Произход, език и култура на прабългарите

[glishev]

Да, да, мармоти, шоколад, ирански титли, липса на тюркски...

И, не, историйката със синчетата и стрелите е мааалко по-стара от ХІХ в., ама нейсе. Скука лъха от темицата.

[RIZAR]

Могили в България се чуват още от трако-скитско време. Няма необходима потребност да са били мъкнати на дисагите от някакви далекоазиатски чукундури на Балканите.

[glishev]

Айдааа, донесе се и сдрУжената автохтония Жентлемени, може ирановъдите и тракоавтохтонците да плеснете с ръце и да се прегърнете по индоевропейска линия, аз излазям и фтьоам да спя.

[RIZAR]

Въпросът с могилската култура е разгледан обстойно от Т.Райс още през 40-те и 50-те години на XX-ти век. Макар и да ни беше пуснат филма с откриването на топлата вода , как един ''укърски'' чичко с мустачки да ни разказва разликите между хански, алански и козарски артефакти.

[DendroaspisP]

...Барем един ирански термин да имаше, свързан с Първото българско царство), или пък ако не й противоречат, то нямат никакво значение. Е, не може и двете твърдения да са верни.

Все пак, в иранската хипотеза има рационално зърно. Просто не бива да се прекалява с нея.

А иранския произход на личните имена на управляващите родове в ПБЦ, брои ли се? Щото за Бешевлиев това е доказателство - за теб не знам.

http://groznijat.tripod.com/fadlan/besh.html

[miroki]

Всъщност на какъв език са говорили хората през , I до III век, в Ирано Афганистанските днешни земи, знае ли се?

Защото се води според теорията , че по него време са били там и според един извор който Ви дадох по -рано. Ако не се знае какъв език са говорили , защо търсим Ирански? Защото доста след това там става държавата Иран ? или Афганистан?

Мисля, че няма логика. Кажете какъв е мотива да се смята, че трябва да са говорили Ирански точно.

За сега имаме един извор, че са били от кавказието до югозападно от планината Тян Шан

Дайте и друг. Защото за сега при положение, че имаме извор за местонахождение, не смятам, че трявба да гледаме извор на база език. не ги отричам и тах, но се обосновах защо мисля така.

А към колегата за Аспаруховите Братя посочено е в извор, че са 5 и къде са се заселили точно ( е един извор само но извор) Вижте Анастасий. Но то ва с пръчките го няма разбира се. Само се споменава да не се делят, но това е от извора , не се знае какво им е казал Кубрат наистина, може да им е казал точно да се раделят, защото са имали невероятна готовност за това и да са изпълнили точно бащина заръка. и с зел завлядяване на една голяма и свързана територия това си е моя хипотеза само.

Искам да наблегнем обаче на изворите за Тюркската и Иранската теория.

Иранската може да се каже, че вече е в учебника за 5 ти клас. (произход от централна Азия).

[Raven]

А иранския произход на личните имена на управляващите родове в ПБЦ, брои ли се? Щото за Бешевлиев това е доказателство - за теб не знам.

http://groznijat.tri...adlan/besh.html

По добре да внимаваме с категоричните определения, от известни около 45 прабългарски имена само едно е определено като иранско по произход и за още 5-6 има предположения че имат ирански корен или произход.

Предположенията са на база фонетично сходство и най вече на факта че имената не са познати като тюркски или общотюркски.

Да се предполага че Гостун и Безмер са ирански имена и от там да се правят заключения е доста несъстоятелно имайки предвид че тези две имена вероятно са грешка на полуграмотният славянски поп преписвал именника.

А и фактът че има силно и дори преобладаващо иранско присъствие в етногенезиса на прабългарите никой не го отрича всъщност.

От друга страна има фиксирани 5 родови имена и още поне толкова племенни имена със съвсем неиранските суфикси -гир, -ар,-дур,-ндур, -дуар.

Военно административната терминология почти изцяло е тюркска, по точно е заимствана от Западнотюркският хаганат.

Титли като Кхан, капхан, хаган, таркан, багатур, боила, канартегин, ичергу, двойните и тройни сложносъставени титли които имат аналог само в Западнотюрксият хаганат- всичко това е директна вторична тюркска заемка.

