Патриотизмът през средновековието

[КГ125]

При патриотизма става въпрос за героизъм, при който целта е свобода на мисълта, чувствата, убежденията...все неща, които не визират пряко оцеляването. Защото въпросът за глада и оцеляването, най-страшните болести, се решава с индустриализацията. Така на дневен ред идват въпросите на психологическата свобода, които са обект на действие на патриотизма.

При "класическия" модерен патриотизъм всичко това е насочено в подкрепа на нацията. Това не може да бъде отнесено по никой начин към средновековието; от друга страна, в тамошната мотивация присъстват и много други фактори - религиозен, местно-феодален, институционален в голямо разнообразие, защото средновековните институции са много по-пъстри от националните.. Но от гл. т. на народността - тя не може без този "патриотизъм", за който говорим тук.

[Armand O'BOLG]

При "класическия" модерен патриотизъм всичко това е насочено в подкрепа на нацията. Това не може да бъде отнесено по никой начин към средновековието; от друга страна, в тамошната мотивация присъстват и много други фактори - религиозен, местно-феодален, институционален в голямо разнообразие, защото средновековните институции са много по-пъстри от националните.. Но от гл. т. на народността - тя не може без този "патриотизъм", за който говорим тук.

Ако КГ125 си готов - моля! В 1981 г. излиза от печат брошурка, озаглавена "Българин родом" (Битолският надпис на Иван Владислав самодържец български). Автори са Йордан Заимов и Василка Тъпкова-Заимова. В нея е описано какво точно е било запазено като надпис и какво точно е "възстановено", дописано... Моят познат Антон Съботинов не могъл да намери някой по неангажиран с темата, някой по-обективен за редактор на книгата си за цар Самуил и наследници му, та поканил Василка Тъпкова-Заимова и по тази причина още дълго ще се върти около истината! И не са само македонски или пък например само сръбск или хърватски учените, които критично са анализирали паметника!

[Aspandiat]

Ако КГ125 си готов - моля! В 1981 г. излиза от печат брошурка, озаглавена "Българин родом" (Битолският надпис на Иван Владислав самодържец български). Автори са Йордан Заимов и Василка Тъпкова-Заимова. В нея е описано какво точно е било запазено като надпис и какво точно е "възстановено", дописано... Моят познат Антон Съботинов не могъл да намери някой по неангажиран с темата, някой по-обективен за редактор на книгата си за цар Самуил и наследници му, та поканил Василка Тъпкова-Заимова и по тази причина още дълго ще се върти около истината! И не са само македонски или пък например само сръбск или хърватски учените, които критично са анализирали паметника!

Да, ясно е, че Битолският надпис е бил фалшифициран от панбългарски шовинисти и всъщност на него е пишело "Иван Владислав, арменец родом. Пардон, "Ованес Владиславян, арменец родом"

[Ka40]

И не са само македонски или пък например само сръбск или хърватски учените, които критично са анализирали паметника!

И не само Битолският надпис, ами критично са анализирали още византийските хроники, грамотите на Василий ІІ и самият Василий ІІ Българо(опа, Македоно или Югославяно)убиец, писанията на Теофилат Охридски, арменските хронисти, Яхия Антиохийски, и въобще всеки "припадник" на великобугарската пропаганда, в това число и Вук Караджич. Всъщност на Битолската плоча пише много лоши неща за българските окупатори и затова, за да не развалят добросъседките отношения, нашите югославски колеги я бяха скрили до преди няколко години в мазето на битолският музей

[Armand O'BOLG]

И не само Битолският надпис, ами критично са анализирали още византийските хроники, грамотите на Василий ІІ и самият Василий ІІ Българо(опа, Македоно или Югославяно)убиец, писанията на Теофилат Охридски, арменските хронисти, Яхия Антиохийски, и въобще всеки "припадник" на великобугарската пропаганда, в това число и Вук Караджич. Всъщност на Битолската плоча пише много лоши неща за българските окупатори и затова, за да не развалят добросъседките отношения, нашите югославски колеги я бяха скрили до преди няколко години в мазето на битолският музей

Преди малко гледах Кеворкян по "Нова" и в изказването му имаше следната мисъл: когато се изправят пред истината някои хора държат лъжичка, а други - кофи! Отнас самитезависи на какво и колко да вярваме! Аспандиате, не съм виновен, че майка ми ме е родила толкова красив и умен, така че - не завиждай!!!

