Halloween (Helloween)

[ISTORIK]

Хелоуин: Призраците идат!

Обичай на келтите ражда атрактивния празник на вещиците

Нощта на 31 октомври срещу 1 ноември - това е празникът Хелоуин, Вси светии. Той се отбелязва по целия свят, но е изключително популярен в Америка, Великобритания и Ирландия. Забавленията и маските, свързани с него, стават все по-популярни и у нас. Това е възможност за всеки да развихри фантазията си.

Необикновеният празник идва от дълбока древност, но за негови създатели се смятат келтите. Древните келти празнували своята Нова година в края на октомври, когато прибирали последната реколта. Те вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестявали земята в търсене на живи тела, в които да се вселят. Келтите слагали страшни маски и облекла, вдигали голям шум, за да изгонят нежеланите гости.

Всъщност, келтите отбелязвали Нова година на 31 октомври, тъй като тогава лятото свършвало официално и започвала зимата, която те свързвали със смъртта. Този празник наричали Самхейн. Келтите вярвали, че на този ден духовете на умрелите през отиващата си година отново се завръщат на Земята, за да се вселят в телата на живите. За да не позволят на призраците да се вселят в телата им, вечерта на 31 октомври хората загасявали огньовете пред домовете си, за да изглеждат къщите студени и неуютни. Преобличали се като вампири, боядисвали лицата си със сажди или навличали животински кожи и с викове обикаляли по домовете на съседите си, за да изплашат излезлите от гробовете призраци. Освен това пред входната врата на къщите си оставяли храна, с която духовете да се нахранят и да не влизат в дома.

След шумното обикаляне на съседите келтите се събирали около големи огньове, запалени от друидите - жреците, които били едновременно духовни вождове, учени и поети. Било прието да се принасят в жертва животни, а понякога и хора, в които смятали, че са се вселили духове. Всяко семейство трябвало да вземе от свещения пламък, за да запали огнището в дома си.

След като римляните превземат териториите, населявани от келтите, местните традиции и обичаи се смесват с тези на завоевателите. Заедно с честването на келтската Нова година се отбелязвал и римският празник Фералия, на който се отдавала почит на мъртвите. След като християнството се превръща в главна религия по земите, където по-рано друидите правели своите обреди, през 853 г. сл. Хр. папа Григорий IV утвърдил 1 ноември като ден на Вси светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици. Така католическата църква се опитала да премахне съществуващите до този момент езически празници. Хората обаче продължавали да отбелязват деня в навечерието на празника на Вси светии, палели огньове и чествали Самхейн и празника Фералия.

На английски език наименованието на празника звучи като All Saint's Day или Hallowmas или All Hallows. В средновековния английски език наричали празника All Hallows' Eve или съкратено Halloween и се произнася Хелоуин, както се нарича в САЩ и до днес. Все по-често обаче се изписва като Helloween - Адска тиква. Малко по-надолу в текста ще стане ясно - защо.

Десетилетия по-късно 2 ноември е обявен за Ден на всички души - All Souls Day, в който трябвало да се поменат не светиите, а обикновените мъртви. След години обичаите за трите празника се преплели и слели в един, който нарекли Хелоуин.

Обичаят бил пренесен в Съединените щати през 1840 г. от ирландски емигранти, търсещи убежище от глада в родината си. Американците, също като ирландците и англичаните, започнали да се преобличат в страшни костюми, да обикалят съседите. Постепенно се появява и обичаят, известен като trick-or-treat (почерпи, за да не ти напакостя) и тогава започват да се раздават различни лакомства.

В края на ХIХ век Хелоуин се превръща във всенароден празник в Америка, свързан с веселия, маскаради, вечерни партита с игри и почерпки. През ХХ век Хелоуин в Америка се празнува в училищата и така всяко дете се включва в тържествата. Малчуганите се обличат в страшни костюми и ходят от врата на врата, искайки сладкиши, бисквити и бонбони. Ако някой откаже да им даде исканите лакомства, трябва да му бъде спретнат пакостлив номер - за наказание. В последните години костюмите стават все по-реалистични, което понякога създава проблеми. Децата все по-често си слагат силиконови маски, които понякога са прекалено тесни и причиняват множество случаи на задушаване или - травми при сблъсък с предмети, поради лоша видимост.

