Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

Виж обаче кой е най-великата личност в историята според едно издание:

Майкъл Харт

100-те

Най-влиятелни личности в историята на човечеството

Преработена и осъвременена класация за 90-те години на ХХ век

Какво представлява тази книга

Това е сборник от биографии на велики личности, който се различава от всички други подобни енциклопедии. Хората в него са подредени не по азбучен или по хронологичен ред, а по значимостта на тяхното дело. Критерият е до колко те са повлияли на хода на историята и на живота на всечки човек.

Независимо от споровете, които ще породи, тази книга е изключително ценна както с огромната информация, която дава от всички исторически епохи и области на живота, така и с оценките и сравненията на влиянието, което великите хора са оказали върху света.

Мухаммед (570-632)

Решението ни да поставим Мухаммед начело в списъка на най-виятелните личности в света може да предизвика изнената у някой читатели, а от други – съмнения, но той е единственията човек в историята, постигнал изключителни успехи както във верско, така и на светско равнище.

Със скромен произход, Мухаммед създава и разпространява една от най-големите религии в света. И става извънредно ефикасен политически водач. Днес, тринадесет века след смъртта му, неговото влияние е все още много мощно и силно въздействащо. Повечето личности в тази книга имат предимството да са родени в средища на цивилизацията във висококултурни и политически влиятелни нации. Но Мухаммед, роден в 570 година, произхожда от Мекка, град в южна арабия – по онова време изостанал район, далеч от всякакви средища на търговия, изкуство и наука. Останал сирак на шест години, той израства в скромна среда. Според ислямските предания е бил неграмотен. Икономическото му полужение се подобрява, когато на двадесет и пет годишна възраст се оженва за богата вдовица. Независимо от това, когато наближава четиридесетте, все още липсват външни признаци, че е забележителна личност.

По онова време повечето араби били езичници, вярвали в много божества, ала в Мекка живеели малък брой евреи и християни и тъкмо от тях Мухаммед вероятно възприема преставата за един единствен всемогъщ Бог, които господства в цялата вселена. На четиридесет години Мухаммед вече е убеден, че този исторически Бог (Аллах) влиза в досег с него чрез Архангел Гавраил (ангелът Джебраил) и го избрал да разпространява истинската вяра.

Три години Мухаммед проповядва само на близки, приятели и познати. После, към 613 година, се отдава на публични проповеди. Когато лека-полека спечелва привърженици, властите в Мекка започват да го смятат за опасен. Мухаммед се чувства застръшен и през 622 година се преселва в Медина (град около 320 км северно от Мекка), където му предлагат служба със значително политическо влияние. Това преселение, наречено Хиджра, е повратна точка в живота на Пророка. В Мекка той не е имал много последователи. В Медина те са далеч повече и скоро той добива влияние, което фактически го прави абсолютен властелин. През следващите няколко години, когато последователите на Мухаммед бързо нарастват, се водят редица битки между Медина и Мекка. Тази война завършва през 630 година и Мухаммед се връща победоносно в Мекка като завоевател. През останалите две и половина години от живота му арабските племена бързо се приобщават към новата религия. Когато умира през 632 година, Мухаммед е вече истински управник на цяла южна арабия.

Бедуинските племена в арабия се славят като безстрашни войни. Ала те са малобройни и раздирани от разединение и междуособни битки, не могат да се мерят с по-големите армии на кралствата, установили се в земеделските райони на север. Обединени от Мухаммед за първи път в историята и вдъхновявани от племенната си вяра в едничкия истински Бог, тези арабски бойци се впускат в поредица то най-изумителните завоевания в човешката история. На североизток от арабия лежи обширната новоперсийска империя на Сасанидите; на северозапад е византия, или източната римска империя с център Константинопол. Количествено арабите не могат да се сравняват с противниците си. Обаче на бойното поле положението е съвсем различно и въодушевените араби бързо завладяват цяла Месопотамия, Сирия и Палестина. През 642 година Египет бива откъснат от Византийската империя, а персийските войски са смазани при големите боеве около Кадисия през 637 година и Нехавенд през 642 година.