[Aspandiat]

Преди малко гледах Кеворкян по "Нова" и в изказването му имаше следната мисъл: когато се изправят пред истината някои хора държат лъжичка, а други - кофи! Отнас самитезависи на какво и колко да вярваме! Аспандиате, не съм виновен, че майка ми ме е родила толкова красив и умен, така че - не завиждай!!!

Армандо да си ми жив и здрав и все така красив!!! И умен!!! Пък ние, простосмъртните, ще ти завиждаме. Като в онзи стар виц за Сталин:

- Другарю Сталин, еди кой си спи с жени, какво ще правим? Нарушава партийния морал!

- Ще му завиждаме, това ще правим.

[Armand O'BOLG]

Армандо да си ми жив и здрав и все така красив!!! И умен!!! Пък ние, простосмъртните, ще ти завиждаме. Като в онзи стар виц за Сталин:

- Другарю Сталин, еди кой си спи с жени, какво ще правим? Нарушава партийния морал!

- Ще му завиждаме, това ще правим.

Да, да, да! Обърнахме го на чат-форум! Бях така добросъвестен в личната ни кореспонденция, Аспандиате, да ти предоставя достъчно доказателства и в такива форуми като "Византийская держава" намерих още поне десетина съмишленици и нови аргументи. Така че нямаше особено голям резон!

Тук все пак обсъждахме, дискутирахме на тема патриотизмът през средновековието и смисълът на посланието ми бе, че в историята има случаи, когато етноними са били раздавани наляво и надясно, без каквото и да било осование, та дори и като обида, а също и такива случаи, когато отделни исторчески лица са се представяли или са оставяли да бъдат представяни като принадлежащи към етнос, с който в действителност нямали нищо общо. Това означава, че съвременният патриотизъм не може автоматично да бъде приписван, пришиван към дадена средновековна историческа личност само заради постъпка или дела, които ни напомнят за съвременни или ни изглеждат като такива!

[Ka40]

Преди да се каже нещо има ли го или го няма, първо трябва да се дефинира. Така че нека първо да се даде определение на понятието "патриотизъм" - с няколко изречения, какво е точно. Най-добре дефиницията да я дадат противниците на тезата за патриотизма през средновековието.

[КГ125]

Ако КГ125 си готов - моля! В 1981 г. излиза от печат брошурка, озаглавена "Българин родом" (Битолският надпис на Иван Владислав самодържец български). Автори са Йордан Заимов и Василка Тъпкова-Заимова. В нея е описано какво точно е било запазено като надпис и какво точно е "възстановено", дописано... Моят познат Антон Съботинов не могъл да намери някой по неангажиран с темата, някой по-обективен за редактор на книгата си за цар Самуил и наследници му, та поканил Василка Тъпкова-Заимова и по тази причина още дълго ще се върти около истината! И не са само македонски или пък например само сръбск или хърватски учените, които критично са анализирали паметника!

Какво ТОЧНО ми казваш с това? Намеци - .....

[КГ125]

Преди да се каже нещо има ли го или го няма, първо трябва да се дефинира. Така че нека първо да се даде определение на понятието "патриотизъм" - с няколко изречения, какво е точно. Най-добре дефиницията да я дадат противниците на тезата за патриотизма през средновековието.

Ами да опитам:

обществено чуство, система от осъзнати в различна степен ценности, идеи и емоции, чието съдържание е позитвино и често силно чувство на обич и самоидентификация със отечеството, съотечествениците, езика и традициите както и политическите институции на общността – (племе, полис, феодална или градска общност през средновековието, народност, а след създаването на абсолютните монархии и особено след индустриалните революции – и към нацията).

