Пазарът на брака според новия семеен кодекс

[Р. Теодосиев]

ПАЗАРЪТ НА БРАКА СПОРЕД НОВИЯ СЕМЕЕН КОДЕКС

На 1 октомври 2009 г.в юридическото пространство на Република България кацна едно ново понятие - т. нар. "брачен договор". Абсурд, цинизъм или рецепция на проклетата алчност за злато. Само така може да се окачестви чл.37 от новия Семеен кодекс. Браво на Българската легислатива! Вече няма да има никаква тайна относно имущественото състояние на гражданите. Чуждоземната меркантилност влезе по най-вулгарния и брутален начин в спалнята на семейството и заяви безцеремонно, че бракът е вид продажба. Действието на "брачния договор" по време на брака е лишено от смисъл. Тогава защо този възмездно-еквивалентен договор трябва да се нарича "брачен", след като е недопустимо смесването на сакрални и облигационни отношения, а се дава правна уредба на имушествени отношения, които ще възникнат след развода. Нямам представа кой юрист е съчинил преди векове този fraus институт, но смея да твърдя, че по-грозно застраховане на движими и недвижими вещи едва ли е възможно. Fraus omnia corrumpit (Измамата опорочава всичко). Бракът е най-великото тайнство, но то е покосено от отвратителната сметка, наречена "брачен договор". Уж, брак, но всъщност става въпрос за предварителна подялба на имущество при последващ развод. Собствеността върху имотите няма да бъде отнета, а Българският законодател може да прибегне до много по-почтено уреждане на този въпрос. По-етично е да се приемат правни норми, даващи карт бланш на облигационен договор, който ще се състави след стартиране на развода. Разводът е грях, който постоянно напомня на свещения брачен съюз за своето битие, защото именно "брачният договор" се е появил като нежелан факт. Ето как България изпълни чужди поръчки, за да се хареса на модерния свят. "Брачният договор" е граждански договор, който може да претърпи корекции по време на брака. Както се вижда абсурдите валят една през друга, а вписването на този договор в регистъра на имуществените взаимоотношения между съпрузите в Агенцията по вписванията, е всъщност разкриване на неприкосновената тайна, свързана с имущественото състояние. Определянето на наследствения дял на съпруг ще претърпи промени във връзка с установения законов режим на общност, законов режим на разделност и договорния режим ("брачен договор") за регламентиране на имуществените отношения в Семейния кодекс. Агенцията по вписванията ще бди като верен страж за имушествения ценз на съпрузите. Евтините и излишни пазарлъци започват с "брачен договор". България реципира един абсолютно неадекватен правен институт. Съпрузите постоянно ще нанасят корекции в "брачните си договори", което напомня на увеличаване или намаляване на капитала в търговските дружества. Съжителството между брак и развод е лицемерие, защото как може едновременно да съжителства свещеното тайнство и греха от сметката на това тайнство. България се присъедини към срамните пазари, на които бракът се търгува като стока. Каква всъщност е целта на Семейния кодекс в деликатната материя относно определяне на имуществените дялове между съпрузи и докъде ще стигне този пагубен законодателен произвол? Промяната на данните за състоянието на акциите ще води до постоянна загриженост на брачните двойки и до коригиране на "брачните договори". Семейното огнище и Агенцията по вписвания ще се превърнат в търговски партньори. Бракът ще бъде в постоянен двубой с активи, депозити, полици, инвестиции, ценни книжа с пазарна стойност, ликвидни средства, вземания от лихви, концесии, търговски дружества и търговски сделки и т. н. и т. н. Интересът на печалбата и свещеният съюз постоянно ще влизат в материален спор, така както спорят съдружниците в един холдинг.

Теомира- Десислава Петкова

[Lion Queen]

Кви са тия глупости? Как може жена да се обяви против брачния договор и да го критикува в статия... Такава жена вероятно или няма свое имущество или се надява да срещне някакавъ супермен, хиперпринц, който видиш ли е толкова несъмнено брилянте, свестен и велик, че няма нужда да се прави договор при брака с него!

Ох поредната безнадеждна идеалистка, на която брачния договор разваля романтиката... - мисля, че против брачния договор биха се обявили жени, на които им е романтично брачното имущество да е общо, но по принцип то е на мъжа им...в такива имуществени отношения им е удобно и е особено лесно да говорят, че бракът бил сакрален и свещен и това брилянтно нещо брачният договор го опорочавало.

