Произход, език и култура на прабългарите

[зелас]

Сто и двадесет страници произход след произход, след произход и нивгав произход не се вижда на оризонта!

Направо отива в папка "Неразрешими!"

[Raven]

"капъ" никъде в анализа не се свързва с "чаша", "купа".

Още по малко с "английската дума "cup" демек "чаша".

[miroki]

Дори да приемем 860-тте думи на П.Добрев, дори и да приемем унгарските и руските заемки +нашите- пак не правят над 2% от общият лексикален фонд.

Ако това е вярно дори и само на 50 процента, само глупак би търсил произход на база на някакво мижаво сходство на няколко думи в езика.

Нямам нищо против изследването на езика, има много нещо което може да се намери по него , като съжителстване с чужди племена(по каквито и да било причини), желание за учене на чужд език вероятно за търговия и много други, но произход просто е смешно.

темата все пак е приоритетно за произхода, моля да се създаде отделна тема по лингвистика на прабългарският език(ако има желаещи да коментират разбира се), и там да се коментира, тъй-като тука само увеличава ненужно броя страници. а покрай тях и спама.

Сто и двадесет страници произход след произход, след произход и нивгав произход не се вижда на оризонта!

Направо отива в папка "Неразрешими!"

Една от причините е , че 120 страници някои хора дърпат чергата за себе си. Малко хора са в темата с чисти емоции и желание за търсене.

Не искат да помислят за друго освен това което са прочели от някого. На когото са безрезервно предани или пък им зависи служебното положение. (не визирам точно тези от БАН на тях и без това им виси служебното положение , което не е хубаво)

Ако става въпрос за нормални българи с чисти и безпристрастни желания за търсене на произход , досега щеше и родословно дърво да има.

[Ka40]

"капъ" никъде в анализа не се свързва с "чаша", "купа".

Още по малко с "английската дума "cup" демек "чаша".

обаче се свързва със "съд", а един съд (па макар и за жито) е много по-близо по значение до друг съд (па макар и чаша) отколкото с "идол" и "изображение".

при положение че леля Делева свърза "кап" с "матрица" и "направен по подобие на..." се сещам за един тюркосаксонски или може би англоалтайски израз "copy paste"

[grifon]

Дори да приемем 860-тте думи на П.Добрев, дори и да приемем унгарските и руските заемки +нашите- пак не правят над 2% от общият лексикален фонд.

Общият лексикален фонд на кое-на стробългарския или на съвремениня български, защото Петър Добрев, да речем кара общо.

Въпросът със старобългарския е доста сложен. Патриотичната легенда, която е официално наложена, е че това бил говоримия език през ІХ в. Само че това си е една гола конструкция без каквито и да е било доказателства.

Ако се вярва на житието на Кирил преди да замине за Моравия, той създал буквите и написал на славянски само някаква беседа. В житието на Методий се добавя че императорът казал, че всички солуняни знаели славянски.Иначе казано очевидно става въпрос са говора около Солун, където явно е имало заселени славяни. Пак в килировото житие пише, че преводите на църковните книги той направил в Моравия, където заедно с брат си стояли 3 годин и 4 месеца. Когато Климент, Наум, Ангеларии и Горзад идват в България те са имали богослужебната литература вече преведена на новия език, винаги наричан между другото славянски. До каква степен е обогатен със собствено прабългарска лексика си остава загадка. И тъй като в случая ни интересуват само отделни специфични думи, то няма как да знаем дадена неславянска такава по какъв начин е попаднала в старобългарския и дали тя е прабългарска, аварска или бог знае каква. В крайна сметка нито прабългарския, нито аварския езици са известни.

Ето защо според мен използването на старобългарсикя като извор за прабългарски думи, нещо което поголовно се прави е много съмнително.

Ако става въпрос за съвременния език, включително и диалектите тук нещата стават още по-съмнителни по обясними причини. Никой не знае говоримия език на населението от средновековието.

Та въпросните 103 думи на Делева трябва да се рудицират значително.

[markoli]

Старобългарският език е „продукт” на говорния апарат на живелите по онова време (7 -15 век) българи.

Предвид на обстоятелството, че говорният апарат е свързан с мозъка, то изглежда той е продукт и на тяхната мисловна дейност (мозък).

Нима сериозно твърдиш, че българите през 7, 8 и 9 век са говорели славянски език?