или направо да дам доста добрата руска статия от алфата и омегата на световното знание - уикипедията :mgreen:

http://ru.wikipedia.org/wiki/Патриотизм

Повече от нормално е разделението на полисен (защо не и племенен), имперски (защо не и свързан с феодалните общности и градове) етнически (народност, нация), държавен патриотизъм...

Редактирано Октомври 18, 2009 от КГ125

[КГ125]

в историята има случаи, когато етноними са били раздавани наляво и надясно, без каквото и да било осование, та дори и като обида, а също и такива случаи, когато отделни исторчески лица са се представяли или са оставяли да бъдат представяни като принадлежащи към етнос, с който в действителност нямали нищо общо. Това означава, че съвременният патриотизъм не може автоматично да бъде приписван, пришиван към дадена средновековна историческа личност само заради постъпка или дела, които ни напомнят за съвременни или ни изглеждат като такива!

ОК, но фактът, че някой си е приписал етническа принадлежност, каквато няма пак доказва тезата за наличие на патриотизъм в старите времена.

(Така, че ирелевантен в случая е въпросът за етническия произход на Иван Владислав. Макар, че буди учудване съмнението в битолския надпис на фона на прякора на Василий Втори и нЕкои други повече от ясни сведения).

[Elemag]

Не бива да се смесват епохите и периодите и да се търси генерализиран извод. Струва ми се че няма спор относно това, че Средовековието е доста динамичен и разнообразен период. Наемни са били войските в един период, не са били наемни в друг, ами направо са си "национални" в съвременния смисъл на думата.

Политическите компромиси на този или онзи владетел не са аргумент за липса на религиозни императиви, просто с тях се правят компромиси.

Щом е имало езици отделни, обичаи отделни и различен начин на живот, обличане и пр., т.е. народности с цялата ми етнографска и езикова обособеност, значи е имало и народностна самоидентификация. Иначе как ще съществува народността без тази спойка? И на никой ли няма да му направи впечатление, че ние говориме и се разбираме, а те не? А това е най-елементарното, хората не са били толква загубени, колкото днес ни изглеждат...

По-скоро мисля, че и народностния патриотизъм, "квазипатриотизъм" или както там ще се нарече си е съществува заедно с религиозната, институционална, професионална и класова или съсловна и пр. идентификация. Всичко това може да се раздели на "високи" и "ниски" мотиви. За честта на селските ковачи най-много да стане сбиване в кръчмата, но на война се ходи или в името Божие, или заради царя, феодала или .... да изключим ли от тук народностната общност?

По-скоро всички тия високи мотиви са били в специфична и обусловена от историческия период и всичките му особености динамика. Както казваше Йордан Радичков /нищо, че не е историк, то има и много народопсихология в тези неща/, "тия неща изплуват и се скриват".

При "класическия" модерен патриотизъм всичко това е насочено в подкрепа на нацията. Това не може да бъде отнесено по никой начин към средновековието; от друга страна, в тамошната мотивация присъстват и много други фактори - религиозен, местно-феодален, институционален в голямо разнообразие, защото средновековните институции са много по-пъстри от националните.. Но от гл. т. на народността - тя не може без този "патриотизъм", за който говорим тук.

На практика този аргумент трудно може да бъде оборен, тъй като трябва да се докаже съществуване на човешки популации, които са извънетнически. Както се каза вече индивидуални прояви трудно могат да бъдат доказателство за това.

Тезата за различните нива (условно казано) на патриотизма е много интересна, а средновековието е много показателен период в това отношение.

[КГ125]

Да, мнението ми се покрива с горното. С добавката, че не е задължително винаги да става дума за етнически общности. Възможно е да са религиозни или да са имперски или инситуционални от друг вид.

