Отиди на
Форум "Наука"

Бъдещи проекти в изучаването на Космоса?


Recommended Posts

  • Потребител

Можем ли да изпратим хора на астероид и да ги върнем живи и здрави обратно на Земята: http://www.space.com/php/video/player.php?video_id=NEOnauts2

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Изследване на Юпитер. Минало и бъдеще:

http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...1&Itemid=27 - Галилео! Минало - неотговорени въпроси

http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...8&Itemid=27 - ДЖУНО - мисията, която ще бъде изстреляна към Юпитер в близките години.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Изследване на Юпитер. Минало и бъдеще:

http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...1&Itemid=27 - Галилео! Минало - неотговорени въпроси

http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...8&Itemid=27 - ДЖУНО - мисията, която ще бъде изстреляна към Юпитер в близките години.

Страхотни статии. Искам да отбележа, че всичко с Джуно е наред, а дори са нужни по-малко пари за реализирането на мисията, отколкото се смяташе в началото. Ракетата ще бъде Атлас V в конфигурация 551. Най-интересното, относно камерата, е че тя е поставена на борда с цел PR и за нея няма поставени научни цели.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Всъщност, по-правилно е да се преведе Джуно - Юнона. Ама явно в България се е наложило имената на корабите да си останат едно към едно както НАСА иска. Например Аполо и в България си е Аполо, но в СССР - Аполон.

На това основание превеждам и космическите агенции - НАСА, ЕСA

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Ауууу, някой забелязвал ли е, че на LSAM няма слънчеви панели??? Да не би да бъде захранван с RTG като Аполо? Ако е така и ако се разчуе, съм сигурен, че сегашната архитектура ще има много повече врагове.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Възможни видове дизайн за спускаем апарата на луната Европа, разгледани от НАСА. Разглеждат се четири архитектури:

1. Апарат тип снаряд, който се забива с висока скорост в Европа

2. Мисия тип "Патфайндър" с приземяване на въздушни възглавници

3. Научен повърхностен пакет за изследване на Европа - меко кацане

4. Спускаем апарат с дълъг живот и разнообразни научни инструменти

Номер 4 не може да бъде реализиран, тъй като надвишава максималната маса за спускаем апарат на Европа, която е 340 кг.

Ето документа:

Europa_Landers.pdf

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Глобален Модератор

Европейската космическо агенция (ESA) подписа на 18 януари договор за строителството на BepiColombo - първият европейско- японски космически апарат, който ще се отправи към Меркурий, съобщава агенцията.

BepiColombo ще се разработва съвместно с японската космическа агенция (JAXA), със строителството на апарата ще се заеме компанията Аstrium.

Сондата ще бъде изстреляна през август 2013 г. с помощта на руската ракета „Союз- Фрегат" от космодрума във Френска Гвинея, съобщава BBC News.

Напомняме, че в понеделник 14 януари, американският апарат Месинжър прелетя покрай Меркурий на разстояние около 200 км и направи над 1300 снимки и някои измервания.

Предишното такова изследване е било преди 30 години от апарата Маринер-10.

Очаква се BepiColombo да се заеме с детайлно изследване на Меркурий.

Апаратът ще се състои от две орбитални станции, които ще полетят заедно, но ще се разделят преди излизане в орбита около Меркурий ( през 2019г).

Европейският модул ще изучава повърхността и недрата на планетата, а японският - магнитосферата.

Апаратът е наречен на името на италианския учен Giuseppe (Bepi) Colombo (1920-1984), който е участвал в разработката на траекторията на Маринер -10.

Вече е известно, че за строителството на апарата компанията Астриум ще привлече редица подизпълнители.

http://news.bg/

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Руснаците, изглежда здраво са заорали на кръстопътя и не могат да решат още, накъде да поемат. "Клипер" , както е известно, отдавна го "бракуваха". Според злите езици в самата Русия, проектът им с ЕС за модернизация и уголемяване на "СОЮЗ", по скоро заприличвал на ..... Шэньчжоу :post-20645-1121105496:

Ето, че тези дни се очаква да бъде определен новият руски проект:

http://www.ng.ru/style/2008-04-23/24_cliper.html

"..........Новый президент корпорации Виталий Лопота после назначения на должность пообещал представить в Роскосмос проект совершенно нового космического корабля. Об этих двух проектах Лопота и рассказал российским ученым перед Днем космонавтики.

Первый вариант: корабль капсульного типа, аналог российских аппаратов «Восток», «Союз», американских «Джемини» и «Аполлон». Корабль имеет конусообразную форму и предназначен в первую очередь для дальних космических полетов – к Луне и Марсу. Вот только лететь туда, похоже, Россия не собирается.

Ожидалось, что на недавнем заседании Совета безопасности 11 апреля 2008 года руководством страны будет одобрена разработанная Роскосмосом долгосрочная программа развития российской космонавтики до 2040 года, предусматривающая высадку на Луну и миссию на Марс. Однако этот вопрос в ходе заседания так и не поднимался. В таких условиях перспективы капсульного корабля слишком туманны.

Второй проект, в котором собственно и узнается «Клипер», – крылатый корабль-трансформер. При запуске в космос крылья корабля прижаты к корпусу, но при возвращении на Землю на высоте 27 км корабль расправляет крылья и приземляется как обычный самолет на взлетно-посадочную полосу. Проработан и запасной вариант посадки на случай нераскрытия крыльев – с помощью парашютов.

