Образователният министър застана против отпадането на пълния член от българския език

[КГ125]

Моята позиция се аргументира така:

Правилото за пълния член е против природата на българския език (и винаги е било). Поддържането му нанася само вреда.

Ползите са повече от вредите.

Изглежда изреченията ми са твърде сложни. Ще пробвам с по-прости. И ще пиша бавно.

1. Правилото за пълния член гласи:

-ът в именителен падеж; -а в косвен падеж;

2. Диалектен факт е:

-ът в именителен падеж (ЛокомотивЪТ); -ът в косвен падеж (от килерЪТ)

Следователно във въпросния диалект не е в сила правилото за пълния член.

Изкуствено измислено е правилото за пълния член "-ът в именителен падеж; -а в косвен падеж".

Изкуствено измислен не е пълният член.

ОК, достатъчно е, че е съществувал в диалектите. Сега вече, в литературния език, е правило.

Иронизирах как хем разправяш колко било лесно, хем постоянно не успяваш да го приложиш.

:) Разбрах. Но това, че някой прави пропуски не е никакъв аргумент срещу съответното правило. Това е дискусия, понякога граматиката отстъпва. Ако кандидатствам някаква филология и го наруша, ще си нося последствията.

[ISTORIK]

Ето и мнението на проф. Владко Мурдаров... (Подкрепям неговото мнение, а не - мненията на Куцаров и Пашов.)

И така:

"Когато през 1945 г. Министерският съвет приема наредбата-закон за тъй наречения отечественофронтовски правопис, според която трябва да отпадне правилото за употребата на пълния и непълния член при имената от мъжки род, акад. Александър Теодоров-Балан обикаля до последния момент от човек на човек министрите и успява да ги убеди да го запазят. Заради това, ако днес в обществото ни наистина се наложи идеята за отстраняването на въпросното правило, промяната не може да бъде направена по решение и предложение на отделни хора, а трябва да се извърши от Народното събрание, след като приемането му е станало със закон.

Аз обаче съм от застъпниците на идеята, че правилото за употребата на пълния и непълния член трябва да продължава да съществува.

Основната причина е, че за мене неговото прилагане говори за степента на грамотност на човека и за неговата езикова дисциплина. И дори за начина му на мислене. И не е толкова съществено, че правилото е било създадено изкуствено преди много години, както специално изтъкват в мотивите си противниците му. След като отдавна е посочен елементарният механизъм с използване на местоимението той, за да се провери как трябва да се членува дадено име в изречението, този механизъм просто трябва да се овладее, за да може да се прилага.

Хрумването за отмяна на правилото трябва да се разглежда и в общ план, защото не бива да се забравя, че за националния книжовен език най-важна характеристика са правилата, нормите. Ако те, под влияние на недостатъчната грамотност на някои, бъдат отменени, тогава изобщо няма да може да се говори за книжовен език.

Разбира се, колебанията при прилагане на конкретното правило са преди всичко при оформянето на текстове според изискванията на писмената книжовна реч. При устната книжовна реч положението е малко по-различно. Общо може да се каже, че там правилата дават известна свобода. Това означава, че когато името трябва да бъде употребено с пълен член в писмената реч, в устната се допуска употребата и на пълен, и на непълен член, без това да се смята за грешка. Затова в изречението "Романът се посреща от всички с голям интерес", оформено според изискванията на писмената реч с пълен член, в устната реч името романът може да се употреби и с пълен, но и с непълен член - романа.

Същото се отнася и до случаи като "Очаква се докладът да бъде внесен за обсъждане до понеделник", където може да се каже и докладът, и доклада. Така е и при по-елементарни изречения като "Стефан е отличникът на класа", в което отличникът може да се изговори с пълен или непълен член.

Когато името трябва да бъде употребено в писмената реч с непълен член обаче, според правилата, в устната не бива да се допуска използването на пълния член. Затова в изречението "Премиерът призова парламента да разгледа внимателно всички мерки срещу отвличанията", името може да бъде употребено само с непълен член. Използването му с пълен член - парламентът, което се допуска от някои поради представата им, че така поставят едва ли не логическо ударение върху думата, обаче е грешка. Същото важи и за случаи като "Делегацията беше приета от президента на страната", където съществителното президента трябва да се изговори само с непълен член.

