Произход, език и култура на прабългарите

[Goro76]

С твоето пределно-пословично лингвистично невежество случайно да имаш да ми кажеш нещо напротив по същество???

Разбира се, че нямаш и не може да имаш поради току-що споменатите причини!

Много по-вероятно ти отново ще се опиташ да ме оклеветиш, обругаеш или обидиш, но все пак помни и не забравяй, че от нищожества като тебе и твоите дружки с конски капаци по отношение на прабългарите и техния език, най-голямото лично постижение и гордост на които в най-добрия случай е дипломата за учител по история, аз изобщо и въобще не се обиждам!!!

Ами след като са тюрки прабългарите, защо 50-години ти твоите дружки не изкарахте нито едно доказателство, а се почудихте каква по-голяма небивалица да си изсмучите от пръстите.

А че си лингвистично неграмотен много добре си личи от великите ти преводи. Колкото и да се напъваш повече от даскал по съвременен турски език не можеш да бъдеш. Виждам че злобееш, ама това е истината. Като направиш прилични преводи с помощта на тюркските езици, тогава можеш да кажеш тюркската теза е вярна. До тогава си оставаш жалък аматьор с налудничеви претенции за професионализъм. Разбира се историческите ти познания няма нужда да ги коментираме, защото такива просто няма.

[проф. Добрев]

Значи българите са частично иранизирани тюрки или частично тюркизирани иранци?

Предмет на изследване на тази наука са частично иранизираните прабългари/болгари тюрки, като език, антропология, история, етногеография, материална и духовна култура.

Много добре разбирам защо не си в състояние да осмислиш и проумееш докрай тази синтактична конструкция, но не мога, а и нямам никакво намерение да ти помагам!

[проф. Добрев]

Добре, Аспандиат, включвам се. Според мен за средновековно изобретение на българите (разбирам всичко, което може да измисли българинът) е някакво оръжие или нещо от архитектурата. Нямам идея за повече...

#57 ISTORIK

А във военното дело - оръжия, тактики?

А в архитектурата - религиозна, военна, гражданска?

Изобретатели на тарана са савирите прабългари, а прабългарите изобщо, т.е. болгарите са сред първите народи на Света, които имат писменост:

БУДАЕВ Н., ЗАПАДНЫЕ ТЮРКИ В СТРАНАХ ВОСТОКА

Подтверждением этому служит интересное сообщение Прокопия Кесарийского (стр. 407) об инженерной интуиции тюркских народов: «Сабиры являются гуннским племенем, живут они около Кавказских гор. Племя это очень многочисленно, разделенное, как полагается, на много самостоятельных племён. Их предводители издревле вели дружбу одни с римскими императорами, другие с персидским царём. Император Юстиниан призвал своих союзников-сабиров на войну.

Варвары с небольшим отрядом прибыли через область лазов и участвовали при нападении на город Петра: Когда сабиры увидели, что римляне при сложившихся обстоятельствах не знают, что делать, и попали в безвыходное положение, они придумали такое приспособление (машину), какое ни римлянам, ни персам, и никому от сотворения мира не приходило в голову, хотя и в том, и в другом государстве было всегда, да есть и теперь, большое количество инженеров. Но никому из них не пришла такая мысль, которая явилась тогда этим варварам.

Сабиры придумали соорудить таран, но не так, как он обычно сооружался, а введя в него новшества следующего рода: cплетя из толстых веток жёсткий каркас и прикрыв машину бычьими шкурами, они сохранили форму тарана, подвесив на свободно двигающихся верёвках в середине одно бревно, заострённое и покрытое железом. Это сооружение они сделали настолько лёгким и удобным, что 40 человек могли нести эту машину, прикрытую шкурами, раскачивать бревно и бить им в стену укрепления.

Варвары сделали три таких машины, взяв брёвна из римских таранов, которые были заранее приготовлены римлянами, но не способные к применению их, так как не могли придвинуть их к стенам города». Благодаря изобретению кочевников сабиров (варваров) город Петра был взят. (Прокопий из Косарии).

