Първата жена прелетяла над Атлантическия океан

[astrologa]

Амелия Ерхарт е пионер както в авиацията, така и в движението за правата на жените. Тя не само е първата жена, получила разрешение за пилотиране от Международната федерация по аеронавтика в Америка през 1928 г., но през следващите няколко години чупи няколко рекорда в областта на авиацията и си спечелва изумителна репутация. Затова не е чудно, че когато през 1937 г. не се завръща от полет, с който се опитва да постави рекорд, изчезването й привлича огромно обществено внимание. Случаят и до днес остава загадка.

Едно от най-ранните постижения на Ерхарт е от 1932 г., когато тя става първата жена, прелетяла над Атлантическия океан. С това тя поставя и рекорд за непрекъснато летене от 13 часа и 30 минути, въпреки че на няколко пъти пътуването й едва не завършва трагично заради няколко значителни пречки. Първо я сполетява сериозна гръмотевична буря, която за малко да я потопи в океана. След това, вече над европейския бряг, става ясно, че от самолета й изтича гориво, и тя е принудена да кацне в едно поле в Ирландия. Въпреки предизвикателствата Ерхарт завършва полета успешно и намира място в книгите по история.

Прекосяването на Атлантическия океан не й е достатъчно и тя решава да предприеме следваща крачка. През 1935 г. прелита над Тихия океан от Хаваите до Калифорния. Този дързък акт също приключва с триумф и с нараснала увереност Ерхарт започва да планира въздушна обиколка на Земята по най-дългия й паралел - екватора. Пътуването е повече от трудно и рисковано за когото и да било - дори за Ерхарт, - за да бъде предприето от сам човек. Затова тя моли Фред Нунан да я придружи като навигатор.

За последен път Ерхарт и Нунан са видени, когато отлитат от Лае, Нова Гвинея, за да изпълнят най-опасната част от полета. На този етап от края на това смело пътуване ги делят само два дни и около 11 000 км. Дестинацията им е малко парче суша в Тихия океан, познато като остров Хауланд.

Въпреки че при издигането от Лае атмосферните условия са добри, небето бързо се смрачава и навигацията е затруднена. Все пак Ерхарт и Нунан имат подкрепа - радиоконтакт с катера на бреговата охрана „Итаска". Тогава в 7,42 часа на 2 юли 1937 г. „Итаска" получава съобщение от Ерхарт: „Не ви виждаме, горивото ни намалява, не успяхме да се свържем с вас по радиото, летим на 1000 фута... гориво за половин час и никаква суша."

„Итаска" отговаря, като дава сигнал с гъст черен дим, и нарежда на всички кораби в района да включат всичките си светлини, за да помогнат на изпадналия в беда самолет. Ерхарт успява да осъществи последен контакт с кораба, давайки предполагаемото си местоположение. Всъщност това е последната вест от нея.

В опит да открият Ерхарт и Нунан, САЩ предприемат най-мащабната издирвателна и спасителна операция, правена някога. За нещастие, въпреки основното претърсване на огромни участъци в океана включените екипи не успяват да открият двойката и приключват издирването.

Летците са обявени за изчезнали, по всяка вероятност мъртви, и светът може единствено да гадае какво се е случило с тях. Загадката става още по-мистериозна от факта, че дълго след приключване на издирването пристигат сигнали, че известната двойка е била забелязана. В книгата си „Свидетел: инцидентът с Амелия Ерхарт" (1987) Томас Дивайн (бивш американски военен) твърди, че двамата летци са били забелязани живи и здрави на държания от японците през Втората световна война остров Сайпан. Впоследствие и други военни потвърждават тази версия и й придават достоверност.

Но след завземането на Сайпан от Съединените щати през 1944 г. там не е открита нито следа от авиаторката и нейния навигатор. Със сигурност се знае само, че Амелия Ерхарт и Фред Нунан изчезват над Тихия океан на 2 юли 1937 г. Никой не може да даде надеждно обяснение за изчезването на двама толкова опитни летци, нито е ясно какво е довело до повреда на радиовръзката в такъв критичен момент. Ако не бъдат открити нови доказателства, тези въпроси ще останат без отговор и хипотезите за случилото се с тези двама смели авиатори ще продължат да се трупат.

[КГ125]

По всяка вероятност просто са се заблудили свършили са горивото и са паднали в океана. Намирането им е почти невъзможно. Версията за японския плен е малко вероятна... През 1937 г. Япония не е била във война със САЩ и не е имала никаква причина да задържа летците.