Средновековно Търново - храмовете

[Galahad]

Представата за един средновековен европейски град едва ли ще е пълна без черковните сгради. Тъй че в поредицата от теми за Търново беше логично да се появи и за столичните храмове на ВБЦ.

За разлика от периода на ПБЦ, през който са строени монументални църквни сгради като архиепископската базилика в Плиска, Кръглата църква в Преслав и др., то храмовите сгради от времето на ВБЦ са с доста по-скромни размери. От една страна това се дължи на намалялата икономическа и политическа мощ на владетелите и болярите. За по-малките размери допринасят и някои религиозни течения, като това на исихистите, които наблягат на усамотението и съзерцанието. Навярно друга причина е нарастналият брой черковни сгради - макар средновековния Търново все още да не е напълно проучен, той е имал над 30 черкви. Четвърта причина е, че селищата се изграждат приоритетно на природно-укрепени места, при което теренът ограничавал възможността за монументални сгради.

Между различните класификации на столичните храмове (по периоди, по местонахождение в градските квартали, по архитектурни особености и т.н.) ще започна с една, която е свързана с информацията, с която разполагаме за тях.

В първата група са черквите, които са точно установени като местонахождение и са известни от средновековните източници. В тази група са патриаршеския храм "Св. Възнесение", дворцовия храм "Св. Параскева", Великата лавра "Св. 40 мъченици", митрополитския храм "Св. Петър и Павел" и черквата "Св. Димитър". В тази група може да поставим и манастирът "Св. Богородица Темнишка", макар да не е съвсем ясно дали няма връзка между названието "Темнишка" и царската резиденция в Сергевци, където е издадена една от грамотите на цар Иван Александър.

Във втората група са черквите, които са съществували през средновековието и е известно тяхното название, но за тях няма данни в средновековните извори. Като такава може да посочим черквата "Свети Георги" в Асеновата махала. Към тази група може да се причисли и една черковна сграда намираща се в съседство със черквата "Свети Петър и Павел", на която преданието приписва името "Св. Иван Рилски".

Третата група са черквите, за които имаме сведения, но е трудно да бъдат установени измегду останлите черковни руини. В тази група са две от черквите на Трапезица: "Св. Апостоли" и "Св. Иван Рилски".

Четвъртата, най-голяма група са откритите при разкопки черковни сгради, за които нямаме изворови данни.

Ще започна с най-лесното, т.е. първата група, тъй като за нея има доста линкове и снимки в нета. Останалото ще се допълва, ама по-бавно, защото информацията е по-малко.

Започвам със черквата "Св. Димитър" в Асенова махала по случай днешният й храмов празник и като поздрав за всички именици:

"Св. Димитър Солунски"

"Св. Димитър" на сайта на град В. Търново

Статията на Уикипедия за черквата "Св.Димитър"

Статията за "Св. Димитър" на сайта на РИМ-В. Търново

Старата митрополитска черква "Свети Петър и Павел"

"Св. Петър и Павел" на сайта на Търново

Статията на РИМ-В. Търново за "Св. Петър и Павел"

Статията в Уикипедия за старата митрополия

Статията на сайта Правослевие-БГ за "Св. Петър и Павел"

Офиц. сайт на Великата лавра "Св. 40 мъченици"

"Св. 40 мъченици" на сайта на Велико Търново

Великата лавра в Уикипедия

Статията за Великата лавра на Православие.рг

"Св. Георги" на сайта на Велико Търново

"СВ. Георги" на сайта на РИМ-В. Търново

"СВ. Георги" - статията в Уикипедия

[resavsky]

Галахад за "Свети Димитър" сигурно ли е че е носила това име?Защото у мен в винаги е имало нотка на съмнение че точно това е църквата с която е свързано въстанието на Петър и Асен.

[Galahad]

Галахад за "Свети Димитър" сигурно ли е че е носила това име?Защото у мен в винаги е имало нотка на съмнение че точно това е църквата с която е свързано въстанието на Петър и Асен.