Както личи, при членуването на имената в устната книжовна реч се допуска относителна свобода. Това може да създаде лъжливото впечатление, че сякаш е направена първата крачка към отмяната на строгото правило при писане. Всъщност свободата при говорене е наложена преди всичко от масовата речева практика, но посоченото ограничение при употребата на непълния член е доказателство, че съществена промяна при общото правило, според мене, не бива да се очаква.

Пълен и кратък член има във всички европейски езици, с изключение на славянските, които имат само падежни окончания. От всички славянски езици, само българският има пълен и кратък член (в неговия македонски диалект има само пълен член), което го прави по-рационален. Ако пълното членуване беше излишно, досега биха го премахнали от повечето европейски езици.

Аргументът, че така - без пълния член - би било "по-лесно", е меко казано идиотски; най-лесно е въобще да се откажем от езика си и да се върнем в пещерите.

Аргументът, че за да определи, кога да се използва пълен или кратък член, на някого би му се налагало да прави „пълен синтаксис на всяко изречение", със загуба на „адски много" време (?!?!) също е идиотски. За такова признание за нечия езикова безпомощност би трябвало да бъде отнета дипломата за основно образование, тъй като правилното членуване би трябвало да бъде научено още в началното образование, именно - за да не се налага впоследствие задълбочен граматичен анализ на всяко изречение. След като на някои хора им е толкова трудно да спазват българските граматични правила, те би трябвало да си намерят някоя по-лесна професия, чието упражняване да не им налага досег с българската граматика.

Прави впечатление, че започналото след 10.11.1989 г. целенасочено увреждане на българския език все повече се задълбочава и ожесточава, с развиваща се тенденция към неговото унищожаване. В резултат, езикът е доведен до крайно осакатено състояние. Все по-усилено се насаждат русизми, турцизми, англицизми и всевъзможни други, карикатурно побългарени чуждици, както - и диалектни елементи, особено - македонски. Сложните глаголни времена не само се използват твърде ограничено, но и недопустимо се смесват с прости глаголни времена. При възвратните и притежателните местоимения се използват само техните кратки форми, дори - по няколко пъти, в едно и също изречение (вместо да се редуват „неговият", с „му", „своят", със „си", както и „себе си", със „си", многократно се повтарят само „му" или „си".). Все повече надписи, в страната, поставени на обществени места, са само на английски език, също като в Дивия Запад (често пъти - и с правописни грешки, както - и побългарени, например – „технолоджи", вяместо „текнолъджи"). В Интърнет кирилицата дори е напълно бойкотирана и отхвърлена (пример, без коментар: "Grupata Metalica 6te izleze na scenata kum 5 4asa I za prav put 6te izpalni par4etata si pred bulgarska publica.").

Както е известно, във всяка цивилизована държава има специални контролни институции, които налагат големи наказания и глоби на служебни лица, допуснали дори по-незначителни от посочените по-горе нарушения на националния правоговор и правопис. Като се има предвид, че езикът е духовната същност на всеки народ, се оказва, че българското население, напротив, все повече е лишавано от духовност, чрез неговото тласкане към примитивно, опростачено и варваризирано, чалгаджийско равнище и издаването предимно на нечленоразделни звукове.

Преднамереното осакатяване и унищожаване на един от основните европейски езици, на един от основните славянски езици, от страна на българските държавни институции, явно в послушно, сляпо изпълнение на нечии чуждестранни разпореждания, което е търпяно безропотно и от българската „интелигенция", представлява недопустимо посегателство върху част от световното културно наследство и от човешката цивилизация въобще."

Редактирано Април 15, 2012 от ISTORIK

[ISTORIK]

"Българският език ще се усложнява още повече, оттук - нататък..."

Ето още една нова митологема.

Щеше да бъде забавно, ако не беше премного тъжно.

А ти, unustamatu, вместо да плюеш по проф. Вл. Мурдаров, препрочети казаното от него и се замисли над думите му!

[DendroaspisP]

... Хрумването за отмяна на правилото трябва да се разглежда и в общ план, защото не бива да се забравя, че за националния книжовен език най-важна характеристика са правилата, нормите. Ако те, под влияние на недостатъчната грамотност на някои, бъдат отменени, тогава изобщо няма да може да се говори за книжовен език....