Да, повечето от тези титли са с ирански или китайски произход- тюркутите не са си ги измислили сами а очевидно са ги заимствали, но титулатурата като цяло е тюркска.

[glishev]

Пък и да се изясни дали последно се пита за лични или за родови имена...

[проф. Добрев]

Не съм забелязал да става дума само за високата култура. Мисля, че последно аз мога да бъда наречен съветофил.

Колкото до езика ни, не мисля, че може да бъде причислен към някоя друга група освен славянската. Ако има такива опити, уведомете ме своевременно, та да не умра необразован.

Цитираният тук автор написа и издаде цяла книга по въпроса и там той "доказва", че българският език не е славянски език!?

Иван Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005.

Огромно е нашето изумление от подобна “научна” наглост и неграмотност, затова нека да забележим по същество, че и според нас никак и изобщо не е “издържано” въпросното твърдение, че “суфиксът “чии” е еднакъв с турския суфикс “джи”, защото очевидно-безспорно не е формулирано от лингвисти, дори и с най-ниска квалификация, а единствено от модно-модерните български “историци”, казано малко условно чрез кавичките, спектърът от “лингвистични” прозрения и бълнувания на които през последно време се движи от произхода на суф. -чи, до като че ли вече напълно “доказаното и всеобщо прието”, но независимо от това, също много срамно-смехотворното не единствено за българския лингвист, заключение и твърдение, че съвременният български език изобщо и въобще не е никакъв славянски език.

Само много малка част от изходните точки и водещите нишки и на това недомислие на полето на родната прабългаристика, които се налага да реферираме тук пределно сбито, не единствено, за да се “насладят” на тях по-голям брой читатели, са неспособността на автора историко-педагог, да схване историческите разлики в семантиката и употребите на етнм българин; различието и несъвпадението между изконно-първичен и основен от една страна и вторично-допълнително внесен, зает речников фонд на езиците с абсолютната ирелевантност на заетата лексика спрямо лингво-етногенезата; да проумее дълбоко същностната и съществена връзка между класификацията, генеалогията и структурната типология на езиците, в произволно-неграмотната интерпретация на които връзката между отделните елементи не е в езиковата онтология, а в индивидуално-девиативната психология; да усвои и да приложи сравнително-историческия метод не само с неговите “ефективи”, но и с неговите ограничения; предумишлената злоупотреба с името, долната лъжа и клеветата по адрес на тюрколозите в лицето на французина проф. Ж. Дени, който “онези думи” не ги казва за прабългарския език изобщо, а конкретно-специално за текста на Преславския надпис, който текст френският езиковед откъм средата на миналия век, бидейки основно и главно турколог граматик, така и не го е разбрал и не е успял да схване и осмисли неговата морфологична структура и още по-малко пък лексикалната му такава.

След това вече идват и пределно налудничавата мегалиидея, че “прабългарският е уралоалтайски език под силно индоевропейско влияние”; аналитизмът и падежите в славянските езици, членуването в българския език, “откриването” на балканизмите; дълбокомистичното, но и определено параноичното прозрение “дали славянските езици и българският могат да бъдат безрезервно определяни като индоевропейски”; забележимо количество славянски и съответно български думи произлизат от корени, които принадлежат както на индоевропейското, така и на уралоалтайското семейство; съществено количество български думи като бисер, белег, бъбрек, тояга и др. нямат нито славянски, нито индоевропейски успоредици, но тяхното родство със съответните алтайски форми е отдавна вече доказано; вокалната хармония като основно фонетично различие между индоевропейските и уралоалтайските езици; между прабългарския и новобългарския има генетична връзка; “-тур- в “мижитурка” присъства и в средновековната българска титла “богатур” (вероятно от “Бог”) и има своите успоредици в персийското -dar в “hissedar” (“акционер”) от “hisse” (“дял”)”; прабългарският е имал падежи по същия начин, както и всички индоевропейски и уралоалтайски езици в миналото”; “новобъларските местоимена произлизат от корени, които са общи за двете езикови семейства”; “промяната на гласната в българското “аз” е настъпила, когато говорителите на един уралоалтайски език са го заели от някой индоевропейски говор”; “аз” би могло да е било прабългарска форма на едно индоевропейско лично местоиме”;...

