Патриотизмът през средновековието

[Иванко Тертер]

А за Кралчето Марко, неговият пък етнически произход е точно толкова ясен колкото и тоя на Кирил и Методий и брат му Неговото прочуто родословие от Херцег Босна и Мърнявчеви е една от многото блестящи измислици на Мавро Орбини в Царството на Славяните, която няма обсолютно никаква опора в съвременните за епохата извори. Мърнявчевите както и голяма част от Душановите аристократи нито са от Сърбия нито са потомствени Сърби. Един от синовете на Вълкашин, бяга от Македония и се преселва в Босна и предполагам това е послужило за основа на легендата че родът на Мърнявчеви е от там. А откъде реално са били никой не знае, тия се появяват в Сърбия от нищото по Душаново време и с подкрепата на Царица Елена Вълкашин в крайна сметка става Крал на Сърбия, за Марко Крал на какво е бил ...не е много ясно То и на Вълкашин титлата му не са искали да я признават щото бил предател узурпатор и не знам си какво. Интересно Лазар какъв е бил? Той поне е бил доста по-скромен по отношение на титлите но не е и имал дебелите връзки на Вълкашин с Византиския и Българския двор.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...aded&start=

Българската връзка на рода Мърнявчевичи - ХІV век, Мърня - личен ковчежник на Елена Българска

[Incorrectus]

Ами ако се замислиш ще се убедиш че и в наше време патриотизмът е нещо строго индивидуално а не колективно чувство. Где го Българския патриотизъм сред масите в наше време?

Няма го. Разполагам патриотизма между Френската революция и края на Първата св. война. После угасва.

Патриотизмът, национализмът и шовинизмът никога не са се опирали на масите а на индивидите. Масите винаги са си били безлични и апатични както сега така и преди 100 и 1000 години.

Така е. Колективно обаче не означава механичен аритметичен сбор от индивидуалности, а напротив - замазана индивидуалност, обсебеност на масите от несъзнавана за индивида чувственост, която тласка към погроми, не защото е чувственост, а защото не се съзнава и поради това не се владее.

[Frujin Assen]

Неведнъж сме били свидетели как се обяснява че през средновековието съвременния патриотизъм не е съществувал, че той е творение на 19 век и че тогава етническия произход е бил без значение. Държавата е била патроним на владетеля, не на народа, а големите империи са били многонационални и в този смисъл етническия произход на техните жители е бил съвсем без значение.

Как обаче стоят нещата при по близък поглед.

Първоначално следва да отбележим необичайната устойчивост на народите в европа. Практически от последните големи размествания свързани с мвеликото преселение на народите имаме толкова малко изключения че по скоро са феномен. Англичани, шотландци, ирландци, уелсци всички тези народи водят началото си от това време и съществуват оттогава че и до сега. Французи, германци, испанци, италианци също поддържат че може да са имали много държави, но са един народ. За унгарците и поляците няма да говорим.

А какво да кажем за Балканите? Дори сърбите които много държави, част от които съществуват и днес се осъзнават като един народ. Помните ли войната в Босна през 90? Тогава воюваха мюсюлмани и сърби. Да де, ама мюсюлманин не е етническа категория, значи са босненци, ок, ама и сърбите живеещи в Босна също са босненци. Българи, гърци, хървати също съществуват оттогава и до сега. За румънския искуствено създаден народ в ново време няма да говоря.

Искам а попитам, защо след като векове наред са съществували държавите Тесалия, Епир, Видин нямаме тесалийска нация или видинска такава? Защо дори австрийците казват че са немци, но просто са друга държава. Значи все пак и тогава, и сега е имало патриотизам.

Защо имената на съвременните държави дължат имената си на древни етноси.

Защо след като етническия произход не значи нищо днес нямаме етническа пъстрота? Защо няма авари, печенеги, узи, готи. Нека видим каква е ситуацията.

