбира се, не като ”Чашата за попийване на Аспарух”, а тъкмо като ”Чашата за спиртни напитки на Аспарух” [Tekin 1987, 32-33].

Според нас и този превод на средната дума с това пак съществително име обаче не се очертава като особено верен или точно-сполучлив, защото от него неизбежно следва изводът, че щом като Аспарух има чаша за спиртни напитки, той трябва да има чаша или пак толкова чаши, предназначени, да кажем за мляко или нещо друго, което изобщо не изглежда нито логично, нито пък реалистично, да не говорим за това, че ние не знаем какви точно спиртни напитки се консумират по него време, а и дали изобщо се консумират.

Именно поради това, наред и след анализираните и поправени от нас малко по-горе примери от волжскобългарските надгробни надписи, и тук отново трябва да се приеме, че слформ. iзu в тази позиция също така не е съществително име, а бъдещо причастие от вида на току-що разгледаното причастие от Надпис № 21 на Съкровището, само че при това бъдещо причастие крайният зв. -q, отдавна вече се е превърнал в зв. v, аналогично не толкова на тук приведените примери, колкото на пак малко по-горе анализираното минало причастие от волжскобългарския език.

Ето защо адекватно-коректната турска транскрипция на руническия надпис трябва да бъде във вида Asparuq iзuvi ayak, а преводът му вече се получава като ”Чашата, от която да пие Аспарух”, много по-подходящо за надпис върху подаряван съд и напълно логично-реалистично като отражение на ситуация, при която едно лице подарява на друго лице предмет, от който това лице да се ползува или да употребява по съответния на неговата същност и предназначение начин.

И като се има предвид най-напред и лексикалното значение на корена като знач. ”здрав”, после и полученото на тази основа засилено адвербиално, наречно значение от рода примерно на ”с много, с много голямо, с изключително голямо здраве”, което наречно значение обаче в съвременния български език, за нуждите и в рамките на този вид пожелания се предава, обозначава и изразява единствено и само посредством модално-наречната лекс. наздраве, то преводът на цялата подчинително-определителна група Βουταоυλ ζωαπαν ταγρογη ητζіγη ταιςη следва да бъде като Чашата, от която да пие наздраве жупан Бутаул, в резултат и на което преводът пък на целия Надпис № 21 от Златното съкровище ”Надь Сент-Миклош” от прабългарски на съвременен български език, след като се обединят преводите на двете отделни подчинително-определителни групи, вече може и трябва да получи следния вид и форма, а именно:

Чашата, за която жупан Буила повели,като облицоват, да изпишат, и от която да пие наздраве жупан Бутаул.

Този превод очевидно-безспорно е съвсем различен и несъвпадащ не само с редицата, по-горе представени, не особено обосновани, убедителни и адекватни, доста меко казано, преводи, но и от представения веднага след тях, направо смехотворно-забавен ”превод” в две съвсем отделни, противоречащи си една на друга и взаимно изключващи се редакции, на ”лингвиста древнобългарист”.

Последната проверка критерий за адекватността и правилността на пътя за получаването на даден превод все пак и въпреки всичко е неговият вид и характер и лично на нас, тъкмо този превод поне засега ни изглежда обектно-съдържателно, максимално точен и адекватен, завършено-логичен, теоретико-методологически напълно обоснован, изводим и убедителен, което наше, индивидуално-субективно впечатление и заключение, разбира се, може и трябва да потвърдят или отхвърлят само достатъчно квалифицирани езиковеди тюрколози, способни и в състояние, в минимално задоволителната степен и по лингвистически допустимия и легитимен начин, да проникнат, обхванат, осмислят и преценят лингвотюркологически, адекватността и коректността на историколингвистичния по принцип и на етимологичния и морфолого-синтактичния в частност анализ-синтез, както на самия текст на Надписа като цяло, така също и на всяка една от отделните му съставки, преминавайки последователно през отделния фонетически или семантически признак, звук или фонема, сричка, сема, семантема, суфикс, корен, основа и завършвайки в самата словоформа като тяхно органично-интегрално средоточие и единно цяло.

При така направения и предложен до тук прочит и превод на Надпис № 21 от Златното съкровище ”Надь Сент-Миклош” и с пълното съзнание, че именно поради богатството и уникалността си то едновременно лежи и се разполага най-малкото в лингвистическата, палеографската, административно-политическата, етнографската, културно-историческата и културологическата плоскости, остава само да отбележим, че водещо-доминантен критерий или различителен определител за неговия етнолингвистичен произход и принадлежност се явява единствено и само лингвистичният, схващан и разбиран като произход, вид и характер не на чуждите, а на своите собствено-изконни надписи по него.

И доколкото Надпис № 21, а така също и анализираните и тук поправени само като превод рунически надписи по него са очевидно-безспорно прабългарски, то и самото Съкровище се явява прабългарско по произход и принадлежност, но по силата на това, че прабългарите като етнолингвистична общност са основатели и създатели на българската държава, а така също и заедно с югоизточните славяни са единият от двата основни дяла начало и основа на българската народност, то Съкровището повече от сигурно и задължително е и българско по произход и принадлежност.

