Произход, език и култура на прабългарите

[makebulgar]

КАНАСУ

БИГИ

МАЛА

МИРЧЕ

....

Освен това, "таг" е владетелска титла, нещо като "цар" или по-скоро княз. Ако Шишманцар означава цар Шишман, то Омуртаг би могло да е Омур таг. А персът Омур е убиецът на Момчил, който е завладял княжеството му. И надписът е на гръцки, защото е бил византийски съюзник.

Така че вероятно надписите са от 14 век - Омур, Мирчо, канас - княз, биг - бек и т.н.

В Санскрита има дума СУБАГИ - вещаещ добро, преуспяващ!

ОМУРТАГ = АМЕРТАТ (Т-Г преход: Пеперуда-Пеперуга, Дига-Дида[Авест.])

ОМУРТАГ = АМЕРТАТ = АМОРДАД = АМУРДАД = МУРТАГОН = МУРТАГ = МАРДУК = AMAR.UTU - в шумеро-аккадской мифологии верховное божество вавилонского пантеона, верховный бог Междуречья, бог-покровитель города Вавилона.

[glishev]

Айде пак всичко е равно на всичко. О, по дяволите, майната им на тюркската и на иранската теория, българите са произлезли от франките. Писна ми.

[КГ125]

В Санскрита има дума СУБАГИ - вещаещ добро, преуспяващ!

ОМУРТАГ = АМЕРТАТ (Т-Г преход: Пеперуда-Пеперуга, Дига-Дида[Авест.])

ОМУРТАГ = АМЕРТАТ = АМОРДАД = АМУРДАД = МУРТАГОН = МУРТАГ = МАРДУК = AMAR.UTU - в шумеро-аккадской мифологии верховное божество вавилонского пантеона, верховный бог Междуречья, бог-покровитель города Вавилона.

Тц. Омуртаг няма. Има Муртаг, О-то е гръцки определителен член. Така поне съм чувал.

Айде пак всичко е равно на всичко. О, по дяволите, майната им на тюркската и на иранската теория, българите са произлезли от франките. Писна ми.

Не, не Несъстоятелността е ясна, така, че няма какво да те безпокои

[IYI Аспарух]

Тц. Омуртаг няма. Има Муртаг, О-то е гръцки определителен член. Така поне съм чувал.

Омуртаг е изписан с "омега". Това не е определителен член, а е част от името.

Определителният член "омега" е за вокатив и върви с вокативно окончание каквото тук липсва.

Така че името на кан Омуртаг си започва с "О".

[КГ125]

Я виж всички записи Там няма ли разлики?

Например, във някои османски регистри е пълно с имена като "Муртак" и "Муртаг"...

[проф. Добрев]

Може ли първо да направим едно уточнение: господстващата в световната наука хипотеза за произход на българите е, че те са славяни, а "прабългарите" са били малка ордичка, която се била "разтворила в славянското море", като му оставила името си и 10-15 думи.

Моля да ме извините, но в съвременната Прабългаристика никой вече не мисли толкова примитивно-ограничено!

През Късната Античност и Ранното Средновековие прабългарските племена наброяват към тридесетина и те се разпростират по огромната територия от Байкал до Рейн, вкл. Мала Азия и Балканите.

Според Л. Гумилев само малко след Н.Е. прабългарите на територията и около днешен Китай, наречени от него хуни, наброяват близо 1.5 млн.

[DendroaspisP]

Професоре,

според теб и на база горните данни, които си изложил, колко милиона българи идват с Аспарух по нашите земи?

[nik1]

Само че аз, Кучкарски, съм езиковед тюрколог, за разлика и от него, и от тебе!

А това надолу е много повече от ерзац-лингвистика и просто не подлежи на коментар, само ще кажа, че този велик като тебе и духовния ти баща "езиковед" е пределно неграмотно-ограничен, защото не прави разлика между генеалого-структурна класификация от типологизация по определени признаци.

Жива лудост е да търсиш генетическа близост с метода на глотохронологията на Сводеш, който на мене лично ми е много добре известен още от Университета!

И този има още много да яде хляб, докато проумее моята класификация, в която Българските Езици са първата, основната и най-древната група в Тюркските Езици и се делят на три подгрупи: Аварски, Болгарски/Прабългарски и Хазарски Езици.

