Теорията за автохтонния произход

[VladPomak]

Чисти, ама във влашкия около 40% от думите са със славянски корен, а ако отвориш карта на Албания, можеш да бъдеш изненадан колко славянски топонима има (може и Селищев да видиш по въпроса), така че колко са "чисти", или както биха казали елинофонните славяновлахоарнаути "цисти" , е друг въпрос.

Хубаво му го казваш, К40, на тоя азиатец! Не чете човека и това си е и затова обърква скитско с българско...

Владомак

[RIZAR]

Аз твърдя, че това е римски правен термин, социален термин. Тамарин дава ли времеви период разграничаващ използването на древнолатинския и среднолатински период? Имало ли е робски институт по времето на древнолатинския език или е нямало? Имало ли е робски институт по времето на среднолатинския период или е нямало? Оттам ще видим към колко хилядолетия назад може да се търси корената на историята на "народа" с "етноним склавени" /от които римляните били "взели" етнонима за назоваването на правен социален статус/. Колкото по-назад се отиде, толково по-голяма ревизия ще трябва да се прави на моментната академична научна историческа доктрина за "историята на славяните, като народ".

Мхм, в случая мнението му е на профан.

Да се обоснове първо граматически каква е разликата между ''средно'' и ''старо'' латинския или това си е поредната схоластична глупост ???

[VladPomak]

Така де, българите са преки потомци на праисторическите хора, които откриха наскоро в пещерата Козарника край Враца. Само дето, тези праисторически хора също са дошли от... Азия

Това за хората от Козарника че са дошли от Азия е будалкане, нали? Щото преди 1.5 милиона години в Азия не е имало хора! Или поне не в днешния смисъл, защото доста по-късно Създателите са работили по превръщането на една популация орангутани в човеци от жълтата раса. И това е доста по-късно от тяхната работа по Създаването на белите хора в полуостров Европа - които са известните по-късно скити!Това е съвсем сериозно, а който иска доказателства - да чака! Ще дойдат!

ВладПомак

[nik1]

Аз твърдя, че това е римски правен термин, социален термин. Тамарин дава ли времеви период разграничаващ използването на древнолатинския и среднолатински период? Имало ли е робски институт по времето на древнолатинския език или е нямало? Имало ли е робски институт по времето на среднолатинския период или е нямало? Оттам ще видим към колко хилядолетия назад може да се търси корената на историята на "народа" с "етноним склавени" /от които римляните били "взели" етнонима за назоваването на правен социален статус/. Колкото по-назад се отиде, толково по-голяма ревизия ще трябва да се прави на моментната академична научна историческа доктрина за "историята на славяните, като народ".

Иванко, прочети моля те постовете отново (наблегни на тези на Тамарин) и виж какъв ни е спора, след което надявам се:

1. ще престанеш да задаваш въпроси на които ти е спонеато или отговорено в дискусията;

2. ще престянеш да изкривяваш същността на спора и дискусията;

Не ме интересува робския статут ти казах, и това за мен няма никаква връзка със спора за произхода, корена и развитието ( етимологията) на думата, защото твърдя и смятам в че древноличнския думата за роби (слуга, работник) е "сервус". Ако не можеш да ми покажех текст на латински с думата "склавус" отпреди 3 век от новатава ера на латински (на латински от 3 век) - моля те не ме занимавай с демагогия и безсмислен до тъпизъм софизъм: Оставам на моето мнение, а ти оставаш на твоето -и толкова!

[Иванко Тертер]

...защото твърдя и смятам в че древноличнския думата за роби (слуга, работник) е "сервус". Ако не можеш да ми покажех текст на латински с думата "склавус" отпреди 3 век от новата ера на латински (на латински от 3 век) ...

На мен това ми е темата и е достатъчно. Значи нямаме абсолютно никакъв спор. Имаме общо мнение, /аз без да слизам по-надолу, защото ми е ненужно/, за след ІІІ век, а това мнение е, че във ВСИЧКИ ИЗТОЧНИЦИ СЛЕД ІІІ ВЕК /ПОНЕ/ С ЛАТИНСКИ/ ГРЪЦКИ ХАРАКТЕР ИЗХОЖДАЩИ ОТ "ИМПЕРИУМ РОМАНУМ" ТЕРМИНА "СКЛАВЕН" /СЕРВУС/ ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕВЕЖДА "РОБ-СОЦИАЛНА КАТЕГОРИЯ ЗАВИСИМО НАСЕЛЕНИЕ". Изхождайки от това, да се търсят исторически следи от народа с име "славяни" в източници извън тези от "Империум Романум".

[nik1]

На мен това ми е темата и е достатъчно. Значи нямаме абсолютно никакъв спор. Имаме общо мнение, /аз без да слизам по-надолу, защото ми е ненужно/, за след ІІІ век, а това мнение е, че във ВСИЧКИ ИЗТОЧНИЦИ СЛЕД ІІІ ВЕК /ПОНЕ/ С ЛАТИНСКИ/ ГРЪЦКИ ХАРАКТЕР ИЗХОЖДАЩИ ОТ "ИМПЕРИУМ РОМАНУМ" ТЕРМИНА "СКЛАВЕН" /СЕРВУС/ ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕВЕЖДА "РОБ-СОЦИАЛНА КАТЕГОРИЯ ЗАВИСИМО НАСЕЛЕНИЕ". Изхождайки от това, да се търсят исторически следи от народа с име "славяни" в източници извън тези от "Империум Романум".