От вече направения досега максимално подробно-задълбочен и многостранно-всеобхватен конкретно-емпиричен анализ-синтез на безброя(!) историко-лингвистични факти, сведения и данни от началото на настоящото изследване до тук; в светлината и с помощта на пак тук изведените и формулирани най-общи принципи и в рамките на изградената на тази основа Най-обща теория на Златното съкровище ”Надь Сент-Миклош” вече очевидно-безспорно може и трябва да се каже, че от всичко това произтича и се налага само един-единствен, пределно ясен и недвусмислено-категоричен извод, а именно:

Златното съкровище ”Надь Сент-Миклош” е българско по произход и принадлежност, То е събирано, ползувано, съхранявано и пазено в трапезарията и хазната на българските ханове и царе още от времето на тяхната миграция през Кавказ; било е изложено и съхранявано последно в тронната зала на царския дворец, построен и обитаван най-напред от цар Симеон Велики след пренасянето на българската столица от Плиска в Преслав през 893 г., изнесено е от тук през 971 г. по време на обсадата и превземането на столицата Велики Преслав от византийската войска, а с това и непосредствено преди падането на Източна България под византийско иго; съхранявано е в Отвъдунавска България от българските князе жупани Гиляд, Бутаул и Ахтум, заровено е през 1008 г. край прабългарското селце с по-късно име Надь Сент-Миклош по време на продължаващото заграбване на отвъддунавските български земи от страна на маджарите и по-специално при техния жесток погром върху българската народност и държавност в областта на княз Ахтум жупан, където е и намерено през 1799 г.

Конкретно и специално златната чаша № 21 е допълнително поставена при останалите златни съдове от Съкровището от страна на неговия предпоследен пазител и хранител жупан княз Бутаул, който от името и в рамките на Първата българска държава управлява и владее онази част от отвъддунавските земи на Българското царство, които се простират между Дунав, Тиса, Марош и р. Олт, и който получава златната чаша като подарък, най-вероятно около 975 г., от своя съсед и добър приятел, пак българския жупан княз Буила, който пък управлява и владее обширна област в Седмиградско с център гр. Дюлафейхервар.

[протобългарин]

Проф.Добрев зададох ви конкретен въпрос за булоцзите, дължите ми отговор?

Произволните ви съчинения за Наги-Сент Миклош са ми известни. Ето ви също разчитане на прословутия надпис!

чрез алатйските езици, респ.тунгусоманджурски: „Бойла Жупан”, е титла – бойл-жупан или име на жупана Бойл, Войл, „теси” – в манджурски toso – приготвям, изработвам, правя, поставям, монголски tos/toso – получавам, поставям в ръка, или евенкското tojus, удегейски tausi – кова. (ССТМЯ-2,стр.204,149), „дигетоиги” - в прототунгусоманджурски *dug, евенкски, евенски, негидалски duγ, манджурски du, улчийски, орокски dūči, нанайски dōči, удегейски dukte - издълбвам, евенкски duγtike, duktike - гравирам, duku – пиша, чувашки tăxşa, tăkxča – кова, дълбая, протоалтайски *tugì, старотюркски (караханидски) tцg, тюркменски, турски dцv, азърбайджански dцj, татарски, башкирски tцj, в останалите тюрк.ез. tьj – удрям, чукам, издълбавам, протомонголски *tьgsi, монголски tьgsi, халха-монголски tьgši, калмикски tьkšэ, ородоски dьgši – удрям, изчуквам . (ССТМЯ-2,стр.218,219,221),(МФ-ЭСЧЯ-2,стр.204) В дигорское dохъ е инструмент за издълбаване на корита, показващо аналогия с тунгусуманджурските и монголските форми. Следва „Войтаул или Бойтаул - жупан” – лично име, „тагроги” – в тунгусоманджурски солонски tahūra, орокски takkora, нанайски takora, манджурски takura – употребявам нещо или някого, улчийски takuraha – изработен. (ССТМЯ-2,стр.155) Следващата дума „итсиги” единствена извеждам от древнотюркското iδiš (тунгусоманджурското tiγ, tiγэ, мандж.tusxu) – съд, чаша. (ДТС,стр.203),(ССТМЯ-2,стр.176,223) И последната дума „тайси” може да се обясни по два няколко начина: 1. в манджурски tэjsu – съответствие, мярка, tэsu – удволетворен, доволен, орокски tes, негидалски tēss, нанайски tias, удугейски teжsi – пълно, манджурски tusa, солонски tosa, евенкски tusaka, удегейски tuhi, древномонголски и древно тюркски tusa – полза, удволетворение. (ССТМЯ-2,стр.229,241,173,223) 2. в тунгусоманджурски tэsī, евенкски tэsi, tэši, евенски tes, tъs, негидалски tэsi, улчийски, орокски tesu – чистя, измивам, пречиствам. (ССТМЯ-2,стр.240-241)

Така смисълът на изречението е: Бойла жупан постави, направи, или изкова надписа, за да използва (употребява) Бойтаул жупан чашата, съотв. за удоволствие, удволетворение, или за пречестяване.