...“Личното местоиме “он” е много по-близо до турските “о” (“той, тя”) и узбекското “у” (“той, тя”), независимо че “тюркското “о” идва от по-старо “оl”, но както посочва В. Стоянов, то може на свой ред да произлиза от още по-старо *оn подобно нa “dana” от *tala” (“теле”)”; “вмъкнатото -в- в “твой” би могло също да има урало-алтайско потекло, тъй като епентичното -в-, -v- се употребява нашироко в редица алтайски езици, включително в чувашкия и турския, например чувашкото “тывар” (“сол”) срещу татарското “tu'ar” или турското “tuvalet” от френското “toilette”; “Притежателната енклитика “й” е налице и в прабългарски изрази като “ДУГЕТОIГН” (“стъкмих й”) от “ДУГЕТ” (“тъкми”); енклитичната успоредица “си” на българското възвратно притежателно местоиме “свой” е еднаква или най-малкото твърде близка със съответните уралоалтайски притежателни завършеци или местоимена като турското -si в “caddesi” (“пътя си, пътя му, пътя й”) от “cadde” (“път”), което “си” е налице и в прабългарски изрази като “ΚΟYΠΕΣΙ” (“ризницата си, ризницата му”) от ΚΟΥΠΕ (“ризница”), което се е запазило в един новобългарски говор под формата “кепе” (“ямурлук”); “Конструкции, подобни на “хубавата си книга”, се срещат и в прабългарските надписи, например “ΑΛΧΑΣΗ ΚΥΠΕ” (“ризницата си от халки”) наместо *“ΑΛΧΑ ΚΥΠΕΣΗ”; “въз-вратното местоимение “се” е много по-близо до уралоалтайските си успоредици като узбекското -ш- в “боришмок” (“отива си”) от “бормок” (“отива”), турското -ş- в “sevişmek” (“обича се”) от “sevmek” (“обича”); българското сегашно и минало несвършено време от свършен вид (например “побегне” и “побегнеше”) с точност отговарят на турското сегашно-бъдеще време (например “bakariz” - “[ние да] погледнем” от “bakmak” – “гледа”) и на турското минало сегашно-бъдеще време (например “işlerdim” – “поработех” от “işlemek” – “работи”)” и т.н. и т.н. [Цветков 1995, 31-45].

Цветков Пл., Езикът на българите. – Авитохол, кн. 2, 1995.

[glishev]

О, моля, самоцитирането в такъв размер винаги ме отказва да чета цитата. Доказал... колко да е доказал? Все пак може да смятам тюрко-алтайската теория за най-добра, но това не значи, че мисля и днешните българи за тюркоезични. Това би било смешно. Колкото до местоимението "онъ" и до началните форми на членуването, трябвало е да наблегнете на старобългарския/старославянския и щяхте да откриете тези неща там.

[nik1]

Цитираният тук автор написа и издаде цяла книга по въпроса и там той "доказва", че българският език не е славянски език!?

Иван Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005.

Огромно е нашето изумление от подобна “научна” наглост и неграмотност, затова нека да забележим по същество, че и според нас никак и изобщо не е “издържано” въпросното твърдение, че “суфиксът “чии” е еднакъв с турския суфикс “джи”, защото очевидно-безспорно не е формулирано от лингвисти, дори и с най-ниска квалификация, а единствено от модно-модерните български “историци”, казано малко условно чрез кавичките, спектърът от “лингвистични” прозрения и бълнувания на които през последно време се движи от произхода на суф. -чи, до като че ли вече напълно “доказаното и всеобщо прието”, но независимо от това, също много срамно-смехотворното не единствено за българския лингвист, заключение и твърдение, че съвременният български език изобщо и въобще не е никакъв славянски език.