Не, не съм съгласен. Ако приемем че "склавени" със значение на "неволници" произлиза от (или по-скоро е близкоподобно и аналогично по звучение) на етнонима на славяните, то при четенето на ранносредновековните източници, чрез анализ ( и на други източници) трябва да се разграничи и определи дали името е използвано като етнонимно (т.е дали дали се описва народ, етнос), независимо от това къде се локализира това име, или с него се обозначават "неволници, роби, зависими" - както там в днешния изтоичник например беше написано - "робинята - гъркиня (православна)".

[scarecrow]

At present the customary name for all the Slavonic races is Slav. This name did not appear in history until a late period, but it has superseded all others. The general opinion is that it appeared for the first time in written documents in the sixth century of the Christian era. However, before this the Alexandrian scholar Ptolemy (about A.D. 100-178) mentioned in his work, "Geographike hyphegesis", a tribe called Stavani (Stavanoi) which was said to live in European Sarmatia between the Lithuanian tribes of the Galindae and the Sudeni and the Sarmatic tribe of the Alans.

________________________________________________________________________________

After the reference by Ptolemy the Slavs are first spoken of by Pseudo-Caesarios of Nazianzum, whose work appeared at the beginning of the sixth century....The Greeks wrote Soubenoi, but the writers of the sixth century used the terms: Sklabenoi, Sklauenoi, Sklabinoi, Sklauinoi. The Romans used the terms: Sclaueni, Sclauini, Sclauenia, Sclauinia. Later authors employ the expressions Sthlabenoi, Sthlabinoi, while the Romans wrote: Sthlaueni, Sthlauini. In the "Life of St. Clement" the expression Sthlabenoi occurs; later writers use such terms as Esklabinoi, Asklabinoi, Sklabinioi, Sklauenioi. The adjectives are sclaviniscus, sclavaniscus, sclavinicus, sclauanicus. At the same time shorter forms are also to be found, as: sklaboi, sthlaboi, sclavi, schlavi, sclavania, later also slavi. In addition appear as scattered forms: Sclauani, Sclauones (Sklabonoi, Esthlabesianoi, Ethlabogeneis). The Armenian Moises of Choren was acquainted with the term Sklavajin: the chronicler Michael the Syrian used the expression Sglau or Sglou; the Arabians adopted the expression Sclav, but because it could not be brought into harmony with their phonetical laws they changed it into Saklab, Sakalib, and later also to Slavije, Slavijun. The anonymous Persian geography of the tenth century used the term Seljabe.

[Хърс Златния]

At present the customary name for all the Slavonic races is Slav. This name did not appear in history until a late period, but it has superseded all others. The general opinion is that it appeared for the first time in written documents in the sixth century of the Christian era.

Хубаво си го написал, но не вярвам да хване дикиш. Както латинският, така и английският език са загадка за наш Иванко.........

Трагедията е пълна............

[RIZAR]

Хубаво си го написал, но не вярвам да хване дикиш. Както латинският, така и английският език са загадка за наш Иванко.........

Трагедията е пълна............

Хърсчо,

не виждаш ли, че Скеъра отвори само бабиния нафталинов гардероб и изкара поредните еквилибристики, които изтипоса с нискостилния Уики-английски.

Все едно изкара на баба ми кожуха, който от голямата си давност се саморазпадна.

Няма никаква идея в този пейст, никакъв извор.

Това е някаква нова породица херменевтика, как сте стигнали до извода си Хърсчо, обаче, че Иванко не е добре с английския или латинския, оттук май нищо се не види .

[scarecrow]

Скеъра отвори само бабиния нафталинов гардероб

не бабиния, дедовия :biggrin:

а що се отнася до "нискостилния" английски, не се и съмнявам, че твоя английски е много-много по-добър.

copy+paste-ът не е от уики-то, но разбира се щом тезата ти рухне всичко е заговори, конспирации, шльоцерианство, златарианство...хайде, няма нужда, добре, че във форума (то къде ли другаде) има 2-3 да ти се вързват на фантазиите

[Иванко Тертер]

At present the customary name for all the Slavonic races is Slav. This name did not appear in history until a late period, but it has superseded all others. The general opinion is that it appeared for the first time in written documents in the sixth century of the Christian era. However, before this the Alexandrian scholar Ptolemy (about A.D. 100-178) mentioned in his work, "Geographike hyphegesis", a tribe called Stavani (Stavanoi) which was said to live in European Sarmatia between the Lithuanian tribes of the Galindae and the Sudeni and the Sarmatic tribe of the Alans.

