Динозавърски новини

[Last roman]

Зависи от вида динозаври. Не всички са били пернати, но дребните хищници явно са пърхали.

Сега ако успеят да извлекат и ДНК... CRETACEOUS PARK IS COMING...

[Warlord]

[Last roman]

Will We Ever Be Able to Clone Dinosaurs?

Jurassic Park turns 20 this year, and today, a 3D version of the film hits screens nationwide. We asked Brian Switek, a science writer specializing in evolution, paleontology, and natural history, to weigh in on the movie’s basic premise—that dinosaurs are cloned using DNA taken from mosquitoes.

When I was a little dinosaur fan, all I wanted was a pet dinosaur. An Apatosaurus would have been choice—big enough to be impressive, but not especially likely to eat me. But that’s never going to happen. As much as I hate to say that science will never solve a particular question or problem, the barriers to a real life Jurassic Park are insurmountable.

Time is the critical factor. The last of the non-avian dinosaurs—the undeniably awesome ones that haunt museum halls and our dreams—died out 66 million years ago. That’s so distant from us that we can’t even really comprehend how long that is, and we lost whatever chance we might have had at cloning dinosaurs within a relatively short time following the end-Cretaceous mass extinction.

THIS IS NOT THE DINOSAUR GOO YOU’RE LOOKING FOR…

You may have heard that paleontologist Mary Schweitzer and colleagues have extracted some soft tissue remnants from the Cretaceous dinosaurs Tyrannosaurus and the hadrosaur Brachylophosaurus. These claims have been controversial, but they cannot be discounted. Schweitzer and others have built a startling argument that in exceptional cases, fragments of original dinosaur protein may have survived to this day. But that’s not what we need to clone a dinosaur. The starting point of any dinosaur resurrection exercise is DNA. Unfortunately for paleo nerds such as myself, DNA has a relatively short half life. There’s virtually no chance of ever recovering dinosaur genetic material.

For years, researchers have known that DNA starts to break down almost immediately after an organism perishes. Even in exceptionally-preserved animals from more recent times—such as frozen woolly mammoths found in Arctic permafrost—the genetic material of the creatures has unraveled into fragments of what once was. But it was only late last year that University of Copenhagen paleontologist Morten Allentoft and coauthors figured out what the rate of DNA degradation is.

THE DISINTEGRATION OF “MR. DNA”

By looking to bones of recently-extinct avian dinosaurs—specifically, the 8000- to 600-year-old bones of giant, flightless birds called moa that once strode over New Zealand—the geneticists calculated that DNA has a half-life of 521 years. That’s longer than researchers expected, but not nearly long enough to allow us to ever obtain Tyrannosaurus or Triceratops DNA (much less far more ancient dinosaurs such as Brachiosaurus and Dilophosaurus). Even under ideal conditions wherein bones would remain dry and chilled at a temperature of 23 degrees Fahrenheit or lower, the entirety of a creature’s genome would be obliterated within 6.8 million years, or about 59 million years short of the last non-avian dinosaurs.

It’s really as simple as that. No DNA, no revived Velociraptor. (I’m not entirely sure whether that’s a good or bad thing.) And the whole “dinosaur blood from amber” would not have worked, either.

Let’s assume for a second that the fossilized tree sap and insect within were exempt from biological reality and actually contained DNA. Drilling through the amber to get to the insect’s gut contents would be an exercise in contamination—mashing genetic material from the tree, insect, and dinosaur gunk together.

But for the sake of the movies, let’s stretch our suspension of disbelief a little bit further. Let’s say that through magic or other equally impossible methodology, scientists are able to extract dinosaur DNA from ancient bone or other source. That is just the very first step in getting anywhere near recreating a Spinosaurus.

