Източна и Западна Германия 2

[alvassareiro]

Искам да предложа трето изследване, проведено през 2005-2006 г., мерещо степента на индивидуализъм в Източна и Западна Германия.

Методика на изследването. Factor loadings са корелациите по Пиърсън след varimax rotation между item scores (процентът хора, отговорили по определен начин на въпроса) и factor scores, които са dimention indexes, които са трансформация на factor scores.

Например искаме да сравним класацията на страните по следните два въпроса: A025 (Съгласни ли сте с твърдението, че когато навършат 20 години, децата трябва да се отдерят от родителите си, да живеят и да се издържат сами?), и A026 (Съгласни ли сте с твърдението, че родителите трябда да издържат децата си, докато могат?). Да речем, че изследваме 100 държави по целия свят. Имаме три дадености:

1.Процент анкетирани във всяка държава, които са съгласни с A025.

2.Процент анкетирани във всяка държава,които са съгласни с A026.

3. Таблица на страните, с техните факторни индекти, това са точки, които всяка страна има по измерението колективизъм.

Пример. В Източна Германия с първото са съгласни 80% от анкетираните, в Западна Германия 86%, САЩ 87%, Швеция 90%, България 20%, Индия 13%.

Класацията на страните по втория въпрос е както следва: Източна Германия 11%, Западна Германия 9%, САЩ 7%, Швеция 1%, България 78%, Индия 93%.

По третото, имаме съответните точки: Западна Германия 151, Източна Германия 210, САЩ 172, Швеция 7, България 340, Индия 345.

Вижда се, че имаме проценти, имаме и средни стойности.

Сега трябва да измерим корелациите между трите. Корелациите се мерят по скала от -1до+1. Корелация r=+1 е пълна положителна корелация, т.е пълно съвпадение между двете явления, корелация r=-1 е пълна отрицателна корелация, т.е първото явление е точно противоположно на първото. Корелация между -1 и -0.80 или между 0.80 до 1 е много силна, а а корелация между -0.40 до 0 или между 0 до 0.40 е слаба. Тези зависимости могат да се отнесат и към процентите.

Анализът продължава.

Първа стъпка. Сравняваме въпросите A025 и А026 във всичките 100 държави. От примера, който съм дал, е видно, че между двата въпроса съществува много силна отрицателна корелация между тях. В държавите, в които висок процент хора са съгласни с първия въпрос, имат много нисък процент хора, съгласни с втория, и обратно. Според критериите, които зададохме, първите 4 държави са много съгласни с А025, и същите 4 са ниско съгласни с А026. Така корелацията между двата въпроса е – 1. Т.е 100% от съгласните с първото, не са съгласни с второто. Ако се сравнят всичките 100 държави, е най-вероятно корелацията да падне до – 0.85. Тези два въпроса са в корелация по между си, и вървят заедно. Ако има висок процент съгласни с първото, нисък процент са съгласни с второто, и това се наблюдава в 85% от изследваните държави. Резултатът от тази стъпка е, че двата въпроса, които изразяват нагласи, са част от едно и също културно измерение, т.е между тях същестува статистическа корелация.

Втора стъпка. Сравняваме резултатите от въпроси А025 и А026, с таблицата с точки, които страните имат по измерението колективизъм. Вижда се, че държавите, в които висок процент хора са съгласни с първия въпрос, имат ниски стойности в таблицата, а държавите, в които висок процент хора са съгласни с втория въпрос, имат високи точки в таблицата. Това сравнение се прави въз основа на корелация – т.е какъв процент държави, с високи проценти но първия въпрос, имат ниски точки в таблицата, или обратното. Това се прави и за втория въпрос. Така можем да изчислим, че корелацията между A025 и индексисите на държавите в таблицата е - 0.89**, а корелацията между A026 и индексите е 0.87**. Последините две цифри се наричат факторни тежести, factor loadings. Точките в таблицата се наричат dimetion indexes, които са трансформация на factor scores, а процентите срещу всеки въпрос са item scores. Двете звездички се добавят след varimax rotation, което е операция, която изчислява степента на случайност на една корелация. ** означава, че вероятността корелацията да е случайна е минимална, * слаба вероятност.

Ако изчислим, че factor loading на въпрос A025 е- 0.89**, това означава, че корелацията по Пиърсън между стойностите на отговора в различните страни (т.е процентите съгласие) и индексите в таблицата е - 0.89**, т.е 89% от държавите, в които висок процент хора са съгласни с твърдението ( над 80%), имат ниски стойности по измерението колективизъм.