Както се вижда на снимките, има основи на две черкви една до друга. Те са съществували последователно, но вероятно с едно име. Освен това не е съвсем сигурно дали е изглеждала точно така. Била е запазена до едно положение, но не и цялата. възстановката е по подобие на Несебърските черкви. Да речем примерно е под въпрос дали е имала камбанария. Но тези проблеми при реконструкцията вече ги обсъждахме във връзка с 3D въстановката на черквата от Мръводол.

Иначе черквата "Св. Димитър" е съществувала като действащ храм до нападението на кърджалиите. Тъй че най-вероятно е същата "Св. Димитър".

[Thorn]

Малко и мой личен принос:

Свети Димитър

Свети Георги

Фреските и са великолепни.

[resavsky]

Галахад всъщност имах предвид че никъде не е казано че "Свети Димитър" от 1186 г. е била изградена в Търново.Това се приема априори както произхода на Асеневци от Търново.

[Galahad]

Галахад всъщност имах предвид че никъде не е казано че "Свети Димитър" от 1186 г. е била изградена в Търново.Това се приема априори както произхода на Асеневци от Търново.

Няма надпис като в "Св. 40 мци", но на база информацията, която имаме няма алтернативен конкурент. Но по косвените данни може да се направи измод, че става дума точно за Търново - градът става столица, описанието на Хониат, стихотворението, че иконата на св. Димитър била като роза сред тръни и като избликнал в скалата извор насочват към Търново (макар Валсамон да говори, че иконата била в цар. дворец, но може да е била пренесена там, тъй като черквата е била извън укрепленията -Асенова махала се развива по-късно).

[resavsky]

Не знам винаги ми е било изключително странно положението на тази църква - извън чертите на града.Дори да приемем че към 1185 г. са били населени само Царевец и Трапезица то място за една сравнително малка църква на тях винаги ще се намери.А и едно друго въпросче:защо Асен и Петър просто не са обновили "Св.40 мъченика" /която със сигурност има раннохристиянска история/ и към 1185 г. вероятно е била в руини а са строили нова църква на неудобно място?

[Galahad]

Не знам винаги ми е било изключително странно положението на тази църква - извън чертите на града.Дори да приемем че към 1185 г. са били населени само Царевец и Трапезица то място за една сравнително малка църква на тях винаги ще се намери.А и едно друго въпросче:защо Асен и Петър просто не са обновили "Св.40 мъченика" /която със сигурност има раннохристиянска история/ и към 1185 г. вероятно е била в руини а са строили нова църква на неудобно място?

Всъщност "Св. Димитър" е на много удобен терен и е близо до главния вход на Трапезица. На неудобно място е "Св. 40 мци", което навярно се дължи на обстоятелството, че е трябвало да инкорпорира съществуващия вече гроб на цар Калоян. Но за това ще пусна отделна тема като направя галерията за "Св. 40 мци". Дори Цариград е имал предградия извън укрепленията - като черквата при Изворите (Пиги), която била запалена при едно нападение на българите. Затова понякога веднъж са говори, че дадено селище е превзето и опустошено, а след това пак се говори, че е било превзето - в такива случай най-често първото превземане е на по-голямата неукрепена част, а след това вече на укрепената част.

За "Св. Димитър", която е построена с цел да се повдигне въстание е било по-вагно да е на място, където може да се съберат много хора, което доста по-трудно може да се постигне на укрепените хълмове, защото са били по-заселени. Тъй че за целта мястото е идеално.

Извън укрепленията е останала в края на столичния период по неясни причини, но най-вероятно бедствие е повредило укруплунията в тази част. За кърджалиите - владишкия мост е бил охраняван, а тя е останала от другата част. Затова кърджалиите са успели.

[resavsky]

Галахад къде да го съберат този народ?По урвите до Трапезица?

[Galahad]

Галахад къде да го съберат този народ?По урвите до Трапезица?

Около "Св. Димитър" е достатъчно просторно и днес да се съберат хора за едно въстание. Това се вижда и на снимките. Друг е въпросът, че нито една от днешните партии не може да събере толкова хора, че да запълни и половината от мястото.

