ДАННИ ОТ ГРИГОРИЙ БАР ХЕБРЕЙ ЗА БЪЛГАРИТЕ

[Aspandiat]

Ще си сваля скрийншот на горните два поста, особено на този на Армандо. Обикновено е толкова критичен

[Иванко Тертер]

Брей, пак се разкри цензура за българската и общоевропейска история от провиенските ни академични постиречекови стари учени, които иначе ехидно кръщаваха "мега /по сравнение с тях/ учения" Г.Раковски - "на-поле-е-он" и потъпкваха с подобни активни мероприятия /благодарение на възможността си еднолично да са в общественото информационно пространство/ малкото несъгласни с тях български и общоевропейски учени.

Поздрав за Аспандиат за точния удар с преводите.

[Armand O'BOLG]

Ще си сваля скрийншот на горните два поста, особено на този на Армандо. Обикновено е толкова критичен

Аз като Хичкок не показвам и няма да показвам как ножа влиза в тялото или клъцва нечия шия, но оставям въображението на адресата да допише логичното продължение, така че не критикувам безпринципно и се стремя да съм градивен! На фона на всичко, което съм чел от теб - имаше нужда да те поощря, счетох за нужно! Просто обичам находките като тази, както и добре забравените източници, които често и задълго биват игнорирани, защото не се връзват с "генералната линия"!

[КГ125]

Браво!

Никак не изключвам у Михаил Сирийски да има още текстове, които представляват интерес за българската история, но които са останали без внимание досега. Той е твърде ценен източник и минава за изключително точен.

Изпитвам първичен ужас от публикувани откъси! Отде накъде някой ще решава какво трябва и какво не трябва да се чете.... :) Какво им пречи да преведат всичко като бели хора...

В текста, където е споменат този Калоян, се говори и за неговия син Теодор, и за патриарх Арсений.

Става дума за никейския император Йоан III Дука Ватацес (1222 - 1254), бащата на Теодор II Ласкарис (1254 - 1258).

Гръцката форма "Калойоанос" е ползвана не само от българи (цар Калоян, севастократор Калоян и пр.), но и - доста широко - от самите ромеи. Доколкото си спомням първият ромейски Йоан, наричан "Калойоан" в изворите, е император Йоан II Комнин (1118 - 1143). Така е наричан често и Йоан Ватацес, а по-късно - и Йоан V Палеолог (1341 - 1391). Формата "Калоян" е използвана за някои от тези императори дори в български източници - напр. в Анонимната българска летопис от XV век (Йоан V), a и - ако не ме лъже паметта, разбира се - в една от българските царски грамоти.

Колкото до Ниневия - това е според мен архаизация.

Благодарности!

Редактирано Ноември 18, 2009 от КГ125

[Thorn]

Поздравления и от мен.

[T.Jonchev]

Изпитвам първичен ужас от публикувани откъси! Отде накъде някой ще решава какво трябва и какво не трябва да се чете.... :) Какво им пречи да преведат всичко като бели хора...

По времето на Златарски не е имало нито идея, нито средства за издаване на наш корпус извори за българската средновековна история и всеки учен сам си е ровичкал из документите, за да обслужва собствените си изследвания, вадейки и цитирайки онова, което му е било конкретно нужно по даден въпрос. В този период (до 1944) има единични публикации на източници и само три сборника - "Българските старини из Македония" и "Богомилски книги и легенди" на Йордан Иванов и двутомника на Дуйчев от 1943-44г. Но те са резултат от лични инициативи.

Впоследствие, когато започна издаването на томовете ИБИ, амбицията е да се правят нови преводи от съответния оригинал (което е хубаво). Обаче за някои извори просто БАН не разполага със съответните специалисти - примерно преводач от старинен етиопски (за хрониката на Йоан от Никиу), от коптски, от сирийски... А с арменските извори е работил само един човек в Института за история и комисията за издаване на изворите в продължение на четвърт век. Поради това са ползвали цитатите в изследванията на известни медиевисти (най-вече Златарски) от по-ранно време, считайки, че те са били достатъчно прецизни да не пропуснат нищо важно.

Едва през 80-те години на ХХ век Гюзелев и Божилов се ориентираха трайно към издирване на нови документи и започнаха систематичното им превеждане и издаване.

