хуно-българите

[T.Jonchev]

А това открива ли ти нови възможности за интерпретация ???

-

“Съгласно една доста разпространена във Византия традиция на българите ... се е гледало като на народ, произлизащ от древното тракийско племе бриги или фриги. Преки сведения за това е оставил Димитрий Хоматиан.”

Трудно ми е да отговоря категорично. Хоматиан е доста късен автор, за да приемем без резерв негови твърдения относно толкова ранна епоха, за които по-ранните от него писатели не са споменали дори и една дума.

Това е все едно да приемам за чиста монета историята с Кубратовия сноп, прочетена в учебника на Бобчев от края на по-миналия век.

[T.Jonchev]

И в кой извор е споменат този "цар Ирник"? Не и от Прокопий със сигурност.

Нито от който и да е автор, пишещ на гръцки. Струва ми се, че оригиналното име в текста е Еран, което историографски сближават (или идентифицират) с Ирник.

[Aspandiat]

Нито от който и да е автор, пишещ на гръцки. Струва ми се, че оригиналното име в текста е Еран, което историографски сближават (или идентифицират) с Ирник.

Да, Еран е, аз затова попитах. И този Еран или Херан (Х-то е аспирално) е споменат към 452 г. от арменския историк Йелише, а не през 503 г.

“И докато цялото това обвинение [се натрупвало] безброй много дни, [застанали] пред съда и неговите роднини, които още от по-рано били негови обвинители пред царя и поред започнали да разказват и разкриват как той се сдружил с хона Херан в сговор с царя на Баласакан по времето, когато този Херан изтребил персийските войски в Алуанк, нахлул с конницата си в страната на гърците и отнесъл множество плячка и пленници от Ромея, от Армения, от Иверия и от Алуанк. И дори до царя [Йазкерт] достигнали неговите замисли и той убил царя на Баласакан. По това време марзпан на Армения бил Васак, който се оказал съмишленик на враговете на царя”.

[Летописец]

Очевидно е че така наречените "хуни", hunaje в този текст, са ефталитите, но ефталитите нямат общо с атиловите хуни, а и мястото на сражението е в земите на бившия/стария Тохаристан (вие говорихте за Дербент); Ефталитите са т.н. "бели хуни", "света хуна" в индийските източници. (Или тук се пише за предците на предците на пащуните, т.н. абдали )

Тук по-долу е изследването на Казуо Еноки, "за националността на ефталитите", което е един класически труд..

http://www.azargoshnasp.net/history/Hephta...Hephtalites.htm

Ефталитският въпрос

Проблемът кои са ефталит все още не е решен, включително и въпроса дали са автохтонно явление в историята или не. Литературата за ефталит е значима, но тук няма да я разглеждаме.

Целта на това кратко изложение е да формира хипотеза, която се основава на следната опорна точка:

а/ Ако персийския цар Пероз е победен през 484 година от хуни-ефталит, тогава „произхода” на неговите победители е пост-атилов, както става ясно от сирийската хроника на Псевдо-Захарий Ритор (VІ век). И особено от сирийската хроника на Бар-Ебрей (ХІІІ век):

„(79) Дойдоха хуните (hunaje), които са на северо-запад от персийското царство, по същата причина, както и в дните на Зенон. А тогава: отправили се хуните към персийския цар Пероз и му казали: „Не ни удоволетворява данъка, който ни даваш, ромеите дават двойно. Ето защо ни давай колкото ромеите, а ако не, ще се готвим за война”. (80) Пероз ги излъгал и казал, че ще даде. При тези условия хуните си отишли. Пероз обаче, когато придобил сила, предал на смърт хуните, които били оставени да получат данъка и решил да преследва тези, които заминали. В това време, някакъв търговец Евтимий, ромей, които бил с хуните, ги подстрекавал... Бог обезсилил персите, задето излъгали [хуните]. Когато направил Той това, те се сбили с персите и убили Пероз, след това опустошили Персия и се завърнали в своята земя.”139

а.1/ Според сирийският летописец Йешу Стилит, през януари 503 година персийския цар Кавад превзема с помощта на хуните-ефталит град Амид. Тези хуни-ефталит, както става ясно от Прокопий, не са нищо друго, освен „голямата войска”, която хунския цар дава през 499 година на своя зет Кавад.

а.2/ Хунския цар, който убива през 484 година Пероз, е същият който възкачва сина му Кавад през 488 година на трона, а през 499 година омъжва дъщеря си за Кавад. През 496 година Кавад бяга от персийската столица, поради конфликт с духовенството (Кавад поддържа маздакизма), и търси подкрепа от хунския цар. Три години живее при него. Става му зет. Накрая получава „голяма войска” (Прокопий), за да си върне трона. Това са хуните-ефталит.

а.3/ Кавад не само си връща трона през 499 година, но с помощта на хуните-ефталит, т.е. все същата голяма армия, напада византийския сирийски град Амид и през януари 503 година го превзема. В знак на благодарност, както пише Йешу Стилит, той изпраща 18 500 пленници сирийци-християни на хунския цар. Праща ги на Боспор, при Азовско море, както става ясно от хрониката на Псевдо-Захарий Ритор. Към 526 година племенника на император Юстин посещава Боспор и узнавайки за сирийската християнската диаспора, казва на Юстин. Той пък праща на общността керван с храни и свещенни съдове140.

а.4/ Освен това историческо доказателство за предкавказки, т.е. пост-атилов произход на хуните, които през 484 година побеждават Пероз и които през 499 година помагат на Кавад, има още едно ясно съобщение в хрониката на Бар Ебрей (ХІІІ век), което вече цитирахме, където черно на бяло е написано, че хуните, които са победили Пероз по времето на византийския император Зенон, са взимали преди това данъци от ромеите. Тоест, почти директно се казва, че това са пост-атилови хуни.

Така стигаме до питането възможно ли е „ефталитската проблематика” да произхожда като исторически въпрос именно от „голямата армия”, която в периода 499 – 505 години помага на Кавад, а след това не се връща в Предкавказието, а приема подарени от Кавад земи на изток, в Тохаристан, както пише през Х век арабоезичния историк ат-Табари141?

Според Йешу Стилит, към 505 година Кавад все още разчита на хунската армия, но след тази дата вече не се говори за нея до 527 година, когато Юстиниан І праща посолство до хунската царица, за да се оплаче от хунските пълководци Глон и Тиранкс, които Кавад викал на помощ срещу Византия.

През 516 година, според китайската хроника „Бей-ши”, вече има ефталитски цар, в чиято столица – както съобщава един китайски монах – имало будиски храмове.

И.Маршак пише: ”К.Еноки показа, че съгласно китайските източници към 479-510 г.г., но не по-рано, се отнася експанзията на ефталит на север и на изток от Тохаристан142.”

И така, ние твърдим, че хуните-ефталит известни след 484 година, са пост-атилови хуни.

Резонен тогава е въпроса: може ли „ефталитската тема” в историческата наука да бъде разделена на два периода. До 484 година и след 484 година?

Явно, не!

Тоест, ако „ефталитския въпрос” след 484 година е пост-атилов, няма как да има автохтонен ефталитски етнос преди 484 година!