Например падането на Воден по времето на Самуил. Местните българи са изселени и на тяхно място са докарани гърци. Ако народността е без значение защо се прави това? Нека си спомним че целта на Асен е била обединението на българите в една държава както е било някога. Нека си спомним войната в родопите по времето на Михаил ІІ. Ромейския хровнист си го пише в директен текст че местните българи се присаединили към своите съплеменници именно защото са от един етнос.

Нека си спомним как се опъват гърците Симеон да стане император, а позволяват на Лакапин. Да, Лакапин също не е грък, но живее и служи на Византия. Дали ако български цар беше Владимир Расате, а Симеон беше останал на ромейска служба щяха така да се съпротивляват?

Защо всички пътешественици уточняват кой народ населява дадена територия, ако това беше без значение.

Всяка държава има своите упори, и тогава и днес. И на никого не се позволява да подрива тия упори. Който укрепва тези упори се квалифицира като патриот.

Нека разгледаме упорите тогава и сега. Тогава много важна упора е била религията, днес вече не е. По онова време много важен е бил битът, номадство или уседналост, днес този въпрос също не стои на дневен ред. Но можем ли да кажем че поради това тогава не се са съществували държави в днешния смисъл на думата? Например да вземем армията. По онова време е било нормално преселниците да формират собствени бойни отряди (печенеги във Византия, кумани в България и т.н.), как днес си представяте самостоятелна българска бойна част в американската армия? По онова време е било нормално части от населението да имат свои собствени институции отделни от държавните. Например българските общини по турско които основно са разрешавали административни и правни проблеми сред българите. Как си представяте днес подобно нещо да бъде разрешено от американските власти Чикаго да кажем.

[КГ125]

Към това може да се добави факта, че повечето държави, образували се през средновековието, носят имена на етноси и народности.

Някои извори също ни навеждат на мисълта за народностен патриотизъм. ''Кипърската хроника" от 14 век нарича един свой герой "истински КИПРИОТ", описвайки битките със завзелите острова генуезци.

След като същестуват в средновековието народности, значи това са обособени общности. След като има такива, не може да няма самоидентификационно субективно отношение към тях, респективно и познатата ни гама от позитивни емоции и мисли, познати днес като патроитизъм.

Да, съвременният тип нация е продукт на 19 век и патриотизмът е "основна тема" в него, но от това не следва, че подобни ценности липсват в предходните периоди.

Думата "нация" се използва много преди това...

[Armand O'BOLG]

Frujin, предпоставяш неверни заключения и обобщения, за да докажеш банална истина ли? Започваш в самото начало с невярна теза - съвременнят патриотизъм не е съществувал и това е факт, базиран на обстоятелството, че не са съществували нациите. И точка. Обаче това не значи, че етническият произход е бил без значение!!! По-нататък няма смисъл да анализирам невчесаните ти мисли от типа - "големите империи са били много национални!" или "държавата е била патроним на владетеля" (каквото и да означава или каквото и да си искал да кажеш с това!). Даваш например един случай от историята, когато имп. Василий ІІ изселил българското население на превзетия Воден и заселил там гърци, но аз нямам такива спомени от прочетеното! Не знам защо ги определяш като гърци, когато са византийци (общоприето погрешно название) и са наричани и са се наричали ромеи. Относно българите - отново има неяснота, доколкото става дума за населенето на държавата България, което общо бива охарактеризирано с този етноним, който обаче принадлежи на вече една съвсем малка част неславяните - изконно прабългарите! Не знам защо си впечатлен от случая с Воден, но преди това цар Самуил постъпва по същия начин с Лариса, при което - забележи! - вписва годните да носят оръжие мъже във войската си. Гърци ли са били или не - няма особено значение. Същественото е, че са били ромейски поданици. Всъщност със сигурност някои са се считали или са били считани в региона за власи, каквото и да значи това! Етническият прозход в онези времена има съществено значение за идентификацията на отделни исторчески личности и общности, но по-съществено значение са имали етно-религиозните, етно-конфесионални и социални критерии за деление. Зависи от гледната точка на оценяващия и от ценностната система. Престижът на определен етноним не е константен през вековете и понякога цели групи от един етнос предпочитали да се идентифицират, да бъдат идентифицирани като друг етнос, с който практически нямат нищо общо.