Редактирано Октомври 18, 2009 от КГ125

[alvassareiro]

Тази тема много ми прилича на една по-предишна, в която седмици чепкахме отношението между народ, нация и религия през Средновековието. Затова се присъединявам към мнението на автора, че да говорим за патриотизъм през средновековието е пресилено. Има разбира се, и етноси, и народи. Но тогава обществото е ранжирано по друг начин, други са героите на средновековния свят. На първо място стои религията и религиозанат принадлежност, на второ се нарежда съсловието, и чак на последно място идва етноса и нацията.

За съжаление, повечето ни историци са заразени с болестта на етноцентричната история, в която всичко се разглежда през призмата на собствения етнос. Да, ама не. Такъв подход е погрешен, приложен към епохата на Средновековието, и то именно поради факта, че тогава не етносът, а религията е била ядрото на историята и събитията.

И както ни е известно, религиозната принадлежност заменя етническата, генус ту Христу заменя етнос, и в този контекст Реконкистата на Испания не е интерпретирана като Реконкиста на Испания, а като свещенна война срещу неверниците мюсюлмани. Затова и кралете на споменатата страна се наричат Католически крале.

[alvassareiro]

Ето част от споменатата тема:

Тази манипулация на историографията се нарича етноцентризъм, етноцентрична история и води до няколко отклонения или негативни проявления – като например невъзможността да си обясним и да опишем, и да опознаем, Средновековието и Античността с историографията, такава, каквато я имаме днес. Като друго проявление на тази манипулация е развиването на национален комплекс.

Eтноцентризмът се заражда в Европа с появата на националните държави и нациите, а навлиза в историографията през втората половина на 19 в. Чрез утвърждаването на немската романическа историографска школа. Става въпрос за следното явление – ние виждаме света, и в частност историята, преценяваме и анализираме фактите, през призмата на нашия собствен етнос. Подобно представяне на историята е обяснимо и приемливо, ако става въпрос за събития от последните 200 години, когато етносът и народът излизат на преден план и доминират като спойка на човешките общества. Но това невинаги е било така, и следователно, с такава етноцентрична, т.е представяща света през призмата на нашия собствен етнос, трудно бихме могли да си обясним събития он по-далечното минало, когато етносът не е имал такава водеща роля. Т.е етноцентризмът е явлението, при коуето историята се осмисля и се върти около етноса, народа, нацията.

Искам да дам един пример – наистина, воините които водим след 1878 г. со воини за национално обединение, воино справедливи и мотивирани от единството на нацията. Тук етноцентричната история важи в пълна сила и уместно интерпретира събитията. Но може ли същата тази история да обясни, защо българите приемат християнството. Учебниците по история казват, че хан Борис приел новата вяра по чисто политически причини – да може България да влезе в семейството на европейските, цивилизованите народи, т.е според етноцентричната история това бил един чисто политически ход, с който да утвърди българския народ след другите народи. А княз Борис се описва като един Бисмарк на деветото столетие. Дълбоко невярно твърдение. Князът приема християнството не за да сплоти народа, не да утвърди народа сред другите народи, които ги е нямало, а по една проста причина – защото е бил християнин. Заради самото християнство. Тук място за политика просто няма. Затова в питанията към папа Икокентий, които са 106 въпроса, ако не се лъжа, само 4 засягат самостоятелната българска църква, а останалите са догматични, общохристиянски. Просто етноцентричната история, която поставя в центъра на всичко народа, отказва да приеме, че самото християнство е самодостатъчна, автономна причина за решение.

От етноцентризма произтичат няколко интересни отклонения:

1. Приема се, че лошото, което другите са ни причинили, е лошо, а лошото, което ние сме причинили на другите, е повод за гордост. Пример – безспорно кощунство е ослепяването на 15 000 български воиници от василий. Но повод за гордост е хан Крум да пие от черепа на никифор, което само по себе си не е равностойно варварство, но си е отвратително и не е повод да се гордеем.

