Наемници

[Frujin Assen]

Скоро четох прословутите каталански наемници и в главата ми дойде мисъл че по въпроса никъде няма информация специално по тази част. Единственото което ми идва на ума е че отвреме на време четем че в ромейската армия имало еди какви си, а в българската еди какви си наемници. Някой може ли да даде по системна информация за наемниците, техния статус, кога са викани, каква е ролята им, от какви наемници се е ползвала българската армия, и в кои други армии са наемани българи.

Тоя въпрос май от никого не е обсдъждан и ще е интересно да се поровим по темата.

[Last roman]

http://forum.boinaslava.net/archive/index.php?t-8890.html

[Frujin Assen]

Имах предвид наемниците въобще, а не конкретния случай.

[T.Jonchev]

Ами, ако искаш, можем да спретнем един екип и да направим форумна публикация за списанието по този проблем. Но най-напред ще трябва да се съберат и систематизират изворовите данни по него, защото са доста разпилени.

[resavsky]

Доста са наемниците:славяни,печенези,кумани,татари,турци /в началния етап от завоеванието/.

[Last roman]

Доста са наемниците:славяни,печенези,кумани,татари,турци /в началния етап от завоеванието/.

руците, норманите също.

[Aspandiat]

1. През 1330 г. в битката при Велбъжд цар Михаил Шишман води 12 000 българи и 3000 наемници алани и татари.

2. През 1322 г. при обсадата на Пловдив от ромеите и съюзения с тях български болярин Войсил градът бил отбраняван от гарнизон, съставен от 1000 конници българи и алани и 2000 тежко въоръжени пехотинци. Бранителите били командвани от аланите Итил и Темир и маджарина Инас, а върховен началник бил русинът Иван “сръчен и опитен в стратегията”.

3. В битката при Адрианопол от 1205 г. цар Калоян разполага с помощна войска от 14 000 кумани. Той, както и предшественикът му Иван Асен са владетелите, използвали най-масово услугите на кумански наемници. Вероятно заплата им не е била в "звонкова монета", а основно се е формирала от това каквото награбят. Тоест отношенията между българското правителство и куманите е било подобно на отношенията капери - морски държави през ХVІІ-ХVІІІ век - пиратите са плавали под флага на Англия, Франция и т.н., който им е осигурявал някаква правна защита ако бъдат заловени от отсрещаната страна, а пък каквото награбят в по-голямата си част е оставало за тях. Симбиозата е била взаимноизгодна, защото държавите са си спестявали големите разходи по поддържането на военноморски сили, а пиратите са добивали един вид благороден вид на истиски джетълмени [на късмета].

4. В битката при Ахелой от 917 г. цар Симеон използва и наемници от маджарите и печенегите.

За повече примери в момента не мога да се сетя, обаче възниква интересният въпрос кога българите започват да ползват наемници? И то явно специализирани наемници. Според мен ползването на чужди наемници започва именно при Симеон, когато българите ускорено се отърсват от своите "скитски нрави" и военната им система вече не може да рекрутира бързоподвижни конни стрелци каквито например са имали през Х век печенеги и маджари. Имаше едно интересно сведение в "Чудото на свети Георги с българина". Действието се развива по време на българо-маджалската война от 894-896 г. и въпросният българин е представен очевидно като заможен човек, който води със себе си и резервен кон. Вероятно тези данни отразяват началото на формирането на специализирана военна прослойка от типа на западното рицарство (естествено с по-лек вариант на въоръжението и защитата) от хора с имотно състояние, които могат да си позволят скъпо снаряжение и въоръжение. Подобен тип еволюция на въоръжените сили предполага, че към края на ІХ и началото на Х век в българската армия леката кавалерия от степен тип (конни стрелци) е започнала да става кът поради естествените исторически и икономически процеси в държавата. По тази причина българските правителства са били принудени да компенсират недостига на такъв род войски, като са прибягвали до набиране на наемници сред маджарите и печенегите.

Подобно явление не се наблюдава например по времето на Самуил, Гаврил-Радомир и Иван Владислав не само защото държавата е имала несъмнено много по-малки материални възможности да наема чужди военни единици, но и защото за България войната с Византия е основно отбранителна, използани са особеностите на релефа и нападателни действия (особено след 997 г.) в равнинен терен почти не са били водени, тоест не е имало нужда от настъпателна лека и тежка кавалерия.