[КГ125]

Armand, мисля, че е рано за квалификации. Дори "рано" е доста меко казано. Би следвало доста аспекти на темата да се разгледат, преди да има основание да се заявят такива категорични изводи като твоите в първите редове на поста ти. Мисля, че засегнатато от Фружин е доста по-дълбоко от бързата ти критика, а е и доста интересно.

Разбирам, че всъщност ти по същество се съгласяваш с тезата на Фружин, но кой знае защо я наричащ банална??!?

Като оставим другото настрана, много съществен момент в поста ти е засегнатият въпрос за съотношението между религиозните, конфесионалните и социалните критерии за обособяване на общностите. Наричащ ги "етно-религиозните", "етно-конфесионални" и социални критерии за деление, лично аз не разбирам какво значи етнорелигиозен критерий??

И още - би ли обяснил разликата между религиозен и конфесионален критерий?

И вече по същество на поставеният от тебе въпрос - когато има конфликт между войски с еднаква религия, кой е идентифициращият ги фактор, ако не етническия?

Редактирано Октомври 14, 2009 от КГ125

[КГ125]

Освен кипърската хроника по-горе, сещам се и за "българското сърце" и другите етнически позовавания относно отвъддунавските владетели, а и за текста на Енодий, където се говори и за готите.

[Incorrectus]

По въпроса за патриотизма беше разисквано на друго, неподходящо място, някъде в раздела Средновековна история. Ако администраторите преценят, нека прехвърлят онези разисквания тук и след това да изтрият този мой пост.

[КГ125]

Дай линк към мненията ако се сещаш къде са и от кое мнение нататък и разбира се че ще се съединят.

[Incorrectus]

Съгласен съм с Armand. През Средновековието могат да се открият много примери за идентификации с етнос, религия и други, и това е нещо напълно нормално. Противното би било нелепо. Няма да открием обаче истински патриотизъм, какъвто го познаваме от по-късно време, а именно себеотрицание до смърт, в името на другите или Родината.

Истинският патриотизъм е чист идеализъм. Чист идеализъм през Средновековието може да се открие по отношение на религията, но не и по отношение на Родината. Има доста примери за религиозен идеализъм, когато еретици (например В. Врач) умират в името на своите убеждения. Не се сещам за нито един случай на същински патриотизъм - себеотрицание в името на Родината и нейното бъдеще. Ако знаете, казвайте.

[Incorrectus]

Ето тук, темата за Кирил и Методий, #134 и следващите, докъдето прецените.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3656&st=120

[КГ125]

Съгласен съм с Armand. През Средновековието могат да се открият много примери за идентификации с етнос, религия и други, и това е нещо напълно нормално. Противното би било нелепо. Няма да открием обаче истински патриотизъм, какъвто го познаваме от по-късно време, а именно себеотрицание до смърт, в името на другите или Родината.

Истинският патриотизъм е чист идеализъм. Чист идеализъм през Средновековието може да се открие по отношение на религията, но не и по отношение на Родината. Има доста примери за религиозен идеализъм, когато еретици (например В. Врач) умират в името на своите убеждения. Не се сещам за нито един случай на същински патриотизъм - себеотрицание в името на Родината и нейното бъдеще. Ако знаете, казвайте.

Няма да открием и не за това става дума. Но не е невъзможно да се открие нещо, подобно нему. Поне моето на този етап предположение е свързано с народността и свързаните с нея идеализъм и (ще сложа тук една работна и може би не много подходяща дума - "квазипатриотизъм").

Към посочените по-горе примери можем да добавим и онази византийска поема (убийте ме, забравих я) в която се говореше как българите не пропускали да напомнят на срещнатите по битови поводи византийци за Клокотница...

Патриотизмът при нациите е свързан именно с народностния (и може би институционалният) общностен елемент при последните (не толкова с другите характеристики на нацията - общ пазар, територия и т.н.)

