План за освобождението на България - 1861 г.

[Warlord]

Народний дух навсякъде е пригоден за въстание против турков. На това са одавна работило, а особито тая последная година. Приготовление се е състояло в том, всеки да си купува оръжия, барут и куршум доколкото му е било възможно. Освен една част във Видинско окръжие, що нямат всички оръжия, в останали окръжия почти на пет един имат, а по някои си места и сички. Тии окръжия край Дунава са следния: Свищов, Рухчук, Силистра, Тулча и Варна на Черно море, а по вътрешност Враца, Севлиево, Ловча, Троян, Габрово, Търново, Шумен, Разград, ония места са от тая страна Балкана. А от другая страна Балкана са, като се започне от Черное море от Ахило и Бургас, все покрай Стара планина, следни главни селища: Айтос, Карнобат, Ямбол, Сливен, Казанлък, Шипка, Габарчово, Калофер, Карлово, Сопот, Копривщица, Клисура, Самоков, София и проч. В Тракия же Филипопол, Стара и Нова Загора, Чирпан и проч., кои съставят близо до 500 села български.

По главните тия градове са се съставили тайни комитети, кои разпространяват между народу за това въстание, че напролет ще стане непременно и сички чакат първий синял да им се даде. Движението може да стане с успех на следний начин: Един добре въоръжен полк от 1000 добри избрани и окървавени в бой люди с два горски топа, с 4 тобуша и 4 тръби и с два хирурга, и сто конници, да се впусне тайно през Княжевец и Балканский хрепт и да маршира по Балкана право за Търново, като се даде синяла навсякъде с една прокламация или с други някой си знак да се дигат, да пресекат телеграфите и да затворят пътищата на пощите. По тойзи хрепт до Черното море Балкана е заселен почти все от българи и твърде малко турски или смесени села се нахождат. Нигде няма крепост по тия места, нито някой си пункт е заварден от редовно или нередовно турско войнство. Няколко билюк башии с по 10 или по 20 человеци человеци се скитат по тях да ги управляват и да събират даждие и проч. Първий град, що иде на тойзи път, е Враца под Балкана, без крепост и 18 часа далеч от Видин, кой трябва непременно да се превземе.. Тая чета ще следова все из Балкана, като подигне на оръжие сичките села и се умножава всяка минута. А битки ще има със селци турци, кои са обедняли до крайност и дух изгубили. Доде достигне до Търново, де само 800 низама има и крепост няма, ще има най-малко до 150 000 на крак мъжие, от коих 40 хиляди въоръжени. А като успее да продере до Черното море и подигне сичките средбалкански села и ония що са в подножието и от двете страни на Балкана, броят на подигнатите ще се качи и до 500 хиляди мъжие, тогава навярно могат се брои сто хиляди пушки за бой.

Въстанието според умножението си ще се разпростира и ще състави плановете на битките с турците. Но главното правило ще бъде хайдушки горски боюве. Колкото турци по селата и по градовете се предадат, ще им се зема оръжието и ще им се респектува чест, вяра и имот, а колкото стоят противни, ще се избиват за пример на другите.

Главното управление на сичките въздигнати места ще се дава от този полк, кой от сегашните граници Сърбии като тръгне, първа му грижа ще бъде да има задстражие добро и да държи непрестанно сношение със Сръбское главно управление, от кое ще зависи, като състави една временна поща, доколкото му допуща мястото и времето. То ще си състави и временно правление от най-достойни и опитни людие.

Раковски пише този план във връзка с подготовката на Българската легия в Белград.

Редактирано Юни 6, 2006 от Warlord

[КГ125]

Страхотни думи!!! Все повече се учудвам какво държавническо мислене има този човек, директно от дълбините на робството...

Браво, Warlorde, вкл. и за постването в оригинален език!

[T.Jonchev]

Много харесвам Раковски. Като политическа мисъл той е далеч пред останалите лидери от епохата на Възраждането.

Като си започнал, качи и Одеския план. Преамбюлът му е изключително силен.

