Образователният министър застана против отпадането на пълния член от българския език

[КГ125]

"Правилото е измислено" по никой начин не противоречи на "пълният член си е съществувал в българския език". Имало е пълен член, нямало е правило.

Както подразбирам, даже не четеш преди да почнеш да пишеш.

А ето това съвсем не бива.

Едно по едно - имало е пълен член, нямало е правило. А в кой долитературен, ако мога така да се изразя, език, е имало правила? Ми той се състои от няколко диалекта, свързани помежду си със съответни еднаквости, ако мога така грубо и непрофесионално да се изразя.

Правилата идват с литературния език, а тук вече вж. съображението на Thyrogliphos, за да не го повтарям. Както и това:

"Всеки език с течение на времето се опростява до максимално възможния вариант. Ето един пример: какво - к'во, защо - 'що. Можем да добавим и мнамаляването на падежите. В старобългарския има 7 падежа (именителен, родителен, дателен, винителен, звателен, творителен, местен), сега са по-малко. По-скоро има остатъци от падежната система, които вероятно в едно далечно бъдеще също ще изчезнат. Опростяването на езика е възможно - до някакви определени граници. Махането на пълния член обаче прескача тези граници; той трябва да остане. Той е част от богатството на нашия език. Богатият език ти дава пълна свобода на изразяване (особено - при писмената реч), ако ще и да е нещо "толкова дребно" като членуването с кратък или пълен член на съществителните имена от мъжки род. "

Редактирано Април 14, 2012 от КГ125

[КГ125]

(напр. - във френския, в немския в английския или в руския). Човек трябва да си представя, мислено да "вижда" думите, когато ги изговаря и особено - когато ги пише.

Не съм привърженик на усложняването, но колко ли помага то на развитието на интелекта! Например йероглифите в Източна Азия какъв ли принос имат в цялостното високо ниво на интелигентност на японци и китайци...

[ISTORIK]

През 2006 г. един японски столетник бе създал речник с канджи. Така се наричат на японски китайските йероглифи, които в японския език имат различно звучене, напр. - Шаолин става Шоринджи, понеже в китайкия липсва звукът Р, а пък в японския липсва звукът Л. Речникът на дядката съдържа невъобразимото за нас количество от 59 000 йероглифа. Момент, обясниха ми, че около 1000 йероглифа му се губели, понеже вече бил на твърде напреднала възраст - факт, който си казва думата.

От друга страна, в едно изречение на японски език можете да срещнете канджи (йероглифите - те описват понятия), хирагана (сричкова азбука, дублираща фонетично йероглифите), катакана (сричкова азбука, използвана за написването на чуждиците - кафе/коохи, кока-кола/кока-кора, Спартак/Супарутакусу, есперанто/есуперанто, Люксембург/Рюкусанбууру...), а също така - и латиницата. Смятам, че не биха се затруднили, ако въведат и кирилицата.

Редактирано Април 14, 2012 от ISTORIK

[Tyroglyphos]

Несъмнено прелестна идея - 177 години тъпо и упорито да се настоява българите да научат ненужното правило, те да не го научават и в резултат вие неуморно да беснеете колко са слабограмотни.

Доколкото виждам, в тази тема беснеят само отрицателите на граматическите правила.

Граматиката на книжовния език е набор от правила. И няма хора, които да не знаят само правилото за пълен и кратък член, а във всичко останало правописът им да е идеален.

[ISTORIK]

Да. Получава се ефект, сравним с този - любители да играят по двойки шахматна партия срещу шахматен гросмайстор или - срещу световен шампион по шахмат. Кой ли ще победи?

Сещам се за партията на Пол Морфи срещу херцог Карл Брауншвайгски и граф Изуар, изиграна през 1858 г.:

1. e2-e4 e7-e5 2. Kg1-f3 d7-d6 3. d2-d4 Oc8-g4... Този ход отговаря на състоянието на тогавашната теория на дебюта, но Морфи показва безспорно слабостта му.

