Цар Петър и цар Иван Александър

[loxley]

Кое е общото между тези двама български владетели,освен,че са царували най-дълго съответно през ПБЦ и ВБЦ.Случаен ли е факта,че след края на техните властвания събитията в държавата се развиват по изумително сходен сценарий?При приемниците и на двамата,агонизирайки в продължение на няколко десетилетия, България представа да същестува.Подготвят ли гибелта на царствата си,чрез своето управление Петър I и Иван Александър или са предопределени да бъдат заложници на съществувашата действителност?Истина ли е,че и двамата подценяват външнополитическата обстановка?Безспорен факт е процъфтяването на книжовния и духовния живот през тези периоди,но не е ли пренебрегната външната политика?Няма ли една странна обреченост в действието и на двамата царе пред руско-ромейската заплаха в единия случай и османската във другия.

[Galahad]

Наистина и двамата управляват мирно, доколкото това е било възможно в онези времена, има икономически и културен разцевет, но още при синовете им държавата рухва. Но и при Иван Асен има мирно управление, а при наследниците му упадък. От гледна точка на диалектическия матариализъм, т.е. ортодоксалната марксистко-ленинска историография в случая личността само забавя обективните исторически процеси, но не може да ги промени - в първия случай разпада на европейските империи (макар при нас да се тръгва от първоначално обединение на две от тях), във втория (Иван Асен) на феодалния разпад на Европа, който отваря вратите й на татарите (за щастие татарите стигайки Европа също навлизат в процес на разпад) и в третия османското нашествие и процеса на централизация на европ. държави.

Друга гледна точка може да е, че мирните години разрушават воинските навици на командния и редовия състав - населението расте, но няма опит да спре враговете на бойното поле.

Друга гледна точка - в мирното време като плевели процъфтяват ересите, които разрушават моралните устои на обществото и първия повей помита всичко.

[КГ125]

Като се замислим, наистина има общо - дългото и трайно управление, последвано от разгром. Изглежда, че стаблиното но неупражняващо съществено усилие управление предсшестващо инваизията отвън прави народа недееспособен и в двата случая. Макар, че ПБЦ пада много по-трудно, то второто си издание..

[Warlord]

И какъв е извода? Дългият мир е вреден за държавата?

[lubo_juve]

Общото е, че при Петър и Иван Александър, Византия и османските турци са във възход.Трудно е можело византийското владичество да бъде избегнато(Византия по това време има използва огромния си потенциал и достига своя връх при Василий),обаче при османците на Иванчо Александър и Шишман им липсва далновидност.На няколко пъти византийския император предлага варианти за решаване на проблема,но нашите отказват.Мислят си, че проблемът е само на Византия.Да не забравяме и разделената на поне 3 части България.

При Петър явно държавата не е била чак такава разруха,щом като Самуил десетки години удържа набезите на Византия.Колкото и елементарно да звучи този довод,това си е факт.

Иначе Galahad доста точно ги каза нещата :!!!:

[Galahad]

И какъв е извода? Дългият мир е вреден за държавата?

Зависи от особеностите на епохата. Средновековието е период на чести войни. От дългия мир ефекта е като с епидемиите - губи се имунитета ако не се преболедува и при следавщата вълна последиците може да са много тежки.

Но не трябва да се забравя, че войната е само продължение на политиката. Воюването само за спорта е опасно. Много важно е да се включиш във войната в подходящия момент. Защото и ако държавата е изтощена от войни, дори даса били успешни последиците пак е можело да са лоши.

[КГ125]

Общото е, че при Петър и Иван Александър, Византия и османските турци са във възход.Трудно е можело византийското владичество да бъде избегнато(Византия по това време има използва огромния си потенциал и достига своя връх при Василий),обаче при османците на Иванчо Александър и Шишман им липсва далновидност.На няколко пъти византийския император предлага варианти за решаване на проблема,но нашите отказват.Мислят си, че проблемът е само на Византия.Да не забравяме и разделената на поне 3 части България.

При Петър явно държавата не е била чак такава разруха,щом като Самуил десетки години удържа набезите на Византия.Колкото и елементарно да звучи този довод,това си е факт.

Иначе Galahad доста точно ги каза нещата :!!!:

До, при и след Петър България е Третата, а в определени периоди и вторато по големина държава в Европа. Затова и пада толкова трудно и то под ударите на Симеоновото изтощение, руските набези, уникалният византийски възход и уникалната личност на Василий Българоубиец.

При Иван Александър... нещата са свързани със сериозен вътрешен разпад на целите Балкани, но и с една второстепенна роля на България и голяма вътрешна психологическа и политическа слабост.