Само много малка част от изходните точки и водещите нишки и на това недомислие на полето на родната прабългаристика, които се налага да реферираме тук пределно сбито, не единствено, за да се “насладят” на тях по-голям брой читатели, са неспособността на автора историко-педагог, да схване историческите разлики в семантиката и употребите на етнм българин; различието и несъвпадението между изконно-първичен и основен от една страна и вторично-допълнително внесен, зает речников фонд на езиците с абсолютната ирелевантност на заетата лексика спрямо лингво-етногенезата; да проумее дълбоко същностната и съществена връзка между класификацията, генеалогията и структурната типология на езиците, в произволно-неграмотната интерпретация на които връзката между отделните елементи не е в езиковата онтология, а в индивидуално-девиативната психология; да усвои и да приложи сравнително-историческия метод не само с неговите “ефективи”, но и с неговите ограничения; предумишлената злоупотреба с името, долната лъжа и клеветата по адрес на тюрколозите в лицето на французина проф. Ж. Дени, който “онези думи” не ги казва за прабългарския език изобщо, а конкретно-специално за текста на Преславския надпис, който текст френският езиковед откъм средата на миналия век, бидейки основно и главно турколог граматик, така и не го е разбрал и не е успял да схване и осмисли неговата морфологична структура и още по-малко пък лексикалната му такава.

След това вече идват и пределно налудничавата мегалиидея, че “прабългарският е уралоалтайски език под силно индоевропейско влияние”; аналитизмът и падежите в славянските езици, членуването в българския език, “откриването” на балканизмите; дълбокомистичното, но и определено параноичното прозрение “дали славянските езици и българският могат да бъдат безрезервно определяни като индоевропейски”; забележимо количество славянски и съответно български думи произлизат от корени, които принадлежат както на индоевропейското, така и на уралоалтайското семейство; съществено количество български думи като бисер, белег, бъбрек, тояга и др. нямат нито славянски, нито индоевропейски успоредици, но тяхното родство със съответните алтайски форми е отдавна вече доказано; вокалната хармония като основно фонетично различие между индоевропейските и уралоалтайските езици; между прабългарския и новобългарския има генетична връзка; “-тур- в “мижитурка” присъства и в средновековната българска титла “богатур” (вероятно от “Бог”) и има своите успоредици в персийското -dar в “hissedar” (“акционер”) от “hisse” (“дял”)”; прабългарският е имал падежи по същия начин, както и всички индоевропейски и уралоалтайски езици в миналото”; “новобъларските местоимена произлизат от корени, които са общи за двете езикови семейства”; “промяната на гласната в българското “аз” е настъпила, когато говорителите на един уралоалтайски език са го заели от някой индоевропейски говор”; “аз” би могло да е било прабългарска форма на едно индоевропейско лично местоиме”;...

...“Личното местоиме “он” е много по-близо до турските “о” (“той, тя”) и узбекското “у” (“той, тя”), независимо че “тюркското “о” идва от по-старо “оl”, но както посочва В. Стоянов, то може на свой ред да произлиза от още по-старо *оn подобно нa “dana” от *tala” (“теле”)”; “вмъкнатото -в- в “твой” би могло също да има урало-алтайско потекло, тъй като епентичното -в-, -v- се употребява нашироко в редица алтайски езици, включително в чувашкия и турския, например чувашкото “тывар” (“сол”) срещу татарското “tu'ar” или турското “tuvalet” от френското “toilette”; “Притежателната енклитика “й” е налице и в прабългарски изрази като “ДУГЕТОIГН” (“стъкмих й”) от “ДУГЕТ” (“тъкми”); енклитичната успоредица “си” на българското възвратно притежателно местоиме “свой” е еднаква или най-малкото твърде близка със съответните уралоалтайски притежателни завършеци или местоимена като турското -si в “caddesi” (“пътя си, пътя му, пътя й”) от “cadde” (“път”), което “си” е налице и в прабългарски изрази като “ΚΟYΠΕΣΙ” (“ризницата си, ризницата му”) от ΚΟΥΠΕ (“ризница”), което се е запазило в един новобългарски говор под формата “кепе” (“ямурлук”); “Конструкции, подобни на “хубавата си книга”, се срещат и в прабългарските надписи, например “ΑΛΧΑΣΗ ΚΥΠΕ” (“ризницата си от халки”) наместо *“ΑΛΧΑ ΚΥΠΕΣΗ”; “въз-вратното местоимение “се” е много по-близо до уралоалтайските си успоредици като узбекското -ш- в “боришмок” (“отива си”) от “бормок” (“отива”), турското -ş- в “sevişmek” (“обича се”) от “sevmek” (“обича”); българското сегашно и минало несвършено време от свършен вид (например “побегне” и “побегнеше”) с точност отговарят на турското сегашно-бъдеще време (например “bakariz” - “[ние да] погледнем” от “bakmak” – “гледа”) и на турското минало сегашно-бъдеще време (например “işlerdim” – “поработех” от “işlemek” – “работи”)” и т.н. и т.н. [Цветков 1995, 31-45].