2. Развива се национален комплекс. Имет го почти всички. Как се проявава той у нас. През 9 век князът приема християнството заради самото християнство и хората не са имали проблем с това. Но през 19 век ентоцентричната историография вижда в този факт сериозен проблем – България става християнска, т.е влиза в pax vizantina, голямата православна общост и става една от православните държави, макар и първата, т.е губи идентичност. Много бързо трябва да намерим нещо, което да ни открои, да ни направи различни от другите православни. И започва великата мания по варварството – прабългарите наистина ни правят различни затова започваме да ги величаем – имали календар, измислили уогурта, постоили китайската стена, пирамидите на маите и тн. Неслучайно всички националистически партии у нас използват прабългарска символика. От 1 200 г. история около 200 сме били езичници о 1 000 – християни. Но ние ще акцентираме върху онези 200, защото именно те ни правят различни. Подобна е и манията по всичко тракийско. Май е време вече да кажем, че тракийската култура и цивилизация няма нищо, ама абсолютно нищо общо с България и българите, освен територията. Това е просто една отделна, различна цивилизация, но в никакъв случай не е българска.

3. През очите на етноцентричната история Византия е увековечена, препарирана в нашата история като вечния враг. Да, тя е политически враг, но не враг на културата. Така всичко византийско моментално изтича от нашата култура. Това изтичане ентоцентричната история замества с “супериоризация, възвеличаване на провинциалното”. Наистина, имаме прекрасни степониси и икони, но те са провинциално изкуство, копия на византийската иконография. Ние не сме измислили православието, иконите, църквите и тн. А само сме ги внесли, копирали от културата-майка: Византия. Да, правени са от българи, но самото изкуство е византийско, макар и някои малки изменения. Така затъваме в нашата собствена провинциалност, имитация и не сме способни да признаем, че не всичко на този свят сме го измислили ние, а напротив – едни от най-важните белези на културата ни са привнесени от друга култура. Разбира се, има държави които дори и с това не могат да се похвалят. Стига се дори до парадокси, чи в желанието ни да преодолеем националния комплекс, да се покажем различни, уникални, се гордеем с богомилството – българската ерес, казано с голяма доза фамилиарност. Как е възможно да се гордеем, че сме дали на света една от най-опасните болесни за християнството. Няма значение че е ерес, важното е, че е българска. Всъщност българската култура се развива в контекста на православната византийска култура, на пакс византина, и именно в нея има смисъл. Разбира се, има уникални черти, самобитни майстори, сторители, но те само имитират, копират византийското. Има и малко изключения.

4. На особена почит в нашата история са онези владетели, които са били византийците. Симеон е ключова фигура, а цар Петър, царувал 45 години в мир някак се претупва, бил скучен владетел. Да, той не е бил византийците, и затова етноцентричната история го наказва, но именно при него България изживява своя златен век. Не при Симеон.

5. Сериозно изкривяване на сегашната историография е, че тя представя историята предимно като политическа история. Историята на България и на другити страни е историята на воините, битките, царете. Само че, войната не е нормалното състояние на народа, а царете пък изобщо не са народа. Забравяме, че има история на всекидневието, история на културата, история на езика, история на религията, история на традициите, естествена история и тн. Може би, политическата история е подходяща да обясни събитията от последните 200 години, но е неуместна и не може да разгадае светогледа на средновековния човек. Изписани са милиони страници за събитиятя от последните 100 години, а не знаем нищо за началото на човешката цивилизация – какво е било преди 60 000 години, как е започнало всичко? Все пак, не винаги хората са пречупвали нещата през призмата на собствената си нация и народ, защото невинаги е ги е имало, а ако ги е имало, невинаги са били най-важното.

