Мистерията за Д. Б. Купър

[astrologa]

Изчезването на Д. Б. Купър на 24 ноември 1971 г. е интересна история. Този престъпник успява да се измъкне от закона, след като отвлича пътнически самолет и след това скача с парашут от него и потъва в неизвестност с огромна сума пари, получени като откуп.

Остава загадка как Купър успява да избяга въпреки предприетата мащабна операция по залавянето му. Парашутът му се приземява в гориста местност, скрита под дебела снежна покривка. В продължение на повече от месец над 300 агенти на ФБР претърсват щателно района, но не откриват и следа от Купър.

Отвличанията на самолети са доста чести явления в периода между 1967 и 1972 г., когато наброяват над 150. Зад повечето стоят политически мотиви. Купър е първият, който се възползва от слабостта на въздушната охрана, за да извлече финансова изгода.

При планирането на операцията Купър отделя специално внимание на избора на самолет и прави необходимото, за да се качи на „Боинг 727". Причината е, че това е единственият пътнически самолет, чиито стълби се спускат от отвор в самия край на корпуса, под опашката. Този отвор позволява на Купър да предприеме дръзкия скок с парашут. По-късно всички „727" са модифицирани, за да се избегнат подобни инциденти.

Купър започва осъществяването на плана си, като си купува еднопосочен билет от Сиатъл до Такома за полет 305 на „Нортуест Еърлайнс". Въпреки че е пълен едва наполовина, самолетът му осигурява повече от достатъчно заложници. Докато са все още на пистата в Сиатъл, той подава на една от стюардесите бележка, в която са изложени исканията му за 200 000 долара в небелязани банкноти, четири парашута и, според сведенията, „никакви глупости".

За лош късмет стюардесата погрешно взема бележката за предложение от негова страна и я прочита едва когато самолетът се издига във въздуха. Когато впоследствие отива да говори с него, той й показва съдържанието на чантата си, където има предмет, наподобяващ бомба.

Самолетът променя курса си и се връща в Сиатъл, където чака ФБР Вместо да щурмуват боинга, приемат исканията на Купър за откуп и парашути, като преди това правят опис на серийните номера на всичките 10 000 двайсетдоларови банкноти. ФБР не може да рискува да манипулира парашутите, защото не се знае дали Купър няма да вземе заложници при скока.

След като получава каквото иска, Купър настоява самолетът да поеме курс към Мексико. За да скочи с парашут, са нужни определени условия: самолетът да лети със спуснати колесници и задкрилки, за да се забави движението му; скоростта да не надвишава 273 км/ч, а височината - 3048 м.

Пилотите приемат условията, но си дават сметка, че не могат да стигнат до Мексико без презареждане, и затова информират Купър, че се налага да се приземят в Рино. Купър безропотно се съгласява. Впоследствие става ясно, че явно изобщо не е имал намерение да ходи в Мексико.

Самолетът поема курс към Рино, но скоро след излитането екипажът, затворен в пилотската кабина далеч от Купър, забелязва, че индикаторът за отваряне на задния люк свети. След десетина минути, в 20, 11 часа, се усещат леки вибрации и предположението е, че Купър е скочил. Тогава го виждат за последен път.

Изглежда, Купър не само е бил специалист по бягствата, но и изключително издръжлив, тъй като скача при изключително тежки условия. Само с костюм, обувки и парашут,

той скача от значителна височина в окото на снежна буря. Според изчисленията температурата на въздуха на височина 3048 м е -22°С, а при наличния вятър усещането е за -57°С.

Дори и да е оцелял при такъв скок (което е възможно, тъй като би трябвало да е прекарал във въздуха по-малко от минута), на Купър му се е наложило да се приземи безопасно в гора при непрогледна тъмнина и да намери начин да се измъкне, без да умре от студ и без властите да го хванат.

ФБР предприема мащабна операция, като включва в търсенето всички налични ресурси. Служителите определят подлежащия на претърсване район, като по информацията от екипажа на полета правят предположение къде може да се е приземил беглецът. Освен това са направени опити за преследване както със самолети, така и с хеликоптери, и е предприето масирано издирване по суша.

Не са открити никакви следи от Купър и ФБР остават озадачени от бягството.

Мистерията се задълбочава почти 10 години по-късно в другия край на страната. През февруари 1980 г. във Ванкувър, Вашингтон, момче на име Брайън Инграм открива част от парите, докато копае дупка край брега на реката. Банкнотите са в лошо състояние, но серийните номера са разчетени и се оказва, че съвпадат с някои от използваните при откупа. Но местоположението на откритите банкноти и техният брой създават още по-голямо объркване сред властите. От една страна, те се намират доста далеч от мястото, където скача Купър, а, от друга, Инграм намира само 5800 от първоначалните 200 000 долара.

Въпреки че находката води до извода, че Купър или поне част от откупа е оцелял, остават множество въпроси. Къде е Купър сега? Къде са останалите 194 200 долара? Дали парите са заровени, за да послужат като примамка? Дали Купър е измамил всички, като е скочил не тогава, когато се смята, и така е провалил изчисленията на ФБР? Дали е имал съучастник, който го е чакал? Каквито и да са отговорите, изключителната постъпка на Купър остава едно от най-озадачаващите и най-известните неразкрити престъпления в днешно време.