________________________________________________________________________________

After the reference by Ptolemy the Slavs are first spoken of by Pseudo-Caesarios of Nazianzum, whose work appeared at the beginning of the sixth century....The Greeks wrote Soubenoi, but the writers of the sixth century used the terms: Sklabenoi, Sklauenoi, Sklabinoi, Sklauinoi. The Romans used the terms: Sclaueni, Sclauini, Sclauenia, Sclauinia. Later authors employ the expressions Sthlabenoi, Sthlabinoi, while the Romans wrote: Sthlaueni, Sthlauini. In the "Life of St. Clement" the expression Sthlabenoi occurs; later writers use such terms as Esklabinoi, Asklabinoi, Sklabinioi, Sklauenioi. The adjectives are sclaviniscus, sclavaniscus, sclavinicus, sclauanicus. At the same time shorter forms are also to be found, as: sklaboi, sthlaboi, sclavi, schlavi, sclavania, later also slavi. In addition appear as scattered forms: Sclauani, Sclauones (Sklabonoi, Esthlabesianoi, Ethlabogeneis). The Armenian Moises of Choren was acquainted with the term Sklavajin: the chronicler Michael the Syrian used the expression Sglau or Sglou; the Arabians adopted the expression Sclav, but because it could not be brought into harmony with their phonetical laws they changed it into Saklab, Sakalib, and later also to Slavije, Slavijun. The anonymous Persian geography of the tenth century used the term Seljabe.

Мислиш, че не знаем мнението на Виенската школа /от след 1601 г./, която цитираш и нейните имперски гео-политикоисторически побратими? Коментар ли искаш? Заслужава ли си? Това, че българския владетел на Волга носи титлата "цар на Саклаб" /арабските източници от епохата, апропо пишат от дясно на ляво арабите/ достатъчно ли ти е за начало и край на коментара? Или и в днешен Татарстан са славяни? Въобще нямам намереие да си губя енергията и времето за повече коментар по това, а камо ли пък да коментирам някакви нетематични писъци.

[scarecrow]

о, разбира се, сигурно затова спамиш всички теми с двете си фикс идеи

[Иванко Тертер]

ПАСХАЛЬНАЯ ХРОНИКА /30-те г. VІІ в./

В понедельник, когда начало светать 19, их моноксилы безуспешно пытались обмануть наши дозоры 20 и переправиться к 21... [персам. Ромеи] потопили и перерезали всех находившихся на моноксилах славян 22.

коментар на преводача /пример за "изпушване"/ блокаж на човека/:

22. По утверждению Писиды и Синкелла, экипажи лодок были разноплеменными, но, видимо, славяне составляли большинство.

превод: "По свидетелствата на Писид и Синкел, екипажите на лодките били разноплеменни /!!!, вж т.22 в текста/,... но най-вероятно славяните са били мнозинство" Бих добавил - без изключение са били "sclavi" гребците във всички кораби.

Другия вариант, ваиранта на преводача за да натъкми превода: Аварите отиват на моноскилите, независимо че славяните са разноплеменни, отдделят славяните от другите и убиват само славяните, като оставят живи другите. Ясно ли е??

[RIZAR]

о, разбира се, сигурно затова спамиш всички теми с двете си фикс идеи

Виж какво Скеърчо,

има една турска поговорка -

За този който разбира , жуженето на комара е като музика на цигулка, за този който не разбира и музиката на оркестър не е от значение.

Жалко само ,че не мога да ти пусна, поради липса на формат пдф на форума, за което не еднокрано съм индикирал модераторите., едно фото, което представлява обява на продажбата на ''славянин'' -циганин от Трансилвания през XVIIIв. ...

Тогава да те видим, какви циганийки ще изкараш....

А Шльоцер и Златарски, си ги дръж за себе си , като скъпоценни бисери в раклата на гъбясалия ти на ниво XVIIIв. историзъм ...

[Караконджур]

Спорът навлиза в задънена улица, славянин не означава роб, а славещ, словящ, хора говорещи на един език!

Даже Птолемей ги е написал така в своята карта "ставани" - от сарматското став - славя, което показва че е научил за тях от някакъв сармотоезичен източник!

Хайде стига с тези глупости, никой народ не би се нарекъл робски или роби!!!

Съвпадението на славянското самоназвание с латинското склавус (славянският аналог на тази дума е слуга) е чисто случайно, разбира се това не пречи на "гордите ромеи" да наричат славяните роби!

[Warlord]

Хайде стига с тези глупости, никой народ не би се нарекъл робски или роби!!!

Съвпадението на славянското самоназвание с латинското склавус (славянският аналог на тази дума е слуга) е чисто случайно, разбира се това не пречи на "гордите ромеи" да наричат славяните роби!

Съмнявам се, че ще спре да го натрапва това. А разноплеменни славяни не може ли да означава просто хора от различни славянски племена - моравци, браничевци, смоляни и тн. ?

[Караконджур]

.........Съмнявам се, че ще спре да го натрапва това. А разноплеменни славяни не може ли да означава просто хора от различни славянски племена - моравци, браничевци, смоляни и тн. ? ..............

Не схащам намека ти но както и да е. Тези племена преди да се разделят и обособят са били една общност самонаричаща се славяни, чието местонахождение съвпада с археологическата култура на щтриховата керамика!

те не могат да носят името "роби", преди още да се влезли в контакт с Визанития, както на някои тук им се иска!

[Warlord]

Ами не просто изразих съгласие с теб. И продължавам да се чудя как да ограничим натрапването на това с робите по всички теми в историческите раздели.

[Караконджур]

Ясно разбрах. това с "робите" е просто проява на славянофобия, както сърбин да се изкарва от сервус? Или както гърците и сърбите ни изкарват булгари - вулгари - вулгарни - простаци!