Но дори тези огромни завоевания, постигнати под ръководството на най-близките приятели и приемници на Мухаммед – Абу Бакр и Омар ибн Ал-Хаттаб – не слагат край на арабското нашествие. През 711 арабските армии вече са прегазили Северна Африка чак до Атлантическия океан. От там те се насочват на север, преброждат Гибралтарския проток и завладяват Кралство Испания.

По едно време се появили опасения, че мюсюлманите може да покорят цяла християнска Европа. Обаче в прословутата битка за Тур през 732 година мюсюлманските войски напреднали до средата на Фрация, са съкрошени от франките. Въпреки всичко за по-малко от един век бедуинските племена, вдъхновявани от словото на Пророка, създават империя, която се простира от Индия до Атлантическия океан и каквато светът не е виждал дотогава. И на вред, където мюсюлманските войски стъпват, следва масово приобщаване към новата вяра.

Вярно, не всички завоевания остават. Макар че запазват вярата си в Пророка, по-късно персийците си извоюват независимостта от арабите. А в Испания повече от седем столетия борба християните си възвръщат целия полуостров. Но Месопотамия и Египет, люлки на древна цивилизация остават арабски и владеят целия северноафрикански бряг. Разбира се, новата вяра продължава да се разпространява през вековете далеч отвъд границите на пръвоначалните мюсюлмански завоевания. В наши дни тя има десетки милиони последователи в Африка и Средна Азия и дори повече в Пакистан, Северна Индия и Индонезия. В Индонезия тази нова вяра се оказва обединяващ фактор. Но на индийския подконтинент конфликтът между мюсюлмани и индуси все още е главна пречка по пътя към единението.

При това положение как трябва да се оцени цялостното въздействие на Мухаммед върху човешката история? Както всички религии, Ислямът упражнява огромно влияние върху битието на своите последователи. Тъкмо по тези причини всички създатели на големите религии заемат видно място в тази книга. И тъй като християните в света са почти два пъти повече от мюсюлманите, на пръв поглед може да изглежда странно, че Мухаммед заема по-предно място от Исус. За тази подредба има две глани основания. Първо, Мухаммед е играл много по-важна роля за развитието на Исляма, отколкото Исус за развитието на християнството. Макар че Исус е създал основните етични и морални норми на християнството (доколкото те се различават от юдаизма), Свети Павел е този, който разработва християнското богословие, той е главният прозелит (църк. новопокръстен, пламенен привърженик на нова вяра или идея) и автор на голяма част от Новия завет.

А Мухаммед е създателят и на ислямското богословие, и на главните етични и морални принципи на Исляма. Освен това той има ключова роля в разпространяването на новата вяра и в създаването на нейните обреди. Според ислямското предание Коранът – книгата на книгите, която е низпослана чрез Архангел Гавраил (ангелът Джебраил) на Мухаммед – е основиният пътеводител в живота на мюсюлманите. По-голяма част от него е преписван още докато Мухаммед е бил жив, а след неговата смърт е събран в меродавен сборник. Такъв подробен сборник от Христос не е достигнал до нас. И понеже Коранът е толкова важен за мюсюлманите, колкото Библията за християните, влиянието на Мухаммед чрез Корана е огромно. Не е изключено влиянието на Мухаммед върху Исляма да е по-голямо от общото влияние на Исус Христо и Свети Павел върху християнството. От чисто верско гледище може да се каже, че въздействието на Мухаммед върху човешката история е равнозначно на Исусовото.

И още нещо – Мухаммед, за разлика от Исус, е водеща фигура както от религиозно, така от светско гледище. Всъщност като двигателна сила на арабските завоевания, той може да бъде поставен на първо място като най-влиятелния политически водач на всички времена.

За много то важните исторически събития можем да кажем, че са били неизбежни и щяха да се случат дори и без определен политически водач, който да ги насочва. Например южноамериканските колонии вероятно щяха да извоюват независимостта си от Испания дори ако Симон Боливар не се беше родил. Но не може да се каже същото за арабските завоевания. Нищо от този род не се е случвало преди Мухаммед и няма основание да смятаме, че би станало без него. Единствените подобни успехи в човешката история са завоеванията на монголите през 13-ти век, които се дължат главно на Чингис Хан. Макар и по-обширни от арабските, те обаче се оказаха нетрайни и днес единствените райони, заемани от монголи, са тези, в които те са живели преди времето на Чингис.