Кирилометодиевият писмен църковен славянски език, това е простонародния славянски език обогатен със нови думи, църковни термини пряко преведени от гръцки или съставни от славянски корени за да може да служи като литургичен език и за всекидневна употреба с който християните да общуват и споделят ежедневните си и религиони въжделения.

Къде виждаш разлика между писмения църковен славянски кирилометодиев език и условното понятие "старобългарски"?

Еталоните на кирилометодиевия писмен църковен славянски език като Зографското четвероевангелие Codex Zographensis, Мариинското евангелие Codex Marianus писани с обла кирилометодиева азбука глаголица са точни преписи на първоизточниците - славянския писмен кирилометодиев език, но в България по патриотични подбуди наричаме този език"старобългарски".

Каква е разликата тогава между еталонния кирилометодиев писмен църковен славянски и "старобългарския" език?

[markoli]

Общият лексикален фонд на кое-на стробългарския или на съвремениня български, защото Петър Добрев, да речем кара общо.

Въпросът със старобългарския е доста сложен. Патриотичната легенда, която е официално наложена, е че това бил говоримия език през ІХ в. Само че това си е една гола конструкция без каквито и да е било доказателства.

Е, и аз това се опитвам да кажа на Добрев, но той си знае своето.

Ето малък пасаж от Codex Suprasliensis, нека да намери е него прабългарските думи щом твърди, че бил говорим език през 9в.:

Codex Suprasliensis

Part: 1

Manus prima

Chapter: 1

Cap. 1

Мы῾ихъ бо отъ бога эсвѣ твоэи бо доуши погыбѣль прѣодолѣ дожи и до съмрьти не добрѣ мѫдровати на цѣломѫдрованиэ къ богоу много бо бѣсованиэ эже отъ тебе томьэниэ въвръже тѧ въ хоулѫ агге̑ла бо эгоже посъла ҃гь ҃їс ҃хс ῾и ҃бъ ӡагради оу̑ста плѣжѫштиїхъ эгоже ты своимъ прѣӡорьствомъ прѣложи въ