4. d4:e5 Og4:f3 5. Дd1:f3 d6:e5 6.Of1-c4... Белите вече имат превес в развитието и започват атака - фиксират полето f7.

6 ...Kg8-f6 7. Дf3-b3... Отново се фиксира полето f7, като се атакува и друга слаба точка - полето b7. След ранното развитие на офицера от c8 това поле остава беззащитно.

7. ...Дd8-e7 Черните са принудени да се защитават в разрез с правилата за ефективно развитие, блокирайки офицера на f8. Както ще видим впоследствие, невъзможността да се рокира е голям недостатък в позицията на черните.

8. Kb1-c3 ... Сега черните не разполагат с хода Де7-b4+ и евентуална размяна на дамите, затова заплахата Дb3:b7 става по-актуална.

8. ... c7-c6 Принудителен ход, черните защитават пешката на b7.

9. Oc1-g5 ... Свръзка на коня на f6. Белите са завършили напълно развитието си, фигурите им стоят добре, докато черните са затруднени пространствено и в развитието, фигурите им са заети главно да охраняват царя, който не може да рокира

9. ... b7-b5? Черните позволяват жертва, която отваря дамския фланг и центъра за фигурите на белите.

10. Kc3:b5 c6:b5 11. Oc4:b5+ Kb8-d7 Сега белите правят свръзка на черния кон и по дамския фланг.

12. 0-0-0 Ta8-d8 Всички фигури на белите са включени с темп в атаката, докато черните са блокирани около царя и са крайно нефункционални. Следва решителната развръзка!

13. Td1:d7 Td8:d7 14. Th1-d1 Де7-e6 Нов опит за сваляне на напрежението чрез размяна на дамите, но вече е твърде късно, матът е неизбежен.

15. Ob5:d7+ Kf6:d7 Следва ефектна жертва на дамата.

16. Дb3-b8+ Kd7:b8 17. Td1-d8x Мат.

Редактирано Април 14, 2012 от ISTORIK

[Кухулин]

Това правило датира от 1835 г. -споменава се в българската граматиката на Неофит Рилски.

Членът при имената от мъжки род единствено число се пише -о в именителен падеж, -а в родителен падеж и -атъ във винителен падеж.

Колега, не ти ли прави впечатление, че това е друго правило?

[ISTORIK]

Същност на правописната норма

• Когато подлогът в изречението е от мъжки род единствено число и завършва на съгласна буква, той се членува с пълен определителен член –ЪТ или –ЯТ:

Магазинът

е в ревизия.

Автомобилът

потегли рязко.

Върхът

се вижда отдалече.

Вятърът

счупи клона.

Забележка: В тази публикация с подчертаване е показано мястото на подлога в изречението.

• Ако към подлога има прилагателно, пълният член се прехвърля от подлога към това прилагателно:

Денонощният магазин

е в ревизия.

Червеният автомобил

потегли рязко.

Заснеженият връх

се вижда отдалече.

Силният вятър

счупи клона на дървото.

• Пълен член се употребява тогава, когато подлогът изразява идентифициран, конкретен обект (предмет, лице, животно, растение, явление), за него вече е ставало дума или пък е ясен от контекста, т.е - когато е определен. А ако този обект не е определен, а е някой, неопределено кой точно измежду други като него, подлогът не се членува:

Черен облак

затули Слънцето

(облак, който е черен, но точно кой облак не е ясно, пък и не е важно).

Отдалече се вижда

заснежен връх

(важно е, че се вижда именно връх, който е заснежен, а не - нещо друго; точно за този връх досега нищо не е споменавано).

Силен вятър

счупи клона

, също:

Клона счупи

силен вятър

(очевидно вече е ясно за кой клон става дума, той вече е определен, но за вятър едва сега се споменава; във второто изречение обратният словоред акцентира върху неопределения досега извършител - това е някакъв силен вятър, а не - някой пакостник).

• Пълен член може да има само подлог. Ако съществителното е друга част на изречението, членуването му с -ЪТ/-ЯТ е груба правописна грешка:

Ти

си добре дошъл в домът ми.