Преди няколко часа един учен показваше по ВВТ научните достижения на цивилизацията от Варненския некропол и ни увещаваше, че трябва да сме горди от тези постижения в математиката, асторномията и навигацията. Аз мисля, че ние българите, сме дълбоко несъпричастни с тази цивилизация, в смисъл, че нямаме нищо общо с нея, тъй като тя не е българска цивилизация. Не е българска и тракийската култура, колкото и да не ни се иска. Единственото общо с тези велики цивилизации е територията. Но никой не смята, че ако се нанесе в бившата къща на професор автоматично става професор. Разбира се, този проблем е дълбоко ро-сериозен при някои наши съседи, които се тресат от митологеми и етноцентризми, но те имат своето проявление и у нас. Би трябвало да се поинтерсеуваме малко повече за историята на другите държави и да видим къде обективно стои България. Може би ще разберем, че летящата чиния в с.Храбърско се среща на още купища места из цялата пакс византина и е типично изображение за епохата. Но това ще обогати културата ни, защото понякога погледът отвисоко е по-ценен от погледа надълбоко.

6. Друго характерно за етноцентричната историография отклонение от действителността е много интересната роля на християнството в нашата история. Християнството се представя от етноцентричната историаграфия евинствено в своята инструментална функция, т.е когато то помага, съдейства на народа, етноса, нацията, държавата да се утвърдят и наложат, е нещо хубаво и полезно. Тоест християнството е един вид инструмент на държавата за постигане на някакви национални цели - например ролята на църквата за националното освобождение на България. Тук църквата е нещо много полезно, защото помага на държавата. Подобна е и тезата, че християнството е помогнало да се съхрани българския народ. Но същото това християнство в същите тези учебници по история, само че няколко урока назад се представя като нещо опасно, странно, едва ли не троянския кон на Византия към момента на неговото приемане през 9 век. Тогава то ни се представя като нещо, заплашващо съществуващата държава, като вредно чуждо влияние и, за да се успокоят малко нещата, отново се поставя на място - приемането на християнството било политически ход, дипломатически триумф на българската външна политика, защото така сме влезли в семейството на европейските народи. Т.е християнството винаги трябва да служи на държавните интереси, да е подчинено на националната идея. Само по себе си то няма съществено значение, ако не е натоварено с някакъв политически заряд, дори и през 9 век.

[КГ125]

Авторът на темата е ФРУЖИН АСЕН и той е на друго мнение. Поради сливането на темата с част от друга, начело излязоха стари постове, но първият пост по темата всъщност се намира в цитат в първото мнение.

В онази тема говорихме надълго за етноцентризма. Темите имат връзка, но не чак такава, че да преповтаряме другата. Затова по-добре ограничи се с упрека в етноцентризъм, който отправяш, както разбирам.

И който е абсолютно неоснователен, защото ние тука не говорим за нещо, което изключва останалите видове мотивация. По-скоро идеята е, че то съществува в средновековната пъстрота паралелно с тях и това за мен е чисто емпирически доказано...

Казваш религията измества народността. Ами когато воюват две държави с еднакво изповедание? Например България и Византия?

Когато описва битката между православните кипърци и генуезците, които са католици, "Кипърската хроника" от 14 век не говори за "истински православен герой" а го нарича "истински киприот"

Дадени са и други примери по-горе...

Раничко е започнал значи, етноцентризма, ако трябва да се пошегувам.

Редактирано Октомври 18, 2009 от КГ125

[alvassareiro]

Авторът на темата е ФРУЖИН АСЕН и той е на друго мнение. Поради сливането на темата с част от друга, начело излязоха стари постове, но първият пост по темата всъщност се намира в цитат в първото мнение.

В онази тема говорихме надълго за етноцентризма. Темите имат връзка, но не чак такава, че да преповтаряме другата. Затова по-добре ограничи се с упрека в етноцентризъм, който отправяш, както разбирам.

И който е абсолютно неоснователен, защото ние тука не говорим за нещо, което изключва останалите видове мотивация. По-скоро идеята е, че то съществува в средновековната пъстрота паралелно с тях и това за мен е чисто емпирически доказано...

Казваш религията измества народността. Ами когато воюват две държави с еднакво изповедание? Например България и Византия?

Когато описва битката между православните кипърци и генуезците, които са католици, "Кипърската хроника" от 14 век не говори за "истински православен герой" а го нарича "истински киприот"

Дадени са и други примери по-горе...