[VladPomak]

Проф. Добрев как ще обясните факта че въпросните "булодзи" са юечжи по произход, съобщени още в Хан-шу като билу и ичжи, родстевни на народа на Чеши. булоцзите, пулей и др. още 5 племена заедно и начело с Чеши образуват федереция, а Чеши са тохари, говорещи на тох.(а). Китайците ги наричат шестте държави Юйши (юйши е форма на юечжи). Цялата ваша хитпотеза за хуните-булоцзи просто рухва, тъй като не познавате китайските източници?

Или в 3-2в.пр.н.е. когато хуните изгонват юечжите (тохари) от Синцзян, една част от тези юечжи-булоцзи се появява в Кавказ и става известна като внъндур-болгар. В тохарски веундуру - главен, управляващ, най-важен, в иранските езици венд - победител. Внъндурите се появяват в Кавказ по времето на Арташес (3-2в.пр.н.), тъй като поголовно в арменската историографска традиция Арташес се приравнява с Вахаршак.

Мегистан на име Вананд е съюзник на Тигран ІІ във войната му с римляните и загива обезглавен от Домеции Корбулон около средата на 1в.пр.н.е., вероятно наследник на легендарния Вънд.

Римските географи Плиний (1в.) и Птолемей отбелязват народ пагерити и епагерити в Западен Кавказ. А като махнем мн.ч. в алано-сарматски -те, от пагорите се получава пагори или пугури!

По време на империята Тан, булоцзите за окито пише Сампиен Чен вероятно да били в процес на алтаизация, тъй като от 2 в.пр.н.е. до танското време (7в.) те живеят в обкръжението но сянбите (протомонголи но различни от съвр.монголи).

Даже титлата сълифа която е фиксирана при тях се привежда идеално с тунгусоманджурски и означава владетел.

Интересен паралел и е одно съобщение на Тан-шу за възникването на държавата Болудзя между Куча и Кашгар, на мястото на старот, известно от ханското време Венсю. Тан-шу казва че в Болудзя се говорил език сроден, но малко по-различен от този в Куча. Е в Куча се е говорил тохарски (б)!

Аналогично през 420 г., група юечжи, водени от Кидар (името на тунгусоманджурски означава здрав, силен, твърд) напущат Западния край и основават д-вата Боло в оазиса Карш, коато става известна като Ефталитска д-ва.

А нека си припомним че булоцсите участват в междуособиците на хунските държавици и са съюзници на Ши Ле, по-късно изпадат в немилост и са подгонени от Ши Мин, който избил много от тях, а те се отличавали от хуните с високите си носове и гъстите си бради (европеиди, за които Яо Вен Юан в 7 в. казва че те(булоцзите) не трябва да се бъркат с хуните защото не са хуни а юечжи!

-------------------------------------------------------------------------------------

Първоначлано носителите на името българи са юечжи-тохари и българи ознамчава много хора, самоназванието на тохарите е "гара" та-много, гара - хора или тохари - много хора, аналогично бъл-гари, в тох.бал - голям и гара - хора, много хора, общнаст народ.

С изселването на юечжите част от носителите на българския етноним попадат в Ср.Азия и е иранизират, после достигат до Кавказ заедно със сарматския народ дуласи (съвр.двали) и образуват държава чиято династия е от дуласите.

В 463 г. нова голямъ вълна преселници идват от Ср.Азия - савири, оногури и уроги (угри, нашите добри познайници маджарите). Причината за изселването е разширението на Ефталитската д-ва! Оногурите са обитавали Устурушана, това ни го казва дядо Симоката ама кой да го прочете, градът Бакат (сега село Вокат) се намира по средните течения на Аму-дара и Сър-даря. Точно там и до ден, днешен котловината която дели каракум от Казълкум се нарича Унгуз (отр.по-старото Унгур) а китайците ясно казват че старата Янцай се преименувала на Суте или Аланя и Уананшана. Суте се намира на същото място в Приаралието. как ще разтълкуваме суте - ассуте - аси, аланя - то е ясно, уананшана от уан/вен - уни или хони и иранското шаяна - страна!

Или хоногурите са си хионити, известни и в Кавказ като масаха-хона, хони-масагети! Като археология и погребален обряд - типични алани (катакомбни и подбойни погребения) вж. Кузнецов по въпроса.

по-късно тези оногури които са заели района около Азовско море изведнъж изчезват от историческата сцена....защото се разпадат на кутигури и утигури (малкото и голямото племе, в осет. къадер - малък, устур - голям). Имената на техните вождове Заберган, Сандилх, Акага, Хиниалон са на 1000% ирански !