Един от хунските пълководци, от които през 527 година Юстиниан се жалва на хунската царица-вдовица (чийто мъж се казвал „Валах”, както пише Малала), бил Глои.

Кой е той?

Глон (Глом, Глои) е известен и в летописа на Прокопий Кесарийски (оттам и у Агатий). Това е човека, който Кавад прави градоначалник на превзетия през януари 503 година град Амид. Наистина Прокопий пише, че той е персиец, но от Малала става ясно, че е хун. Явно Прокопий го отбелязва като персиец, за да наблегне, че е чужд градоначалник на византийски град.

Другият хунски пълководец Тиранкс, срещу когото се жалва Юстиниан, имал към 526 година, според Малала, 20 000 конница.

Посолството на Юстиниан до хунската царица Воа, е показателно, че хунската „голяма армия”, дадена през 499 година на Кавад, не се е върнала при хунския цар. Тези хуни поемат своя съдба. Това става ясно още след 499 година, когато Кавад си връща трона, а те продължават да стоят при него. През 503 година хуните-ефталит са армията, с която Кавад напада Византия.

През 516 година, хуните-ефталит вече са в Тохаристан, те излъчват първият от ефталитските царе, които ще са на власт в този регион и в Согдиана, до идването на тюрките на Истеми през 555-565 години.

Според Прокопий, Пероз през 484 година обявил война на хуните-ефталит в региона на град Гурган.

Гурган (Гиркания) е до самото юго-източно крайбрежие на Каспийско море.

Както правилно отбелязва И.Маршак, Гурган наистина е изходен пункт, откъдето персийската армия тръгва за своите източни военни походи (и това негово значение продължава и до началото на VІІ век), „но това не е доказателство, че целта на похода (на Пероз-бел.м.) са били земите около Гурган”143.

Да се опитаме да изтълкуваме извода на Маршак.

Според Прокопий, хуните-ефталит воюват на два пъти с персите. Към 472/4 година и през 484 година.

Ако Пероз атакува хуните-ефталит през 484 година в Гурган, т.е. в сърцето на Персия, тогава излиза, че още след 474 година хуните-ефталит са завзели половин Персия на изток от Гурган.

Един такъв извод е обаче неприемлив и не среща подкрепа нито в летописа на Йешу Стилит, нито в този на Прокопий, където 484 година е посочена като фатална за Пероз и държавата му.

Прокопий дори изрично подчертава, че Персия е била само „две години” под властта на тези варвари.

Много изследователи пренебрегват съобщението в сирийската хроника от 555 година (Псевдо-Захарий Ритор), че ефталит са кавказки народ.

Още в средата на VІ век за този автор е било ясно, че хуните-ефталит, които през 484 година побеждават Пероз, са предкавказки хуни. Пост-атилови хуни. Точно той дава сведение, че християни-сирийци, взети в плен от Амид през 503 година, към 555 година имат диаспора на Боспор.

Видно е от летописа от VІ век на Прокопий Кесарийски, че хуните, които побеждават Пероз през 484 година, са познати на този автор като „хуни-ефталит”.

Прокопий ги свързва с атиловите хуни, за които той през VІ век знае само от преданията. Освен това Прокопий знае за хуните кутригури и утигури. Последните Юстиниан скарва и те не са под ръководството на един цар. Прокопий ги разграничава от хуните-ефталит, които били „под управлението на един цар, съставляват благоустроено гражданство и прокарват между себе си и своите съседи справедливост, не по-лоша от римската или на някой друг.”

Този реторичен стил е присъщ на Прокопий, едва ли чрез него се говори за времето на Атила, както смята Гумильов144. Атила е пример за управление под властта на един цар.

По-скоро не трябва да забравяме, че за Прокопий пост-атиловите хуни вече са два народа (макар и с общ баща, както става ясно от легендата) „кутригури” и „утигури”. Политика на Юстиниан е те да не са под властта на един цар и Прокопий е дал израз точно на този актуален по негово време, т.е. още от 528 година, въпрос.

Важно е да бъде повдигната темата за предкавказкият произход на ефталит в историческата наука!

[Летописец]

Годините 472-484 са „гордиевия възел” на въпроса имало ли е пост-атилови хуни по това време или са изчезнали от битието, както твърди модерната позивистична историография.

Към 474 година и през 484 година хуни воюват с Персия. И в двете битки персийския цар Пероз е победен, а във втората загубва живота си. Персия, според Прокопий, е две години под властта на тези варвари.

Кои са тези хуни, откъде се появиха?

В историческата наука се налага тезата, че това не са пост-атилови хуни, а някакви други хуни, независимо че Ото Манчън-Хелфън посочи важното наблюдение, че китайските извори ги изписват Hun, а не Hsiong-nu.

Прибързано е издигната в съвременната историческа наука хипотезата, че тези хуни идват от изток на Персия през 474 и през 484 години. Като изворов материал е посочена само арменската историография от V век, в която има противоречиви сведения по въпроса.

Арменският историк от V век Егише например бърка кушани и хуни, по същата логика, по която нарича ромейската държава гръцка.

Хипотезата обаче, че източни хуни нападат Пероз се налага в позивистичната историческа наука и по традиция авторите, които пишат за този период на сасанидска Персия, повтарят, че Пероз през 484 година е победен от източни на държавата му хуни.

За събитието подробно през VІ век пишат Прокопий и Агатий, но от тяхните съчинения не може да се разбере точно откъде са дошли хуните, победили Пероз. От Кавказкия проход или някъде от изток на Каспийско море.

През 1971 година руския учен Маршак, четейки хрониката на сирийския автор от началото на VІ век Йешу Стилит, в която хуно-персийската война по времето на Пероз е подробно разказана, си задава въпроса, който интересува и нас: на запад от Каспийско море или на изток от него са станали военните действия?

„Кое е заставило почти всички специалисти да считат, че в разказа на сирийската хроника се съобщава за събития в източното, а не в западното Прикаспие”146?

Понеже, ако са станали на запад от Каспийско море, допълваме ние, сме изправени пред една сериозна ревизия, че пост-атиловите хуни са изчезнали безследно.

Въпросът на Маршак отшумява и проблема не е изследван, не е поставян на масата и не е акцентирано върху него.

Шлагерът продължава да включва две познати остаряли хипотези, те се въртят безотказно на грамофона на историческата наука: пост-атилови хуни няма, а хуните, които побеждават Пероз през 484 година са от източно-согдианен произход. Даже се заражда странна наука, която иска да докаже, че ефталитската династия, която е известна в петдесетгодишен период до втората половина на VІ век, е всъщност някаква много стара държава147.

Вследствие така очертаната картина, се оказва, че проблема сякаш вече е решен, няма защо да се задълбочава.

И естествено започват абсурдите. Първо, никой не вярва на сирийската хроника от 555 година на Псевдо-Захарий Ритор, че ефталит са кавказки народ.

Второ, в сирийската хроника от началото на VІ век на Йешу Стилит, се разказва, че през януари 503 година, след като Кавад, сина на Пероз, превзема византийския град Амид, 18 500 сирийци-пленници са изпратени от Кавад на същия хунски цар, който през 484 година е победил баща му. И това е действително така.