Арабските завоевания са нещо съвсем друго. От Ирак до Мароко се простира цяла верига арабски нации, обединени не само от вярата си в Исляма, но и от общия си арабски език, история и култура. Мястото на Корана в мюсюлманското вероизповедание и фактът, че той е написън на арабски, сигорно са попречили арабският език да се разпадне на неразбираеми помежду си диалекти, което би могло да се случи през изминалите тринадесет века. Разира се, между арабските държави има различия и недоразумения, и то значителни, но частичното разединение не бива да ни пречи да видим важните елементи на едниство, които продължават да съществуват. Така например нито Иран, нито Индонезия – и двете петролопроизводителки и с ислямско вероизповедание – се присъединиха към петролното ембарго през зимата на 1973-74 г. Не случайно всички арабски държави участваха в ембаргото.

Както виждаме, арабските завоевания през 7-ми век продължават и днес да играят важна роля в човешката история и тъкмо това несравнимо съчетание на светско и верско влияние ни дава правото да смятаме Мухаммед за най-влиятелната фигура в историята на човечеството.

Омар ибн Ал-Хаттаб – заемащ 52-ро място сред 100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството

(ок. 586-644)

Омар ибн Ал-Хаттаб е вторият и вероятно най-великият мюсюлмански халиф. По-млад съвременник на Мухаммед, както Пророка той е роден в Мекка. Точната година на раждането му не е известна. Смята се,юе е около 586 г.

Отначало Омар е един от най-върлите противници на Мухаммед и неговата нова религия. Но някак неочаквано приема Исляма и след това става един от най-ревностните му последователи (Поразително е сходството му със Свети Павел, който по същия начин приема християнството). Омар е един от най-приближените съветници на Мухаммед и остава такъв до края на живота му.

През 632 г. Пророкът умира без да е определил свой приемник. Омар бързал да подкрепи кандидатурата на Абу Бакр, близък помощник на тъста на Мухаммед. Така се избягва борбата за власт и става възможно Абу Бакр да бъде всепризнат като първия халиф, т.е. като „наследник" на Мухаммед. Абу Бакр е достоен вожд, но умира само след две години. Той обаче изрично определя за свой приемник Омар (който също е тъст на Пророка) и така отново е избегната борбата за власт. Омар става халиф през 634 г. и е на власт до 644 г., когато в Медина го убива един персийски роб. На смъртния си одър Омар определя шестчленна комисия, която да избере нов приемник и така още веднъж се избягва въоражената борба за власт. Комисията се спира на Осман, третият халиф, който управлява от 644 до 656 г.

През десетте години на омаровото халифство арабите извършват най-важните си завоевания. Малко след като той поема властта, арабските войски нахлуват в Сирия и Палестина, които по онова време са част от Византийската империя. В битката за Ярмук (636 г.) арабите удържат съкрушителна победа над византийците. В същата година пада Дамаск, а две години по-късно се предава и Йерусалим. Към 641 г. арабите вече са завладели цяла Палестина и Сирия и напредват към днеяна Турция. През 639 г. навлизат в Египет, тогава също под византийско господство. След три години го покоряват.

Арабските нападения над Ирак, по онова време част от Персийската империя на Сасанидите, започват още преди Омар да поеме властта. По време на неговото управление арабите постигат важна победа в битката за Кадисия (637 г). През 641 г. цял Ирак е в арабски ръце. Но това не е всичко: арабските войски навлизат в самата Персия и в битката за Нехавенд (642 г.) печелят решителна победа над последния император на Сасанидите. Когато през 644 г. Омар умира, по-голямата част от западен Иран вече е завладяна. След смъртта му арабите не губят инерция. На изток скоро завършват покоряването на Персия, а на запад продължават натиска си над Северна Африка.

Обхватът на Омаровите завоевания е толкова значителен, колкото тяхната трайност. Иран, въпреки че населението му приема Исляма, в крайна сметка възвръща независимостта си от арабско господство. Но Сирия, Ирак и Египет не успяват да го направят. Тези страни са напълно арабизирани и остават такива и до днес.