Применяемая кочевниками письменность возникла гораздо раньше чем у европейских народов и была гораздо совершенней, чем, например, китайское письмо. Тюркские народы, вместе с тем, знали и пользовались и другими видами письма. В Монголии есть памятник в честь кагана Таспара, с текстом, написанным индийским письмом «брахми». Пользовались также и китайскими иероглифами. Сам факт существования собственного алфавита указывает на высокий культурный уровень тюркского этноса.

Тюркские руны представляют собой фоносилабическое письмо, что свидетельствует о наличии большой традиции такого письма у самих тюрок. Руны чрезвычайно консервативны, они не подверглись существенным преобразованиям и могли заменяться только другими видами письма. Наиболее ранние и более или менее достоверные сведения о тюркском письме, то есть гуннском письме, относятся к V-VI векам. Их приводит в своем: письме Захарий Ритор. Но китайские летописи сообщают о тюркском письме гораздо раньше: «народ кангюй (канглы) писал поперёк» горизонтальной строкой, в отличии от китайской традиции вертикального письма.

Подробно сообщает о письме тюрков Фахр ад-дин Мубарак-шах (XII век): «Одна ветвь хазаров пишет справа налево, буквы не связаны между собой, 28 букв» - как мы видим это руническое письмо. До недавнего времени почти все тюркологи, изучающие тюркские руны, придерживались одной точки зрения, - что рунический алфавит у тюрок как на Востоке, так и на Западе был единым, имелись лишь частные расхождения. Впервые эта точка зрения была поставлена под сомнение попыткой Ю. Немета дешифровать руны на сосудах Сен-Миклоша (Венгрия). Сомнения увеличились после находки в Таласе (Киргизия) аланской палочки с тюркскими руническими письменами. Важным аргументом в пользу сказанного являются древнетюркские рунические надписи, открытые на Хумаринском городище и идентичные им Салтово-Маяцкие руны на Дону. Тюркский язык надписей не вызывает сомнений в их датировке-VII-X века.

С. Я. Байчоровым скрупулезно дешифрованы более 30 северокавказских рунических надписей с приложением прорисовок, фотографий, надписей, транскрипцией и переводов текстов. Автором проведена также дешифровка Дунайских и Волго-Донских рунических текстов, произведен тщательный сравнительный анализ. Из изложенного видно, что Волго-Донские, Дунайские и Северо-Кавказские рунические надписи-памятники написаны на одном диалекте. (Дж/ З/ И/ Д).

[проф. Добрев]

'Elemag #96'

Сред музикалните инструменти дали няма да се намери нещо което да се определи като изобретение (в широк смисъл на думата разбира се)?

Волжските българи изобретяват особен струнен музикален инструмент, който след това става известен под името булгарина.

Турското име на този инструмент е bulgari (bulga:ri) същ. вид саз (АкадТурБългРечник), което показва, че инструмента с името му турците възприемат от персите:

Иван Добрев, Българите за руския народ и държава

Ние българите доизградихме основите,

създадохме, укрепихме и утвърдихме като държава Великая Русь;

кръстихме русите и давайки им за богослужебен и книжовен

старобългарския език, книжнина, писменост и православна култура,

учредихме Руската Православна Църква, основахме Руското Училище и Съд,

заложихме основите и начертахме насоките на изграждане

на руската народност, книжовния руски език и руската литература.

БЪЛГАРИТЕ ОТ ИЗТОЧНА ЕВРОПА ЗА РУСКИЯ НАРОД И ДЪРЖАВА

Волжските българи и русите

През тази епоха Волжска България преживява истински разцвет и възход, което се изразява в процъфтяването на науката и културата, включително и на музикалната култура, където волжските българи са откривателите и разпространителите и на нов вид струнен музикален инструмент, наречен булгарина; на занаятите и изкуствата, включително и сеченето на монети; в строителството на градове и крепости, а така също и в нейното разпростиране и разширяване и върху съседните й земи, при което се осъществяват и редица широкомащабни проекти и дейности.