Това е най-важното като логика и ако щете като философия на разглеждания проблем. Книжовният език като унифицирана обща версия на всеки език, както казах, е изкуствен език. За това и го учим в училищата сумати години, а не се задоволяваме с това, което сме научили от майките си и от улицата. Какво още има да се философства? За това и тези, които го владеят се наричат грамотни хора. Тези, които не го владеят си плещат както им дойде, но те са неграмотници и езиково невежи люде в унифицирана версия на езикова комуникация. Отделно, че правилото за пълен член внася безспорна яснота в смисъла на изказаното без да е необходимо да разчитаме на някакво тълкуване на смисъла, на умствените качества и степен на интелектуална зрялост на отделния индивид при всеки конкретен случай и прочие, и прочие.

Не мога да разбера от кога в обществото идеята е да се слиза до интелектуалното ниво на малоумника, невежия, мързеливия (защото много правилно се посочи, че кой как говори е И израз на интелектуално ниво, а не само на езикова грамотност) вместо да се насърчава възможността малоумникът да прояви някакъв прогрес?

[КГ125]

Аха, тъкмо изкоментирах мотивацията на владкомурдаровците, и ето го поредното доказателство - те искат да усложнят проблема още повече, за да могат да се борят още повече.

Това са глупости. Забелязваш ли, какво представлява възражението ти, с какво започва? С лична атака, персонална.

Нещата са ясни. Революцията се отменя, правилото остава. Проповядването на неграмотност не е довело до нищо добро никога, в т.ч. и по отношение на езика. Не се нареждайте до ОФ от 1945 г., наредете се до професор Балан...

Животът не е прост, животът е сложен. Колкото по-лесно схващате сложността, толкова по-добре за вашето битие. Колкото повече учите правилата на нещата, в т.ч. и на езика, толкова по-умни, способни и мислещи, следователно и високо платени ставате. Толкова по-лесно схващате сложността.

Тези, които искат да ви реформират езика по този начин са същите, които пишат преднамерено неграмотно по вестниците, които пропагандират чалгата, тревата, изобщо - които искат да ви превърнат в простаци, за да може чисто и просто по-леко да се печели на ваш гръб, уважаеми граждани.

Редактирано Април 15, 2012 от КГ125

[Gravity]

Много хора смятат, че българския(т) има фонетичен правопис т.е. каквото се произнася такова се пише, с някои изключения. Това разбира се не е вярно. Какъв би бил проблема, ако правилото за членуване е, че винаги се пише краткия член, но понякога се произнася пълния член. Например пише се "Стола е боядисан." и се чете "Столът е боядисън.", също пише се "Седни на стола" и се чете "Седни на стола".

[КГ125]

Не така. Това не са общи приказки. Отговори им конкретно, като искаш, но квалификации не раздавай. Не тука.

[DendroaspisP]

Аз пък не мога да разбера защо си мислите, че като задръстите темата с максимално количество общи приказки, те ще вземат да се превърнат в аргумент.

Съжалявам, че ще изпадна в личностна субективност (която е без всякакво значение за същността на дискутираната тема, въпреки че е предпочитан от Вас похват), но явно философията не Ви е силната страна при разглеждане на един проблем. Ако си мислите, че въпросът с пълния и кратък член е само въпрос на лингвистика, а всичко останало е въпрос на "общи приказки" (обикновено, когато човек не проумява нещо, така го нарича за леснота ) - ами, толкова по-зле.

Ако перефразирам Айзък Азимов, който перефразира Шилер (от "Разбойници", май че бе) - срещу глупостта на хората и самите Богове не могат да се борят.

Редактирано Април 15, 2012 от DendroaspisP

[КГ125]

Къде плюя Вл. Мурдаров, моля? Къде я видяхте тая персонална атака???

В първата част на изречението.

Аха, тъкмо изкоментирах мотивацията на владкомурдаровците, и ето го поредното доказателство - те искат да усложнят проблема още повече, за да могат да се борят още повече.

Втората е по-интересна. "Искат да усложнят за да се борят" ?! Това няма особен смисъл. Борещият се си ти

[ISTORIK]

Точно така!

Правописът и правоговорът говорят не само за лингвистична (т.е. - езикова) грамотност, но - и за интелектуалното и културното ниво на събеседника.

