Как да научим чужд език?

[Beautiful Mind]

Как да научим чужд език

ПЪРВИЯТ И НАЙ-ВАЖЕН ИЗВОД, който си извадих от работата си над грешките, тоест от примерите за неуспех при хората, които по няколко пъти щурмуват същия този английски и за пореден път търпят неуспех: главния проблем по пътя за овладяване на чужд език е не в областта на придобиване на езикова компетентност (методика, учебници, хвалената езикова среда и митическите езикови способности), а в областта на психологията. Докато развивах собствен курс, все повече и повече се задълбочавах в разни психотехники и трикове със съзнанието, и все повече се отдалечавах от конкретно-езиковия материал. Затова, обръщайки се към тези, които искат самостоятелно да овладеят чужд език или изпитват трудности в преподаването на език, мога да дам следния съвет: Попитайте себе си и своите клиенти "А трябва ли?", "Защо?", и продължавайте да го правите постоянно. Скритата доминантна мотивация, подтикнала човека да се заеме с даден език, може да стане най-мощното препятствие по пътя на неговото усвояване.

Ако младо неомъжено момиче ходи на курс по английски, за да се запознае с младо момче, то изпълнявайки дадената цел, тя едва ли ще продължи да изпълнява целта-предлог, но ако новопридобитият мъж на мечтите е доста заинтересуван от английския, това момиче често може и да не забележи, че е изучило езика като страничен ефект, ползвайки се с неправилна мотивация.

Всичко, което ще кажа по-долу, ще донесе максимална полза само на тези, които имат истинска мотивация, тоест те действително искат да овладеят един или няколко чужди езика. Преподавателската работа с хората с лъжлива мотивация е тема на отделен разговор.

Струва си да отбележим, че хората, пристъпили към усвояване на чужд език, често се намират в плен на стереотипите и за чуждия език, и за това как трябва да го учат. И често (мога да ви назова колкото искате примери от моята практика) им е по-лесно да изтърпят пореден крах в усвоението на езика, отколкото да отхвърлят тези стереотипи.

Ето някои от най-важните и опасни стереотипи:

1. "Да научиш английски за (месец, година, 10 години)".

Езикът ни обърква, предлага ни изразяване с маркера на финалност (да научиш, да владееш в съвършенство, да мислиш на езика). Човекът, пристъпващ към занимания с чужд език трябва да си представи, че езикът е голямо стопанство, изискващо грижи и внимание в течение на целия ни живот. Това не е нещо, което може да се купи в магазина и да се притежава завинаги. Попитайте който и да е писател, лесно ли е да се пише, и ако ви отговори, че е лесно, значи ви е излъгал.

Често казвам на своите ученици, че решението да изучиш и владееш даден език е подобно на решението за женитба. В женитбата има много положителни моменти, но това е друг живот, не е ергенство, в него има много грижи и ограничения. Така е и с езика. Ако общението с целия свят, работата зад граница, четенето на литература в оригинал и още по-широк вътрешен свят за вас като ценности превишават такива проблеми като загуба на големи времеви ресурси в началото на обучениеото, като откриващите се безгранични възможности да изглеждате смешни, като необходимостта да поддържате придобитите навици през целия си живот и необходимостта въобще по човешки да се промените, то вие сте прекрасен кандидат за блестящо знание на чуждия език. Ако не сте способни да направите такива "жертви", не си струва да си губите времето напразно, та нали ако не искате да промените своя подход към обучението, вие неизбежно ще прибегнете до стратегиите, известни от училище, института и т.н., тоест стратегии, с помощта на които вие не сте научили език.

2. Стереотипът, най-често срещан като "Нужен ми е разговорен език (разбира се, че искам да усвоя само минимума, необходим за устно общение, а всички останали опити за отиване по-надълбоко, например да ме накарате да чета в оригинал, ще ги пресичам решително!)".