Подобно разчленяване на собствена (българска) по-тежко въоръжена армия и лековъоръжени и бързоподвижни конници наемници от земите северно от Дунава най-вероятно наблюдаваме и по времето на Иван Асен І, Калоян и Иван Асен ІІ. Както и столетие по-късно при царете Георги ІІ Тертер (отбраната на Пловдив) и при цар Михаил Шишман (битката при Велбъжд). Този факт е косвено указание и за още нещо - икономически към първата четвърт на ХІV век България като цяло се е била изправила на крака след татарските нашествия и доминация и гражданската война при Ивайло и е можела да наема чужди единици. През първата четвърт на ХІV век тези наемници най-вероятно са получавали заплатите си до голяма степен от държавата, а не от грабежи както е било по времето на Иван Асен І и Калоян. Причината според мен се крие в промяна на типа война - опустошенията на чуждата територия са били сведени до минимум не само заради аргумента, че православни държави не бива да си причиняват големи вреди, но и защото никоя от страните не е била сигурна дали утре опустошената област няма да премине към нея.

[Armand O'BOLG]

Ще взема отношение по темата, защото квалификацията "наемници" се използва неправилно, не намясто и мога да ви покажа конкретни примери в сп. "BG-Science", в публикации на Пламен Павлов, в различни автори на исторически статии в различни сайтове и у мнозина български историци. Когато пишат за Римската империя или за Византия (Източната Римска империя), те просто не могат да надскочат националистичните си представи за етноси и етнически парадигми и да осъзнаят, че описват Средновековието, когато подобни термини нямат същото съдържание, което влагаме в тях днес. Аспекти на проблема бяха дискутирани и в темата под название "Патриотизмът...", така че няма да се повтарям, а просто ще обърна внимание, че когато се описва сблъсък на две армии няма само българи и само ромеи, а има българска и ромейска армия! Ако всеки един от ромейската армия може да бъде квалифициран като римлянин или византиец, то това е един по-общ "етноним" и практически може да става дума за грък, сириец, арабин, арменец или дори българин! Същото с някои изключения важи и за българската армия, която - естествено, няма как да включва българи в съвременното ни схващане поне за един по-ранен етап, когато тя се състои от са славяни, прабългари, местни (заварени), както и преселници - печенеги, кумани, арменци... дори ексвизантийци! Сега конкретно по повод на определението "наемници" - не във всички случаи това е уместно и вярно, защото във византийската армия е имало етнически и/или регионално обособени военни единици, които са набирани измежду населението на различните теми, но не са имали статут на наемници. Русите на княз Светослав например са били типичен пример на наемници, защото Калокир е занесъл точно определена сума за наемането на точно определен брой бойци, но, когато става дума например за ивери, то те са изпратени в помощ на Император Василий ІІ от куропалат Давид, съобразно договор за териториални отстъпки и те не могат да бъдат квалифицирани като наемници. Те мога да бъдат разглеждани например като съюзнически или дори васални военни единици. Специално относно арменските военни единици в състава на византийската армия - те също не са наемници, чак до средата на ХІ в., когато имп. Константин Мономах разпуска войската на тема "Иверия"и тема "Месопотамия" и преустановява наборната служба! Това е една от специфичните особености на византийската армия - нейната "тематизация", което означава, че е набирана по теми и местните византийци били включвани в армейски подразделения, съобразно териториалния си произход. Това е било благоприятно и за местното население, защото селяните можели да станат стратиоти, а също и били мотивирани да защитават имота си. От средата на Х в. този организационен принцип започва да се измества от "тагматизационен", което означава, че започват да се формират и включват в състава на византийската армия военни единици, съставени от местни и чуждестранни наемници. Те се обучават и бият за едната заплата и още повече заради грабежа, на който подлагали населението. Когато се говори за авари, печенеги, кумани и прочее, също трябва да прецизираме, защото ако те са се преселили в България и между тях и местните текат някакви процеси на интеграция, асимилация..., то за какви наемници говорим? Имп. Василий ІІ през 1015 г. пленява над 10 000 български бойци при Мъглен и ги изпраща в най-източната част на империята - Васпуракан, но вече не като пленници или като наемници, а като византиийци! След 2-3 години тези бойни отряди дори започват да се управляват от своите ексбългарски аристократи. Виждаме, че българските владетели включват в титлата си цар на българи и ромеи, цар на българи и власи и вероятно става дума за общност от небългари, които поне за момента не са напълно интегрирани, но ако са имали отделни войнски единици в състава на българската армия, наемници ли са били или не?! Явно и очевидно е, че трябва да се стремим към по-голяма прецизност в отделните случаи!

[КГ125]

Да, и аз мисля, че трябва да се прави разлика между "наемниците" от времето на ПБЦ, участващите на съюзни начала войски от някоя държава или племе и тези от късното средновековие - едното е време на големи народни армии, второто - време на разпад и на уникални обърквания, като тези, които са посочени от линка на БС.

Иначе идеята на Йончев за една съвместна статия е добра. Кой би се включил?