[Warlord]

И според мен Раковски е култова личност - аз го смятам за баща на българската организираната национално борба, баща на българската армия и баща на българският национализъм. Приносът му е изключително голям.

Как е оригиналното му заглавие, мисля че го имам?

[T.Jonchev]

План за освобождение на България от 1858г. - не ти гарантирам точност обаче. Има го в един сборник Държавни документи, издаден мисля през 1981г. в чест на 1300-годишнината.

[Frujin Assen]

Да се мисли че българите могат да победят военно си е чиста фантазия.Това което може най много да се направи е да се освободи някаква територия да се вдигне шум и да се чакат русите.

[T.Jonchev]

Така е. Но в 1861г. Раковски не е можел да чака русите - тях и французите е чакал през 1858. През 1861г. се е опитал да използва сърбите - колко е бил перспективен този опит сега знаем, но той не го е знаел.

[Frujin Assen]

Наистина сърбите не са за вяра и дори бих казал че са по зъл враг на българия и от турците

[kle4kar]

Раковски е бил дълго време уебден че сближението със Сърбия е правилният път за освобождение на България. След това обаче се разочарова и оттогава не Сърбия, която има изключително благоприятно разположение и планинска граница, а Румъния, от която ни разделя Дунава, става средиште на българските революционери. А за да мине чета от Румъния след Дунава са следвали десетки километри равнини строго контролирани от османците ... По мое мнение, въпреки станалото по време на 2 Балканска война (за което основна и главна причина е кристално чистата и възвишена глупост, късогледтсво и арогантност на Фердинанд & Cо.) това е може би най-лоялният ни съсед. Много често ние българите забравяме че домът на хъшовете е било именно Влашко и че Румъния дава хиляди жертви по време на войната 1877 - 1878. И че румънците в крайна сметка не са просили за Добруджа ами тя им е била натикана като компенсация от скъпите ни братушки, които винаги са ни смятали за Задунайская губерния и които до ден днешен са готови да ни е... м... в интерес на Сърбия ("Сербия - ето Россия Балканов").

А ето и какво е казал Pаковски за Сърбия:

"Сръбската политика относително на българите...

Всякому человеку натежава неотменна длъжност да брани народните си права с всичките си сили и възможни средства. А който презира и пренебрежава тая свята длъжност, той не е словесен человек, но едно безсловесно животно, кое се проявява на света и свършва живота си, без да остави никакъв спомен от делата си. Отечество и народност са две най-хубави, най-сладки и най-утешителни речи за чувствителний человек и той жертвува за тях всичко, що има най-драгоценно на света.

Похвален е онзи, който може да принесе една настояща и явна полза народу си, а еще по-похвален е онзи, който предупреди едно тайно зло, кое се за в бъдущност приуготовлява с ласкателство и измама народу му и кое всяк не е в състояние да узнай. А най-паче когато това зло се сплита от человеци познати и щат да се показват уж доброжелатели и приятели, понеже от явнаго неприятеля всяк се пази и взема предусторожните си мерки против неговите дела. Сърбите, ако да се сближават доста тясно по езику си с българите и ако да живеят в непосредствено съседство с тях, обаче всякоги са били смъртни неприятели български и никоги не са престанали да им противодействуват, когато им се е появявало и най-малкое счастливо и благоприятно обстоятелство.

Такива жалостни примери вижда человек твърде много и всичката съхранена история по появлението им на Балканский полуостров до падението им под турская власт. Омразата е била тук вкоренена в тях, щото в устата им народното име българин се изкривило на...

в. "Бъдъщност", Белград, края на лятото, 1863 г."

"Политическите отношения сръбского княжества с България в днешните времена

Многажди сме мислили да напишеме политическите отношения Сръбскаго княжества с България в днешните времена, т.е. откак е това княжество (силаго Андриянополскаго договора 1829) добило своя днешна полунезависимост и живее и то политично в някакви си ограничени сношения със сузеренская власт и съседшгге му свободни народи. Но преважни причини задържавали са нас досега от това ни намерение. Първа же и главна причина е била, че описаваши самая истина и неискрений ход политици того княжества към българите, неотбежно би било да се появи едно голямо незадоволствие и студенина в последните, като онеправдани и изложени на завладетелната хища първих, коя тии си въображаят да приготвят и за коя делом са много такива постъпки досега показали, както щем ги изложи.

