Изработка на биметални монети

[Tyroglyphos]

Напоследък много популярни станаха монетите, изработени от два вида метални сплави, какъвто е и нашият роден (макар и имитиращ еврото) 1 лев.

Може би модата на този тип биметални монети в Европа тръгна от италианските 500 лири, които още през 80-те години бяха отсичани по тази технология и правеха силно впечатление на този, който ги видеше за пръв път.

Сега те са се наложили по целия свят и особено в Европа заради монетите от 1 и 2 евро.

Повечето биметални монети се състоят от два кръга от различен метал/метална сплав - вътрешен и външен.

За да се изработи такава монета, най-напред се оформят елементите от съответните сплави,

които се комбинират, така че да се получи заготовка,

от която след това се "отсича" (т. е. пресова) монетата.

За да се получи добро сцепление между двата елемента, по ръба на вътрешния кръг се прави жлеб.

При отсичането на монетата поради големия натиск върху външния кръг (1) металът запълва този жлеб (3) във вътрешния кръг (2) и така двете части се закрепват изключително здраво.

Забележка: вътрешният диск на монетите от 1 и 2 евро всъщност се състои от три слоя метал, за да се затрудняло фалшифицирането.

Малко история или нищо ново под слънцето

Слабо известно е, че такива биметални монети са били сечени (най-вече като възпоменателни медальони) още в древния Рим от императори като Комод, Север Александър или Филип Арабина, като в римския вариант са се използвали два вида медни сплави.

Освен за красота такова съчетание на различни метали в по-късно време се е прилагало и като мярка за по-трудно фалшифициране.

Интересен е случаят с монетите от 1 цент, отсичани за кратък период в края на 18 век в Съединените щати, при които в центъра на монетата е вложено малко парченце сребро, за да може изписаната върху монетата стойност да отговаря на реалната цена на метала, от който е изработена, без да се налага монетата да бъде с твърде големи размери (както ако се използва само мед).

"Тайни" биметални монети

На практика има и друг вид биметални монети - такива, при които имаме ядро от един метал/сплав (обикновено по-евтин), обвито в друг (по-скъп, за да се създаде илюзията, че монетата е изцяло от скъп метал). Такива монети (наричани и "фуре") са били правени с цел пестене на материала не само от фалшификатори, но и от владетели и държави в криза, например в Римската империя или в България по време на Втората световна война и в наши дни. В миналото най-ефективната проверка е била да се направи лек нарез отстрани на монетата, чрез който излизало наяве дали и вътрешността е от същия метал или лъсвал по-простият материал на ядрото.

В днешна България този метод е приложен при т. нар. жълти стотинки (монетите от 1, 2 и 5 стотинки) от емисия 2000 г. При емисия 1999 г. монетите от 1, 2 и 5 ст са изработени от медна сплав. Обаче монетите от емисия 2000 г., които на пръв поглед изглеждат по същия начин, за по-евтино са изработени от желязо (по-точно желязна сплав), върху което по електролитен път е нанесен тънък слой мед и отгоре покритие, имитиращо цвета на медната сплав. Разликата между двете емисии най-лесно може да се провери чрез магнит - тези от 2000 г. се привличат, тъй като са железни, а монетите от по-старата емисия, напротив, са безразлични към магнитните сили. Монетите от емисия 1999, чиято цена като метал е по-висока, постепенно се изваждат от обращение. На долната снимка са представени една до друга частично изпилени монети от 2 стотинки от емисии 1999 (вляво) и 2000 (вдясно) - вижда се как материалът на лявата монета е един и същ на повърхността и в дълбочина, докато дясната представлява ядро от сив метал с медно покритие.

[Ka40]

На практика има и друг вид биметални монети - такива, при които имаме ядро от един метал/сплав (обикновено по-евтин), обвито в друг (по-скъп, за да се създаде илюзията, че монетата е изцяло от скъп метал). Такива монети (наричани и "фуре") са били правени с цел пестене на материала не само от фалшификатори, но и от владетели и държави в криза, например в Римската империя или в България по време на Втората световна война. В миналото най-ефективната проверка е била да се направи лек нарез отстрани на монетата, чрез който излизало наяве дали и вътрешността е от същия метал или лъсвал по-простият материал на ядрото.

Голяма част от златните византийски монети откривани на територията на Първото българско царство са именно "фуре"-та, т.е. официални фалшификати. Лукавите византийци са ги пробутвали на наивните българи.

[roca]

"Лукавите българи" са си ги правили сами по скоро. То от тогава у таз държава има яко акъли......

[Enchev_eg]

Кратко, информативно и интересно... Благодаря за отделеното от теб време да напишеш това

[LeftyBG]

Не се изненадвам!

Редактирано Септември 6, 2011 от LeftyBG

[LeftyBG]

Какъв по точно е % на металите в стотинките произведени през 1999г?

Вижте тези лицемери какво са написали за монетите произведени 2000г, точно противоположното на истината! Направо не е завярване! ВИЖТЕ - http://paper.standartnews.com/archive/2000/10/02/econom/fnstory5.htm

Редактирано Септември 6, 2011 от LeftyBG

[Зитко]

Голяма част от златните византийски монети откривани на територията на Първото българско царство са именно "фуре"-та, т.е. официални фалшификати. Лукавите византийци са ги пробутвали на наивните българи.

Българите едва ли са били толкова балами, че да не усетят измамата, а защо пък и да не допуснем, че такива фалшификати са били правени у нас, с цел да подкопаят ромейската икономика?

Редактирано Септември 7, 2011 от Зитко

[roca]

Не зная в момента точното съотношение на металите в стотинките от 1999 и 2000, а би трябвало уж да съм наясно, ама "ъкъл море...глава шамандура"

Със сигурност главната разлика при номиналите 1, 2, 5 е че в емисия 2000 сърцевината им е стоманена, има покритие. Направено е с цел по-голяма износоустоичивост на материала, и в интерес на истината ако срешнете 1999-та ще видите че са доста по-затрити, а нямат голяма разлика в циркулационният период. Едва ли имат повече мед...по-скоро по-малко

За Византия, в интерес на истината Фуретата на Византия са едни от най-редко срещаните. В пъти по-често като % се срещат фуретата в древен Рим и Гърция. А и след 11 век е безмислено да правиш фуре на златна монета....тя толкова златна че злато няма в нея, ти фуре да и правиш най-много да сложиш повече злато от съдържанието в електрона и да се прекараш!

А "наивните" Българи са толкоз наивни че през 10-12 век са наклепали толкоз много медни имитации на който не може да различиш изображение. Да не говорим за явлението от началото на 11 век медните коруби да се режат на 2, 3 и 5 просто за да имаме монетен материал, а пък златните с между 1/10-1/20 че да можем да приберем материала. За периода преди 10 век е трудно да се каже щото ние сме били още като развитие някаде по паланките и се менкали 5 кокошки за 1/3 овца или нещо подобно и пари не са ни требвали...

Тъй че ние още от едно време сме много хитри и все прецакваме другите, щото сме яко акъл