Във вестниците, по радиото, в телевизията, в интернет... всеки си пише и говори на някаква собствена версия на българския език, на някаква собствена азбука. Някакви техни си, лични лингвистични извращения. Това е профанация, оварваряване, опошлостяване на езика. По този начин мнозинството от младите българи попиват камари глупости.

На мен, като на историк и езиковед (предпочитам тази дума пред лингвист), а също - и в социалните ми роли като учител и университетски преподавател, ми е премного обидно да слушам и да чета всякакви варианти на неграмотна и некултурна употреба на българския език. Поголовно българите са чудовищно неграмотни (лингвистично некомпетентни, ако предпочитате). Изумително е какъв голям процент от хората, чийто майчин език е българският, не могат да напишат или да кажат правилно някакви съвсем елементарни думи на родния си език!

Тия еничари, които са готови да продадат нацията, рода, езика, вярата и земята си, не са достойни наследници на всички онези наши предци, които са загивали геройски, за да опазят своите род, език, вяра, традиции и земя. Ако нашите предци за времето на османо-турското владичество над нашите земи бяха възприели турския език, в който липсват родове, членуване, падежи, днес техните потомци дали щяха да се гордеят с "границите на своя език"? Нали си спомняте какво бях писал по-горе - "Границите на моя език са и граници на моя свят!". Каквото е богатството на изразните възможностии на даден език, такива са и границите на мислене на неговите носители. Явно на много от днешните българи границите на съвременния български език им се струват твърде широки и раздути? Ами, акото не ги "кефи" това положение, което е следствие от еволюцията на езика ни, понеже не искат да се научат да разсъждават, могат да сменят езика или да започнат да грухтят, да ръмжат, да блеят или да мучат. Понеже е най-лесно. В този ход на мисли... Сещам се за един виц. Един лингвистично некомпетентен българин се снимал сред прасетата си. Показвайки тази снимка на своите познати, той всеки път им казвал: "Аз съм онзи в средата на снимката."...

Граматическите правила били трудни. Ами формулите по алгебра и по геометрия, по физика и по химия... Те да не са по-лесни? А историята и географията лесни науки ли са? Да вземем и тях да махнем от учебната програма. Направо да забраним със закон образованието!

Напред в посока, обратна на еволюционната!

Напротив! Трябва да се повишават грамотността, правописа и правоговора на целокупното българско население. Това е правилният път, а не - забраната или замяната на граматически правила и постулати!

Наистина българският език е един от най-трудните за научаване езици. Но това в никакъв случай не е недостатък, а напротив - голямо предимство е, именно - заради богатството на изразни средства.

Наличието на пълен и кратък член в българския език е и въпрос на памет за историческия развой на езика. Тоест, освен логическо, наличието на кратък и пълен член има и културно, и историческо значение.

Наистина, много хора грешат, когато пишат и когато говорят. Но докато някои се опитват да научат и да разберат граматическите правила на своя и на чуждите езици, други предпочитат да не обръщат внимание на наличието на езикови норми, на книжовен език. Понеже е по-лесно. Понеже, в противен случай, биха си усложнили живота!

В крайна сметка, става дума и за самоуважение, а също - и за уважение към родния ни език, чрез който се представяме пред останалата част от света, към неговите богати изразни възможности. Но преди да започнем да учим чужди езици и чужди истории, добре е първо да научим собствения си език и собствената си история.

[Кухулин]

Правописът и правоговорът говорят не само за лингвистична (т.е. - езикова) грамотност, но - и за интелектуалното и културното ниво на събеседника.

Това е очевидно невярна констатация. Огромна част от "грамотните" хора по този критерий са на доста ниско интелектуално и културно ниво. Двата показателя нямат пряка връзка.

[DendroaspisP]

Това е очевидно невярна констатация. Огромна част от "грамотните" хора по този критерий са на доста ниско интелектуално и културно ниво. Двата показателя нямат пряка връзка.

Моят империчен опит показва точно обратното. А всеки месец проверявам между 90 и 120 студентски работи. От около 20 години. Математически това означава бая голяма цифра за имперично наблюдение и заключения, извън наблюденията ми, свързани с работата ми (които също съвпадат). Разбира се, че винаги има и изключения.

[DendroaspisP]

Това наистина обяснява всичко.