Имай обаче предвид, че да се преведе средновековен текст от самия оригинален ръкопис на паметника, си е истински ад, дори езикът да е латински или гръцки, преводът от които - понеже са "класически" - минава за банална работа. Ръкописите изобилстват с правописни, граматични, лексикални, ономастични и какви ли не още грешки, които човек трябва да оправя или поне да обяснява, с идиоми и сентенции, които - за да преведеш - трябва да ти е ясен целият литературен спектър на съответната епоха, с контекстно значение и внушение и пр., и пр., и пр. А какво да кажем за немалкия брой думи, които не само имат по няколко преводни значения, но и някои от значенията са диаметрално противоположни едни на други? Много често на избора на дума за превода се дължат и коренно различните изводи, до които стига изследвачите, макар да ползват един и същ изворов текст.

И аз имам алергия към откъсите. Но знам, че в близките десетилетия няма лек за нея.

[КГ125]

Жалко..... имаме НГДЕК и СУ, ето място, където с малко пари държавата може да стимулира такава дейност. Един от примерите, когато трябва да се харчат именно държавни пари за сериозна кауза. Някой ще каже, че е социализъм, но точно тук е едно от малкото изключения, според мен. А и предполагам, че не става дума за много.

ПП

Като чета това, както и като гледам някои други аспекти или по-точно недостатъци български, почвам да мисля, че България е не древна, ами млада. Че то даже историята си не е оправила.....

End OT>

Редактирано Ноември 19, 2009 от КГ125

[Иванко Тертер]

Като чета това, както и като гледам някои други аспекти или по-точно недостатъци български, почвам да мисля, че България е не древна, ами млада. Че то даже историята си не е оправила.....

"Оправили" са я. "Оправили" са й историята след 1878 г. точните хора, назначавани от точното място и възпроизвеждащи нови точни хора за поддържане на "оправянето" на историята от "на-поле-е-онов"-ци, Паисиевци, Спиридоновци, Поп Йовчовци, Христаки Павловичи, Богоридита, Балчо Нейковски и др. "нехабилитирани" историци, които не са точни хора от Виенската школа и не разбират от съвременна геополитика, като пишат за древна и стара история.

[КГ125]

Е, сега, Иванко, едва ли и тук конспирация има...

[Иванко Тертер]

Е, сега, Иванко, едва ли и тук конспирация има...

Не конспирация, КГ125, а констатация има... Просто констатация. Каква конспирация да се търси, като е налице констатация и нещата ги изяснихме вече, след сто години. То повече от толкова време не може лесно да се крие дадено обстоятелство /цензура на текстове, манипулация на данни, неиздаване на налични източници и др./, особено след промяна на житейските и информационни връзки настъпили през периода.

[T.Jonchev]

Не конспирация, КГ125, а констатация има... Просто констатация. Каква конспирация да се търси, като е налице констатация и нещата ги изяснихме вече, след сто години. То повече от толкова време не може лесно да се крие дадено обстоятелство /цензура на текстове, манипулация на данни, неиздаване на налични източници и др./, особено след промяна на житейските и информационни връзки настъпили през периода.

Присъдата е прекалено тежка, което не е справедливо. Така написано, излиза, че всичко това е правено злонамерено и целно в продължение на 150г. Според мен становището ти е твърде крайно. Поне до 40-те години едва ли можем да говорим за някакви целенасочени манипулирания в науката.

[Aspandiat]

Имай обаче предвид, че да се преведе средновековен текст от самия оригинален ръкопис на паметника, си е истински ад, дори езикът да е латински или гръцки, преводът от които - понеже са "класически" - минава за банална работа. Ръкописите изобилстват с правописни, граматични, лексикални, ономастични и какви ли не още грешки, които човек трябва да оправя или поне да обяснява, с идиоми и сентенции, които - за да преведеш - трябва да ти е ясен целият литературен спектър на съответната епоха, с контекстно значение и внушение и пр., и пр., и пр. .....

Обаче имай и предвид, че никой от преводачите в ИБИ не е сядал да се блъска да превежда от ръкописите директно, а го е правил по издадени на запад текстове - Patrologia latina например и т.н. Т.е. хванал е едно факсимиле, че по онова време не е имало ксерокс у нас, и е почнал....

А що се отнася до Бар Хебрей и Михаил Сирийски, у нас ще си ги превеждаме според мен още много десетилетия през френски, немски и английски или руски.

[Thorn]

Не конспирация, КГ125, а констатация има... Просто констатация. Каква конспирация да се търси, като е налице констатация и нещата ги изяснихме вече, след сто години. То повече от толкова време не може лесно да се крие дадено обстоятелство /цензура на текстове, манипулация на данни, неиздаване на налични източници и др./, особено след промяна на житейските и информационни връзки настъпили през периода.

