Кои са тези "нендери"?

[nikibars]

Между владениями болгар 76 и владениями искилей, тоже принадлежащих к болгарам, находится область мадьяр. Эти мадьяры - тюркское племя. Их начальник выступает в поход с 20 000 всадников; этого начальника зовут кенде. Кенде - титул их главного царя; титул того начальника, который заведует делами, - джыла; мадьяры делают то, что приказывает джыла. Им принадлежит равнина, вся покрытая травой, и обширная местность; длина и ширина их владений - 100 фарсахов. Их владения прилегают к Румскому морю 77. Они живут между [этими двумя] реками. С наступлением зимы каждый, кто раньше удалился от реки, возвращается к берегу ее и проводит там зиму; они занимаются рыболовством и этим живут. [На берегу] той реки, которая находится влево от них, в сторону славян, живет народ из румийцев; все они - христиане; их называют нендерами (?): они многочисленнее мадьяр, но слабее их. Из этих двух рек одну называют Итилем, другую - Дунаем. Когда мадьяры живут на берегу реки, они видят этих нендеров; над областью нендеров, на берегу реки, возвышается высокая гора, по склону которой течет река. За горой живет народ из христиан, которых называют мардатами (?); между их областью и областью нендеров 10 дней пути. Они составляют многочисленный народ; их одежда походит на одежду арабов [и состоит] [59] из чалмы, рубахи и джуббы. У них есть пашни и виноград; воды у них текут [только] по поверхности земли; подземных каналов нет. Говорят, что они многочисленнее румийцев. Они составляют особый народ; торговлю ведут преимущественно с арабами. Та река, которая находится по правую сторону мадьяр, течет по направлению к стране славян и оттуда к стране хазар; эта река больше другой. Область мадьяр вся покрыта деревьями и болотами; земля пропитана сыростью. Все они производят набеги на славян, постоянно налагают на славян оброки и обращаются с ними, как со своими военнопленными. Мадьяры - огнепоклонники. Они производят набеги на славян и русов, уводят оттуда пленных, привозят их в Рум и продают. Эти мадьяры - люди красивые и видные; их одежда сделана из парчи, их оружие - из серебра и. .. 78. Они постоянно нападают на славян; из страны мадьяр до страны славян 10 дней пути. В ... славян есть город Вантит (?). Относительно сватовства у них есть следующий обычай. Сватаясь на какой-нибудь женщине, жених уплачивает калым из большего или меньшего количества лошадей, сообразно своему богатству. Во время переговоров о калыме отец невесты приводит отца жениха в свой дом, собирает все, что у него есть из мехов горностаев, бобра, белки, куницы, лисицы... 79; он выбирает 10 мехов, свертывает их на ровном месте, привязывает их к лошади отца жениха и отпускает последнего домой. Тот присылает за невестой условленный калым из лошадей, денег и товаров; тогда ту женщину приводят к нему в дом 80.

[Иванко Тертер]

Риза Бариев

ВОЛЖСКИЕ БУЛГАРЫ: ИСТОРИЯ И КУЛЬТУРА

http://kitap.net.ru/bariev5.php

"Персидский аноним, кроме внутренних болгар, упоминает родственное им племя венендеров, обитавшее к востоку от них, т.е. унногундуров, о которых пишет в своем письме и хазарский царь Иосиф. Персидский географ отмечает: “К востоку от нее (от страны венендеров - Р.Б.) - Барадасы, к югу от нее - Хазары; к западу от нее - горы; к северу от нее - Мадьяры. Они (венендеры) трусливы, слабы, бедны; доходных статей у них мало” . Из этого описания можно судить, что венендеры (унногундуры) занимали район севернее от места впадения Северного Донца в Дон , ибо только от него на западе “горы” - Донецкий кряж, на юге хазары, а на севере - мадьяры (буртасы)".

Той го извежда, като "венендери" /т.е. уногундури/ - нендер/ нундур - заемали са района на р. Дон.