© М.Т. Дьячок

Глоттохронология тюркских языков (Предварительный анализ)

Существующие классификации тюркских языков основаны, как правило, на трех принципах: географическом, фонетическом и морфологическом. Если первый из них заведомо не претендует на отражение истинной истории языковой группы, то попытки построить классификацию на основе двух других принципов призваны проследить, каким путем происходила дифференциация тюркских языков на протяжении их истории. Однако, как показывает изучение других языковых групп и семей, опора на фонетические или морфологические соответствия как на единственный критерий генеалогической классификации в лучшем случае оказывается недостаточной и должна быть дополнена анализом лексики изучаемых языков, особенно ее устойчивого ядра.

В настоящее время существует несколько схем классификации тюркских языков. Наибольшее распространение среди них получила классификация, предложенная в 1922 г. А.Н. Самойловичем [1]. Согласно этой классификации, основанной на фонетическом и морфологическом принципах, внутри тюркской языковой группы выделяется шесть подгрупп:

1. Булгарская (булгарский, чувашский).

2. Уйгурская (древнеуйгурский, хакасский, шорский, тувинский, тофаларский, якутский, долганский).

3. Кыпчакская (татарский, башкирский, казахский, киргизский, алтайский, карачаево-балкарский, кумыкский, крымскотатарский).

4. Чагатайская (современный уйгурский, узбекский).

5. Кыпчакско-туркменская (западные говоры узбекского языка).

6. Огузская (турецкий, азербайджанский, гагаузский, туркменский).

Для уточнения классификации тюркских языков нами было предпринято предварительное исследование степени их генетической близости при помощи метода глоттохронологии. Этот метод, разработанный американским ученым М. Сводешом в начале 1950-х гг. и существенно откорректированный С.А. Старостиным в середине 1980-гг. [2], является важным инструментом проникновения в отдаленную историю генетически родственным языков. Исходной точкой исследования стало сопоставление стословного списка М. Сводеша для турецкого языка с другими языками тюркской группы. В ряде случаев проводилось также сопоставление стословного списка и по другим языкам. В соответствии с методикой С.А. Старостина из списков исключались заимствования, а коэффициент сохранности лексики был принят равным 91 % за тысячелетие.

Результаты сопоставления списков представлены в приводимой ниже таблице.

Сравниваемые языки Число слов % общих слов Год расхождения

Всего Разных Общих

Турецкий - якутский 91 23 68 74,7 100

Турецкий - татарский 93 12 82 87,2 800

Графически процесс расхождения тюркских языков может быть представлен в виде дендрограммы, отражающей относительную близость и удаленность различных языков друг от друга. Несмотря на предварительный характер анализа, он позволяет сделать следующие выводы:

1. Разделение тюрских языков на четыре самые древние ветви (якутскую, тувинскую, булгарскую и западную) произошло практически одновременно в течение трех первых веков нашей эры.

2. Якутский и тувинский язык не обнаруживают особой близости друг к другу и должны рассматриваться как принадлежашие к разным подгруппам.

3. Другие тюрские языки Сибири и Китая (были рассмотрены хакасский и саларский), видимо, относятся к основной (западной) подгруппе тюрских языков, хотя и выделились из нее ранее, чем остальные языки этой подгруппы.

4. Булгарская подгруппа (чувашский язык) равноудалена от других подгрупп тюркских языков и выделилась из единого тюркского праязыка не ранее (а, возможно, даже несколько позже), чем другие ветви.

5. Языки, включаемые в огузскую подгруппу (турецкий, азербайджанский и туркменский) не обнаруживают особой близости друг к другу; различие между ними даже больше, чем между языками кыпчакской (татарский, казахский) и чагатайской (узбекский) подгрупп.

6. Результаты глоттохронологического анализа удивительно хорошо совпадают с данными истории и поэтому могут рассматриваться как достоверные.

Таким образом, согласно предварительной классификации тюрских языков на основе глоттохронологии могут быть выделены четыре практически равноправные подгруппы:

1. Якутская подгруппа: якутский, долганский.

2. Тувинская подгруппа: тувинский, тофаларский.

3. Булгарская подгруппа: чувашский.

4. Западная подгруппа: татарский, башкирский, казахский, турецкий, туркменский, азербайджанский, хакасский, саларский и все остальные тюркские языки.

Дальнейшие исследования с провлечением данных всех тюрских языков помогут восстановить более полную картину их глоттохронологической классификации.

И този има още много да яде хляб, докато проумее моята класификация, в която Българските Езици са първата, основната и най-древната група в Тюркските Езици и се делят на три подгрупи: Аварски, Болгарски/Прабългарски и Хазарски Езици.