Подлог е "ти" (кой?), затова "дом" (къде?) не може да има пълен член, правилно е

Ти си добре дошъл в дома ми.

Романа

"Под игото" е написан от писателят Иван Вазов.

Две правописни грешки: "роман" е подлог (кой?) и е определен, затова трябва да има пълен член, "писател" не е подлог (от кого?) и не може да се членува с пълен член; правилно е

Романът "Под игото" е написан от писателя Иван Вазов.

В българския книжовен език е допустимо в устната реч вместо пълен определителен член -ЪТ/-ЯТ да се изговаря непълен -А/-Я. Не е грешка да произнесем

Магазина

е затворен.

В

ълка

изяде козела.(Кой - кого?)

Но ако напишем изреченията в този вид, това вече ще бъде правописна грешка, защото подлозите и в двата примера трябва да бъдат членувани с пълен член – магазинът, вълкът. Въпреки че не е грешно, произнасянето на пълен член -ЪТ/-ЯТ при говор обикновено звучи претенциозно, изкуствено.

Дискусията "за" и "против"

От много години научните среди водят полемика дали да не отпадне изискването за пълен член -ЪТ/-ЯТ.Всяка от двете страни има основателни аргументи.Основните доводи за отпадане на тази правописна норма са два:

1. При съществителните от женски и среден род пълният определителен член съвпада с непълния. Същото е положението и, когато съществителното е в множествено число, независимо от кой род е – мъжки, женски или среден. Езикът ще се опрости, ако се премахне различието в членуването и вместо пълен член -ЪТ/-ЯТ за мъжки род единствено число се употребява непълен -А/-Я.

2. В говоримия книжовен език правописната норма за -ЪТ/-ЯТ не е задължителна и в говорната практика тя практически не се спазва. За да се определи кога трябва да се употреби пълен член -ЪТ/-ЯТ при писане, е нужно замисляне върху граматическата структура на изгражданото изречение. Това създава затруднения и затова нормата масово се пренебрегва в писмената практика. Следователно тази норма трябва да отпадне.

Съображенията за запазване на съществуващото правило са много. Едни от най-съществените от тях са насочени в подкрепа на тезата, че премахването на нормата ще доведе до обедняване на езика. С отпадането на падежните форми в българския език точно пълният член дава възможност да се определи на кой обект е приписано действието, изразено чрез сказуемото. Ако изречението е построено с обратен словоред и подлогът е членуван с непълен член, може да възникне неяснота кой е подлогът, или образно казано – "кой - кого?". Ето пример. Изговаряме

Инструмента прави майстора.

Ако действието "правя" се приписва на "инструмент", е ясно: ако имаш подходящи инструменти, може да станеш майстор. И обратно – нямаш ли инструменти, не можеш да си майстор. При изговаряне на изречението акцентът пада върху съществителното "инструмент" и това подсказва, че действието "правя" е приписано точно на него, а не на съществителното "майстор". В този вид изречението е с прав словоред – подлогът е преди сказуемото.

Обаче ако произнесем същото изречение с акцент върху думата "майстора", смисълът коренно се променя. Изречението вече съобщава, че инструмента, за който вече е споменавано, го изработва не друг, а точно този майстор, за когото също вече е ставало дума. Изречението е с обратен словоред и подлог в него е съществителното "майстор", на него се приписва "правенето".При говор няма неяснота – интонацията подсказва смисъла, който вложен. Но ако е написано без пълен член на подлога, става неясно кой кого прави. Тази неяснота изчезва, ако напишем

Инструментът

прави майстора

(за първия случай);

Инструмента прави

майсторът

(за втория случай).

Този пример показва, че ако правописната норма за пълния член отпадне, при писане вероятно ще бъде избягвана употребата на обратен словоред. А това е крачка към обедняване на използваните езикови средства.

Ето още един пример, в него дори интонацията не помага уверено да се определи кой кого е разпознал:

Убиеца разпозна по-възрастния свидетел.

