Елдорадо — Златния град

[astrologa]

Легендата за богатството на ацтеките съществува, откакто на континента е открита цивилизация. Първите испанци, които отплават от Куба, за да изследват мексиканския бряг, са твърдо решени да намерят богатства. Те се завръщат в Куба с изящно изработени златни предмети и не след дълго натам се отправят техни съмишленици, решени да задълбочат търсенето.

Трудно е да се каже дали наистина става въпрос за голямо съкровище, или е въпрос на различните представи на две противоречиви култури. Мезоамериканците ценели златото заради красотата му и не благоговеели пред него така, както европейските нашественици. Местните били окичени със златни украшения, но за тях това не било по-голяма ценност, отколкото например красивите пера.

Когато испанците пристигат в Мексико с полирани стъклени мъниста, местните жители с готовност разменят златото си за странните красиви нови предмети — просто тяхната ценностна система и представа за богатство е съвсем различна. Запленени от лекотата, с която туземците се разделят със златните предмети, европейците започват да вярват, че благородният метал явно изобилства по тези земи.

До известна степен нашествениците са прави. По онова време страната разполага с девствени залежи от полезни изкопаеми и когато започват да изследват ресурсите й, испанците бързо осъзнават този факт.

Лекотата, с която се сдобиват със златото на ацтеките, навярно е разпалила както въображението, така и алчността им. Така не след дълго се заражда и разгръща легендата за Елдорадо — Златния град.

Когато Монтесума, императорът на ацтеките, разбира щенията на нашествениците, им прави щедри дарове с надеждата да задоволи нуждите им. За ацтеките това е израз на учтивост и испанците на свой ред им подаряват платове и мъниста, които обаче съвсем не са ценни за самите тях. Когато испанците навлизат още по-навътре в страната и доближават града, обладани от неутолима жажда за още злато, императорът на ацтеките постепенно започва да се отчайва и почти изпразва хазната в опит да удовлетвори испанците.

Испанците тълкуват тази щедрост погрешно като знак за още по-голямо богатство. Разбира се, те решават, че щом императорът може да си позволи да раздава такива скъпи дарове, със сигурност има съкровищници, преливащи от злато. Нашествениците изпращат голяма част от придобитите богатства в Испания като дар за краля си и покана за повече подкрепа с надеждата, че когато завладеят град Теночтитлан, ще открият още съкровища.

Но конквистадорите дълбоко грешат. Когато установяват контрол над града, те откриват, че златото всъщност е много по-малко от очакваното. Тогава разпореждат на местните да им предадат всички златни вещи, които притежават. След като се сдобиват с плячката, конквистадорите се поуспокояват, но тогава обстоятелствата започват да се обръщат срещу тях.

Вбесени, че са били завладени и ограбени, местните се обръщат срещу испанците. Следва голяма битка и испанците са прогонени от Теночтитлан и изтикани към обширните блатисти местности около града.

На всеки испанец се падат над сто местни жители и въпреки че нашествениците правят опит да отнесат съкровищата с помощта на мулета, те не успяват да ги опазят и повечето от тях потъват. Мнозина се удавят, защото са тежко натоварени със скъпоценния метал.

Ако тези истории са верни, напълно е възможно съкровището все още да съществува някъде в Мексико, където е останало скрито в продължение на векове. Едва сравнително скоро - през 80-те години на XX век - в самия център на град Мексико е открит Главният храм - церемониалната пирамида на Теночтитлан. Работници копаят тунел за нова станция на метрото, когато откриват това архитектурно съкровище. Възможно е да има много повече и то да чака да бъде открито, а дотогава да стои заровено в основите на един от най-големите градове на света. Дори има вероятност ацтеките да са заровили част от златото в опит да го скрият от нашествениците - или в града, или в планината.

Също така не е изключено конквистадорите действително да са открили голямо количество злато, но да са скрили истинските мащаби на находката си, за да не се налага да го предадат на краля. От друга страна, водени от алчността си, те може да не са преценили правилно и след това да са открили, че в действителност изобщо няма толкова злато, колкото са очаквали. Има голяма вероятност това да е точно така, предвид демонстрираното сребролюбие и коварните действия на испанците.

Времето минава и испанците завоюват нови територии, като не спират да търсят нови богатства. Нашествията им продължават към южните части на Южна Америка, където продължават безогледно да грабят и опустошават земите на инките. Вероятното обяснение може би се крие в легендите за богатствата на Мексико.

Макар историята да твърди, че испанците така и не намират същинското съкровище на ацтеките, остава неясно дали това действително е така. Колкото и злато да са намерили, испанците едва ли биха останали доволни. И все пак е сигурно, че златото на ацтеките наистина е съществувало, тъй като част от него е открито в днешно време. Дали обаче има несметно съкровище, което чака своя откривател — отговорът на този въпрос остава забулен в мистерия.

[Galahad]

Елдорадо е в Колумбия. Митът тръгва от племето на вожда Гуатавита. При интронацията вождът бил покриван със златен прах, който той измивал в свещеното езеро. Отмития златен прах бил дар за ботинята на езерото. И тъй като това става при коронацията, ще рече, че се случвало само веднъж в живота на един владетел. Та този владетел станал Ел-Доро, т.е. Позлатеният. Тези индианци били покорени от де Кесада, който за разлика от неукия Писаро бил лисансие по право (най-високата образователна степен - бакалавър, магистър, лисансие). Това разбира се не попречило въображението и алчността на завоевателите да сътворят мит. В него златото било толкова изобилно, че владетелят просто от много имане не приемал да носи никакви други дрехи освен златно покритие. А и митът толкова бързо де разпространил, че още вицекралят Писаро назначил Педро де Урсуа за губернатор на Елдорадо и го пратил да си намери провинцията. Експедицията протекла злополучно, като членовете й пострадали от междуособиците помежду се не по-малко от болестите и индианците. На един от размирните участници в този поход Лопе Агире е посветен филмът "Агире - гневът божий" (да не се бърка с нашата археоложка Даниела Агире, която също много я бива да съчинява златни митове, но за траките ), който се беше завъртял и по нашите екрани и филмотеки.