PARASAUROLOPHUS PUZZLE

Any ancient dinosaur DNA would have come in dribs and drabs, just as with Ice Age mammoths, Neanderthals, giant sloths, and sabercats that have yielded genetic tidbits. The trick is identifying those pieces and figuring out where they belonged in an animal’s complete genome. That requires a baseline acquired from a close relative—modern Asian elephants work for mammoths, and our own genome for Neanderthals. But living avian dinosaurs are so far removed from Pachycephalosaurus and kin that their utility in figuring out the arrangement of non-avian dinosaur genomes would be quite limited. And that’s to say nothing of the pseudogenes and non-functional parts of the genome. We haven’t even completely sequenced the genome of our own species—we’re still at about 99 percent of the functional part—so we’re quite far from fully reconstructing an extinct genome.

Jurassic Park recognized this difficulty. That’s why the fictional engineers of the book and film took the boneheaded move of mixing frog DNA with dinosaur genes to create complete animals. And I don’t say “boneheaded” because of the plot twist consequence of “unauthorized mating” among the dinosaurs. By the time Jurassic Park came out, paleontologists were confident that birds were a surviving lineage of dinosaurs—a fact beautifully supported by a slew of fuzzy, fluffy, feathery dinosaurs that started popping out of the fossil record in 1996. Patching Velociraptor with bird DNA would have made a lot more sense, especially given the fictional paleontologist Alan Grant’s virtual obsession with pointing out how bird-like Jurassic Park’s dinosaurs were.

A RAPTOR BY ANY OTHER NAME

So a Velociraptor or Tyrannosaurus genome wouldn’t be a feat of resurrection, but reinvention. Even if it were possible to retrieve dinosaur DNA, we’d have to reverse engineer the dinosaur genomes according to our best possible estimates of their anatomy and behavior. More hurdles abound.

Creating a complete DNA profile doesn’t get you anywhere if those genetic cues can’t be translated into a viable embryo that is going to grow to term. Understandably, Michael Crichton and the film adaptations of his work totally glossed over this point, especially since researchers can’t clone birds. It’s easy enough to say “We’ll stick an artificial nucleus inside an ostrich egg and the rest will take care of itself,” but that ignores the essentially biological interactions that actually constitute a living, growing organism. Since birds have outsourced the growth of their offspring outside the body, there may not even be a way to successfully clone a bird, and so there would be no method by which we could bring dinosaurs back even if we had all the requisite raw materials. It’d be like assembling all the materials for a cake and turning on the oven, but having no clue about the cooking chemistry of how to achieve the desired, tasty result.

There will never be a real Jurassic Park. But I’m not especially sad about that. Our favorite dinosaurs may never come back to life in a literal sense, but paleontologists are finding ways to extract ever-more details about dinosaur lives from what remains of the creatures. Science fuels our speculation, allowing dinosaurs to still live in the place where fossil facts and imagination meet. We still have our dinosaur dreams.

Brian Switek tried really hard not to be a killjoy in this post. So much for that. He enthuses about fossil finds on his National Geographic blog Laelaps, and in his books Written in Stone and My Beloved Brontosaurus, out this month. “Brontosaurus” was slain by science over a century ago, yet the great dinosaur’s ghost is still with us. In My Beloved Brontosaurus, Brian follows the legacy of the cherished sauropod to explore how science has changed dinosaurs over the past thirty years, and has transformed familiar Mesozoic species into creatures more wonderful than anything we could have imagined. He lives in Salt Lake City, Utah, to be closer to the petrified inspirations of his writing.

[Last roman]

откриха най-големите динозавърски следи в Австралия:

• Listen live
  • ABC's Emergency radio broadcast and listen to 630AM (Bowen and Townsville) 101.1 FM (Mackay), 89.9 FM (Airlie Beach)
• Watch now
  • ABC News 24's rolling coverage of Cyclone Debbie
• 

World’s biggest dinosaur footprint discovered in ‘Australia’s own Jurassic Park’

 

 

 

Dinosaur tracks in Walmadany. (Damian Kelly)

More than 100 million years ago, on a muddy stretch of land that is now Australia, nearly two-dozen species of dinosaur once roamed.