[проф. Добрев]

Риза Бариев

ВОЛЖСКИЕ БУЛГАРЫ: ИСТОРИЯ И КУЛЬТУРА

http://kitap.net.ru/bariev5.php

"Персидский аноним, кроме внутренних болгар, упоминает родственное им племя венендеров, обитавшее к востоку от них, т.е. унногундуров, о которых пишет в своем письме и хазарский царь Иосиф. Персидский географ отмечает: “К востоку от нее (от страны венендеров - Р.Б.) - Барадасы, к югу от нее - Хазары; к западу от нее - горы; к северу от нее - Мадьяры. Они (венендеры) трусливы, слабы, бедны; доходных статей у них мало” . Из этого описания можно судить, что венендеры (унногундуры) занимали район севернее от места впадения Северного Донца в Дон , ибо только от него на западе “горы” - Донецкий кряж, на юге хазары, а на севере - мадьяры (буртасы)".

Той го извежда, като "венендери" /т.е. уногундури/ - нендер/ нундур - заемали са района на р. Дон.

проф. Иван Добрев, ЕТИМОН И АПЕЛАТИВ НА БЪЛГАРСКОТО НАРОДНОСТНО НАЗВАНИЕ

Неоспоримо, но и по-нататъшно потвърждение илюстрация на целия този ономастичен номинативно-семантичен процес е съобщението на Мовсес Хоренаци (410-490), че земята на българите е “във Великата Кавказска планина, в Страната на българите”, което допълнение безспорно трябва да се разбира в смисъл, че “Страната на българите” е в една, неясно колко обширна област на “Великата Кавказска планина”, и същевременно тяхното назоваване като планинци и на Кавказ посредством назв. *вананддор, както повече от сигурно трябва да се възстанови на основата на хазарското изписване без гласни от средата на Х в. в-н-н-три и на персийското изписване от Х в. в-н-н-д-р, от една страна и от друга страна, на чувствително по-ранните влъндур при Мовсес Хоренаци, но олхонтор при Ананий Ширакаци, като същевременно се държи преди всичко сметка за това, че беззвучният съгласен зв. т, както и при гореанализираните случаи с основния фонетичен вариант болкар и нарси туркан, е в действителност източноарменската субституция на първично-изконния съответен звучен съгласен зв. д, потвърдено не само от персийското изписване, но и от наличието му в собствено унгарското название за българите етнм nandor.

Завършващата съставка -дор на назв. *вананддор много силно тревожи безметежния сън на епигоно-адептите популяризатори на Нашенеца дори в Презморски страни и техните консултанти университетски преподаватели езиковеди, които, разбира се, изобщо не пропускат случая да демонстрират лингвистична ерудиция, с която несъмнено трябва непременно да респектират аборигените на далечно-тъмните Балкани, и затова формулират някои обобщения дори и на нивото на теоретичната ономастика, които обобщения, както си му е редът, са онагледени чрез “обектно много адекватни” наблюдения върху емпиричен материал от тюркските езици изобщо и от турския език в частност: …the -dur suffix is thought to represent turkic "dur" = "stay", as in bayIndur (a turkmen tribe). names in the imperative are common in turkic. in osman turkish one even has "yeter" (enough, a girls name, after a succession of daughters) [Discussions in sci.lang 1999, подчерт. И.Д.].

По този начин се оказва, че консултантите университетски преподаватели езиковеди от Презморски страни не само са много лошо информирани и очевидно не знаят нищо, както за Присъствието на osman turks по българските земи, така също и за общата ни понастоящем граница, което очевидно-безспорно като цяло е достатъчно добро условие предпоставка, за да могат българските езиковеди тюрколози да владеят и познават научно турския език, както никой друг по Света, но тези консултанти, изглежда така е прието и всеобщо разпространено при тях, ни и силно подценяват, дори и не подозирайки, че и ние българските езиковеди сме достатъчно школувано-грамотни логически, за да мислим и разсъждаваме къде по-последователно-задълбочено от тях и на двете нива на абстракция, именно поради което и най-отговорно-безпардонно им заявяваме, че те са много-много далеко от Истината, защото тъкмо в тюркските езици образуването на собствени имена от повелителна форма на глагола е само много рядко изключение, а не правило, видно от достатъчно подробно-обширното ни специално проучване по въпроса [Добрев 2001], това на теоретико-методологично ниво от една страна и от друга страна, в един максимално конкретен план повелителната форма на никой глагол по Света, в никакъв случай и за нищо на Света няма да се превърне и да заеме мястото на словообразувателен суфикс, а ако това все пак стане, то това вече изобщо не е предишната повелителна форма на глагола, а обикновен словообразувателен елемент!!!