Омар, разбира се, е трябвало да намери съответна политика, за да управлява голямата империя, завоювана от войските му. Той решава, че арабите трябва да станат привилегирована военна каста в покорените райони и да живеят ва гарнизонни градове, отделени от местното население. Покорените народи са длъжни да отдават почит на мюсюлманските завоеватели (главно араби), но иначе са оставени на спокойствие. По-конкретно, няма да бъдат насилвани да приемат Исляма. Постиженията на Омар са наистина внушителни. След Мухаммед той има главния принос за разширяване на ислямското влияние. Без неговите бързи завоевания е съмнително дали Ислямът щеше да бъде толкова широко разпространен, колкото е днес. Освен това по-голямата част от покорените по Омаровото време територии остават завинаги арабски. Очевидно е, че Мухаммед е основният двигател, който трябва да получи главната заслуга за всички тези събития. Но би било сериозна грешка да се пренебрегва приноса на Омар.Завоеванията му не са автоматична последица от вдъхновителската роля на Мухаммед. Сигурно щеше да се стигне до известно разширяване на териториите на арабските владения, но не и до огромните военни успехи, постигнати под неговото ръководство.

Може да предизвика известна изненада това,че Омар-фактически неизвестен на запада-е класиран тук по-високо от прочути личности като Карл Велики и Юлий Цезар. Но арабските завоевания постигнати под ръководството на Омар, и по размери и по дълготрайност, са значително по-важни от завоеванията било на Цезар, било на Карл Велики.

Списък на 100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството:

1. Мухаммед

2. Айзък Нютън

3. Исус Христос

4. Буда

5. Конфуции

6. Свети Павел

7. Цай Лун

8. Йохан Гутенберг

9. Хростофор Колумб

10. Алберт Айнщайн

11. Луи Пастьор

12. Голилео Галилей

13. Аристотел

14. Евклид

15. Мойсей

16. Чарлз Дарвин

17. Ши Хуанг Ти

18. Октавиан Август

19. Николай Коперник

20. Антоан-Лоран Лавоазие

21. Константин Велики

22. Джеймс Уат

23. Майкъл Фарадей

24. Джеймс Кларк Максуел

25. Мартин Лутер

26. Джордж Вашингтон

27. Карл Маркс

28. Орвил и Уилбър Райт

29. Чингис Хан

30. Адам Смит

31. Едуарт де Вер(известен повече като Уилям Шекспир)

32. Джон Далтон

33. Александър Велики

34. Наполеон Бонапард

35. Томас Едисон

36. Антонии ван Левенхук

37. Уилям Т. Дж. Мортън

38. Гулиелмо Маркони

39. Адолф Хитлер

40. Платон

41. Оливър Кромуел

42. Аликзандър Грейъм Бел

43. Аликзандър Флеминг

44. Джон Лок

45. Лудвиг ван Бетховен

46. Вернер Хайзенбер

47. Луи Дагер

48. Симон Боливар

49. Рене Декарт

50. Микеланджело

51. Папа Урбан II

52. Омар ибн Ал-Хаттаб

53. Ашока

54. Свети Августин

55. Уилям Харви

56. Ърнест Ръдърфорд

57. Жан Калвин

58. Грегор Мендел

59. Макс Планк

60. Джоузеф Листър

61. Николаус Август Ото

62. Франсиско Писаро

63. Ернандо Кортес

64. Томас Джеферсън

65. Кралица Изабела I

66. Йосиф Сталин

67. Юлий Цезар

68. Уилям Завоевателя

69. Зигмунд Фройд

70. Едуард Дженър

71. Вилхелм Конрад Рьонтген

72. Йохан Себастиан Бах

73. Лау Цзъ

74. Волтер

75. Йохан Кеплер

76. Енрико Ферми

77. Леонард Ойлер

78. Жан-Жак Русо

79. Николо Макиавели

80. Томас Малтус

81. Джон Ф. Кенеди

82. Грегори Пинкъс

83. Манихей

84. Ленин

85. Суй Уен Ти

86. Васко да Гама

87. Кир Велики

88. Петър Велики

89. Мао Цзедун

90. Франсиз Бейкън

91. Хенри Форд

92. Мен Цзи

93. Заратустра

94. Кралица Елизабет I

95. Михаил Горбачов

96. Менес

97. Карл Велики

98. Омир

99. Юстиниан

100. Махавира

Източник:

Майкъл Харт - 100-те Най-влиятелни личности в историята на човечеството

Редактирано от ISTORIK
  • Мнения 834
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Публикува

Не мога да разбера защо мохамед е първи? Исляма има доста по-малко последователи от християнството, да не говорим, че нито една велика сила в последните 250 години не е мюсюлманска. Според мен първото място на мохамед е напълно нелогично. Да не говорим, че самото подреждане ми се вижда доста нелепо. Не може личности, като Омир, Цезар и сталин да са толкова назад. Знам, че такава класация е доста субективна, но за мен е напълно необяснимо как може Омир да е след Суй Уен Ти да кажем.

  • Глобален Модератор
Публикува

Кирил и Методий задължително трябва да имат място в една такава класация.Определно променят културната / а и политическата / история на половин Европа.

  • Глобален Модератор
Публикува

Спокойно може да се включи и някой турски султан - Мурад І или Мехмед Фатих.Щом има място за Уилям Завоевателя защо да няма и за Мехмед Фатих?Кой от двамата от унищожил по забележителна държава да създаде своя собствена?Ами Василий ІІ Българоубиец?Нима той не промяна хода на историята като унищожава една от суперсилите в Европа?

  • Глобален Модератор
Публикува
Спокойно може да се включи и някой турски султан - Мурад І или Мехмед Фатих.Щом има място за Уилям Завоевателя защо да няма и за Мехмед Фатих?Кой от двамата от унищожил по забележителна държава да създаде своя собствена?Ами Василий ІІ Българоубиец?Нима той не промяна хода на историята като унищожава една от суперсилите в Европа?

България по времето на Василий далеч не е суперсила. Да не кажа, че залезът на ПБЦ започнал след смъртта на Симеон /по времето на Йоан Цимисхи и Никифор Фока/.

Аз бих номинирал и Зиад ибн Салих - човекът разгромил китайците през 751 г. в битката при Таласката долина и спрял експанзията им в Средна Азия, а защо не и в Европа.

  • Глобален Модератор
Публикува

Е как да не е суперсила България - я виж каква територия има към 989/90 г.

  • Глобален Модератор
Публикува
но за мен е напълно необяснимо как може Омир да е след Суй Уен Ти да кажем.

Ами за Китайския свят Омир е просто г-н Никой. А също така и династията Тан не е имала нито планове нито възможности за по-нататъшна експанзия от Средна Азия, за Европа надали са и чували тогава. Но за Таласката битка може да доуточняваме в съответната тема - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3784

  • Глобален Модератор
Публикува

Да добавим и китайския "Колумб" - адмирал Жен Хе!

За него съм разказал тук:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=1186

  • Потребител
Публикува
Виж обаче кой е най-великата личност в историята според едно издание:

Майкъл Харт

100-те

Най-влиятелни личности в историята на човечеството

Преработена и осъвременена класация за 90-те години на ХХ век

Какво представлява тази книга

Това е сборник от биографии на велики личности, който се различава от всички други подобни енциклопедии. Хората в него са подредени не по азбучен или по хронологичен ред, а по значимостта на тяхното дело. Критерият е до колко те са повлияли на хода на историята и на живота на всечки човек.

Независимо от споровете, които ще породи, тази книга е изключително ценна както с огромната информация, която дава от всички исторически епохи и области на живота, така и с оценките и сравненията на влиянието, което великите хора са оказали върху света.

Списък на 100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството:

1. Мухаммед

2. Айзък Нютън

3. Исус Христос

4. Буда

5. Конфуции

6. Свети Павел

7. Цай Лун

8. Йохан Гутенберг

9. Хростофор Колумб

10. Алберт Айнщайн

11. Луи Пастьор

12. Голилео Галилей

13. Аристотел

14. Евклид

15. Мойсей

16. Чарлз Дарвин

17. Ши Хуанг Ти

18. Октавиан Август

19. Николай Коперник

20. Антоан-Лоран Лавоазие

21. Константин Велики

22. Джеймс Уат

23. Майкъл Фарадей

24. Джеймс Кларк Максуел

25. Мартин Лутер

26. Джордж Вашингтон

27. Карл Маркс

28. Орвил и Уилбър Райт

29. Чингис Хан

30. Адам Смит

31. Едуарт де Вер(известен повече като Уилям Шекспир)