Интересен е проблема със савирите. Били са мешания, имало е угри сред тях, казва го К.Багрянолродни че савартите-ефсали са родствени на маджарите. Наскоро унгарците публикуваха в нета един савиро-арменски речник, правен по време на мисията на епископ Израил при Алп-илтивар. Има доста угорски думи. сега доколко са екзактни унгарците във въпросната публикация, не мога да кажа.

Има нещо друго, савирите са били родствени на ефталитите, защото при тях е съществувал полиандричния брак (една жена има двама съпрузи, предимно братя) но с тях идав и една група алтайскоезично насаление, смятам че са били алтаизирани тохари, тъй като липсва монголоидния тип. Като са говорели език близък до тунгусоманджурския, възм. да са от същата група късни булоцзи, за която стана дума. Именно техните наследници са съвр.чуваши и затова чувашкия език е доста странен тюркски език, по-близък до монголски и тунгусоманджурски отколкото до останалите тюрксик езици. Оттам са и фантасмагориите на съветските тюрколози за моного древния булгаро-хазарски език останал от хуните!!

Та наличието на чувашко-български езикови аналогии, които са значителни според мен, скромния лаик показва че прабългарите са били двукомпонентен народ, основната маса е сарматска (внъндурите, дуло) но има и втора голяма алтайскоезична група, явно отделела се от савирите!

Във Волжка България чувашите които никога не са се наричали българи а са съхранили суаз (суар, савир) поради щастието че не са приели най-отвратителната от всички религии на този свят - Исляма, са изпаднали в изолация от останалите, станали правоверни. така са съхранили езика си. Останалите волжки българи се коипчакизират, още преди монголската експанзия, тъй като са залети от кумани, печенези и пр. тюркски племена в 10-11 в.

Иначе в най-древната си форма волжките българи са били 60 % сарматоалани (есегели или по-старите асиаки и барсилите които също са хони-масагети) и 30% савирско присъствие!

----------------------------------------------------------------------------------

Голяма приказка от хилядо и една нощ и с толкова верни неща в нея! Нещастен бълтгарски народец с такивато писачи на неговата история! Братко, протобългарин да не значи протохюман?

Владпомак

[протобългарин]

Тя помашката история е ясна, утре всичките ще сте "турци", не се напрягай да четеш неща които явно не разбираш!

[протобългарин]

Професоре, къде се загубихта, чакам вашите доказателства че булоцзите са хуни!

Не бъркайте булоцзите с пугу и бугу, късни тюркски и монголски племена, беркути. А народът булгат, племето булгачи за който пишете, май идва от булга - елен.

И коментар за Наги-Сент Миклош. Между впрочем Рашо Рашев отричаше българския произход на съкровището. Единственият аргумент за българска атрибуция е надписът с гръцки букви на неизвестен език, както и факта че аварите не са използвали руническа писменост, а въпросните руни нямат нищо общо нито с тюркските, нито със секелските.

Препоръчвам ви да прачетете разчитанията на руничесикте надписи върху съдовете, направени единствено успешно от Г.Турчанинов.

[протобългарин]

ВладПомак, пледоарията ти няма нищо общо с темата, а глупости от сорта че Златарски фалшифицирал българската история са напълно нелепи! Глупости от сорта "комунистическите безродници и изроди" са подходящи за седесарски митинг то 90-те години, не че е лъжа че са такива, както и наследниците им от БСП-то. Вече 20 год. ни управляват "прозападни" (либерално-демократични) безродници и изроди, затова и държавата и нацията ни са обречени на отмиране и изчезване. А не мислиш че какъвто народа, такива са му и управниците, просто този народ не може да излъчи нищо по-качествено, от мутрите които гледаме вече 20 години, самопровъзгласили се за "политически елити" (сволоч достойна единствено за разтрел и бесило, "Белене" и "Слънчев бряг").

Днес е 27.11. - деня на Ньойския договор но ако питаш на улицата съвр.българи каква дата е това и с какво е свързана, съмнявам се и 5% да ти отговорят. народът ни е тъп, антиисторичен и лишен от всякаква ценностна система. Е тове е резултатът от идиотския "преход"! Даже военния ни министър, който впрочем не е служил войник, днес произвел въспитаниците на вече жалката ни Военна Академийка!? Съмнявам се че нахакания хлапак, който учил военни науки в Лондон, без да е помирисвал казармения живот, знае днес каква дата е и с какво се свързва!!! Но това е друга тема за друг форум.

Не знам с какво те е подразнил Дядо Златарски, но не забравяй че е живял почти преди век, а тогава наличната "база данни" е била много по-малка, отколкото тази с която ние разполагаме! Все пак звучи далеч по-сериозно отколкото фантазьора пишман-историк Ганчо Ценов.

Че си чешем езиците - така е и естествено нищо няма да се промени дори по въпроса за прабългарите, докато разни "дървени псевдоакадемични глави" пишат глупостите си в учебниците с голяма доза "академичност"!