При федоалните държави имаме точно народностна и институционална общност. (Разбира се и религиозна, и местно-феодална, което е институционалност на по-ниско ниво). Тогава би следвало чисто логически и патриотизмът да е подобен.

Разбира се, той не би бил свързан с културната висота на 19 век, а със средновековната психология...

Когато говорим за това, мисля и че не бива да изпускаме от внимание типът "донационална" държава - разпокъсана ли е или не, на какво ниво на развитие е - защото едно е феодално разпиляната западна Европа, друго е обединените държави на Симеон или Луи 14 (нарочно избирам точно тези две географски и времеви крайности).

[Frujin Assen]

Ами така е, по това време религията заема много по важно място от политиката. Ромеите например са готови да пожертват държавата си, но и религията (да приемат унията). От друга страна вие много лековато сравнявате значението на религията тогава и сега. По това време религията е неразривна част от живота на хората. Тя е морален кодекс (какъвто вече не е днес), тя определя кога да се празнува и кога да се прави помен (днес например 8 май е ден на храбростта, праздник на овчаря и наааай накрай и едва ли забелязван от много хора религиозен праздник). Днес коледа е по скоро семеен праздник който се свързва с дядо Коледа, подаръци за децата, колене на прасето, яко напиване, но практически никой не отбелязва неговата религиозна същност.

Спомнете си че православието е българска вяра, а исляма турска вяра-тоест в случая вярата служи като граница между двата народа.

Това че българи и ромеи са православни до голяма степен ги сближава. По голямата част от войните между тях са кавалерски, без големи жестокости. От друга страна подобно нещо го виждаме и днес. Войната между германци и съюзници на запад няма нищо общо с жестокостите на руския фронт. Това което искам да кажа е че през средновековието религията е била много важна част от държавата и съответно от патриотизма. Да, като понятия са различни, но като същност са подобни.

Себеотрицание в името на държавата по това време също има, но в по друг смисъл. Защото по това време държавата се олицетворява от владетеля, ако щете от местния феодал. А верността към господаря, към сеньора, болярина е много важна по това време. Сега сигурно ще кажете че не е същото защото през 19 век например жертвоготовността и готовността е не само към владетеля, а към държавата и етноса. Това е така, но вие забравяте за технологичния напредък. Железниците, телеграфа, вестниците смаляват разстоянията.

През 20 век единчовек четейки всеки ден вестници знае какво се случва във всяко едно кътче на родината и на всеки километър от фронта където родината му воюва. По този начин той може да съпреживее съдбата на родината и народа си. През средновековието такова нещо няма, да от другите хора ще чуе новините, но много по късно, много по откъслечно и в най общ смисъл. Това което той може да съпрежиее е най много съдбата на родния край или участието на местния феодал във войната.

[Aspandiat]

Това което искам да кажа е че през средновековието религията е била много важна част от държавата и съответно от патриотизма. Да, като понятия са различни, но като същност са подобни.

Фружине, това твърдение можеш ли да го подкрепиш с факти? Не смесвай Балкано-малоазиатския регион като предна линия и бастион на християнството срещу атаките на исляма със ситуацията в целия християнски свят. Защото настъплението на турците 1300-1481 г. за Балканите е анормално, непланирано явление, водещо до преоценка на ролята на религията и нейното засилване като отбранителен и повдигащ духа фактор. Не виждам в това някакви кавалерски и джентълменски отношения.

Със сигурност религията не е имала особено хуманен и намаляващ насилието ефект. Давам ти пак пример - Константин Асен с радост пропуска мюсюлманите-татари да нападнат едноверците ромеи, а последните без никакво стеснение използват татарите като острие в българския тил.

Още един пример, само че западен: през ХІ век папският Рим забранява употребата на арбалета срещу християни като много смъртоносно оръжие, но не и срещу мюсюлманите в Близкия Изток и Испания. На пръв поглед изглежда, че твоето твърдение за голямата роля на религията е вярно. Обаче западняците въпреки забраната на папата, продължават да си се стрелят с арбалет до масовото въвеждане на аркебузите и мускетите.