Въпросът е, че учените (като Н.Пигулевска), които проследяват съдбата на тия сирийци-християни, имат поле за плодотворни изводи, понеже могат да локализират къде са били заселени. Сирийската хроника на Псевдо-Захарий Ритор дава тази информация, тя влиза в научен оборот и става ясно, че те са заселени на ...Боспор. На Азовско море.

Това е невероятно доказателство, че хунския цар, който побеждава Пероз през 484 година и на когото Кавад, сина на Пероз, през 503 година изпраща 18 500 сирийци-пленници, е от Боспор.

Сериозния удар върху хипотезата, че Пероз е победен от източни, а не от предкавказки хуни, не води обаче до преосмисляне на тази грешна теория в модерната историческа наука.

Авторът, който би се наел с това преосмисляне, ще се сблъска с още по-голяма псевдо-научна теория, която е наложена като догма в научната литература. Тази догма виси като дамоклев меч над специалистите по въпроса.

Според нея, само 18 години след европейският пик на хуните (451 г.), те – NB – били безследно изчезнали (469 г.).

Как един автор иранист да отхвърли хипотезата, че няма пост-атилови хуни? Изправени пред такава сложна задача, повечето автори, които пишат исторически книги за сасанидска Персия, или започват своите изложения след времето на Пероз и Кавад148, или пък заобикалят въпроса и повтарят наизуст вече познатия шлагер.

Така двата проблема, като тектонични плочи, очакват сериозно земетресение, при което един специалист по сасанидска Персия да се нагърби и с пререшаване на въпроса кои са всъщност хуните, победили Пероз? Те пост-атилови хуни ли са?

Такова научно „земетресение” обаче няма да се случи, докато сериозно и отговорно не бъде поставен и пререшен в учебниците по история въпроса за пост-атиловите хуни. С други думи, сасанидска Персия по времето на Пероз и Кавад няма да има и не може да има правдива история, докато не бъде смъкнато от пиедестала статуквото, че пост-атилови хуни е нямало.

Това е действително тежка научна задача.

Необходимо е обаче, да се конституира проблема. Крайно време е. Тоест, случайно появилото се на бял свят научно откритие, че Кавад изпраща на хунския цар пленници в Боспор, а не някъде на изток от Персия, трябва да добие пълнота, необходима за едно преразглеждане на остарял исторически въпрос.

Още с поставянето на такава задача, изследователят може да посочи, че не работи силогистично, а на основата на първоизточници.

В сирийската хроника на Бар-Ебрей от ХІІІ век е ясно и категорично посочено, че хуните отишли при Пероз, по времето на римския император Зенон, и му поискали данък, такъв какъвто вече взимали от римляните. Те дошли, според Бар-Ебрей, от северо-запад.

Не от изток. Сиреч, дошли са именно от Предкавказието. Това са хуни, които вече са получавали данъци от Рим, тоест пост-атилови хуни.

Йешу Стилит, Псевдо-Захарий Ритор и Бар-Ебрей са истинския исторически потенциал за преразглеждане на хуно-персийската война от 484 година. Допълнително, биха могли да бъдат използвани летописите на Прокопий, Агатий и Малала. Съвсем страничен извор от Х век са сведенията в историята на ат-Табари.

[Летописец]

Да, Еран е, аз затова попитах. И този Еран или Херан (Х-то е аспирално) е споменат към 452 г. от арменския историк Йелише, а не през 503 г.

“И докато цялото това обвинение [се натрупвало] безброй много дни, [застанали] пред съда и неговите роднини, които още от по-рано били негови обвинители пред царя и поред започнали да разказват и разкриват как той се сдружил с хона Херан в сговор с царя на Баласакан по времето, когато този Херан изтребил персийските войски в Алуанк, нахлул с конницата си в страната на гърците и отнесъл множество плячка и пленници от Ромея, от Армения, от Иверия и от Алуанк. И дори до царя [Йазкерт] достигнали неговите замисли и той убил царя на Баласакан. По това време марзпан на Армения бил Васак, който се оказал съмишленик на враговете на царя”.

Приятелю, персийският цар Пероз изпраща васала си Вараскен още през 465 г. на дербендския проход, за да воюва с хуни. Според Приск, по това време Ернак водил някаква своя "местна война" на изток и не помогнал на брат си Денгиз. Коя е тази "местна война" стана ясно от "Житието на Шушаник" на грузинския свещенник от V в. Яков Цуртавели. Не вярвай много на хронологията при арменските историци, нито при Егише, нито при Сабеос...Арменската история е етноцентрична и всички външни сведения, които попадат в нея, е необходимо внимателно да се интерпретират. А че "хон Херан" е една и съща личност с Ернак, третият син на Атила, свързващото звено е грузинският житиеписец Яков Цуртавели...

[nik1]

Ефталитският въпрос

Проблемът кои са ефталит все още не е решен, включително и въпроса дали са автохтонно явление в историята или не. Литературата за ефталит е значима, но тук няма да я разглеждаме.

Целта на това кратко изложение е да формира хипотеза, която се основава на следната опорна точка:

а/ Ако персийския цар Пероз е победен през 484 година от хуни-ефталит, тогава „произхода” на неговите победители е пост-атилов, както става ясно от сирийската хроника на Псевдо-Захарий Ритор (VІ век). И особено от сирийската хроника на Бар-Ебрей (ХІІІ век):

„(79) Дойдоха хуните (hunaje), които са на северо-запад от персийското царство, по същата причина, както и в дните на Зенон. А тогава: отправили се хуните към персийския цар Пероз и му казали: „Не ни удоволетворява данъка, който ни даваш, ромеите дават двойно. Ето защо ни давай колкото ромеите, а ако не, ще се готвим за война”. (80) Пероз ги излъгал и казал, че ще даде. При тези условия хуните си отишли. Пероз обаче, когато придобил сила, предал на смърт хуните, които били оставени да получат данъка и решил да преследва тези, които заминали. В това време, някакъв търговец Евтимий, ромей, които бил с хуните, ги подстрекавал... Бог обезсилил персите, задето излъгали [хуните]. Когато направил Той това, те се сбили с персите и убили Пероз, след това опустошили Персия и се завърнали в своята земя.”139

а.1/ Според сирийският летописец Йешу Стилит, през януари 503 година персийския цар Кавад превзема с помощта на хуните-ефталит град Амид. Тези хуни-ефталит, както става ясно от Прокопий, не са нищо друго, освен „голямата войска”, която хунския цар дава през 499 година на своя зет Кавад.

а.2/ Хунския цар, който убива през 484 година Пероз, е същият който възкачва сина му Кавад през 488 година на трона, а през 499 година омъжва дъщеря си за Кавад. През 496 година Кавад бяга от персийската столица, поради конфликт с духовенството (Кавад поддържа маздакизма), и търси подкрепа от хунския цар. Три години живее при него. Става му зет. Накрая получава „голяма войска” (Прокопий), за да си върне трона. Това са хуните-ефталит.

а.3/ Кавад не само си връща трона през 499 година, но с помощта на хуните-ефталит, т.е. все същата голяма армия, напада византийския сирийски град Амид и през януари 503 година го превзема. В знак на благодарност, както пише Йешу Стилит, той изпраща 18 500 пленници сирийци-християни на хунския цар. Праща ги на Боспор, при Азовско море, както става ясно от хрониката на Псевдо-Захарий Ритор. Към 526 година племенника на император Юстин посещава Боспор и узнавайки за сирийската християнската диаспора, казва на Юстин. Той пък праща на общността керван с храни и свещенни съдове140.