Анализирайте който и да е разговор на кухнята или в автобуса и ще намерите там и откъси от вицове, и цитати от филми и литература, и специални термини, и употребени в ироничен смисъл "литературни думи", плюс огромно количество много хитри социални екстралингвистични реалии. Хората не са роботи. Всяка звучаща фраза, някакви-си три думи на повърхността - това е само върхът на айсберга, под който се крие бездна от информация. Кой от изучаващите чужд език е стигал с упражнения да формална интонация на чуждия език? Редки са случаите, когато някой може да достигне дори до средата на интонационните умения. А интонацията понякога носи до 70% от иформацията.

Всички, които искат наистина свободно да владеят чуждия език, трябва да знаят колко е висок този айсберг. Това ще изплаши малодушните, но ще "инжектира" адреналин на безстрашните интелектуалци. Съветът е много прост: пасивната ви езикова база трябва да бъде максимално широка, изхвърлете от главата си мисълта, че това не ви е нужно или няма да ви потрябва. Вие не сте Господ Бог, за да решавате какво ще ви потрябва и какво не, имайте предвид, че един речник от около 20 хиляди думи (това е речниковият запас на среднообразован носител на език като български или английски) може да бъде прочетен за около седмица. При това човек може да използва активно около 100 думи, след като се научи да ги върти виртуозно.

3. "Аз нямам способностите да уча чужд език".

Тези, които са уверени в това, трябва да си зададат няколко прости въпроса: "Свободно ли говоря на своя роден език и разбирам ли го?", "Чета и пиша на родния си език, може в писмото и да не съм като писател, но свободно ли построявам думите и изреченията си?", "Глух и ням ли съм?" Ако отговорите са "Да", "Да", "Не", то аз ви поздравявам. Вие имате езикови способности, и пред вас няма никакви препятствия. А глухонемите често достигат такива невиждани резултати във всякакви дейности, че всички останали би трябвало "пасти да ядат" пред тях. Способността за научаване на език е основната човешка способност, човекът е една говореща маймуна. Човекът обича езика като майка си. А всеки друг език - това е просто синоним на родния. Някой може да възрази: "Ами всички онези полиглоти?", или просто: "Един мой познат отиде в Америка, знаейки само "Hi" и "Good bye", и след две седмици заговори като американец, а друг мой познат го учил и ходил на курсове, но все още се мъчи в САЩ заради проблеми с езика?". Отговорът е прост като гребло. Първият инстинктивно е използвал правилните стратегии, а другия не е притежавал подобни интуиции и човек, който да му подсказва за правилните стратегии.

4. Езиковата среда.

Ех, тази прехвалена езикова среда! Митът за потапяне в езиковата среда като във вълшебен котел, от който старият и безобразен излиза млад, красив и съвършено владеещ......е прекрасен. Но както всеки мит е неконкретен, а при неправилна употреба може да стане вреден и опасен. Навред сред имигрантите се наблюдава т.нар. вкаменяване (ossification) на езика. Тоест бързо и по принуждение усвоявайки "минимума за оцеляване", човекът спира да повишава своята езикова компетентност, забравяйки по пътя и неподдържайки родния си език. В резултат се получава някакво "неговорящо" същество с "тунелен" език. Срещал съм крайния вариант на такъв човек, който на 12 години заминал с родителите си за Щатите и който живял там в бедните квартали, освен това бил лош ученик. Резултатът: човекът за 40 години не владее нито родния си език, нито английския! Тоест му се струва, че говори и на двата, но за сънародниците си звучи като чужденец, който крайно неразбираемо и лошо говори родния си език, а за американците той е просто неграмотен простак, който е с нисък образователен ценз и който сигурно е получавал само двойки (F) по английски.