Много важно и съществено за случая е да се отбележи още и това, че когато по Света крале и султани дори и през ХVΙΙ в. са изобщо и изцяло неграмотни, то през тази толкова ранна и даже мрачна епоха на края на Ранното Средновековие във Волжска България съществува почти масова грамотност и тъкмо тогава за волжския българин, както установява проф. П. Юхас [1985] въз основа съдържанието на стари чувашки песни, най-голям грях е да не се научи да чете и пише или пък след като е знаел, да го забрави, и за този му грях на Другия Свят ще му държи сметка самият Тангра [169]. А големият специалист по тюркската руническа писменост проф. И. Къзласов пък констатира, че в средновековна Волжска България дори грънчарите владеят руническата писменост и пишат много грамотно [Kyzlasov 2003, 10].

[КГ125]

Kak izglezhda този инструмент?

[проф. Добрев]

Kak izglezhda този инструмент?

Като саз или тамбура, укр. домбра, само че с доста дълга горна част.

[проф. Добрев]

#83 - КГ125 - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9820&st=80

Копират, копират, ама азбука правят.

Книжовниците прабългари по произход имат съществено-голям дял и при създаването и усъвършенстването на Кирилицата:

Още в школата на Фотий, преподавател в която е и Константин-Кирил Философ, синовете на прабългарските и славянските князе, вождове и сановници, повечето от които са изпратени тук от княз Борис (В. Киселковъ), който лично изпраща сина си Симеон на учение в Цариград през 879 г. (Tsars 2010, 5), започват да пишат с гръцката азбука на славянобългарски език и когато се завръщат в България, те не престават да я използват, а я допълват и усъвършенстват:

Изобретателният ум на св. Кирил бил създал две азбуки, известни днес като кирилица и глаголица. Кирилицата била съставена въз основа на гръцката азбука, допълнена с еврейски букви, и вероятно е била създадена първа, за балканските славяни от околностите на Солун, родния град на Кирил. Но след пристигането си в Моравия, където всичко, навяващо подозрение за гръцка пропаганда, било посрещано с недоверие, той я оставил настрана и започнал отначало, като видоизменил гръцките букви, за да скрие произхода им и общо взето ги усложнил.

На тази азбука бил обучен Климент. Той я пренесъл в България и на нея били написани някои от най-ранните български ръкописи. Но в страна, където гръцката култура не била посрещана враждебно, а точно обратното - била на мода, вече нямало причини да се използва глаголицата. Кирилицата, която несъмнено се преподавала в славянската школа в Константинопол, била далеч по-проста и практична. Глаголицата неизбежно отстъпила пред нея. Но дали победата на кирилицата е била ускорена от някакви официални мерки, днес е трудно да се установи [Рънсиман 2009, 92].

В действителност “устроението”, на което св. Климент подлага гръцката азбука, се състои от създаването на 14 нови букви за звуковете, специфично-характерни за старобългарския език. Три от тези букви са видоизменени гръцки знаци, а останалите 11 букви са взети от Азбуката на Плиска. Тази азбука по същество представлява доста обемистият корпус от прабългарски рунически букви, клейма, графити и др. знаци, които са били известни и нанесени още до него време по различни предмети и места от областта на Плиска. При това буквите Ж, Ч, Ш, Он, са взети като готови форми, които имат същата звукова стойност; на буквите Б, Ц, Ь, Ъ, Ен е придадена нова звукова стойност, а буквата Ят е съставена от буквите Ь и Е (В. Йончев).

Същевременно книжовниците прабългари по произход вземат и използват като наименование за някои от буквите на Кирилицата съответните прабългарски думи гьерв, фрьть, хиаръ, чрьвь и др. А като общо наименование за всичките букви в новата азбука заедно и съвместно, те използват пак прабългарската по произход дума буква, стб. букъ. И все пак изключително съществено-важното и много показателното в случая още е и това, че тези книжовници пренасят и употребяват в своя нов и втори, славянобългарски език също така и прабългарската по произход дума книга, стб. кънигы с някои нейни производни.

