Включването на България във ВСВ

[Frujin Assen]

След ПСВ България изпада в безтегловност. Околните държави Гърция, Югославия и Румъния са доволни от ситуацията и по никакъв начин не желаят да допуснат преразглеждане на границите. Към тях по сетне се присаединява и Турция която при Ататюрк е отправила поглед към азия. Българската армия е тотално разоражена. Правят се всякакви опити да се продължи с обучението на пилоти, защото закупуването на машини е невъзможно. За създаване на бронетанкови войски никой и не мисли. Много стрелково оръжие е укрито, за да може да се използва по късно, много оръжие има и останало сред ветераните от войните. Опитите за запазване на някаква боеспособност започват веднага. Например при Стамболов са създадени трудови войски, опит младежите да преминат все пак някаква строева подготовка. България няма и никакви съюзници. Задушена отвясъде българската политика се мята в напразни усилия да разхлаби обръча. Стамболов поема курс на сближение с Югославия. Центъра на тежеста се премества към Тракия, а Македония е оставена на втори план. След деветоюнския преврат правителството използва септемврийското въстание за да увели числеността на армията. Сформирани са наемни отряди. Но дори и призрака на комунизма не стряска съюзниците и не позволява дори човек увеличение на армията. Единствената страна която се застъпва за увеличение на българската армия е Италия. Впоследствие започва сближение между българската и италианската политика. В лицето на България Мусолини вижда добър съюзник в гърба на новите си врагове Югославия и Гърция. Българската държава подкрепя доколкото може италианските претенции, в замяна на което италианците оказват някаква подкрепа на международното поле. През 20 те години представители на ВМРО са добре посрещани в Италия където дори официалните италиански власти през зъби ги подкрепят и обявяват македония за българска. Не малка е помощтта с пари и оръжие за тази организация. По отношение на Тракия италианското мнение е че част от беломорието следва да се отстъпи на България. Тази подкрепа обаче не прераства в нищо конкретно през годините. Именно добрите итало-български отношения са причина първия български "танк" да е италиански (а не корупция). След идването на влас на Хитлер германските искания за ревизия на границите са всъщност единствената сламка за която да се хване България. Опитите за сближаване с Югославия удрят на камък, въпреки българските отстъпки сърбите стават част от балканската антанта и не желаят да заемат поне неутрална позиция. Сърбите заявяват че не биха воювали с България, но ще подрепят своите съюзници ако те всички обявят война. Сключено е гръцко-румънско съглашение, ако се стигне до война между Гърция и България (в Атина си дават сметка че основна цел на България е връщането на беломорието и не се задоволяват само с балканската антанта), но и Румъния ще воюва с България. Същевременно апетити към български територии предявява и Турция. За да си осигурят подкрепа турците сключват с Румъния пакт срещу България за обща война с нея. Разбира се в София си дават сметка за това и не желаят да се конфронтират с никого. От друга страна това води до охлаждане на и без това не особено топлите отношения с Италия. Мусолини иска много по рязко заставане срещу Гърция и скъсване на съюза с Югославия. Разбира се, в София не са готови на такива стъпки, което води до официални заявления от страна на дучето че цяла Югославия и Гърция трябва да са италиански, а на България не и се полага нищо друго освен почетно място в новата римска империя.

Естествено в тази ситуация немските дествия за промяна на границите са посрещнати с одобрение в България. Това е единствения начин да се приведе в дело стремежа за промяна на границите. питите от ПСВ обаче са горчиви и в София се правят някакви опити да не се обвърже страната само към Германия. Например купува се оръжие от Полша и правят усилия за подобряване на отношенията с Италия. Опитите за подобряване на отношенията с Франция и Великобритания удрят на камък. Към СССР се поглежда с недоверие, Сталин никога не е имал намерение да вземе България като съюзник, а и комунистическия строй е плашещ сам по себе си. В започващата голяма война балканската антанта няма тази възможност да сдържа България със заплахи и сила и се правят опити за подобряване на отношенията (например солунската спогодба).