Да се върнем на булоцзите-българи!

И така проф.Добрев не се крийте, чакам отговора ви, като и коментар на надписа от Наги-Сент Миклош!!!

[проф. Добрев]

И коментар за Наги-Сент Миклош. Между впрочем Рашо Рашев отричаше българския произход на съкровището. Единственият аргумент за българска атрибуция е надписът с гръцки букви на неизвестен език, както и факта че аварите не са използвали руническа писменост, а въпросните руни нямат нищо общо нито с тюркските, нито със секелските.

Препоръчвам ви да прачетете разчитанията на руничесикте надписи върху съдовете, направени единствено успешно от Г.Турчанинов.

Ако един лингвистически не особено компетентен археолог приема този език за неизвестен, това означава ли, че той наистина е такъв и че с това му мнение трябва да съобразяват и българските езиковеди тюрколози?

Докъде ще я докараме така, ако обущарите започнат да дават акъл на кардиолозите, само защото и едните, и другите си служат с игла и конец?

Разбира се, че ми е позната и тази счетоводителска боза, изобщо не заслужава вниманието на един лингвист!

[проф. Добрев]

Проф. Добрев как ще обясните факта че въпросните "булодзи" са юечжи по произход, съобщени още в Хан-шу като билу и ичжи, родстевни на народа на Чеши. булоцзите, пулей и др. още 5 племена заедно и начело с Чеши образуват федереция, а Чеши са тохари, говорещи на тох.(а). Китайците ги наричат шестте държави Юйши (юйши е форма на юечжи). Цялата ваша хитпотеза за хуните-булоцзи просто рухва, тъй като не познавате китайските източници?

За разлика от вас аз не мога да си позволя да имам много нескромно-неприличната претенция, че познавам даже и в най-малка степен древнокитайските летописи.

За нуждите на моето изследване е напълно достатъчно това, че тях ги познават и тълкуват висококвалифицирани синолози, които при това и в конкретния случай са и китайци по произход, което прави заключенията им още по-достоверни.

Специално формата Buluoji също така е китайска фонотактическа интерпретация на етнонима болгар, само че в друг китайски диалект и от друго време, което се потвърждава допълнително и от идентифицираните от мене именно и единствено като прабългарски тюркски думи.

ЕТИМОН И АПЕЛАТИВ НА БЪЛГАРСКОТО НАРОДНОСТНО НАЗВАНИЕ

И тъкмо за част от тази голяма група български племена на име Buluoji канадският учен от китайски произход проф. S. Chen [1998] приема и твърди, не без непременно-задължителните тук научни основания и доказателства, разбира се, че те са ”алтайски наследници на конфедерацията Сюнну с ирански или кавказски примес”, което в края на раздела обаче се конкретизира в смисъл, че това в действителност е европеиден примес; тяхната музикална култура спада към културата на ”Северните варвари” и е в познатия и разпространен по това време и по тези места ”кавалерийски” жанр; ”Няколкото оцелели думи на китайските българи като цяло изглежда да са алтайски и тюркски в частност.”; в песните най-вече на племената Boluohui, което наименование има и вариант Buluoji, много често се говори за kehan‚ т.е. khaghan; редица родови имена на племето Buluoji, особено тези на някои от управляващите родове, са ”определено припознати като сюнски имена” и като заключение в края на раздела се приема, че ”Тяхната културно-лингвистическа принадлежност изглежда по-скоро алтайска.” [69-73].

Впрочем посочените тук като ”алтайски или тюркски” думи, освен току-що приведеното kehan‚ прабългарската принадлежност на което едва ли може да се обсъжда, особено когато последният български хан и първият български цар Борис І, както вече се посочи съвсем в началото, носи и титл. каган, са кит. kuli ”slave”‚ keye ”fort”‚ weiya < jwei-nga ”wood”, moheduo ”hero”, mole < mua-lək ”fish”, които според нас обаче идват последователно от бълг. *kul ”роб”; дали иранското по произход бълг. *kдye ”крепост”, стиран. kalak, съвременно тур. kale, или може би пак иранското по произход бълг. *qatпk ”крепост”, считано в неговия много по-късен източноевропейски вариант *qatау, както е добре известно, за печенежско; бълг. *аγač ”дърво”, после ако не най-вероятно индоиранското, както ще се опитаме да докажем по-нататък и на друго място, то повече от сигурно източноиранското по произход бълг. *baγatur ”герой, юнак”, засвидетелствувано многократно в гръкоезичните прабългарски надписи от VІІІ-ІХ в. в Дунавска България, и *baliq ”град” като че ли по-скоро, а не ”риба”, докато кит. wan, както показа наскоро направеното от нас сравнително пълно и доста подробно проучване, преминава не в някакъв си, много неясно-неопределено точно кой ”Turkic”, а именно и единствено в реално съществуващия тогава под формата най-малко на десетина диалекта античен централноазиатски тюркобългарски, същото и български прабългарски, но най-добре болгарски език, като титл. бан, разпространена от европейския болгарски език впоследствие и в почти всички европейски езици, така че ”културно-лингвистическата принадлежност” на китайските българи в никакъв случай не ”изглежда по-скоро алтайска”, а единствено и само тюркска [вж. Добрев 2005, 378-384, вж. и срв. Chen 1998, 72,76].