Нека кажа така - брачния договор е удобен например за жени като мен. Аз го харесвам. Дава ми една сигурност. Не се налага да се доверявам безрезервно на който и да е мъж на тази земя а и защо да се доверявам - законът може да ме защити и то предварително! Мен и децата ми. И моята собственост, и собствеността която ще изработя докато съм омъжена Какво по-хубаво от това?

Мисля, че светът достатъчно силно доказа, че бракът и без това е нещо, което нито една клетва не може да удържи от разпадане, а вечната любов не зависи от сакрални ритуали.

Но когато трябва да мислим за бъдещето си и това на децата ни, за покрива над главите ни и изобщо такива подобни - е тогава един такъв договор защитава нашето бъдеще.

Амин за такива хубави неща

Редактирано Октомври 4, 2009 от Lion Queen

[eMGeto]

Тя и тая простотия идва от Брюксел! Лъвицата е права, че за такива като нея е добре. Аз бих казал, че за всички жени е добре (без значение дали имат или нямат деца), понеже без нищо заграбваш (законно) нещо! Като резултат обаче, браковете намаляат. Просто мъжете не желаят да се женят. Пък колко убийства има да не говорим!

[fixxxsers]

Щом има хора които го желаят, нека го има договора. Мнението ми обаче е, че това са абсолютно несъвместими неща ( според моите разбирания). Мога да всъпя в брак с човек на когото имам пълно доверие, който е второто ми аз, за който съм готов да направя всичко и да дам всичко. Договорът ... хъм би направил всичко това на пух и прах. Малко идеалистично, но някой хора имат нужда да са такива.

[eMGeto]

Действуващия в Канада закон гласи, че ако жена живее с мъж в неговото жилище повече от две (2) години, макар и без брак, тя автоматически има право на половината му собственост! Понеже в Канада този закон дойде от Англия, в България трябва да е същото.

Единственото решение е не се женете и не се увличайте!

[eMGeto]

Аз няма да се съглася с Фиксърз! Няма да обяснявам, защото ще отнеме много време. Ще го запитам само едно - той смята ли, че ако днес има чудесни отношения с някого, те ще са такива и след 20 години?

[Galahad]

Аз вече пуснах някои бележки относно побългарения вариант на блачния договор и разделността в една друга тема, тъй че само ще пусна линк към нея.

[eMGeto]

Това, което е написано там е вероятно съществуващото днес, но вие много бързате! Не забравяйте, че има и утре, а след това и други ден!

[КГ125]

Щом има хора които го желаят, нека го има договора. Мнението ми обаче е, че това са абсолютно несъвместими неща ( според моите разбирания). Мога да всъпя в брак с човек на когото имам пълно доверие, който е второто ми аз, за който съм готов да направя всичко и да дам всичко. Договорът ... хъм би направил всичко това на пух и прах. Малко идеалистично, но някой хора имат нужда да са такива.

Ами тъй е, това е извън българската традиция. Ще видите, че няма да има почти никакво приложение и никой няма да го прави.

Повече ще се прилага изборът на имуществена разделност, то и днес много хора не сключват брак заради него, а си живеят и то много добре и без това

Законът като тръгне да се меси неподхдящо в най-деликатните хорски отношения, дотука се стига.

[DendroaspisP]

Нещата с брачният договор са много простички. За Църквата бракът може и да е тайнство, но за правото бракът е само един юридически факт. А и който е присъствал на бракоразводни дела, знае много добре какво "тайнство" настава по два въпроса:

1. кой е виновен;

2. кой какво ще получи от СИО-то.

Щом се е стигнало до развод, то от тайнството нищо не е останало. И това го доказва не друго, а поведението на самите участници в това тайнство - съпрузите. На пръсти се броят случаите, когато само единият съпруг е виновен за трайното е непоправимо разстройство на брака. В 90% от случаите и двете страни имат "вина". А и въпросът за вината е много комплексен. Вина за какво? Че не се разбират, че се е оказало че не са един за друг, че любовта е изчезнала и т.н.

Материята на тези отношения е наистина много деликатна и затова с право много съдии считат, че не е тяхна работа (както им повелява закона) да определят кой и колко е виновен. Тук все пак не става дума за вина при убийство, кражба, изнасилване, телесна повреда (въпреки, че и до там се стига понякога) и т.н. Брачната вина не е свързана по необходимост с престъпление. Затова съдиите са прави да искат да определят нещо много по тривиално и ясно - имуществените отношения между бившите съпрузи. Но преди новия кодекс, тези отношения бяха следствие от определяне на въпроса за "вината".