There were duck-billed ornithopods, which left long, three-toed tracks in their wake. Heavy armored dinosaurs pressed large, tulip-shaped prints into the soil. Predators scratched the ground with their talons. And the feet of gigantic, long-necked sauropods created bathtub-sized depressions in the dirt.

Asteroids struck, continents moved, sea levels rose and fell. What was once a damp, forested environment surrounded by shallow seas became the hot, rugged coastline of northwestern Australia.

But the dinosaurs' tracks remained. The footprint assemblage, which contains evidence of 21 species, is the most diverse in the world, researchers reported Friday in the Journal of Vertebrate Paleontology.

One of those tracks is the largest dinosaur print ever recorded: a 5-foot-9-inch print from a sauropod, or long-necked dinosaur. The tracks also provide the first evidence that spiky tailed stegosaurs lived in the land down under.

[This triceratops is a Smithsonian icon. Now he'll be fed to a T. rex.]

“The tracks provide a snapshot, a census if you will, of an extremely diverse dinosaur fauna,” lead author Steve Salisbury, a paleontologist at the University of Queensland, told Gizmodo. “Twenty-one different types of dinosaurs all living together at the same time in the same area. We have never seen this level of diversity before, anywhere in the world. It’s the Cretaceous equivalent of the Serengeti. And it’s written in stone.”

There are thousands of marks along the 15-mile stretch of coastline, called Walmadany by the indigenous Goolarabooloo people and labeled James Price Point on most maps. Salisbury likened the region to “Australia's own ‘Jurassic Park.’ ”

The Goolarabooloo have known about the fossil trackways for millennia. The massive markings, which are visible only at low tide, are featured in Goolarabooloo oral histories, or “song cycles,” Salisbury told the BBC.

“They relate to a creation mythology, and specifically the tracks show the journey of a creation being called Marala — the emu man. Wherever he went he left behind three-toed tracks that now we recognize as the tracks of meat-eating dinosaurs,” he said.

[Dinosaurs took months to hatch out of their eggs. That may have doomed them.]

In 2008, Walmadany was selected as the preferred site for a natural gas plant. Worried that the sacred and scientifically significant site would be lost, the Goolarabooloo reached out to paleontologists and asked them to look into the tracks.

“We needed the world to see what was at stake,” Goolarabooloo leader Phillip Roe said in a statement.

 

The area was listed as a natural heritage site in 2011, and plans for the natural gas plant fell apart two years later.

Paleontologists create a cast of the gigantic sauropod print. (University of Queensland)

Working alongside the Goolarabooloo, who are considered the region's “traditional custodians,” Salisbury and his colleagues spent 400 hours investigating the markings. Each one was measured with three-dimensional photogrammetry, a technique used to build a 3-D reconstruction of an object by taking photographs from a variety of angles. For some tracks, the scientists also made casts out of flexible silicon, which can later be used to produce museum replicas of the prints.

According to Salisbury, most other Australian dinosaur fossils come from the continent's eastern side and date back to the mid-Cretaceous, about 90 to 115 million years ago. These tracks, which are between 127 and 144 million years old, represent the only fossil evidence from the early Cretaceous and are some of the oldest dinosaur remains in Australia, he said.

https://www.washingtonpost.com/news/speaking-of-science/wp/2017/03/27/worlds-biggest-dinosaur-footprint-discovered-in-australias-own-jurassic-park/?tid=ss_fb&utm_term=.fcd408023319

[Last roman]

Едни от най-древните роднини на динозаврите е имал черти, свързвани в наши дни с крокодилите и алигаторите, сочи ново проучване. Месоядното животно, дълго 2 метра, е открито в Южна Танзания и е живяло преди около 245 милиона години по време на периода Триас, много преди най-ранните динозаври.