По-нататък проф. Chen възприема вече обоснованото и доказано преди това и от други изследователи основно положение, че ”китайското звукосъчетание ji представя едно крайно -r в последната сричка”, след което обръща много по-силно внимание върху проявата на зв. -r, ”която в действителност изгражда пряко съответствие между имената Buluoji и Bulgar/Bulγar” в лицето на зв. -n от състава на вариантите Poluohan/Poliuhan, Buliuhan‚ Buluojian и Bulugen, засвидетелствувани предимно в лични имена, като при това не пропуска да изпише и съответните китайски йероглифи, които тук не се привеждат по добре разбираеми и обясними причини.

[проф. Добрев]

След като прочетох анализа на http://www.bolgnames.com/text/Avitohol.html съм склонен да си мисля, че Авитохол е късно вмъкнато име в текста и представлява опит за руско транскрибиране на Jдfet-oɣlan или Jдfet-oɣlu и то в зоната на южноруски или украински хъкащ диалект. Oбърнете внимание и на чисто руското (!) изясняване на еровата гласна *oɣlu > *охлъ > -охолъ. Напълно възможно е да се е появило на руска (!) почва при някой от междинните преписвания на текста и да няма нищо общо със среднобългарския протограф на именника. Руснаците са имали предостатъчни контакти с татари, кумани, за да чуят тази тюркска легенда и това име. Така че това име няма най-вероятно нищо общо с прабългарите или Атила.

Разбира се, че и това е обяснение, само че то не взема предвид най-малкото и на първо място собствено прабългарските календарноциклови имена на годината и месеца, които не се употребяват от много по-късните кумани и татари, да не говорим за това, че евентуалната етимологизация в тази посока трябва не само да идентифицира и ситуира локално-темпорално въпросния «хъкащ диалект», но още и изпадането на сонорната, веларизацията на първата гласна, озвучаването на следващата съгласна, стесняването на широката гласна и т.н.

Учудвам се от изключително слабия опит за етимологизиране на иранска почва на старотюркското šadapпt или šaδapпt, което си е чисто и просто заето (може би през тохарски заради п вместо а?) от източноиранското xšaθra-pati-, което е цитирано малко по-горе в оня линк (и е еднакво по структура със староиндийското kśatra-pati "the possessor of dominion"), и няма нищо общо с хипотетично иранско словосъчетание "*šad-д pеt ”принц; княз, рус. шадапыт”, букв. ”син на господар, владетел или цар”" и персийското زاده "-заде".

Както си проличава достатъчно добре от долуприведената извадка, моят «слаб опит», изобщо не е етимологизация, а обяснение на граматичната структура на въпросната двусъставна дума, за която допускам, че може да е паралелът в останалите тюркски езици на апелатива на името Авитохол, именно поради което той няма нищо общо с неговата етимологизация.

За съжаление това мое обяснение започва или има за начало една доста груба грешка на съставителите на Древнетюркский Словарь, които не са отчели доста широкото разпространение в тюркските езици на безсъюзното съчинение и поради това са изфабрикували и въпросната сложна «дума».

Ето защо и вашето източноиранско обяснение си е чисто и просто безобектно, а от друга страна пък и тюрк. шад няма нищо общо с предложената от вас лексикална основа.

Ив. Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005.

И вече в един чувствително по-конкретен план, напълно съзнателно или не, и редица по-частно-специални проучвания върху прабългарите от най-ново време изхождат или имат за основа и презумпцията за тъждеството на българския хан Авитохол с хунския вожд Атила, което виждане ние, да се надяваме, вече подкрепихме и задълбочихме достатъчно аргументирано-пълно в първата глава на настоящото изследване, или пък за това, че хан Атила в действителност е предводител на българите от империята на хуните: The proto-Bulgarians appeared at the European political scene lead by khan Attila, whose social-economic interest aimed to assure territories for his Nomad state, i.e. he wished to penetrate into the possessions of the Roman Empire (B. Marichkov).