П.П. Патриотизъм ли тласка кръстоносците към Близкия Изток или фактори като християнски мистицизъм, силна набожност, жажда за плячка и земи?

[Ka40]

Със сигурност религията не е имала особено хуманен и намаляващ насилието ефект. Давам ти пак пример - Константин Асен с радост пропуска мюсюлманите-татари да нападнат едноверците ромеи, а последните без никакво стеснение използват татарите като острие в българския тил.

Нека добавим и "хуманните" действия на Калоян към православните братя ромеи, когато превзема Пловдив или "освобождава" Варна. Може да се върнем и към времето на Симеон или Василий ІІ. В интерес на истината, в края на ХІІІ и през ХІVв. има "хуманизиране" на войните между българи, ромеи и сърби, нещо, което и самите извори го споменават, но трябва да се внимава с генералните заключения и от частни случаи да не се правят обобщения.

[Incorrectus]

Патриотизмът е феномен на Новото време, на либерализма, на новото отношение към човека, който вече не е оплетен от социални привилегии или тегоби по рождение, а се ражда свободен или поне така се смята.

Някаква форма на патриотизъм може да се открие при Борис, който работи върху идеята за националната държава - пълнота на духовната власт, писменост и култура на говорим език. Пълнотата на властите, както е известно, получава неговият внук Петър.

[Aspandiat]

Нека добавим и "хуманните" действия на Калоян към православните братя ромеи, когато превзема Пловдив или "освобождава" Варна. Може да се върнем и към времето на Симеон или Василий ІІ. В интерес на истината, в края на ХІІІ и през ХІVв. има "хуманизиране" на войните между българи, ромеи и сърби, нещо, което и самите извори го споменават, но трябва да се внимава с генералните заключения и от частни случаи да не се правят обобщения.

Вероятно това "хуманизиране" до голяма степен се дължи и на "изнемощяването" на Византия и България и намаляването на числеността на армиите им, тоест малобройни войски > по-малко жертви.

[Ka40]

Вероятно това "хуманизиране" до голяма степен се дължи и на "изнемощяването" на Византия и България и намаляването на числеността на армиите им, тоест малобройни войски > по-малко жертви.

Освен това управляващите династии са били роднини и войните по-скоро са приличали на семейни свади. Войниците били наемници, които нямали стимул да умират за глупости, на селяните им било все тая под чия власт ще са - еднаква религия, еднаква данъчна система, еднаква политическа система, дори едни и същи пари били в обръщение. Да не забравяме и това, че след като близо 6 века българи и ромеи са се избивали като добичета, може да са разбрали, че от това няма смисъл или просто да им е омръзнало. Въобще причини много.

[КГ125]

Не бива да се смесват епохите и периодите и да се търси генерализиран извод. Струва ми се че няма спор относно това, че Средовековието е доста динамичен и разнообразен период. Наемни са били войските в един период, не са били наемни в друг, ами направо са си "национални" в съвременния смисъл на думата.

Политическите компромиси на този или онзи владетел не са аргумент за липса на религиозни императиви, просто с тях се правят компромиси.

Щом е имало езици отделни, обичаи отделни и различен начин на живот, обличане и пр., т.е. народности с цялата ми етнографска и езикова обособеност, значи е имало и народностна самоидентификация. Иначе как ще съществува народността без тази спойка? И на никой ли няма да му направи впечатление, че ние говориме и се разбираме, а те не? А това е най-елементарното, хората не са били толква загубени, колкото днес ни изглеждат...

По-скоро мисля, че и народностния патриотизъм, "квазипатриотизъм" или както там ще се нарече си е съществува заедно с религиозната, институционална, професионална и класова или съсловна и пр. идентификация. Всичко това може да се раздели на "високи" и "ниски" мотиви. За честта на селските ковачи най-много да стане сбиване в кръчмата, но на война се ходи или в името Божие, или заради царя, феодала или .... да изключим ли от тук народностната общност?