Какво би спечелил Златарски, като скрие едно поражение на българите през 602?

[T.Jonchev]

Обаче имай и предвид, че никой от преводачите в ИБИ не е сядал да се блъска да превежда от ръкописите директно, а го е правил по издадени на запад текстове - Patrologia latina например и т.н. Т.е. хванал е едно факсимиле, че по онова време не е имало ксерокс у нас, и е почнал....

Знам, за жалост... Често пъти проблемите идват точно от палеографските грешки, влезли в първата нормализация на текста и първото му издание.

Защо няма емотикон за посипване на глава с пепел?

[Aspandiat]

Знам, за жалост... Често пъти проблемите идват точно от палеографските грешки, влезли в първата нормализация на текста и първото му издание.

Защо няма емотикон за посипване на глава с пепел?

Че ти каква вина имаш. Тази работа трябваше да е била свършена качествено още преди 40-50 години.

Аз обаче правя "евала" на корифеите от Института за български език на БАН. През 2102 г. ще станат 40 г. откак са почнали да правят "Етимологичен речник на българския език" и след епична работа са изкарали 6 тома, очакват се някой ден още 2 поне. И пак са непълни. Очаквам тия двата да ги чета към 2072 г. от оня свят. Защо ли няма емотикон със Симеон Дянков...

[КГ125]

Мисля, че отговорът се крие тук:

http://remacle.org/bloodwolf/historiens/mi.../chronique2.htm

"Nicéphore, empereur des Grecs, entreprit une expédition dans le pays des Bulgares où il déploya le plus grand courage et parvint jusqu'à leur capitale. Il y exerça des massacres tellement barbares qu'il faisait ramasser les petits enfants et les faisait écraser sous des meules à égrener le blé.[90] Un Franc, témoin de sa conduite atroce et féroce, l'ayant surpris sans sa garde, lui porta un coup inattendu qui l'étendit raide mort.[91] L'armée grecque se mit alors en retraite, et proclama empereur un certain Léon, qui fut tué par le général Michel lequel lui succéda.[92]"

"Никифор, император на гърците, предприе поход в страната на българите, където той прояви най-голяма смелост и достигна чак до столицата им. Там той извърши толкова варварски кланета, че карал да събират малки деца и ги поставял да бъдат премазвани от воденични камъни за смилане на жито. Един франк, свидетел на неговото жестоко и свирепо държане, го изненадал сред телохранителите му, нанесъл му неочакван удар, който веднага го прострял мъртъв. Тогава гръцката войска започна да отстъпва и обяви за император някой си Леон, който бе убит от пълководеца Михаил, който го наследи."

Поздрави!!!! Големи! :)

Редактирано Ноември 19, 2009 от КГ125

[T.Jonchev]

Че ти каква вина имаш. Тази работа трябваше да е била свършена качествено още преди 40-50 години.

Аз обаче правя "евала" на корифеите от Института за български език на БАН. През 2102 г. ще станат 40 г. откак са почнали да правят "Етимологичен речник на българския език" и след епична работа са изкарали 6 тома, очакват се някой ден още 2 поне. И пак са непълни. Очаквам тия двата да ги чета към 2072 г. от оня свят. Защо ли няма емотикон със Симеон Дянков...

Би било забавно, ако имаше.

Добре де, но като работата не е о време свършена (все едно какви са точно причините), нещо пречи ли ни на нас да свършим, каквото можем? Така и така бистрим историческа проблематика във форума, а тук пишат и историци, и езиковеди и какви ли не още. Може да не разполагаме със специалисти по староарменски, сирийски или арабски, но тези текстове са превеждани на достатъчно популярни съвременни езици - какъв е проблемът да се сдобием със западно или руско издание и да преведем с общи усилия, каквото трябва? Откъси, то се знае (за всеобщ ужас, предполагам), но поне това, което се отнася до българската история. Бих поставил такъв въпрос на модераторския екип и на администраторите, ако повече потребители проявят интерес.

За мен примерът на Aspandiat е доста вдъхновяващ.

[КГ125]

Я да видим, наистина, какво може да се организира ...

[Armand O'BOLG]

По времето на Златарски не е имало нито идея, нито средства за издаване на наш корпус извори за българската средновековна история и всеки учен сам си е ровичкал из документите, за да обслужва собствените си изследвания, вадейки и цитирайки онова, което му е било конкретно нужно по даден въпрос. В този период (до 1944) има единични публикации на източници и само три сборника - "Българските старини из Македония" и "Богомилски книги и легенди" на Йордан Иванов и двутомника на Дуйчев от 1943-44г. Но те са резултат от лични инициативи.