аполона и раӡгнѣвавъ сѧ аурилиянъ повелѣ съвалъмы оловѣны битi

я по челюстьма глагољѧ эмоу не ѫродьно и прѣӡорьно

отъвѣштава и вѣды яко прѣдъ цѣсаремь стоиши и отъведъ паула свѣње сѫдиїшта прiӡъвавъ иоу̑лияни̑ѭ рече къ њеи владычице моэѧ ҃дшѧ иоу̑лияниэ оу̑мољена бывши отъ мене не прѣљьштаи сѧ боуэсти̑ѭ павьла брата своэго виждѫ бо тѧ дѣвицѫ мѫдрѫ сѫштѫ и мьногѫ прѣмѫдрость имѫштѫ да оу̑тѣшивъши сѧ послоуша и мене и бѫдеши владычица моэи ҃дши и обраӡы ӡлаты поставь̑ѭ ти по вьсѧ грады вьсеѧ вьсељеныѧ отъвѣштавъши же иоу̑лияни рече не отъвръгѫ сѧ аурили῾яне томителю и непрѣподобьне не прѣльстиши рабы бога вышьняаго не примышля и ми съмрьти вѣчьныѧ лишити мѧ хотѧ славы ҃хсовы и цѣсарьства небесънааго эгоже ты штоуждъ эси и отъвед ̑ѭ повелѣ прити паулоу и рече ῾эмоу павьле иоу̑лияни сестра твоя ῾обѣшта сѧ пожр᾽ьти богомъ · ῾и быти ῾э᾽и женѣ ми и госпожди цѣсар᾽ьствоу мо῾эмоу въсхошти оу̑бо ῾и ты тожде мѫдроватi и пристѫпивъ пож᾽ьри богомъ · паулъ рече прав᾽ь сълъга ничесоже штоужда сътвори наоу̑чения ῾от᾽ьца тво῾эго диявола не можеши бо никогоже ῾отътръгнѫти раӡвѣ лъже̑ѭ насъ же не ῾имаши въсхытити ῾аште ῾и цѣсар᾽ьств҃о намъ ῾обѣштава῾эши эгоже ты лихъ эси ῾аурили῾янъ рече доколѣ досаждаэши не срамьяѧ сѧ ѫроде и беӡоумьлю тако ми богы аӡъ ва имамъ мѫчити да никтоже въӡможетъ помошти вама и повелѣ принести огњь и полицѧ желѣӡны и въложити ѧ въ огњь и паулоу съвѧӡати рѫцѣ и ноӡѣ и колъ желѣӡнъ въврѣти междоу рѫкама и ногама и вънъӡнѫти вь ӡемь̑ѭ и двѣма митѣ палицама нама битi ᾽и и ҃їоу̑лияни̑ѭ повелѣ поставити на блѫдилишти рекше на цѧто им ьствѣ и мноӡи отъ стоѧштааго тоу народа бѣахѫ текѫште и рьвъноу̑ѭште кѹпьно кто прьвоэ вьнидеть къ ње᾽и бѣахѫ бо яко коњи ръжѫште о добротѣ эѧ став/ши же эи на мѣстѣ на њемьже повелѣ аурилиянъ и абиэ аг/ге̑лъ ҃гнь прѣдъста прѣдъ ње̑ѭ глагољѧ не оу̑бо᾽и сѧ иоулияни ҃гь бо ҃їс ҃хс ῾эмоуже ты слоужиши посъла мѧ покрыти тѧ и покаӡати свѧтоэ имѧ эго вьсѣмъ боѧштиїмъ сѧ эго и яко отъ желания къ и̑юлияниї течаахѫ народи вьси агге̑лъ же отътрѧсъ прахъ яко отъ ногъ ихъ ослѣпи ѧ ῾и не вѣдѣ῾ахѫ камо идѫтъ и не можа῾ахѫ приближити сѧ эи и вьпияхѫ вьси народи коупно глагољѫште великъ богъ пауљь и їоу̑лиянинъ иже вьсьде съпасъ и покровитељь боѧштиїхъ сѧ эго и прѣбывахѫ эште слѣпи пришьдъше же покланя᾽ахѫ сѧ ῾э᾽и вьпи̑ѭште и глагољѫште иоу̑ли῾яниэ рабо ҃ба вышьняго съгрѣшихомъ прѣдъ тобо̑ѭ О мѫченичи памѧти како сытость бѫдетъ любѧштиїмъ мѫченикы ӡањеже кь добрыимъ клеврѣтомъ ч᾽ьст᾽ь ῾и оу̑каӡаниэ ῾эстъ прияӡни къ ῾об᾽ьштоуоу̑моу владыцѣ ῾явѣ ῾эстъ ῾яко хвалѧште᾽и добљѧ мѫжѧ въ тъч᾽ьнѣхъ врѣменех не ῾отълѫчѧтъ сѧ подражения блажи оу̑бо по ῾иӡвѣсти пострадавъшааго мѫчениэ да бѫдеши мѫченикъ воље̑ѭ ῾и ῾иӡлѣӡеши беӡ гоњени᾽я беӡъ ῾огњѣ.

[Skubi]

Здрасти!

Интересно е но. Аконезнамкаксеразделятдумитеи,чекойзнаккак

сепроизнасякаквдяволитебихмогълдагоразчетатоакощешедабъ

деначистбългарскиезикнямашенищодаразбера.

:post-20645-1121105496:

[Кухулин]

Много неточно определение, защото още отпреди Новата Ера тюркските езици се подразделят на 5-6 групи, което налага непременно да се посочи от коя точно група, а ако е възможно, и от коя точно подгрупа на тюркските езици произхожда думата.

Няма „Алтайско Езиково Семейство”, а има Алтайски Езиков Съюз! Следователно не може и не бива етимонът/коренът на тази дума да се търси вън от тюркските езици, а ако него го няма там, то той трябва да се търси в езици, които са били в достатъчно близко-тесен контакт с прабългарските езици и диалекти.

Въпреки Дьорфер, Фасмер и ЭтимСлТюркЯз-б, особено от морфологична гледна точка, по наши лични впечатления и наблюдения етимонът на тази дума не е в тюркските езици изобщо и по-специално в прабългарския език или което е същото, тя не води своя произход от тук, а е лексикална заемка в тях от език от съседно в миналото езиково семейство.

Думата титла багатур изглежда да е заемка от иранските езици и още по-точно, от източноиранските езици от преди началото на I хил. пр. н.е. в Централна Азия, най-напред и преди всичко в тукашните прабългарски диалекти и езици, откъдето тя впоследствие се разпространява пряко или косвено в съседните тюркски, монголски, китайски, угрофински, ирански и даже и индийски езици.