а.4/ Освен това историческо доказателство за предкавказки, т.е. пост-атилов произход на хуните, които през 484 година побеждават Пероз и които през 499 година помагат на Кавад, има още едно ясно съобщение в хрониката на Бар Ебрей (ХІІІ век), което вече цитирахме, където черно на бяло е написано, че хуните, които са победили Пероз по времето на византийския император Зенон, са взимали преди това данъци от ромеите. Тоест, почти директно се казва, че това са пост-атилови хуни.

Така стигаме до питането възможно ли е „ефталитската проблематика” да произхожда като исторически въпрос именно от „голямата армия”, която в периода 499 – 505 години помага на Кавад, а след това не се връща в Предкавказието, а приема подарени от Кавад земи на изток, в Тохаристан, както пише през Х век арабоезичния историк ат-Табари141?

Според Йешу Стилит, към 505 година Кавад все още разчита на хунската армия, но след тази дата вече не се говори за нея до 527 година, когато Юстиниан І праща посолство до хунската царица, за да се оплаче от хунските пълководци Глон и Тиранкс, които Кавад викал на помощ срещу Византия.

През 516 година, според китайската хроника „Бей-ши”, вече има ефталитски цар, в чиято столица – както съобщава един китайски монах – имало будиски храмове.

И.Маршак пише: ”К.Еноки показа, че съгласно китайските източници към 479-510 г.г., но не по-рано, се отнася експанзията на ефталит на север и на изток от Тохаристан142.”

И така, ние твърдим, че хуните-ефталит известни след 484 година, са пост-атилови хуни.

Резонен тогава е въпроса: може ли „ефталитската тема” в историческата наука да бъде разделена на два периода. До 484 година и след 484 година?

Явно, не!

Тоест, ако „ефталитския въпрос” след 484 година е пост-атилов, няма как да има автохтонен ефталитски етнос преди 484 година!

Един от хунските пълководци, от които през 527 година Юстиниан се жалва на хунската царица-вдовица (чийто мъж се казвал „Валах”, както пише Малала), бил Глои.

Кой е той?

Глон (Глом, Глои) е известен и в летописа на Прокопий Кесарийски (оттам и у Агатий). Това е човека, който Кавад прави градоначалник на превзетия през януари 503 година град Амид. Наистина Прокопий пише, че той е персиец, но от Малала става ясно, че е хун. Явно Прокопий го отбелязва като персиец, за да наблегне, че е чужд градоначалник на византийски град.

Другият хунски пълководец Тиранкс, срещу когото се жалва Юстиниан, имал към 526 година, според Малала, 20 000 конница.

Посолството на Юстиниан до хунската царица Воа, е показателно, че хунската „голяма армия”, дадена през 499 година на Кавад, не се е върнала при хунския цар. Тези хуни поемат своя съдба. Това става ясно още след 499 година, когато Кавад си връща трона, а те продължават да стоят при него. През 503 година хуните-ефталит са армията, с която Кавад напада Византия.

През 516 година, хуните-ефталит вече са в Тохаристан, те излъчват първият от ефталитските царе, които ще са на власт в този регион и в Согдиана, до идването на тюрките на Истеми през 555-565 години.

Според Прокопий, Пероз през 484 година обявил война на хуните-ефталит в региона на град Гурган.

Гурган (Гиркания) е до самото юго-източно крайбрежие на Каспийско море.

Както правилно отбелязва И.Маршак, Гурган наистина е изходен пункт, откъдето персийската армия тръгва за своите източни военни походи (и това негово значение продължава и до началото на VІІ век), „но това не е доказателство, че целта на похода (на Пероз-бел.м.) са били земите около Гурган”143.

Да се опитаме да изтълкуваме извода на Маршак.

Според Прокопий, хуните-ефталит воюват на два пъти с персите. Към 472/4 година и през 484 година.

Ако Пероз атакува хуните-ефталит през 484 година в Гурган, т.е. в сърцето на Персия, тогава излиза, че още след 474 година хуните-ефталит са завзели половин Персия на изток от Гурган.

Един такъв извод е обаче неприемлив и не среща подкрепа нито в летописа на Йешу Стилит, нито в този на Прокопий, където 484 година е посочена като фатална за Пероз и държавата му.

Прокопий дори изрично подчертава, че Персия е била само „две години” под властта на тези варвари.

Много изследователи пренебрегват съобщението в сирийската хроника от 555 година (Псевдо-Захарий Ритор), че ефталит са кавказки народ.

Още в средата на VІ век за този автор е било ясно, че хуните-ефталит, които през 484 година побеждават Пероз, са предкавказки хуни. Пост-атилови хуни. Точно той дава сведение, че християни-сирийци, взети в плен от Амид през 503 година, към 555 година имат диаспора на Боспор.

Видно е от летописа от VІ век на Прокопий Кесарийски, че хуните, които побеждават Пероз през 484 година, са познати на този автор като „хуни-ефталит”.

Прокопий ги свързва с атиловите хуни, за които той през VІ век знае само от преданията. Освен това Прокопий знае за хуните кутригури и утигури. Последните Юстиниан скарва и те не са под ръководството на един цар. Прокопий ги разграничава от хуните-ефталит, които били „под управлението на един цар, съставляват благоустроено гражданство и прокарват между себе си и своите съседи справедливост, не по-лоша от римската или на някой друг.”

Този реторичен стил е присъщ на Прокопий, едва ли чрез него се говори за времето на Атила, както смята Гумильов144. Атила е пример за управление под властта на един цар.

По-скоро не трябва да забравяме, че за Прокопий пост-атиловите хуни вече са два народа (макар и с общ баща, както става ясно от легендата) „кутригури” и „утигури”. Политика на Юстиниан е те да не са под властта на един цар и Прокопий е дал израз точно на този актуален по негово време, т.е. още от 528 година, въпрос.

Важно е да бъде повдигната темата за предкавказкият произход на ефталит в историческата наука!

Честно казано, не разбирам желанието и нагласите ви да се търсят атилови хуни (хуно-българи според вас), навсякъде където се споменава име звукоподобно (звукоблизко) на "хунското", или започващо "хо.."/"ху".

Въпросите за името, произхода, местото на първообитаване, расовия вид, религията, писмеността на ефталитите са решени. Решени са дотолкова дотатъчно че е сигурно че те нямат нищо общо с тези на хуните на Атила.. Защо и как: Писах, писах, писах но без да исках натиснах бутон които ме изхвърли в празно поле за отговор, а сега нямам време да пиша пак, така че моля ви сам се оправяйте.. Имаме Камила Тревер, имате Казуо Еноки, имате и китайските източници - Лян Шу и Бей-ши” (където пише че езикът на ефталитите е различен от този на тюрките и жужаните)...