В Латинска Америка и в Испания началото на ноември е известно като Los Dias de los Muertos - Дните на мъртвите. 31 октомври е посветен на мъртвите деца, а 1 ноември - на починалите възрастни. Хората вярват, че през тези дни починалите се връщат у дома, затова във всеки дом има олтар с вкусна храна, вода и кърпа. В последния ден на празника мексиканците пият на гробището текила, а група музиканти свири в чест на починалите. В летящите колибри и пеперудите латиноамериканците виждат душите на своите роднини и приятели.

Просенето на храна и преобличането са неразделна част от Хелоуин. Традицията на “Откуп или номер” произхожда от Англия, където било прието бедните да обикалят по съседските врати и да получават храна, пари и дрехи. Така обичаят за оставяне храна на мъртвите се трансформирал в оказване помощ на нуждаещите се. Когато настъпили по-добри времена и броят на бедните намалял, децата поели нещата в свои ръце.

Първите американски заселници заедно с имуществото си докарали на континента и своите страхове, поличби и обичаи. Не навсякъде обаче било прието да се обръща внимание на нечистата сила на 31 октомври: протестантите от Нова Англия смятали това за грях. Докато в южните щати на Америка народът се маскирал и веселял от душа.

Обичаите на различните европейски народи се смесвали в един котел с вярванията на индианците и накрая се появила американската версия на празника. По време на Хелоуин правели представления, гадания, но отбелязвали и прибирането на реколтата, пакостили, бутайки огради и врати, разказвали страшни истории за мъртъвци и привидения.

В средата на ХІХ век есенните празници станали нещо обичайно, макар още само в отделни райони на Америка. Но когато на континента пристигнали милиони гладни ирландци, скоро озъбената тиква на 31 октомври можело да се срещне във всеки дом.

Американците, също като ирландците и англичаните (в Англия традицията на Деня на душите била да се измолва храна и питие от богатите срещу обещанието да се молят за техните мъртви роднини), започнали да се преобличат в маскарадни костюми и да ходят при съседите, измолвайки храна и пари (обичаят се нарича "trick-or-treat" - почерпи, за да не ти напакостя). Девойките вярвали, че на Хелоуин могат да научат името и как ще изглежда техния жених, като гадаят с конци, огризки от ябълки и огледала, а мистично настроените американци обръщали дрехите си наопаки и през нощта излизали на пътя, надявайки се да срещнат някоя вещица.

Но в края на ХІХ век се опитали да приключат с мистичния характер на празника Хелоуин, като го превърнали във всеобщ празник. Препоръките към градските власти били да организират вечеринки с игри и почерпки, а вестниците убеждавали родителите "по-малко да плашат децата". Така част от суеверните черти на Хелоуин останали в историята.

Около 20-30-те години на вече отминалия ХХ век това било мероприятие с шествия, градски конкурси и концерти. Опитите на властта обаче да вкара буйното младежко веселие в навечерието на Деня на Вси светии в прилично русло често завършвало с масов вандализъм. Около 50-те години властта се справила с хулиганските прояви и оттогава празникът е по-скоро детски.

Вечеринките на Хелоуин се разпространили и в училищата и пансионите, така традицията включила всяко дете в празника. Оттогава деца с маскарадни костюми обикалят домовете и без празникът да е официален в САЩ, всяка година американците харчат за него около 2,5 милиарда долара. Повече от половината от тях - за бонбони (това е дори повече, отколкото на Коледа).

През последните години Хелоуин в Америка става все по-популярен и комерсиален, разбира се. Празникът е и добър повод за благотворителност. Вниманието е насочено към самотните възрастни хора и децата-инвалиди.

Възрастните също умират да се включат в карнавалната дандания и дават всичко от себе си, когато се дегизират. В тяхна услуга работят хиляди магазини и Интернет сайтове, в които можеш да намериш всевъзможни костюми. Напоследък е модерно лекото заиграване със садомазо стилистиката.

Хелоуин става все по-популярен, което още веднъж доказва американизацията на света.

Дегизирането в дрехи на демонични същества не е запазена марка на Хелоуин. По целия свят карнавалните празници са свързани с честванията на отвъдното и мъртвите. Може да не вярвате, но това важи и за карнавала във Венеция, и за този в Рио. Преди години хората се преобличали, за да не могат да бъдат разпознати от вилнеещите мъртви, а сега – за да се забавляват.

Как да се подготвим за празника?

Главен символ на Хелоуин е тиквата. Можем да изберем от малките декоративни тикви, които се предлагат по пазарите, и да украсим с тях нашия дом.

Много подходящи са и фигурки и статуетките на призраци, скелети, черепи, прилепи, паяци и вещици, които се предлагат в магазините за играчки.