Втора же причина нашего досегашнаго въздържания е била надеждата, че тии щат се поправи и щат предузе други един ход в политиката си, както е праведно и полезно за два съседи народа, сродни по езику и по вероизповедания, имеящи едного и истаго неприятеля, една и иста съдбина за в бъдущност. Но, излъгани в нашата надежда, унуждаваме се днес като верни чада народа си да извадим на бял свят тая неприятелска постъпка и да обърнем вниманието на всичките верни синове отечества си върху тойзи най-важен за нас предмет.

Нашето описание никак не ще бъде нападателно, но ще бъде като едно приятелско упоменание към нашите съседи братя сърби, дано би могли да ги наклоним да внидат в правий път съседства и братства. Ние трябва да знаеме и всяк час да си напомняме, че раздорите и несъгласията в старите времена са докарали и нас, и тях в това жалостно днешно положение и че не може се другояче поправи освен с общо едно съгласие и с братски искрен и любовен съюз. Истина, че на света има и едно начало, да всяк народ, кой живее политично, трябва да гледа най-първо своята собствена полза, своето увеличение и своята слава да възвиши, ако и на щета других - на основание правди по-силнаго и правди завладеная - но Сръбското днешно княжество не е в това състояние относително към българите. То е обкръжено от толкова и такива противни обстоятелства за такъв един успех, щото такава една мисъл и предприятие не само са невъзможни работи за него, но еще ако си въображава да ги следова, може да дойде до една жалостна пропаст. Днешната же западна европейска политика, както е всякому познато, тъй бодро и занимателно пази в подобни движения на Възток, щото не щади ни злато, ни сребро, ни проливане скъпоценния си кърви, да не би се някак си без нейния воли, а най-паче без нейния користи и най-малкая промяна учинила по тия места. Векът на завладенията и увеличенията за малките и слабите народци веке е проминал и мислите за такива блистателни подвиги се вземат и сматрят от европейските крепки и силни държави като детински играчки и като смешни мечтания!...

Има еще едно друго начало, кое, непонятно в самата му права граница от неопитни някои си разпалени глави, действува много в тях и докарва ги да подпадват в най-смешни за в бъдущност мечтания. А то е историческите права всякого народа. Истина, че всяк народ трябва свято да се държи от своите исторически права и да се старай с всичка си сила да ги задобие и да достигне пак до тях, но само на законните и неотменните свои истинни исторически права, а не на завладетелните права, кои он трябва строго да пази да не възбужда, защото тогава всичките народи, кои са някогаж имали самобитност, имат да представят с необорими доказателства такива от завладения добити себе права, коих са по няколко си векове имали и от коих са се явно ползували. Самите и святите права за зависимите и полузависимите днес народи са да се ограничат на своята народност, т.е. на своят чист елемент. Затова и днешната европейска политика извади от няколко години насам това начало на свят, право народности, кое, ако и да не се искрено навсякъде от нея подпомага, обаче се по нещо ,си добива, а пред явното мнение света владее веке всеобщото одобрение непохитности того права. Имаме скорошни еще примери, че зависими народи, кои са искали да прескочат границите на историческите си права в самото си движение за освобождения от угнетителев си, не само са посрещнали голями препятствия, но били са побиени най-много от своите съседи, коим народния права са искали да потъпчат. А то са маджарите във възбунението си против Австрия в 1848, кои тутакси се видяха нападнати от всичките славяни за самата причина, че тии гордо поискаха да ги удавят под изключителното име маджари и Маджарско царство. Народ, кой е имал свое прошествие, кой има своя писменост и своя народна книжнина, кой е веке почувствувал своя мила народност и кой е веке наумил да се бори един ден за своя независимост с толковечните и силните си завладетели, не дава никак си да се онеправди и погази от малки и слаби съседни народи, кои истим начином ищат да отхвърлят несносната зависимост от главнаго и силнаго завладетеля. Той е в състояние да се съедини със стараго си завладетеля и да съвоюва заедно против новаго, доде го конечно съкруши. Такива примери се виждат доста в световната история, а най-нов е пред нас горенаведений маджарски бунт, де видяхме славяните съединени с австрийците, своите стари завладетели.