Когато започва итало гръцката война Мусолини поканва България да се включи, като дава мъгляви обещания за част от беломорието. В София обаче уплахата от Турция и Румъния е така силна че дори и не се помисля за война. Впоследствие Мусолини хвърля вината за поражението върху България, което разбира се не води до по добри отношения.

В това време Хитлер ловко хвърля въдицата с тайни сондажи. Той убеждава царя България да да нападне Гърция като обещава че Турция няма да се намеси във войната, а когато румънците се намесят германските войски ще помогнат за окупацията на цяла добружа. Впоследствие се обещава германски арбитраж ако българите поискат цяла добружа. Обаче, както се казва парен каша духа и правителството в София предпочита спогодба директно с Румъния.

Същевременно обаче царя не желае включването на България в оста. Основната причина е че се рискува много, а германците не обещават нищо. По това време Югославия е галеното дете на Хитлер и на сърбите е обещан Солун и беломорието. Същевременно италианците втвърдяват позицията си и отказват да отстъпят каквито и да са територии. Цар Борис се опитва да балансира като убеждава Берлин че турците само чакат влизането на България в оста за да я нападнат което ще привлече германски сили и е ненужно. Впоследствие се заявяваче заради съюза с Югославия българите искат първо да видаят сърбите там. Накрая на Хитлер цялото това шикалкавене му писва и на германските войски в Румъния е дадена заповед да окажат помощ на италианците в Гърция като задължително минат през България и то незанисимо дали те е или не е съюзник, мирно или с бойни действия. В София са на ръба на отчаянието, ясно е че идва война, от една страна са съюзниците които никога и нищо не са готови да дадът на България, а от другата Германия и Италия които също нямат намерение да дадът нищо. Сондажите къмВеликобритания не довеждат до нищо. От Лондон предлагат България да изгради противогермански вал на дунава, като обещават помощ от страна на Югославия (която по скоро е на германска страна) и Турция. За промяна на границите и дума не става, а "помощтта" от страна на турски войски естествено не извиква възторг. В София изпитват панически страх че ако България се противопстави на Германия, англичаните ще обещаят тракия на Турция или най малко ще помолят турците да помогнат, а после турците "ще забравят" да се изтеглят от български земи.

Така се стига до включването на България в оста още преди Югославия. Когато в България се разпространява новината че България става германски съюзник, а същевременно Солун е обещан на сърбите, а италианците не желаят да отстъпят беломорието настъпва неспокойство. То прераства в демонстрации против включването във войната и само отмятането на Югославия няколко дни по късно не дава възможност за по сериозни бунтове и съпротива. Правителството бърза да успокои общсеостта че ще има териториални придобивки и това успокоява населението.

[Frujin Assen]

http://www.de-zorata.de/forum/index.php?topic=753.25;wap2

[Panzergrenadier]

Един принципен въпрос свързан с терминология. Понеже в момента естеството на работата ми е свързано с военните паметници, и надписите по тях възниква въпросът: Би ли трябвало да наричаме участието на България във Втората световна война на страната на антихитлериската коалиция с термина въведен от комунистическата власт: "Отечествена война на българския народ" или пък това е само участието на нашата страна Втора световна война?

По всички паметници от онова време е записано именно така: "Отечествена война на българския народ".

Естествено, няма как паметниците да се преправят, но има мнение, например от Съюза на офицерите на Негово Величество,че когато говорим за участието на България във войната терминът трябва да е просто "Втора световна война" - онази част от войната в която взимаме участие и ние.

В крайна сметка не сме воювали на собствена територия, което е един от признаците по която една война следва да се счита "Отечествена".

[ISTORIK]

"Отечествената война" - терминът е удачен за военните действия м/у Германия (и съюзници) от една страна и СССР - от друга.

"Последната фаза на ВСВ" - този термин е най-точен за момента, в който нашата войска се включва във войната - на страната на антихитлеристката коалиция.