Брачните договори са брилянтно разрешение на въпроса. Не се бъркат две несъвместими неща - вътрешната душевност и морал с имуществените последици. А и така любовта е "по-чиста": като има брачен договор и е ясно, че нищо не получаваш, става ясно, че щом въпреки това искаш да си с мен, явно наистина ме обичаш. Така че, брачните договори в същност насърчават бракът да се превърне в тайнство и да се освободи от тегобата на материалното.

А и тези договори по никакъв начин не засягат правата на децата. С или без брачен договор, те винаги си остават наследници на родителите си и последните до определена възраст им дължат издръжка.

[Galahad]

Тук все пак не става дума за вина при убийство, кражба, изнасилване, телесна повреда (въпреки, че и до там се стига понякога) и т.н. Брачната вина не е свързана по необходимост с престъпление.

В интерес на истината в през голямата част от времето, за което имаме запазени писмени закони, т.е. в продължение на хилядолетия жените прелюбодейки са били наказвани със смърт. Докато в повечето от другите случаи е можело да се размине и само с някаква глоба.

В соц-периода, макар и гражданската активност да е била мачката, се е стигало до там цяло село да прави подписка в защита на съпругът, който убил съпругата-прелюбодейка, т.е. един класически случай за колизия между закон и морал. При това положение предполагам е ясно, че когато законовата уредба за вината за разтрогването на брака е била въведена, тя е била крачка напред от реалните обществени отношения. Но обществото измина този етап и дори направи следващата стъпка. Така уредбата се оказа остаряла. Въпросът е, че не е чак толкова лесно да се промени, колкото изглежда.

Казват добре, достатъчно е да се реши подялбата на СИО. Но при подялбата се взема под внимание при кой остават децата. Да, ама ако детето е плод на изневяра, трябва ли да се позволи на някой да черпи права от своето неправомерно поведение? Гледа се и приноса за създаването на СИО, който също може да се изрази в гледане на детето, което може обаче да не се окаже общо, а да е резултат от изневяра (родено от съпругата, но заченато от друг мъж, или родено от друга жена, осиновено от двамата съпрузи, но плод на връзката между съпруга и родилката).

Ако съпрузите не се разбират и желаят и двамата да се разделят има развод по взаимно съгласие, при който съдът не се произвася по въпроса за вината.

Чл. 50 СК

Развод по взаимно съгласие

При сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.

Но когато го няма разбирателството, тогава вече нещата стават доста по сложни.

[Doris]

Да, ама ако детето е плод на изневяра, трябва ли да се позволи на някой да черпи права от своето неправомерно поведение?

Според мен - да.

Законът трябва да защити на първо място правата на детето, независимо от това как е заченато.

Доколкото знам, според закона прелюбодеянието не се счита за престъпление. Баща на детето е съпругът на майката, освен ако не реши да оказва, че детето е от друг, което е голяма глупост и неблагодарност към съдбата. Родителите, отглеждащи детето го създават като личност, а не този, от когото е семето.

[DendroaspisP]

Според мен - да.

Законът трябва да защити на първо място правата на детето, независимо от това как е заченато.

Доколкото знам, според закона прелюбодеянието не се счита за престъпление. Баща на детето е съпругът на майката, освен ако не реши да оказва, че детето е от друг, което е голяма глупост и неблагодарност към съдбата. Родителите, отглеждащи детето го създават като личност, а не този, от когото е семето.

Да, де. Затова и загубената 11-та Божа заповед (от скрижалите) гласяла: Обичай децата на жена си като свои собствени.

Прелюбодеянието не е престъпление (днес), но едва ли това е основание да се насърчава. Мисля, че е безкрайна неетично една жена да не съобщи на съпруга си, че той отглежда чуждо дете, "заченато в грях" от нея. Функцията на семейството не е само да бъде развъдник на бебета и отглеждането им.

А иначе, децата винаги са потърпевши от действията на възрастните. За това няма спор.

[КГ125]

Ох, и гените имат значение, и гените....