Нищо не обяснява извън математическата констатация като факт. Защото, както се разбрахме, не схващаш философията на нещата. А интерпретацията на факта (която логически следва след това), изисква и философско мислене.

[DendroaspisP]

Сега ви оставям, защото се налага да вляза в отношения с едно агне. А както се знае, езикът само отразява това отношение.

Та тези отношения бих ги изразил така: мъж захапа агне. На умниците, силни в интерпретацията и слаби във философията, оставям да умуват как точно ще се развият отношенията между нас с агнето. :laugh:

А ако това не им помогне, ще го илюстрирам с един пример от войнишките години. Моята скромна милост е млад и невеж новобранец, дневален по рота. Дежурен по поделение е един фатмак, за който не само пълния и краткия член са дивотия и умствена ненужност, но чийто речник съдържа около 50 думи (що му трябват на човек повече?). Звъни телефонЪТ, аз се представям по устав като спечен и невеж новобранец и Негово Величество, типичен представител на средностатистическия българин, който по интуиция "много добре си знае езика", с властен тон ми нарежда (буквално): Редник, ТАКОВАЙ ТАКОВА! Прас, и телефонът се оказва затворен от Негово Величество.

А сега де, бати ситуацията, па и неизпълнени на заповед... Ама като не схващам каква е с моето комплексирано и сложно схващане на граматически език. Отивам и питам старото куче - дежурен по рота, какво е заповядал текущия Бог на грамотността. Старият тип, случайно завършил класическа гимназия, авторитетно поглежа часовника си и интерпретира: Ами, строявай ротата за вечерна проверка. О, Господи, чудо!!! Оказа се, че точно това значело "таковай таковата" в случая на разбираем и често употребим местен език. Па и простичко, икономично, лесно, с толкова малко думи. А и няма нужда от никакви членове.

Тъй че и аз отивам да таковам такова на агнето. И да живее лесният български език без правила и много сложни думички!

[Alexander_Nevski]

С какъв акт е утвърден пълният член? Вж. по-горе текстът на Неофит Рилски.

какво точно да гледам за неофит рилски?

[КГ125]

Посочените страници по-горе от линка.

[Tyroglyphos]

Понеже някои участници все още се правят на ударени, е добре да изясним (за пореден път) как се е стигнало до правилото за пълния и краткия член.

Неофит Рилски през 1835 г. предлага различните форми на определителния член за мъжки род да се използват в писмения език за различните падежни функции, като взема три члена -о, -а и -ат, и ги свързва съответно с именителен, родителен и дателен/винителен падеж.

Използваното и досега правило, според което пълният член е за именителен падеж, а краткият - за косвен падеж, е въведено от двете най-влиятелни правописни школи през Възраждането - Пловдивската и Търновската, на които дължим изобщо облика на книжовния български език. Въпреки че между двете школи има много разногласия, за члена и двете са на едно мнение.

Йоаким Груев в своята "Основа за блъгарскѫ грамматикѫ" (1858) дава следното склонение за имената от мъжки род:

"Имен. пад. учител; дат. пад. учителю; вин. пад. учител, учителя; зв. пад. учителю";

и следното пояснение: "Имената от пръво склонение имат в винителний падеж двойно окончяние, както ся види в примерити; пръвото окончяние е за когато ся говори за предмета неопределено, а второто ся употреблява, когато ся говори за предмета определено и известно". А в именителен падеж Груев слага член за мъжкия род -ъ-т.

Примери от неговата граматика: "Снегът е бял". "Човекът, когото погубиха днес, бе голям злодей". "Който обича Бога, обича и брата си". "Аз обичам, почитам и хваля господаря си".

Иван Момчилов, "Грамматика за новобългарскыя езыкъ" (1868):

"Член в единствено число за мъжкия род е -а (сляна с окончанието на името) или -т, за женския род -та, за средния - -то; в множествено число за мъжкия и женския род е -те, за средния -та: Хлябът или хляба е сух; нарязаха хляба; водата е бистра; перото е меко; воловете пасат; птичките църкат; децата играят.