Ха-ха-ха.. За тюрките съм слушал, че наблягат на овнешко, или пилешко..

Професоре, замисляте ли се "колко хляб вие трябва да изядете" вие лично, за да стигнете до "рамото" на Хелимский?

/Този Хелимски, според когото езика на европейските Авари е пратунгусоманджурски/

[natan]

Не ви ли е интересно защо византийците са нарисували василевса на бyлгарите Моуртагон ,като арабски халиф с тюрбан на главата,а архонта Крум го изобразяват като техния архонт Михаил(с малка разлика ,на столь без облегалга и в ,червени дрехи(Крум),а не златна дреха(Михаил ) и на столь с облегалга ?

[nik1]

Познавам го много добре, лека му пръст!

А на тебе, Кучкарски, не ти препоръчвам да залагаш на него, за да не повториш грешката си със Счетоводителя, когото сега най-усърдно плюеш!

Само не мога да разбера защо ме наричаш "Кучкарски"?

Аз определено не се казвам "Живко Войников" (ако това намекваш), нито съм лекар; От друга страна - Живко Войников е хуманитарен лекар, а не ветеринарен (ако това намекваш)..

[проф. Добрев]

Влах/волох

Етнонимът влах/волох със значението “българин” е резултат от по-късно специфично развитие само по звуков строеж съответно на южнославянска и източнославянска езикова почва на първично-основната форма на прабългарското народностно название болк:

Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура

БЪЛГАРИТЕ ОТ ИЗТОЧНА ЕВРОПА

ЗА РУСКИЯ НАРОД, ДЪРЖАВА И КУЛТУРА

Дунавските българи от Първото Българско ЦарствоОт тук нататък вече прабългарското народностно название се употребява и реално се среща в изворите и с двете си основни форми – болк и болгар, и то като се започне още от севернокитайската граница няколко века преди Новата Ера и се стигне чак до Западна Европа през Ранното Средновековие:

Тъкмо измежду тези народи се издигнал Zuatapolug –“Зватаполуг, син на Морот”, с варианти Zwatepalug, Zwepalg, Svatopluk и др., който Zuatapolug според нас не е “властвал над българи и месияни”, както е преведено тук, а над “мизийски българи”, защото на четири реда по-горе в латинския оригинал е съществителното име Messianis...

...още и етнм *полг/болг със същото значение, каквото има и в корена на етнм болгар и който етноним като че ли е генетична основа на севернодунавското праб. мли Болуг на отново споменатия по-долу български бан или жупан в Отвъддунавска България (ЛтИзв-5.1), така също и на по-горе приведеното мли Болг от староирландските саги и възрожденската българска историческа литература, но във вторично-производното си значение и употреба на антропоним е налице също така и в мли Bolgyán (1009) на управителя на маджарска област в Сирмия, което лично име пък от своя страна, безспорно лежи в основата на мадж. ойкнм Bolgyán...

С течение на времето специално първично-основната форма на българското народностно название болк се развива и прераства в най-различно-разнообразни фонетико-семантични варианти. Видът и характерът на тези варианти се задава и определя или от степента и насоката на развитие на фонетичната структура на съответния прабългарски диалект или език, или пък от фонетико-морфологичната структура и фонетичните закони на чуждия език, в който даденият вариант преминава, заема се и започва да се употребява.

Ето защо през Средновековието в Европа са засвидетелствани и други национално-езикови варинти на тази форма на българския етноним като например лат. valah, vlah, гръц. Βλαχος, нем. Wlachen, струс. волох и др., за последното от които между впрочем много отдавна е изказано предположението, че има връзка с дунавските българи:

Hæmi montis accolæ… qui olim Mysi, nunc Blachi nominantur.

Das findet man wohl nicht anstöfsig; аber dafs er die überwältigenden Feinde der Donau-Slawen – Wolochen nennt, mufs den Verdacht erzeugen, er irre hier entweder übrehaupt, oder deute auf eine andere historische Thatsache, die der von den Griechen erzählten nur zufällig ähnlich sey.

Es läfst sich jedoch der scheinbare Widerspruch leicht aufklären, wenn man glauben darf, dafs der Name jener Wolochen ein slawisches Appellativum ist, welches Bulgaren, vorzugsweise als Nomaden, bezeichnet. Eine sehr natürliche Ableitung des Wortes, durch historiche Gründe unterstützt, rechtfertigt dieses (G. Ewers).

