Старите стоки - на мода

[Last roman]

Ябълковия сок беше много хубав. Аз редовно си го купувах. Бозата също беше хубава. Не като днешната. А спомняш ли си дъвките " Турбо" и " Поморин "? Последните се продаваха в в амтеките. Те предшестваха дъвките " Орбит ".

[Elemag]

дъвки шок...

Дъвките шок не бяха ли едни със силно кисел вкус?

[Last roman]

Изключително кисел вкус, от който ти се насълзяват очите и започват да текат сополи.

[Elemag]

Сега си ги припомних. Бях забравил за тях, а по едно време много ги дъвчехме.

[BGVlach]

Имаше едни вафли с нещо си(не мога да го дефинирам) между пластовете.

Не бяха обикновени, нито локумени.

Забравил съм вече как се казваха, но си спомням, че първо струваха 18, а после 22ст.

Добри на вкус, но и доста калорични - един вид българския отговор на "power snack"-ovete.

[Last roman]

Имаше едни вафли с нещо си(не мога да го дефинирам) между пластовете.

Не бяха обикновени, нито локумени.

Забравил съм вече как се казваха, но си спомням, че първо струваха 18, а после 22ст.

Добри на вкус, но и доста калорични - един вид българския отговор на "power snack"-ovete.

И захарните петлета, рибки и пр. животинки...

[emilia_n]

Тези захарни петлета се срещаха предимно по сборовете.

[RF1]

Аз лично бип искал да видя от добрия стар "Швепс", а не от днешните му заместители, макар и със същата марка.

Швепсът почти изчезна от пазара след 1990-та, явно Кока кола и Пепси си бяха свършили работата. После преди около 5-6 години се появи отново, но Кола кола го купиха и сега предлагат фанта с етикет Швепс. Забрави да се върне някога онзи вкус.

Аз пък се сещам за една друга култова стока - наливното олио и особено неговият нерафиниран вариант - шарлана. Какво щастие беше да се сдобиеш с "мазната течност". Да наредиш в мазето 20 бутилки, седиш и ги гледаш, радваш им се, подреждаш ги, милваш ги, пазиш ги като очите си, защото бог знае кога пак ще пуснат олио. И си мислиш - е слава богу запасих се. И за готвене си имам олио, и за кандилото си имам, когато пак почне режимът на тока, няма да съм на тъмно и ти става едно спокойно на душата. Седиш, гледаш си олиото и си мечтаеш "ех сега ако може и захар да купя, че идва лятото и компоти трябва да варя. То капачки за буркани тази година може да не намеря, но ще използвам старите - като се слагат по две на буркан стават." Идилия. И изведнъж идията се нарушава от злокобната мисъл - "ами като измих шишетата, дали ги оставих да изсъхнат добре? Да не граняса олиото?". Е като граняса, граняса, майната му, Партията ще се погрижи и сигурно след 2-3 месеца пак ще пуснат олио. Ама как ли са трудещите се в САЩ или Англия, които си нямат Партия да се грижи за тях? Завалийките.

Сещам се и за прекрасната тоалетна хартия, онази същата, която всеки сам си я приготвяше, като късаше стари весници.

За щастие съм живял твърде малко през социализма. Не помня шоколада "Крава", а само някакви гадни марципани май Байкал. "Кума Лиса" го помня много добре, защото то друг май нямаше. Вафли не обичам и не мога да ги коментирам. Добрият стар "Швепс" също него помня, но се сещам за някакви помии от типа Етър, Лозина, Алтай и т.н. Помня че съм пил Кока-Кола 4-5 пъти, сами може да се сетите защо. Веднъж в "Златното пиле", което беше до нас, пуснаха Кока-Кола, но на човек даваха по 4 или 5 шишета, естествено "пълно за празно" (някои може би са забравили, че ако нямаш празно шише не можеше да си купиш газирано или бира, също ако нямаш бурканче, не можеше да си купиш кисело мляко). С брат ми се наредихме, като се правихме, че не се познаваме, иначе нямаше да можем да вземем. Той купи, а мен ме върна продавачът "защото вече веднъж съм бил взел и съм се наредил втори път". Въпреки протесните ми не ми даде да си купя. Ей такива спомени имам аз за "старите стоки" и за "изобилието". Но различни хора, различни спомени.

И не ми липсват, ама въобще, нито шоколадите "Крава" или "Кума Лиса", нито Етъра, нито Алтая, нито клисавият хляб, нито зелените кубински портокали, нито Москвич 412 или Лада Самара, нито наливното олио, нито дънките Панака

Като те чета, имам чувството, че си живял в пещера. Че имаше нямане (какъв израз само) така беше, но рафтовете по магазините се бяха озъбили чак в края на 80-те... 87-88-ма някъде.

За качеството на стоката може да се съди по пазара. Ако една стока е качествена и търсена, тя няма да спре да се произвежда. Елементарна логика на пазарната икономика. Ако описаните тук стоки са били толкова качествени и желани от населението те нямаше да изчезнат от пазара. Защо фабриката за производство на дъвки "Идеал" е фалирала? Да не би сега народа да дъвче по-малко дъвки? Не. Просто Идеал, се дъвчеше поради липса на избор. Сигурно с умиление си спомняте и когато сте си купили лека кола -Трабант, Москвич, Лада, Вартбург или Шкода. Това означава ли че са били качествени коли? Не. Просто се радваш на това което имаш, колко и голям боклук да е.

Не е точно така, след десетилетия надзъртане през витрините на корекомите, българинът изведнъж се оказа в отдавна мечтания свят и загърби всичко, което преди го имаше до втръсване. Разбира се изключвам нямането в периода 88-92-ра.

Храните тогава бяха далече по-качествени, макар и по-малотрайни. Например, бирата задължително се гледаше за утайка.

[КГ125]

И да не е в зелена бутилка, това пък никога не съм го знаел защо не я щяха в зелена бутилка.

ПП

Лавиците в провинцията си бяха полупразни... Само находчивостта на българина пълнеше избите.

[RF1]

Хм, баща ми пък винаги ми поръчваше да взимам зелени бутилки, защото по-добре се виждала утайката, ако я има.

[Михов]

Като те чета, имам чувството, че си живял в пещера. Че имаше нямане (какъв израз само) така беше, но рафтовете по магазините се бяха озъбили чак в края на 80-те... 87-88-ма някъде.

Мда, в тая пещера мина детството ми! А баща ми твърди, че в тая пещера е минала огромната част от съзнателния му живот...