"Участие на България във ВСВ" - също не е грешно, но пък е малко аморфно, неясно, размито. Липсва конкретиката (в коя фаза на войната, в кой момент става това).

[Aspandiat]

Стамболов поема курс на сближение с Югославия.

Май трябва да е Стамболийски.

[Aspandiat]

Един принципен въпрос свързан с терминология. Понеже в момента естеството на работата ми е свързано с военните паметници, и надписите по тях възниква въпросът: Би ли трябвало да наричаме участието на България във Втората световна война на страната на антихитлериската коалиция с термина въведен от комунистическата власт: "Отечествена война на българския народ" или пък това е само участието на нашата страна Втора световна война?

По всички паметници от онова време е записано именно така: "Отечествена война на българския народ".

Естествено, няма как паметниците да се преправят, но има мнение, например от Съюза на офицерите на Негово Величество,че когато говорим за участието на България във войната терминът трябва да е просто "Втора световна война" - онази част от войната в която взимаме участие и ние.

В крайна сметка не сме воювали на собствена територия, което е един от признаците по която една война следва да се счита "Отечествена".

"Отечествената война" - терминът е удачен за военните действия м/у Германия (и съюзници) от една страна и СССР - от друга.

"Последната фаза на ВСВ" - този термин е най-точен за момента, в който нашата войска се включва във войната - на страната на антихитлеристката коалиция.

"Участие на България във ВСВ" - също не е грешно, но пък е малко аморфно, неясно, размито. Липсва конкретиката (в коя фаза на войната, в кой момент става това).

Лично за мен (само реакционер да не ме изкарате ) няма такова животно като "Отечествена война на българския народ". След септември 1944 г. България воюва не за собствените си интереси, а за интересите на СССР, тоест вкарана е в огъня, за да спести съветски жертви в Македония и Сърбия. От това участие ние не получаваме нищо. Твърденията на комунистическата историография, че участието против Германия било ни спестило допълнителни териториални загуби е пълна лъжа и манипулация. Не само защото накрая България пак е сложена в групата на победените, а и защото например Унгария, която до последно е немски съюзник, след войната е върната в границите си от 1939 г., без някакви териториални ампутации. Същото става и с Румъния, макар че тя като България влиза във войната срещу Райха в последната й фаза, но пък активно воюва на Източния фронт през 1941-1944 г.

Още една причина да гледам на комунистическите историографски писания като на лъжа и манипулация е фактът, че Сталин няма интерес от орязване на териториите на България, Унгария и Румъния, защото това ще се отрази отрицателно върху образа на наложените в тях просъветски комунистически режими, които ще бъдат асоциирани с тези териториални загуби.

[Goro76]

Лично за мен (само реакционер да не ме изкарате ) няма такова животно като "Отечествена война на българския народ". След септември 1944 г. България воюва не за собствените си интереси, а за интересите на СССР, тоест вкарана е в огъня, за да спести съветски жертви в Македония и Сърбия. От това участие ние не получаваме нищо.

Една малка поправка. България взима активно участие във войната не за нещо друго, а единствено зада може Г.Димитров и обклъжението му да засвидетелстват верноподаническото си отношение към Сталин. Съветския съюз не е изисквал от нас такова участие. Нещо повече нашите са били предварително предупредени, че с това участие няма да се наредим на страната на победителите. Глупавото ни натегачество не е от днес.

[КГ125]

Не е само това. Започва първата вълна комунистически репресии върху елита. В такава обстановка, България има мобилизирана още отпреди 1944 г. 350 000 армия, която след октомври 1944 става 450 000 /ако не съм точен в данните, поправете ме/.

Макар Съветската армия да държи България, репресиите и виждането накъде задухва вятъра може да провокира някаква българска армейска проява, която да създаде главоболия в тила на воюващата все пак, макар и всесилна съветска армия, а току виж гражданска война, току виж англоамериканците се откажат от договореностите си.... Сложно.