Има еще друго нещо, на кое може нашите братя сърби да облагат своите надежди, че могат да изиграят истата игра в Турска днес Европа, която изиграха пиемонтезите в Италия. Може би нихните тия надежди да се подхранват от някои си умилни погледи францушкой политици, кое ги накара и да се впустят в толкова безплодни еще и опасни приплетки със сюзеренската власт. Но ние знайме твърде добре тия умилни погледи на какви само основания им се метнаха от страни франции. Франция, а може би и Англия, показват, че ищат да подпомогнат такова едно сръбско движение, но само тогава, когато видят и се уверят, че всичките тия славянски народи в Турско са подпълно съгласни и съединени помежду си, щото да може Сръбското княжество, предприятие не само са невъзможни работи за него, но еще ако си въображава да ги следова, може да дойде до една жалостна пропаст. Днешната же западна европейска политика, както е всякому познато, тъй бодро и занимателно пази в подобни движения на Възток, щото не щади ни злато, ни сребро, ни проливане скъпоценния си кърви, да не би се някак си без нейния воли, а най-паче без нейния користи и най-малкая промяна учинила по тия места. Векът на завладенията и увеличенията за малките и слабите народци веке е проминал и мислите за такива блистателни подвиги се вземат и сматрят от европейските крепки и силни държави като детински играчки и като смешни мечтания!...

Има еще едно друго начало, кое, непонятно в самата му права граница от неопитни някои си разпалени глави, действува много в тях и докарва ги да подпадват в най-смешни за в бъдущност мечтания. А то е историческите права всякого народа. Истина, че всяк народ трябва свято да се държи от своите исторически права и да се старай с всичка си сила да ги задобие и да достигне пак до тях, но само на законните и неотменните свои истинни исторически права, а не на завладетелните права, кои он трябва строго да пази да не възбужда, защото тогава всичките народи, кои са някогаж имали самобитност, имат да представят с необорими доказателства такива от завладения добити себе права, коих са по няколко си векове имали и от коих са се явно ползували. Самите и святите права за зависимите и полузависимите днес народи са да се ограничат на своята народност, т.е. на своят чист елемент. Затова и днешната европейска политика извади от няколко години насам това начало на свят, право народности, кое, ако и да не се искрено навсякъде от нея подпомага, обаче се по нещо ,си добива, а пред явното мнение света владее веке всеобщото одобрение непохитности того права. Имаме скорошни еще примери, че зависими народи, кои са искали да прескочат границите на историческите си права в самото си движение за освобождения от угнетителев си, не само са посрещнали голями препятствия, но били са побиени най-много от своите съседи, коим народния права са искали да потъпчат. А то са маджарите във възбунението си против Австрия в 1848, кои тутакси се видяха нападнати от всичките славяни за самата причина, че тии гордо поискаха да ги удавят под изключителното име маджари и Маджарско царство. Народ, кой е имал свое прошествие, кой има своя писменост и своя народна книжнина, кой е веке почувствувал своя мила народност и кой е веке наумил да се бори един ден за своя независимост с толковечните и силните си завладетели, не дава никак си да се онеправди и погази от малки и слаби съседни народи, кои истим начином ищат да отхвърлят несносната зависимост от главнаго и силнаго завладетеля. Той е в състояние да се съедини със стараго си завладетеля и да съвоюва заедно против новаго, доде го конечно съкруши. Такива примери се виждат доста в световната история, а най-нов е пред нас горенаведений маджарски бунт, де видяхме славяните съединени с австрийците, своите стари завладетели.

