Пазарът на брака според новия семеен кодекс

[Galahad]

А тъй. Ами ако атеисти искат да сключат брак? Какво правим?

И защо им е на атеистите да сключат брак? От страх, че ако не го направят Бог ще ги прати в ада, обречени на вечни мъки?

[DendroaspisP]

И защо им е на атеистите да сключат брак? От страх, че ако не го направят Бог ще ги прати в ада, обречени на вечни мъки?

Причините нямат значение. Нали сключването на брак е интимен акт? По каквито и да е причини, атеисти искат да сключат брак. Какво правим по вашата логика?

[КГ125]

Ne. bre hora. Ako ateistite iskat da skliuchat brak, otivat pri dlazhnostnoto lice po grazdhanskoto sastianie. Koeto si e tam, na miastoto i izdawa documenti za vazmozhnostta za skliuchvane na brak i registrira skliuchenite pri dedo pop brakove, ili puk skliuchva brakove za tezi, koito ne iskat po carkvi, djamii, sinagogi i pr.

Svoboda mu e imeto

[Galahad]

Мисля че стана ясно, че църковният брак няма да създаде проблеми за юристите. Ставаше дума за опцията хората да живеят без брак. За християните и за някои от вероизповеданията това си е сериозен проблем от религиозна гледна точка и за тях бракът е важен. Атеистите по принцип няма пречка да си сключват граждански брак в общината, но за тях бракът няма същото значение - извънбрачните деца са с равни права с родените в брака, може съпрузите да си купуват имоти на името на двамата ... За едната оборима презумция за бащинство струва ли се да се мине през всички бюрократични мъки по сключването на брака и развода.

Редактирано Септември 14, 2010 от Galahad

[DendroaspisP]

Мисля че стана ясно, че църковният брак няма да създаде проблеми за юристите. Ставаше дума за опцията хората да живеят без брак. За християните и за някои от вероизповеданията това си е сериозен проблем от религиозна гледна точка и за тях бракът е важен. Атеистите по принцип няма пречка да си сключват граждански брак в общината, но за тях бракът няма същото значение - извънбрачните деца са с равни права с родените в брака, може съпрузите да си купуват имоти на името на двамата ... За едната оборима презумция за бащинство струва ли се да се мине през всички бюрократични мъки по сключването на брака и развода.

Презумпцията за бащинство не е иманетно присъща само на гражданския брак. Тя се прилагала изначално и при църковния брак, само че в последствие придобива точна правна регламентация (особено като процедура за оспорване на бащинството).

Като казах "църковен брак", та се сетих, че очаквам отговор на следните въпроси:

1. ако лицата, сключващи брак са вярващи и от религия, различна от християнската как и къде ще сключват брак според вас?

2. (това до някъде е свързано с отговора на предния въпрос) ако вярващите сключват религиозен брак, то това касае само формалната страна като церемония с оглед на съответната религиозна традиция или за да се допусне изобщо такъв брак ще се прилагат изисквания (т.е ЮФ) на съответната религия?

3. (зависи от отговорите по т.1 и т.2) ако например мюсюлмани сключват брак и то според шериата това означавали, че за тях ще е позволено многоженството (до 4 съпруги)? Или например ако сключващите брак са мормони? И т.н.

4. независимо от формата, т.е от церемонията и приложимите религиозни ЮФ за сключването на религиозен брак, какви ще са последиците - за всички бракове едни и същи, определени от закона (имущественоправни, права и задължения между съпрузите и права и задължения на съпрузите спрямо децата) или различни, според изискванията на религиозния канон?

5. в случай на развод, по каква процедура и от кой ще го постановява? Кой основания за развод ще се уважават - тези следващи от съответния религиозен канон или общите, предвидени в закона, независимо от религията на съпрузите?

ПП - едва в зависимост от отговорите на тези въпроси ще стане ясно дали за юристите ще има проблеми или не. Нека да не слагаме каруцата пред магарето.

[dedenze]

Четейки коментарите лесно се познава пола и семейното положение на авторите. Отклонява се от темата и съществото на нещата. Много се бъркат и смесват понятия като любов, секс и семеен живот. Мъжът и жената се различават физически и психически, имат и по- различно природно предназначение, както и по-различно отношение към брака. Ако това се анализира научно, нещата ще дойдат на нужните места. Ето няколко отправни точки:

Секса е механично и неангажиращо задоволяване на половия нагон, подобно на спорт- по силно изразен при мъжете.