32. Джон Далтон

33. Александър Велики

34. Наполеон Бонапард

35. Томас Едисон

36. Антонии ван Левенхук

37. Уилям Т. Дж. Мортън

38. Гулиелмо Маркони

39. Адолф Хитлер

40. Платон

41. Оливър Кромуел

42. Аликзандър Грейъм Бел

43. Аликзандър Флеминг

44. Джон Лок

45. Лудвиг ван Бетховен

46. Вернер Хайзенбер

47. Луи Дагер

48. Симон Боливар

49. Рене Декарт

50. Микеланджело

51. Папа Урбан II

52. Омар ибн Ал-Хаттаб

53. Ашока

54. Свети Августин

55. Уилям Харви

56. Ърнест Ръдърфорд

57. Жан Калвин

58. Грегор Мендел

59. Макс Планк

60. Джоузеф Листър

61. Николаус Август Ото

62. Франсиско Писаро

63. Ернандо Кортес

64. Томас Джеферсън

65. Кралица Изабела I

66. Йосиф Сталин

67. Юлий Цезар

68. Уилям Завоевателя

69. Зигмунд Фройд

70. Едуард Дженър

71. Вилхелм Конрад Рьонтген

72. Йохан Себастиан Бах

73. Лау Цзъ

74. Волтер

75. Йохан Кеплер

76. Енрико Ферми

77. Леонард Ойлер

78. Жан-Жак Русо

79. Николо Макиавели

80. Томас Малтус

81. Джон Ф. Кенеди

82. Грегори Пинкъс

83. Манихей

84. Ленин

85. Суй Уен Ти

86. Васко да Гама

87. Кир Велики

88. Петър Велики

89. Мао Цзедун

90. Франсиз Бейкън

91. Хенри Форд

92. Мен Цзи

93. Заратустра

94. Кралица Елизабет I

95. Михаил Горбачов

96. Менес

97. Карл Велики

98. Омир

99. Юстиниан

100. Махавира

Източник: Майкъл Харт - 100-те Най-влиятелни личности в историята на човечеството

ПОДЧЕРТАНИТЕ СПОКОЙНО МОГАТ ДА ИЗПАДНАТ ОТ СПИСЪКА СПОРЕД МЕН!....... :post-70473-1124971712:

  • Глобален Модератор
Публикува

Aми направи алтернативна класация /макар че се досещам кои имена ще бъдат включени вътре: Зиези, Болг, Заберган... :bigwink: /.

  • 1 месец по късно...
  • Потребител
Публикува

Разбира се, че масов убиец като Сталин няма място в класацията!

  • Потребител
Публикува

Според мен такива класации са безсмислени. Как може Мохамед да е по-влиятелен от Мойсей? Мохамед може да най-влиятелния за периода от VІІв. до днес за част от Азия, Африка и Европа, но какво влияние е оказал за развитието на Япония, Бразилия, Германия или Исландия? А какво влияние е има върху историята Близкия изток и Средиземноморието, върху такива стожери на днешната световна цивилизация като Шумер, Вавилон, Египет,Древна Гърция, Рим, Финикия - никакво. Просто не е бил роден. Освен това религията, която проповядвал Мойсей е в основата на религиозните възгледи на Мохамед, следователно влиянието на Мохамед е влияние и на Мойсей!

Ако аз трябва все пак да кажа кой е човекът оказъл най-голямо влияние върху световната история да речем през последните 100г., бих посочил Карл Маркс, защото той е в основата за появата на двете най-човеконенавистни идеологии, сиамските близнаци комунизъм и националсоциализъм. За комунизма е ясно че свързан с К. Маркс, но защо слагам и националсоциализма - поради простата причина, че той се появява като ответна реакция на комунизма, но идеологически е негов аналог. Така, че всички жертви на комунистите в СССР, Източна Европа, Китай, Северна Корея, Камбоджа и т.н., на националсоциалистите в Германия, на диктатори като Ленин,Сталин, Хитлер, Мао, Пол пот и т.н. са реално жертви и на К. Маркс и неговата идеология за класовата война. Сравнение с него, Чингис хан си е бил направо хуманист.