Всъщност и в действителност завършващата съставка -дор на назв. *вананддор очевидно-безспорно е субстантивен словообразувателен суфикс от морфологичната структура на историческите кавказски източноирански езици, западноиранско съответствие на който според нас е ранно-средноперсийският суф. -dār, със словообразувателното знач. “лице, което стои отгоре или се намира върху предмета, обозначен посредством основата”, както е например при късно-средноперсийската лекс. šahryār “государь, властитель”, образувана чрез по-късната форма на ранно-средноперсийският суф. -dār - суф. -yār от сщим šahr “город”, но в словообразувателен план изобщо не е нищо по-различно и иранското, най-вероятно не средно-, а новоперсийското по произход тур. dizdar “управител на крепост; градоначалник”, основата на което безспорно е малко по-горе по-пълно приведеното иран. *daēza “стена-крепост” и липсата на което в много напразно претенциозния турски етимологичен речник на нашенския по произход турски проф. Хасан Ерен изобщо не бива да учудва, защото каква по-добра компания за Излишната Претенция от Великото Невежество [вж. и срв. Основы иранского языкознания 1982, 220-221; ~*~1981, 71-72, срв. Eren].

Според нас първата съставка *вананд на назв. *вананддор е кавказо-източноиранската по принцип и почти равновероятно аланската, или сарматската, или пък масагетската в частност лексема нарицателно съществително име със знач. “планина”, доказателство за което е нейната голяма фонетична близост до пуштунското нарсиبند б/ванд, дадено в долупосочения речник само със значението “хребет”, но доколкото оронимията на Афганистан се изгражда на основата предимно на тази лексема и точно тук са например такива планински имена като Band-e Bābā, Badamband Gora, Band-e Fars, Gory Gavand, Gora Kasurakvand, задължително трябва да се приеме, че тя има и знач. “планина”, срв. западноиранското кюрд. ban “гора”, bandev “вершина”, banî “гора; холм, возвышеность” [КрдРСл, 60; ПушРСл, 129; AfgPlNm].

Тази голяма фонетична близост между кавказо-източноиранската и пуштунската лексеми е възможна, разбира се, отново благодарение на общата и за двете думи източноиранска историко-лингвистична основа, като разликата от звукосъчетанието -ан- трябва да се обясни или със специфично-собствено вътрешноиранско развитие или пък не по-малко вероятно с вътрешно-кавказски контактолингвистични предпоставки и фактори, но така или иначе значението на това производно нарицателно съществително име вече очевидно-безспорно трябва да е “планинци” и именно то е онази семантична основа, върху която възниква и се развива и знач. “българи”.

Допълнителен, но не по-маловажен аргумент в полза на миналото наличие на лекс. *вананд “планина” в кавказските източноирански езици е неоспоримият факт, че в Древна Армения наистина има област Вананд, по-стара форма като че ли Зараванд [АрмАтл, 103], но наименованието на която хорнм Вананд, трябва да е генетична основа и на прозв Вананд на хана на тамошните вече покръстени българи, наречени Влъндур Вунд, още и Ванандци, който хан е известен още и като княз Ванандски, велик нахарар, това трябва да е като стб. велик жупан, а може би праб. олгу-таркан (?), по време на цар Тигран (338-350) на име като че ли Артаван, а така също и на военачалник от като че ли вече включващата покръстили се непосредствено преди бойните действия българи арменска войска през 450 г., на име Татул Ванандаци, евентуалното фонетично, но все още не и генетико-историческо и структурно-семантическо тъждество на личното име на когото с българското млим Татул обаче изобщо не е задължителното “достатъчно основание” за нуждаещото се от много сериозно доказателство експликация чрез прецизно-многостранно специално-индивидуално проучване, малко преждевременното и излишно категорично твърдение на нашенците петърдобревци, че тук наистина става дума за българи и български по произход военачалник [вж. и срв. ПИБИс, 25-30].