Любовта е възвишено духовно състояние, базирано на либидото, излъчването и качествата на индивида. Състояние предшествуващо нормалния брак. Мечта повече на жените.Сегашният живот допуска съвместен живот и създаване на деца без брак. Недостатъка на любовта е, че се базира повече на надежди, илюзии, мечти и идеализирани образи, на млади хора без житейски опит. Затова в повечето случаи е нетрайна, лесноранима и унищожима. Ако се стигне до прекратяване на връзката жената е повече ощетена. Тя има по- кратък период в който е привлекателна с отличен външен вид(сексапил), за разлика от мъжа. Ако има и деца, това утежнява нещата изключително много. Жената- майка е незаменима в отглеждането и грижите за децата и рядко има втори шанс за ново семейство. Ако не е обезпечена материално се стига до житейска трагедия. Младите жени в България сега са изправени и пред друг, голям проблем- много добри, умни,активни, млади мъже емигрираха. Останалите трудно намират реализация, неуверени са и не търсят обвързваща връзка.

Брака придава публичност и юридическа отговорност на връзката. Той е по- важен и нужен за децата родени от нея. Официалният брак е заявка и декларация пред света, че независимо от състоянието на любовта, младите хора знаят и поемат отговорността, последиците добри и лоши на връзката. Те обединяват имущество и средства, свои и наследствени в името на брака и съжителството. В този план е добре да се знае кой с какво влиза в този съюз. Собственият, овеществен труд и този на поколенията преди нас трябва да се знае и помни. Това може да се постигне с т.н. брачен договор, от него се страхуват лентяите и използвачите.

Развода е едина от най - стресовите ситуации в живота. За съжаление, живота е конкурентна борба и никой не е защитен от подобна развръзка. Всички трябва да са психически подготвени за него. Грозните сцени с рязане на спални и имуществени спорове в голяма степен могат да се избегнат с брачния договор. Така, че не вярвайте на писанията на странно, екзалтираната авторка на темата, явно не патила достатъчно, а може и да е малка и девствена.

Доброто е, че у нас жената има равни права с мъжа и не се приема като вещ и инкубатор. Нужна е повече гордост и себеуважение, а не чалга и проституция. Преосмисляне на ценностната система.

[DendroaspisP]

???

[Galahad]

Първо едно важно уточнение. Тези проблеми не са никакви проблеми в страните, в които има само една форма на брака - в едни тези, дето са против църковния брак отиват на кладата, а в други, тези дето са за църковния брак отиват в Белене. Демократичното решение е да се допуснат всички форми, като определени духовници са със статут на длъжности лица по гражданското състояние. За мен е много по-трудно за възприемане съществуването на частни нотариуси и частни съдия-изпълнители. Човек вече сам да избира какъв брак да сключи. А сега отговорите:

1. ако лицата, сключващи брак са вярващи и от религия, различна от християнската как и къде ще сключват брак според вас?

1. Ами сключват брак съобразно религията си пред съответното духовно лице. Църковен брак е в тесен смисъл, по-точно е да говорим за религиозен брак. Може вместо граждански брак да се въведе гражданска регистрация на брака, т.е. при религиозен брак съотв. духовник изпраща в общината документа за венчавката, респ. за вероизповедания без оторизиран духовник младоженците го регистрират сами в общината, като правят нещо подобно на сегашното гражданско бракосъчетание. Атеистично казано опцията за религ. брак е просто 2 в 1, т.е. на едно място и наведнъж се прави това, което сега се прави в църквата и в общината.

2. (това до някъде е свързано с отговора на предния въпрос) ако вярващите сключват религиозен брак, то това касае само формалната страна като церемония с оглед на съответната религиозна традиция или за да се допусне изобщо такъв брак ще се прилагат изисквания (т.е ЮФ) на съответната религия?

3. (зависи от отговорите по т.1 и т.2) ако например мюсюлмани сключват брак и то според шериата това означавали, че за тях ще е позволено многоженството (до 4 съпруги)? Или например ако сключващите брак са мормони? И т.н.

