Св. Св. Константин И Елена 21. V

[emilia_n]

Св. Св. Константин и Елена

21.V

Историята на християнската религия е дълга и пълна с превратности. Самото християнство възниква около І век. Това съвпада с икономическия, политически и духовен упадък на Римската империя. На територията на страната навлизат множество чужди религиозни култове и вярвания, които запълват възникналите духовни потребности на многонационалното население на Рим. В основата на новата религиозна система залягат по-стари източни вярвания за загробния живот. Но още от самото си начало ранното християнство се числи към групата на монотеичните учения. Последователите на тази нова вяра вярвали в един бог и това е Исус Христос.

В началото християнството като религия е било слабо познато за древните римляни. Поради това те изпитвали недоверие и презрение спрямо техните вярвания. Религиозния им мироглед изключвал наличието на единен бог. Самите римляни вярвали в множество божества . Така че монотеизма като религиозна философия е непонятна и чужда за тях. Но стечение на времето християнската религия започнала да печели все повече превърженици не само сред обикновенните римляни, но и сред знатна римска аристокрация. Това довело до първите репресии срещу ранните последователи на Христос.

Още със зараждането на Римската империя ( Imperia Romanа ) се създава култ към божествената същност на императорите. Те биват възприемани като богове. Именно в това незачитане на тяхната божествена личност от страна на християните – владетелите на най-голямата империя в древния свят виждали опасност за тяхната власт. Това кара римските власти да започнат масови гонения и репресии срещу последователите на Исус.

Първите гонения започват още при наследника на император Клавдий – император Нерон ( 37-68г. ). Към края на неговото управление през 64г. от н.е. в Рим избухва пожар, в който загиват много жители на града. Повечето от тях са християни. Предполага се, че инициатора на този пожар е именно август Нерон Клавдий Цезар Друз Германик – останал известен като Нерон. След неговата смърт гоненията и издевателствата намалели. Но при император Деоклитиан ( Деоклициан ) те отново се засилват.

Управлението на Диоклециан ( 284-305г. ) е белязано с още по-големи жестокости. Много от светците на източната и западна църкви са намерили смъртта си именно при неговото властване. Християнството до такава степен се било разпространило в Древен Рим, че много хора от близкото обкръжение на владетеля също изповядвали тайно тази религия. Това обстоятелство още повече ожесточило императора.

Обрат в държавната политика спрямо християнските гонения настъпил едва при наследника на Диоклециан – Констанций Хлор ( баща на император Константин І Велики ). Това не е случайно, тъй като християнство прониква и в императорския дворец. Много висши държавни сановици изповядват тайно новата религия. Тя не остава чужда и на императорското семейство.

Констанций и неговия наследник на престола Константин І се отличавали с държавническа прозорливост. Те виждали в християнството начин за обединението на многонационалното население на Римската държава. Чрез християнизирането на империята биват премахнати религиозните различия.

Както останалите членове на своето семейство, така и императрица Елена споделяла новата религиозна политика на своя съпруг. Тя живо се интресувала не само от християнството, но и от юдеизма. За последното свидетелства папа Силвестър.

Въпреки нейната религиозна ориентация – августа Елена в началото на ІІІ век посещава Палестина. Там тя открила кръста на който е разпнат Исус и наредила на лобното му място да бъде съградена църква. Според легендата тя принесла кръста в императорската столица Константинопол, където по нейна заповед се построява храм.

Празника на Св.Св. Константин и Елена навлиза дълбоко и в българския традиционен календар. Но най-голяма популярност той има сред населението на Югоизточна България.

В района на Странджа планина до средата на 20 век се запазва един уникален обичай, който е разпространен единствено тук. В миналото той е бил разпространен в почти всички села около гр. Малко Търново, но днес този обичай е запазен в селата Българи и Сливарово. Поради това той се числи към групата на регионалните празници. Става въпрос за нестинарството – танца върху жарава. Този ритуален танц се изпълнява предимно от жени, които народа нарича нестинарки. Много рядко се срещат мъже нестинари. Обикновено тайните на ходенето по жарава се предава от майка на дъщеря или от свекърва на снаха.

Подготовката на нестинарките за този ден започва месец преди празника на светите равноапостоли Константин и Елена. Като приключат постите нестинарките се събират в дома на водачката – главната нестинарка. Оттам те отиват до аязмото, където запалват празничен огън . След като изгори дървесната маса се оформя ритуалната жарава. Около готовата жарава те започват ритуалните песни и танци. По време на тези танци главната нестинарка носи иконата на Св. Св. Константин и Елена, които са патрони на този празник. Самите нестинарки танцуват боси върху огъня. Често пъти жената, която извършва най-важните ритуални действия на този празник изпада в транс. Тогава тя започва да гадай какво ще е плодородието и бъдещето на отделните хора насабрали се около огъня.