[Frujin Assen]

Когато преди 50-100 години такива дивотии не е имало нашите жени са раждали повече деца, пък на сега когато жените са пълноправни, че даже и предбрачни договори има не щат да раждат. Дали жена сключваща подобен догов иска да живее с мъж и да отглежда деца или по скоро иска да живее с доходи и да отглежда банкови сметки?

[Doris]

Преди 100 години правата на жените и раждаемостта са били доста по-различни отколкото преди 50. Преди 50 години горе-долу поне юридически жените вече са равноправни , утвърждава се моделът за семейство с едно-две деца, раждането става в болници и смъртността сред родилки и новородени е ниска. Преди 100 години не е било така.

[Galahad]

Според мен - да.

Законът трябва да защити на първо място правата на детето, независимо от това как е заченато.

Доколкото знам, според закона прелюбодеянието не се счита за престъпление. Баща на детето е съпругът на майката, освен ако не реши да оказва, че детето е от друг, което е голяма глупост и неблагодарност към съдбата. Родителите, отглеждащи детето го създават като личност, а не този, от когото е семето.

Днес прелюбодеянието не е престъпление в България. Времево и пространствено не е така. В по-големия период на съществуването на писаното право жените прелюбодейки са били наказвани, като едно от най-прилаганите към такива случаи наказания е смъртното. И днес има държави по света където е така (в линка има снимка на изпълнение на смъртна присъда на прелюбодейка чрез убиване с камъни, тъй че който е с по-слабо сърце по-добре да не гледа).

Що се отнася до детето, негово право е да знае кой е истинския баща и да носи неговото име. Най-честата причина за да се спотайва истинския баща е, че той има съпруга, която обикновено проявява "голяма глупост и неблагодарност към съдбата" и вместо да е безкрайно доволна, че съпругът и има да издържа 5 деца, но само за 2 от тях й се е налагало да кара тежка бременност, тя започва да иска развод дори да е разбрала само за едната от трите му любовници, от които са останалите му чеда. Защото истинския баща ще трябва тъй или иначе да издържа 5 деца, независимо дали ги е родила тя или не. Разходите са същите, но й са се разминали 3 бремености и раждания, от които всяка жена се оплаква. Що се отнася до съпругът, който не е баща, то не виждам той какъв кяр има от това, че някой друг е заплодил съпругата му, при положение, че той самият е трябвало да взима предпазни мерки, та да не товари сем. бюджет с разходи за още деца?

При всички случаи намалящия брой на бракосъчетаващите се е недвусмислен белег, че след премахването на смъртното наказание за жените-прелюбодейки обществените отношения са се развили и по-нататък и вече отхвърлят самия брак, който налага презумцията за бащинство. Или както е казано в поговорката - жилото вървяло с меда.

[Doris]

При всички случаи намалящия брой на бракосъчетаващите се е недвусмислен белег, че след премахването на смъртното наказание за жените-прелюбодейки обществените отношения са се развили и по-нататък и вече отхвърлят самия брак, който налага презумцията за бащинство.

А имало ли е в България смъртно наказание за изневяра? Поне в близкото минало не знам да е имало. Значи не неговото премахване кара хората да не сключват брак.

Хората и сега си живеят по двойки, но съществуващите форми на юридически брак не ги устройват. Трябва да се търсят други, което се и прави с брачните договори.

Колкото до отглеждането на "чужди" деца, мнозина го правят съвсем съзнателно чрез осиновяване и според мен постъпват много добре.

[Galahad]

А имало ли е в България смъртно наказание за изневяра? Поне в близкото минало не знам да е имало. Значи не неговото премахване кара хората да не сключват брак.

Хората и сега си живеят по двойки, но съществуващите форми на юридически брак не ги устройват. Трябва да се търсят други, което се и прави с брачните договори.

Колкото до отглеждането на "чужди" деца, мнозина го правят съвсем съзнателно чрез осиновяване и според мен постъпват много добре.

В соцпериода държавата доста трудно е успяла да убеди населението, че ако някой убие съпругата си прелюбодейка трябва да бъде наказан. Знам за случай, при който цяло село се е вдигнало да не бъде наказан съпругът, който е убил жена си защото му е изневерила. А в соцпериода по принцип всякакви граждански инициативи без ръководството на партията ставаха трудно.

