Един въпрос за отличници..

[FestarBG]

Ето го и него:

Принципът за ненамеса в международното право не означава:

а)ненакърнимост на териториалната цялост на държавите

б)мирни отношения с държави, в които има вътрешно напрежение или конфликти

в)разбирателство м/у държави с различни официални вероизповедания

г)превъзходство на вътрешно-правните норми над международно-правните

[ISTORIK]

Понятието за държавен суверенитет има дълбок правен, но и политически заряд. С начертаването на историческите му корени в международното право и държавната практика се цели разкриването на съществената му роля в съвременните международни отношения, паралелно с излагане на нарастващите тенденции за ограничаване на действителното му упражняване, които не биха могли да се имплицират от една строго легална дефиниция. Анализът хвърля светлина върху променящата му се природа и предизвикателствата, които се изправят срещу традиционната статична концепция: принципа на самоопределението на народите и желанието да се преначертаят границите, разширяващото се тълкуване на "заплаха за международния мир и сигурност", отслабването на държавната власт и повишаването на значението на народния суверенитет.

Интервенцията е разгледана от правен ъгъл, както и на фона на държавната практика. Въпреки влизането на широк кръг едностранни външни намеси в ежедневната политика, в случаите, когато те се упражняват без съгласието на съответната държава, принципът за ненамеса остава тежащ. Анализират се три специфични техни измерения: употреба на военна сила, налагане на санкции и международно наказателно преследване, които определят по-тесните рамки на хуманитарната намеса.

Като израз на държавността, националният суверенитет гради системата на международноправния ред. Един акт на агресия е неправомерен не само защото подкопава този ред, но - и защото държавите са упражнили суверенитета си, забранявайки войната. Съответно, провалът или отслабването на държавната власт, водейки до вътрешен политически вакуум, предизвикват човешки трагедии и международна и регионална несигурност. Репресивни, агресивни или държави в колапс могат да доведат до заплахи за международния мир и сигурност.

Принципът за ненамеса във вътрешните работи e котвата на държавния суверенитет в международните отношения и задължения. Държавната юрисдикция се отнася както до правото на държавата да предпише определени правила за поведение в рамките на правната си система, така и да ги приложи, скрепени със съответна правна санкция. Тя е prima facie изключителна над държавната територия и задължението за ненамеса защитава както териториалния суверенитет, така и вътрешната юрисдикция на държавите на равна основа.

В Устава на ООН е заложена експлицитна забрана за намеса във вътрешните работи на държавите членки. Чл.2, т.7, гласи, че "никоя разпоредба на настоящия Устав не дава право на Организацията на обединените нации да се намесва в работи, които по естество са от вътрешната компетентност на която и да е държава, нито изисква от членовете да представят такива въпроси за уреждане".

Суверенитетът е ключова конституционна гаранция за съхраняването на международния ред. Въпреки плурализацията на международните отношения чрез пролиферацията на недържавни субекти на международното право - демонстрирано от ускорените темпове на икономическа глобализация, демократизация и приватизация - държавата остава фундаменталният защитник на правата на човека на локално ниво в построената международна система на колективна сигурност.

Равният правен статут на държавите предоставя протекции на слабите държави при оказване на натиск от страна на по-силни от тях. Тази идея е изразена от алжирския президент, който като председател на Организацията за африканско единство, нарича суверенитета "нашата последна защита срещу правилата на един несправедлив свят".

---

За повече подробности по темата:

http://www.legaltheory.org/index.php?rid=22&id=76