Бъдещи проекти в изучаването на Космоса?

[kall]

Гледам пак либертариански идеи се прокрадват... към момента мащабните изследователски проекти няма как да се финансират от частни компании, не само за космоса. Ако не бяха същите тези мащабни държавни проекти, частните космически полети щяха да са абсолютно фентъзи, защото те стъпват на постиженията на първите и доста им отстъпват. Не казвам, че частният бизнес няма работа там, но просто не е толкова вездесъщ, той по-скоро допълва държавните функции.

Редактирано 5, 2015 от kall

[Joro-01]

Е, ок, то всичко е от държавите. Нищо от нещата на Марс, нито на кометата, нито към Европа или към Цереза е частно.

Но по утъпканите пътеки вече може.

Аз също сериозно се замислям дали ефективността при частните компании не идва за сметка на безопасността примерно.

[kall]

Не казвам, че всичко е от държавите... да го кажем така: държавите решават мащабните и кардинални проблеми, разбира се с един замах, т.е. по-дребните неща, дори и качествени, не се вземат в предвид. Затова пък е частният сектор.

[Sulla]

Мащабните изследователски проекти всъщност могат да се финансират от частни компании, финансирането дори е по-малкият проблем. Ето един пример: Бюджетът на НАСА за 2015 г. е около 18 млрд. долара, а за 2016 е предложено увеличение с 500 млн. (за справка http://www.nasa.gov/sites/default/files/files/NASA_FY2016_Summary_Briefing.pdf). В този бюджет трябва да се вмести цялата космическа програма на НАСА за съответната година. Като отворите линка, на 7-ма страница може да видите разпределението на парите за всички видове дейности и проекти.

Та за една голяма частна компания или съдружие между няколко големи компании обединени от обща цел да се изследва Марс и да се изпрати пилотиран полет до там примерно, не би било трудно да се осигури годишно бюджет от няколко милиарда долара, дори и повече, за този проект. Предимството спрямо НАСА е, че на въпросните компании няма да им се налага да отделят ресурс за странични дейности (като ще пращаш човек на Марс, не ти трябва да хвърляш луди пари за мисия до Европа примерно ) и ще могат да концентрират финансите си основно върху въпросния проект.

Както казах, финансирането е по-малкият проблем. По-големият е за отношението на държавата към проекта. Ако тя счита, че подобни проекти трябва да се осъществяват само и единствено под нейна юрисдикция поради съображения за националната си сигурност примерно, или поради други фактори, то едва ли ще допусне до тях други "играчи". Ако обаче подобни съображения не са налице, а и липсва сериозен интерес към проекта, държавата би могла да си позволи допускането на частния сектор в тази сфера. Разбира се, запазвайки си някаква форма на контрол върху цялото мероприятие.

[kall]

Sulla, проблемът е, че мащабните проекти искат много пари, а възвращаемостта е силно под въпрос, това е огромен и силно неоправдан риск от гледна точка на частния сектор. То затова фундаменталните научни изследвания са все държавни и мащабните изследователски проекти, защото никоя компания няма да си пръска парите за нещо, за което е почти сигурно, че няма да има пряка парична печалба, по-висока от разходите. Т.ч. не винаги проблемът е в това, че държавата не допуска други до копанката.

[Sulla]

За разходите си прав - без съмнение ще са огромни. За възвращаемостта е спорно каква ще е. В краткосрочен период ще има голям минус, но в дългосрочен не се знае - въпросната компания от първия ми пост SpaceX планира в дългосрочен план основаването на колония на Марс и "космически туризъм". Може да звучи като научна фантастика, но ако това наистина някога се случи, приходите от тези "туристи" ще бъдат доста солидни.

Но дори и за частният бизнес възвращаемостта понякога не е най-важното ако съдим по шефа на тази компания Илон Мъск. Човека си е меко казано ентусиаст и мечтател, и просто си е поставил за цел мисията до Марс без да го вълнува бизнес изгодата. А и има парите да го направи...

Ето един материал за него, започващ доста показателно: "Elon Musk is the rare person with a talent for executing practical solutions to seemingly impractical ideas like high-end electric vehicles (Tesla Motors) and commercial space flight (SpaceX), so when he talks about how we colonize Mars, he’s probably one of the few people worth listening to on the topic" http://www.forbes.com/sites/ericmack/2013/12/12/elon-musk-on-the-details-of-colonizing-mars/

Редактирано 5, 2015 от Sulla

[kall]

То точно защото възвращаемостта( точно краткосрочната е интересна, не тази след няколко века и за поколенията, това ако бях собственик на голяма корпорация) е спорна частните компании не са построили ускорителя в ЦЕРН на изцяло свои разноски, примерно. Иначе Илон Мъск е ентусиаст, спор няма, но ще видим резултатите, аз съм леееко скептичен... Да не се забравя и една интересна подробност- полети до Марс не се осъществяват и заради опасността от заразяване със земни микроби, а нали следи от живот се търсят.

[Sulla]

Имаш предвид заразяване на пробите които ще се вземат от там със земни микроби намиращи се на сондата изпратена на Марс (оцелели по време на пътуването), или един вид нежелано "заразяване" на Марс със земни микроби екстремофили, които биха оцелели в тамошните условия? Всъщност, между двете неща има връзка - всички сонди и апарати пращани до сега на Марс са гъмжали от всякакви бацили докато са били на Земята (ако и да са опитвали да ги стерилизират, това е нямало как да се получи на 100%). По време на пътуването до червената планета голяма част от тях сигурно са измрели, но има и вероятност някои екстремофили да са оцелели до Марс. Там вече не се знае...

Редактирано 6, 2015 от Sulla

[Р. Теодосиев]

През 2015 г. науката направи няколко революционни открития за Космоса: на Марс бе открита вода, а мисията „Нови хоризонти“ прелетя покрай Плутон – леден свят, живеещ сам на границите на нашата планетна система. Вълнуващи постижения, защото изучаването на планетите и останалите обекти в Слънчевата система обещава да разкрие тайната за произхода на живота на Земята. В крайна сметка може би всички ние сме марсианци (да, и вие също!).

През 2016 г. проучванията за Червената планета продължават, а през месец юли предстои да посетим и газовия гигант Юпитер, за да разкрием мистерията на неговата атмосфера. Какво още ще се случи в изучаването на Космоса и какви изненади крие бъдещето? Главният асистент във Физическия факултет на Софийския университет, главен редактор на списание „ВВС ЗНАНИЕ“ и звезда от конкурса FameLab д-р Владимир Божилов ще разкаже повече на 13-и май на Голямата сцена на Театър София по време на Софийския фестивал на науката 2016!

Събитието е в партньорство със сп. ВВС ЗНАНИЕ.

http://www.britishcouncil.bg/sofia-science-festival/events/2016/space