Мнозина палеонтолози се питат как ли са изглеждали най-ранните предшественици на динозаврите. На този въпрос още не беше отговорено, тъй като вкаменелостите от периода, в който са живели, са оскъдни. Някои предполагат, че този вид е ходил на два крака, като видът му е бил като миниатюрни динозаври. Но ново проучване, публикувано в списание Nature, показва, че тези същества са ходили на четири крака като крокодили.

^{Източник: GABRIEL LIO}

Един от авторите на проучването, проф. Пол Барет (Paul Barrett) от лондонския Музей на естествената история, коментира пред ВВС: "Това е малко животно, което нарекохме Teleocrater. Не е много голямо, вероятно би тежало колкото средно домашно куче. Визуално би изглеждало като подобрена версия на Комодския варан примесен и с нещо друго. Така че е било по-нежно животно, не силно бронирано като крокодил".

Teleocrater rhadinus се появява като вид малко след голяма група животни, известни като архозаври, разделили се на клонове. Единият е довел до динозаврите (и евентуално птиците) и другият - до днешните алигатори и крокодили.

Анатомията на това животно съчетава черти, съществували в последните общи предшественици в тези групи, като подобни на крокодилите глезенни стави, а други черти са свързвани с динозаврите. 

^{Снимка: ROGER SMITH}

Първите вкаменелости от Тeleocrater са открити през 1933 г. в Танзания и са проучвани през 50-те години в лондонския Музей по естествена история. Но при тях са липсвали ключови кости като глезените. Затова тогава учените не са могли да кажат дали са по-близки до крокодилите или до динозаврите.

Новият екземпляр е открит в Танзания през 2015 г. и успява да разреши някои отдавнашни въпроси. Неговите кости показват, че е един от най-ранните членове на семейството на архозаврите и че е ходил като крокодил.

Стърлинг Несбит (Sterling Nesbitt), един от авторите на проучването от Virginia Tech в САЩ, обяснява: "Откритието на Teleocrater променя из основи нашите представи за най-ранната история на роднините на динозаврите. Но и поражда много по-големи въпросителни, отколкото отговаря".

Затова и следващата стъпка на екипа е да се завърне в Танзания и да потърси още останки и липсващи парчета от скелета на животното. Teleocrater, заедно с други роднини на динозаврите, е живял през обширен кръг от различни региони - от Русия, през Индия, до Бразилия. 

http://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_78337.html?preview=ok

[vorfax]

Защо са го снимали с бозайник, те не възникват ли по-късно, при това със скромни размери. Би трябвало да е тревопасен или да яде други динозаври.

[Last roman]

това може и да е терапсидно влечуго, предшественик на бозайника. Иначе първите бозайници са си засвидетелствани през Триас, така че картинката е напълно релевантна. А хищните архозаври яли каквото им падне.

[Warlord]

Интересно, за първи път виждам нещо като протодинозавър.Няма ли някаква по-точна класификация вече - терапсид, синапсид?

[Last roman]

те ти още един прото:

Непознато древно влечуго е обитавало Пиринеите преди 250 милиона години

Източник: INSTITUT CATALÀ DE PALEONTOLOGIA

Фосилизирани отпечатъци от стъпалата на мистериозно влечуго, живяло преди около 250 милиона години, бяха открити в каталунската част на Пиринеите. Според учените от Universitat Autònoma de Barcelona, Испания, новият вид е член на група, от която са се появили крокодилите и динозаврите.

Откритието, публикувано в списание Plos one, може да хвърли светлина по какъв начин тази група животни са еволюирали и са се разпространили.

Влечугото е живяло по времето когато Земята се е възстановявала от масовото измиране на повечето животни по сушата и в океаните - тогава изчезват около 90% от видовете. По онова време Земята е изглеждала по съвсем различен начин, континентите са били един суперконтинент - Пангея.