Изводът: езиковата среда е лъжлива. Обикновените думи носят във себе си много идиоматични смисли, които могат да бъдат разбрани само по пътя на дълбокото вникване. Прекрасно е ако на някой от вас му се удаде възможност да замине някъде и да учи там език. Но трябва да го учите, замисляйки се. Тогава езиковата среда ще засияе с такива цветове и смисли и ще ви достави толкова много радости, колкото не ви е доставяла в родината ви. Ако пък няма да можете да заминете зад граница, а трябва да знаете език, създайте си езикова среда вкъщи. Знанието на езика е правопропорционално на количеството текстове, които са преминали през вашия организъм (текстове в широкия смисъл: книги, филми, радио, музика, разговори и т.н.).

Сега някои от най-ефективните принципи:

Първото и основно по рода си правило (принцип на откритата архитектура):

Това е същият този индивидуален подход, за който ви говори всяка реклама на езикови курсове. Твърди, оставайки реклама и предлагайки в най-добрия случай само някакъв си метод. Трябва сами да избирате техниките на обучение, колкото повече опитвате, толкова по-добре. Само че трябва наистина да опитвате.

Един важен принцип, касаещ се до произношението: колкото по-правилно произнасяте, толкова по-лесно ви става да го правите (а не по-трудно, както някои мислят). Затова се справете със всеки звук, фонетичните упражнения са като китайската гимнастика - важна е виртуозната точност. Четете, вниквайки колкото можете по-дълбоко в не много разбираемите описания на звуците в учебниците, слушайте ги на касети. Само музикален слух не е достатъчен - нужна е точна подготовка на говорния апарат. Може да преместите езика си с един милиметър и кардинално да промените звука. Най-лошо става, когато произнасяте всички звуци като българските - това е насилие над вашия говорен орган, тъй като такива звукови съчетания в дадения език не са предвидени. Ужасно е също, когато произнасяте един звук почти правилно, а другия не - езикът ви се скъсва от усилия, опитвайки се да съвмести две фонетики, тук и дума не може да става за темп на речта! Темпът на речта е също толкова важна характеристика, колкото са граматиката и фонетиката. В английския например той е два пъти по-висок, отколкото в българския език, а при французите е дори по-висок.

2. Още една удобна стратегия: разделете нещо толкова сложно като овладяването на език на части, тоест недейте да слагате в един куп изработването на всички умения, занимавайте се само с произношението, отделно с граматиката, отделно четете, отделно слушайте, отделно работете с лексиката.

3. Още един важен "турбореактивен" метод - свързан е с фоносемантиката. Отделните звуци имат смисъл. Ако това утвърждение е спорно за вас, прочетете някоя книга на съвременните лингвисти, те ще ви докажат, това, което хората са знаели и преди хиляди години. Когато срещате непозната дума в текста, не бързайте да се ровите в речника, ако контекстът не ви помага да се досетите за значението, ще ви помогне самата форма на думата. Това може да се стори брътвеж за някой, но аз съм убеден, че при определени условия и психотехники можем да разбираме чуждестранната реч направо, без изучаване. Просто сме загубили способността си да "виждаме" думите. А те показват и формата на предметите, и цвета, по-точно интензивността на светлината, типа на движение, звуците, усещанията. Това е такова поле за развитие и изостряне на чувствата и въображението! Започнете с убеждението, че думите си приличат(!!!) с това, което означават и започнете да сравнявате. След известно време това става автоматично и проблема за запомнянето отпада - вие просто прочитате думата и вече я знаете!

4. Но звуците и думите са само началото. Главната трудност не е даже в говоренето или разбирането. Не помня такъв ученик, който да не се е оплаквал: "Зная всички думи, но не мога да схвана смисъла!". Това е естествено: различни са правилата за съчетаване на думите в езика. Също и семантичните полета на думите. Изходът е един - да свикнете с езика. Има един прекрасен метод - преписвайте книжки. Е, вече няколко години препоръчвам този метод на различни хора, но доколкото знам, никой досега не е опитвал! J (мързел плюс нездраво недоверие на очевидна глупост!).