Цветков Пл., Езикът на българите. – Авитохол, кн. 2, 1995.

ΚΟΥΠΕ (“ризница”)

"ΚΟΥΠΕ" е ТМ дума, и вероятно е сродна с чувашката дума за "облекло" (връхно такова, комбинезон, покривало) - "кепе", и дори както вие показвате е подобно на диалектна дума за "Ямурлук", няма защо да се измисля несъществуваща "прабългарска" дума със значение "ризница" . Такова значение думата има в чагатайстия , в куманския, и в карачевския езици, но не и в чувашкия език. Който, ако следваме научния подход е сроден с прабългарския, но такива не са чагатйския, карачаевския и още други кипчашки езици, в които думата има значение на "ризница" (бойно облекло)

Ако думата се разчита като "ризница", тя очевидно е дума, която произхожда от думата за "връхни дрехи" (но не и обратно), защото чувашкото дума "кепе" и т.м. дума "купе" ("връхни дрехи, "покриващи дрехи", "шубка" (меховая)"), имат своя произход и етимология в Т.М. езици.

Вероятно думата е заета в тюрските езици, като е добила определено развитие във значението си!

Стр.434 (Сравнительный словарь тунгусо-маньчжурских языков), стр 79/101 в ПДФ файла

http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/I/k.pdf

105/375 "Етимологичен речник на чувашкия език"

http://altaica.ru/LIBRARY/chuvash.pdf

---

Суфиксът "-чи", познат в старобългарските текстве, със значение "професия", "майсторлък", "занаят" съществува в монголските езици (например дархачи- "ковач", майстор на "коването") и в тунгусоманджурските такива! Суфикскът е китаизъм (съответства на китайската дума за майстор, и заначтчия.)

Н. А. Баскаков

К ПРОБЛЕМЕ КИТАЙСКИХ ЗАИМСТВОВАНИЙ В ТЮРКСКИХ ЯЗЫКАХ

(Turcica et Orientalia. Studies in honour of Gunnar Jarring on his eightieth birthday. - Istanbul, 1987)

---

Примерами последних могут служить например аффикс -džy ~ -či ~ -šy /с вариантами/, образующий словообразовательные модели в тюркских языках со значением профессии, ср. например: temir 'железо', temir-či 'кузнец', в котором аффикс -čy/-či происходит либо из кит. чжи-е /1/ [1] 'профессия', либо из кит. žen' /2/ 'мужчина, человек, лицо, персона' (Чень Чан-Хао, 1953, 655, 899; Рамстедт, 1957, 209) или аффикс -čaŋ ~ -šaŋ /ср. казахск. söz-šeŋ 'словоохотливый/ < кит. čjan /3/ 'мастер' (Рамстедт, 1957, 210; Чэнь Чан-Хао, 1953, 326).

Вижте:

"bulgarorum" 20/01/2010, 15:02

http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:B90J3N6qzDUJ:forum.abv.bg/lofiversion/index.php/t93837-50.html+%22%D0%9E%D1%82%D0%BA%D1%83%D0%B4%D0%B0+%D0%BF%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BB+%D1%80%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9+%D1%8F%D0%B7%D1%8B%D0%BA%22+bulgarorum+abv.bg&cd=1&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a

[makebulgar]

Сега съответно трябва да се каже и покаже кои думи във тонгусо-манджурските и китайските езици са индо-европейски!!! Щото дори корена на една от най-китайските думи Тао(изъм) се смята че е ИЕ.

[RF1]

Някой чувал ли е за тази теория?

Korean History, Buyeo(Korean) and proto Bulgar (Bulgarian)

[Goro76]

Да, да, мармоти, шоколад, ирански титли, липса на тюркски...

