ГДР и ГФР

[КГ125]

Не съм проверявал подробно, но големите фирми не се създават като тълпи се втурват там. Както казах, Сони е била малка работилничка за фотоапарати през 1947 г.

[alvassareiro]

Не съм проверявал подробно, но големите фирми не се създават като тълпи се втурват там. Както казах, Сони е била малка работилничка за фотоапарати през 1947 г.

а как се създават? Дори да имаш много капитал, ако нямаш работници, няма начин.

Не само Сони, но всички големи фирми са тръгнали от нищото, често с малък начален капитал и тежки начални условия. Въпросът е, че само капитал не е достатъчен. Трябва и работна сила.

[КГ125]

Е то процесите са паралелни. Но в Гърция и Портигали и България е пълно е ЕТ-та, а няма големи фирми поради факта, че тези страни не произвеждат нищо, а само търгуват с каквото набарат.

[alvassareiro]

Е то процесите са паралелни. Но в Гърция и Портигали и България е пълно е ЕТ-та, а няма големи фирми поради факта, че тези страни не произвеждат нищо, а само търгуват с каквото набарат.

Не мога да разбера, толкова трудно ли е да се види причинно-следствената връзка на явленията. В Гърция нямало големи фирми, защото нищо не произвеждали, ха! Точно обратното е. В Гърция нищо не се произвежда, именно защото няма големи фирми. А защо няма, вече обяснихме. Понеже са неспособни да работят групово и имат алергия към задружната работа в големи мащаби, гърците са принудени да търсят други източници на препитание. като търговия например.

С твърдения като горното показваш, че логиката ти е обратна. Поставяш произвеждането преди фирмите, които произвеждат. Т.е първо трябва да се произвежда, за да има големи фирми. Ама то е обратно. Първо трябва да има кой да произвежда, и след това имаш производство. Големите фирми в Япония произвеждат като резултат много. Малките фирми в Гърция не са способни на такова производство и произвеждат по-малко като резултат от това, че са малки.

[Михов]

Ами то всичко започва от малкото. Въпросът е какъв процент от 50 000-те хиляди изобщо създават фирми. В случая с Япония процентът е нисък, защото мнозинството чака и се надява някой да се прастраши и да отвори малката фирма, за да може тълпи от работници да се запишат в нея.

Това въобще не е така и противоречи на елементарните икономически закони. Свободни работни места не се създават току-така. Аз например имам малка фирма, желаещи да работят там не липсват, но не мога да ги взема, поради ред причини - нямам достатъчно собствени капитали да разширя производството; банките затегнаха даването на кредити; поради липсата на капитали не мога да оптимизирам производството, тъй като нямам пари да затворя цикъла на производствения процес; производителността на труда е ниска, заради не дотам добрите машини и особено заради много НИСКАТА КУЛТУРА И КВАЛИФИЦИРАНОСТ на българските работници; законодателството ни е калпаво и допуска огромна за нашите стандарти вътрешнофирмена задлъжнялост, на мен ми дължат доста пари, но не мога да си ги взема - съдът ни е под всякаква критика и т.н. и т.н. Мога да продължа в този дух и две - три печатни страници, но няма смисъл. А на теоретично ниво нещата са пределно ясни. Та, ред фактори като гореизброените ни правят да оставаме "малки" и неконкурентноспособни по международните стандарти. Затова нямаме и износ като хората, а без външнотърговска експазия силен бизнес не се прави.

Мисля, че голяма част от нашата действителност важи и за някои други подобни страни.

А при японците и западноевропейците нивото на стиковка между държавни институции, банки и бизнес е много добро и това позволява тамошния бизнес да се развива, да е конкурентноспособен и чрез платените данъци и създадените работни места да генерира онова благополучие, което виждаме.

[КГ125]

Не мога да разбера, толкова трудно ли е да се види причинно-следствената връзка на явленията. В Гърция нямало големи фирми, защото нищо не произвеждали, ха! Точно обратното е. В Гърция нищо не се произвежда, именно защото няма големи фирми. А защо няма, вече обяснихме. Понеже са неспособни да работят групово и имат алергия към задружната работа в големи мащаби, гърците са принудени да търсят други източници на препитание. като търговия например.

С твърдения като горното показваш, че логиката ти е обратна. Поставяш произвеждането преди фирмите, които произвеждат. Т.е първо трябва да се произвежда, за да има големи фирми. Ама то е обратно. Първо трябва да има кой да произвежда, и след това имаш производство. Големите фирми в Япония произвеждат като резултат много. Малките фирми в Гърция не са способни на такова производство и произвеждат по-малко като резултат от това, че са малки.

Това всъщност е същината на отношението икономика/култура!

Не е съвсем вярно, че така се развива голямото производство. Първо трябва да има капитали, второ производствен капацитет и техническа култура. Това не пада от небет, както казахме, а се създава в специфични икономически и културни условия и среда. Тук са и пазарите, и търсенето на стоката ти. Която обаче си пуснал на пазара, произвеждайки малко количество от нея в малката си фирма, наречена "Сони". Поръчките порастват, търсят ти количества, за да ги направиш наемаш хора, помещения, и машини, за всичко това генерираш капитали и айдее, ето ти я голямата корпорация. И едва тогава, в този момент, идва културния проблем - ако си португалец или грък, може въобще да не можеш да набереш хора, или в България ако си, както пише Михов по-горе...

