Дмитрий Иловайский (1832-1920) - алтернативен академист

[Иванко Тертер]

Дмитрий Иванович Иловайский (1832-1920)

“… НО МОИТЕ ОСНОВНИ ПУНКТОВЕ НИКОЙ НЯМА ДА ОПРОВЕРГАЕ, ИЛИ ИСТОРИЯТА – НЕ Е НАУКА. ПОВТАРЯМ ТОВА СМЕЛО И РЕШИТЕЛНО” /1890 г./

След като темата за термина “славяни, sclavus – социална категория зависимо население в римското право и летописи” бе насочена в раздел алтернативна история, вкарвайки в раздела имена с отношение по темата, като: Юстиниан, Константин Багрянородни, Стефан Душан, Мачей Меховски, е време да се насочим и към по-късни историци и трудовете им.

Време е да вкараме в раздел “алтернативна история” Руската академична наука от ХІХ - нач. ХХ век, чрез видния й представител Дмитрий Иловайский, по чиито учебници са учили няколко поколения руски гимназисти отпреди т.нар. “ВОВ” през 1917-1920 г.

“… настоящую славу Дмитрию Ивановичу принесли составленные им гимназические учебники, по которым несколько десятилетий подряд училась вся Россия”.

А чрез него и трудовете му и българските му последователи - преводачи – Христо Ботев и Никола Михайловски!

Несъмнено е голям пропуск, че не е бил наречен от свои български мастити колеги от нач. на ХХ век – руския Ганчо Ценов… или пък Ганчо – “българския Иловайский”. Защо не са нарекли така Ганчо наистина?? Независимо от различията, по същество стартовата им научна основа в изследванията им /призмата/ е една и съща.

Биография достойна за един “алтернативен капацитет”:

Дмитрий Иванович Иловайский, известный русский историк, публицист, педагог, а также активный участник монархического движения

За проявленные в гимназии успехи педагогический совет рекомендовал юноше продолжить свое обучение в Московском университете, на историко-филологический факультет которого Дмитрий Иловайский вскоре и поступил.

В университете Д.И.Иловайский также проявил себя как один из лучших студентов.

Когда в 1853 году разразилась Восточная (Крымская) война. Врачи обнаружили у студента Иловайского туберкулез, и молодому человеку ничего не оставалось, как отказаться от своей благородной затеи /бел. поступить добровольцем/.

Впрочем, в следующую войну с Турцией (1877-1878 годов) уже известным историком Иловайский все-таки побывает на фронте, и будет находиться в самом центре событий – под Плевной – стремясь разобраться в причинах неудач Русской армии.

В Рязани Иловайский познакомился с писателем М.Е.Салтыковым-Щедриным и вошел в кружок местных либералов, обсуждавших грядущие реформы по освобождению крестьян. Однако со временем он разочаровался в либерализме и перешел на славянофильские позиции.

В 1858 году Иловайский защитил магистерскую диссертацию по теме "История Рязанского княжества", за которую был удостоен Уваровской премии Академии наук. Получив степень магистра, Дмитрий Иванович некоторое время в качестве адъюнкта преподавал на юридическом факультете Императорского Московского университета по кафедре всеобщей истории, но уже в 1862 году навсегда оставил преподавание, всецело посвятив себя исторической науке, публицистике и изданию гимназических учебников.

Через восемь лет, в 1870 году Д.И.Иловайский с успехом защитил докторскую диссертацию – "Гродненский сейм 1793 г.: Последний сейм Речи Посполитой". С этого времени начинается неуклонный взлет его научной карьеры. Иловайский становится членом целого ряда научных обществ. Большой успех приносит ему изданная пятитомная "История России" (охватывавшая период с древнейших времен до царствования Алексея Михайловича), над которой историк работал более 30 лет.

Но настоящую славу Дмитрию Ивановичу принесли составленные им гимназические учебники, по которым несколько десятилетий подряд училась вся Россия.

Работавший до последнего дня, Дмитрий Иванович Иловайский скончался 15 февраля 1920 года в "Доме у Старого Пимена", немного не дожив до 88 лет.

Български преводачи на изследвания на Д.И.Иловайский

БОТЕВ, Христо – преводач на това изследване на Д.И.Иловайский

За славянското произхождение на дунавските българе. Изследование от Д. Иловайски. (Превод от русски) [на Хр. Ботев]. Букурещ, Издало “Дружеството за разпространение на полезни знания”, 1875. (В печатницата на “Знание”.) 1, 119 с. 8”.

М. Стоянов никъде не казва по какъв начин е засвидетелствано преводачеството на Ботев. Балан не посочва прев., Погорелов има съмнения, че прев. е Л. Каравелов.