5. Има и друг метод - четене "за обем". Той е по-популярен, тъй като след няколко пъти очевидно показва своята неочаквана ефективност. Тоест, взимате някаква книга, можете бавно и вниквайки в смисъла да преведете с речник изречение, абзац или страница (в зависимост от вашето ниво), а после започвайте да "четете" без речник, опитвайки се да уловите поне прашинка смисъл, поне отделни познати думи, поне си представете, че разбирате. Продължавайте това "шантаво" четене до пълно изнемогване - 10, 20 страници, книга, две книги. Смисълът на прочетеното бавно и сигурно ще започне да се проявява като снимка. Тук помага и самовнушението, че това е вашият роден език, който просто сте позабравили (което е истина, защото английският и българският са диалекти на индоевропейския).

6. Препоръчвам на напредналите, които имат проблеми с разбирането при слушане да се върнат обратно до фонетиката. Намерете или специални фонетични курсове, или се обърнете към специалист. Общението с носителите на езика, ако те не са професионални лингвисти, едва ли ще ви помогне. Работата е там, че в разговорния език има страшно много "мънички разлики". Съществуват т.нар. алофони, звуци, които се възприемат в даден език като една фонема и се обозначават често с една буква, но звучат съвсем малко по-различно. За носителите на езика тази разлика не е съществена, дори не се осъзнава, а за вас може да стане принципно препятствие в разбирането. Има правила за "изяждане" на звуците, сливането им, и във всичко това няма никаква случайност - всичко това е описано в литературата и сдъвкано, всичко може да бъде показано на пръсти. Намерете всичко това, не мързелувайте, и ще започнете да разбирате бегли разговори на чужд език без никакви проблеми.

7. Още една техника за разширяване на речниковия запас - това е четенето на речник. Вземете един голям речник от около 20 хиляди думи (това е размера на обикновена книжка) и - напред! Четете го като художествена литература, все ще поискате да запомните нещо, ще поправите това-онова в разбирането си, много от нещата ще се запомнят от самосебе си.

За край още един принцип за тотален успех в това начинание и една психотехника, или просто "играчка":

Доказано е и е преброено, че най-добри резултати в изучаването на език са постигнали хората, които са го правили сами, без да прибягват до помощта на учители, курсове и т.н. Така че - самостоятелност и още веднъж самостоятелност. Не харчете пари за курсове, харчете ги за книги, касети, кино на чужди езици и т.н.

И още нещо: ако искате да научите английски или китайски, станете англичанин, американец или китаец. Езикът е живо същество и се дава само на своите си. Ако изобщо не можете да се видите в ролята на американец, давам ви думата си, че никога няма да можете да научите американски английски! Не ви е нужно раздвояване на личността, просто сваляте дрехите на една езикова и културна идентичност и обличате други!

Редактирано Декември 3, 2011 от ISTORIK

[ISTORIK]

Трудно е да убедиш да учи японски някого, който вече знае друг език, на който разчита, при срещите си с чужденци, навсякъде по света, включително и в Япония. (Такива езици може да бъдат: английски, френски, немски, есперанто, руски…). Още повече, че японският език има известната в цял свят репутация на много сложен за заучаване език. Вие заслужавате поздравления за това, че сте решили да го атакувате.

Не се паникьосвайте! И най – дългият път започва с първата крачка. Не питайте колко дълъг е пътят, а просто тръгнете по него! Не питайте колко висока е планината, просто я изкачете ! И, когато изкачите планинския връх, не си мислете, че сте победили планината, защото, всъщност, вие сте победили себе си. За да разберете колко е висок върхът, който сте изкачили, трябва да изкачите и други върхове. Не забравяйте, че знание, без мисъл е загубен труд, а мисъл, без знание, е опасност! Помнете, че Пътят е един, а улиците са много.

Ще констатирате веднага, че японският език не е нито толкова труден, нито е толкова мъчително да запомните някои начални думи и изрази, на чиято база да съградите останалото. Можете много набързо да натрупате лингвистична практика, да съумеете да водите прости разговори и да изразявате своите желания и чувства.