.."Ху" и "хуа" (имената на ефталитите в китайските източници) може да са основа за директно развитие на етнонима "хони" ("ху" значи чужденци, варвари, а "хуа" са част от юедчи); Или, това име (хони) може да произхожда от името на хионите (хионитите), които също със сигурност нямат нищо общо с атиловите (или хипотетичните "пост-атилови") хуни , в основата на които са хун-ну!.. Или можем да приемем че името на хоните е прехвърлено по един "етиконен" и регионимен начин от това на хуните-масагети (маскутите-хони) върху ефталитите.

Присъствито на ефталити на север от Кавказ се обяснява със изселване/или миграции на победените/избягалите от персийците такива (В 465 г. Пероз предприема изненадващ поход срещу ефталитите и завладява града-столица "Нахше-боло") - така че изборът е налице!

[Armand O'BOLG]

Арманд, вие май не помните, че за хунска азбука споменава още и не кой да е научен капацитет, като св. Константин-Кирил Философ.

Св. Йоан Златоуст в една своя беседа споменава, че сарматите са имали преведено на своя език Свещенното писание.

Ото М.-Хелфен в тезата си говори, че хуните са идентични със сарматите.

Помня като слон, но не винаги искам да си спомням!!! Не зная къде какво си чел, може би я бъркаш с пермска!? Ето ти източник с разночетения: Алда Джамбелукова-Коссова "Черноризец Храбър. О писменехь" (С., 1980 г.). Това за сарматите, както и други подобни симптоми имат една диагноза - наши съвременници, проявяват патриотизма си не намясто и не навреме. Закъсняли са с век-два! Тия чисти етноси съществуват само на хартия! Ако си прочел книгата на Ото, но не си разбрал - няма сармати, няма и хуни, има етнически конгломерат и честа смяна на управляващата група, както и постоянна борба за власт!

[Aspandiat]

Не вярвай много на хронологията при арменските историци, нито при Егише, нито при Сабеос...Арменската история е етноцентрична и всички външни сведения, които попадат в нея, е необходимо внимателно да се интерпретират.

Боя се, че храня слабо доверие към грузинските източници. Най-малкото защото не са съвременни на събитията. А за точността на информацията в тях...

[RIZAR]

Трудно ми е да отговоря категорично. Хоматиан е доста късен автор, за да приемем без резерв негови твърдения относно толкова ранна епоха, за които по-ранните от него писатели не са споменали дори и една дума.

Това е все едно да приемам за чиста монета историята с Кубратовия сноп, прочетена в учебника на Бобчев от края на по-миналия век.

Apropo, да не възприемаме, казваш Хоматианча, като автор,... ми тогава дай да не приемем, че и българите са се кланяли на слънцето и луната, били са християни минимум от V-ти век .

Но , прочие, Хоматианча за ваше голямо съжаление е цитирал св. Йероним, който казва, че хуните произхождат от витините...

Сега, сещаш ли се Хоматианча, откъде прочие е почерпил своите достоверни сведения???

[RIZAR]

Годините 472-484 са „гордиевия възел" на въпроса имало ли е пост-атилови хуни по това време или са изчезнали от битието, както твърди модерната позивистична историография.

Към 474 година и през 484 година хуни воюват с Персия. И в двете битки персийския цар Пероз е победен, а във втората загубва живота си. Персия, според Прокопий, е две години под властта на тези варвари.

Кои са тези хуни, откъде се появиха?

В историческата наука се налага тезата, че това не са пост-атилови хуни, а някакви други хуни, независимо че Ото Манчън-Хелфън посочи важното наблюдение, че китайските извори ги изписват Hun, а не Hsiong-nu.

Прибързано е издигната в съвременната историческа наука хипотезата, че тези хуни идват от изток на Персия през 474 и през 484 години. Като изворов материал е посочена само арменската историография от V век, в която има противоречиви сведения по въпроса.

Арменският историк от V век Егише например бърка кушани и хуни, по същата логика, по която нарича ромейската държава гръцка.

Хипотезата обаче, че източни хуни нападат Пероз се налага в позивистичната историческа наука и по традиция авторите, които пишат за този период на сасанидска Персия, повтарят, че Пероз през 484 година е победен от източни на държавата му хуни.

За събитието подробно през VІ век пишат Прокопий и Агатий, но от тяхните съчинения не може да се разбере точно откъде са дошли хуните, победили Пероз. От Кавказкия проход или някъде от изток на Каспийско море.

През 1971 година руския учен Маршак, четейки хрониката на сирийския автор от началото на VІ век Йешу Стилит, в която хуно-персийската война по времето на Пероз е подробно разказана, си задава въпроса, който интересува и нас: на запад от Каспийско море или на изток от него са станали военните действия?

„Кое е заставило почти всички специалисти да считат, че в разказа на сирийската хроника се съобщава за събития в източното, а не в западното Прикаспие"146?

Понеже, ако са станали на запад от Каспийско море, допълваме ние, сме изправени пред една сериозна ревизия, че пост-атиловите хуни са изчезнали безследно.

Въпросът на Маршак отшумява и проблема не е изследван, не е поставян на масата и не е акцентирано върху него.

Шлагерът продължава да включва две познати остаряли хипотези, те се въртят безотказно на грамофона на историческата наука: пост-атилови хуни няма, а хуните, които побеждават Пероз през 484 година са от източно-согдианен произход. Даже се заражда странна наука, която иска да докаже, че ефталитската династия, която е известна в петдесетгодишен период до втората половина на VІ век, е всъщност някаква много стара държава147.

Вследствие така очертаната картина, се оказва, че проблема сякаш вече е решен, няма защо да се задълбочава.

И естествено започват абсурдите. Първо, никой не вярва на сирийската хроника от 555 година на Псевдо-Захарий Ритор, че ефталит са кавказки народ.

Второ, в сирийската хроника от началото на VІ век на Йешу Стилит, се разказва, че през януари 503 година, след като Кавад, сина на Пероз, превзема византийския град Амид, 18 500 сирийци-пленници са изпратени от Кавад на същия хунски цар, който през 484 година е победил баща му. И това е действително така.

Въпросът е, че учените (като Н.Пигулевска), които проследяват съдбата на тия сирийци-християни, имат поле за плодотворни изводи, понеже могат да локализират къде са били заселени. Сирийската хроника на Псевдо-Захарий Ритор дава тази информация, тя влиза в научен оборот и става ясно, че те са заселени на ...Боспор. На Азовско море.

Това е невероятно доказателство, че хунския цар, който побеждава Пероз през 484 година и на когото Кавад, сина на Пероз, през 503 година изпраща 18 500 сирийци-пленници, е от Боспор.

Сериозния удар върху хипотезата, че Пероз е победен от източни, а не от предкавказки хуни, не води обаче до преосмисляне на тази грешна теория в модерната историческа наука.

Авторът, който би се наел с това преосмисляне, ще се сблъска с още по-голяма псевдо-научна теория, която е наложена като догма в научната литература. Тази догма виси като дамоклев меч над специалистите по въпроса.

Според нея, само 18 години след европейският пик на хуните (451 г.), те – NB – били безследно изчезнали (469 г.).

Как един автор иранист да отхвърли хипотезата, че няма пост-атилови хуни? Изправени пред такава сложна задача, повечето автори, които пишат исторически книги за сасанидска Персия, или започват своите изложения след времето на Пероз и Кавад148, или пък заобикалят въпроса и повтарят наизуст вече познатия шлагер.