Ако искаме да кажем, че въпросният убиец е разпознат от по-възрастния свидетел (а не от по-младия), трябва да напишем Убиеца разпозна по-възрастният свидетел. Но ако желанието ни е да съобщим, че въпросният убиец е разпознал еди-кой си свидетел на убийството (а това му дава възможност да го премахне), тогава трябва да напишем Убиецът разпозна по-възрастния свидетел.

В тази публикация няма да се задълбочаваме в спора "за или против" и да вземаме страна. В момента дискусионната правописна норма съществува и ако искаме да имаме добър правопис, просто трябва да се съобразяваме с нея. Целта на публикацията е да насочи вниманието към проблема и да посочи лесен начин за неговото практическо разрешаване.

Проблемът

Много често можем да прочетем съобщителни и въпросителни изречения, в които, вместо с пълен определителен член -ЪТ/-ЯТ, подлогът е членуван с непълен член -А/-Я, като например:

Магазина е затворен. (вместо правилното Магазинът е затворен.), Магазина се премести на съседната улица. (вм. правилното Магазинът се премести на съседната улица.), Ресторанта е в ремонт. (вм. правилното Ресторантът е в ремонт.), Хотела се намира на втория етаж. (вм. правилното Хотелът се намира на втория етаж.), Парцела се продава. (вм. правилното Парцелът се продава.), Обекта е под постоянно видеонаблюдение. (вм. правилното Обектът е под постоянно видео наблюдение.), Филма бе гледан с голям интерес. (вм. правилното Филмът бе гледан с голям интерес.), Охраняем ли е плажа? (вм. правилното Охраняем ли е плажът?), Отворен ли е музея за посетители днес? (вм. правилното Отворен ли е музеят за посетители днес?), Хотела разполага ли с апартаменти? (вм. правилното Хотелът разполага ли с апартаменти?).

Основните причини за този тип масова правописна грешка са две.

Едната причина е омаловажаване на значимостта на правописната норма, повърхностно приемане, че щом при говор се изразяваме ясно, значи може да пишем така, както говорим. А това съвсем не е така!!!

Втората причина е трудното разпознаване на подлога. В съзнанието на много хора се е загнездило правилото "подлогът извършва действието", недалновидно поднесено някога от някой учител. Това е вярно, но далеч не - и във всички случаи. При възвратна глаголна форма извършителят на действието и подлогът обикновено не съвпадат, например: Припевът се пее от целия хор. Пеенето се извършва от целия хор, но при възвратната форма пеенето е приписано на припева. Подлогът тук е съществителното "припев", а не - "хор" и затова правилно е "припев" да се изпише с пълен член.

Решението

На тези, които считат, че е нормално да се пише така, както се говори, може тази публикация да им се види безсмислен брътвеж. Към тях може само да се отправи гореща препоръка да започнат да отделят време, за да четат художествена литература - романи, разкази, фейлетони, каквато и да е проза.

А за тези, които биха искали да пишат правилно, но се затрудняват как да определят подлога в изречението, за да го членуват с –ЪТ или с –ЯТ, ето решението:

Да се определи кое е сказуемото не е трудно, то изразява действието. И понеже сказуемото задължително се съгласува с подлога по число, определянето на подлога става лесно. Променяме сказуемото в множествено число. Тази промяна веднага повлича необходимост някое съществително да се промени от единствено в множествено число. Именно то е подлог.

Ето примери:

Магазина е затворен. Така го изговаряме, а как да го напишем правилно? Сказуемото е "е". Променяме го на "са" и веднага е усещаме, че трябва да кажем "магазините". Значи подлог в първоначалното изречение е "магазин" и правилното изписване е Магазинът е затворен.

Заснежения връх се вижда отдалече. Изразяваме множествено число – "се виждат". Тази промяна вече изисква не само един връх, те трябва да станат няколко или много – "заснежените върхове". Подлог е съществителното "връх", но понеже към него има прилагателно, пълният член се записва към него – Заснеженият връх се вижда отдалече.

Вълка изяде козела Промяната "изядоха" изисква още една промяна – "вълците", следователно подлог е "вълк" и правилното изписване е Вълкът изяде козела.

