Нашето детство (през соцализма)

[Elemag]

http://detstvoto.com/index.php

[КГ125]

Ооо, чудесен сайт! Жалко, че такива няма как да се направят и за предните периоди. Историята "на живо" :):)

Ето това http://detstvoto.com/index.php?newsid=2071 го бях забравил......

Редактирано Октомври 15, 2009 от КГ125

[resavsky]

И все пак не бих сменил моето детство с това на сегашните деца.Мдааааа колкоко спомени.Кой каквото ще да говори но не беше никак лошо да си дете в България през 80 те години на 20 век.

[КГ125]

О, разбира се, че не!!!

Ще си изкривм душата, ако кажем нещо лошо за детството по това време )

[resavsky]

Да липсват ми "Арабела" и "Синьо лято",сиропа от 6 стотинки,сладкарница "Захарно петле"пионерските сборове,кръжоците,манифестациите,лентите "отличник",ученическите бригади,пионерските поръчения,пушенето по мазетата,стрелбищата, маратонките "Ромика",електронните игри които бяха невиждан лукс.Мачовете в събота които целият град чакаше /днес дори мачовете не са същите/ и висенето в понеделник сутрин пред кварталния РЕП за вестник "Народен спорт" от 5 стотинки.

[КГ125]

Пионерската част не ми липсва - много ни досаждаха там, а ме караха да нося и едни знамена като палячо.

Останлото обаче си беше ВЪРХА!

Провървя ни с това, че детсвото и юношествоно ни свършиха преди политиците да заменят свободата на децата за ролери, мобилни телефони, звездни академии и бейк ролс

"Ако сте дете на 60-те и 70-те години на миналия век, поглеждайки назад няма да повярвате, че сме доживели до ден днешен.

Защото като бяхме деца ние се возехме в автомобили без колани за безопасност и въздушни възглавници. Разходката с конска каруца в топлите летни дни беше за нас неописуемо удоволствие. Леглата ни бяха изрисувани с цветни боички с високо съдържание на олово. Лекарствата не стояха "далече от деца" а в кухненските шкафове, чиито врати не винаги се затваряха. Пиехме вода от чешмата, а не от пластмасови бутилки и на никого не му идваше на ум да кара колело с каска на главата. С часове си майсторяхме тротинетки от стари дъски и отпадъчни материали, а после когато се озовяхме в бодливите храсталаци не го превръщахме в проблем. Излизахме от къщи рано сутрин, играехме по цял ден и се връщахме дълго след като запалеха уличното осветление, разбира се, там където имаше такова. По цял ден никой не знаеше къде сме. Нямаше мобилни телефони! Трудно е да си го представим сега, нали?

Разранявахме си ръцете и краката, чупехме си кости и си избивахме зъбите, но никой, никого не даваше под съд за това. Помните ли как сме се били до кръв и ходехме целите в синини, но не обръщахме внимание на това. Ядяхме мазни банички, сладоледи, пиехме лимонада и никой не затлъстя. От една бутилка отпивахме по няколко човека, и никой не умря от това. Нямахме компютри, електронни игри, кабелна телевизия със 165 канала, компакт дискове, безжични телефони и интернет. Цялата тайфа гледаше анимационни филми на стената у някой приятел, въртени на прожекционен апарат, защото нямаше и видео.

Затова обаче имахме приятели. Пързаляхме се с кънки, пущахме лодки-самоделки по реката, висяхме по оградите на училищните дворове и бърборехме за кокво ли не. Когато искахме да видим някой приятел просто отивахме до тях, чукахме и звъняхме по вратата на дома му докато не ни отвори. Помните ли? Без уговорки и въпроси. Сами! Сами в този жесток и опасен свят! Без охрана! Как сме оцелели?

Измисляхме игри с бухалки и консервени кутии, беряхме ябълки от чуждите дворове и ядяхме череши с костилките, но не ни пораснаха черешови дървета от коремите. Всеки път групово се записвахме на футбол, баскетбол или волейбол, но не всички ги приемаха в отбора. Тези които не ги одобряваха, се научиха да се справят с разочарованието.

Някои от нас не бяха толкова съобразителни колкото останалите, и повтаряха същия клас. Контролните и изпитите не бяха на 10 нива, а оценките бяха от двойка до шестица на теория и обикновени тройки на практика. През междучасията се пръскахме с вода от стари многократно използвани спринцовки. Но носехме отговорност за постъпките си и бяхме готови за последствията. Нямаше зад кого да се скрием. И през ума ни не са минавали мисли за това, че можеш да се скриеш от ченгетата или да се откупиш от армията. Дори родителите ни през онези години заставаха винаги на страната на закона. Представяте ли си!

Тези поколения родиха хора, които са готови да рискуват и да се справят с най-различни проблеми. Ние имахме свобода на избора, право да печелим или да губим, бяхме отговорни. Ако и вие сте от това поколение ви поздравявам. Защото на нас ни провървя! Провървя ни с това, че детсвото и юношествоно ни свършиха преди политиците да заменят свободата на децата за ролери, мобилни телефони, звездни академии и бейк ролс... С тяхно съгласие... За тяхното собствено благо...

Един от вас"

[Skubi]

Здрасти!

Ами младите не осъзнават, че тези чудесни времена за тях са сега......

[ISTORIK]

Има още един сайт, колекциониращ такива спомени - детски и недетски. Проектът се казва "Аз живях социализма".

http://www.spomeniteni.org/

Беше издадена и книга с част от разказите. Възможно е, ако се появят още нови разкази, да има и втора книга.

Ето и разказите:

http://www.spomeniteni.org/razkazite.php

Редактирано Октомври 16, 2009 от ISTORIK

[КГ125]

Да имате информация защо е затворен този сайт?