Учените, начело с Еудалд Мужал (Eudald Mujal), са изследвали фосилизирани отпечатъци от стъпала на около 247-248 милиона години. Те откриват, че повечето следи са направени от предшественици на крокодилите и динозаврите - групата Archosauromorpha. Повечето следи са малки - около половин метър в дължина, въпреки че е имало и по-дълги - от над три метра.  Сред тях са открити и нови отпечатъци, за които се смята, че са на нов вид влечуго - Prorotodactylus mesaxonichnus.

^{Снимка: Eudald Mujal}

Собствениците на отпечатъците могат да принадлежат към Euparkeria capensis, група динозаври от същия период в Полша, Русия, Китай и Южна Африка.

Изследователят Жосеп Фортуни от Института по палеонтология в Каталуния "Микел Крусафонт" смята, че отпечатъците са на животни с размери около половин метър, които са използвали четири крайници за ходене и често са оставяли следи от опашките си. "Някои отпечатъци показват вероятността от движение на два крака в определени моменти с цел по-бързо придвижване", коментира Фортуни пред ВВС News.

Изследователите смятат, че този вид влечуги са доминирали по протежението на реките в древните Пиринеи. Групата вероятно е ключ към възстановяването на екосистемите след масовото измиране, като се е разпространила из целия суперконтинент. 

"Тези следи представляват първото доказателство за възстановяване на гръбначните от масовото измиране през Перм-Триас", коментира Еудалд Мужал. Проучването продължава за намиране още фосилизирани доказателства като кости от животните, оставили тези следи.

http://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_79190.html?preview=ok

[Last roman]

Канадски миньори откриха най-добре запазеният динозавърски фосил:, принадлежал на нодозавър:

http://www.nationalgeographic.com/magazine/2017/06/dinosaur-nodosaur-fossil-discovery/?utm_source=Facebook&utm_medium=Social&utm_content=link_fb20170512ngm-nodosaur&utm_campaign=Content&sf78249449=1

 

[Last roman]

напук на всички съвременни модни тенденции да се изобразята тиранозавърът с пера, истината разбира се е друга;

 

Amanda Kelley

World’s only fossils of T. rex skin suggest it was covered in scales—not feathers

By Carolyn GramlingJun. 6, 2017 , 7:15 PM

Was Tyrannosaurus rex—the giant king of the tyrannosaurs—actually sporting bright plumage? Mounting fossil evidence of feathers and protofeathers on several T. rex cousins has intensified the debate. But without direct proof that T. rex had feathers, some scientists decided to hunt for clues in the next-best place: fossilized skin. They examined the world’s only known fossils of T. rex skin—from the neck, pelvis, and tail of a long-dead dino named Wyrex, stored since 2006 at the Houston Museum of Natural Science in Texas (above). They found no sign of feathers; just smooth, scaly skin. They also analyzed skin impressions from large tyrannosaurs that lived around the same time, such as Albertosaurus and Gorgosaurus. Like Wyrex, those dinosaurs were covered in scales, they report today in Biology Letters. So if these large tyrannosaurs had any feathers at all, says the team, their fluff would have been limited to their backs—the only body part for which they were lacking fossil impressions.Because their earlier cousins did have feathers, it’s likely that the large tyrannosaurs lost them somewhere along the way, the team suggests. It’s possible that the giants didn’t need feathery thermal insulation, as their bodies were better able to retain heat.

http://www.sciencemag.org/news/2017/06/world-s-only-fossils-t-rex-skin-suggest-it-was-covered-scales-not-feathers

[vorfax]

Че кой е посегнал на T. rex да го рисува като кокошка? Той си е епилиран, така де люспест

[Thorn]

[Warlord]

Теорията за Т-рексовете не беше ли, че са се излюпвали с пера, които с растежа са падали? На толкова едри животни просто вече не им трябват.

[Р. Теодосиев]

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Dreven-letiasht-hishtnik-s-razmerite-na-samolet-e-otkrit-v-pustiniata_97143.html

Древен летящ хищник с размерите на самолет е открит в пустинята Гоби

Останките на гигантски птерозавър са открити в пустинята Гоби. Подобното на голям дракон същество е живяло и умряло преди 70 милиона години и най-вероятно е имало размах на крилете около 10 - 12 метра, пишат изследователи в Journal of Vertebrate Paleontology.