Други арменски местни имена, образувани на основата на източноиранското по произход нарси б/ванд, безспорно са ойкнм Vanaddzor, втората съставка на което е арменската дума наименование за планина и затова значението на генетичната основа на това селищно име трябва да бъде “планината Ванад”, а самото назв. Ванад пък съгласно принципите на ономатизацията, възникването и образуването на собствени имена, очевидно-безспорно има за апелатив нарси *ванад “планина”, ономастична аналогия на което по друго време и на друго място е например българският ороним Балкан, апелативът на който освен това нарси балкан “планина” е и запазен и се употребява дори и в съвременния български език; оронм Багребанд [АрмАтл] с неясна първа съставка, може би по-ранно съответствие на бълг. багра(?), но доколкото Името е планинско название, очевидно няма основание в неговата втора съставка да не се види тъкмо изтир. банд “планина”; Burvand [ArmPlNm], първата съставка на което най-вероятно е източноиранското по принцип и алано-осетинското в частност прим būr/bоr, от иран. *bаura “желтый; каштановый, рыжий; серый, бурый; гнедой; коричневый” [вж. и срв. Абаев-1, 271-272; ЭСИЯз-2, 152], по силата на което и значението на омонимичното адективно-субстантивно словосъчетание генетична основа на Името се очертава като “тъмносива планина”, без да е изключено, разбира се, тази дума да е собствено кавказо-източноиранският паралел на гореприведеното и генетико-исторически пояснено кирг. bor “хълм, височина”, също и на прим *пар “висок-голям”, което лежи в основата на пак по-горе приведения арменски ойкнм Партез, и тогава изходната за Името семантика на омонимичното адективно-субстантивно словосъчетание трябва да има вида “голяма-висока планина”.

Източноиранското по произход нарси б/ванд “планина” е градивен елемент в структурата на генетичната основа и на някои азербайджански имена като ойкнм Hocavand [ходжа-ванд], оронм Hoсavand Dağı [AzerPlNm], първата съставка в които, по номинативносемантически съображения, надали е от заетото през турския и в българския език, персийското по произход сщим ходжа, а по-скоро общтюрк. коджа “голям-висок; стар”, така че резултативната семантика на съответното омонимично адективно-субстантивно словосъчетание трябва отново да има вида “голяма-висока планина”, което в никакъв случай не може да се счита за нагласено или пресилено, защото според нас, по силата на това, че се забелязва по-често, ако не и винаги, голямото и великото, Светът е пълен само с големи и високи планини и една от тях безспорно е например и Стара планина, с предишно название Màòîðûe Ãîðû, първата съставка на което е със същата адективна семантика и на която основа се изгражда и по-късното турско по генетична основа назв Коджабалкан.

Същата източноиранска дума, нарси б/ванд “планина” безспорно е налице и в персийските оронм Balaband, с първично значение на омонимичното словосъчетание пак “висока-голяма планина”, Kuh-e Hezar Band – Планината “Хиляда планини”, т.е. “много, безброй планини”(?), Kuh-e Hasanivand – Планината “Хасанова(?) планина” [iranPlNm], а така също тъкмо лекс. банд “планина” най-вероятно лежи в основата и на пренесеното от турския език в българския език перс. دربند [дäрбäнд] “узкий горный проход; ущелье, каньон” [ПРСл-1, 617], възникнало и образувано очевидно-безспорно на основата на класическия персийски изафет *дäр-и бäнд, първата съставка на което има знач. “врата”, така че изходно-първичното значение тук е “планинска врата”, и заето, разбира се, и в турския език, където има вида derbent, нелепите измислици върху което пък в турския етимологичен речник надали може да имат равни на себе си [Eren, 109].