Затова е добре армията да я няма в страната. На всички офицери е обещана "амнистия", ако воюват на фронта. Много хора хукват да се спасяват в армията, но после дългата ръка на ДС ги стига и там.

[kramer]

Сталин не е вярвал че толко лесно ще се получи с България. 450 000-та Българска армия на негова страна му идва като мана небесна.

[КГ125]

И за благодарност на това натресе сталинизма си... А воюваща Финландия остана неутрална. Уф ....

[kramer]

КГ, много интересен паралел. Но все пак Финландия е била подържана от Франция и Великобритания още през 1939г. А ние освен от Мусолини и то с условности, никаква поддръжка от никого не сме видели по това време.

[КГ125]

Е да. Мисълта ми беше по-скоро за Сталиновото отношение....

[kramer]

Между впрочем, по време на Ялта става ли въпрос за Финландия? Или всичко е решено предварително. Линията Пааскиви-Кекунен, та до сега...

[ЧЗ-М-52]

Напълно си прав Аспандиат. Нещо повече, румънците получават от Хитлер г.нар. Трансднистрия, територията до Днепър като анексия и там мародерстват върху местното население, но чичко Сталин не ги наказва за това!

За мена тази война след 1944 е по-скоро "Безоотечествена" и много напомня на сегашните ни гашници които се шляят в Афганистан и кибичеха в Ирак! Българинът си е долен нагаждач, робска душица, независимо дали е комунист или натовски евродемократ!

[КГ125]

И какво се очаква от българите? Да се изправят срещу немците, та да ни пометат, в угода на гръцката или югославската кауза? Или да се изправят срещу руснаците, та те да ни пометат?

Или да останат извън НАТО?

Усещам, как нещата отиват опасно встрани от темата, така, че на последния въпрос може да се отговаря в друга тема.

[ЧЗ-М-52]

Очаква се да не се натискат сами, за каузи чужди на националните им интереси, същото се отнася и за НАТО!

[КГ125]

Темата не е за НАТО. Но все пак- а защо да не е в национален интерес да си в НАТО? А защо да не се подържа нивото на БА с тия мисии, като няма с какво друго?

[Warlord]

И все пак Финландия се опълчва както на СССР така и на Райха и успешно води сама войните си и срещу двата колоса. А ние просто си даваме гъза първо на едните, после на другите, така че от какъв зор накрая да ни третират като тях През зимната война подкрепата към Финландия от страна на Англия и Франция е само формална, поради невъзможността им да помогнат с нещо, но след 1944 вече не е така.

[Aspandiat]

И все пак Финландия се опълчва както на СССР така и на Райха и успешно води сама войните си и срещу двата колоса. А ние просто си даваме гъза първо на едните, после на другите, така че от какъв зор накрая да ни третират като тях През зимната война подкрепата към Финландия от страна на Англия и Франция е само формална, поради невъзможността им да помогнат с нещо, но след 1944 вече не е така.

За Финландия нещата са наистина интересни. Според мен в нейния случай става дума за чиста геополитика. Установяването на васален на Сталин режим там значи широк излаз на СССР на Балтийско море с пряка сухопътна заплаха за Швеция и Норвегия. Първата е богата на желязо и индустрия, втората още от 1905 г. е нещо като английски протекторат. И съседна на петролните и газови залежи в Северно море. Е, няма как да бъде пуснат чичко Сталин да вземе Хелзинки.

Що се отнася до България, и да я лапне Сталин, той няма да получи с нея излаз на Средиземно море. България му е оставена в замяна на това да не протяга ръчички към Гърция.

[mitaca]

И все пак Финландия се опълчва както на СССР така и на Райха и успешно води сама войните си и срещу двата колоса. А ние просто си даваме гъза първо на едните, после на другите, така че от какъв зор накрая да ни третират като тях През зимната война подкрепата към Финландия от страна на Англия и Франция е само формална, поради невъзможността им да помогнат с нещо, но след 1944 вече не е така.