Забележка: За мъжкия род в единствено число ний имами в употребение член две форми: -а или -т, които произхождат от едно и туй начало... [следва обяснение за произхода от старобългарските показателни местоимения] Разликата в употребение на тези две форми е, че първата сама употребяема достаточно изрича членната идея, а втората без първата употребяема, защото в някой случай докарва доста затруднение в произношението, по необходимост тя дава място пред себе си и на първата. Следователно в дирния случай са употребяват два члена, напр.: Славей-а (сляно: славея) пее, и - славейт (а и двете форми: славеят) пее.

В таквоз положение на развитието си като е нашата писменост, в употребението на тези две форми аз предпочетох да държа средния път, що го следват доста от нашите учени. Тоест - в именителен падеж единствено число колкото за съответствие на женски род -та и среден -то употребих втората форма -т, която, в трудния за произношение случай, придружава са и от първата форма -а, че става -ят, а в сичките косвени падежи употребих само първата форма -а, напр.: Волът си изкърни рога. Славеят изхвръкна из кафеза. А коя от тези две форми е по-свойствена на езика ни, за да са употреби изобщо в нашата писменост, туй зависи от общото споразумение на нашите учени, като са земне във внимание и гладкостта на произношението, и по-правото кое е, два ли члена да са пишат или само един."

Всички следосвобожденски правописни комисии запазват употребата на две форми на члена - като се започне от тези на министрите Г. Живков (1893), К. Величков (1895), Ив. Вазов (1898) и Т. Иванчов (1899) и се стигне до комисията от 1944/45 (която е свикана в съответствие със закон от 1928 г. и налага официално правописа, който е бил приет от БАН още двадесет години по-рано). От правописните комисии тази на Живков поставя краткия член само след предлог, а земеделският правопис на Омарчевски между 1921 и 1923 г. прилага правилото за благозвучието, предложено от Беньо Цонев (пълен член пред гласна, кратък - пред съгласна). Всички останали правописни комисии се застъпват за правилото, което използваме и досега.

[ISTORIK]

Не от 10, не от 100, а от 1000 кладенеца вода ще донесеш, за да убедиш аудиторията, да не седне да учи граматиката на родния си език. Каузата е безумна, а патосът - смешен.

Когато бях ученик, често боледувах и по тази причина имах проблеми с научаването на таблицата за умножение. Дълго време така и не добих математическо мислене. Но никога (включително - и до днес) не ми е хрумвала идеята таблицата за умножение да бъде "премахната", изваденаот математиката. Друг мой съученик имаше проблеми с научаването на таблицата на химичните елементи на Менделеев. И на него не би му хрумнало да пледира за нейното изваждане от химията. Само и само да не се изучават.

Ако не знаеш цялата таблица за умножение наизуст или цялата таблица на Менделеев наизуст, това няма да ти създаде проблеми в общуването. Непознаването на родния език обаче може да те доведе до сбъркана стратегия на общуване. Особено - ако изучаваш нещо, свързано с комуникации - филология, превод, журналистика, педагогика, право, медицина, психотерапия, маркетинг и реклама или връзки с обществеността.

Редактирано Април 15, 2012 от ISTORIK

[КГ125]

Благодарение на чудесния текст на Thyrogliphos, както и на Историк и останалите участници в дискусията, в т.ч. и опонентите, можем да направим следният извод:

Правилото е дълбоко в историческата традиция на българския народ (и не, Балан не е ексцентрик, когато пред новата, агресивна и антибългарска власт защитава отчаяно последната част от стария правопис). Трудността му е съвсем минимална. Социалното му значение е факт, дококото, заедно с останалите правила на правописа, приучва към грамотност, а оттук - към по-висока интелигентност и самодисциплина (все качества, които бихте желали да видите у децата си, нали тъй?). То носи и българска самобитност в славянския език. Премахването му е ненужно, не помага никому, освен на неграмотността, вреди на българската самобитност, на самодисциплината и на интелигентността.

Редактирано Април 15, 2012 от КГ125

[КГ125]

В горното има две неточности:

- нима наричаш специалистите, в т.ч. и някои от пишещите тук, които несъмнено са такива, "самозвани"? Видимо и ти си специалист. Ти с тезата си "самозван" ли си, или си "призван"?

- правилото съществува, защото е прието още от Възраждането, когато се е създавал българският литературен език. Кой искаш да го въведе, Борис I или Кирил и Методий, за да го признаеш? Диалектите са регионални, граматиката - и национален в т.ч. продукт.