Нестинарските игри са с много древен произход. Един от най-големите български фолклористи акад. Михаил Арнаудов изказва мнението, че ходенето по огън е свързано с култа на древно иранското божество Митра. Не на това мнение са обаче професорите Ал. Фол и Иваничка Георгиева. Те смятат, че нестинарските игри са част тракийската религиозна система.

В древността нестинарството е било свойствено на жреческото съсловие. Така религиозния нестинарски танц се е изпълнявал от жреца на племето. По време на ритуала той изпадал в транс. Тогава жреца започвал да гадае.

Обикновено техните пророчества са свързани с плодородието през годината и близкото бъдещете на хората. Но понякога те предричали събития засягащи цялата нация. Така през 1185г. братята Асен и Петър и техните най-близки сподвижници са се събрали край езическото светилище намиращо се в околностите на днешното търновско село Балван. Тагава към българските шамани са се присъйденили и нестинарите от Влахово в Странджа.¹

Според народните вярвания Св. Елена носи в ръкава си градушка, затова хората от странджанския край я причисляват към светците градушкари. За разлика от Югоизточна България в района на Средна Стара планина светицата се възприема като сестра на двамата братя близнаци Петър и Павел. Но пак според народните поверия Света Елена е сестра и на един друг светец градушкар. Това е Свети Илия.

Празника на светите равноапостоли Константин и Елена е един от последните пролетни празници. Старите хора са вярвали, че след него започва лятото. И действително следващите празници и обичаи са свързани с лятната стопанска дейност на хората.

1. Калоянов, Анчо „ Българското шаманство ", С., 1993г.

[Galahad]

В основата на нестинарството най-вероятно стои култа към божествената двойка Сабазий и Бендида, които с приемането на християнството били заменени със св. Константин и Елена. Соществуващия днес нестинарски ритуал няма християнска основа, дори като легенда - за червените великденски яйца да речем стои разсказа, как Мария Магдалена, казала, че ако Христос е възкръснал всички яйца да станат червени, за хвърлянето на кръста на Йордановден е влизането на Христос в р. Йоардан и кръщението му, за върбовите клонки на Цветница е историята за посрещането на Христос на този ден в Йерусалим с върбови клонки.... Няма и такива елементи и в житията на светците - като напр. кесиите хвърлени от св. Никола откъдето той става покровител на банкерите и дядо Коледа, нито усмиряването на бурята, заради което се счина за покровител на моряците (тази чудесна фреска от Несебърския храм Св. Стефан не можах да я заснема - първо не даваха да се снима, а второ беше много висока - но млъкни сърце... неволи на деня ) .

Тракийските ритуали се отличавали с голяма пищност, но от друга страна и с голяма тайственост. Навярно това по-сетне сложило своя отпечатък и върху християнството, което на изток се отличава със своя мистицизъм. Затова е доста трудно да се каже днес каква е била същността на повечето тракийски обичаи и обреди.

Но от това, което съм виждал от ритуаала, е че жаравата се оформя в кръг, около който се наръсва с вода. Тракийски ритуал сворзан с огъня е описан от Плутарх във връзка с Александър Велики и Август - по издигането на огъня след изливане на ритуално вино се установило, че те двамата ще станат велики владетели. В случоя кръгът от жарава най-вероятно бил символ на слънцето и бог Сабазий с прозвища Залмоксис и Кибезелиус. Иконата пък в ръцете на танцьорите най-вероятно в по-раншен вид е била оброчна плоча. Една друга особеност отличаваща изтока от запада е че изтока е бил по-склонен към картинни и релефни изображения, а по-малко към склуптурна украса. Триизмерната склуптура, която може да се свърже с тракийските божества е рядкост, както и намереното в днешните бълг. земи, което може да се свърже с християнството. Разбира се това, което е достигнало до нас често е релефни оброчни плочки и икони, заради по-голямата устойчивост на материала. Картините върху дървена основа най-вероятно са били много повече, но за съжаление живопистта се е съхранила предимо като стенописи по сгради.

На нестинарките приписвали способността да гадаят, което също е свързано със Сабазий-Залмоксис, който в гръцкия култ може да се свърже с божествата Аполон, Асклепий, Дионисий и Хелиос. Гадаенето на нестинарките следователно ще е произтичало от Сабазий - Аполон.