При това положение вече наистина може да се приеме и твърди, че източноиранското нарси *вананд със знач. “планина” е заето и се употребява и в староарменския език, като именно от него с помощта основно и главно, не на патронимичния, а на много по-продуктивния локален семантичен признак на иначе многозначната наставка -çi [-ци], с позиционно-фонетичен вариант -аçi [-аци], е образувано пак нарси *ванандци със знач. “планинец”, нееднократната употреба на което като наименование на отделно-индивидуална българска група го превръща в собственото име или названието етнм *ванандци, на основата на който пък израства и се образува и прозвището на техния княз във вида Ванандци/Ванандаци, а от тук пък се образува и родовото им название под формата на генм Ванандци.

В тази ономатизационна верига са възможни и някои размествания, ако Генонимът например се образува директно на основата на Етнонима, а Князът получи прозвището си с оглед на Генонима, но въпреки и независимо от това очевидно-безспорно българите и на Кавказ са назовани планинци и главно условие предпоставка за това безспорно е известният пак от Мовсес Хоренаци факт, че “хора от рода на Ванандците” “се укрепили в своите гористи планини и в скалистите клисури на Тайк” [вж. и срв. Туманян 1971, 143; ПИБИс, 27].

Независимо от това източноиранското производно нарси *вананддор безспорно-очевидно е генетична основа на източноиранския по произход и структура късноантичен и ранносредновековен кавказоболгарски етнм *вананддор и това нарицателно съществително име си има и носи едно напълно нормално-човешко значение, чуждо-далечно на всякакви кодове, божества и съзвездия, уродливо деформираната конкретизация и представяне на което основно положение като цяло чрез изобщо абсурдно-парадоксалното и затова и направо смехотворното обобщително заключение в смисъл, че Ахура Мазда групира неподвижните звезди в 12 съзвездия и им назначава управители за всяка посока, като специално “Вананд (Вега) царувал на запад”, откъдето и въпросното име трябва да “е означавало буквално “западняци” спрямо източните българи в Тарим и Бактрия (П. Голийски), не е нищо повече от поредното доказателство до какви мащаби на глупостта може да се стигне по пътя на твърдо-убедено прокарваната и налагана понастоящем от страна на Новата генерация на Новия прочит на най-ранната българска история легендо-митологизация на родната ни прабългаристика. Жалко и тъжно!!!

Но не само това и толкова, защото точно такова, “планинско” наименование на българите на Кавказ е и лишеното от всякакво внимание от страна дори и на най-младите и следователно, за съжаление, най-интелигентни, при това макар и за малко наши студенти, епигоно-адепти на П. Добрев (П. Голийски), назв. олхонтор, засвидетелствувано пак при Ананий Ширакаци, както вече се посочи, и първата съставка на което нарси *олхон, почти сигурно, понеже много години вече ние работим по този въпрос [Добрев 1989; ~*~1999; Dobrev 2006] е местно-времевата и националноезиковата разновидност на българското нарси балкан.

И най-после напълно вероятно тъкмо на основата на назв. *вананддор, по пътя на лабиализацията на гласния зв. а в местен източноирански диалект, придружена от по-силна назализация на първия съгласен зв. н и по-следващо разлагане на назалния звук с вмъкване на гласния зв. о, е образувано и известното от гръцките извори българско племенно название етнм уногундури, което при това положение, колкото и да прилича или да е близко (D. Dimitrov), вече няма как да има нещо общо с етнм оногури, не като функция, разбира се, а като генетико-исторически зададена най-напред лексикална единица генетична основа на възникналото и образувано на нейна основа собствено име етноним, да не говорим за това, че при Мовсес Каланкатуаци някаква етническа група е наречена балканци и само задължителната за етимологията предпазливост ни възпира от едно прибързано и много рисковано предварително допускане предположение, че значението на генетичната основа и на този етноним е “планина”, което може и трябва да се потвърди или отхвърли единствено отново чрез специално-индивидуално етимологично проучване [вж. и срв. Артамонов 1962, 168-169; Голийски 2004, 39-42; Симеонов 1981, 5-7,9-10; Dimitrov 2004, 4-5,10; Stamatov 2004, 8-18; ПИБИс-1, 21].

[КГ125]

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...t=0&start=0

да не са тез?

[Aspandiat]

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...t=0&start=0

да не са тез?

Същите.