  • Потребители
Публикува

харамията, виждам,че считаш, че трябва да отпадне павел, но да остане исус христос, само че без павел християнството със сигурност нямаше да го има.

ако тръгнем "елиминираме лошите типове" сред "отпадналите" поне според мен трябва да са и наполеон, писаро, кортес, изабела, юлий цезар

  • Потребители
Публикува

Най-великата личност:

1. Убийци не може да се класират тук, освен ако не сме мазохисти.

2. Политици, общественици, религиозни дейци...също, освен ако не сме аматьори.

За да отчетем косвения и абсолютно непълен и поради това субективен характер на историческото знание, можем да класираме на първо място Херодот. С него се слага началото на поредицата личности, които са били подвластни на илюзията, че могат да обяснят чрез няколко само текста чудото на един живот, народ или епоха. Така те са създавали едно минало битие, което не знаем колко общо има с реалното минало битие.

Това, с известно чувство за хумор. :tooth:

без павел християнството със сигурност нямаше да го има.

Щеше да си го има. Това, което сега има е павелианство. :king:

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител
Публикува
Безпорно огромна е световната заслуга на Йоан Павел II, Сталин (а защо не?), и тн.

Като стана дума:

Роден на 21 декември 1879 г. в Гори, баща Висарион Джугашвили (обущар), майка Екатерина Джугашвили (дъщеря на крепостен селянин)

1888 г. Сталин постъпва в Горийското духовно училище. В 1894 г. го завършва и същата година постъпва в Тифлиската православна духовна семинария.

През 1896—1897 г. Сталин е начело на марксическите кръжоци в семинарията.

„Аз на всяка цена трябва да го видя” — казва Сталин, след като прочита труда на Ленин.

Кръгът на теоретическите интереси на Сталин е извънредно широк — той изучава философия, политическа икономия, история, естествени науки, чете класиците на художествената литература. Сталин става образован марксист.

1899 година го изключват от семинарията за пропаганда на марксизма. Известно време Сталин преживява от преподаване на частни уроци, а след това (през декември 1899 г.) постъпва на работа в Тифлиската физическа обсерватория като изчислител-наблюдател, без да прекратява нито за минута своята революционна дейност.

Когато от 1900 г. започва да излиза Лениновата „Искра”, Сталин застава изцяло на нейните позиции, проникнат от безгранична вяра в Лениновия революционен гений, той никога не се отклонил от този път.

1902 г. Сталин организирва известната политическа демонстрация на батумските работници, която той е ръководил и начело на която е вървял. В Батуми Сталин разгръща трескава революционна дейност, установява връзка с по-будните работници, създава социалдемократически кръжоци, лично ръководи редица кръжоци, урежда нелегална печатница, пише пламенни позиви, печата ги и ги разпространява.

1902 г. e арестуван, лежи в батумския, кутаиски затвор 18 месеца; оттам на заточение в Новая Уда - избягал след 6 месеца.

Разгръща мощна борба (организационна и литературна); след Бакинския си период отново арестуван 1908 г. - 8 месеца затвор, оттам заточение Солвичегодск - избягва след 6 месеца.

1910 г. - арест, 6 месеца затвор, заточение в Солвичегодск - бяга след 12 месеца.

1911 г. - Вологда, бяга след 6 месеца.

1912 г. - 2 месеца затвор, заточен в Наримски край, бяга след 2 месеца.

1913 г. - заточение в Турухански край, в Костино, Курейка, Ачинск. Оттук след февруарската революция в 1917 г. Сталин отново се завръща в Петербург. Бори се за прерастване на буржуазно-демократичната революция в социалистическа. След идването на Ленин през април с.г. започва борба от нов тип.

(след общо 34 месеца затвор и 80 месеца заточение !!!)

„Аз си спомням 1917 г. — казва Сталин, — когато по волята на партията, след скитане по затвори и заточения, бях прехвърлен в Ленинград. Там, в кръга на руските работници, в непосредствена близост с великия учител на пролетариите от всички страни — др. Ленин, в бурята на великите схватки между пролетариата и буржоазията, в обстановката

на империалистическата война, аз за първи път се научих да разбирам какво значи да бъдеш един от ръководителите на великата партия на работническата класа. Там, в кръга на руските работници — освободителите на потиснатите народи и начинателите на пролетарската борба на всички страни и народи, аз получих своето трето бойно революционно кръщение. Там, в Русия, под ръководството на Ленин аз станах един от майсторите на революцията.”