По принцип мразя сърбите заради Поморавието и Македония, даже повече от турците ги мразя, но такива елементарни похвати - не приемам!

[nik1]

Ще обясня пак:

В древногръцкия и древнолатинския не съществува думата склави за роб/роби- думите съответно са дулос, и сервус. Явно е че думата склаб(в)и е по-късна, и тя явно (по-скоро определено) е с гръцки произход (от там думата проникнала в латинския и при арабите - като "сакалиба"), и тази дума произлиза от името на славяните. Тамарин е обяснил като лингвист как е станал прехода словћне- скла(б) ви, в своето лингвистично приложение:

Лингвистично приложение

Тук ще бъде даден изчерпателен отговор на следните специфични въпроси от лингвистиката:

- защо гръцкото ‘σ κ λ α β ή ν ο ι’ (старогръцко ‘склабенои’, новогръцки ‘склавини’) и съкратеното (а може би и с презрителен оттенък, кой знае) ‘σ κ λ ά β ο ι’ представляват регулярното съответствие на славянското самоназвание ‘словћне’;

- защо думите ‘славяне’ и ‘славянски‘ не могат да бъдат нито оригинални (т.е. наследени) руски думи, нито наследени български думи;

- как точно са заети думите ‘славяне’ и ‘славянски‘ в руски от полски.

Най-напред ще изясним въпроса със съгласната ‘κ’ в гръцките ‘σ κ λ α β ή ν ο ι ’ и ‘σ κ λ ά β ο ι ’.

В латински и двете форми ‘sclavi’ и ‘slavi’ (със и без ‘κ’) са възможни, като формата с ‘κ’ е заимствувана от гръцки. Явно, в английски е възприета формата без ‘κ’ (‘slave’), а в останалите европейски езици – формата с ‘κ’.

За античния и средновековния период на гръцкия език важи следното правило: за всяка заета в гръцки език дума трябва да съществува по-стара гръцка дума с идентично начало.

Пример 1. Старославянското име на град София ‘Срћдьць’ (Средец) иначе би трябвало да се предаде на гръцки като ‘Σ ρ ι ά δ ι τ σ α’ (‘Срядица’), което е най-близко до тогавашното старобългарско произношение (сравнете също така старославянското ‘срћда’ и новобългарското ‘сряда‘). Обаче в гръцки няма дума, започваща със ‘Σ ρ’. Затова ‘Срћдьць’ се предава като ‘Τ ρ ι ά δ ι τ σ α’ (‘Трядица’), понеже думи, започваща със ‘Тρ’ в гръцки език има: ‘τ ρ ι α ν τ ά φ υ λ λ ο ν’ (тряндафило, трендафил, роза).

Пример 2. В гръцки няма и думи, започващи със ‘Σ λ’. Има такива със ‘Σ κ λ’: ‘σ κ λ ή ρ ω σ ι ς’ (склероза, втвърдяване). Затова в гръцки думата ‘словћне’ се възприема като ‘σ κ λ α β ή ν ο ι’ (склавини) или съкратено ‘σ κ λ ά β ο ι’ (склави) със съгласната ‘κ’.

Другите съгласни са си ясни. Славянското ‘в’ се предава с гръцкото ‘β’, което наистина преди AD 400 се е четяло ‘б’, но по онова време (AD 700-900) вече се е четяло ‘в’. Пък и изобщо няма друг начин да се предаде славянското ‘в’ на гръцки, освен като ‘β’, както и да се произнася това ‘β’.

След като изяснихме въпроса със съгласните, да преминем към малко по-трудната тематика за гласните звукове.

Напоследък най-вече в Русия (и изобщо в бившия Съветски съюз) се развихри една група около А.Н.Фоменко, бълваща обемисти псевдонаучни трудове, в които из основи се преобръщат традиционните ни представи за историята. Повече от половината от техните аргументи се основават обаче на две лингвистични твърдения, изначало порочни: ‘гласните звукове нямали никакво значение’, а и ‘редът на съгласните също нямал значение’. По тези правила, според тях, например думата ‘македонски’ произлизала от ‘командоски’ и възникнала просто от факта, че Александър Велики събрал ‘команда’, т.е. армия. Навсякъде, където тази армия се установявала, земята можело да бъде наречена Македония (т.е. земята на командата). Така те обясняват историческия факт, че с името Македония през вековете са били означавани различни области, т. е. Македония се е местела. В същност, известни са само две локализации на Македония: около Солун (антична и съвременна) и около Одрин (средновековна).

Връщайки се към нашите проблеми, нека все пак да отбележим, че във всички съвременни и древни езици и гласните, и съгласните, и техният ред са все от значение. За всяко изменение лингвистиката търси обяснение, а често на нея й се удава и да формулира правила (както цитираното по-горе правило за заемките в гръцки).