Специално думата фрьть е употребена като наименование на букв. Ф. В прабългарския език от началото на Новата Ера и в Средна Азия тази дума има формата *part и значението “бойна брадва, топор”. С тази си форма и семантика в дунавския прабългарски език от VIII-IХ в. обаче тя е краен резултат главно от собствено прабългарското фонетично развитие на основата на характерното за прабългарския език редуване п-ф, а след това и от славянобългарското фонетично развитие по пътя на ликвидната метатеза на иран. *parađu. От друга страна най-ново продължение по самостоятелно-независима, собствено вътрешно-иранска линия на развитие на същата основа пък е осет. фæрæт “топор; тесак”. Под формата пуртă същата иранска основа е заета и в чувашкия език. Раннопрабългарската дума *pårt, от своя страна е заета със същото значение и в унгарския език - bárt “топор”, а така също и в староруския език под формата порт/пъртъ [вж. и срв. Кратко Житие 2009, 6-7; Хабургаев 1974, 28-29; Абаев-1, 451; ЭСЧвЯз-Фед-1, 447-448; ОсРсСл, 510, 545].

[Й. Табов]

Много важно и съществено за случая е да се отбележи още и това, че когато по Света крале и султани дори и през ХVΙΙ в. са изобщо и изцяло неграмотни, то през тази толкова ранна и даже мрачна епоха на края на Ранното Средновековие във Волжска България съществува почти масова грамотност и тъкмо тогава за волжския българин, както установява проф. П. Юхас [1985] въз основа съдържанието на стари чувашки песни, най-голям грях е да не се научи да чете и пише или пък след като е знаел, да го забрави, и за този му грях на Другия Свят ще му държи сметка самият Тангра [169]. А големият специалист по тюркската руническа писменост проф. И. Къзласов пък констатира, че в средновековна Волжска България дори грънчарите владеят руническата писменост и пишат много грамотно [Kyzlasov 2003, 10].

Вероятно затова са били наясно (за разлика от съвременните си дунавски съименници), че името Булгар идва от Александър Македонски:

АЛЕКСАНДР МАКЕДОНСКИЙ – ОСНОВАТЕЛЬ ГОРОДА БУЛГАРА.

http://www.bulgarlar.com/GorodBulgar/Makedonskyi.htm

Фарханг-и Маснави

«Булгар» есть название благовонной кожи и также огромного города, расположенного недалеко от «Страны мрака»; его основал Искандер Зуль-Карнайн. Когда он искал источник жизни», большую часть своего снаряжения оставил в пещере. А когда возвращался из «Страны мрака», часть народа осталась жить у этой пещеры.

Так постепенно возник город, который получил название «Бунгар» /«Булгар»/. Правителями его являются потомки Искандера Зуль-Карнайна. Это холодная страна, попугаев там не бывает. Также в области под этим названием имеются три города, самый крупный из них Булгар, второй – Сувар, третий – Асла. Вокруг Булгар /живут/ неверные и тюрки. В перс., узбек., уйгур., языках высший сорт юфти до сих пор называется «булгари», т. е. «булгарская кожа». («Фарханг-и Маснави», персидский словарь.)

Источник по истории Казани и Булгар

«Великий Булгар… В народе еще и говорят, что основал его Александр Македонский»

(Марджани Ш. Б. Источник по истории Казани и Булгар. – Казань, 1989, с. 415)

Тарих нама-и Булгар

35. От Наримана родился Касур-шах. Он также прожил 90 лет в красивом Самарканде и умер в вере Исы. От него родился Сократ-мудрец.

36. Этот Сократ прибыл в Йунан, где был хакимом у Искандара Румийского и, указав ему на путь к «Источнику жизни», они отправились на север, где и основали город, которому дали имя Булгар. «Булгар» на языке греков «благовоние», также «лесистый и водный [край|». Название реки тоже Булгар. В настоящее время, сокращая его, называют Булгой (Волгой). [Слово] «Волга» происходит от «Булгар», как говорится об этом в «Фарханг-наме». В то время Сократ-мудрец женился на некой девушке в Булгаре и с Искандар-шахом прожили в Булгаре 9 месяцев. После этого они отправились в «Страну Мрака». По возвращении из «Страны Мрака» Сократ-мудрец умер в этой стране. От упомянутой девицы родился сын. Имя его Гофтар. Продолжительность жизни Сократа неизвестна.

37. Гофтар был царем в Булгаре. Говорят, что возраст его составлял 90 лет. Они были долгие времена огнепоклонниками.