Но това не е проблем на предприемчивостта, а друг културен въпрос.

[alvassareiro]

Явленията в живота са изключително сложни, за да се обяснят само с един фактор. Всяко явление е обусловено от стотици, хиляди фактори от най-различно естество, които се преплитат сложно. Един от тези фактори е културата, на което обръщам внимание във всяка тема, която се дискутира, защото виждам, че никой друг не го прави. За някои явление тя е водещ фактор, за други не толкова, или става на определен етап, но винаги влияе и то решително. В настоящата дискусия поне аз приех априори че всички други условия са равни, иначе би било много сложно да се дискутира каквото и да било.

Все пак, трябва да има една първопричина за всичко, и това, ако говорим за хора, следва да бъде културата им. в примера, които Кг125 е дал, за да има търсене, трябва да има хора, които да търсят. Какво търсят хората, зависи преди всичко от културата им. Зависи и от това дали имат пари. Дали имат пари, зависи също преди всичко от културата. И тн.

Не виждам какво толкова страшно има в това, да поставим в центъра на човешкото общество неговите културни особености и това да бъде отправна точка за анализ.

Струва ми се, че тези, които не могат да го приемат, просто са обременени от онзи, стар, комунистически модел на преподаване, в които всичко се въртеше около ресурсите, природата, въглищата, а хората бяха една безгласна буква, третирани като рабътна ръка или електорат. Нормално е, ако някой е прекарал живота си в онези времена, да интерпретира така нещата, и да търси обясненията за явленията във всичко друго, само не у човека и неговата специфика.

[КГ125]

О, разбира се, да се подцени културата би било... как да кажа, някакъв материалистически детерминизъм, т.е. също би било прекаляване в другата посока. Така е

Неслучайно втората книга на Адам Смит е "Теория на нравствените чувства", а толкова я забравят....

Трудно или не, когато се мисли над такива явление, единственото което ни остава е да видим колкото е възможно различните фактори и степента на въздействието им в системата на явлението.

Специално за културата, мисля, че когато се преценяват определени исторически, икономически или политически явления, за естетическите не знам, подценяването й е също толкова опасно колкото и .... хм, как да кажа, "културологичният автоматизъм", който идва с механичното пренасяне на понятия и материал от съвременната културология директно върху процесите, без да се има предвид конкретиката и генезисът им, както и факта, че освен базисните културни феномени има и по-високи и по-конкретни...

В една хипотеза в центъра ще бъдсат културни аспекти, в друга - обективни стопански, исторически, политически, социологически и дори технологични, въпросът е да има адекватност на основните характеристики на явлението.

Редактирано Ноември 16, 2009 от КГ125

[alvassareiro]

О, разбира се, да се подцени културата би било... как да кажа, някакъв материалистически детерминизъм, т.е. също би било прекаляване в другата посока. Така е

Неслучайно втората книга на Адам Смит е "Теория на нравствените чувства", а толкова я забравят....

Трудно или не, когато се мисли над такива явление, единственото което ни остава е да видим колкото е възможно различните фактори и степента на въздействието им в системата на явлението.

Специално за културата, мисля, че когато се преценяват определени исторически, икономически или политически явления, за естетическите не знам, подценяването й е също толкова опасно колкото и .... хм, как да кажа, "културологичният автоматизъм", който идва с механичното пренасяне на понятия и материал от съвременната културология директно върху процесите, без да се има предвид конкретиката и генезисът им, както и факта, че освен базисните културни феномени има и по-високи и по-конкретни...

В една хипотеза в центъра ще бъдсат културни аспекти, в друга - обективни стопански, исторически, политически, социологически и дори технологични, въпросът е да има адекватност на основните характеристики на явлението.

И тогава възниква въпросът, конкретните стопански, политически, социологически и тн. аспекти и фактори, които влияят на едно явление, на какво се дължат те? нали трябва да има причина за самите фактори, които са причина. Не се ли дължат тези социални, социологически, политически, икономически и тн. фактори...на културата на хората, които ги създават и реализират. или пак са паднали от небето, някаква даденост?

[КГ125]

И на културата, но и тя на тях. Процесът за мен е диалектически и на една такава взаимозавосимост и свързаност, която характеризира целия исторически процес.

Защото иначе предзадаваш, че културата е даденост, а тя е продукт на развитието. Всъщност говорим за различните страни на сградата, наречена човешко общество..

[Михов]

И на културата, но и тя на тях. Процесът за мен е диалектически и на една такава взаимозавосимост и свързаност, която характеризира целия исторически процес.

Защото иначе предзадаваш, че културата е даденост, а тя е продукт на развитието. Всъщност говорим за различните страни на сградата, наречена човешко общество..

Това е и моето мнение.

[alvassareiro]

И на културата, но и тя на тях. Процесът за мен е диалектически и на една такава взаимозавосимост и свързаност, която характеризира целия исторически процес.