По-скоро всички тия високи мотиви са били в специфична и обусловена от историческия период и всичките му особености динамика. Както казваше Йордан Радичков /нищо, че не е историк, то има и много народопсихология в тези неща/, "тия неща изплуват и се скриват".

[Frujin Assen]

По времето на Симеон има избягали български велможи във Византия? Доколкото си спомням има едно писмо на Лакапин който казва че 10 000 българи са избягали във Византия намразили военнолюбивата му политика. Ма не казва че са велможи. Примерно Ивац много лесно си сменя господаря.

[КГ125]

По-сложен е въпроса с империите. Мисля, че при тях имаме най-вече религиозна и институционална идентификация. Ромей - православен и поданик на Империята.

[КГ125]

И да добавя още нещо.

ето от един стар разговор: http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p...p;postcount=200

Видимо с тази категория са боравели и са разсъждавали преди да има модерен национализъм и патриотизъм.....

Ами да разгледаме държави като Русия след Петър Първи (и да си припомним речта му при Полтава - "..Накануне сражения Петр I объехал все полки. Его краткие патриотические обращения к солдатам и офицерам легли в основу знаменитого приказа, требовавшего от воинов биться не за Петра, а за «Россию и российское благочестие…»") или пък по време на Наполеоновата война, която руснаците наричат Отечествена, или пък Франция на Луи 14-ти и нейната армия...

И пак за Русия - срещу Наполеон.

Т.нар."народна идея" е нещо като основна идея на Толстой - с две думи всенародното отвхърляне на външната агресия, от гл. т. на противопоставянето на народностния морал, виждането за установения ред и ценности срещу агрсията с мегаломански мотиви.

Едно изречение в книгата обаче, което ще цитирам по памет е многозначително: "...... На .... 1812 г. силите на Западна Европа пресякоха границата на Руската империя и започна война, т.е. най-противоестественото събития в човешката дейност и т.н....."

Известно е, че Наполеон е създателят на класическата национална държава от модерен тип. Капиталистическа, националистическа в определена ранна степен, като се опитва да пренесе това и в цяла Европа. И, макари да губи, в определена степен инспирира, носейки идеите на френската революция, съответните държавни обединения и генезиси на новите европейски държави.

Известно е и това, че национализмът се свързва точно с това, което едно време се наричаше "буржоазна" или "буржоазна-демократична" държава, т.е. капиталистическа национална държава. Това, като цяло, е идеалът и мотивът на националните революции на 19-ти век.

Ообаче, какво представлява тогавашна Русия? Феодална империя, в която командват две сили - едрата не, ами свръхедрата аристокрация и императорската власт.

Буржоазия няма, или поне не сериозна. Селяните са нещо като античните роби. В градовете има чиновничество, занаятчии, търговци, служещи многобройни, но държавата си е абсолютна монархия, феодална империя.

В същото време, мотивът на голямата победа, обърнала хода на историята, е именно чувството за народностна общност, да го наречем "народната идея" на Толстой.

Може ли да се обясни естеството на руската мотивация. Руска нация към онзи момент няма, по общоприетите критерии, а пък всенародно обеднинение има.

Следователно.... патриотизмът е по-стар от класическите нации, на които сме свидетели в един сравнително късен исторически период.

[Incorrectus]

Следователно.... патриотизмът е по-стар от класическите нации, на които сме свидетели в един сравнително късен исторически период.

Преди време един образован немец ми каза, че в своята история немците никога не са се клали така, както са се клали славяните помежду си. Няма да забравя тази откровена лъжа, защото не е важно как мисли по въпроса конкретният немец, а дали и другите немци не мислят по същия начин. Аз славянин не се чувствам, но няма значение, към славянския свят обикновено ни причисляват.

Казвам това във връзка с моето мнение, че патриотизмът е политическото психологическо оръжие на третото съсловие в борбата срещу аристократическите привилегии. В този смисъл патриотизмът наистина предхожда класическите нации, но те са по-скоро плод на индустриалните, а не на политическите промени.