(Галяутдинов И. Г. «Тарих нама-и Булгар» Таджетдина Ялсыгулова. Уфа, 1998)

Искандер Наме

«… Все, что было у них с собой из тяжелой поклажи,

Оставили около тех пещер.

От тех людей, которые там поселились,

Эти пустынные Земли стали обитаемыми.

Бун-и Гар называли это место хранители степи,

По имени этой «глуби пещер» получилось Булгар.

Те, кто правят этой областью,

Потомки слуг шаха Искандера…»

(Низами Ганджеви (ок. 1141/43—1203/05) «Искандер Наме»)

Всъщност, "булгар" май е смислов превод от италиански/испански на "мачедониа"/"маседониа" - мешана салата, смесица и т.н. Който иска, може да погледне в съответните речници.

[Aspandiat]

А потвърждение от античен автор или текст, че Александър Македонски е стигнал до Поволжието има ли? Не, нали.

[RIZAR]

Има си , но още тогава самия Александър го е манипулирал . Постигнал '' голяма'' победа подобно на Юстиниан II при Анхиало и се върнал по мирно по здраво в своята земя.

Изворът си е Тит Ливий , така ,че драги ми модераторе , не загърбвайте латинските извори.

Това ,че го няма в ЛИБИ не значи , че не съществува.

Църковни автори , като Евсевий ,Созомен и Сократ са персона нон грата в българската история, но това не значи , че те не съществуват, почваюте много да копирате от един чичко с големи мустакита ...

[Й. Табов]

А потвърждение от античен автор или текст, че Александър Македонски е стигнал до Поволжието има ли? Не, нали.

Има - Географията на Птолемей.

[Aspandiat]

Има - Географията на Птолемей.

Може ли цитат на откъса. На един от изброените езици, които разбирам: руски, френски, английски. На по-екзотични едва ли го има в нета, така че не настоявам.

[проф. Добрев]

«… Все, что было у них с собой из тяжелой поклажи,

Оставили около тех пещер.

От тех людей, которые там поселились,

Эти пустынные Земли стали обитаемыми.

Бун-и Гар называли это место хранители степи,

По имени этой «глуби пещер» получилось Булгар.

Те, кто правят этой областью,

Потомки слуг шаха Искандера…»

(Низами Ганджеви (ок. 1141/43—1203/05) «Искандер Наме»)

Типичен случай на ономастична констелация на основата на фонетично сходство, защото върху перс. Бун-и Гар "планинска пещера" се наслагва отдавна вече добре известният в Средна Азия и дори "обвеяният с романтична слава" под формата на съответните конотативни семантични признаци етноним булгар.

[Й. Табов]

Може ли цитат на откъса. На един от изброените езици, които разбирам: руски, френски, английски. На по-екзотични едва ли го има в нета, така че не настоявам.

Едва ли зависи от езика. Колоните на Александър са споменати в Географията, а координатите им в нея сочат някъде около днешния Волго-донски канал, вероятно около Дон. Ще опитам да сложа два фрагмента от работна карта на познат картограф от Москва, който работи върху "вписване" на всички обекти от Географията в "днешна карта". Вторият е за да видите Аспадана (Аспандиат?).

Всъщност дали Александър е бил там (и дали такова нещо пишат античните автори) не е важно: в нашия контекст би могло "колоните" да са дело на някоя от неговите армии (или на неговите хора).

Добре е, че сте критично настроен към сведенията от изворите. Аз също съм скептично настроен към доста детайли (освен датите).

[проф. Добрев]

- http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9980&st=0&p=124422&#entry124422 - #9

Сближаването по религия повишава търпимостта на българите към ромеите и от там сравнително лесното сваляне на оръжие пред Василий II. Освен това, ако е вярно, че Борис I унищожава голяма част от българската аристокрация, то паденито при Петър е обяснимо. От европейска сила за 3 века да станеш лесна плячка за кой откъде те погне само за няколко години и без да се сменя династията, ми се струва прекалено.

Борис не унищожава аристокрацията, а командния състав на войската, с което по същество я обезсилва и дори изкарва от строя:

Иван Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005.