Има еще друго нещо, на кое може нашите братя сърби да облагат своите надежди, че могат да изиграят истата игра в Турска днес Европа, която изиграха пиемонтезите в Италия. Може би нихните тия надежди да се подхранват от някои си умилни погледи францушкой политици, кое ги накара и да се впустят в толкова безплодни еще и опасни приплетки със сюзеренската власт. Но ние знайме твърде добре тия умилни погледи на какви само основания им се метнаха от страни франции. Франция, а може би и Англия, показват, че ищат да подпомогнат такова едно сръбско движение, но само тогава, когато видят и се уверят, че всичките тия славянски народи в Турско са подпълно съгласни и съединени помежду си, щото да може Сръбското княжество, като имеящо веке полунезависим политически живот, да ги представя пред тия сили, кои може би тогава да му дадат първенство над тях, да одобрят военните движения против завладетеля. Но то не само че нищо еще основно не е направило върху това отгоре, но еще с неразмислените постъпки на своите политици, а най-паче на изтуплената си мнима интелигенция /образована част народа/ докарало е такива големи незадоволствия между най-важното и най-ближното му славянско племе, храбрите черногорци и ерцеговци, щото уравнението между двете династии е невъзможно, без да отстъпи една от тях своите права другои. Колкото за българите, ако и да нямат еще политичен живот, тии обаче досега не са се дали, нито щат се да тъй безусловно да се представят от сърбите пред западните сили. Не защото не желаят такова едно нещо, но защото ищат първо да додат до основни споразумения със сърбите и да знаят за каква бъдущност щат вниди в такова едно велико поприще, кое ще им стои твърде скъпо. Тии не са веке в онова състояние, както са били във време на първото движение сръбско и гръцко и в руските разновременни битки против турков, да тичат възторгно на бойното поле за кръста и за вярата само и защото боят е против общия неприятел, да жертвуват живот и имение и после не само нихното отечество да не добие нищо, но еще да бъдат презрени от своите братя и нихните имена даже да не найдат никакво си място в историята на тях народи, коим са с неизказана храброст помогнали за независимост. Той тъмен век за българите веке проиде, тя мъгла невежества и несвестности се разиде.

Сърбите са мислили, а може би някои си еще да мислят, че българите са изгубили военний дух, чрез кого са в старост тъй славно отличавали, и че сега тии не са друго освен един миролюбив земеделски народ, кой от само себе си до никакъв успех независимости не може да доде. Това мнение е било общо в Сръбското княжество и оттамо е било разпространено и между австрийските сърби. Исто така и за духовното развитие българскаго народа твърде криви или никакви почти понятия доскоро не са имали тии наши съседи братя по езику и по вероизповеданию. Това же бе дало повод управляюпщм Сръбское княжество да си намислят, че те, имеящи полунезависим си политичен живот, могат да усвоят тойзи миролюбив и земледелчески народ и да съставяТ едно велико Душаново царство. Тая велика идея се роди най-напред в незрелите глави на интелигенцията им и тя почна да се разпространява и между простому народу, кой до него време не правеше разлика между българина и сърбина и в самите си песни и попредания признаваше и проповядваше, че неговите братя българи са имали свое царство в Търново и свои последни царюве Шишмана и Страшимира, че в Търново и в Охрида е била българска независима патриаршия и че нихний първи просветител св. Сава в Търново се е ръкоположил, тамо е починал, тамо е посветен и в Сърбия пренесен. Българските царюве и сръбските кралюве са имали понякогаж и сродства от брачни съюз и че като сръбската независимост пропадна на Косово поле със смъртта княз Лазарова под Мурада първаго, сина Баязитоваго. Интелигенцията се впусти еще по-далеко, тя почна да пише някакви си исторически отломки и да съставя някакви си драми от старите времена с явни укорения и презрения против българите, кое почна да възбужда в необразованите еще сърби една народна мързост. Българското народно име почна да се взема с една отвратност и някаква си отмъстителна помисъл. Интелигенцията навлече и неопитното правителство да обрати вниманието си за разпространение на границите не по правий и естествений си ход към Босна и Ерцеговина, де живее негов чист сръбски елемент, но към Видин и София, сърцето на България! Присвоените в последните времена няколко окръжия, от Българ/ска/ Морава до Тимока, кои еще отчасти говорят чист български език, а отчасти помесан със сръбски, доказват явно наша реч и то е живо доказателство хода сръбской неправедной към нас политици. Видин се сматри и мисли от нашите братя сърби за тяхно неотбежно за в бъдущност притежание! Многи знаменити чиновници мислят и се надеят, че скоро щат виде сръбский байрак забит тамо и че щат завъртя сръбское коло по веселовидните му равнини! Но при всичките си тия блистателни мисли тии не могат отказа, че такъв един сияен подвиг без бракя бугари не може се извърши! Тии мислят и са уверени, че българите щат се повлече с тях, щат се би с общия неприятел, щат да храни и други потребности изобилно без никакво предварително условие и че тии като изкусни военни и познати юнаци щат ги управля и предводи на бойното поле!