Не забравяйте за свещите - те също могат да бъдат стилни за празника - можете да ги украсите и сами с цветни бои или маркери. Чаените свещи, поставени в тиква-фенер, дават допълнително магия на празничната атмосфера.

Задължително за Хелоуин е поставянето на тиквен фенер на прозореца.

Много важна е и цветовата палитра. Идеално е съчетанието на черно, оранжево и бяло в интериора.

На трапезата за празника може да се експериментира смело с цветовете, като се използват например черни чинии за сервиране, червена покривка или салфетки.

По традиция менюто за Хелоуин включва много сладки - ако някой позвъни на вратата, трябва да има с какво да го почерпите. Добра идея е приготвянето на шоколадови бисквити, върху които със шприц се нанася тънка паяжина от разтопен бял шоколад.

Задължителен е десертът с тиква. Много подходящ е пълнена тиква - с плодове, стафиди, орехи и малко ром, колкото да омагьоса плодовете и след това - изпечена във фурната. Можете да приготвите и мъфини с тиква, тиквеник или сладки, в които сте сложили сварена тиква.

Светещият Джак

Тиквеният фенер, символ на празника, се нарича Светещият Джак. Кръстен е на ирландски пияница - Джак Пинтията, който успял три пъти да надхитри дявола.

Историята разказва, че Джак поканил Дявола на по чашка в кръчмата. Пинтията нямал никакво намерение да плаща пиенето и убедил Дявола да се превърне в монета, с която да се издължат на кръчмаря. Нечестивият се вързал и се трансформирал, а Джак прибрал монетата в джоба си заедно с един сребърен кръст. Свещеният предмет пречел на Дявола да си върне оригиналната форма и той станал пленник на смъртния.

Рогатият получил свобода при условие, че няма да безпокои Джак Пинтията една година и че ако в този период ирландецът умре, няма да взима душата му. Уговореният срок изтекъл и Дяволът отишъл да прибере Джак. Той обаче пак го изиграл – убедил го да се качи на една ябълка, за да си набере плодове, и издълбал кръст на кората на дървото. Така Пинтията изкрънкал още 10 години.

Но и Джак си правел сметки без кръчмар. Когато умрял, не го пуснали в рая заради контактите му с рогатия. Дяволът пък му забранил да стъпва в ада и Джак останал сам в нощта само с едно въгленче, с което да си свети. Издълбал една ряпа, сложил въгленчето вътре и тръгнал с импровизирания фенер по земята да плаши смъртните.

За да се предпазят от Джак, а и от другите привидения на Хелоуин, в Ирландия и Шотландия започнали да правят фенери с ужасни лица от издълбани репи и картофи. Слагали вътре въглен или запалена свещ, поставяли ги на вратите и прозорците на домовете си и си лягали спокойни – зловещите фенери били сигурна защита и от най-надъханите призраци.

Революцията в жанра настъпила със заселването на Новия свят – американските тикви се оказали съвършеният плод за изработването на “Джак Фенера”. Единственият кусур на тиквата като материал за работа е, че е много твърда. Така че ако сте решили да се повеселите и вие с тиквен фенер, въоръжете се с остър нож и си пазете пръстите!

Отношението на протестатантската Църква в Англия (Англиканската)

Протестантската църква в Англия е решително против Хелоуин. Тук празникът започва на 5 ноември, когато англичаните запалват огньове и факли в чест на Дните, посветени на Гай Фокс - известен английски заговорник, който искал да взриви зданието на парламента и бил осъден на смърт, присъдата била изпълнена на 5 ноември 1606 година. Фокс бил член на католически заговор против протестантския крал Джеймс. Огньовете, които запалили след смъртта му, нарекли костени (всъщност тогава в тях горели портретите на католическия папа). След две столетия обаче огньовете свързали с костите на Гай Фокс. Тогава портретите му вече носили децата, изпросвайки "пени за Гай". А навечерието на 5 ноември в Англия е нощта на щуротиите, когато децата до насита могат да се забавляват, издевавайки се над възрастните.

У нас

В България православната Църква отбелязва празника на Вси светии в началото на лятото, в първата неделя след Петдесетница. А през ноември е Архангеловата задушница - в съботата преди Архангелов ден, който е винаги на 8 ноември. На българския празник Сирни заговезни, както и в цялата Сирна седмица (Сирна неделя) хората се маскират и на Пети понеделник излизат кукерите (които са типично български и нямат нищо общо с Вси светии).