По-кратката, но първично-изходната форма на прабългарското народностно название, етнонимът болк преминава и се заема също така и в староруския език и съответно се употребява и от страна на древноруските летописци, само че в случая той вече се променя и видоизменя най-напред съгласно фонетичните закони на ранносредновековните източноевропейски прабългарски диалекти и езици, а така също и на местните източнославянски диалекти, по силата на което съответно и приема вида волх/волъх/волох:

Въ лЂто 6406 [898]. Идоша угри мимо Киевъ горою, еже ся зоветь нынЂ Угорьское, пришедъше къ ДнЂпру и сташа вежами; бЂша бо ходяще, аки се половци. Пришедше от въстока и устремишася чересъ горы великия, уже прозвашася горы Угорьскиа, и почаша воевати на живущая ту волохи и словЂни.

СЂдяху бо ту преже словЂни, и волохове прияша землю словеньску. Посемъ же угри прогнаша волъхи, и наслЂдиша землю ту, и сЂдоша съ словЂны, покоривше я подъ ся, и оттоле прозвася земля Угорьска.

As for Niestor's Volohs, Anonymus noted the similarity between their name and that of the Vlach-Romanian elite in the Bulgar-Romanian empire; and since he believed that there had been indigenous Slavs in Transylvania, he conveniently identified their masters with the Volohs who, according to Niestor, had ruled over Slavs and been expelled by the Hungarians [5].

Всъщност и Anonymus не греши и си е много прав, когато посочва, че тези Blaks са войници от областта на прабългарския жупан княз Гиляд [вж. Добрев 2005, 116-117]. Тук няма изобщо никакви спекулации, защото този Turkic people, който обитава земите на изток от Карпатите наистина са прабългари/болгари. България е освободена от византийско иго от самите българи, предвождани от българите Асен и Петър, които са от кумански произход и нищо повече.

Тези двама братя довеждат отвъд Дунав не някакви си Vlach-Romanian warriors, каквито чистите власи никога не са били и не могат да бъдат, а кумани. Тези кумани обаче отдавна вече са примесени с местните прабългари и по тази причина са приели и името им болк, видоизменено в местните югоизточни балкано-карпатски славянски диалекти най-напред до балак/валак, а след това, под влияние действието на типично южнославянската ликвидна метатеза и до блак/влак/х, мн.ч. власи:

Между тем валахи, привыкши постоянно побеждать римлян и, благодаря доставшейся от римлян добычи, разбогатевши как денежными средствами, так вместе всякого рода оружием, начали наконец неудержимо нападать, и во время своих набегов не только опустошали села и деревни, но вооружались даже на укрепленные города. Так они разграбили Анхиал, покорили Варну, разрушили значительнейшую часть Триадицы, - города, который в древности назывался Сардикою, не оставили ни одного человека в Стубье, проникли даже в Нис и захватили там немалую добычу людьми и скотом.

В следующий год валахи вместе с команами опять произвели нашествие на римские владения и, опустошив самые лучшие области, возвратились обратно, не встретив нигде сопротивления (Хониат).

Специално промяната на кореновата гласна а в о е в рамките и съгласно специфично южнославянския фонетичен закон за отваряне на сричката и съпроводената от това делабиализация с по-следващо изпадане непосредствено след това и на неудареното о, подобно на случая с развитието на слав. *город-град.

С течение на времето, но във всички случаи не по-рано от началото на ХIII в., етнм блак/влак/х, мн.ч. власи се ресемантизира, променя етническото си съдържание и от наименование главно на македонските прабългари се превръща също така и в наименование и на романизованите етнически групи от скотовъди номади. Културно-историческите условия предпоставка за тази семантико-функционална промяна са не само сходният бит и поминък и съседното географско разположение на двете генетико-исторически отделно-самостоятелни общности, но така също и съвместната им сезонна миграция към Трансилвания през лятото и завръщането им към Беломорието през зимата:

Алексей еще раньше в письме поручил Мелиссину собрать как можно большее число воинов, причем призвать на службу не ветеранов (их он прежде распределил по западным городам для охраны наиболее важных крепостей), а новобранцев из числа болгар и кочевников (их в просторечии называют влахами) и тех, кто пешие и конные явятся к нему из всех других областей (АнКомн).