в. "Бъдъщност", Белград, края на лятото 1863 г."

[Krasinceto0o]

Много харесвам Раковски. Като политическа мисъл той е далеч пред останалите лидери от епохата на Възраждането.

Като си започнал, качи и Одеския план. Преамбюлът му е изключително силен.

T.Jonchev признавам си не разбирам много от история но просто днеска в училище взехме точно този урок за Началото на организираното революционно движение. Като се прибрах си прочетох урока и след урока имаше част от първия план на Раковски но беше много съкратен и затова го потарсих в интернет и попаднах на този форум.Направи ми впечатление вашият коменар ако наистина Раковски е бил много пред останалите лидери защо по дяволите си е помислил,че няколко хиляди ваоражени войника биха дигнали 500.000 неваоражени българи, вярное били сме под робсво но българите са имали собствен дом и сигурна прехрана и не всеки българин е имал оръжие тогава.Според мен неговата преценка е била напълно пограшна... и добре че тези планове не са се осъществили.

[Щекн Ичр]

България в представите на Г.С.Раковски.

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Karta_BG_Rakovski.GIF

[Eньо]

Главното управление на сичките въздигнати места ще се дава от този полк, кой от сегашните граници Сърбии като тръгне, първа му грижа ще бъде да има задстражие добро и да държи непрестанно сношение със Сръбское главно управление, от кое ще зависи, като състави една временна поща, доколкото му допуща мястото и времето. То ще си състави и временно правление от най-достойни и опитни людие.

Съби Стойкович Попович (Георги Раковски) през 1841 г. пътува до Атина, където му издават гръцки паспорт с име Георгиос Македон. Гръцкото поданство му спасява живота през 1848 г., когато е арестуван и осъден на смърт в Румъния.

[andreiS40]

И според мен Раковски е култова личност - аз го смятам за баща на българската организираната национално борба, баща на българската армия и баща на българският национализъм. Приносът му е изключително голям.

Как е оригиналното му заглавие, мисля че го имам?

Дааа!

Благодарение на него е възможна школовката, изграждането на първоначалната база от знания за въоръжена борба за извоюване на национално-държавна идентификация на българите, у хора като Левски...

Напрактника при Раковски имаме основите на организираното българско национално-освободително движение.....

Той е изградил и дал моделът на въоръжена борба.-..От тук нататък този модел се прилага на практика доколкото може и с оглед на пропуските еволюира и се развива.....

Георги Стойков Раковски е една наистина уникална личност.....