Потушаването на бунта и клането на боилите по време и след Покръстването се отразява дългосрочно-отрицателно върху боеготовността и боеспособността на българската войска в смисъл, че боилите са средният ръководен състав на войската и в мирно време те надзирават и ръководят поддържането на боеготовността на войниците от собствената си дружина, която се формира на териториален принцип, като лично следят и наблюдават дали селянинът скотовъд и войник се грижи добре и не използува за някаква друга работа бойния си кон, в ред ли са му бронята и оръжието, периодически организират и провеждат военни учения и стрелби, при обявяване на война получават и подават съответния сигнал, събират и проверяват дружината си, като небоеготовите войници се наказват на място със смърт, след което потеглят към указаното място за изнасяне и съсредоточаване на цялата българска войска или на необходимата част от нея, където се поставят в разпореждане на върховния главнокомандващ, който обикновено е ханът и по-рядко – някой от неговите висши сановници.

Ако тогава са изклани примерно 50 души боили, това означава, че непълноценни като бойна част или изобщо не може да бъдат мобилизирани са 50 дружини тежковъоръжена конница, най-малко по 100 души – 5000 войника по-малко на война, което е почти 1/3, ако не и половината от обикновено извежданите на бойното поле ядрено-ударни сили и този рязък спад в боеготовността и боеспособността на българската войска цар Симеон успява да компенсира в голяма степен с помощта на верните си съюзници печенегите, които от началото на Х в. се установяват за сравнително по-трайно време на североизточната покрайнина на България, между реките Прут, Днестър и Днепър, без това обаче да означава, че се отнема българска територия, както допускат някои историци, въпреки изрично-недвусмисленото съобщение на Конст. Багрянородни, цял век след кончината на цар Симеон, че тогава тези земи са си “част от България” и “суверенитетът на българската държава там е напълно запазен” [вж. Коледаров 1979, 48, срв. История на България 1981, 350-351].

Симеоновият наследник обаче, синът му цар Петър (927-970) очевидно-безспорно е лишен от военно-административните качества и способности на баща си и в сложилата се непосредствено преди неговото сядане на престола геополитическа ситуация действува нерешително, объркано и непоследователно; не е в състояние да мобилизира, организира и ръководи, особено в екстремната ситуация на една война, все още двуделния българо-славянски народ, в резултат на което Царството е изправено пред вътрешни смутове, размирици и дори бунтове на болярите, някои от които начело даже и с неговите братя(!??), с много сериозни и опасни външни заплахи от страна на византийци, маджари и руси, съпроводени с откъсвания на обширни територии от Държавата.

Загубилата своя международен авторитет и престиж българска държава по времето на цар Петър е подложена най-напред на нечуваното и невиждано до тогава оскърбление и унижение византийците да набият и прогонят българските пратеници, пристигнали в Цариград, за да получат обичайния годишен данък, който Византия плаща на България съгласно 30-годишния мирен договор от 927 г., последвано от “демонстративен” военен поход отсам българската граница, където византийците превземат няколко крепости и отвеждат пленници.

При първия си поход срещу България в началото на лятото на 968 г. на лодки-еднодръвки и с 60-хилядна войска руският княз Светослав, голямото и единствено желание и дори неизменна мечта на когото, както съобщава руският летописец Нестор от ХІІ в., е да притежава и да живее във Велики Преслав, където има какви ли не красоти и богатства, успява да превземе около 80 крепости по Дунава, но е принуден да се оттегли, заради обсадата на Киев от печенегите.

При втория поход на княз Светослав през лятото на следната 969 г. обаче, руската войска, ядро опора и ударна сила на която е личната гвардия на Княза, съставена от варяги шведи, разорява, опустошава и опленява българската земя; цар Петър, силно разтревожен, но от самото начало на царуването си неспособен да посрещне и да се справи с всичко това, получава удар и завършва живота си няколко месеца по-късно, на 30 януари 970 г., след което византийците “върнали в Преслав двамата цар Петрови синове, държани там като заложници, и по-големият от тях заел престола под името Борис ІІ”; по-късно “Русите успели да влязат в Преслав, където нанесли големи щети” и след като оставя тук своя пръв помощник Свенкел, “който сега трябвало да пази и съкровищницата на българските царе” (История на България), Светослав продължава на юг, превзема Пловдив, византийците начело с Йоан Цимисхий (925-976) предприемат контра-демарш, струпват войски на границата, Светослав се споразумява с печенегите и маджарите да плячкосват византийските земи, променя отношението си към българите, сключва договор с тях и начело на 38-хилядна войска от руси, българи, печенеги и маджари, през лятото на 970 г. се установява на лагер срещу Аркадиопол, дн. Люлебургас, известно време след това византийците излизат от крепостта, в поредица от сражения разбиват войската на Светослав, който се оттегля отвъд Стара планина и впоследствие се установява в Дръстър.