Обикновено се предполага, че в ПИЕ (праиндоевропейски), езикът, от който са се развили гръцки, латински, праславянски, прагермански и някои други езици, е имало пет чифта (общо десет) гласни звукове: дълги и кратки ‘е’, ’о’, ’а’, ’и’ и ’у’. Такова е например положението в старогръцки и латински. Казваме, че краткото ‘е’ и дългото ‘е’ са се различавали по количество, а краткото ‘о’ и краткото ‘а’ са се различавали по качество. С други думи, съществували са пет възможни ‘качества’ и две ‘количества’ на гласните звукове. И качествата, и количествата са били от значение за езика. Цялата древна гръцка и латинска поезия обаче се основава на редуването на дълги и кратки срички. Наистина, в първите предкласически версии на гръцката азбука и в заетата оттам латинска азбука за двете ‘количества’, краткото и дългото, на едно ‘качество’ била предвидена само една буква. По-късно, в класическата древност, гърците поизменили азбуката си: с буквите ‘ε’ (епсилон) и ‘ο’ (омикрон) започнали да означават само кратките ‘е’ и ‘о’; дългото ‘е’ започнали да означават с буквата ‘η’ (ета или ита), която пък римляните продължили да употребяват със старото й значение ‘h’ (леко х); а за дългото 'о' гърците измислили нова буква 'ω' (омега) и я наредили на края на азбуката си. Кратките и дългите варианти на ‘а’, ‘и’ и ‘у’ гърците продължили да означават с една буква (‘α’, ‘ι’ и ‘υ’).

По-нататък развитието на тези пет чифта гласни в гръцкия език е следното: някъде около AD 450 дългите и кратки гласни престанали да се различават в произношението. Единственото изключение било дългото ‘е’, означавано с буквата ‘η’ (ета), което преминало в ‘и’ (затова и буквата започнала да се нарича ита) и не се различавало вече от дългото и краткото ‘и’, означавани с буквата ‘ι’ (йота). Така се стигнало до днешното състояние на гръцкия език, където има пет качествено-различни гласни ‘е’, ’о’, ’а’, ’и’ и ’у’ без различие по количество. Това е било състоянието и през периода, който ни интересува (AD 700-900).

За разлика от гръцки език, в праславянски и прагермански кратките и дългите варианти на една гласна никога не съвпаднали. Различието по количество се държало здраво и преминало в различие и по качество. Целенасочено ще разгледаме само развитието на ‘е’, ’о’, ’а’ в славянски.

Случаят с краткото ‘е’ се дава само за пълнота, понеже е прост: то си останало и досега ‘е’. Сравнете, например, следните няколко думи, в които първата гласна съответства на старото кратко ‘е’: ‘седем’ и ‘десет’ (български), ‘έ π τ ά’ и ‘δ έ κ α’ (гръцки), ‘septem’ и ‘decem’ (латински), ‘seven’ и ‘ten’ (английски).

Случаят с дългото ‘е’ обаче е сложен и си остава сложен в българския език и досега. През периода AD 700-900 дългото ‘е’ вече се е различавало от краткото ‘е’ и по качество. Затова Светите Седмочисленици са изнамерили отделна буква ‘ћ’ (буквата ят, е двойно), за да означават дългото ‘е’ (ятовата гласна). Сега ятовата гласна се произнася различно в различните славянски диалекти. А как ли се е произнасяла тогава? Ами пак различно. В това отношение славянските диалекти са се делели на две основни групи, които основно ще наречем широки и тесни. В широките диалекти (старобългарски, старополски) дългото ‘е’ (ятовата гласна) се е произнасяло по-широко (по-отворено) от обикновеното (краткото) ‘е’. Наподобявало е ‘я’. В тесните диалекти (староруски, старосръбски, старочешки) пък дългото ‘е’ се е произнасяло по-тясно (по-затворено) от обикновеното ‘е’. Клоняло е към ‘и’. В съвременния украински език например то си е станало ‘и’. В руски разликата в произношението между ‘е’ и ‘ћ’ се пази докъм AD 1700, след което ‘ћ’ се изравнява с ‘е’. А през AD 1918 болшевиките премахват буквата ‘ћ’ от руската азбука.

Във връзка с дългото ‘е’ (буквата ‘ћ’, ятовата гласна) можем да направим следния извод: Няма нито един случай в руския език, когато в наследена дума дългото праславянско ‘е’ днес да има широко произношение. Случаят с думата ‘славяне’ (старославянски ‘словћне’) би ни озадачил извънредно, ако допуснем, че тази дума е наистина наследена в руски. Но не е. Тя е заета от полското ‘sł owiane’ (словяне), където се среща характерният за полски език широк изговор на ятовата гласна.

Допускането, че съвременният български език е наследил думите ‘славянин’ и ‘славянски’, също би ни озадачило. Да забележим, че ‘я’ в тези думи не се променя, a за нормативния български език би трябвало да се очакват формите ‘словенин’, ‘словени’, ‘словянка’, ‘словенки’, ‘словенски’, ‘словянска’, ‘словянско’, ‘словенски’, а пък в Западна България: само формите с ‘е’. Така че българският език също така не е наследил думите ‘славянин’ и ‘славянски’, а ги е заел от руски.

А защо пък русите заемат полското ‘sł owiane’ (словяне) във вида 'славяне', т. е. с първа гласна 'а' вместо оригиналното 'о'? Има поне три причини за това.

Първо, повечето руси не могат да произнесат 'о' в неударена позиция – произнасят го като ‘а’.

Второ, по-начетените от русите може би са знаели, че на латински и гръцки първата гласна е ‘a’. А защо това е така, ще обясним по-нататък.