МИХАЙЛОВСКИ, Никола Стоянов –преводач на изследването на Д.И.Иловайский

Ръководство към всеобщата история. Съставил Д. Иловайский. Превел Н. Михайловский. Част първа. Древнийт мир. Издание първо. Книгопродавница Момчилова и Сие в Търново и Русе, 1873. (Във Виена, у книгопечятн. Л. Сомер и друж.). 3, 338 I с., 2 карти. 8”.

ОСНОВНИ ОБЩИ ПОСТУЛАТИ:

1. Абсолютно отричане на скандинавската основа в историята на Русия, без зачитане на наложени след ХVІІІ век научни авторитети!

Целый ряд почтенных тружеников науки потратил много учености и таланту на то, чтоб объяснить, обставить эту легенду и утвердить ее на исторических основаниях; напомним уважаемые имена Байера, Струбе, Миллера, Тунмана, Стриттера, Шлецера, Лерберга, Круга, Френа, Буткова, Погодина и Куника. Техни продължители, макар и с “особено мнение” Ломоносов, Татищев, Эверс, Нейман, Венелин, Каченовский, Морошкин, Савельев, Надеждин, Максимович и др. Други “скандинависти” - легендаристи: В области русской историографии поле оставалось доселе за системой скандинавоманов; назовем труды Карамзина, Полевого, Устрялова, Германа, Соловьева.

2. Отбелязва източник – византийския писател Синкел: “Скити, името на които на родния език е Готи”!

«Скифы, которым на родном языке имя Готы» /византийского писателя (Синкела)/

3. Готската теория, за него, е също така несъстоятелна, както и Скандинавската!

Готская теория так же несостоятельна, как Скандинавская!..

НАЙ-ВАЖНОТО ЗА БЪЛГАРИТЕ:

"О славянском произхождении дунайских болгар", «Русский Архив». 1874 г. Июнь. Доказательства исторические;

1. Погром на тюркско-финската и чудски теории за произхода на древните българи!

2. Открива следната зависимост на скачени съдове, заложена от немската /Виенска/ историческа школа: Руските норманисти скоротечно превръщат своите нормани в славяни, така както българските тюркисти по аналогия прераждат древните българи в славяни. По този начин тези две мними теории се опират една на друга!

3. Българската писменност възниква в периода от време между втората половина на VІ-първа четвърт на VІІІ век. Но каква ще е била тази писменост? Разбира се, “славянската”! /бел.: кавичките от мен/

4. Изследването за началото на Русь, както казах, ме сблъска, между другото, на въпроса за народността на древните българи. А преосмислянето на този въпрос ме доведе до убеждението, че преди това решение бе основано на явни недоразумения и предвзети тълкования.

5. Същата немска наука, която е построила норамнската система на Руси, е видяла в българите някакъв турански произход.

6. Онези седем славянски рода, които е заварил Аспарух /по-точно Есперерих/… са били най-вероятно българи, преселението на които зад Дунав е станало, в крайна сметка, две столетия до Аспарух!

7. Българите са от арийска народност.

8. За да се спаси мнимото туранство на българите, се оказва необходимо да се прибегне към такива произволни, не основани на никакви исторически свидетелства гадания, като малочислеността на българите и присъствие на славяни в някаква българска орда още преди преселването зад Дунав. На какви източници е основано това?

9. Въобще няма такива примери, някакъв господстващ народ бързо да изгуби своя език, приемайки християнство. Нищо подобно историята никъде не ни представя.

10. Не може да не се отбележи, че във въпросите за неславянството на русите и българите петербургската унверситетска наука се намира под непосредственото влияние на Санкт-Петербургкската академия на науките и най-вече на А.А.Куник.

11. И така, аз обвинявам своите противници по дадените въпроси в силна недостатъчност на истински критически прийоми, в навлизане към дребнавости, въобще към предмети, нямащи сериозно значение, и в изпускане от поглед на главните и важни страни.

12. Но моите основни пунктове никой няма да опровергае, или историята – не е наука. Повтарям това смело и решително.

13. Кому първоначално е принадлежало самото име хуни? Много е възможно, че то от самото начало е принадлежало на славянобългарите, и от тях вече е пренесено от гръко-римските писатели за някои други народи, а не обратно.

14. Немското мнение за туранството на хуните е послужило за изходен пункт на антиславянската теория по отношение на българите, тъй като някои източници отнасят последните към народа на хуните.

15. Кои са били самите хуни през ІV век и времето н аАтила?... Изследването на този въпрос волю-неволю ме довежда към преосмисляне на туранската теория за народността на хуните.