2. То разликата и сега не е голяма. Много от сключващите гражд. брак после сключват и религ. брак, като отговарят на религ. правила и на светските закони. При всички случаи религ. брак трябва да отговаря на светските закони. религ. правила може да са допълнително утежнение. Но това е демокрацията, който иска нещо трябва да го приема с радостите и несгодите.

3.САЩ е светска държава и мормоните сключват бракове. От друга страна щериата се прилага от хилядолетия и правилата му не са пречили на мнозина да имат по много повече от 4 съпруги. Ограниченията в бройката са дело по-скоро на светските власти в ислямските държави отколкото на същината на вярата.

4. независимо от формата, т.е от церемонията и приложимите религиозни ЮФ за сключването на религиозен брак, какви ще са последиците - за всички бракове едни и същи, определени от закона (имущественоправни, права и задължения между съпрузите и права и задължения на съпрузите спрямо децата) или различни, според изискванията на религиозния канон?

Съпрузите отдават божието - Богу, а кесарьовото - кесарю.

5. в случай на развод, по каква процедура и от кой ще го постановява? Кой основания за развод ще се уважават - тези следващи от съответния религиозен канон или общите, предвидени в закона, независимо от религията на съпрузите?

Преди 9.9.44г. с развода се е занимавал съотв. духовен съд. След като отдадяли дължимото Богу, вече бившите съпрузи отдавали и дължимото кесарю, т.е. имало е различни закони като за настойничеството и попечителството, за издръжката.

Което ми напомни да напомня, че говорим като за нещо, което е хипотетично, а в действителност става дума за нещо, което е масово явление в днешното ни общество. Всички, които са сключили брак преди 9.9.44г. са с църковен брак (а те все още не са малко), но ето че за изминалите 50г. юристите не са имали никакви проблеми заради това, че нелегално пред някой партизански командир предвидливо не са си направили граждански брак.

[DendroaspisP]

... Преди 9.9.44г. с развода се е занимавал съотв. духовен съд. След като отдадяли дължимото Богу, вече бившите съпрузи отдавали и дължимото кесарю, т.е. имало е различни закони като за настойничеството и попечителството, за издръжката.

Което ми напомни да напомня, че говорим като за нещо, което е хипотетично, а в действителност става дума за нещо, което е масово явление в днешното ни общество. Всички, които са сключили брак преди 9.9.44г. са с църковен брак (а те все още не са малко), но ето че за изминалите 50г. юристите не са имали никакви проблеми заради това, че нелегално пред някой партизански командир предвидливо не са си направили граждански брак.

Нямало е проблеми с църковния брак, сключен преди 09.09.44 защото последващите закони са обявили, че приравняват като осъществен ЮФ този брак към гражданския и всички отношения между такива съпрузи ще се уреждат от новия закон и ще се преуреждат занапред от него. Ако не бе така, голям батак щеше да настане. Затова най-важното не е формата или процедурата, а кой ред ще се използва за уреждане на материалните правоотношения между съпрузите (както и по повод на имуществено правните и тези по отношение на децата) след сключването на брака.

От отговора ти разбирам, че в същност искането е само за допускане на религиозния брак като официална алтернатива на церемонията. В същност не религиозните канони, а светският закон ще определя след сключване на брака какви права и задължения възникват за съпрузите. Което означава, че поведението им се се определя и санкционира не от съответния религиозен канон, а от светския закон. Както е и днес в същност. Т.е религиозният брак остава само вътрешна проекция на волеизявление към съответния бог и получаване на неговата благословия и до тук с религиозната намеса в брачните отношения и тези след това, ако има развод. Правилно ли съм разбрал становишето ти?

[КГ125]

В едно съвременно обществп бракът има и следва да има еднакви гражданско-правни последици за абсолютно всички граждани.

Няма никаква пречка обаче само сключването му да става според религиозните традиции на хората, или по граждански ред, за тези, които не искат да следват традиции.

Семейното право е уредило останалата част от проблематиката достатъчно модерно и равно за всички. Не става дума за намеса на религиозните институции в семейното право, а за изпълнение на чисто церемониална финкция, свързана със съответната национална традиция. Не е сложно.