Стъпка 3. Изчисляваме factor scores. На тяхна основа се изчисляват dimention indexes. Най-общо казано, това е средната стойност на item scores с високи factor loadings. Например имаме 100 въпроса, и сме изчислили, че между 50 от тях има висока корелация. Така ги групираме в едно измерение. След това откриваме, че много голям брой от тези въпроси имат висока корелация с точките в таблицата – които са индексите на измерението колективизъм. Да кажем, че това са 49 въпроса от 50-те. Събираме корелациите на всичките 49 въпроса, и ги делим на 49. Например, 46 въпроса имат корелация с факторния индекс – 0.89**, а 3 въпроса имат корелация – 0.85**. Така имаме -0.89х46+ - 0.85х3/49=0.887.

За да трансформираме тази цифра във dimention index правим следното: 0.887x100+276, за да избегнем негативни индекси, получаваме 364.7 – това е dimention index на съответната държава. Повтаряме операцията за всичките 100 държави, и получаваме техните индекси по измерението колективизъм.

Сега конкретно към изследването.

Прилагам таблицата с dimetion indexes по измерението exclusionism (=collectivism), като включвам няколко избрани държави от всичките 97.

Нигерия 495

Египет 482

Южна Корея 353

Сингапур 297

Китай 253

Япония 233

България 340

Босна 320

Македония 299

Румъния 352

Грузия 367

В другата група са:

Холандия 1

Швеция 7

Финландия 102

Дания 107

Великобритания 120

Исландия 135

Люксембург 142

Западна Германия 155

Белгия 159

САЩ, Канада 172

Австрия 191

Швейцария 195

Франция 196

Северна Ирландия 208

Източна германия 220

Междинни позиции заемат:

Португалия 249

Испания 244

Италия 248

Чехия 238

Словения 236

Видно е, че сред страните, определяни като индивидуалистични, съществуват известни различия в индексите, но те не са толкова значителни. Индексите на Източна Германия се доближават до тези на Австрия, Швейцария, Северна Ирландия, Франция, Белгия, този на Западна Германия е по-близък до Скандинавските страни. Но и едните и другите категорично могат да се определят като силно индивидуалистични култури, които се противопоставят на силно колективистичните култури, като Нигерия, Египет, Япония и тн. България се намира в лагера на последните – този на колективистите. Източна Германия и бившите социалистически страни от Средна Европа са в групата на индивидуалистическите култури, или заемат междинни позиции, като например Испания, Португалия, Южна Италия.

Интересно е да се отбележи, че различията по измерението между Северна и Южна Италия са много по-значителни, отколкото между Западна и Източна Германия. Докато северна италия традиционно се поставя в групата на Австрия или Франция с индекс 170, южна италия е близка до гърция и българия с около 290.

Налага се заключението, че различията между страни, които са преживяли социализъм, като Източна Германия и средна европа, и западноевропейските капиталистически държави, по отношение на измерението индивидуализъм, са незначителни. Такива са и тези между Източна и Западна Германия. В същото време, държави, непреживяли социализъм, като гърция, южна италия, испания, португалия, се доближават в индексите си към групата на колективистите. Оказва се, че социализмът не е успял да пормени съществено културата на източногерманците и спедноевропейците, и да ги направи почти толкова колективисти, колкото българите и румънците. В същото време гърци, португалци, италианци имат високи индекси по колективизъм, макар и непреживаля социализъм. Заключение – по отношение на изследваното културно измерение – индивидуализъм/колективизъм, социализмът не е изиграл съществено влияние върху обществата на източна германия и средна европа.

Източник: Minkov, Mihail, What makes us different and similar, A new interpretation of the World Values Survey and other cross-cultural data, page 56, Sofia, 2007

Изчислените индекси се базират на данни, събрани от World Values survey, които са осреднените стойности на изследваните държави от четири последователни вълни на изследвания – 1990, 1995, 2000 и 2006.

[КГ125]

Някой мери ли степента на социализация? На уважение към институциите, съблюдаване на нормите, отстояване на личната независимост, примирението със това, което личността схваща като социални нередности, социалната дисциплина и икономическата активност?

А нивото на естетическа култура?

ПП

Добро изложение!

Редактирано Ноември 18, 2009 от КГ125

[alvassareiro]

Някой мери ли степента на социализация? На уважение към институциите, съблюдаване на нормите, отстояване на личната независимост, примирението със това, което личността схваща като социални нередности, социалната дисциплина и икономическата активност?

А нивото на естетическа култура?

ПП

Добро изложение!

Отговорът на всичките ти въпроси е да. Точно нещата, които визираш, са много добре предствавени в изследванията на WVS. Като имам време, ще се постарая да намеря съответните номера на въпросите, които визираш, във въпросника на World values survey.

[КГ125]

Това би било интересно