Не е изключено етимон на тази дума да бъде иран. bagha-putra “божи син” (Локоч), но най-вероятно според мене, включително и по номинативно-семантически съображения, тя възниква и се образува на пак иран. bagha-atara “смел войн” (Бейли, Адамс), съществуващо като че ли още и под формата βaγtar “?”, авест. baχtar (Барт., 923).

Окончателното решение може и трябва да бъде резултат единствено и само от специално-индивидуално етимологично проучване с ядро компетентно-квалифицирано и коректно-последователно проведена лексикална етимологизация.

При него обаче задължително трябва да се отчитат и съблюдават най-строго историческите фонетични закони поотделно на източноиранските и прабългарските диалекти и езици, а така също и синкретичните контактолингвистични закони на трансференцията и адаптацията на ирански думи и имена в тюркските езици изобщо и в прабългарските в частност.

Съществено-неделима част от това проучване е културно-историческата обосновка и доказване на етимологизацията чрез експлицитно посочване на мястото, времето и контактуващите племена или народи, между езиците на които се обменя думата.

При това положение вече и по силата на генеалогическата йерархия се подразбира от само себе си, че етимонът в иранския праезик лежи върху етимона в индоиранския праезик, а той пък – върху етимона в индоевропейските езици.

Към настоящия момент Индоевропейската Компаративистика е достатъчно развита и усъвършенствана и като методология, и като крайни резултати под формата на реконструкция на базисната лексика последователно и на иранския, и на индоевропейския праезик. Затова при една достатъчно квалифицирано-компетентно проведена етимологизация неминуемо трябва да се възстановят първично-изходните лексеми или корени в тях.

Известна проблематичност трябва да се очаква по отношение на етимона в индоиранските езици от преди края на 2-то хил. пр.н.е. в Западен Сибир, но след неговото откриване в иранския праезик, това не е толкова важно и само доказването му тук е повече от достатъчно.

Благодаря Ви, проф. Добрев.

Позволих си да пренеса дискусията в отделна тема, защото тази не е много... прегледна

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=10363

[проф. Добрев]

И пак стигнахме до броя думи в прабългарският език, за да разберем много ли са 103 или са малко.

Да разбирам ли , че никой от прочелите и писали в темата не знаят приблизителният им брой?

И въпросът, и проблемът ти е много дилетантски!

Точният им брой не се знае, не само защото някои от тях не са сигурни прабългаризми или пък и в най-ново време излизат и се доказват все нови и нови такива, а защото на прабългарското езикознание това изобщо не е необходимо!

Тези дни писах, че издирването и доказването на една отделно-изолирана дума като прабългарска по произход вече няма особена стойност за това езикознание, защото от известно време насам са налице достатъчно на брой прабългарски цялостно-завършени текстове не толкова също с голям брой лексика, но което е още по-важното и същественото - с достатъчно на брой граматични единици.

При това положение по-следващата цел и задачи на прабългарското езикознание не е да продължава да търси и доказва нови прабългарски думи, а на основата на тези цялостно-завършени текстове да направи окончателно-пълното фонетико-лексикално и граматично описание на прабългарския език.

[miroki]

И въпросът, и проблемът ти е много дилетантски!

Точният им брой не се знае, не само защото някои от тях не са сигурни прабългаризми или пък и в най-ново време излизат и се доказват все нови и нови такива, а защото на прабългарското езикознание това изобщо не е необходимо!

Тези дни писах, че издирването и доказването на една отделно-изолирана дума като прабългарска по произход вече няма особена стойност за това езикознание, защото от известно време насам са налице достатъчно на брой прабългарски цялостно-завършени текстове не толкова също с голям брой лексика, но което е още по-важното и същественото - с достатъчно на брой граматични единици.

При това положение по-следващата цел и задачи на прабългарското езикознание не е да продължава да търси и доказва нови прабългарски думи, а на основата на тези цялостно-завършени текстове да направи окончателно-пълното фонетико-лексикално и граматично описание на прабългарския език.

Аз съм любител по тази тема и няма как въпросът ми да е на ниво професор по история. Та си остава дилетантски. Но проблемът всъщност е толкова голям за мен, защото не мога, а и Вие явно, да определите колко процента от Прабългарските думи са тези 103, или другите 860 които са свързани с друго изследване. И тъй-като има желаещи в тази тема да търсят произход на база на съвпадение на думи, се оказва, че проблемът за тях става голям.