Брачните договори също са елемент на юридическия брак. Всеки договор е юридически акт, двустранна сделка. И както се вижда също така брачните договори въобще не решиха проблема. Тъй че проблема не е във формата на сключване, а в произтичащите от това последици - съпружеска имуществена общност, презумция за бащинство, запазена част от наследството, скъп и тромав бракоразводен процес .... Да не говорим, че и новия семеен кодекс си е същата социалистическа недомислица като стария. В смисъл, че за да се покаже, че новото семейно социалистическо право е нещо ама на светлинни години напред от буржоазното, в СК бъка от "норми", които обаче не са никакви норми, а са кухи изречения, които имат единствено ниска художествено-публицистична стойност.

[DendroaspisP]

... Брачните договори също са елемент на юридическия брак. Всеки договор е юридически акт, двустранна сделка. И както се вижда също така брачните договори въобще не решиха проблема. Тъй че проблема не е във формата на сключване, а в произтичащите от това последици - съпружеска имуществена общност, презумция за бащинство, запазена част от наследството, скъп и тромав бракоразводен процес .... Да не говорим, че и новия семеен кодекс си е същата социалистическа недомислица като стария. В смисъл, че за да се покаже, че новото семейно социалистическо право е нещо ама на светлинни години напред от буржоазното, в СК бъка от "норми", които обаче не са никакви норми, а са кухи изречения, които имат единствено ниска художествено-публицистична стойност.

Малка корекция - няма юридически брак, а граждански брак, който има своя фактически състав, състоящ се от различни юридически факти. С проявата на всички юридически факти, предвидени в закона, се счита, че бракът е сключен и поражда правните последици, също предвидени в закона.

Уреждането на съпружеските отношения със средствата на правото е труден и сложен процес, защото последицата от тях не са само чисто имущественоправни. Добрият закон би следвало да следи съвременните реални отношения в тази насока и да ги урежда и коригира с оглед интереса на децата и на обществото. Много често хората забравят, че това което правят в семейството си касае и обществото, в смисъл че има отражение върху него. Т.е колкото и да са лични и интимни тези отношения, те по необходимост са част от определени обществени отношения.

[Galahad]

Малка корекция - няма юридически брак, а граждански брак

Гражданския брак е вид юридически брак, както и т.нар. църковен брак, който си е по същество религиозен брак, тъй като и другите вероизповедания уреждат брака и към религиозния церемониал може да се прикрепят правни последици. Юридическия брак може да се покрива по житейско съдържание с фактичекото съжителство, но към него са прикрепени и правни последици. В този смисъл идеята на Тачева-Станишев да въведат регистриция на фактическото съжителство, по същество означаваше да се въведе юридическо съжителство, т.е. веднъж регистрирано, лицата се водят, че живеят заедно, дори фактически вече да са в житейска раздяла. Нещо като настоящия адрес в личната карта, който обикновено нвяколко години след издаването й вече няма нищо общо с фактическото местонахождение на лицето.

[Aspandiat]

Кви са тия глупости? Как може жена да се обяви против брачния договор и да го критикува в статия... Такава жена вероятно или няма свое имущество или се надява да срещне някакавъ супермен, хиперпринц, който видиш ли е толкова несъмнено брилянте, свестен и велик, че няма нужда да се прави договор при брака с него!

Ох поредната безнадеждна идеалистка, на която брачния договор разваля романтиката... - мисля, че против брачния договор биха се обявили жени, на които им е романтично брачното имущество да е общо, но по принцип то е на мъжа им...в такива имуществени отношения им е удобно и е особено лесно да говорят, че бракът бил сакрален и свещен и това брилянтно нещо брачният договор го опорочавало.

Нека кажа така - брачния договор е удобен например за жени като мен. Аз го харесвам. Дава ми една сигурност. Не се налага да се доверявам безрезервно на който и да е мъж на тази земя а и защо да се доверявам - законът може да ме защити и то предварително! Мен и децата ми. И моята собственост, и собствеността която ще изработя докато съм омъжена Какво по-хубаво от това?

Мисля, че светът достатъчно силно доказа, че бракът и без това е нещо, което нито една клетва не може да удържи от разпадане, а вечната любов не зависи от сакрални ритуали.

Но когато трябва да мислим за бъдещето си и това на децата ни, за покрива над главите ни и изобщо такива подобни - е тогава един такъв договор защитава нашето бъдеще.

Амин за такива хубави неща

Хм, нали жените сте еманципирани и равни на мъжете. Тогава защо е това неистово желание да им вземете земните благини? Преуспявайте и вие като равни на мъжете членове на обществото.