На 24 октомври вдигат въстание срещу временното правителство на Керенски. Оттогава до 1923 г. Сталин отговаря за националностите в Съветите, организира обособяването и автономността на съветските републики. В първите години на гражданската война, в която всевъзможни западни сили се стремят да попарят първата в света социалистическа държава, Сталин е неотклонно в борбата, лично посещава районите на бойните действия, ръководи пряко действията на червеноармейците.

След смъртта на Ленин - начело на държавата, довежда до край борбата с троцкисти, ционисти, меншевики, западноплатени „икономисти” и т.н. Реорганизира Червената армия, създава трудовите лагери, построили ВПК и енергосистемата на СССР, побеждава фашизма и преначертава картата на Европа и света.

Умира 1953 г. в Москва.

Реч произнесена в камарата на английския парламент на 21 декември 1959 година от бившия министър-председател на Великобритания Уинстън Чърчил във връзка с 80-годишнината от рождението на Йосиф Висарионович Сталин.

„Голямо щастие е за Русия, че в годините на най тежките изпитания за страната, я оглави геният и непоколебимият пълководец Сталин. Той беше личност, в която се характеризираше и съчетаваше изменчивостта и жестокостта на времето на тоя период, в който протече целият негов живот. Сталин беше човек с изключителна енергия и силна воля, рязък, жесток, безпощаден в разговорите, на които даже аз, възпитан тук в британския парламент, не можах нищо да противопоставя.

Сталин преди всичко беше човек, който умееше да използва също така сарказма. Той притежаваше способността точно да чете мислите на събеседника си. Тази сила беше толкова голяма в Сталин, че той се оказа неповторим. Сред държавните ръководители от всички времена и народи Сталин ми направи най голямо впечатление. Той притежаваше дълбока, лишена от всякаква паника, логическа, смислена мъдрост. Тази сила беше най-голяма.

Той беше непоколебим майстор да намира в най-трудните моменти изход от най-безизходното положение. Освен това Сталин в най-критичните моменти, а също така и по време на тържества, беше еднакво въздържан и никога не се поддаваше на илюзии. Той беше необикновено сложна личност.

Той създаде и подчини на себе си огромна империя. Той беше човек, който със своите врагове унищожи враговете си.

Сталин беше човек, който нямаше равен на себе си на света: диктатор, който прие изостанала Русия и я остави с атомно оръжие.”

  • 1 месец по късно...
  • Потребител
Публикува

Според мен най-великата историческа личност е генерал Вазов.

Защото той доказва ,че Българската армия е непобедима

  • Потребител
Публикува
Според мен най-великата историческа личност е генерал Вазов.

Защото той доказва ,че Българската армия е непобедима

Кой ти ги втълпява тези идиотщини. Няма непобедима и непобедена армия. Дори нашата! Иначе за ген. Вазов само хубаво мога да кажа, но чак пък най-велика личност...

  • 4 месеца по късно...
  • Потребител
Публикува

Това е супер тъпо.Най-велика личност.Имало е толкова много хора, известни и неизвестни, които са живяли и живеят и са направили толкова много, аре всички да викнем едно "Левски" и да кажем че сме написали мнение.Еми тъпо е.

Точно пък за историята понятията се самоизключват.

  • 1 месец по късно...
  • Потребител
Публикува

интересно ми е защо толкова хора посочват Левски.Не мисля че има големи резултати от дейността му. Според мен Раковски е направил много повече за България, отколкото Левски

Публикува

Много хора посочват Левски с право. Делото му е велико и самоотвержено. Проблемът с резултата, и с липсата на такъв, е че той е предаден, от предател, преди да може да го осъществи до край, и за това няма резултат. Каква ирония само, един от хората за които прави всичко и бе готов да даде живота си го предава на сигурна смърт, и заради това предателство, делото му не успява.

  • Потребители
Публикува

Религиозен съм. За мен няма по-значима историческа личност от Христос.

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!