[Й. Табов]

съобщение на Конст. Багрянородни, цял век след кончината на цар Симеон

? цял век ли ?

руският княз Светослав, голямото и единствено желание и дори неизменна мечта на когото, както съобщава руският летописец Нестор от ХІІ в., е да притежава и да живее във Велики Преслав, където има какви ли не красоти и богатства

Според него, както пише в изворите, в Преслав е "средата на земята му".

[КГ125]

Този Преслав или горния?

[IYI Аспарух]

Тя работата с расовия тип на тюрките е доста мътна.

Търсене на "расов тип" е несериозно занимание.

Особено за конните народи в основата на които стои номадския живот.

Дори нашият етноним bulgar (смесени кланове, народи) показва несъответствие с шаблона "расов тип" поради геополитическото смесване по принуда по време на въстанието за отцепване от аварския каган през 632г. и смесване на кутургур и утигур (западен и източен типаж номади).

[decapitator]

Търсене на "расов тип" е несериозно занимание.

Особено за конните народи в основата на които стои номадския живот.

Дори нашият етноним bulgar (смесени кланове, народи) показва несъответствие с шаблона "расов тип" поради геополитическото смесване по принуда по време на въстанието за отцепване от аварския каган през 632г. и смесване на кутургур и утигур (западен и източен типаж номади).

Към 632 г., кутигур и утигур са избити

[IYI Аспарух]

Към 632 г., кутигур и утигур са избити

И на какво основаваш това си твърдение?

[проф. Добрев]

съобщение на Конст. Багрянородни, цял век след кончината на цар Симеон

? цял век ли ?

...без това обаче да означава, че се отнема българска територия, както допускат някои историци, въпреки изрично-недвусмисленото съобщение на Конст. Багрянородни, цял век след кончината на цар Симеон, че тогава тези земи са си “част от България” и “суверенитетът на българската държава там е напълно запазен” [вж. Коледаров 1979, 48, срв. История на България 1981, 350-351].

Благодаря, че ми обръщате внимание върху тази неточност, дължаща се на напрежението и липсата на достатъчен "историографски" опит преди 7-8 год., когато писах тази книга.

Сега не мога да направя справка, но ако не се лъжа, К.Б. умира някъде около 60-те, следователно годините са тридесетина.

Според него, както пише в изворите, в Преслав е "средата на земята му".

По въпроса за "середина моей земли" на Светослав, мисля че преди 3-4 мес. пуснах доста обширна извадка в другата тема!?

Ако не я намерите, ще пусна извадката и ще го обсъдим и този въпрос, но там.

[IYI Аспарух]

Предмет на изследване на тази наука са частично иранизираните прабългари/болгари тюрки, като език, антропология, история, етногеография, материална и духовна култура.

И през кой период от историята си според теб са се иранизирали българите?

И защо в старобългарските текстове и извори до падането под турско робство няма нито йота иранско влиятие?

[каскадьора]

И защо в старобългарските текстове и извори до падането под турско робство няма нито йота иранско влиятие?

Значи до идването на турците българите не били грам иранизирани, а били тюрки.

А когато дошли османските турци, в българите настъпила драматична ираницазия.

Такава ли ти е гениалната мисъл

[decapitator]

И на какво основаваш това си твърдение?

Агатий Миринейски ГИБИ, т. II.

[IYI Аспарух]

Значи до идването на турците българите не били грам иранизирани, а били тюрки.

А когато дошли османските турци, в българите настъпила драматична ираницазия.

Такава ли ти е гениалната мисъл...

Искам да получа логичен отговор на въпроса който зададох първо.

Защо няма никакви белези на иранизми в българската говорна и писмена култура до 1396г?