Впрочем ако брачният договор стане задължителен, спокойно могат да се съкратят щатовете на служителите, извършващи бракосъчетанията. Никой няма да пристъпи ритуалната зала.

[DendroaspisP]

Хм, нали жените сте еманципирани и равни на мъжете. Тогава защо е това неистово желание да им вземете земните благини? Преуспявайте и вие като равни на мъжете членове на обществото.

Впрочем ако брачният договор стане задължителен, спокойно могат да се съкратят щатовете на служителите, извършващи бракосъчетанията. Никой няма да пристъпи ритуалната зала.

Моля те, не закачай темата за т.нар. "еманципация" на жената. Повечето жени, които употребяват този израз или не знаят той какво в същност означава (и че основната идея за него е дадена от мъже в края на XIX век, т.е дори и това не е женско "откритие" като инициатива) или се опитват да го приложат като принципа - равни, но все пак жената е първа между равните.

Гражданския брак е вид юридически брак, както и т.нар. църковен брак, който си е по същество религиозен брак, тъй като и другите вероизповедания уреждат брака и към религиозния церемониал може да се прикрепят правни последици. Юридическия брак може да се покрива по житейско съдържание с фактичекото съжителство, но към него са прикрепени и правни последици. В този смисъл идеята на Тачева-Станишев да въведат регистриция на фактическото съжителство, по същество означаваше да се въведе юридическо съжителство, т.е. веднъж регистрирано, лицата се водят, че живеят заедно, дори фактически вече да са в житейска раздяла. Нещо като настоящия адрес в личната карта, който обикновено нвяколко години след издаването й вече няма нищо общо с фактическото местонахождение на лицето.

Има само един вид юридически брак - гражданския. В това отношение не може да е вид юридически брак, защото другият вид е посочения от теб "църковен брак", който в цивилизованите светски държави не се обвързва с настъпване на правни последици, а само на морални такива за страните според принципа, че църковният брак не е юридически състав, а само морално и идейно "тайнство" на душите.

Т.нар фактическо съжителство не е брак, въпреки че също е вид фактически състав, от който следват някои правни последици, но не всички, които следват от сключен граждански брак.

[FreiGeist]

Който е достатъчно "умен" да стъпи в брак, според мен е достатъчно умен и да си направи предбрачен договор. Все документи, все някакви сметки покрай тях.

[Galahad]

Има само един вид юридически брак - гражданския. В това отношение не може да е вид юридически брак, защото другият вид е посочения от теб "църковен брак", който в цивилизованите светски държави не се обвързва с настъпване на правни последици, а само на морални такива за страните според принципа, че църковният брак не е юридически състав, а само морално и идейно "тайнство" на душите.

Т.нар фактическо съжителство не е брак, въпреки че също е вид фактически състав, от който следват някои правни последици, но не всички, които следват от сключен граждански брак.

Това да не е писано под въздействието на някое съчинение на оная манекенка Ненова? Църковния брак в някои цивилизовани светски държави е единствения законен брак - Гърция. Няма правни последици в някои сЪветски държави, но те обикновено съвсем не минават за цивилизовани. Още като видим чистотата на улиците на светските и съветските държави веднага става ясно колко са цивилизовани едните и другите. Когато и нашите улици са били чисти (както може да се види на старите снимки), по икономическо развитие България е била на първо място на Балканите и на 8 в Европа, та по това време и законният брак е бил църковният. Предполагам всеки забелязва, че по американските филми брачната церемония се води от свещеник. Кой знае защо обаче не американците емигрират в цивилизованата постсЪветска Русия, а руснаците бягат в САЩ?

В интерес на истината, това, че църковния брак не поражда правни последици не е съвсем вярно дори за България. Има един КМЧП с раздел за семейното право и заради него ако двама нашенци се венчаят от попа в Гърция, то и в България се считат за законни съпрузи.

КОДЕКС НА МЕЖДУНАРОДНОТО ЧАСТНО ПРАВО

Обн. ДВ. бр.42 от 17 Май 2005г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009г.

Форма на брака

Чл. 75. (1) Формата на брака се урежда от правото на държавата, пред чийто орган той се сключва.

(2) Формата на брака, сключван пред овластен за това дипломатически или консулски представител, се урежда от правото на изпращащата държава.

(3) Брак, сключен в чужбина, се признава в Република България, ако е спазена формата, установена в правото, приложимо по ал. 1 и 2.