И, не, историйката със синчетата и стрелите е мааалко по-стара от ХІХ в., ама нейсе. Скука лъха от темицата.

Еми толкова са ви силиците на тюрковъдите. Това не знаете, за онова пък изобщо не сте чували. Железни доводи!

[Goro76]

Да, повечето от тези титли са с ирански или китайски произход- тюркутите не са си ги измислили сами а очевидно са ги заимствали, но титулатурата като цяло е тюркска.

Гениален извод! Ашколсун! От една страна титлите не са собствено тюркски, но от друга страна българите са ги заели от тюрките. И много интересно как е станало това, при условие че е крайно съмнително изобощо да са попадали под тюркска власт, а ако все пак са били то е за няколко години. Но това е нормално-тюрковъдите извори не четат.И после да се чудиш, защо не са чували много неща.

[miroki]

Някой чувал ли е за тази теория?

Korean History, Buyeo(Korean) and proto Bulgar (Bulgarian)

Мда. днеска го обсъждах даже

Но е много босо, Виж филма който качих по рано си струва наистина, до колко някой във форума го е гледал , до колко не си е работа на потребителите , но наистина нещо качествено , с участието и на нашите историци. Е хората опитаха да кажат че мечът е с Тракийски мотиви ,нашите доказаха, че не е. но такъв е живота , не всичко което хвърчи се яде.

Време е и ние да почнем да правим такива филми.

Румънците пък не изостанаха от Гърци и Турци и те сега се борят да се доказват че са Траки, Само Българите останахме на последно място. На края Всичките съседи ще докажат, че са Траки , а ние че не сме

Е поне ще сме различни от тях...

Е утре ако се случи да се разпределят някакви Тракийски блага, ще се окаже, че само ние нямаме да вземаме

[RF1]

Мда. днеска го обсъждах даже

Но е много босо, Виж филма който качих по рано си струва наистина, до колко някой във форума го е гледал , до колко не си е работа на потребителите , но наистина нещо качествено , с участието и на нашите историци. Е хората опитаха да кажат че мечът е с Тракийски мотиви ,нашите доказаха, че не е. но такъв е живота , не всичко което хвърчи се яде.

Време е и ние да почнем да правим такива филми.

Румънците пък не изостанаха от Гърци и Турци и те сега се борят да се доказват че са Траки, Само Българите останахме на последно място. На края Всичките съседи ще докажат, че са Траки , а ние че не сме

Е поне ще сме различни от тях...

Е утре ако се случи да се разпределят някакви Тракийски блага, ще се окаже, че само ние нямаме да вземаме

Мда, изгледах филмчето ти и от там видях това другото.

И аз се изненадах, че нашите учени с лека ръка "отпратиха" корейците в Константинопол, въпреки че се намериха общи елементи по корейската кама и една от тракийските находки, а също и трите корони от златни листа.

[makebulgar]

Мда. днеска го обсъждах даже

Но е много босо, Виж филма който качих по рано си струва наистина, до колко някой във форума го е гледал , до колко не си е работа на потребителите , но наистина нещо качествено , с участието и на нашите историци. Е хората опитаха да кажат че мечът е с Тракийски мотиви ,нашите доказаха, че не е. но такъв е живота , не всичко което хвърчи се яде.

Време е и ние да почнем да правим такива филми.

Румънците пък не изостанаха от Гърци и Турци и те сега се борят да се доказват че са Траки, Само Българите останахме на последно място. На края Всичките съседи ще докажат, че са Траки , а ние че не сме

Е поне ще сме различни от тях...

Е утре ако се случи да се разпределят някакви Тракийски блага, ще се окаже, че само ние нямаме да вземаме

Тъй, тъй, трябваше да почнеш с Тракийските блага и да не ни занимаваш с теми за произхода на българите.

Значи според теб българите са Траки? Или корейци?

[miroki]

Аз съм за това което се доказва приятелю

с кое е трябвало да започна ? започнал съм с което съм започнал.

Като направим такъв филм пак ми се обади да го кометираме.

харесвам всичко хубаво

То бива капаци ама....

сега остава а докажеш че майките ни са мъжки.

как може да не видите хубавото.Ако някой още не е разбрал не взимам пари от никоя теория или модел , ако някой взема , да си ги стиска и си мълчи тука.

