Мидийската държава

[asgaard]

Преди Ахеменидите да обединят под своята власт Близкия и Средния Изток и да създадат империя, простираща се от Средиземно до Каспийско море, един друг ираноезичен народ създава държава, обхващаща голяма част от тези територии. Това са първите иранци, намерили място в писаната история. Внезапен възход, издигане до първостепенна сила в региона и също толкова бърз край – това характеризира историята на мидийците, в която неизяснените въпроси са много, а дори приетите исторически факти не са съвсем сигурни. Но въпреки краткотрайното си същестуване мидийското царство оставя дълбоки следи сред съвременниците и подготвя почвата за възхода на Персийската империя.

Мидийската народност се формира в началото на І хил. пр.н.е. В нейния генезис вземат участие ирански племена, мигриращи на вълни към Иранското плато от Понто-Каспийските степи, както и местно население. В резултат на сложен процес на смесване и асимилиране се формира един все още рехав племенен съюз. Според Херодот мидийците са били разделени на 6 племена, но повечето от тях не могат да се идентифицират в акадските източници. Територията на Мидия (Мада в асирийските източници) е била разположена в западен Иран, между планините Загрос и Елбурс и пустинята Деште-Кевир.

По това време господствуващата сила в региона е била Асирия, чието ядро са земите в северна Месопотамия. Още от най-ранната си история мидийците са принудени да се изправят срещу могъщия си месопотамски съсед. По време на един поход на Салманасар ІІІ за пръв път се споменава мидийския племенен съюз под името мада (836 или 835).

В края на ІХ в. и началото на VІІІ в. пр.н.е. асирийските войски предприемат серия от военни кампании в земите на мидийците, като им нанасят тежки загуби, а селищата им са разграбени. В региона се установява асирийска доминация, а многобройни владетели на големи и малки области в Мидия (ирански и неирански) признават върховенството на асирийския цар.

Мидийският племенен съюз не бил просто номинален. Благодарение на този съюз мидийците с течение на времето придобиват способността за колективни действия с избирането на способни лидери. Но въпреки това първоначално те остават разделени и реагират твърде некоординирано на асирийските нападения. Те или се опитват да ги умилостивят с подаръци или се оттеглят в планините заедно със своя добитък, оставяйки селищата си на нападателите.

Обратът настъпва през 673-672 г., когато в Мидия избухва голямо въстание срещу Асирия, начело на което застават трима мидийски вождове: Каштарити, Мамитиарш и Дусани. Въстанието е подкрепено от много други племена в западен Иран, както и от нахлуващите от север скитски племена. Този път асирийците са отблъснати и така е поставено началото на мидийската държава, чийто пръв владетел става Фравартиш (Каштарити според асирийските източници или Фраорт според Херодот). Столица на новата държава става Екбатана (дн. Хамадан).

През 653-652 г. в Асирия избухват междуособици и Фравартиш решава да използва момента и да се намеси. Но в този момент мидийците понасят неочакван удар от скитите, с които дотогава са в добри отношения. В кръвопролитно сражение мидийците са разбити, а техният владетел загива. Скитите установяват хегемония над Мидия, както и над много други райони в Близкия Изток и Мала Азия. Мидийската държава обаче продължава да съществува със запазени структури, макар и под скитско върховенство. Мидийците възприемат много от военния опит на скитите, който ще им помогне при бъдещите военни действия.

През 625 г. мидийският владетел Киаксар, син на Фраорт, отхвърля господството на скитите. Според Херодот той поканил скитския предводител и неговите велможи на пир и ги избил всичките. Дали е станало точно така е трудно да се установи, но факт е, че по това време сред отделните племена процесът на консолидация вече бил твърде напреднал, а самите мидийци, придобили нови военни умения и самоувереност, хвърлят ръкавицата на разкъсваната от вътрешни противоречия и залязваща сила Асирия. Решаващ се оказва техният съюз с Вавилон, наскоро отхвърлил асирийското господство, скрепен с династичен брак – мидийската принцеса Амитис била омъжена за вавилонския престолонаследник Навуходоносор. През 614 г. мидийците превземат древната асирийска столица Ашур. Две години по-късно е решителната военна кампания. Обединените сили на вавилонци и мидийци нахлуват в Асирия, съкрушават армията й и превземат столицата Ниневия. Последната е така разрушена, че после в продължение на 25 века никой не може да открие местонахождението й. Гибелта на страшната Асирия е посрещната с облекчение в целия Близък Изток. Затваря се една голяма страница от историята.

Победителите си поделят трофеите. Вавилонският владетел Набополасар получава цялата долина на Тигър и Ефрат, а Киаксар – областите на север и изток. Мидийците завладяват западен Иран и източната част на Анатолия. Няма сигурни данни, че тяхната власт се е простирала по на изток, но независимо от това Мидия вече е доминантна сила в региона.

През 590 г. Киаксар започва война с Лидия – мощно царство в централна Анатолия. Войната трае пет години и завършва с нерешена битка при р. Халис, прекратена поради слънчево затъмнение (предсказано от Талес Милетски, един от най-старите седем мъдреци на древна Гърция). Затъмнението е вероятно само добър повод уморените вече от войната противници да сключат примирие (с посредничеството на Вавилон). Същата година Киаксар умира и оставя на своя наследник Астиаг една богата и силна, но в същото време не особено стабилна вътрешно държава. Мидия е в апогея си, но семената на упадъка вече започват да поникват....

Астиаг се оказва последният владетел на едно царство, в което няма достатъчна вътрешна спойка, освен това във военно отношение мидийците са настигнати от своите съседи. През 553 г. предводителят на персите Кир ІІ, цар на Аншан в югозападен Иран, дотогава васал на Мидия, започва война срещу Астиаг. Три години по-късно мидийците губят войната след като войниците се разбунтуват, а висшите велможи предават своя владетел. Персите завземат Екбатана, а след това всички мидийски територии. Мидийската държава изчезва, но косвено продължава да живее, преливайки се в Персийската империя. Все пак мидийците остават в историята като първата иранска велика сила в Предна Азия, унищожители на Асирия и хората, които проправят пътя към създаването на великата Ахеменидска империя.

[Rogi]

Наистина интересна тема, но засега искам само да вметна, че за съжаление в районите, където се е творяла античната история и това, което наричаме праистория, се намират на територията на държави, чиито правителства меко казано не ги е еня за археологическото наследство от тези периоди.

[КГ125]

Избутвам темата напред, заслужава си!!!