Трето, на средно-начетените руси им правело впечатление едно правило, което тук ще илюстрираме в таблица с три колонки [Означните така думи са хипотетични]:

Висок стил .............. Разговорен стил

(южно-славянски) .. (източно-славянски) ..... Полски

_______________.... _________________ ......_______

крава....................... корова ....................... krowa

прах......................... порох ........................ proch

глад......................... голод ......................... gł у d

глас.......................... голос ......................... gł os

хлад......................... холод ........................ chł у d

млад......................... молод(ой) .................. mł ody

власы....................... волосы ...................... wł osy

глава........................ голова ....................... gł owa

слама........................ солома ....................... sł oma

[славяне?!]................[соловяне?!].. ............... sł owiane

И въз основа на тази таблица са ‘изчислили’, че на висок стил (черковно-славянски) трябва да се казва ‘славяне’. Да, ама тази таблица не бива да се прилага повсеместно, понеже има и много думи, сред които е и думата ‘слово’, които не се изменят:

Висок стил .............. Разговорен стил

(южно-славянски) .. (източно-славянски) ..... Полски

_______________.... _________________ ......_______

брат ....................... брат ............................ brat

гроб ....................... гроб ............................ grу b

право ..................... право ......................... prawo

прост ...................... прост(ой) .................... prosty

слава...................... слава .......................... sł awa

слово ..................... слово .......................... sł owo

словћне..................[словене]............ ........... sł owiane

Да отбележим, че словенците (живеещи около Любляна) и словаците (живеещи около Братислава) казват ‘глас’, ‘глава’ и ‘слама’ (по южно-славянски маниер), но са съхранили правилната форма на ‘словћне’ с гласната ‘о’.

За пълнота да обясним, че думите ‘крава’, ‘глава’, и т. н. се изменят в различните славянски диалекти, понеже в праславянски са звучали ‘корва’, ‘голва’, и т. н. А ‘слово’ си е било ‘слово’.

Дотук разгледахме съдбата на праславянските кратко и дълго ‘е’. Сега ще преминем към гласните ‘о’ и ‘а’.

Четирите гласни в ПИЕ (кратки и дълги ‘о’ и ‘а’) са се различавали по качество или по количество, така както в старогръцки и латински. Видяхме, че в гръцки количественото различие изчезва около AD 450. В праславянски (и също така прагермански) обаче става нещо друго: старото качествено различие изчезва, а се запазва само количественото различие. Сиреч, кратките гласни ‘о’ и ‘а’ се сливат в една кратка гласна и дългите гласни ‘о’ и ‘а’ се сливат в една дълга гласна. Останали са една кратка гласна ‘о/а’ и една дълга гласна ‘о/а’, които в началото не са се различавали помежду си качествено, а само количествено. Отзвук от онова време е акането в руски: и досега русите не различават по качество ‘о’ и ‘а’ в неударена позиция.

През периода AD 700-900 кратката и дългата гласна ‘о/а’ започват да се различават постепенно и по качество, като кратката гласна заприличва на ‘о’, а дългата – на ‘а’. Различието им по количество пък постепенно избледнява, докато се стигне до днешната ситуация, когато в нашия език имаме две гласни ‘о’ и ‘а’, добре различими по качество, но съвсем неразличими по количество.

Светите Седмочисленици (около AD 865) са уловили тенденцията. За дългата гласна ‘о/а’ те са използвали буквата ‘а’, понеже я чували наистина като ‘а’. За кратката гласна ‘о/а’ е трябвало да използват друга буква. Те сполучливо са избрали буквата ‘о’, защото кратката гласна ‘о/а’ все повече се доближавала до гръцкото ‘о’. Доближавала се, обаче все още била доста по-широка. И гърците, и романски (латински) говорещите, и маджарите през периода преди AD 900 възприемали славянската кратка гласна ‘о/а’ по-скоро като ‘а’. Вярно е и обратното: славяните възприемали чуждото ‘о’ по-скоро като ‘у’, а краткото ‘а’ от гръцки и латински възприемали като ‘о’. Да приведем някои примери:

‘π ά π α ς’ (гръцки), ‘papa’ (латински), ‘поп’ (български и руски) – кратко ‘а’ в ‘о’;

‘basilicum’ (латински), ‘босилек’ (български) – пак кратко ‘а’ в ‘о’;

‘Calenda’ (латински), ‘Коледа’ (български) – начално кратко ‘а’ в ‘о’, крайно дълго ‘а’ в ‘а’;

‘altar’ (латински), ‘олтар’ (български) – начално кратко ‘а’ в ‘о’, второ дълго ‘а’ в ‘а’;

‘Θ еσ σ α λ ο ν ί κ η’ (гръцки), ‘Солун’ (български) – изпусната първа сричка, после кратко ‘а’ в ‘о’, гръцко ‘о’ в ‘у’;

‘Загора’ (български), ‘Ζ α γ α ρ α’ (гръцки) – от славянски ‘о/а’ все към гръцко ‘α’;

‘двор’ (славянски), ‘udvar’ (унгарски) – славянското ‘о’ в унгарско ‘а’;

и накрая:

‘словћне’ (славянски), ‘σ κ λ α β ή ν ο ι’ (гръцки) - славянското ‘о’ в гръцко (кратко) ‘α’, славянското дълго ‘е’ (‘ћ’) в старогръцко дълго ‘е’ (‘η’) или в новогръцко ‘и’, ако е възприето от тесно-езични славянски диалекти (вж. по-горе), какъвто вероятно е случаят.