[Galahad]

Нямало е проблеми с църковния брак, сключен преди 09.09.44 защото последващите закони са обявили, че приравняват като осъществен ЮФ този брак към гражданския и всички отношения между такива съпрузи ще се уреждат от новия закон и ще се преуреждат занапред от него. Ако не бе така, голям батак щеше да настане. Затова най-важното не е формата или процедурата, а кой ред ще се използва за уреждане на материалните правоотношения между съпрузите (както и по повод на имуществено правните и тези по отношение на децата) след сключването на брака.

От отговора ти разбирам, че в същност искането е само за допускане на религиозния брак като официална алтернатива на церемонията. В същност не религиозните канони, а светският закон ще определя след сключване на брака какви права и задължения възникват за съпрузите. Което означава, че поведението им се се определя и санкционира не от съответния религиозен канон, а от светския закон. Както е и днес в същност. Т.е религиозният брак остава само вътрешна проекция на волеизявление към съответния бог и получаване на неговата благословия и до тук с религиозната намеса в брачните отношения и тези след това, ако има развод. Правилно ли съм разбрал становишето ти?

Да. Разбира се съпрузите ще си спазват и религ. правила и доколкото няма императивни норми може да уредят и останалите си отношения според тях. Но то това и сега си е така.

[КГ125]

Няма значение какви правила съпрузите ще спазват. Гражданския закон и нищо друго урежда правните последици от брака еднакво за всички граждани в модерното общество. Така мисля се постига добър баланс между модерност и традиция.

Например, католицизма се отнася твърде отрицателно към развода, но.... закона няма да се съобрази с това, хората са граждани и имат права. Но да си сключат брака пред свещеник - защо не, както е според традицията на народа или семейството им?

[Doris]

Предполагам че причина за намаляване на браковете в някои слоеве на обществото може да са и помощите за самотни майки. Майката на практика не е самотна, живее си с таткото, но защо пък да не вземе някоя пара допълнително.

[Galahad]

Предполагам че причина за намаляване на браковете в някои слоеве на обществото може да са и помощите за самотни майки. Майката на практика не е самотна, живее си с таткото, но защо пък да не вземе някоя пара допълнително.

Те браковете намалят и сред тези, дето въобще не са опрели до тези помощи. Платежоспособните майки дето нямат право на никакви помощи (а само на някои всеобщи надбавки и добавки за деца) имат по-голяма склонност към независимост от по-бедните.

[КГ125]

Не само това, и по чисто имуществени съображения... Зачестиха злоупотребите с право при разводите, подпомогнати от недотам често задълбочаващия се в проблематиката съд.

[Kuna]

Те браковете намалят и сред тези, дето въобще не са опрели до тези помощи.

Така е. Ще взема да си направя едно социологическо проучване сред двойките наши приятели, които нямат брак, да видя какви отговори ще дадат. А тия семейства /защото са семейства отвякъде/ са много.

[Хърс Златния]

Но когато трябва да мислим за бъдещето си и това на децата ни, за покрива над главите ни и изобщо такива подобни - е тогава един такъв договор защитава нашето бъдеще.

Амин за такива хубави неща

Пълни глупости. Брачният договор няма нищо общо с правата на децата при развод. Явно някои пак са чули-недочули. Според мен, когато двама млади са влюбени и се женят, последното нещо, за което ще мислят е някакъв договор. Поне при мен беше така.

За договори, по принцип, мислят най-вече стари парясници или дърти лелки и чичковци, които се женят за 16-ти път.

[DendroaspisP]

Пълни глупости. Брачният договор няма нищо общо с правата на децата при развод. Явно някои пак са чули-недочули. Според мен, когато двама млади са влюбени и се женят, последното нещо, за което ще мислят е някакъв договор. Поне при мен беше така.

За договори, по принцип, мислят най-вече стари парясници или дърти лелки и чичковци, които се женят за 16-ти път.

А за какво мислят младовлюбените, когато след три до пет години брак се развеждат? Знаеш ли?

[Kuna]

А за какво мислят младовлюбените, когато след три до пет години брак се развеждат? Знаеш ли?

Тогава няма проблем. Така или иначе за толкова време ипотека не мож изплати. Най-много да се скарат за плазмата. Зная за статистиката, че 50% от браковете приключват с развод, но не знаех, че толкова скоро става това. Звучи ми логично.

[DendroaspisP]

Тогава няма проблем. Така или иначе за толкова време ипотека не мож изплати. Най-много да се скарат за плазмата. Зная за статистиката, че 50% от браковете приключват с развод, но не знаех, че толкова скоро става това. Звучи ми логично.