Такой корабль малопригоден для межпланетных полетов, но идеально подходит для полетов на орбиту. А так как во главу угла Россия ставит доставку экипажей на Международную космическую станцию, то от крылатого корабля, как бы он ни назывался, никуда не уйти. «В атмосфере Земли нет ни одного существа, которое летает без крыльев. Все остальное падает», – четко подметил Виталий Лопота в своем выступлении. Для полетов в атмосфере крылатый корабль обладает неоспоримыми преимуществами перед капсульным кораблем.

..............

Однако, по его же словам, денег не хватает даже на завершение строительства российского сегмента МКС. Вместо 220 млрд. руб. предусмотрено только 100 млрд. В такой ситуации рассчитывать на щедрое государственное финансирование нового космического корабля было бы иллюзией. Тем более двух. Значит, в ближайшем будущем перед Россией встанет выбор, на строительство какого корабля выделять деньги. "

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Проекти колкото искаш и не липсата на добър проект е проблема, а на добро финансиране. Гледам, че на Русия не ѝ достигат $5 млрд. само за да си довърши МКС, пък какво остава за други проекти. Дори и Союза взе да се скапва - от 10 Союза модел TMA три почти не убиха екипажите си с последния такъв случай преди две седмици. Според източник от Роскосмос, истинско чудо е, че екипажът на Союз ТМА-10 е оживял.

Link to comment
Share on other sites

  • 9 месеца по късно...
  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Някои нови интересни неща: Русия обяви, че ще започне тестовете на нов товарен космически кораб през 2016-2017 година, като космическият апарат ще бъде изстрелван от центъра Восточни, който се очаква да отвори през 2015 година. Междувременно НАСА оповести, че е избрала какъв материал ще бъде използван при направата на топлинния щит на Орион. Първият тест на новата ракета на НАСА - Арес I - пък е насрочен за юли или август тази година. Китай пък съобщи, че новата им ракета CZ-5 ще влезе в употреба през 2014 година и ще може да извежда товари с тегло 10 тона в геостационарна трансферна орбита (горе-долу колкото Ариана 5).

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител
Телескопът Уеб ще ни разкрие нови неща през 2013 г. Ще бъде разположен в далечка орбита след луната

Имаш предвид във втората точка на Лагранж (Л2). Това ще каже, че спрямо луната Джеймс Уеб ще се намира на 3,92 пъти по-голямо разстояние от Земята. Л2 е точката, в която земната и слънчевата гравитация се балансират. Л2 винаги се намира на правата от Слънцето към Земята, като попада в сянката на Земята. Това е идеално място за космически наблюдения, тъй като Слънцето е винаги скрито от Земята. Все пак обсерваториите не могат да гледат директно назад, защото в крайна сметка не всичката слънчева светлина е блокирана поради голямото разстояние от Земята до Л2. Джеймс Уеб не е първия космически телескоп, който е предназначен да наблюдава от Л2 - в момента там са WMAP, Планк и Хершел.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 years later...
  • Администратор
Строеж на лунна база. Създаване на лунна база може да стане възможно чрез 3D принтиране с използване на материали от Луната. Архитектите Foster + Partners заедно с Европейската космическа агенция работят върху проекта.
Повече: http://bit.ly/12cbDXc

post-1-0-89867300-1360148028_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Администратор

Нещо, което да ни накара да се замислим:

Гледайте трейлъра на епизода "Построяване на космически Ноев ковчег" от поредицата "How the universe works" на Science Channel. В епизода ще разберете какво е технически необходимо, за да се построи такъв галактически кораб и как новата ракета на NASA, "Space Launch System", ще допринесе в такъв проект.

YouTube Трейлър:

Link to comment
Share on other sites

  • 4 месеца по късно...
  • Потребител
Компанията SpaceX планира пилотиран полет до Марс до 2026 г., а по-късно и основаването на колония на "червената" планета: http://www.idg.bg/technologii/62482/spacex-shte-otvedem-hora-na-mars-do-2026
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Така е, но според мен и сега, а и в близко бъдеще едва ли може да се говори за някаква съществена промяна по отношение на това кой контролира космическите изследвания (пътешествия). Инициативността, финансирането, дори и технологиите може все по-често да идват от частни компании, но без "благословията" на правителствата трудно би се осъществил някой мащабен проект.

За мен има полза от подобни "частни" инициативи от гледна точка на научния прогрес. Управляващите не винаги са склонни да финансират мащабни космически проекти, при положение, че в собствените им държави на дневен ред са далеч по-важни за данъкоплатците икономически проблеми. Ако обаче частна компания може да си позволи подобно финансиране и осъществи проекта (под контрола на държавата), то това би било голяма крачка за науката.

Редактирано от Sulla
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Хм. Компания ... Някога такива неща правеха държавите.

Не знам може да не е съвсем верният път. Времето ще покаже.

Темата е доста актуална между другото. Не знам обаче политика ли, икономика ли или тук..

Частният сектор бил в пъти по-ефективен (изстрелвали ракета на 1/10 от цената на НАСА ) Има дори книги с подобен сюжет - шпионски НФ за борба на лобитата на НАСА и частния сектор.

Sulla общо взето е прав

http://chitanka.info/text/2808/2#textstart

Аз пък си я купих.. Интересно ми е като си помисля. че "Описаната в този роман техника също съществува реално". И разправям, че не чета...

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Е, голяма работа ако повториш :)

Супер новина. Ако се търси живот или органика аз бих пратил кораб там, дето има океан


Друг е въпросът, че Марс може да е обитаван от някакви бактерии екстремофили, дето всичките машини там не могат да ги "видят".


Всъщност Кюриозити е най-сложното нещо там до момента де, той ако не е видял...

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!