Иначе и инката на империята на четирите краища на света не малко разпалил въображението на завоевателите с идеята да напълни една стая със злато.

Но по волята на съдбата Ел-Доро се оказал дребен владетел с доста по-скромни златни запаси.

Редактирано Октомври 23, 2009 от ISTORIK

[Warlord]

Това със златната стая е ултиматум поставен пред инката Атахуалпа. Не той е бил виновен за разпалването на европейското въображение. Не че е нямало почва това нещо, но е било преувеличено първоначално от самосебеси и от очакванията на конкистадорите.

[eMGeto]

Ел Дорадо е в Бразилия? Рио Негро (Черната река) и Франсиско Орелана! Къде всъщност е Ел Дорадо?

[Warlord]

Такава планина най-вероятно няма. Цивилизациите и съответно и съкровищата на Южна Америка са в Андите, в Бразилия няма нищо. При идването на европейците там живеят само голи и боси индианци на редки групи. А от мита за Ел Дорадо местните водачи са припечелвали стабилни доходи превеждайки безцелно и напосоки през джунглата разни испански ентусиасти жадни за злато

[КГ125]

Дааа, да не би да мислим, че "туристическите" шашми са измислени с Неси? ))

[Galahad]

Истинският позлатен крал Гуатавита е владеел земи на територията на днешна Колумбия. но далеч не бил толкова богат. Даже прочутия храм на муиските в дъдезно Согамосо си бил по същество една кръгла сламена колиба. Е, вярно, че златните покойници положени вътре имали златни накити, но тази плячка си била твърде дребна радост н сравнение с големите надежди. Това разбира се не попречило на исп. хронист от 16в. Обиедо да напише доста по привлекателната история, че "златния клал" от много имане си ходел покрит със злато и смятал, че никакво друго облекло не подхождало на величето му.

Легендарното Елдорадо би трябвало да е в Гвиана край легендарното езеро Парима. Дори след злополучната експедиция на Писаро, Ореляна, Урсуа и сепаратиста Лопе Агире, треската на злато не само не стихнала, но и се подсилила с нови митове. Участникът и единствения оцелял от една друга злополучна експедиция на Педро де Силва Мартин де Албухар известен повече като Хуан Мартинес обаче оставил записка, че бил попаднал в Елдорадо и бил в столицата Маноа, където гостувал на "златния крал", а на изпроводях владетеля от многото имане на злато му дал толкова, колкото можел да носи. По обратния път разбира се повечето злато му било отмъкнато. Звучи съмнително, но с откриването на златния град Маноа се заел не кой да е, а Антонио де Берио - съпруга на племеницата и единствена наследница на Кеседа. При това Кеседа, макар да бил човека, видял последния истински златен крал и над всичко отгоре докато бил все още с ума си опрелделил съпруга на наследницата си за губернатор на Елдорадо. Де Берио подходил много старателно към задачата си, като проучил всички предходни експедиции за да не повтори грешките им и дори се твърдяло, че намерил препис от записките на Мартинес. Но ... появили се нови конкуренти, които мечтаели за индианското злато. Дон Берои бил пленен от англичаните предвождано от Уолтър Ръли.

Всъщност дълго може да се говори за митичното Елдорадо. По-интересното е, че митичното езеро Парима дълго време се отпечатвало като реално съществуващо на картите на Южна Америка. Проучванията на Хумболд обоче установили ... че езеро с такива мащаби няма. Разбира се в легендата има и зрънце истина, но "Бялото море" си било едно доста по-скромното езеро Амуку, което ставало по-големичко само при зимните наводнения. Разбира се, край него нямало град, чийто покриви били покрити със златни листи.

Въпреки че Елдорадо се оказало далеч под очакванията на конквистадорите, богатствата, които Испания отмъкнала от Америка далеч не били толкова малко. Това обаче се отразило зле на икономиката на Испания. Огромната империя се осланяла на златото и пренебрегнала стопанското си развитие. В крайна сметка се стигнало до том, че доходите на кралството от мъничката Нидерлавндия били по-големи от тези от американските колонии. В крайна сметка Испания изостанала доста в икономическото си развитие. Лопе Агире, макар и да имал прекалено амбициозен план за да бъзе и успешен, все пак правилно се ориентирал, че освен злато, Америка има и други ценни стопански ресурси. Но явно не било съдено на Испания да съумее да се възползва от тях.

[Warlord]

Няма никакъв шанс да е имало град в Гвианските възвишения, там са познавали само примитивно земеделие и нищо повече, не е имало градове и каквито и да било държавни образувания. Ел Дорадо е мит просто, или съчетание от митове с малко зрънце истина.

Има други "златни градове" обаче, които в действителност са съществували и са останали неоткрити и неограбени от испанците. Вилкабамба например, където се оттеглят владетелите на империята след падането на Куско, откъдето може би е отмъкната най-много плячка. Авантюристът Диего Де Алмагро е посещавал този град заедно със своята шайка и дори му се отдало да убие инката Манко ІІ. Но в последствие испанците не могли да открият този град никога, както и много други високопланински крепости построени след падането на Куско, повечето от тях си остават неоткрити и до днес, а там е възможно да са изнесени огромни количества злато за да бъдат спасени от разграбване.