И тъй, в настоящото приложение показахме, че думите ‘славяне’ и ‘славянски’ са възникнали като самоназвание на славяните и на техния език и по произход са си славянски думи. Произлизат от думата ‘слово’, а не от ‘слава’, и означават ‘словесни’. Наистина, думите ‘слово’ и ‘слава’ са сродни, но това не се осъзнава сега, не се е осъзнавало и тогава (AD 700-900). В български и руски думите ‘славяне’ и ‘славянски‘ са заемки, оригиналите им не са се съхранили. В съвременния руски език думите ‘славяне’ и ‘славянски‘ са заети от полски. В нашия език думите ‘славяни’ и ‘славянски‘ са заети пък от руски. Показахме също така, че гръцкото ‘σ κ λ α β ή ν ο ι’ и съкратеното ‘σ κ λ ά β ο ι’ представляват регулярното съответствие на славянското самоназвание.

Иначе, исторически едно правдоподобно (непротиворечащо на най-общата теория) обяснение, Тамарин е дал такова:

Около AD 800 съществувала голяма търговско-банкерска фирма, естествено еврейска, наречена ‘Рос’. Имала клонове на много места по света, но централата й била някъде във Фризия (Северна Германия – Холандия), близо до столицата на франкския император Карл Велики. Тази фирма станала един от основните кредитори на Карл Велики, а той пък станал един от най-надеждните й клиенти.

Около AD 800 фирмата ‘Рос’ решила да се включи в твърде доходния международен пазар на роби и инвестирала масово в страната на своите едноверци – в Хазария и в хазарските рободобивни райони.

Ако сега някой извънземен посети нашата планета, има вероятност да я нарече Microsoftia, защото името Microsoft той би срещнал най-често. А през AD 800-900 най-често срещаното име в Хазария и на север от нея било на фирмата 'Рос' и всичко можело да се нарече на нея. Е, нарекли са го. И когато Константин Философ (Свети Кирил, известният християнски мисионер) посетил Хазария за религиозен диспут с юдеите, той видял 'руски букви'.

Този странен старославянски текст има различни обяснения. Едни казват: видял е не руски, а 'рунически' букви', преписвачите нещо са объркали. Други казват: наистина се е запознал с руските букви и именно от Русия е заимствана славянската азбука. Аз пък казвам: видял е 'роски' букви, т. е. буквите, използвани в Хазария и в 'деловодството' на фирмата 'Рос'. Това е било западно-арамейския шрифт на семитската азбука. Тя е била известна в Хазария, защото с тази азбука са написани религиозните юдейски книги. Тя и досега се използва в държавата Израел. Константин Философ е бил известно време библиотекар в Цариград. Там навярно е виждал и оригиналът на Ветхия завет, който е бил написан вероятно със същите букви. А за потвърждение да повторим обяснението от лингвистичното приложение (вижте примера със Солун), че славяните често са възприемали чуждоезичното 'о' като 'у'. По-точно казано, понякога като 'у', понякога като 'о'. На гръцки обаче се срещат само оригиналните форми с омега: ‘Ρ ω σ ί α’, ‘Ρ ώ σ ο ς’, ‘ρ ω σ ι κ ό ς’.

Като заключение ще преразкажем последвалите събития от периода AD 800-900, които са и по-известни на публиката.

Авария конкурирала успешно Хазария на робския пазар. Затова фирмата ‘Рос’ финансирала похода на Карл Велики срещу Аварите и той, заедно с българския хан Крум, унищожили аварската държава в AD 809. Така Хазария и фирмата ‘Рос’ придобили за известно време монопол в търговията с роби.

След няколко десетилетия, когато славяните от бившата Авария били вече способни да възприемат светлината на християнството, понеже всички родени под аварско робство били вече измрели, християнските мисионери и славянски просветители Светите братя Кирил и Методий отишли там да ги покръстят (около AD 863).

Но лошата дума за славяните (славянин = роб) останала. Това е един от многото известни на лингвистиката случаи, когато думите променят значението си по принципа: "Разбрал - недоразбрал".

Следната случка е разказана тук набързо, но тя иначе се е проточила през целия век AD 700-800.

Представете си на пазара в Рим, вечния град, дърт аварин ритмично се провиква: "Servi vendantur! Роби продавам!". На отсрещния ъгъл дърт арабин и той припява: "Servi vendantur! Роби продавам!".

Гледа аваринът скапаната тъмнокожа стока на арабина, гледа и своята - отбрани снажни моми и момци, славянки и славяни, и гордо се провиква: "Slavi servos vendantur! Славяни за роби продавам!". След време същият или някой друг продавач съкращава израза: "Slavi vendantur! Славяни продавам!".

Гледа арабинът и се чуди - стоката на аварина се харчи повече. Ама аваринът вика "Slavi vendantur!", а не "Servi vendantur!". "Я и аз да взема да викам тъй" - си казва арабинът и подхваща и той: "Slavi vendantur! Славяни продавам!". Нямало кой да му направи забележка, че за тъмнокожа стока така да се вика не върви.

