Житие наше горкое-нов българо-сръбски конфликт

[RIZAR]

Отец Йоан: Поех си кръста, за да служа на Бога и на моите сънародници Потребителски рейтинг: / 3

Лош материалДобър материал Автор В-к "Над 55" петък, 09 октомври 2009 span.joshide { display:none; } На 12 септември т.г. в БТА в София се проведе пресконференция, организирана от четири неправителствени организации в Западните покрайнини – Хелзинкския комитет на българите в Сърбия, Културно-информационния център в Босилеград, Демократичния съюз на българите в Сърбия и Национално движение ”Западни покрайнини”, във връзка с отказа на вранският епископ Пахомий да разреши освещаването на храма ”Св. Иван Рилски Чудотворец” в село Паралово. На конференцията присъстваше и отец Йоан, към който с основание имаше засилен медиен интерес. Помолихме го да коментира за в. ”Над 55” събитията, свързани с построяването и неосвещаването на храма, както и да разкаже само за нашия вестник неща, които са се случили два дни след злополучния 31 август.

- Отец Йоан, вие станахте известен в България във връзка със събитията в село Паралово и отказа на вранския епископ Пахомий да разреши освещаването на българския храм ”Св. Иван Рилски Чудотворец”. Разкажете ни нещо и за себе си!

- Светското ми име е Занко Станойков. Роден съм в босилеградското село Горно Тлъмино в бедно семейство, в което рано останах сирак. Станах йеромонах с духовното си име Йоан, след като завърших Софийската духовна семинария в размирно време през средата на 90-те години на миналия век, когато Милошевич водеше войни на територията на бивша Югославия. Поех си кръста, за да служа на Бога и да помагам на моите бедни и изстрадали сънародници в Босилеградско. Аз съм първият свещеник в Босилеградско, който след 1945 г. се е осмелил да служи на български език в Западните покрайнини. Крайната ми цел е да построя манастир в Паралово и да се посветя на службата в него.

- Това явно не се е харесало на вранския епископ Пахомий и затова ви изпраща да служите в селата Рибарци и Паралово.

- Пахомий навремето ме предупреждаваше ”Ако искаш да бъдеш в Босилеград свещеник, трябва да напуснеш Софийската семинария и да се запишеш в Сърбия”! И след като не ме пречупи, бях сменен от длъжността настоятел на босилеградската черква, като на мое място бяха доведени двама сръбски свещеници от Босна. След време ми бяха отнети и тези две енории и бях изпратен да служа без заплата в бедното село Бистър, в което са останали да живеят главно възрастни хора в 20-30 домакинства. Искам да помагам на хората, като работя за тях безплатно. И да общувам с тях на майчиния ни български език.

- Освен тези, още някои неща подразниха Пахомий!

- Да, аз пишех за списанието ”Бюлетин” на религиозни теми, събирах средства за възстановяването на църквата ”Св. Петка” в село Рибарци, възстанових традиционния селски събор в селото!

Възстанових забравената българска традиция с ваденето от реката на Богоявленския кръст. И успях да събера средства за построяването на църква, носеща името на български светец - ”Св. Иван Рилски Чудотворец”. Защото в Западните покрайнини нямаме храм, назован на негово име.

Епископът постоянно ми подмяташе сърбизираното име на светеца ”Св. Йован Рилски” вместо ”Св. Иван Рилски”, а духовното ми име ”Йоан” изговаряше като ”Йован”.

- Бяхте обвинен от Пахомий в непослушност, общуване с разколническата Черногорска православна черква, носене на кръст без благословия на епископа и занимаване с политика! Забравих ли още нещо!?