Козела изяде вълка. И тук множественото число на сказуемото "изядоха" води до необходимост вместо "вълк" да кажем "вълците", т.е. първоначалното изречение е Козела изяде вълкът.

Убиеца разпозна по-възрастния свидетел. Тук вече нещата са доста по-сложни. "Разпознаха" внася несъгласуваност, която може да се отстрани по два начина – като кажем в прав словоред Убийците разпознаха по-възрастния свидетел или като използваме обратен словоред: Убиеца разпознаха по-възрастните свидетели. Това са две различни изречения, те съобщават различни неща и затова в първото от тези две изречения подлог е "убийците", а във второто – "по-възрастните свидетели". В зависимост от това, какво съдържание искаме да вложим в първоначалното изречение, то трябва да бъде записано или като Убиецът разпозна по-възрастния свидетел, или като Убиеца разпозна по-възрастният свидетел. (или така - Убиецът бе разпознат от по-възрастния свидетел.)

http://ezikova-kultura.tutmanik.com/

Редактирано Април 14, 2012 от ISTORIK

[DendroaspisP]

... Още веднъж: българите много добре знаят родния си език, в който това правило го няма.

Не те знам къде живееш и пребиваваш, за да правиш такива бомбастични и неверни изводи, но ако е истина, то аз съм розово фламинго с дантелена рокличка.

[ISTORIK]

Това правило не е реално граматическо правило.

Това правило е неудобно на всички, чийто роден език е българският.

Правилото за пълния член ни задължава да правим (ненужен) синтактичен разбор на всяко изречение.

Кой сега твори митологеми?!

Най-често не се налага да се прави синтактичен разбор на ВСЯКО изречение. Възможно е да се наложи само при наличие на някое по-витиевато изречение.

Най-често не се и замисляме. То и не е необходимо в простите изречения. Ясно е, че козелът не може да изяде вълка, нито пък бобът може да изяде коня.

Не е необходимо да си завършил българска филология, за да познаваш българската граматика. Достатъчно е да си слушал в час по български език и да си чел повечко книги през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век, когато бяха грамотно написани. Днес в книгите, във вестниците, в списанията и в интернет масово може да се натъкнеш на най-разнообразни езикови грешки. Ако се наемеш да ги събираш, можеш да напишеш книга. Тъжно е, наистина. Днес, ако намериш безгрешно написана книга, това е събитие, достойно за възхвала.

[ISTORIK]

Поговорих по скайпа с няколко приятели и - само между другото - ги попитах какво мислят по темата за премахване на правила от граматиката на българския език и по-конкретно - за махането на пълния член. Техните коментари се свеждат до, цитирам:

- "Самата тема е малоумна."

- "Ама, разбира се, че пълниЯТ член трябва да бъде запазен, бидейки част от езиковото богатство на СБКнЕ."

- "На неграмотни, на малоумни, на илитерати изобщо не бива да се дава думата."

- "Абе, защо направо не им заключиш темата?! Нали си модератор там..."

- "Скрийте им идиотските мнения, колкото и грамотно да са написани, и оставете само мненията с правилата и методите на тяхното прилагане!"

- "Грухтящите и мучащите да се завърнат на село и да си останат там!"

- Неграмотниците да се завърнат в първи клас, за да си доучат!"

- "Българската граматика е страхотен начин да се разграничават глупаците от хората, които искат и могат да се научат да пишат. Тези, които не владеят родния си език и родната си история, да бъдат принудително изселени в БЮР Македония - като наказание за техния национален нихилизъм!"

Редактирано Април 15, 2012 от ISTORIK

[КГ125]

Е, крайни са хората. Във възраженията срещу това правило (не знам дали и срещу останалите правила има такива възражения>>?? ) има следното рационално зърно - антиформалистичното мислене.

Много се среща то и често прави големи бели, сега например в един исторически текст може да се прости на кандидата за еди си какво 1-2 такива грешки. Това да. И аз често я правя тая грешка и често слагам запеайка пред И, какво да правя, така ми звучи.. Излишно заяждане и формализъм не бива да има, така, както в която и да било област. А не както в един ВУЗ при 15 стр. тема за Стамболов да пишат на човека 2, защото накрая от бързане написал Стамболийски. Така БГ загуби много читав историк, например...