Редактирано Ноември 6, 2009 от ISTORIK

[ISTORIK]

Какво е Хелоуин и откъде идва?

„Хелоуин” е съкратена форма на английското понятие „All Hallows Eve“, в което „hallow” означава „свят”, а „eve” идва от “evening”, което означава „вечер”. С това наименование се обозначава езически празник, започващ в навечерието на християнския празник Всички Светци (1 ноември), с настъпване на тъмнината. В центъра му е съсредоточено средновековното разбиране в Англия, че всички починали се освобождават между празника на Всички Светци и празника на Всички покойни от чистилището, за да се върнат при близките си у дома. Така те искали да напомнят на живите си роднини да не ги забравят в своите молитви. Постепенно от това разбиране се развила фантазията за духове, вещици и феи, която няма нищо общо с християнската вяра. Повече от учудващо е как тъкмо през така трезвия ХХ век расте увлечението към тези измислени светове. Специфичните „хелоуин”-ски обичаи, донесени в САЩ от ирландски преселници, се демонстрират най-вече там, за да всяват у хората страх и ужас, но напоследък намират прием и в европейските страни. Най-популярен е обичаят с тиквения фенер. Легендата разказва, че с него в нощта на Вси Светии броди духът на хитрия ковач Джак, скъперник и пияница, при когото в една нощ срещу празника дошъл дяволът, за да му вземе душата, но Джак го надхитрявал няколко пъти, като му връзвал ръцете, показвайки му кръста, но само, за да сключи сделка с него. Така, след смъртта си не бил приет нито в Рая, нито в Ада, защото и дяволът не го искал, дал му само един въглен от самата пъклена пещ, за да го постави в ряпата, която си носел за из път, и да я ползва, след като я издълбае, като фенер при скитането си.

Защо се отделя толкова внимание за тази нощ на ужасите?

Една от причините за нарастването на „хелоуин”-ската еуфория е комерсиализирането на празника. Рекламите предлагат костюми на скелети, вампири, вещици, черни котки, демони, чудовища. Ако някой се чувства затруднен какъв костюм да си избере, психотестове „улесняват” „извода” какво се крие в съответния човек – чудовище или дух. Продават се също специални украси за къщите и дворовете – най-различни видове тикви – надуваеми, висящи, пеещи, гирлянди от страховити светлини и венци, черно фолио, изкуствена кръв, паяжини, поставки за свещи във формата на страшни паяци, филми на ужасите, музика за духове.

Не остава по-назад и празничният бюфет. Същият не отстъпва по „подходящи” наименования – „пица на ужасите”, „отсечени пръсти”, „тостер с червеи”, напитки „черна смърт”, „синя отрова”, „зомби-коктейл”.

От друга страна, онова, за което в ежедневието се избягва да се говори – за злото, за дявола, за смъртта, намира в Хелоуин „канал” за отприщване на подтисканите страхове, който канал обаче може да доведе до пропаст. Хелоуин може да насочи човек към лошата и тъмна страна на живота посредством един преувеличен интерес към света на страха, на злите духове, на ужаса. В крайна сметка, опасността някой да се остави да бъде напълно воден от тях трябва да се вземе сериозно под внимание.

---

Да видим гледната точка на Католическата Църква...

Защо Хелоуин не може да замести празника на Вси Светии (Всички Светци)?

За разлика от празника Вси Светии, Хелоуин не обяснява въпросите, свързани със смъртта, а само си играе с нея, като се забавлява на чужд гръб със страха и ужаса, за което на драго сърце се харчат пари за съответни нагледни материали. Празниците Вси Светии и Всички покойни, за разлика от Хелоуин, говорят ясно, че нашето призвание като Божии създания е да присъстваме във вечното Величие на Бога. Ние сме призвани към живот чрез смъртта и Възкресението на Иисус Христос и можем да започнем този път още тук на Земята – посредством тайнството Кръщение. Този път може да е понякога труден, но е път, по който върви Божият Син в Църквата, с нас, и ни показва крайната цел на живота ни. Смъртта, която всеки от нас трябва да изживее, няма последната дума за нас, а става врата за Живота.

Някои биха казали, че предпочитат да празнуват Хелоуин, защото чудовищата, вампирите, духовете и тиквите са много по-атрактивни от това да седиш в Църквата. Но атрактивността не е понятие, с което Бог си служи, по-скоро често тя е синоним на повърхностност. Необходимо е да се гледа по-задълбочено на нещата, защото привидният блясък на света е краткотраен и преходен.

Има ли алтернативи на Хелоуин?