- Много са обвиненията, които епископ Пахомий отправя по мой адрес, но премълчава, че аз съм бил систематично подлаган на тормоз и унижение от сръбския йерей Миодраг Драшко и от назначеното от епископа църковно настоятелство в Босилеград, които редовно пишеха докладни записки срещу мен, в които съм оклеветяван, даже представян за държавен враг ”номер едно”. Да не говорим за заплахите, които получавах по телефона ”Бягай оттука, българино!” и ”Какво правиш тук!?” Ако бях проявил пълна послушност към епископ Пахомий, трябваше да стана агент на сръбската Държавна сигурност и черквата ”Св. Иван Рилски” изобщо нямаше да я има. Накрая се стигна до нелицеприятния факт да ми бъде забранено да участвам във водосвета на 31 август.

- По-скандалното е, че църквата не беше осветена, както беше обявено предварително!

- Това е върхът на скандала, който предизвика протестите на босилеградските българи! Хората от село Паралово се подписаха всички до един в моя подкрепа. Най-авторитетните български организации от Западните покрайнини и кметът на Босилеград също застанаха зад мен. Всекидневно получавам моралната подкрепа на граждани, медии и организации от България. Но... Но Българската православна църква мълчи, сякаш става дума за хора от друга планета! Най-нелогичното в цялата тази работа е мълчанието на Българската православна църква, която също участва с дарение от 7 хиляди евро за построяването на храма. 32 хиляди евро е дарила Дирекцията по вероизповеданията към МС, която и на мен ми помага, и само 2,5 хиляди сръбското Министерство по вероизповеданията. Сред дарителите са и кметството на Босилеградска община, както и хора с личните си дарения. Явно БПЦ мълчи с цел да не обиди с нещо сръбската църква. Аз друго обяснение нямам.

- А аз пък нямам обяснение за постъпката на пратеника на президента Борис Тадич, отговарящ за църковните въпроси. Какво ти каза въпросният представител на властта?

- Срещна се с мен в двора на Босилеградската църква, като предварително беше изпратил да ме извика един църковен настоятел. На разговора присъстваха още двама свещеници и председателят на църковното настоятелство. От разговора с него останах с впечатлението, че ми отправя открити заплахи. Каза ”Някой за това ще отговаря”, ”Някой може да манипулира с вас”, а когато се опитах да обясня ситуацията, бях прекъсван от двамата сръбски свещеници и църковния настоятел. После ми каза, че ходил и в училището, но никой не се оплаквал пред него от сръбската държава. А когато му казах, че ще съдя епископ Пахомий в Страсбург, той подскочи с думите: ”Значи ще съдиш сръбската държава!?” После ми подхвърли следната реплика ”Ако теб са дошли да подкрепят от България, в защита на отец Драшко (сръбския свещеник - бел. на ред.) могат да дойдат и сърби от Босна!” Коментарът е излишен!

За съжаление на фанариотите етнофилетизма, не е българска ерес, нито пък си е отишла бъзвъзвратно с изминалия 20-ти век.

Сърбите които вземаха най-голямато парче от Балканската баница, получиха накрая заслуженото.

Територията на днешните сръбски земи, няма нищо общо с древните територии на сръбските племена.

Заемайки изключително границите и приближавайки се плътно административно към земите на бившия Белградски пашалък от Османската империя, днешна Сърбия е организирана на територия, която е било изключително българско владение с кратки паузи, за периода V-XIIIв.

Отнемайки Македония на България и Западните покрайнини (Нишко, Тимошко и Босилеградско), сърбите тотално загубват възможността да излязат на морска граница.

Затова и днешните недорасли нито за Богословие, нито за политика сръбски владици, се заканват на лошите бугари със бошняшките сърби.

Житие наше горкое и многострадалное, така нито сърбите ще си вземат Босна, нито по някакъв начин ще докажат, че бугарите са прави српи.

Сега очаквам отец Йоан, който тази година ми гостува и ми разказа подробно положението си, да бъде пратен от 9-та в 50-та глуха-

Това явно не се е харесало на вранския епископ Пахомий и затова ви изпраща да служите в селата Рибарци и Паралово.

, а нищо чудно да се стигне и до низвергването му от сан(ако БПЦ не го защити) .