Защото иначе предзадаваш, че културата е даденост, а тя е продукт на развитието. Всъщност говорим за различните страни на сградата, наречена човешко общество..

Културата не е даденост, а и тя е създадена. Тя всъщност е първото нещо, което възниква, след като се появява човекът. Културата възниква много преди да има институции, религии, образование, икономика, право, закони, държави. Всички изброени се дължат на културата, която ги е създала, те са плод на културата и затова по света има такова огромно разнообразие от закони, религии, начини на възпитаване, форми на държавност и икономически отношения.

Веднъж създадена, културата измисля и се закрепва, формира, институциите, законите, религиите и те на свой ред само налагат по един вторичен начин културата, на която те самите са плод.

Например образованието в една страна се налага чрез образователната система, наистина децата се учат по определени методи и начини в училище, които се различават в различните региони на света. така училището като институция налага, създава култура, но самото училище не е паднало от небето, а е плод, на културата, която ги е създала, и то налага същата тази култура.

Така е и със религиите. Различните култури създават различни релгии, и всяка религия след това налага културата, която я е създала, на следващите поколения.

иран има конкретни закони, които идват от религията. Тази религия пък не е паднала от небето, а е измислена от определени хора, които са имали преди това определена култура, която е закрепена в религията им.

Културата не е продукт на развитието, а развитието е продукт на културата, защото развитие е възможно само при определени култури.

както съм казвал и в други теми, само спокойните култури са способни да измислят нещо ново, революционно, което е в основата на развитието. всички изобретения са измислени от спокойни култури.

В същото време културата е нещо изключително устойчиво, и почти невъзможно да се измени. Самото свойство на културна промяна всъщност често се бърка с отвореността към чужди влияния и също е културна особеност на определени култури, не на всички.

Единствената културна промяна, която е възможна, или поне засега се е извършила, е огромният културен скок, който извършиха западните общества от колективизъм към индивидуализъм, като този процес се наблюдава и днес в страни като Испания, Централна Европа, Япония, с много бавни темпове.

[КГ125]

Не мога да се съглася с това, то значи, че сме се "родили научени". Това не е така нито за индивида, нито за обществата.

[alvassareiro]

Не мога да се съглася с това, то значи, че сме се "родили научени". Това не е така нито за индивида, нито за обществата.

Никой не се е родил научен. Просто ти учиш в училище това, което са учили всички преди теб. Ако отидеш в Америка, там ще ти преподават същите неща по различен начин.

[КГ125]

Не става дума за това, а за развитието на човешката култура. Тя се развива под влияние на икономика, политика и природата и вътрешните дадености на народа..

ПП

Ама оспамихме тематаааа, не е истина.

Редактирано Ноември 16, 2009 от КГ125

[alvassareiro]

Не става дума за това, а за развитието на човешката култура. Тя се развива под влияние на икономика, политика и природата и вътрешните дадености на народа..

ПП

Ама оспамихме тематаааа, не е истина.

Културата, за която говорим, не е киното и театъра, а културните измерения.

[КГ125]

Които явно не изчерпват целия обем на културата.

Със сравнителни изследвания за двете Германии разполагаш ли?

[alvassareiro]

Които явно не изчерпват целия обем на културата.

Със сравнителни изследвания за двете Германии разполагаш ли?

Напротив, изчерпват целия обем на културата.

Изследвания на двете Германии са правени през 1990 от World values survey, резултатите са публикувани на сайта на организацията, трябва само ровене из архивите, но признавам, изключително интересни са.

Който не му се занимава да се рови, достатъчно е да види изследванията за Германия от последните години, където не се наблюдават различия между изтока и запада. Най-съществените регионални културни различия в Германия са между севера и юга.

[КГ125]

Насочи ни към изследване, доказващо това?

[alvassareiro]

Насочи ни към изследване, доказващо това?

Свалил съм данните в суров вид. Трябва да ги пусна да се обработят в SPSS. Като имам време, ще ги публикувам в отделна тума тук.

[КГ125]

ОК

(какво е SPSS?)

[alvassareiro]

ОК

(какво е SPSS?)

Една програма, която обработва статистически информацията от социологическите проучвания. Поредица от таблици, в които се закодират въпросите и отговорите. Сега я пуснах да смята.

И имам един концептуален въпрос. Резултатите за Източна и западна германия в отделна тема ли да ги пусна, или тук. Искам да кажа само, че темата е изключително интересна и вече я подготвям, защото показва нагласите и ценностите на източно и западногерманците след серия от четири последователно проведени изследвания - през 1990, 1995, 2000 и 2006. първото изследване е правено през пролетта на 1990 - месеци преди обединението и дава изключително точна картина на нагласите в Източна и Западна Германия. Дори и след обединението обаче последвалите изследвания са правени отделно за Източна и западна Германия.

[КГ125]

Ами по-скоро в друга, защото тук се разглеждат всички аспекти от ГДР и ФРГ.

[alvassareiro]

Ами по-скоро в друга, защото тук се разглеждат всички аспекти от ГДР и ФРГ.

Изследването обхваща също всички аспекти от ГФР и ФРГ - семейство, религия, закони, икономика, политика и тн.