Снимки на Великата лавра "Св. 40 мъченици"

[Galahad]

Велико Търново, неизвестна черква в Асенова махала

Обявиха го за "Св. Иван Рилски". Наистина по предение е наричан така, но в изворите е посочено, че черквата, в която били мощите на светеца била на Трапезица.

Редактирано Ноември 25, 2009 от Galahad

[Galahad]

Още малко албуми:

Черквата "Свети Георги"

Болярската черква "Успение на Пресвата Богородица" - Болярска е наричана в навечерието на Освобождението. Иначе на снимките едната постройка е от 19в., а другата от 20в.

Банята Баш-хамам Защо слагам баня ли? Според преданието тя е била черква. Не твърдя и аз, че е било така, но все пак за се види за какво става дума. Подобни предания е имало и за други бани, напр. за една от баните в Самоков.

[Galahad]

Патриаршията

За съжаление само отвън. Фрагментите от стенописи ги нямам. Фрагментите са малки, но показват, че фреските са били красиви. Говоря за оригиналните стенописи, а не са портрета на Людмила Живкова разбира се.

[Galahad]

Манастирът при Лобната скала

[КГ125]

[Galahad]

Черква № 2 по плана на Трапезица

Доколкото разбирам от медиите сграда № 2 по плана на Трапезица е черквата на "Замъка на Асеневци". Според д-р В. Берон, това вероятно е била черквата "Св. Апостоли", а според днешните проучващи вероятно се е казвала "Св. Архангел Михаил".

При всички случаи жалките останки са един от многото примери как за нула време сме си съсипали онова, дето дори турците са опазили в продължение на векове от самите нас.

[resavsky]

Галахад "Свети Апостоли" не е ли "Свети Петър и Павел" на Царевец?

[Galahad]

Галахад "Свети Апостоли" не е ли "Свети Петър и Павел" на Царевец?

"Свети Петър и Павел" се намира под Царевец. През средновековието до там се стигало от Царевец най-пряко през портата при Лобната скала. Тази черква е посветена само на двама от апостолите.

"Свети Апостоли" се е намирала на Трапезица, но къде точно е спорно. Най-вероятно обаче е една от по-големите (което ще рече, че едва ли В. Берон е прав за черква № 2).

Иначе в Търново е имало черкви с еднакви имена, но поне за сега едната се е появявала след рухването на другата. Така южно от "Св. Димитър" има руини от друга. "Св. Иван Рилски" е била на Трапезица (нашите изследователи отдават предпочитания на черква № 8 за целта), но по предание и тази до "Св. Петър и Павел" се е казвала така. "Св. Спас" освен патриаршеската се е казвала и построената от Колю Фичето (и тя е в руини точно зад сградата на музея на Второто царство). "Св. Параскева" освен дворцовата е имало една и под Трапезица, а някъде бях гледал, че е изказана тезата, че е била една по-просторна черква северно от двореца (още не съм я сложил в албумите).

Да използвам отговора и за още един линк - черква № 12 на Трапезица. Поне засега е най-южната черква.

Редактирано Декември 1, 2009 от Galahad

[resavsky]

А къде е "Света Петка Търновска"?На Царевец или на Трапезица?

[Galahad]

А къде е "Света Петка Търновска"?На Царевец или на Трапезица?

Точно с това име не знам дали е имало храм. Наричана е само "Св. Петка" или "Света Параскева".

1. Едната е дворцовата черква. Има и писмени сведения, а е намерен и надпис (обаче не можах да си намеря файла, тъй че по-късно като го открия ще го добавя в албума).

2. В т. 1 на История на Търново се изказва тезата, че мощите на светицата и храма с нейното име да са свързани с една голямшка черква между двореца (северно от него) и болярското жилище (албума и текст за нея още не съм го сложил).

3. По време на тур. робство погрешно са смятали, че "Св. Петка" е джамията на Али Феруз бей.

4. Имало е още една "Св. Параскева" под Трапезица. За нея нямам снимка от мястото, където са правени сондажни проучвания.