За да придобиете представа, този размах на крилете е по-голям от височината на триетажна сграда.

Съществото е от семейството Azhdarchidae, група птерозаври, които са съществували в края на периода Креда. Птерозаврите (сред тях е птеродактилът) често погрешно са смятани за динозаври. За разлика от птиците, които са вид динозаври, птерозаврите всъщност са летящи влечуги, уточнява Роузи МакКол (Rosie McCall) от IFLScience.

Въпросният екземпляр е открит във вътрешността на днешна Монголия. Въпреки че е имал криле, той е можел да ходи на четири крака и може би са преследвали плячката си, най-вероятно малките на динозаврите, на земята.

^{Монголия - съкровищница на фосили. The Scientist Magazine}

Палеонтолозите откриват пет фрагмента от кости на врата на животното, през 2006 г. в регион, наречен Гурилин Цав в западно Гоби. Районът е добре известен като съкровищница на фосили, но вкаменелости на птерозаври са рядка находка. Кости на гигантския вид птерозаври преди това са откривани в Европа и Северна Америка. Новата находка доказва, че те са обитавали и територията на днешна Азия.

Изследователите са на мнение, че новата находка е на един от най-големите известни птерозаври, някога съществували, съперник по размер на сродния му Quetzalcoatlus(намерен в Тексас) и Hatzegopteryx (намерен в Румъния). Тези животни също са имали размах на крилете около 10 - 12 метра. Високи са били толкова, колкото са жирафите - около 5,5 метра.

Учените все още не са дали име на новия вид, дори още не са решили, че това е нов вид, тъй като останките са непълни. Находката обаче показва за първи път, че и в небето на Азия също някога са се реели гигантски птерозаври.

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Dreven-letiasht-hishtnik-s-razmerite-na-samolet-e-otkrit-v-pustiniata_97143.html

[Last roman]

Нова находка показва, че птерозаврите били пернати:

http://www.eartharchives.org/articles/exquisitely-preserved-fossils-prove-pterosaurs-grew-bird-like-feathers/

[Р. Теодосиев]

Открити са следи от огромен динозавър раптор в Китай

Изображение: Yingliang

Учени откриха следи от 5-метров раптор, което оспорва досегашните представи за размерите на този вид.

Следите са открити в провинция Фудзиен в югоизточен Китай от международен екип от изследователи, като палеонтологът д-р Антъни Ромилио от Лабораторията за динозаври към Университета на Куинсланд предоставя подробен анализ.

„Когато хората се сетят за раптори, най-вероятно си представят тези от филмите за Джурасик Парк – мускулести агресивни хищници с размерите на човек“, казва д-р Ромилио.

„Но тези следи са оставени от много по-стройна и по-интелигентна група от семейството на Велоцирапторите, известни като Троодонтиди, появили се в края на Юрския период преди около 95 милиона години.

„Този раптор е бил дълъг около 5 метра с 1,8 метра дълги крака, което далеч надхвърля размера на рапторите, изобразени в Джурасик Парк.

Представете си нещо подобно да се препуска към вас с пълна скорост!“

Следите са открити през 2020 г. от изследователски екип, ръководен от доцент Лида Син от Китайския университет по геология.

Разкрити са следи от различни динозаври, включително двупръстите следи, характерни за раптори. Д-р Ромилио казва, че следите са били сравнени с други известни двупръсти динозавърски следи от цяла Азия, Северна и Южна Америка и Европа.

„Открихме, че този тип следи е с отчетлива форма, което го прави доста уникален“, казва той.

„Концепцията за големи Троодонтиди едва наскоро се появи в палеонтологичната общност.

Цялата статия: https://www.chitatel.net/otkriti-sa-sledi-ot-ogromen-raptor/