Така двата проблема, като тектонични плочи, очакват сериозно земетресение, при което един специалист по сасанидска Персия да се нагърби и с пререшаване на въпроса кои са всъщност хуните, победили Пероз? Те пост-атилови хуни ли са?

Такова научно „земетресение" обаче няма да се случи, докато сериозно и отговорно не бъде поставен и пререшен в учебниците по история въпроса за пост-атиловите хуни. С други думи, сасанидска Персия по времето на Пероз и Кавад няма да има и не може да има правдива история, докато не бъде смъкнато от пиедестала статуквото, че пост-атилови хуни е нямало.

Това е действително тежка научна задача.

Необходимо е обаче, да се конституира проблема. Крайно време е. Тоест, случайно появилото се на бял свят научно откритие, че Кавад изпраща на хунския цар пленници в Боспор, а не някъде на изток от Персия, трябва да добие пълнота, необходима за едно преразглеждане на остарял исторически въпрос.

Още с поставянето на такава задача, изследователят може да посочи, че не работи силогистично, а на основата на първоизточници.

В сирийската хроника на Бар-Ебрей от ХІІІ век е ясно и категорично посочено, че хуните отишли при Пероз, по времето на римския император Зенон, и му поискали данък, такъв какъвто вече взимали от римляните. Те дошли, според Бар-Ебрей, от северо-запад.

Не от изток. Сиреч, дошли са именно от Предкавказието. Това са хуни, които вече са получавали данъци от Рим, тоест пост-атилови хуни.

Йешу Стилит, Псевдо-Захарий Ритор и Бар-Ебрей са истинския исторически потенциал за преразглеждане на хуно-персийската война от 484 година. Допълнително, биха могли да бъдат използвани летописите на Прокопий, Агатий и Малала. Съвсем страничен извор от Х век са сведенията в историята на ат-Табари.

Прочие, Летописец, сещаш ли се кой народ неизменно от IV - до XV в. е титулован като населник на земите на хуните от Будапеща до Крим ???

Май, чини ми се ,че онли българите са споменавани като местно(автохтонно население) в това литъл ареалче ...

[Aspandiat]

Прочие, Летописец, сещаш ли се кой народ неизменно от IV - до XV в. е титулован като населник на земите на хуните от Будапеща до Крим ???

Май, чини ми се ,че онли българите са споменавани като местно(автохтонно население) в това литъл ареалче ...

Рицарят най-накрая май си намери другарче.

[Иванко Тертер]

ето нещо по темата за справка и съпоставка на възгледи.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7908

акад. Д.Иловайски /1832-1920г./

[RIZAR]

Рицарят най-накрая май си намери другарче.

"Другарчета" колкото щеш и другарки ... но, истината господине, истината !

[Last roman]

"Другарчета" колкото щеш и другарки ... но, истината господине, истината !

Истината е доста субективно понятие. Особено по интернет форумите.

Рицар, кога автохтонците ще имат смелостта на публичен диспут с традиционната наука в защита на теорията си?

[RIZAR]

Истината е доста субективно понятие. Особено по интернет форумите.

Рицар, кога автохтонците ще имат смелостта на публичен диспут с традиционната наука в защита на теорията си?

Субективно е за вас релативистите. Апропо, за какъв публичен диспут иде реч ???

Какво искаш да направим рицарски турнир с коне и пики или с тоги насред Античния Свищов да размахваме мечовете на словото ???

[RIZAR]

Помня като слон, но не винаги искам да си спомням!!! Не зная къде какво си чел, може би я бъркаш с пермска!? Ето ти източник с разночетения: Алда Джамбелукова-Коссова "Черноризец Храбър. О писменехь" (С., 1980 г.). Това за сарматите, както и други подобни симптоми имат една диагноза - наши съвременници, проявяват патриотизма си не намясто и не навреме. Закъсняли са с век-два! Тия чисти етноси съществуват само на хартия! Ако си прочел книгата на Ото, но не си разбрал - няма сармати, няма и хуни, има етнически конгломерат и честа смяна на управляващата група, както и постоянна борба за власт!

И какви са тия ''слонски'' работи с Черноризец Храбър. Споменаването на племената и езиците, които имат собствен превод на Свещенното Писание се намират в обширното житие на Св. Кирил или т.нар. "Панонска легенда" . Дори и да приемем, че някой от ''византийските'' списвачи, на жития да е вмъкнал тези слова в ''устата'' на св. Кирил, както обичат да се изразяват позитивистичните критици, то трябва да отбележим, че кой друг, ако не официозната византийска школа, по-добре би знаела на какви езици е преведен свещенния текст на книгата, която е била безспорния авторитет на това време.

И още... ако си прочел тезите в книгите на Гумильов, както и Ото, щеше да ми кажеш в кои гащи са се завряли хуните през I-IIв. , за да излязат същински гуни през III-IVв. ....

Помежду си племената както между Бяло море и Дунав , както и между Дунав- Днепър -Дон и Волга никога не са се възприемали еднакво. Еднакво са били назовавани от външните им описатели, които им лепват имена, като скитащи (точно това означава скити, който като термин е въведен още от Омир, като ''номад'') или като нашите сармати, наричани от едната страна на Каспийско море като сармати, а от другата като саки.

Но, те много добре са казали на Александър Македонски, какво са му комшии на Дунав , както и в Бактрия.

Това Аспандиатите да му мислят ...

Много малко хора, навързват глобално историята.

В същото време, когато Александър Македонски завоюва земите на Предна и централна Азия, неговите северни съюзници- гетите, правят заслон на североизточното направление от страна на скитите.

Когато Александър Македонски воювал с бактро-парто-согдианците Бес и Артаксеркс IV. то й получил помирително предложение от един стар скит, който му казал- "Нали не искаш на две от границите ти- Дунав и Бактрия , да имаш противници с които да водиш изтощителна война ?"

[Летописец]

Честно казано, не разбирам желанието и нагласите ви да се търсят атилови хуни (хуно-българи според вас), навсякъде където се споменава име звукоподобно (звукоблизко) на "хунското", или започващо "хо.."/"ху".

Въпросите за името, произхода, местото на първообитаване, расовия вид, религията, писмеността на ефталитите са решени. Решени са дотолкова дотатъчно че е сигурно че те нямат нищо общо с тези на хуните на Атила.. Защо и как: Писах, писах, писах но без да исках натиснах бутон които ме изхвърли в празно поле за отговор, а сега нямам време да пиша пак, така че моля ви сам се оправяйте.. Имаме Камила Тревер, имате Казуо Еноки, имате и китайските източници - Лян Шу и Бей-ши” (където пише че езикът на ефталитите е различен от този на тюрките и жужаните)...

.."Ху" и "хуа" (имената на ефталитите в китайските източници) може да са основа за директно развитие на етнонима "хони" ("ху" значи чужденци, варвари, а "хуа" са част от юедчи); Или, това име (хони) може да произхожда от името на хионите (хионитите), които също със сигурност нямат нищо общо с атиловите (или хипотетичните "пост-атилови") хуни , в основата на които са хун-ну!.. Или можем да приемем че името на хоните е прехвърлено по един "етиконен" и регионимен начин от това на хуните-масагети (маскутите-хони) върху ефталитите.