Та ако са 2, 3 или 5 процента от думите. Дори човек да не е учен може да определи дадено сравнение като нищожно в доказването на произхода.

Ако говорим за 40 процента вече нещата започват да изглеждат доста различно. Така ли е?

Може би точно от това се страхуват някои , та затова няма процентно изражение.

Предполагам, че някъде е поставян този въпрос.

Но аз не съм го намерил. И в предните мнения , написах приблизително, или съвсем, ориентировъчно. Далеко съм от мисълта , че знаем точният им брой.

[проф. Добрев]

И тъй-като има желаещи в тази тема да търсят произход на база на съвпадение на думи, се оказва, че проблемът за тях става голям.

Та ако са 2, 3 или 5 процента от думите. Дори човек да не е учен може да определи дадено сравнение като нищожно в доказването на произхода.

Ако говорим за 40 процента вече нещата започват да изглеждат доста различно. Така ли е?

Може би точно от това се страхуват някои , та затова няма процентно изражение.

Предполагам, че някъде е поставян този въпрос.

Но аз не съм го намерил. И в предните мнения , написах приблизително, или съвсем, ориентировъчно. Далеко съм от мисълта , че знаем точният им брой.

Въпросът е поставян, но произход на народ не се търси на основата на много малка част от лексиката на неговия език, а на основата на базисната лексика - органи и части на човешкото тяло, предмети от бита и най-близката природна среда, жизнено-важни и значими действия като ядене, пиене, спане, говорене и т.н.

При това, което е направено с прабългарите и прабългарския език след покръстването, вероятността да може да се възстанови тази лексика е нищожна и тъкмо поради това един такъв път и метод за определяне на техния произход е контрапродуктивен и то при положение, че този произход отдавна е определен и много добре известен.

Друг е въпросът, ако все още продължаваш да се кръстиш пред въздушните замъци на Счетоводителя, тогава никой с нищо не може да ти помогне.

[makebulgar]

Г-н Добрев не се измъквайте, а обяснете на човека колко тюркски думи има в старобългарския език. Може даже да ги изброите. Все пак нали сте филолог по прабългарски език. Предполага се, че тия думи ги знаете на изуст. Все пак са достатъчно малко за да не ви затруднят!

А като филолог, сигурно сте си направил и списък с индо-иранските заемки в тюркските езици. Този списък ще е интересен на мен и предполагам и на други хора.

Интересно ми е, защото аз намерих една много интересна дума в Санскрита:

अतुल АTULA - ненадминат, нямащ равен на себе си, неподатлив, несравним, безподобен, превъзходен, много велик!!!

Тоест името на най-великия и върховен тюрк, булгар, хун или хуно-тюрко-булгар АТИЛА, е индо-арийско! :orc:

[проф. Добрев]

Интересно ми е, защото аз намерих една много интересна дума в Санскрита:

अतुल АTULA - ненадминат, нямащ равен на себе си, неподатлив, несравним, безподобен, превъзходен, много велик!!!

Тоест името на най-великия и върховен тюрк, булгар, хун или хуно-тюрко-булгар АТИЛА, е индо-арийско!

Името на този прабългарски хан е Атил - предишното име на Волга.

В неговата империя прабългари и готи живеят в симбиоза (П. Голден).

При тези условия готите възприемат и осмислят името му през призмата на своя език и затова наслагват върху него собствено герм. ата "баща", към което прибавят пак собствено германския умалителен суфикс -илла: Атилла!

[markoli]

Името на този прабългарски хан е Атил - предишното име на Волга.

В неговата империя прабългари и готи живеят в симбиоза (П. Голден).

При тези условия готите възприемат и осмислят името му през призмата на своя език и затова наслагват върху него собствено герм. ата "баща", към което прибавят пак собствено германския умалителен суфикс -илла: Атилла!

Добрев, сигурен ли си, че Атила е прабългарин?

[makebulgar]

Името на този прабългарски хан е Атил - предишното име на Волга.

В неговата империя прабългари и готи живеят в симбиоза (П. Голден).

При тези условия готите възприемат и осмислят името му през призмата на своя език и затова наслагват върху него собствено герм. ата "баща", към което прибавят пак собствено германския умалителен суфикс -илла: Атилла!