16. Венелин е бил най-близко до истинския корен на древните българи, но получил силно противодействие от “ самите славянски учени, во главе с Шафарик. Така силно бе подчинението им към своите учтели немците даже в сферата на славянската наука”!

17. Българите… “Ако ни е ги намираме славяни в ІХ век, отиваме по-нататък назад във вековете и не забелязваме ни най-малка промяна, никакви факти, които да противоречат на това славянство, или да указват на някакво превръщане в славяни на някаква чужда народност, то естествено имаме пълно право да заключим, че българите винаги са били славяни.

18. Ние идваме до убеждението /съвършено съгласно източниците/, че след разрушение на царството на Атила хуните не са и мислили да се загубват някъде на изток или да се провалят вдън земя.

19. … Разделили се отново и продължили да живеят, като различни племена, бидейки известни на византийските и латински писатели под различни племенни имена, като – болгар, кутургури, утургури, ултинзури, бургунди, савири и т.п.

20. Следователно, ако българите, бидейки славяни, в същото време били тъждествени с хуните, то хуните се явяват не някой друг, а славяни.

21. Обръщайки се към известния списък на българските князе … намираме потвърждение на това, че дунавските българи не само били потомци на хуните на Атила, но и княжеският им дом произхождал от него по права линия!

22. Есперерих … “при който българите завоювали земята на юг от Дунав”!

23. Атила обичал и ласкаел Ирнах повече от другите си деца, защото някакви предсказатели обявили, че само посредством това момче ще се продължи неговия царския род. Доста любопитно, че това предсказание се оправдало чрез българските князе, основали ново Хунско царство по долния Дунав!

24. Сега, когато започваш внимателно да се вглеждаш в съчинената от французина Дегин поддържана от немците туранска теория на хуните, се удивляваш даже, как е могла тази теория толкова дълго време да е господстваща в науката при своите лабилни /клатещи се/ основания!

25. А на какво тя, най-вече, е била основана? Просто на неверни тълкования на някои риторически изказвания на двама латински писатели, Амиан Марцелин и Йорнанд, изказвания, отнасящи се към външния вид и образа на живот на хуните. /по нататък описва описанието, че хуните правели нарези по бузите на децата, за да не им расте брада или да е рехава, обезобразявали лицето и др./

26. И така, известието, обратно, свидетелства за арийската, а не туранска народност на хуните!

27. И ако той /бел. Прокопий/ и Йордан още не наричат хуните и българите славяни, то аз вече няколко пъти указвах, че названието това в тези времена още не е било разпространено на всички славянски народи /бел. !!!/ и че под славяни тогава се имали предвид преимуществено западнобалканските или западнодунавски славяни, а не източните. /бел. от мен – защо??/

28. Поборниците на туранофилската теория … следвайки Дегин, свързали някак си хуните с монголския народ Хионгну от китайските летописи и ги задължили да се заселят от Средна Азия в Европа през втората половина на ІV век по Р.Х. Но такова мнение е съвършено произволно и противоречи на положителните свидетелства на източниците.

29. Ето как невисоко е стояла историческата критика още по времената на Нибур и Шафарик!

30. Въпросът за хуните е от изключителна важност за правилното решение за историята на славяните!.

31. Изучавайки този въпрос “ще се хвърли светлина и на много частни въпроси от славянската история, между другото и на въпроса за началото и разпространението на църковно-славянската или българска писменост”!

32. Широкото разпространение на тази писменост между славянските народи ще ни се стори тогава разбираемо, когато узнаем че хуни-българи са били многочислено и някое време господстващо славянско племе.

33. Ако обрънем внимание, че в ІХ век част от Панония била още заета от хуни-българи, то може би ще се изясни защо Кирил и Методий се явили в Панонска Моравия с българския превод на Светото Писание, защо най-добрия прием Методий е намерил при княза Платненски Коцел /т.е. в собствена Панония/, и защо неговите панонски ученици после отишли именно в България.

34. Разбира се поборниците на немските домисли за туранството на българите и хуните още дълго и усърдно ще произвеждат натиск над славянските учени по тези въпроси, но толкова повече доказателства ще се пробият навън и ще се възведе в науката историческа правда!

Източник:

http://www.history.vuzlib.net/book_o067.html - “Начало Руси” /1890 г., Д.И.Иловайский.

[Aspandiat]

Обобщението на горния пост е шизофренен руски панславист!

Иловайски, не наш Иванко! (едно важно уточнение )

[RIZAR]

Обобщението на горния пост е шизофренен руски панславист!

Иловайски, не наш Иванко! (едно важно уточнение )

Това е безпарднонен коментар, Аспандиата.

Шльоцер и Тунман са много готини, а Иловайсаки е луд панславист, хайде, хайде и на мен ми дойде множко вече ....