Не ти трябва и да знаеш за какво се карат. Основно за имотите и вещите. И издръжката. А като има договор, всичко това е ясно изначално и се спестяват тези цигански "спорове", защото когато по една или друга причина я няма "любовта", остава само меркантилието и мисълта - а сега на къде с това дете/ца. Най-често, разбира се.

За съдбата на децата изобщо не говоря, тъй като това нито се регламентира от договора, нито може. Те, децата, във всички случаи "обират парсата" от "зрелостта" на родителите си.

[Kuna]

Не ти трябва и да знаеш за какво се карат. Основно за имотите и вещите. И издръжката. А като има договор, всичко това е ясно изначално и се спестяват тези цигански "спорове", защото когато по една или друга причина я няма "любовта", остава само меркантилието и мисълта - а сега на къде с това дете/ца. Най-често, разбира се.

За съдбата на децата изобщо не говоря, тъй като това нито се регламентира от договора, нито може. Те, децата, във всички случаи "обират парсата" от "зрелостта" на родителите си.

Прав си. Всъщност зная за какво могат се карат, но слава богу не от личен опит. Лично аз смятам, че един предбрачен договор може да носи ползи. Може да не е панацея, но и не трябва да се пренебрегва като инструмент. Имам наблюдения при разведени, като бащата си плаща законовата издръжка /смешна работа като размер/, а майката постоянно го врънка за пари за обучение на детето /като пък е съвсем резонно бащата да участва в това/, ама пък тя си слага горница на всяка такса, която изисква от бащата. Изобщо майка плаче, грам'фон свири. Имоти за делба нямат, ама и това стига. Отделно, че съм свидетел на рушашщи се бракове след повече от 15 г. съвместен живот, доста имоти СИО - там пък за какво иде реч, просто не е истина. Е, един такъв договор не би ли могъл да уреди в някаква степен такива неща?

[DendroaspisP]

... Отделно, че съм свидетел на рушашщи се бракове след повече от 15 г. съвместен живот, доста имоти СИО - там пък за какво иде реч, просто не е истина. Е, един такъв договор не би ли могъл да уреди в някаква степен такива неща?

Точно това урежда брачният договор. Той се занимава само с имуществените отношения между съпрузите - кое на кого остава след развода. Както и на кого е придобитото по време на брака според условията на договора. Т.е брачният договор дерогира СИО-то и циганиите при последващата й подялба с оглед на развод (особено когато не е по взаимно съгласие).

Така че, при съвременните нрави и нравственост, брачният договор отделя умело плътското като материално имане и остава за брака само "любовта" и "тайнството" на душите и сърцата. С брачният договор, браковете "по сметка" (сиреч след развода заради мен и децата, половината, че и повечето за мен ) има шанс да останата в историята, ако народът ни достигне такава степен на правна зрялост.

Как ще си уредят имуществените отношения зависи вече само от съпрузите, от това което изпитват един към друг, от интелекта им и от взаимното им уважение и доверие. Чисто и ясно в сравнение със СИО-то, където не се знае кой пие и кой плаща.

[КГ125]

Това така или иначе не е в традицията на българите. Като се жениш, да решаваш предварително с жена си какво ще стане...когато се разведете.

[DendroaspisP]

Това така или иначе не е в традицията на българите. Като се жениш, да решаваш предварително с жена си какво ще стане...когато се разведете.

То колко неща вече нямат нищо общо с традициите ни. А имало ли е традиция да се развеждат?

[Р. Теодосиев]

То колко неща вече нямат нищо общо с традициите ни. А имало ли е традиция да се развеждат?

Ами не знам какво разбираш под "традиция", но е имало подобни случаи и не са били толкова редки...

От освобождението до 9-ти септември свещениците са били тези, които са узаконявали женитбата и те са могли да я прекратят...има не една история, мисля че в мемоарите на Митрополит Симеон (Варненски) има интересни истории по случая...спомням си една определена случка, от онова време...

Една жена отишла и казала, че иска да се раздели с мъжа си, отчето я попитал защо...тя обяснила, че мъжът й я давал за ракия на всичките си приятели...и това се е смятало за неприемливо и жената получава своята свобода...