Не е точно така. Сравнението е тотално некоректно. Първо на България не са предявявали териториални претенции, както Сталин на фините. Второ фините бяха разгромени в зимната война (втората фаза), както щяхме да бъдем и ние с/у Вермахта или РККА. Трето ние също се опълчихме на Хитлер и не пратихме нито един войник на източния фронт и запазихме живи евреите си. Четвърто, ние даже формална подкрепа не сме имали, ни от Англия ни от Франция. Нещо повече поставени сме в тотална изолация. Пето и на Сталин се опълчихме като не дадохме нищо на Соболев.

[КГ125]

Плюс това - Финландия е нападната в друго време, тя няма избор, трябва да се бие. Да се биеш с СССР през 1944 г., или със съюзниците, вече си е лудост - излишни жертви и разруха. През 1944 г. тя се ограничава да си брани нейното и то в един периферен северен участък на войната.

[kramer]

Двоен стандарт, другата дума е "свинство", това е било отношението на великите сили към България.

[Warlord]

Е там е работата, че нас ни третират по един начин, а тях по съвсем друг. То във втората фаза на Зимната война финландците виждат, че Сталин е готов да хвърли всичко на поразия без да го е еня за жертвите и затова отстъпват, както и защото отникъде не могат да получат реална подкрепа в момента. Само че въпреки това предотвратяват съветска окупация на страната си след Талвисота, докато ние след нашата "отечествена война" - не, а и не успяваме дори да убедим Великите сили докрая, че сме съвоюваща страна против Райха.

[Андрей Куртенков]

...след войната е върната в границите си от 1939 г., без някакви териториални ампутации. Същото става и с Румъния,...

Малка грешчица - отново казваме на бялото черно (и обратно) в неистовото си желание да се отхвърли очевидния факт, че Отечественофронтовското правителство успява да опази териториалната цялост на страната, че и Южна Добруджа даже.

Територията на Румъния след войната е значително по-малка, отколкото през 1939-та - освен споменатата Южна Добруджа, са й взети Бесарабия и Северна Буковина - така че цитираното твърдение, че "Същото става и с Румъния" (демек - "била върната в границите си от 1939 г.") може да се тълкува само като разпространение на злонамерена лъжа.

И какво собствено можехме да направим, освен да се включим във войната на страната на Червенета Армия?

Паралелът с включването ни в НАТО е отличен и е точно по темата; ако си спомняте, тогава имаше един такъв израз "влизаме с отвращение" - дори и така да е - нека да е с отвращение - ама какво друго можехме да направим, освен всячески да се стремим към НАТО?

[mitaca]

Е там е работата, че нас ни третират по един начин, а тях по съвсем друг. То във втората фаза на Зимната война финландците виждат, че Сталин е готов да хвърли всичко на поразия без да го е еня за жертвите и затова отстъпват, както и защото отникъде не могат да получат реална подкрепа в момента. Само че въпреки това предотвратяват съветска окупация на страната си след Талвисота, докато ние след нашата "отечествена война" - не, а и не успяваме дори да убедим Великите сили докрая, че сме съвоюваща страна против Райха.

Не е точно така. Още тогаз е ясно, че СССР му е през ....дулото за жертвите. Финландия е разгромена, но на Сталин не му е била нужна. Да, разчитал е на лесна победа в началото и даже правителство е подготвил, но това не е била даже второстепенна цел. При нас е по-друго. Пътя хайде да не е за Берлин, но за Будапеща и Прага минава през България. Да не говорим за Гърция и Югославия дето има големи групировки на Вермахта. Като прибавим "наследството" от ПСВ, където сме на губещата страна е ясно, че съюзници няма как да са ни Англия и Франция. Финландия просто не е апетитна хапка за Сталин. Пък и "Зимната война" вади СССР от ОН (което нямаше да е пречка де, но "пътя" натам не води на никъде, за да контролираш Швеция и Норвегия трябва огромен флот, а ползи никакви).