Присъствито на ефталити на север от Кавказ се обяснява със изселване/или миграции на победените/избягалите от персийците такива (В 465 г. Пероз предприема изненадващ поход срещу ефталитите и завладява града-столица "Нахше-боло") - така че изборът е налице!

Това и правим, сами се оправяме, но желанието да ни дадете урок по класическа позивистична история, е достойно. Ваш си остава проблема, че след Макуарт приемате, че АБДАЛ са хуните-ефталит на Ирник от Предкавказието. Прокопий например на познава други хуни-ефталит, освен "голямата армия", която през 499 г. хунският цар дава на своя нов зет Кавад. Дори и Паисий Хилендарски знае за "български цар", който е "превзел Армения и Мидия", но ние и Паисий забравихме, нали е "неук монах"...

[RIZAR]

Това и правим, сами се оправяме, но желанието да ни дадете урок по класическа позивистична история, е достойно. Ваш си остава проблема, че след Макуарт приемате, че АБДАЛ са хуните-ефталит на Ирник от Предкавказието. Прокопий например на познава други хуни-ефталит, освен "голямата армия", която през 499 г. хунският цар дава на своя нов зет Кавад. Дори и Паисий Хилендарски знае за "български цар", който е "превзел Армения и Мидия", но ние и Паисий забравихме, нали е "неук монах"...

Траките хуни, не ефталити, но и сталагмити ще ги направят, но няма да ги оставят на мира. Когато българската армия е отнесла отоманите на Люлебургас, Бунархисар и Одрин, на никой не му е било еня за някакви си средноазиатски чукундури ефталити ...

[RIZAR]

Книгата на ОТО на руски ето тук -

http://www.mirzayanov.com/images/mirgunnovfinal.pdf

[Летописец]

Траките хуни, не ефталити, но и сталагмити ще ги направят, но няма да ги оставят на мира. Когато българската армия е отнесла отоманите на Люлебургас, Бунархисар и Одрин, на никой не му е било еня за някакви си средноазиатски чукундури ефталити ...

През 1601 г. дубровнишкият историк Мавро Орбини (не знам дали в България е кръстена поне една улица на него) пише първата сериозна историческа хронология на българите след Ренесанса.

Орбини първи се докосва до някакъв източник, от който научава за български цар, чието име било „Касан” (с.62). Орбини веднага решава, че той е „неправилно наричан от гърците” (с.61, 62) така и го прекръства на „Ясен Велики” (с.61).

„Той тръгнал срещу Гвалд Втори, арабски халиф, победил го и съсякал двадесет хиляди араби. И възвръщайки си към царството Армения и Медия, заслужено получил от император Лъв името цар. Ясен бил наследен от Добре...” (с.62)

Хронологично този Касан (Ясен) е вместен от Орбини след Тервел, изключително прочут с битката си срещу арабите край Константинопол през 717/718 г. Сиреч, Мавро Орбини е нагодил „Касан” към анти-арабската военна политика на Тервел.

Освен това не трябва да се доверяваме на Орбини, че източника, откъдето черпи данни за Касан, е непременно гръцки.

Мавро Орбини бърка дори сведенията на Теофан, като ги приписва на Павел Дякон. Но това се дължи очевидно на библиотеката, от която черпи сведения, а не на първоизворите. Към това ще се върнем.

И все пак, по-важното е друго.

По времето на „император Лъв” (ако това е Лъв І) „Армения и Медия” (т.е. Персоармения и Персия) са действително превзети през 484 г. А името „Гвалд” (с.62), което Орбини е превърнал в несъществуващ арабски халиф, учудващо съвпада с името „Кавад”, сина на Пероз. Но Кавад и Пероз, както и Лъв І, са исторически фигури от V в., а не от VІІІ в.?

Още Шарл Дюканж се усъмнява в съобщението на Мавро Орбини. „Азанер (така пък той нарича Ясен, Касан – бел.К.М.) наследил баща си Тервел; ако е истина това, което разказва Мавро Орбини” (с.34)

Паисий Хилендарски през 1762 г. в своята „История славянобългарска” компилира от Мавро Орбини. Паисий нарича този владетел „ пръв български цар” (с.178) и смята, че гърците „ от завист го нарекли Хасан, Касан” (с. 177). Той го именува „Асен Велики” и „Асен Първи” (с. 177). Освен това „Гвалд” (Орбини) при Паисий става „Кафила” (с.177), а „император Лъв” (Орбини) е модифициран от Паисий на „Лъв Исавър” (с.177).

С развитието на историческата наука става ясно, че Тервел няма син Касан (Ясен, Азанер, Асен) и внук Добри.

Касан е забравен като прабългарин.

Още през 1918 г. българският учен Златарски отхвърля западната хипотеза (нейни адепти през целият ХХ в. са Бийор, Макуарт, Рънсиман, Вернадски, Мюсе...), че Ернак (третият син на Атила) и Ирник (от „Именника на българските канове”), са едно и също лице.

Нито един български историк не е преразглеждал този въпрос.

Българската наука за прабългарите още от началото на ХХ в. е под изключителното руско, а след 1944 г. и съветско влияние, съгласно което българите не са хуни, а каганатски тюрки. „Дуло” били, според Плетньова, същото като тюргешкия род „дулу”.

Хуните имат история от ІV в. от н.е. Става дума за европейските хуни, които единствено руско-съветската историческа наука смята, че са едно и също нещо с монглоидното племе от Китайската равнина Hsiong-nu, чието съществуване от ІІІ в. пр.н.е. до І в. от н.е., е засвидетелствувано в китайските извори.

Изследователите на европейските хуни от ХХ в. Томпсън (1948 г.) и Ото Манчън-Хелфън (1973 г.) отхвърлят тази грешна, според тях, руско-съветска хипотеза.

„Именника на българските канове” е най-важният ранно- български документ, който ако някоя друга от европейските нации притежаваше, щеше да го превърне в еталон за първоизвор. „Именника....” ясно казва, че преди 681 г. българите на Аспарух, са имали „отвъд Дунав” минало от „515 години”.

Учените правилно датират, че това ще рече от 165 г., т.е. от ІІ в. от н.е.

Но след 1944 г. се налага съветската хипотеза, че българите са каганатски тюрки, а те се появяват в историята едва в началото на VІ в. Изводите на Бартолд за едноезиковостта на българи и хазари, чийто език е бил непонятен на тюрките, е пренебрегнат.

Династията Дуло е отъждествена от съветската хазарология (Плетньова, Новоселцев) с тюргешкия род „дулу” и всъщност цялата история на т. нар. „прабългари” до 681 г., се разглежда като номадско-родова, дори няма „държава” Велика България на Кубрат, според съветските хазаролози, а това било „номадско-родово обединение”. Тези изводи са наложени и в учебниците в Република България. В тях никъде не се говори за династична история на прабългарите, независимо от уникалният „Именник на българските канове”. А щом няма династична история, няма и държавна предистория до 681 г. При което, доскоро (края на ХХ в.) и държавата на Аспарух, в чиято първа столица Плиска има монументално строителство, бе наричана „номадска”...