Все пак и независимо от това, както и поради повторното многократно поставяне на обсъждане и дори подлагане на съмнение съществуването на хан Авитохол като историческа личност, в някои най-нови, наистина не особено премислени, обектно-фактологически недостатъчно мотивирани и подкрепени, като че ли само претендиращи да са исторически по обект и метод, доста условно казано, ”научни изследвания”, в рамките на които той, хан Авитохол, е персонално открита и доказана митологическа личност, митологизиран герой, т.е. митологема, както и ”митичен прадед, културен герой, белязан от боговете и най-вероятно техен син” (Цв. Степанов; История на българите), с което фактически, въпреки привеждането свидетелството и на Именника, а и независимо от множеството аргументи и заключения на редица изследователи, само се повтаря в по-нова форма и терминология стародавното предположение, че той, пак Авитохол е ”баснословно лице” (Г. Фехеръ), наред с което обикновено се знае и приема, че Атила е от хуните, без да е ясно или без да се допуска каквато и да е негова връзка с българите, ние вече разработихме и предложихме и начално-основните моменти на пределно пълната и многостранна лингвистична обосновка и аргументация на обективнореалното тъждество на хан Авитохол и хан Атила, чрез която по категорично и безапелационно-неоспорим, да се надяваме, начин, доказваме, че хан Атила всъщност и в действителност е сложеният на първо място в Именника на българските ханове, прабългарски хан Авитохол, дори името на който е от тюркски по принцип и прабългарски в частност произход.

Онимоген или генетична основа на мли Авитохол в действителност е болгарската титл. *авитохол, състояща се от болг. авит, общтюрк. абыт ”княз” и болг. охол, общтюрк. огул ”син”, т.е. букв. ”княжески син, принц” и същевременно пълна и точна калка най-вероятно на източноиранската по произход старотюркска титл. шадапът, но такава калка, макар и семантико-граматически непълна или само частична е и мли Атила, Άττίλα, Άττήλαν, Άττίλας, носено от предводителя на хуните през първата половина на V в. и разпространено из Европа, според едно доста убедително засега за нас обяснение, през и чрез германски племена и езици, по-конкретно благодарение на готите, бивши Атилови войници, вождовете на които пък са членове на Императорския съвет на хуно- болгарския хан Атила.

Между впрочем, в късноантичните и ранносредновековните тюркски езици освен това е широко разпространена най-вероятно източноиранската по произход титл. šad ”принц”, която от своя страна не може да бъде ”вариант на иран. Хšyd, İhšēd” (Р. Golden), а безспорно-очевидно има за съответствие или е продължение на авест. хšaеtа- ”сияющий”, хšaya- ”князь”, согд. хšyd, стперс. хšāyaθiya- ”царь”, парт. ахšēnd ”принц”, всички от иран. *хša(y)- ”сиять; властвовать” и с други такива форми в иранските, тюркските и арабския език като аbšād, аhšеd, ihšаd, īšad, īšā, докато засвидетелствуваното при М. Каланкатуаци [1984] ”хунско” мли Шат на хан Кубрат още докато е принц или княз, както по-подробно ще се обоснове и види в последната глава на настоящото изследване, несъмнено включва източноарменската беззвучна съгл. t', която според нас субституира и предава не някакъв си интердентален хазарски звук (Р. Golden), а съответния кавка- зоболгарски звучен съгласен зв. d [вж. и срв. Golden 1980, 41,98,206-208; Абаев-4, 236; Радл-4.1, 971; AiWb, 541].

Ето защо специално гореприведената старотюркска титл. шадапът, както по напълно категоричен и недвусмислен начин показват и по-следващите ни издирвания и историко-контакто- лингвистични и етимологични наблюдения и съображения, като че ли наистина има за основа вече отпадналото от всички ирански езици изтир. *šad от иран. свслч *šad-д pet ”царски син, принц; княз” [Добрев 2004, 78; Dobrev 2003, 3] и с паралели в иранските езици например авест. zātа-, сак. ysāta, согд. *zāt, осет. zad, перс. zāda ”рожденный; сын; дитя; детеныш”, които са минало-страдателно причастие от иран. *zan- ”рождать(ся) [вж. и срв. Абаев-4, 283-284,296-297], защото евентуалното допускане за възникване на въпросната тюркска титла на основата на току-що определената и обяснена пак като иранска и по-точно, най-вероятно като източноиранска по произход, омонимичната общотюркска титл. šad ”принц”, определено се натъква на семантикоструктурни пречки и затруднения, заключаващи се в частичното дублиране и припокриване или което е същото – в непълното тъждество на семан- темите на лекс. šad от една страна и на лекс. pet от друга страна, именно поради което на тази евентуална основа в никакъв случай не може да се получи резултативното значение ”царски син, принц; княз”, следователно първата съставка на сттюрк. шадапыт наис- тина и като че ли с много голяма доза вероятност води своето начало от изтир. *šad в току-що посочените значения.

[протобългарин]

След като не познавате китайските хроники, с какво основание твърдите че булоцзите са хунну!

Въпросните съобщения за булоцзите които цитира Санпиен Чен са късни от Танската епоха. тогава езикова са алтаизирани, не бих казал тюркизирани.

За кул - роб, думата е тохарска, вейе - дърво трудно ще се докара до агач, но в тохарски думата означава влаголюбив, блажен, кейе - селище, сравни с тох. квасо - селище. А как ще обясниш имто Мивота на един от воджвете на гаоче (прауйгурите) и тохарското мевио - тигър!

