Какво представлява нумизматиката като наука?

[ISTORIK]

Нумизматика (от лат. numisma, от гр. nómisma — монета) е наука, изучаваща историята на монетите и платежните средства като цяло.

Думата също означава и наука за монетите като исторически извори, помощна наука на историята и археологията.

Обект на нумизматиката са също и банкноти, ордени, медали и значки.

Нумизматика се нарича също и колекционирането на монети като хоби, което пък е направило редките монети много скъпи и е превърнало нумизматиката в сериозен бизнес. Колекционирането като хоби и търговията с монети са най-развити в САЩ и въпреки кратката история на Съединените щати, американските монети са най-ценните в света. Цените им в идеално качество варират от десетки хиляди долари до милиони в случай на голяма рядкост. В България все още нумизматиката не е достатъчно разпространена и българските монети могат да се намерят сравнително лесно и на добри цени. Не е трудно да се досетим, че интересът ще расте с времето, а с него - и цените на пазара.

Най-редките български монети са сребърните монети от 1916 година, от които са разпространени много малко, а останалите са претопени. Ако тези монети бяха американски, щяха да струват не няколкостин долара, а - няколкостотин хиляди долара. Затова нумизматиката и колекционирането на монети може да се превърне лесно от хоби в доходоносна професия.

В България се срещат много антични и средновековни монети, което е подтикнало българите към иманярство, а на съвременните монети не се гледа толкова сериозно.

От срещащите се повече в България монети (които логично са български и тези на съседни страни), най-ценни като цяло са античните и средновековни монети от древна Гърция и от средновековна Византия. Много често виждаме тук и сръбски, румънски и турски монети. От по-ново време се срещат цели купища монети от социалистическите страни в Източна Европа, с които сме поддържали голям обмен - Югославия, Унгария, Полша, Чехословакия, ГДР и СССР.

Нумизматиката у нас тепърва предстои да се развива.

По данни на Съюза на нумизматичните дружества в България, който обединява нумизмати-колекционери и нумизмати-учени, в България има около 10 000 души, които активно се занимават с колекционерство на монети и с науката за монетите - нумизматика. Всеки от тях е извървял пътя на собственото си ограмотяване, към колекционерството и нумизматиката сам или - с помощта на по-знаещи от него.

Основни знания по нумизматика са жизнено важно условие за създаването на монетна колекция и работата с нея.

Редактирано Октомври 9, 2009 от ISTORIK

[ISTORIK]

Книги за нумизматиката:

http://www.numis.bg/productby.aspx?l3grp=-...7&sgrpid=22

Нумизматични каталози:

http://www.numis.bg/productby.aspx?l3grp=-...7&sgrpid=23

Списание "Нумизматика и сфрагистика":

http://antiques.zonebg.com/as/nums.htm

Списание "Нумизма":

http://www.numizma.com/magazine/

Интересен сайт:

http://moneti.freebg.eu/

Редактирано Октомври 9, 2009 от ISTORIK

[Galahad]

Като много други науки и нумизматиката тръгва от едно хоби - колекционирането на монети. Тъй като освен монети се е събирала и информация за съответната монета, то наборът от знания се е оформил в наука.

Нумизматиката най-общо е наука за паричните знаци. Тя се занимава с емитентите на парични знаци, монетните емисии, теглото, видът и чистотата на метала и оформлението на паричните знаци.

Емитента на парични знаци е държавното учреждение, което е издало съответния паричен знак.

Монетната емисия - това са монетите, които са излезли в определен период от даден емитент.

Видът и чистотата на метала може да варират дори и в сравнително кратък период, което също позволява отграничаване на парични знаци, дори да са с близко външно оформление.

Оформлението на монетата - информацията свързана с на външния вид на паричния знак: изображения, букви, цифри, размери, форма (макар обикновено да са кръгли има и изключения) и т.н..

Нумизматиката е в процес на обмен на данни с други науки и макар понякога да отличава много от тях, често не се прави разлика между тях.

Сфрагистиката е наука за печатите. Поради външната близост между металните печати и монетите, често много хора не правят разлика между двете.

Археология - археологията открива монети, които обогатяват базата данни на нумизматиката. Чрез намерените монети пък, благодарение на познанията на нумизматите може да се направи сравнително точна датировка на останалите находки.

История - често в нумизматичните каталози виждаме ист. данни за времето и държавниците свързани с издаването на даден паричен знак. Познанията, които дава историята улесняват изучаването на паричните знаци. Същевременно нумизматиката дава информация за историческата наука - количеството монети от даден период говори за стопанския оборот, намалянето на теглото в даден период често е свързано със стопански проблеми в държавата, на монетите има изображения на хора, сгради, селища и др. обекти.

Лингвистиката - паричните знаци, които съдържат текст дават представа за езика към даден момент и обратното - от особеностите на езика на надписите може да се правят изводи за монетите.

На нумизматите често се гледа с подозрение заради иманярството. Но от друга страна не се дава сметка, че иманярството исторически е насочено не към намиране на културни ценности, а въобще на ценности (за предпочитане благородни метали и други скъпоценности) и ако не беше нумизматиката много от намерените монети от благородни метали щяха да бъдат претопени и по този начин щеше да се унищожи и ценната информация по тях. Ще рече, че сама по себе си нумизматиката не е нито абсолютно добро, нито абсолютно зло, а като при всяка наука зависи от това, кой за какво я използва.

Редактирано Октомври 9, 2009 от Galahad

[roca]

Много добре сте го написали момчета, перфектно е!!

Едно малко допълнение:

- с банкнотите мисля се занимава "Бонистиката"

- с ордените и медалите, "Фалеристика"

А с надписите " Епиграфика"

[Galahad]

Много добре сте го написали момчета, перфектно е!!

Едно малко допълнение:

- с банкнотите мисля се занимава "Бонистиката"

- с ордените и медалите, "Фалеристика"

А с надписите " Епиграфика"

Списъкът не е изчерпателен. Липсва да речем хералдиката - по гербовете може да се определи монетата, а от монетите черпим данни за развитието на гербовете в дадена страна. Епиграфиката е наука за надписите, а лингвистиката за езика - по-лесно се вижда двустранния обмен на данни, затова е.