Раничко е започнал значи, етноцентризма, ако трябва да се пошегувам.

Има документи за всичко. Има и войни между две православни държави, и между две католически и тн. Но това не пречи ядрото, основното в ценностната система на средновековния човек да е религията, не етносът.

[КГ125]

Не бих бил категоричен. По-скоро в пъстрата картина на средновековните общности и институции в едни случаи надделява едното, в други - другото. А етносът така или иначе е The last resort за всеки, особено тогава.

Редактирано Октомври 18, 2009 от КГ125

[Aspandiat]

Има документи за всичко. Има и войни между две православни държави, и между две католически и тн. Но това не пречи ядрото, основното в ценностната система на средновековния човек да е религията, не етносът.

А как тогава трябва да се обясни фактът, че днес нямаме някаква католическа супернация от Лисабон до Варшава, а отделни нации? И защо ако религията доминира и етносът не е основното в ценностната система на средновековния човек, през 1185 г. Асен и Петър вдигат бунт срещу едноверците си в Константинопол.

[КГ125]

И защо повечето средновековни държави или държавни образувания носят имена на етноси?

[alvassareiro]

И защо повечето средновековни държави или държавни образувания носят имена на етноси?

А на какво да носят имена, на религии ли?

[alvassareiro]

А как тогава трябва да се обясни фактът, че днес нямаме някаква католическа супернация от Лисабон до Варшава, а отделни нации? И защо ако религията доминира и етносът не е основното в ценностната система на средновековния човек, през 1185 г. Асен и Петър вдигат бунт срещу едноверците си в Константинопол.

Днес нямаме католическа супернация, защото вече хората се делят по етнически признак, не по религия, вече етносът е водещ пред религията. но през средовековието до сравнително скоро е имало една огромна католическа супернация, обединяваща под шапката на католицизма една дузина етноси. сети се коя е.

В споменатия период съществува и такава парвославна супернация, наречена pax bizantina, една огромна православна ойкумена, част от която е и България, но за това почти не се говори, благодарение усилията на редица историци-етноцентрици.

Наистина ми е странно, какво толкова еретично има в това да се каже, че водещото нещо в живота на средновековния човек е религията. Толко ли е страшно и дисидентско това твърдение, че чак небесата потрепват....не мога да разбера. Същото е положението и с другото твърдение, ясно и на малките деца, че в основата на всичко стои културата. Ами това са елементарни неща, а какви километрични дискусии стават на тая тема..

[КГ125]

А на какво да носят имена, на религии ли?

Ами нали ти казваш, че етническото липсва тогава?

[Aspandiat]

Князът приема християнството не за да сплоти народа, не да утвърди народа сред другите народи, които ги е нямало, а по една проста причина – защото е бил християнин. Заради самото християнство.

Ако посочиш и извор, който да показва, че Борис е бил християнин преди 864 г....

Както и други случаи на приемане на нова религия (с всичките свързани с това сътресения в бита на народа) е така, просто "щото царят го е кефела" новата религия...

[Aspandiat]

Днес нямаме католическа супернация, защото вече хората се делят по етнически признак, не по религия, вече етносът е водещ пред религията. но през средовековието до сравнително скоро е имало една огромна католическа супернация, обединяваща под шапката на католицизма една дузина етноси. сети се коя е.

В споменатия период съществува и такава парвославна супернация, наречена pax bizantina, една огромна православна ойкумена, част от която е и България, но за това почти не се говори, благодарение усилията на редица историци-етноцентрици.

За да има днес нации, трябва да е имало народности преди това - някъде още към ІХ-Х век. А по твоята логика не би трябвало да има, защото на никой не му е пукало дали е французин или немец, щом е бил християнин.

Що се отнася до споменото от тебе православно ойкумене, отново ще ти възразя - в това православно ойкумене българи и византийци с огромно желание се изтребват с едно прекъсване от 1072-1185 в продължение на почти 500 години. И бъди сигурен, слабо им е пукало че закланият е православен едноверец.