За желязната логика която притежавате знаем.

Въпроса е дали нейде из тюркските архиви съществува написано наименованието на реката от преди Атила?

Ето какво пишат хората:

Итиль, Атиль, Асиль, Исиль, Астиль, Эдиль, Идель, Атал — средневековое название Волги. Является таковым до сих пор в казахском (Еділ), чувашском, татарском, башкирском, калмыцком и монгольском языках.

Слово тюркского (по другой версии — финно-угорского) происхождения, означает «река». Более старая точка зрения связывает происхождение с именем гуннского вождя Аттилы, но в настоящее время она имеет мало сторонников.

Така че трябват доказателства. На мен ми харесва санскритското определение!

[RIZAR]

Atila e индоевропейско име , в частност открива се в македонски, тракийски и сарматски имена и няма нищо общо с тюрко-алтайските му успоредици, които са всъщност само една етимология.

[Raven]

Аз съм любител по тази тема и няма как въпросът ми да е на ниво професор по история. Та си остава дилетантски. Но проблемът всъщност е толкова голям за мен, защото не мога, а и Вие явно, да определите колко процента от Прабългарските думи са тези 103, или другите 860 които са свързани с друго изследване. И тъй-като има желаещи в тази тема да търсят произход на база на съвпадение на думи, се оказва, че проблемът за тях става голям.

Та ако са 2, 3 или 5 процента от думите. Дори човек да не е учен може да определи дадено сравнение като нищожно в доказването на произхода.

Ако говорим за 40 процента вече нещата започват да изглеждат доста различно. Така ли е?

Може би точно от това се страхуват някои , та затова няма процентно изражение.

Предполагам, че някъде е поставян този въпрос.

Но аз не съм го намерил. И в предните мнения , написах приблизително, или съвсем, ориентировъчно. Далеко съм от мисълта , че знаем точният им брой.

Кой от какво се страхува, кой какво крие и какъв е смисълът на световният заговор за укриване на истината за произхода на прабългарите?

Или айде да задам по друг начин въпроса- на кой изобщо му пука за произхода на прабългарите?

В България има сигурно стотина човека които сериозно се интересуват от това а по света вероятно са по малко от десет, за какъв заговор говорим?

От езика не е останало почти нищо, това означава поне две неща:

Или са били сравнително малобройни но организирани и зли пишлеменца които са успявали да контролиран територията си и населяващите я по многобройни но много по зле организирани туземци, или са били многоброен народ но са говорели езика на въпросните туземци и поради това няма запазени сериозни остатъци от езикът им.

Вие преценете коя от двете тези ви харесва повече.

Не знам цифри но съм срещал многократно мнението че от запазените и доказани пряко и непряко предадени остатъци от езика на прабългарите преобладават думите от алтайски /най общо казано/ произход.

Има и ирански думи, /има и сарматски обичаи, но тези сарматски обичаи ги има само при Дунавските прабългари/.

При пряко предадените остатъци /именник, надписи/ напълно липсват думи от езика на славяните, тоест можем да направим извод че езикът на прабългарите и славяните е бил различен.Никой никъде не споменава че езикът на прабългарите по нещо прилича на езика на славяните, единствените аналогии са правени с езика на хазарите , а патриарх Николай обяснява на Симеон че сме били сроден народ с аварите.

Така че според мен не е оправдано да се приема тезата за славяни и прабългари говорещи си на един език.

Но вероятно значителна част от населението доведено с Аспарух е говорело такъв език, въпросът е дали те са били прабългари или просто ги е забърсал по пътя.

[Ka40]

има и сарматски обичаи, но тези сарматски обичаи ги има само при Дунавските прабългари/.

Като всичко казано от теб и товае напълно невярно. За начало може да си припомниш добре известния Зливски некропол.

[miroki]

Въпросът е поставян, но произход на народ не се търси на основата на много малка част от лексиката на неговия език, а на основата на базисната лексика

мисля, че и по лексика не е достатъчно, а по скоро по летописи и археологически материали , но и лексиката разбира се, донакъде съм съгласен.

Друг е въпросът, ако все още продължаваш да се кръстиш пред въздушните замъци на Счетоводителя, тогава никой с нищо не може да ти помогне.

А какъв е този счетоводител дето го спрягане на всеки който не ви хареса?