Случаен минувач се чуди: "Какво продаваш бе, човече? Какво е това славяни?". Продавачът, аваринът или арабинът, отговаря: "Роби бе, роби продавам. Servi vendantur!" и продължава: "Slavi vendantur! Servi vendantur!". А минувачът си казва: "Какви ли думи не идват на мода! Ето сега на робите славяни почнали да викат!".

След време същият този човек или някой друг като него попаднал в известна област на Европа и попитал местните: "Какви сте вие бе, хора?". "Славяни сме" - отговорили те. "А, славяни значи. Вай, вай, горките вие. У нас в Рим на славяните по-често servi (роби) им викаме. Значи, servi сте, а?". "Ами servi сме, щом така казваш. И на потомците си така ще предадем, че един учен римлянин ни е рекъл да сме servi!"

Тук Рим, може да бъде заместен с Констатинопол или Венеция или всеки друг търговски град.

[Хърс Златния]

Тъпотиики.........

[nik1]

Тъпотиики.........

"Фирмата Рос", всъщност може и да е Русия (това само една хипотеза http://amkob113.narod.ru/irma/irm-5.html http://amkob113.narod.ru/irma/irm-6.html ), а "росите" - да са членове на това военно-търговско съсловие, но както и да е - в източниците (Ибн-Руста) пише, че русите са продавали славяни по пазарите на Хазария и България.

[Иванко Тертер]

Хайде стига с тези глупости, никой народ не би се нарекъл робски или роби!!!

Кой народ би нарекъл себе си робски /sclavi/? Кой народ се е наричал сам себе си "рая" в османската държава или "райех" в арабската държавност? Имаш ли данни някой народ да се е наричал сам така в античността и средновековието? Налице ли е титулатура от епохата /с изкл. на папската латинска доктрина - там е за полит-географска единица "Сервия", а не за народ/ за титулуване за владеене над народ "славяни"? Имаме за "блъгаром и гръкомъ", "булгарорум и блахорум", къде и кога си фиксирал титла за владеене на "склавенум или србам" и т.п., използвана от владетелите на определените след 1601 г. "славянски земи или народи"?

За "Фирмата Рос" нямам какво да коментирам. Само ще спомена, че "Рос" е в Скандинавия и съответно народа е такъв, и езика е такъв.

[RIZAR]

НИК , ТОЧНО ТЪПОТИИ СА ПИСАНИЯТА НА ТВОЯ ДУРАК ТАМАРИН !!!

СЛАВЯНИТЕ били здрави силни и красиви , пък българите били грозни , кривокраки и жълти ...

Сляп ли си да видиш, че твоя лингивстичен ментор борави с гъбясали комунистически теорийки и постановки .????

Ами като славяните са ''ставани'', защо не се приема нашето мнение, че следователно СЛАВЯНИТЕ СА ВСЪЩНОСТ АЛАНИ/САРМАТИ ????

Обаче, на вас което ви изнася повтаряте като папагали ....

За тези, които все пак искат да научат истинския произход на ''славящите'' да прочетат това -

http://www.slavdict.narod.ru/_0614.htm

Това е бил църковнияте език през X век, така ,че по-точно тълкувание, едва ли ще можете да ми избацате !!!!

[nik1]

НИК , ТОЧНО ТЪПОТИИ СА ПИСАНИЯТА НА ТВОЯ ДУРАК ТАМАРИН !!!

СЛАВЯНИТЕ били здрави силни и красиви , пък българите били грозни , кривокраки и жълти ...

Сляп ли си да видиш, че твоя лингивстичен ментор борави с гъбясали комунистически теорийки и постановки .????

Ами като славяните са ''ставани'', защо не се приема нашето мнение, че следователно СЛАВЯНИТЕ СА ВСЪЩНОСТ АЛАНИ/САРМАТИ ????

Обаче, на вас което ви изнася повтаряте като папагали ....

За тези, които все пак искат да научат истинския произход на ''славящите'' да прочетат това -

http://www.slavdict.narod.ru/_0614.htm

Това е бил църковнияте език през X век, така ,че по-точно тълкувание, едва ли ще можете да ми избацате !!!!

Тамарин съвсем не "е дурак" според мен , въпреки че имам доста различни виждания по немалко въпроси с него. Хърсчо не го слушай, ако го попиташ откъде според него идва произлиза думата склави/сакалиби/, нищо няма да ти каже - или ще си замълчи за да не му лъсне лицемерийцето (щото така мисли и той за произхода на думата - каквото и Тамарин) , или защото си няма никакви идеи, ами пак се разправя. . Можеш да видиш и в който и да е етимологичен речник откъде се смята че произлиза думата "слейв" (Slave).. Излиза че мнението че думата склави произлиза от славянското самоназвание - си е най-разпространено и е в научно обръщение. Ако някой друг има други предложения - нека да ги каже и да ги обуслови и обоснове.

За името на "сърбите" не знам и не споря - защото има и други мнения , но що се отнася до названието на робите в средновековните гръцки, латински, и арабски (в арабски "сакалиба" е заето от гръцкото "склав(б)и") - то аз лично не съм видял или чел за някакви други тълкования и виждания. Ако има такива- моля, да ги дискутираме, или да бъдат показани.

Има и една близка (куриозна, но не невероятна) теза, Тя е на един изледовател, който смята че името "склави" идва от там че повечето роби в ранното средновековие са носили имена със съчетание.. "-слав"!