Да, има. Това са молитвата, Божието Слово, личното свидетелство на нашия живот. С непрекъснатата молитва трябва да се насочваме към Бог и да молим той да подготви сърцата ни. Това не е празнословие, а израз на онова доверие, което е имал Св. апостол Павел в думите: „Ако Бог е с нас, кой тогава е срещу нас?” (Рим. 8,31). Светият Дух има силата да променя човешките сърца. Нашите собствени усилия не са толкова важни. По-необходимо е Божието Слово. Трябва да оставим Бог да говори - в Литургията, в Благовестието, в Катехизиса, в конкретната духовна работа, в разясняването на това човек да осъзнае, че Бог го обича като негов Небесен Баща. Тогава Божието Слово ще достигне до сърцето на младия човек.

Свидетелството: Ние сами трябва да бъдем осъзнати християни и да станем светци на това време, да бъдем за пример и да подготвяме пътя. Папа Йоан Павел ІІ постоянно ни окуражаваше: „Имайте кураж да бъдете светците на третото хилядолетие!” Нашите свидетелства на вярата и светостта могат, с помощта на Бога, да вълнуват и да убеждават другите.

Защо празнуваме Всички Светци на 1 ноември?

До края на VІІІ век честването на паметта на всички светци ставало традиционно около Петдесетница. Тъй като хората били много наплашени от ужасяващите и разюздани обичаи, провеждани в края на октомври в чест на царуването на древния келтски княз на смъртта Самхейн, когато започвала новата година за келтите, Църквата решава да го премести на 1 ноември.

С въвеждането на празника на Вси Светии, настъпило освобождението от езическия страх от демонични сили и мрачни вестители на смъртта.

Какво ни дава празникът Вси Светии в светлината на вярата?

Дадени са ни добри съвети как да съхраним богатството на защитеност от силите на злото и за следващите поколения и как да не го проиграем необмислено. Това би могло да стане обаче, само ако защитаваме това богатство на вярата от някои ту необмислени, ту комерсиални, ту идеологически преиначавания.

Ако, напротив, празноглаво проиграем вярата на нашето поколение заради вълшебни игри и ефекти на ужасите и не можем да направим разлика между радостта на стопанина от реколтата на тикви и новоезическите култове към вещици и келтския култ към страха, тогава поставяме под въпрос и нашето доближаване, а и това на децата от следващите поколения, до спасителната любов на Бога.

Неслучайно редица католически духовници обогатиха отново празника Вси Светии, ограничен от актуалния ред на тържествата само за 1 ноември, с някогашното започване на празника в навечерието му, с така наречената „Веспер” – вечерна молитва. Тържеството на светлината „Lumen Christi”, по подобие на Великденската среднощна Литургия, с подновяване на кръщелните обещания и процесии със запалени свещи след Евхаристичното тържество, задълбочават и показват връзката на вярващите християни със светлия и свят мир на Възкръсналия Спасител Исус Христос.

[ISTORIK]

Илюстративен материал...

[eMGeto]

В Канада се произнася Хялоуиин, с ударение на първото И. Англичаните не могат да говорят приятен английски. Американският английски звучи много по-добре!

[Warlord]

Зависи с кой диалект свикнеш, те и шотландците си мислят, че говорят най-правилния и звучен английски, ама като ги чуеш може да се спукаш от смях.

А тоя празник се е превърнал в един много комерсиализиран шит, маса позьори накичени с глупави парцалки се мъкнат по улиците и се мислят за супер печени. Децата също много се радват, маскират се, обикалят за бонбонки и тн., медиите също истерясват покрай тоя празник и цяла седмица преди това не спират да го обсъждат. Лошо няма, но не се сещам например за кукерските празници някой да говори по медиите в продължение на цяла седмица преди това, или за който и да било друг български празник, само кратък лаконичен репортаж и толкова. Та затова не би трябвало да се чудим ако след някоя и друга година маскираните с тикви и парцалки деца на Хелоуин никога не са чували за кукери например, но с кеф празнуват измислените западни празници.

[Panzergrenadier]

Не виждам нищо лошо в комерсиализацията на Халоуийн.

Оригиналната Валпургиева нощ ( вещерския шабат) е на планината Харц, на връх Брокен в Германия. Хиляди хора идват на този фестивал всяка година. Бира, скара, дрънкулки... и истински вещерски шабат. Традиция.

ето една снимка от фестивала на връх Харц.