Както е известно Европа е преживяла в Новото време три типа революции: религиозни, политически, индустриална. От първите два типа резултатите са нищожни. Всичко приключва с невиждани кланета, а първоначалните благородни идеи се изкривяват тотално. Патриотизмът е реакция срещу консерватизма, който е преимуществено аристократичен, т.е. монархически. На другия полюс е либерализмът, който е републикански и негови привърженици са непривилегированите от третото съсловие. По времето на т.нар. френски религиозни войни се появява Марсилезата, лозунгът, знамето...Наполеон е носител на идеите на революцията, но също той е основен виновник за тяхното фиаско, защото именно той ликвидира революцията и преминава към един прикрит, всъщност много явен монархизъм.

За себе си нямам ясно виждане как и какво конкретно предизвиква появата на класическия патриотизъм. Тук нахвърлях някакви мисли по въпроса, които са неподредени и незавършени. Възможно е в следващи дискусии да си потвърдя убежденията или да се откажа от тях.

Така или иначе патриотизмът е импулс, особено чувство, което се появява неизвестно откъде и обхваща съзнанието на масите. Нациите обаче са плод на индустриалната революция, която за разлика от другите две, наистина промени света. Действащите лица в индустриалната революция са представителите на третото съсловие, а техен психологически инструмент е патриотизмът - мекият и благороден вариант на национализма (негов краен, негативен вариант е шовинизмът). Третото съсловие и борбата за неговите равни права с аристокрацията обаче се появяват около XVIII в. и затова твърдя, че тогава се появява и патриотизмът.

[ISTORIK]

Патриотизъм през средновековието е имало, разбира се.

Глупаво е да се мисли, че патриотизмът трябва да се свързва само с новата история, с възникването на национализма и националните държави и разпадането на Австро-Унгария, Турция и Русия.

Ще дам няколко примера:

В нашата история може да се обърне внимание на Опазването на българските граници по времето на походите на визант. император Константин V Копроним, борбата срещу завладяването на страната от императорите Йоан I Цимисхий и Василий II Българоубиец, въстанията срещу византийското владичество и създаването на Второто българско царство, борбата на Ивайло срещу монголо-татарите, борбата срещу нашествието на османските турци...

В чешката история - движението на хусистите - борбата срещу Германия.

В полската история - борбата срещу германския орден на тевтонските рицари.

В руската история - борбата срещу тевтонците и монголите.

Във френската история - борбата срещу англичаните през 100-годишната война (Жана д'Арк/Дарк).

В английската история - борбата срещу нашествията на норманите.

В испанската история - борбата срещу арабското нашествие - т. н. реконкиста.

В арабската история - борбата срещу нашествията на кръстоносците, селджукските турци, монголите и османските турци.

В японската история - борбата срещу нашествията на монголите.

В корейската история - борбата срещу нашествията на японците.

Във византийската история... Тук примерите са много... Не ми се изброява.

Няма да ви изненадам, ако ви кажа, че патриотизъм има в древността.

Редактирано Октомври 15, 2009 от ISTORIK

[Стоедин]

Освен това управляващите династии са били роднини и войните по-скоро са приличали на семейни свади. Войниците били наемници, които нямали стимул да умират за глупости, на селяните им било все тая под чия власт ще са - еднаква религия, еднаква данъчна система, еднаква политическа система, дори едни и същи пари били в обръщение. Да не забравяме и това, че след като близо 6 века българи и ромеи са се избивали като добичета, може да са разбрали, че от това няма смисъл или просто да им е омръзнало. Въобще причини много.

За какъв патриотизъм можем да говорим при това положение? Доста от владетелите ни през ВБЦ се наричат царе на българи и ромеи, нали? През средновековието, според мен можем да говорим за религиозен патриотизъм или по скоро фанатизъм. Понятия като ''Родина'', ''Майка България'', ''Отечество любезно'' са непознати за периода, май....