Японците (nihonjin) са известни с със своята прекалена учтивост, с приветливостта си и с готовността си винаги да ви помогнат. Разбира се, в това време, докато ви се усмихват, докато ви се кланят учтиво и докато ви казват: «Да, да… точно така е!» ("Hai, hai…!"), може, в мислите си, да са на хиляди километри далеч от вас. Понякога, те се ограждат като с «китайска стена» - невидима и непревземаема. Още в Средновековието, от деца са обучавани как да прикриват своите истински чувства. Известно е, че японецът има 3 сърца и 6 лица. С почти детинска радост, японците се забавляватот странния японски език (nihongo), говорен от чужденците (gaijin). Радост и забавление, вероятно, и за двете страни…

Заклетият пътешественик не може да познава предварително всички обичаи по света. Затова, трябва да има куража да му се присмиват. Умението да се надсмиваш над собствената си личност и над собствените си грешки е един от върховете на интелекта. Глупав е, който прави грешки и не се учи от тях. Умен е, който се поучава от своите и от чуждите грешки. Само мъдреците не грешат.

Но това, което е най - вероятно да се случи, е да ви гледат с голямо възхищение, заради факта, че боравите учудващо сръчно (joozu) с японския език, макар и да сте имали възможността да обмените само няколко учтиви фрази. Обикновено, англичаните започват разговор, като питат своя събеседник какво ще бъде времето. Или колко е часът.

Когато придобиете някакви комуникативни умения на японски и започнете да го употребявате активно, може да се случи така, че вашите събеседници да бъдат дотолкова учудени, че да не съумеят да ви отговорят. Поне - не веднага. Не, съвсем не, защото сте допуснали лингвистични грешки. Просто, японците не са свикнали един gaijin да владее техния собствен език. Колкото до японските ученици и студенти, те - напротив - биха предпочели да упражняват - на ваш гръб, разбира се - своя чужд език (английски, френски, есперанто, италиански, руски). И вие не бива да се учудвате от този факт.

Японският "вариант" на английския език е, да го наречем условно, "katakana english". Японците имат навика да говорят английски по начина, по който пишат английските думи - чрез своята сричкова азбука, с която пишат чуждиоците и чуждоезиковите заемки - katakana. Нещата изглеждат така:

passupooto = passeporte,

ais(u) koohii = ice cofee,

ais(u) kurimu = ice creem,

furuutsu juusu = plodov sok !

mineraru wootaa = mineral water (te tva mi e lyubimoto!)

takushii = taxi,

remon = lemon (citron),

rajio = radio,

omeretsu = omelette,

supootsu = sport,

oribu = olives

basu = bus,

terebi = television,

esuperanto = esperanto,

iimeeru adoresu = e - mail adress,

burondo no = blond,

yuuro = euro (parichnata ed.),

toraberaazu chekku = traveler's check,

furasshu = flash,

kiiboodo = keeboard,

koohii = cofee,

Dovorojaku = Dvorjak,

Girishia = Greece,

Igirisu = England,

Yooroppa = Europe,

Oranda = Holland (Pays Bas),

Chuugoku = China,

Shorinji = Shao Lin,

Ryukusanbuuru = Luxembourg,

Suparutakusu = Spartacus = Спартак...

Ако смятате, че такова произношение на английския език е комично, знайте, че преобладаващата част от японците говорят английски по ТОЗИ начин. Всички японци са изучавали английски в училище. Също толкова задължително, колкото е някое бойно изкуство - judo, karate, kendo, sumoo (kато свободноизбираем предмет). Но това не е гаранция, че са изучили добре чуждия език или изучаваното бойно изкуство.

Японците имат стремежа да избягват да допускат дори труднозабележими грешки. Някога, японските самураи, ронини и нинжи били принудени да си направят harakiri ( в Япония го наричат sеppuku, като че да е по - точно?! - бел. - моя), дори за незначителни грешки или за неподчинение на по - висша социална инстанция (съпруг -> съпруга, родител - > дете, учител - > ученик, висш феодал -> негов васал, самурай -> селянин, според конфуцианството).