За съжаление, това, което наричаш развитие, е деградация. А това никога не е водило до нищо добро, така, че - премисли го пак.

Когато англичаните си опростят езика, тогава да му мислим, викам аз. Днес, вместо всички да се възмушават от заливащата ни, в т.ч. и на институционално ниво (визирам главно някои медии) преднамерена неграмотност, както и от ужасяващото състояние на средното ни образование, апелирате за допълнително опростяване на книжовния език.

"Илачите поскъпват"

"Топлото нагоре!"

"Ще отменят пълния член, май"

Надали искаш това...

Редактирано Април 15, 2012 от КГ125

[ISTORIK]

Самото допускане, че някой може да не знае граматиката на родния си език, е абсурдно.

Ха! Поредните нови митологеми... Вече им изпуснах бройката.

По дефиниция роден език е този, чиито граматически правила сме усвоили в ранното си детство.

Правилото за пълния член не е между тях.

Толкова по-зле за този, който не е успял.

А граматиката не се изучава в ранното, а - в по-късното детство.

Никой не изучава ГРАМАТИКА в люлката или в детската градина. Механичното трупане на думи и изрази НЕ е изучаване на граматика. Поне - не - и по начина, по който тя се изучава в учлище и в университета.

Редактирано Април 15, 2012 от ISTORIK

[Кухулин]

В горното има две неточности:

- нима наричаш специалистите, в т.ч. и някои от пишещите тук, които несъмнено са такива, "самозвани"? Видимо и ти си специалист. Ти с тезата си "самозван" ли си, или си "призван"?

В тая тема пишат точно двама души, които разбират в дълбочина за какво иде реч - unustamatu и Tyroglyphos. Първия направо разби рекордите по търпение и борба с разни лозунги, а втория - при цялото ми уважение - бяга по тъча и вероятно си защитава професията.

[КГ125]

?! Професията?? Това е малко в повече. Ничия професия няма да пострада от езиковите реформи. Не мога да разбера - свършват ви аргументите, и го удряте на лични, както винаги - за какво ви е това. Всички тук обсъждат българския език, вие веднага бързате да ги упреквате, че защитават кой знае защо нещо лично.

Това е много недобросъвестно. Тироглифа да си защитава професията с правилното пълния член... Божеее.

Ами вие какво защитавате тогава? Сега остава да кажа, че някой ви плаща да унищожавате българския и тогава какво ще остане от форума?

:mad:

Затова оттука нататък - само по същество!

[КГ125]

Самото допускане, че някой може да не знае граматиката на родния си език, е абсурдно.

По дефиниция роден език е този, чиито граматически правила сме усвоили в ранното си детство.

Правилото за пълния член не е между тях.

Дори и аз, неспециалистът знам, че това чисто и просто не е така! Роден език е този, който говорят родителите ни, но средното образование за едно цивилизовано общество е задължително.

Изпадате в популизъм.

[лаик-1]

Самото допускане, че някой може да не знае граматиката на родния си език, е абсурдно.

По дефиниция роден език е този, чиито граматически правила сме усвоили в ранното си детство.

Правилото за пълния член не е между тях.

Родният език,ама баш родният,е този ,който малкото дете проговоря.Родният език на проговорилото дете в Елешница/Благоевградско/,няма почти нищо общо с езика на неговото връстниче в Бургас.В пловдивско- малкото дете иска да хапне ПИЛИ ,а в Елешница-ЧИБАБЧИ .Като поотраснат- и бургазлийчето,и пловдивчанчето,и детето от Елешница залягат и учат български книжовен език,с всичките му правила.В някои географски области книжовният език е близо до този,който изначално са проговорили децата,а в други-мнооого далечен .И да,за някои от тях,голяма част от правилата ще са повече "изкуствени",за други-по малко.Не знам доколко е "изкуствено" правилото за пълния член,но премахването му едва ли ще направи от неграмотния-грамотен.Всъщност,убеден съм,че нивото на грамотност ще си остане без никаква промяна.

P.S.Унустамати,(не можа ли да си измислиш по-простичък ник)последният общ работник постъпил на работа при нас,със завършено средно образование,написа в молбата си ,че е роден в град Кържели.Вярвай ми,той не е някакво изключение!Излез малко на улицата