Аз си отговарям за себе си , чета и Ваши мнения и ги одобрявам след защита в темата, но на никой не приемам писанията ей така. Нито вярвам на написаните в книгите неща (3 важни неща и цяла книга и то подробно описателна цял Роман). Повече вярвам само на старинните писания , но като прочетох по-голямата част от изворите видях, че и те са преписвани едни от други. Та и за там съм мнителен. Ти от къде знаеш, че съм християнин та да се кръстя? Бях не ангажиран с религия до преди 3-4 години като се кръстих да стана Кръстник (та християнин съм, но можеше да не съм) , вярвам си в нещо мое, може и Господ да е може да е друго не знам. В това поне одобрявам прабългарите. Та ще ви помоля да не ме отъждествявате. Опитах се да вникна в теорията Ви, обаче не ми давате и малък шанс да я приема за надеждна. Това е вторият ви провал пред мен лично. За скромните 2-3 месеца четене из форума.

[RIZAR]

Като всичко казано от теб и товае напълно невярно. За начало може да си припомниш добре известния Зливски некропол.

Качо, би ли бил по-конкретен със Зливския некрпол , има ли го в "Прабългарите" на Рашев ?

[Ka40]

Качо, би ли бил по-конкретен със Зливския некрпол , има ли го в "Прабългарите" на Рашев ?

Не. "Прабългарите" на Р. Рашев е V-VІІв., а този е VІІІ-ІХв. Друг е въпросът, т.нар. от Р.Рашев "прабългари" във въпросната монография не са никакви прабългари и тази книга си е една абсолютна издънка.

[Aspandiat]

Интересно ми е, защото аз намерих една много интересна дума в Санскрита:

अतुल АTULA - ненадминат, нямащ равен на себе си, неподатлив, несравним, безподобен, превъзходен, много велик!!!

Тоест името на най-великия и върховен тюрк, булгар, хун или хуно-тюрко-булгар АТИЛА, е индо-арийско! :orc:

Само че в atula имаш отрицателна представка а- и корен tula, тоест atula няма нищо общо с Атила.

Името на този прабългарски хан е Атил - предишното име на Волга.

В неговата империя прабългари и готи живеят в симбиоза (П. Голден).

При тези условия готите възприемат и осмислят името му през призмата на своя език и затова наслагват върху него собствено герм. ата "баща", към което прибавят пак собствено германския умалителен суфикс -илла: Атилла!

Някакви доказателства, че Атила бил "прабългарски хан" и че изобщо е имало такъв хан на име Атил или отново голословно-фантасмагорични твърдения?

За желязната логика която притежавате знаем.

Въпроса е дали нейде из тюркските архиви съществува написано наименованието на реката от преди Атила?

Няма и проф. Добрев би трябвало добре да го знае и да не го премълчава. Ако не го знае - толкова по-зле за научното му равнище и реноме.

Най-старата форма на Волга е Ра. През ІІ век Птолемей споменава новото название - Даикс (Δαιξ) т.е. Джаик, което е алтайско. Атил/Етил/Атил се появява в източниците не по-рано от VІІ век, 2 столетия и отгоре след смъртта на Атила.

[RIZAR]

Не. "Прабългарите" на Р. Рашев е V-VІІв., а този е VІІІ-ІХв. Друг е въпросът, т.нар. от Р.Рашев "прабългари" във въпросната монография не са никакви прабългари и тази книга си е една абсолютна издънка.

Имах тайната надежда , че ще достигнеш до тези изводи. Книгата се върти около темата ,но така и автора не достига до същноста на българите. Книгата е една пълна неразбираема каша , в която не може да се отдели плявата от житото, въпреки несъмнените й качества в професионален археоложки план. Една сума сумарум и нищо повече. Един библиотекар, който не може да си подреди книгите по ред и ги наблъскал , както му е дошло на ума.

[RIZAR]

Няма и проф. Добрев би трябвало добре да го знае и да не го премълчава. Ако не го знае - толкова по-зле за научното му равнище и реноме.

Най-старата форма на Волга е Ра. През ІІ век Птолемей споменава новото название - Даикс (Δαιξ) т.е. Джаик, което е алтайско. Атил/Етил/Атил се появява в източниците не по-рано от VІІ век, 2 столетия и отгоре след смъртта на Атила.

Съгласен съм , че Добрев ''не го знае'' , но останалото е свръхинтерпретация. Джаик, Етил -метил , минтил и прочие....