[КГ125]

Колкото до това какви са били прабългарите и езика им - те хунну от 100% монголоиди докато дойдат до Европа са станали повече европеиди, езиците също търпят влияние и промени,така,че можем да говорим до каква степен дадени черти, които са ни известни се срещат у тях.А според мене историческия период не допуска други освен доминантно тюркски,само малко маджари разнообразяват пейзажа -другото е тюркска доминация в степите. То и ескимос да влезеш пак преобладаващо тюркоезичен ще излезеш и не виждам защо това толкова стряска някой.Както виждаме прабългарите без проблеми си сменят езика със славянски така, а какъв език са говорели предците на прабългарите или прапрабългарите преди да се тюркизират мен честно казано не ме интересува.

Политическа доминация, и то не винаги и не на всякъде. Степите бъкат от народи, така, че не можем да стъпваме на този момент, още повече, че в познатото ни състояние на българския народ тюркските следи са пренебрежимо малки, ако изобщо ги има. Което говори за евентуален контакт и въздействие, но не и за друго.

ПП

Проф. Добрев и други спорещи - термини като Кучкарски и др. такива оттук нататък ще ви донесат проблеми.

[natan]

"България е освободена от византийско иго от самите българи, предвождани от българите Асен и Петър, които са от кумански произход и нищо повече.

Тези двама братя довеждат отвъд Дунав не някакви си Vlach-Romanian warriors, каквито чистите власи никога не са били и не могат да бъдат, а кумани."

Византиеца очевидец от първа ръка пише ,че власите се криели в Планините на България. ЗА летописците от този период България е това което сега наричаме Македония на до градовете Терново и Лариса от чг на Олимп.Тези двама братп искалли да им се опростят данъци и да им се даде територията и като не им се дало вдигнали въстанието в тази територия,която е Търново. Какво изключва тези братя да са от България не тази под робството наричана Мизия,ами България,която не била България,ами само името и било България. всичко натам насочва.Няма изрично да се указва от къде са,но пък факта,че имат свободен достъп до импа е многозначителен

[DendroaspisP]

Професоре,

според теб и на база горните данни, които си изложил, колко милиона българи идват с Аспарух по нашите земи?

Е, хайде сега. Вече и въпросите ми не харесват...

Професоре, след като така убедено разхвърляш милиони българи от по-ранни епохи и си убеден в цифрата, дай предположение колко (като бройка) от това необятно море от българи от унгарската пустош до Китай идват с Аспарух.

[miroki]

Впрочем Брат му, който се заселва в источната част на Аварска държава и по късно предадени на Баварските племена по съвет на Французите (крал Дагоберд) за Нощувка и вечерта изклани, се считат оцелели 9000 след битката на Хуните(аварите) и Българите спорейки кой да владее.

Описано е, че "разбитите Българи на брой 9000 били прогонени от Панония заедно с жените и децата си" след битката 9000 значи съвсем е нормално да са били минимум 10 000 бойци,а по-скоро и 20 000 преди битката. Щом има 9000 оцелели при това победени . А това , че са прогонени с жените и децата може да означава, че жените и децата са били извън тази цифра 9000 които са оцелели в битката. Така, че стават минимум 20 000 с децата, може и 40 000 ако са били 20 000 бойците.

Това според мен е минималната Бройка на Аспаруховите Българи 20 000 бойци или 40 000 с жените и децата.

[RIZAR]

Това според мен е минималната Бройка на Аспаруховите Българи 20 000 бойци или 40 000 с жените и децата.

Това е някакъв екзистенциум минимум . Можеш да си представиш, че брата на Аспарух отива в друга държава, а самия Аспарух продължава държавността на баща си, няма и сянка от съмнение ,че народът му ще е бил в значителна степен по многоброен от този на Алцек.

[miroki]

Това е някакъв екзистенциум минимум . Можеш да си представиш, че брата на Аспарух отива в друга държава, а самия Аспарух продължава държавността на баща си, няма и сянка от съмнение ,че народът му ще е бил в значителна степен по многоброен от този на Алцек.

Така е, като се има в предвид заселването на хуни ей така поселени 100 000 хуни начело с предводителката им. Си представете, колко са многобройни. И без да претендират а се сгушват във Византия. Възможно е и Алцековите Българи да са били около 100 000 с жените и децата , като знаем, че имат по много деца , предполагам, че в предния пост греша с цифрата на децата , като ориентироеъчно ги удвоих, удвояване е само за жените им, ако са имали по 4 деца значи умножаваме бойците по 6 или 20 000 бойци, 120 000 Българи.

Не знам за 20 000 бойци при загуба, колко е нормално да оцелеят аз смятам че 9000 е нормална цифра, като се има в предвид, че е спор, а не война. В противен случай бих казал мимимум 50 000 воина за да оцелеят 9000. Но ако е имал в предвид 9000 оцелели с децата това променя малко работата.