Вие много скоро ще забележите, че е невъзможно ЕДНОВРЕМЕННО да изучавате непознат език и да не допускате грешки. Errare humanum est. (от латински - Човешко е да се греши.) Дори днес, в началото на XXI век, в много от японските училища и университети, езиците се преподават по начин, по който се преподават мъртви езици (като старобългарски, латински, старогръцки, старофренски). Тоест - толкова ДОБРЕ, че някой японец, който смята себе си за некадърен да произнесе и да напише дори и една английска дума, ще съумее да ви напише едно писмо или друг текст на превъзходен Съвременен Книжовен Английски Език (САКнЕз).

Извод: Ако искате да прогресирате бързо в японския език, изоставете всичките си комплекси и говорете, говорете, говорете!... А после - пишете, пишете, пишете!... Ако, все още, не можете да се лишите от своя английски език (не са много чести случаите, когато други езици ще ви свършат работа), обърнете се към младежи, ученици и студенти. Това ще увеличи вашите шансове да се разберете с японците.

Да научиш нов език означава да си създадеш нови навици. Всички хора са еднакви - стават зависими от придобитите навици. Научаването на нов език не се случва, без трудности. Пътят към овладяване на езика е труден, но, за сметка на това, е продължителен.

Hека направим като децата, които, без да притежават граматични познания, се справят за няколко седмици или за по - кратко време и то - твърде добре - с чуждия език. Това е така, защото те нямат амбицията да изучат чуждия език за кратко време. Завлaдени са от желанието за комуникация и използват дори минимални познания.

С 200 - 300 думи може да се стигне доста далеч... В повечето случаи, се нуждаете от няколко десетки думи и изрази и от няколко изреченски конструкции, за да успеете да стигнете до взаимно разбиране с японците.

Да изучаваш един език означава да употребяваш всекидневно това, което си научил, да практикуваш, докато напълно асимилираш думите, изразите, изреченските конструкции...

Вашият речник трябва да се увеличава с всеки изминал ден, за да поддържате своята памет във форма (изучаването на историята и на шахмата много помагат в това отношение, вервайте ми!).

Има още едно много важно нещо, което децата знаят: трябва много добре да слушате какво и как ви казва вашият събеседник, да внимавате как се изразява и да имитирате произношението, тона, акцента (ударението), мелодията на фразата (на изречението, де), така както и жестовете и мимиките, и поведението му.Упражнявайте се както се упражнява артист, преди да излезе на сцената, докато думите, изразите и изреченията започнат да се сипят от устата ви, без мъка и възможно най - правилно!

За огромно съжаление, съществуват някои огромни трудности при изучаването на японския език, които трябва да бъдат преодолени.

Повечето от хората искат да могат и да четат!!!

Японската писменост е най - усложнената писменост на света!

По - сложна е дори от китайската. Затова, по - нататък, ще се наложи да отделим и на нея подобаващото й внимание.

Допълнително, мъжете и жените НЕ употребяват винаги едни и същи думи и изрази, което дава различни нюанси на техния говор: жените се изразяват по - учтиво, по - внимателно и по - гальовно, докато мъжете, а contrario (напротив) - говорят неутрално или по - грубо и не дотам рафинирано.

Тук има още един момент, който премного забавлява японците: когато слушат чужденец да говори японски, могат да познаят дали неговият учител по японски е бил мъж или пък - жена. Затова, трябва много да внимавате кои думи и изрази не бива да бъдат употребявани от един мъж или от една жена!!!

[Nevena Jordanova]

Здравейте, за да науча по-лесно английски език се придържах към няколко трика. Ето тези https://omegals.bg/2017/02/24/9-трика-как-да-научим-по-лесно-английски/ 

Надявам се да ви бъдат полезни и на вас