Но да се махат правилото не бива, защото вредите ще са повече от ползите.

[КГ125]

При всичките тия задължителни примери покрай безкрайната дискусия редовно се забравя една важна възможност на нашия език - удвояването на допълнението. А то помага много без никакви пълни членове:

Вълка изяде козела.

Козела го изяде вълка.

Убиеца разпозна по-възрастния свидетел. = разпознаващ убиец, разпознаван свидетел;

Убиеца го разпозна по-възрастния свидетел. = разпознаващ свидетел, разпознаван убиец.

Ама то така се усложнява повече езика?? С пълния член всяка неяснота изчезва на мига. После какво има като ни кара да правим синтактичен анализ - да, кара ни, но той е свръхелементарен - точно колкото да ни подържа мисленето живо

[Кухулин]

"Козелът изяде вълка" - ясно.

"Козела изяде вълка" - неясно.

"Козата изяде вълка" - неясно?

"Козлето изяде вълка" - неясно?

[Gravity]

Така съм чувал, Gravity, за селата около Ловеч. Не е ли вярно?

Сега като се замисля, май си прав.

[Alexander_Nevski]

опитайте се да обясните на някой непредубеден чужденец интелектуалец-полиглот какъв е смисълът от изписването на пълен член и то само в мъжки род и чуйте какво ще ви каже ...

мисля, че няма нужда да се коментира повече ...

[КГ125]

опитайте се да обясните на някой непредубеден чужденец интелектуалец-полиглот какъв е смисълът от изписването на пълен член и то само в мъжки род и чуйте какво ще ви каже ...

мисля, че няма нужда да се коментира повече ...

Ми какъвто е смисълът да се пише foreign intellectual пък да се казва "форин интелекчуъл"

[КГ125]

1. Пак не направи свръхелементарния синтактичен анализ.

2. Ти твърдиш, че езикът постоянно се опростява. Аз никога не съм казвал такова нещо.

3. Ако реално съществуваше правилото за пълния член, то може би щеше да премахне всяка неяснота в тези случаи, но в нашия език вместо него си се ползва удвоеното допълнение.

Ами след като го е записал, преди да го въведе, Неофит Рилски, значи съществувало е ...

[КГ125]

То като се замисли човек - това да ни е проблема :) Българският е опростен достатъчно, в Европа освен испанския и италианския не знам дали има толкова изчистен откъм излишни правила език. Едно имаме, да си го пазим пък :)

Съвсем без правила ще останем.

[КГ125]

Няма език без правопис... Нали ако правилото отпадне, а аз взема, та го спазя, ще съм нарушител Значи пак имаме правила.

Не го предлага Н.Рилски като свое изобретение, защото:

- така пише в увода си, следователно към момента на писането така се говори в БГ;

- наистина така се говори и днес в диалектите в доста области на страната - Македония (само че там вместо - ът има - от; Ловеч, Котел и пр.) Виждаш, че той тръгва от три съществуващи в българския правила, като иска с тях да обедини всички области.

(То и да го беше измисли изцяло, нещата пак не се променят, след 177 години).

За испанския и италианския - имах предвид, че при тях почти се пише, каквото се говори, доклкото знам; и пак са по-сложни от българския, който следователно е достатъчно прост.

"Това да ни е проблема" ли имаш предвид? Дали в този случай трябва да е проблемът? "Проблемът е, че.." - тука е ясно.

"Това да ни е проблемЪт или проблемА"? - не знам, не съм достатъчно грамотен

[Alexander_Nevski]

Ми какъвто е смисълът да се пише foreign intellectual пък да се казва "форин интелекчуъл"

има смисъл драги, защото и двете думи са чуждици в английския и се изписват така от немай си кога ...

за разлика от пълния член, който си е чисто БГ измислица и го няма в езика съвсем до скоро ...

извинявай ама е пълна глупост това дето си го написал ...