[andreiS40]

T.Jonchev признавам си не разбирам много от история но просто днеска в училище взехме точно този урок за Началото на организираното революционно движение. Като се прибрах си прочетох урока и след урока имаше част от първия план на Раковски но беше много съкратен и затова го потарсих в интернет и попаднах на този форум.Направи ми впечатление вашият коменар ако наистина Раковски е бил много пред останалите лидери защо по дяволите си е помислил,че няколко хиляди ваоражени войника биха дигнали 500.000 неваоражени българи, вярное били сме под робсво но българите са имали собствен дом и сигурна прехрана и не всеки българин е имал оръжие тогава.Според мен неговата преценка е била напълно пограшна... и добре че тези планове не са се осъществили.

Красенцето, преди Георги Раковски просто няма нищо, нищо относно организираност на боррбата за освобождение......

Имаме спонтаннни включвания на българите във войноте на руската срещу османсксата империи, имам хайдушки чети в планинските райони, има т нар ,,Браилски бунтовме"(1841-1843г.) има социалните(селските ) въстания в Западна България, в Поморавието....

Но няма и помен от идея за организирана борба ......

Затова е ,,величан" Раковски.....

Нима не разбираш, че без неговитге планове без идеите за легии, възникването и еволюирането на Васил Иванов Кунчев като политическа фигура, идеолог и създате на ВРО би било невъзможно....

Така да се кажа Раковски дава базата, от която да се тръгне нагоре в изграждане на оргинизирано ноационално-освободително движение.....

Преди него наистина няма нищо в подобна насока!

Разбираш ли, какво са имали по-горе предвид съфорумниците!

[Щекн Ичр]

Красенцето, преди Георги Раковски просто няма нищо, нищо относно организираност на боррбата за освобождение......

Имаме спонтаннни включвания на българите във войноте на руската срещу османсксата империи, имам хайдушки чети в планинските райони, има т нар ,,Браилски бунтовме"(1841-1843г.) има социалните(селските ) въстания в Западна България, в Поморавието....

Но няма и помен от идея за организирана борба ......

Затова е ,,величан" Раковски.....

Нима не разбираш, че без неговитге планове без идеите за легии, възникването и еволюирането на Васил Иванов Кунчев като политическа фигура, идеолог и създате на ВРО би било невъзможно....

Така да се кажа Раковски дава базата, от която да се тръгне нагоре в изграждане на оргинизирано ноационално-освободително движение.....

Преди него наистина няма нищо в подобна насока!

Разбираш ли, какво са имали по-горе предвид съфорумниците!

------------------------

Идеята че трябва да се изградят революционни комитети, които да подготвят населението да се вдигне на борба, когато четите тръгнат по Балкана е също на Раковски, Левски само се заема да я осъществи на практика.

[andreiS40]

------------------------

Идеята че трябва да се изградят революционни комитети, които да подготвят населението да се вдигне на борба, когато четите тръгнат по Балкана е също на Раковски, Левски само се заема да я осъществи на практика.

щекн Ичр, да прав си!Идеята за комитетите най-общо казано е именно на Раксовски!Обаче в неговата концепция комитетите като организационно-структурни звена са натоварени само с идейно-агитационни функции!Не се предвижда самите комитети пряко да отговарят за въоръжаването и координацията с другит скомитети!Тоест при Раковски идеята за такива структури или, ако щеш такъв формат на организирано национално-освободително движение е в по-суров вид!Но именно Раковски дава базата от знания за воденето на въоръжена борба!Раковски набляга на един голям и добре въоръжен български отряд, който да повлече след себе си българите от комитетите...тоест тези звена играят роля на вербовъчни и агитационно-организационни центрове, но нищо повече.При Левски комитетите са основата и са натоварени с повече и то възлови функции.

Особено последният план за освобождение е показателен за еволюцията на възгледите му!

Недостатък на идеите на Раковски е ,че те не отчитат цялостните настроения на българите по места(, а те са различни), а също и крайно недостатъчното и некачествено въоръжение у населението!

Особено последното обаче така и остава неразрешен проблем....

[Щекн Ичр]

Точно така е Андрей, Раковски дава идеята, Левския доразвива и прилага на практика!