[Galahad]

Черква № 8 по плана на Трапезица

Черква № 8 се приема за най-голямата и най-старата черква на хълма Трапезица. Благодарение на немърливото отношение днес фреските и са тотално унищожени. Когато ходих там през 90-те години имаше запазени части от рисуваната драперия - малко, но в сравнително добро състояние. Сега както ще видите в албума е останало съвсем жалко и повредено парче, от което навярно идната пролет също нищо няма да е останало. Тъй че по въпросът за фреските - това, което ще видите е по рисунките на В. Димов.

В нея вероятно са били мощите на св. Иван Рилски (ако това е черквата "Св. Иван Рилски") или на св. Гаврил Лесновски" (ако е "Свети Апостоли"). Според мен е по-вероятно да е "Св. Апостоли", тъй като имаме сведения, че "Св. Иван Рилски" е била построена на бързо докато пренасяли мощите му. Но е възможно първоначалната постройка да е била построена по-набързо, а после да е направено разширението.

Интересен датайл има на западната стена на същинския храм - и на снимката се вижда, че входът на вътрешния притвор е бил зазидан. Тъй че е възможно при падането на Търново и библиотеката на този манастир да е била зазидана там. Податки, като напр. намерени закопчалки на книги няма, но разкопките на Трапезица не са били правени много изрядно.

Друга интересна дискусия се беше появила заради намерените на дъното на водохранилището над 50 скелета в неестествена поза. Около всички черкви е имало гробища (около една от черквите на Царевец гробовете достигат 118), а е имало погребения и в самите черкви. Но тези скелети не са в позите характерни за познатите ни обряди. Тъй като скелетите са намерени под 3-метров слой от строителни материали, се предполага, че причина за смъртта им вероятно е срутването на помещението над водохранилището. Като вероятна причина най-често беше сочено земетресение. Но е възможно и по някаква причина над водохранилището да се се били събрали множество хора (освен скелетите вароятно е имало и избягали) и от натоварването сградата да е подала. Тъй или иначе някакво по-задоволително обяснение на въпроса ще може да се направи след като излязат публикациите с данните от проучването - напр. скелетите дали са имали някакви ценности по тях.

[Galahad]

Черква № 10

В тази галерия има и снимки на стенописите. По точно на онова, което е останало от стенописите.

В галерията за "Св. Петър и Павел" са добавени рисунки на Каниц на капителите.

[arhangel]

Галахаде, откъде е снимката на ктиторската композиция в Св Петър и Павел ... интересувам се ,защото мисля да пусна в блога една публикацийка за тази църква ,а бях виждал само скица на тази фреска ... Успенски е публикувал фреската и текста без да го разчете, което е направено от Г.Геров ,който идентифицира ктитора като Дионисий Рали ... та може ли някой да помогне да изнамеря източниците :

1. Успенский Т. "О древностях города Тырново" ИРАИК m.VII, 1901

2.Геров Г "Стенописният календар от църквата Св Петър и Павел в Търново" -Изкуство, 3, 1985 год

Данк Ю ... бирата и цацата са по подразбиране

[Galahad]

Направих едно малко допълнение в галерията за двореца в Търново - два детайла от фреската в катедралата на град Роман, Румъния "Света Параскева" (ХVІв), на която е изобразено Търново и по всяка вероятност дворцовата черква. Предполагам, ще е интересно, защото ако изображението е достоверно, то доста се различава от някои от предлаганите "реконструкции" а-ла "Свети Петър и Павел".

Ще рече, че е била по-скоро нещо от рода на ман. черква в Раваница.

Що се отнася до ктиторската фреска - не съм отбелязал от къде е взета. В началото си копирах доста неща без обаче да отбелязвам откъде го взимам.

[Galahad]

Откриха част от подовата мозайка на търновския храм "Св. Петър и Павел". Като изключим обичайните фантазии на Лъжливото овчарче наподката е изключително интересна. Тя за пореде път показва, че средновековно Търново няма много общо с направените реставрации в стил "социалистически реализъм".

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=538464

И в българската столица независимо от соц. мита за мрачното и сиво средновековие е имало багри и лукс.