Българската историческа наука, вместо да се бори за собствен метод на интерпретация на първоизворите, различен от руско-съветската догма за прабългарите, става заложник на глотогенезата. Глотогенетичният бум и езиковите реконструкции, са явен показател за сериозна криза на българската историческа наука за прабългарите, понеже глотогенезата като метод, е доказала, че не е съвсем обективно, а много повече про-националистично познание. Индоевропейската арийска теория и пан-тюркизма са явно доказателство, че пан-германизма, пан-славянството и пан-тюркизма целят преди всичко националистични доктрини.

Ето защо късният пан-иранизъм в българските изследвания от края на ХХ в. и началото на ХХІ в. за митични и антични българи, не е някакъв нов, чудотворен метод, а добре познатите рецидиви на глотогенезата.

Необходимо е завръщане към летописните първоизвори и тяхното ново, задълбочено интерпретиране.

Младите историци в България са изправени пред библиографски проблем в тази насока, но не това е най-голямата беда.

На тях им е необходимо философско мислене, за да осъзнаят вроденият порок в българската историческа наука, в която се отрича радикалния поврат в представите за прабългарите и се твърди, че истината е само в промяна на детайлите.

Да се върнем на Мавро Орбини и неговата хроника за българите от 1601 г., която в монографията му „Царството на славяните”, има обем от „ 77 печатни страници от 397 до 474” (с.21).

За да състави своя труд основно Мавро Орбини ползва библиотеката на дука Д`Урбино в италианския гр. Пезаро.

Град Пезаро, заедно с Равена и още три града, е формирал прочутият в средновековието „Равенски Пентаполис”.

От Теофан знаем, че точно там се бил заселил един от петте сина на Кубрат с хората му.

Според историците, това е Алцек, за който пише през VІІІ в. Павел Дякон в своята „Лангобардска история”. Българите на Алцек се заселили в Италия. Дякон пише само, че по неизвестни причини се отделили от своите и дошли. Той твърди, че лангобардския крал Гримоалд (662-671) ги поселил в Кампания, около дн. гр. Неапол. До Беневент.

Гръцките историци от VІІІ в. и ІХ в. Теофан и Никифор не споменават името на владетеля на българите Алцек, но твърдят, че кубратов син отишъл в Равенския Пентаполис.

Всъщност, особено противоречие между данните на Павел Дякон и Теофан, няма. Напротив, от интегрирането им даже научаваме маршрута на заселване. Българите явно са били и във византийският екзархат в Италия, но те не стават „римски поданици”, а лангобардски. Обръщат се към лангобардският крал Гримоалд (662-671), който – според Павел Дякон – ги изпратил при своя син Ромуалд и той им дал пусти места около дн. гр. Неапол.

Известието от 1601 г. на Мавро Орбини за български владетел „Касан”, който завоювал „Армения и Медия”, произхожда от гр. Пезаро в Равенския Пентаполис.

Основателно можем да допуснем, че това сведение е свързано като произход с легенди на алцековите българи.

Как те са попаднали в библиотеката на дука Д`Урбино в Пезаро, си остава загадка.

[nik1]

Това и правим, сами се оправяме, но желанието да ни дадете урок по класическа позивистична история, е достойно. Ваш си остава проблема, че след Макуарт приемате, че АБДАЛ са хуните-ефталит на Ирник от Предкавказието. Прокопий например на познава други хуни-ефталит, освен "голямата армия", която през 499 г. хунският цар дава на своя нов зет Кавад. Дори и Паисий Хилендарски знае за "български цар", който е "превзел Армения и Мидия", но ние и Паисий забравихме, нали е "неук монах"...

Ц-ц-ц-ц, как не се досетихме, за "хуните-ефталит на Ирник",.. и за "Атила-краля на ефталитите"..

Не знам как и къде го видя моя проблем приятел, но нечии други "проблеми", съм убеден, че скоро ще станат форумно достояние

[RIZAR]

Гнунсата лъжа ,че хуните са грозни жълти ниски човечета се дължи на риторически изказвания на двама латински писатели, Амиан Марцелин и Йорнанд, изказвания, отнасящи се към външния вид и образа на живот на хуните. /по нататък описва описанието, че хуните правели нарези по бузите на децата, за да не им расте брада или да е рехава, обезобразявали лицето и др.,

50 милиона пъти оказвах на това, какво АГАТИРСИТЕ са изобразявали лицата си. Но сврЪх тях имаме си и други автори, които на указват на това как И ДРУГИ прикарпатски племена са изписвали лицата и телата си, което хората с тогите са приемали като ''обезобразяване'' . Ласт Роман и другите да си проверят изворите и да не се правят на ощипани девици.

Тацит - "Безмълвника"(което ще рече Германия) :

Тук е границата на Свебия. Аз се колебая дали да причисля народите на пвекините, венетите и фените към германите или към сарматите.Впрочем Peucini , които някои наричат бастарни(Bastarnas) , в отношението на речта, начина на живот, местата на обитаване и жилищата са като германците. Всички те живеят в нечистота, а знатните в бездействие. Чрез смесени бракове те се ОБЕЗОБРАЗЯВАТ ПОЧТИ КАТО САРМАТИТЕ.

Апропо, те стават известни в историята като хуни и готи .

Апропо, язвителните вулгарщини на Амиан, нам не ни интересуват и категорически по никакъв начин не ни навеждат на мисълта за расовата принадлежност на хуните към КИТАЕВИДНО ИЛИ МОНГОЛОИДНАТА РАСА !

Всички тези племена- гети, даки,беси (спадащи към ''траките''), бастарни, венети, певкини (спадащи към келтите) , прочие скити и сармати се бият помежду си постоянно. След Дакийската война , вече се образува един сериозен конгломерат от племена - скити, сармати, траки и келти + фини и дори кавказвци , които се обединяват в земите на днешна Молдова , Украйна и Южна Русия и образуват общ фронт срещу Римската империя.

[КГ125]

Само моля ви се съкращавайте цитатите до това, на което репликирате. Знам, че технически е най-лесно, но най-малкото затрудняват четенето тези огромни повторени фермани.

[Летописец]

Ц-ц-ц-ц, как не се досетихме, за "хуните-ефталит на Ирник",.. и за "Атила-краля на ефталитите"..

Не знам как и къде го видя моя проблем приятел, но нечии други "проблеми", съм убеден, че скоро ще станат форумно достояние

Така е, дотам сме я докарали. Ако кажеш на някой, че Авито (в Авито-хол) има нещо общо с Ефталит, ще ти се изсмее...Ако готите имаха документ като "Именника на българските канове" днес щяхме да четем навсякъде, че готската история започва от 165 г. от н.е., но за българските учени "Именника..." е второразряден първоизвор, добре, че беше открит в Русия, иначе и него Иречек щеше да го отрече, както отрече твърденията на Раконвски за древен кимеро-български произход...Трагедия, а не проблеми....Това е истината. Но пък Летописец съветва младите български историци да преинтерпретират първоизворните летописи. Четете летописите, летописите....

Моля, съобразявайте се с модераторските предупреждения при цитиране. Безкрайните цитати натоварват форума и технически.

Т.Йончев

Редактирано Ноември 13, 2009 от T.Jonchev