[resavsky]

Раковски е титан изпреварил времето си.До известна степен недооценен.Именно той дава насоката на освободителното движение /и въобще някаква организация/ която в крайна сметка го довежда до април 1876 г. и последвалата война.Подобно държавническо мислене после ще покаже само Стамболов и то след 1886 г. Приликата е че и двамата ще бъдат набедени за диктатори.Но пък трябва да се има предвид че когато Раковски започва да действа буквално няма нищо зад гърба си.

[Стоедин]

Колеги, здравейте! Отдавна не съм писал тук и ако не бях ударил на камък с едно малко проучване кой знае щях да вляза. Някой знае ли със сигурност какво означава "тобуш"(4 тобуша)? До днес не бях се замислял и когато започнах да ровя из Интернет нищо не открих. Важно е и ще съм изключително признателен на всеки, който може да ми помогне с тази загадка!

[Last roman]

В какъв контекст? Ако са етническа група, може би това ще ти свърши работа:

http://www.makedonski.info/show/%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B5%D1%88/%D0%BC

[resavsky]

Жалко че никой не е написал истинската биография на Раковски.Затова как едно обикновено момче от Котел става всепризнат лидер на българската емиграция и почти официално признат княз на България.Защото Раковски се е считал именно за такъв - български княз в изгнание.И нека си кажем истината - гласял се е за княз на новоосвободена България.Какво имаме преди него?Стихийни местни бунтове като този от 1850 година които въпреки че не са лишени от масовост не развълнуват никого в Европа и минават незабелязани.

[Б. Киров]

Преди 7 минути, resavsky said:

Жалко че никой не е написал истинската биография на Раковски.Затова как едно обикновено момче от Котел става всепризнат лидер на българската емиграция и почти официално признат княз на България.Защото Раковски се е считал именно за такъв - български княз в изгнание.И нека си кажем истината - гласял се е за княз на новоосвободена България.Какво имаме преди него?Стихийни местни бунтове като този от 1850 година които въпреки че не са лишени от масовост не развълнуват никого в Европа и минават незабелязани.

Ресавски, какво разбираш под "истинската биография", защото проверих в мрежата "биография раковски" и излязоха поне 100-на резултата?

[resavsky]

 В която да пише кога и как се налага като български лидер.И да му са се даде вярна психологическа оценка.

[resavsky]

Киров в колко от биографиите които ти си намерил пише че Раковски е имал намерение да бъде княз на новоосвободена България?Сякаш това е някакъв грях.А без това обстоятелство не може да проумее изцяло личността на Раковски и неговите планове.Или пък приятелството му със сръбския княз Михаил Обренович който вече е извървял пътя по който Раковски се опитва да поеме.Или защо пише книга точно за Иван Асен Първи който почва като "планински полуразбойник" /думите са на Раковски/  но след това вдига въстание,освобождава България и става нейн владетел.Единствената разлика с Раковски е че е роден от другата страна Стара планина.

[Б. Киров]

Преди 15 минути, resavsky said:

Киров в колко от биографиите които ти си намерил пише че Раковски е имал намерение да бъде княз на новоосвободена България?Сякаш това е някакъв грях.А без това обстоятелство не може да проумее изцяло личността на Раковски и неговите планове.Или пък приятелството му със сръбския княз Михаил Обренович който вече е извървял пътя по който Раковски се опитва да поеме.Или защо пише книга точно за Иван Асен Първи който почва като "планински полуразбойник" /думите са на Раковски/  но след това вдига въстание,освобождава България и става нейн владетел.Единствената разлика с Раковски е че е роден от другата страна Стара планина.

Разбрах те, лично също мисля, че Раковски е някак си недооценен и е много по-голяма фигура в нашата история, отколкото му е отредено от някои историци; освен това, за мен, той е много интересен и като литературен образ, сещам се само за Вазов, който се е опитал да му направи някакъв психологически портрет. Жалко че нямаме писатели като Стефан Цвайг и Андре Мороа, за които би бил идеален прототип за исторически роман или романизирана биография. Остава да чакаме. Все някога...

Редактирано 28, 2016 от Б. Киров