Впоследствие, когато започна издаването на томовете ИБИ, амбицията е да се правят нови преводи от съответния оригинал (което е хубаво). Обаче за някои извори просто БАН не разполага със съответните специалисти - примерно преводач от старинен етиопски (за хрониката на Йоан от Никиу), от коптски, от сирийски... А с арменските извори е работил само един човек в Института за история и комисията за издаване на изворите в продължение на четвърт век. Поради това са ползвали цитатите в изследванията на известни медиевисти (най-вече Златарски) от по-ранно време, считайки, че те са били достатъчно прецизни да не пропуснат нищо важно.

Едва през 80-те години на ХХ век Гюзелев и Божилов се ориентираха трайно към издирване на нови документи и започнаха систематичното им превеждане и издаване.

Имай обаче предвид, че да се преведе средновековен текст от самия оригинален ръкопис на паметника, си е истински ад, дори езикът да е латински или гръцки, преводът от които - понеже са "класически" - минава за банална работа. Ръкописите изобилстват с правописни, граматични, лексикални, ономастични и какви ли не още грешки, които човек трябва да оправя или поне да обяснява, с идиоми и сентенции, които - за да преведеш - трябва да ти е ясен целият литературен спектър на съответната епоха, с контекстно значение и внушение и пр., и пр., и пр. А какво да кажем за немалкия брой думи, които не само имат по няколко преводни значения, но и някои от значенията са диаметрално противоположни едни на други? Много често на избора на дума за превода се дължат и коренно различните изводи, до които стига изследвачите, макар да ползват един и същ изворов текст.

И аз имам алергия към откъсите. Но знам, че в близките десетилетия няма лек за нея.

Йончев, безкрайно ще съм ти признателен, ако ме информираш кой е този човек, който е работил с арменските извори в Института за история и комисията по издаването на изворите в продължение на четвърт век, защото аз нямам такива впечатления и познавам всички, които са имали нещо общо с тези извори. Можеш дори само инициалите да ми ги дадеш - тук или в ЛС, но трябва да си сигурен, че такава личност няма или поне не е бил с необходимата подготовка. Затова има толкова проблеми с тези текстове, та един от специалистите, които би трябвало да са в час, наскоро се изказа, че в тях си е таковало таковата!!!

[Иванко Тертер]

Какво би спечелил Златарски, като скрие едно поражение на българите през 602?

Понеже няма да влизам точно по този въпрос в дискусия, поради това че всеки вкл. и ти знаеш отговора на въпроса, само ще те коригирам: Не гледай какво би спечелил Златарски, а какво би загубил, ако спомене за някакво поражения от българите в 602 г. Щеше да загуби "главата си" /в преносния смисъл/, "академичната си глава" и щеше да бъде пратен в миманса след един Ганчо Цанов например. Това е така, защото новонаучното следосвобожденско виенско гуру г-н Иречек поставя в 1876 г. долна и горна рамка на българското присъствие в Европа - 681 г. /долна граница/ - като тюркски номади, иначе направили държава на славяните и веднага след това вляти и претопени от последните русокоси и синеоки белодрешковци, - 1396 г. /горна граница/ - когато има сведение за отвеждането на Йоан Страцимир в плен /но не и на синът му/ представляващо непоследно по източниците, но последно за автора сведение за българската държавност и владетели. Оттам три века научна тъмнина до Паисия /един вид заблудения ентусиаст, ама все пак партриот човечеца.../. Явно г-н Златарски е бил доста по-внимателен, разумен и послушен човек, отколкото колегата - "маниак", да речем Цанов в крайния вариант или да кажем Никола Милев /оттеглелия се от опеката на Златарски смятан за негов научен наследник/ в некрайния вариант. Това за известни неща за всеки тук, вкл. теб. В тази тема толкоз, за да се придържаме все пак към линията на заглавието.