правилото в сегашния му вид е въведено от комунистите, а ти го сравняваш с думи заимствани от латинския и френския - едната преди 10 века, а другата още по-отдавна ...

Редактирано Април 15, 2012 от Alexander_Nevski

[КГ125]

Аз съм за дублетност.

Може. Но при филологически текстове трябва да се отчита като грешка.

Викаш, така се говори и днес в Македония, Ловеч, Котел: -о в именителен падеж; -а в родителен падеж; -ат/-ът/-от във винителен и в дателен падеж? Наистина ли?

Викам (и човекът по-горе потвърди), че диалектно в някои ловешки села, поне по-старите хора, а по-рано и в Котел, се е говорело така:

"ЛокомотивЪТ ще играе в Ловеч"; "Цела нощ не съм излязла от килерЪТ". Ти му определяй падежите, достатъчно е, че е диалектен факт - това като реплика на тезата горе, че бил изкуствено измислен пълният член. Оказа се, че правилото било изкуствено измислено, но после се оказа, че и това не е така.

Нямам търпение час по-скоро да узная по каква формула изчисляваш сложността на езиците.

И все пак, има ли някаква надежда да започнеш да използваш думата „език” в смисъл на „език”, а не на „правопис”?

"Изчислявам" я по това дали има или няма спелинг, в този аспект. Има, има надежда Потърпи

Ами ти сам си си отговорил, толкова е просто:

Именно, просто е, а ти искаш да го махаш. Като махнеш простите неща, какво ще остане?

[КГ125]

има смисъл драги, защото и двете думи са чуждици в английския и се изписват така от немай си кога ...

за разлика от пълния член, който си е чисто БГ измислица и го няма в езика съвсем до скоро ...

извинявай ама е пълна глупост това дето си го написал ...

правилото в сегашния му вид е въведено от комунистите, а ти го сравняваш с думи заимствани от латинския и френския - едната преди 10 века, а другата още по-отдавна ...

Не са комунистите.

Ми те от 10 века не променят неща, които са толкова безсмислени на пръв поглед и по вашата логика трябва да се опростят, а ти искаш ся нашето дето е записано преди 177 г. да го променяш???

Първият езиков нацист ще да е Вилхелм Завоевателя, ша знайш Първом там ги реформирайте, пък тогаз при нас.

Редактирано Април 15, 2012 от КГ125

[ISTORIK]

А приложиха ли някаква аргументация или си спестиха подобно издребняване? Примерно, може да не се е наложило, ако работят на импулсния телефон към Института по български език и им е важно за бюджета да раздават по цял ден съвети на гражданството къде да постави пълен член...

Ама от друга страна, не е като да не съм проследявал хиляда дискусии по темата, където невинните жертви на образователната ни система категорично подчертават как без пълния член животът за тях няма смисъл, а впоследствие се оказва, че смятат за едно и също пълен-кратък, определителен-неопределителен член и членуваност-нечленуваност.

И коректно ли е уж да ме цитираш, а да ми преправяш мненията?

Не, не приложиха аргументация. Не сметнаха за нужно. А сега добавих и още едно мнение, от тази сутрин.

И, да, всичките коментари принадлежат на филолози, а последният коментиращ е и историк. И, не, не работят в ИБЕ към БАН.

А ти, щом си толкова наясно с членуването, защо мрънкаш против него?

В цитата запазих само три изречения. Останалите не съм ги коментирал, затова и не ги включих.

[Alexander_Nevski]

Не са комунистите.

а кой бре КГ?

кога преди 1945г. е имало унифицирано и дълготрайно правило за употреба на пълен член?

[КГ125]

а кой бре КГ?

кога преди 1945г. е имало унифицирано и дълготрайно правило за употреба на пълен член?

С какъв акт е утвърден пълният член? Вж. по-горе текстът на Неофит Рилски. И как ще е от комунистите, когато те тръгват да го махат, а проф. Балан прави демонстрация за запазването му?! Демонстрация в онези времена..

Редактирано Април 15, 2012 от КГ125