засрамете се.

особено ТИ!

[miroki]

Нито са Траки нито корейци , аз израствам от нещата които виждам и се пишат и има извори.И се ДОКАЗВАТ! Всичко останало не зачитам. Ви е си зачитайте , но не ми пречете аз, и останалите във форума да не ги зачитат, може да има повече умно хора във форума и да мислят.

Не с разни сравнения на думи. Думи господине се сравняват като е доказано другото. Къде сме произлезли. А не по думи да измисляме къде сме се зародили. мислете малко.

Защо не вземете да доказвате думи на всички познати езици , а на бас, че ще намерите по вашите схеми много подобни.

А тука видяхме че корейците се приравняват на нас. а не ние към тях.

Боже опази. не съм набожен но се ядосах.

И последно хората си създават впечатление от нещата които се доказват. и са разбираеми за тях.

Не съм любител на тракийските теории нито ще бъда любител на някой друга.

И няма да бъда. Затова съм безпристрастен и ще бъда , но бъдете и ВИЕ.!

[Veni1961]

А какво ще кажете за тази статия

http://www.mondovista.com/gog.html

За съжаление мога да я прочета, но не се наемам да правя пълен превод. Това, което разбирам че те говорят за БЪЛГАРИ, които са били по техните земи. Говорят за Българска Цивилизация години преди потопа и преди Египет...

1. The Bulgarian civilization that created these masterpieces of golden artifacts was in its heyday before Egypt was in its infancy-even before Noah and the Great Flood.

2. Kubera (our Heber or Khyber), God of gold and good fortune, who was really a Bulgarian, the country in which the preceding gold articles were found, captured as many as possible, deporting them to what is now Sri Lanka. He probably reasoned that if they could be taken out of their inhospitable mountain environment and taken to tropical, lush, and fertile Lanka, they’d settle down and behave.

[Ka40]

А, да, после си потърси "Тайната история на монголите", преведена на български от Александър Федотов. Вътре ще намериш много интересен мотив за петимата синове на Алун Гоа и снопа стрели. В ираноезични източници, легендарни или исторически, такъв мотив няма.

Най-важното обаче е първо да прочетеш изворите. Като ги прочетеш, ще видиш че никъде не се споменава за желанието на Кубрат да троши някакъв сноп пръчки, стрели или тем подобни.

[КГ125]

Някои съмнителни тюркски елементи в титулатурата също не са достатъчно основание за изводи. Никой не отрича контактите на българите с хаганата, както и завидно жилавото им през цялата им позната история качество да копират чуждите политически модели.

[makebulgar]

Ето още думи от езика ни:

ТАРКАН: ТАРА-ГАН - звездно войнство, звездна войска (Санскрит)

ЦАР: СУР - бог, божество, слънце, ангел (Санскрит)

-ГУРИ (народ, племе): СУР-ГУРУ - расата или семейството на боговете (Санскрит)

ДЕВЕР: ДЕВР, ДЕВАРА - брат по закон, брат на съпруг (Санскрит)

ДВАН(заек): ДХАВАНА - тичащ, галопиращ (Санскрит)

[miroki]

Тази карта

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Scythia-Parthia_100_BC.png

отговаря на описанието в извора

http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_II/06.%20Agatii%20Mirineiski/185.jpg

Или там са живяли

Котригури, Утигури, Ултизури, Вуругунди и други според прадядовият им обичай (кои са другите не искам да си измислям , знаем, че има оногондури -приети за Български предци, но не са написани директно) или наречени общо скити и хуни

за Котригурите знаем, че са наши предци според, няколко споменавания на Котригури и Оногондури на Кубрат. както и в LIBI II - 234 (247 на самата страница)

Ако някой се сети за споменаване на другите (Утигури, Ултизури, Вуругунди) в извори , ще се по запълни картината.

И общо взето се клони Към иранската но по-точно тука се визират като отделни от иранци или миди. т.е. Ираноезичен народ (а европейските скити даже имали и друг език) , но населяващ отделна земя от ираните и предците им. Даже скитите сядат и на мидийският трон V век преди н.е.

Така, че включвайте се с данни за Утигури, Ултизури, Вуругунди