Редактирано Ноември 21, 2009 от КГ125

[Armand O'BOLG]

Мисля, че отговорът се крие тук:

http://remacle.org/bloodwolf/historiens/mi.../chronique2.htm

"Nicйphore, empereur des Grecs, entreprit une expйdition dans le pays des Bulgares oщ il dйploya le plus grand courage et parvint jusqu'а leur capitale. Il y exerзa des massacres tellement barbares qu'il faisait ramasser les petits enfants et les faisait йcraser sous des meules а йgrener le blй.[90] Un Franc, tйmoin de sa conduite atroce et fйroce, l'ayant surpris sans sa garde, lui porta un coup inattendu qui l'йtendit raide mort.[91] L'armйe grecque se mit alors en retraite, et proclama empereur un certain Lйon, qui fut tuй par le gйnйral Michel lequel lui succйda.[92]"

"Никифор, император на гърците, предприе поход в страната на българите, където той прояви най-голяма смелост и достигна чак до столицата им. Там той извърши толкова варварски кланета, че карал да събират малки деца и ги поставял да бъдат премазвани от воденични камъни за смилане на жито. Един франк, свидетел на неговото жестоко и свирепо държане, го изненадал сред телохранителите му, нанесъл му неочакван удар, който веднага го прострял мъртъв. Тогава гръцката войска започна да отстъпва и обяви за император някой си Леон, който бе убит от пълководеца Михаил, който го наследи."

Мен този "франк" нещо не ми лежи, за всичко останало дори изпитах облекчение, защото точно така съм си представял нещата! Получи се дежа вю! Изненада ме Аспандиат, не подозирах, че така ще "сервираш" суров материа, но предстои доста работа, за да се вкара в научно обръщение! Аз бих проверил и препроверил, за да съм сигурен, че не се касае за екстраполации! Йончев е прав за Ниневия и сам открих още няколко сигурни "белези", че авторът смесва реалности и минало! Тази тема прави впечатление с приведените особено много на брой езикови откъси, цитати..., а читателите няма да са доволни! Предполагам знаете, че сайтът се радва на огромен брой посетители и поне аз си давам сметка, че трябва да отговорим на очакванията им! Вместо логично да обобщим сензационния момент - присъствието в Тракия на български войски като федерати на Византия преди 681 г. и прочее, темата "отоде та са не виде"!!!

[Aspandiat]

Мен този "франк" нещо не ми лежи, за всичко останало дори изпитах облекчение, защото точно така съм си представял нещата! Получи се дежа вю! Изненада ме Аспандиат, не подозирах, че така ще "сервираш" суров материа, но предстои доста работа, за да се вкара в научно обръщение!

Армандо, аз не съм като теб така ревнив "сакън някой да не ми открадне откритието или идеята".

Що се отнася до този зпололучен франк, дето не само на тебе не ти дава мира, възможни са например следните обяснения:

1. Някой грък от Апулия, Сицилия или Калабрия в ромейската армия, т.е. дошъл от "франкската зона".

2. Някой истински западняк, франк или италиец, който се е издигнал до висш пост във византийската армия. Знае се, че Никифор не е водел със себе си само редовна войска, но и всякакви авантюристи и "башибозуци", събрани от цялата империя.

3. Този франк може да е бил венецианец - този си е същински "франк" по източните стандарти на именуване плюс това е бил от васалната на ВизантиЯ Венеция.

4. Най-невероятната възможност - през VІІІ-ІХ век на Балканите все още да е имало истинско римско (романизовано) население (не власи), и от тях ромеите също да са комплектували войската си. Понеже са били латиноезични, М.С. го дава като "франк", тоест е разбирал "латиноговорящ западняк", а Бар Хебрей го дава като "ромей", защото реално той си е бил същински римлянин на фона на вторичните гръкоезични "римляни" (ромеи-менте с една дума).

[Aspandiat]

Понеже официално темата е за Бар Хебрей, искам да обърна вниманието на форумците върху още един момент от неговото съчинение.

“И понеже Джелал ад-дин Хауаразм шах бил се бил нахвърлил върху страните на Хорасан подобно на елен, [ханът] изпратил Шармагон Науин (т.е. Чармаган Нойон – бел.м.) с 30 000 (или 3000) мъже към онази четвъртина от света; а също и Сунатай Агхонеста с многобройна войска в четвъртината на кападокийците и българите; и голям брой от други войници срещу Индия и той лично тръгнал заедно със своите съотечественици и родственици срещу Китай.”

(“And because JELAL AD-DIN KHAWARAZM SHAH was at that time leaping all over the countries of KHORASAN like a stag, [the Khan] sent SHARMAGHON (JURMAGHON?) NAWIN with thirty (or, three) thousand men to that quarter of the world; and SUNATAI 'AGHONESTA also with a numerous army to the quarter of the CAPPADOCIANS and BULGARIANS; and a large number of other soldiers against INDIA; and he went in person, together with the brethren and kinsfolk, to CHINA”)

Описаните събития са се развили към 1235 г. и фактът, че сирийският автор поставя в един район Кападокия и земите на българите, сочи, че последните следва да са се намирали в Мала Азия, явно около планината Булгар даг.