все пак мимимум 20 000 и максимум 120 000.

Ако допуснем Аспарух да е имал малко повече 200 000 българи с децата. от които излизат около 33 000 бойци.

[nik1]

Според Л. Гумилев само малко след Н.Е. прабългарите на територията и около днешен Китай, наречени от него хуни, наброяват близо 1.5 млн.

Това "откровение" е много интересно , защото Л. Гумилев не припознава българите като хуни!

http://gumilevica.kulichki.com/MAC/mac04b.htm

Ныне эти странные для греков названия расшифрованы и ход событий восстановлен с законным допуском [+232]. Сарагуры, оногуры и уроги - угры, предки древних болгар; савиры - этнос самодийской группы [+233], населявший окраину сибирской тайги; абары -джунгарское племя, их соседи - мукрины, предки киргизов, известные во II-V вв. как "Западная сяньбийская орда" [+234]. Разгромив акациров, болгары уничтожили гуннский тыл, а савиры продвинулись по лесостепной полосе до Десны и остановили движение антов на восток. Анты же были союзниками гуннов.

[Hun]

Политическа доминация, и то не винаги и не на всякъде. Степите бъкат от народи, така, че не можем да стъпваме на този момент, още повече, че в познатото ни състояние на българския народ тюркските следи са пренебрежимо малки, ако изобщо ги има. Което говори за евентуален контакт и въздействие, но не и за друго.

Бъкат,верно е,но повечето са тюркоезични -дори монголите при придвижването си на запад стават едно малцинство сред тюркоезичниото мнозинство.След разгрома на аланите от хуните по степите няма и помен от ираноезична доминация-само останки и рудименти.

Това "откровение" е много интересно , защото Л. Гумилев не припознава българите като хуни!

Не ги припознава-верно е.Но смята,че прачувашкия език е хунски,а неговите клонове са прабългарски и хазарски.Всичките от тюркската група езици.

[natan]

miroki въпросния крал при който са отишли българите е Дагоберт от (628-639) квiо аспарухови братя те гонят в 630 г

[КГ125]

Бъкат,верно е,но повечето са тюркоезични -дори монголите при придвижването си на запад стават едно малцинство сред тюркоезичниото мнозинство.След разгрома на аланите от хуните по степите няма и помен от ираноезична доминация-само останки и рудименти.

Не ги припознава-верно е.Но смята,че прачувашкия език е хунски,а неговите клонове са прабългарски и хазарски.Всичките от тюркската група езици.

Хубаво, ама в неславянския български нали почти няма тюркски думи?

А за бъкането - не остават, но на юг май остават?

Пък и какви тюрки са хуните, знае ли се със сигурност? "Родения от небето и земята, издигнатият от слънцето и луната велик хунски шан-юй..."

[Hun]

Каменните надписи, които май са единствените писмени преки сведения за прабългарския език не са ли достатъчно тюркски?

Косвените сведения,че се родее с хазарския и аварския не са ли доказателство?

[decapitator]

Каменните надписи, които май са единствените писмени преки сведения за прабългарския език не са ли достатъчно тюркски?

Косвените сведения,че се родее с хазарския и аварския не са ли доказателство?

Тия каменни надписи, не са ли достатъчно гръкоезични? Гръкоезичните каменни надписи май са в пъти повече от тюркските, значи въпросните тюркски са някакво изолирано/необичайно явление, което не трябва да е определящо. А сведенията за родеенето на хазарски/аварски и български, от кой век са (IX-X в.)?

[КГ125]

От това, което чета за тях, виждам, че не са достатъчно тюркски.

[RIZAR]

От това, което чета за тях, виждам, че не са достатъчно тюркски.

Абсолютно точно.

Но да се пропагандира ,че с някакви си тюркски имена на оръжия, може да се утвърждава произхода на българите си е странен и съвсем не категоричен подход.

По същия начин днешната българска армия снабдена с оръжия с английски , руски или френски имена би трябвало да бъде съответно отнесена към дадената нация -

думите ''танк'', ''артилерия'', ''гаубица'', ''автомат'' не са български .

Ерго , повтаряния като мантра деситилетия пример с тюркските ризници, шлемове и прочие е нерелевантен.

А да не говорим , че съвременните тюркофили са на светлинни години изостанали по отношение на хазарската историография, която вече никой историк не счита за ТЮРКСКА. Само изявяващи се пантюркски фронтмени , могат да обслужват подобни недоразумения в нея.