Ако за вас трудовете на Турчанинов са "лингивистична боза" то с какво право тогава един казармен даскал по турски език, си присвоява правото на "водещ прабългарист"? И пресатенете със "счетоводителя", вярно че натвори много глупости, но поне събуди тази забравена тема за прабългарите. А на израза че кардиолага си служел с игла и конец....без коментар, хирург и кардиолог за две различни неща.

Не разбирате от археология, не разбирате от китайските летописи, както и от каквито и да е извори, които иначе цитирате на ляво и на дясно, не разбирате че освен тюркски има и други алтайски езици? Не ви ли идва на ум че алтайскоезичната съставка на прабългарите не може да бъде тюркска по простата причина че има голямо разминаване във времето и пространството при формирането на тюрките и появата на савирити, предците на чувашите в Европа в 463 г.??? А българите на Вънд са още във 3-2 в.пр.н.е. в Кавказ!!! Защо изобщо се занимавате с една тема от която нищо не разбирате? Гледайте си пенсията и преподавайте турски. От ДПС-то ще ви позлатят!

А как да възприема изкл.смешните ви писания че съкровището от Наги Сент Миклош съдържа името на Аспарух написано на руника, или че висяло на станата в двореца в Плиска и прочие дивотии - смях в залата за невежеството на един псевдопрофесор. Като ви чета бисерите стигам до извода че изцепката на онова момче Дянков за феодалните старци е много правдива.

[протобългарин]

Професоре ясно ми е че произхода на булоцзите не ви интересува, защото сте се хванал като удавник за сламка за погрешната теория на Санпиен Чен че те били хуни!

Е да ама не, историята им показва обратното - те са юечжи-тохари. Напр.Шан Дан губернатор на граничния окърг Лянчжоу в писмо до императора (става дума за Ханската епоха) пише че 6-те д-ви Юйши са като останалите жители на Западния край. Добри земеделци и скотовъди и храбри войни, мъжете бръснат главите и т.н. Но оставени между Хунну и Китай те нямат друг шанс освен да се подмчинят на Хунну, с които обаче никакво родство не ги свързва и охотно въстават против хуните стига Хан да ги подкрепи! А Яо Вей Юан няколко века по-късно заявява директно "булоцзи са юечжи и погрешно е да се свързват с хунну"!

--------------------------

....."М. Каланкатуаци [1984] ”хунско” мли Шат на хан Кубрат още докато е принц или княз, както по-подробно ще се обоснове и види в последната ..." професоре, тази глупост откъде я прочетохне, Каланкатуаци или Каганкатваци нищо не говори за Кубрат, той споменава титлата Шад във връзка с тюркския поход срещу Иверия и Кавказка Албания, проведен от имп.Ираклии, какъв ти Кубрат бе човек, ти "Историята на страната Алуанк" чел ли си я изобщо!!??

Е сигурно обсадените в Тифлис са имали точно предвид "Хан Кубрат" като са издигнали чучелото с тиквата за глава, където автора ясно показва че са искали да имитират монголоиден расов тип, той така рисува и въпр.тюрки - първото появяване на тюрки в Европа - като ярки монголоиди. Е вашият Кубрат е бил нисък, кривокрак монголоид!

Мноого има да учиш още професоре....!

[проф. Добрев]

Мноого има да учиш още професоре....!

Благодаря, приемам всичките ви несвързани приказки за сведение и с напразната надежда, че мога да науча нещо смислено-свястно тъкмо от вас!

[протобългарин]

Както се казва "Без коментар". Смятам че отностно булоцзите бях пределно ясен. Явно трябва да ви се обяснява много подробно.

[проф. Добрев]

Професоре ясно ми е че произхода на булоцзите не ви интересува, защото сте се хванал като удавник за сламка за погрешната теория на Санпиен Чен че те били хуни!

Тук няма никаква погрешна теория, защото Чен разчита съответните китайски йероглифи, които на китайски имат едно звучене, но под и преди него стои друго звучене и това е етнонимът болгар!

И щом като там го има този етноним, то няма никакви причини да не се съгласим и приемем, че пак болгари е народът, за който се говори в тази китайска хроника!

[проф. Добрев]

И пресатенете със "счетоводителя", вярно че натвори много глупости, но поне събуди тази забравена тема за прабългарите.

Вие сте толкова великодушно-снизходителен към Счетоводителя, защото той е и ваш духовен баща.

Тази тема винаги е била една от най-злободневно-актуалните в националната и световната наука Прабългаристика и такава ще си остане и занапред, особено след като в научно обращение се вкарват в още по-голяма степен и обем както китайските извори, така и археологически сведения и данни за хунну/сюнну.

Неговата "велика" заслуга е към такива дилетанти и лаици като вас, защото той смачка и сдъвка хубавата наука и след като я преживя известно време, върна зловонно-отровното съдържимо по съответните анатомични канали във вас, само че така той само ви отрови!

Мнозина отдавна вече не искат и да чуят за него, но Времето е пред всички нас!