В една своя доста отдавна публикувана статия по въпроса за българите в Мала Азия Катерина Венедикова цитира два пасажа от литературния паметник “Късса-и Мелик Данишменд”, в които се споменава за областта Булгар в Мала Азия. Според тези откъси след овладяването от селджуците на Мелик Данишменд на византийската крепост Никсар (Харсаносия), последният поверил 10 000 бойци на своите подчинени Абдуррахман и Сюлейман и им казал “[А] вие да завладеете [областта] от Армения чак до границата на Булгар...” В друг ръкопис на същия литературен паметник се споменава за “полите на Булгар”, който Катерина Венедикова идентифицира като планината Булгар даг в Кападокия северно от Киликия. Тя отбелязва, че Мелик Данищменд умира в 1104 г., в 1102 г. превзема град Мелитене, а завземането на град Никсар е станало преди това. Последният не е бил селджушки в 1097 г., но в 1100 г. вече е, което дава основания на Катерина Венедикова да заключи, че споменаването на Булгар се отнася за 1098 г. Тя добавя една интересна бележка на руския изтоковед В.А. Гордлевски за времето, когато той прекосил Булгар даг. Той смята, че през византийската епоха тук е трябвало да са били поселени българи-еретици и българи-бунтовници. (Венедикова, Катерина. Имена, свързани с българи в Мала Азия през XI век в един литературен паметник. – Помощни исторически дисциплини. Том 3. С., 1981, с. 173–180)

Наскоро в темата "Срещу кого е воювал на североизток Омуртаг" (ако греша заглавието, Пламен да не ми се сърди ) пуснах един откъс от дарствена грамота на сръбския крал Стефан Душан от 1353 г. на манастира "Свети Никола" при Кожле, който ще повторя в тази тема:

“И като плениха турците Анатолия, тъдява дойдоха свободни люде от Гърция на църковна земя при светия крал. А това са имената им: Градислав, Рад Охреда и Муртат, Нанев брат, Станило и Никита, Мурта Прекочел, Борило, поп Добре и поп Григорие”. (Грамота на цар Стефан Душан за црквата “Св. Никола” каj Кожле од 1353 година. ССПИМ 3. Скопjе, 1980, с. 417)

В коментара към скопското издание се казва, че тези свободни хора ще да са дошли заедно със сръбския военен отряд, изпратен от крал Милутин в 1313 г. да помогне на византийците срещу турците в Западна Мала Азия. Аз бих добавил, че съдейки по имената, тези хора определено са били българи и то българи, най-вероятно от района на Булгар даг, изселили се на Балканите с помощта на сръбския отряд.

Ще посоча и още едно сведение, което е много по-ранно, но също е доста интригуващо. То е оставено от писалият преди 884 г. Ибн Хордадбех, описание на маршрути през византийските владения в Мала Азия:

“От ал-Базандун в ал-Карм, след това в ан-Науба и в ал-Канаис, който е разположен по-вдясно от Каукаба, във Вафра, в Балис, в Мардж ал-Ускуфф, във Фалугари, в Карйат ал-Аснам... оттук единият път води в Дараулия, а другият път по-вляво от него (от Данус) води в Хисн Балумин...” (Ибн Хордадбех. Книга путей и стран. Баку, 1986, с. 96, 278)

Каукаба е идентифициран като спирка на пътя за Абидос, Вафра е Ларенде, докато Хисн Балумин е крепост близо до съвременната Кютахия. Тоест пунктът Фалугари (Булгари?) се е намирал между Кютахия и Ларенде и то, съдейки по текста, много по-близо до Ларенде, отколкото до Кютахия. А съгласно събраните Катерина Венедикова сведения именно Ларенде е бил един от центровете на българите в Тавърските планини.

[Thorn]

За мен франкът си е франк. Т.е. - по онова време - поданик на Карл. Италийските гърци са си просто гърци. Хипотезата да е латиноезичен западняк, който не е поданик на Карл, напр. венецианец, също е допустима.

[Thorn]

Някой може ли много накратко да изложи тезите на Венедикова. Ако може с ударение върху следните въпроси:

Кога за пръв път се споменава за българите около булгардаг?

Доколко са били независими?

Докога са били независими?

Какъв е езикът, каква е религията?

От коя от двете Българии идват?

Ако е от дунавска - имат ли нещо общо със армията, която византийците през 1018 преселват в Армения?