[scarecrow]

Аз пък не виждам какво объркване на празниците може да има, Hallowe'en си е на 31 октомври, дори името му е съкратено от All Hallow Eve - навечерието [на деня] на вси светии. Денят на вси светии е 1 ноември.

Ако на църквата не им харесва двата празника да са един след друг, да не са местили своя, още повече, че двата празника се празнуват в последователни, т.е. различни дни (е, то първият е вечерта, но пак не виждам проблем)

Транскрипцията на Hallowe'en е ¸hælou´i:n, в българския език нямаме възможност да предадем дълго "и" (произнася се както примерно на немски "и"то в Kiel), затова пишем хелоуин или хелоуийн.

[ISTORIK]

Честит Хелоуийн на всички, които го празнуват!

[К.ГЕРБОВ]

За Хелоуин събитията в България:

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2405969

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2284725

[Galahad]

За огромно съжаление заради преследването на религията от комунистите се лишихме от много от нашите си празници. За този пък сме на две скорости - от една страна ни се иска да се позабавляваме с веселия празник, а от друга страна, като българи-патриоти не искаме да отбелязваме чужди празници, но и не искаме да се сетим за своите. При все това като деца, макар и живеещи в условията на реалния социализъм и при това пионерчета и чавдарчета сме си правели фенери от тиква, макар и да не е сме го свързвали с този буржоазен празник. В крайна сметка сега и у нас се прави нещо подобно на западното, но някак липсва онази атмосфера, когато в отбелязването на даден празник участват всички. Може би пък ще е добре догодина да се организира форумна среща с магьоснически костюми.

[К.ГЕРБОВ]

Българският Halloween е през лятото

„В сезона, когато дини се продават и подаряват под път и над път, с Наско направихме една бърза загрявка за празника Вси светии (който е само след няколко месеца). Тук е мястото да отворя една малка скоба, че когато бях дете, такова животно Хелоуин нямаше. Но пък имаше голееееми бостани и ученически лятни бригади, в края на които не искаш и да помиришеш диня. Тогава фенери се дялаха от дини, а не от тикви. Затварям скобата. Един такъв приветлив фенер си направихме и ние.” http://dvamasmama.blogspot.com/2011/08/watermelons-memories.html

Още от „Halloween... посред лято”





http://detstvoto.net/index.php?newsid=879



Първият мой динен фенер го направи баща ми – за да ми покаже. После един или два пъти съм си правил сам. На дъното му се слага парче от свещ. Привързва се с гайтан или лентичка и така се носи из махлата.

Навремето дините бяха 4 ст. килограм. По селата пък ги даваха пред общината без пари. Като изядеш динята и видиш, че е хубава, събираш семките и ги предаваш за посев. Днес при 60-80 ст. килограм едва ли някой би си направил динен фенер, защото сърцевината на динята се изгребва с лъжица, пък кой яде диня с лъжица. Така че съдържанието на динята просто се изхвърля.

Съвети „как да си направим динен фенер”: http://www.az-jenata.bg/a/12-semeystvo/19490-kak-da-si-napravim-fener-ot-dinia/; http://krokotak.com/2010/09/dinen-fener/ ; http://mdoneva.com/2012/09/23/fenerotdinia/

[Doris]

Все пак, в България е известен и тиквения фенер, поне в последните стотина години, щом като го има отразен и в художествената литература и в киното.

Откъс от "Патиланско царство" на Ран Босилек:

"...Аз подкарах Сивчо. Колата затрака. Града наближихме.

- Карай, Патилане, че вече се здрачи!

- Карам, бабо, карам!

Крайната улица на града поехме. Но изведнъж спрехме.

- Бабо, посрещачи! - Скочих от колата. Моята дружина с тиквени фенери идеше насреща.

- Бате Патилане! Най-после пристигна!

- Здравейте, юнаци!

- Бабо, да си жива! - И Дана се хвърли, та баба прегърна. Но фенерът
падна, свещта се търкулна, и доде се сетим, бабината шапка, що в колата
беше, започна да свети. Стана олелия. Но Данчо се хвърли, завчас угаси
я. Намръщи се доста баба Цоцолана, но аз я раздумах:

- Бабо, не сърди се! Все пак доста здрава шапката остана. За полог я бива!

Тръгнахме към къщи с тиквени фенери. И цял град излезе на нас да се звери...."

Същите тикви със Стоянка Мутафова и Георги Парцалев:

http://vbox7.com/play:b031ad196c

[JImBeam]

Наш`те тикви нямат нищо общо с американските тикви

[makebulgar]

празника обаче не случайно е точно в началото на зимата.