Роднинство и произход

[Р. Теодосиев]

Карл Казер

РОДНИНСТВО И ПРОИЗХОД

Превод: Калина Хицова

http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=12180

Това е само една част от тази обширна транзакция, чието послание гласи: „Храна от село, връзки из града”, защото почива на реципрочност. Роднините в града, особено в столицата, са по-близко до политическата власт, но също така и до централните институции и могат да пуснат връзките си до роднините на село. „Един роднина не може да изхрани друг, но тежко на онзи, който си няма никакъв.”; тази българска поговорка е широко разпространена. Това е характерно за роднинската мрежа в кризата на икономическите и политическите реформи в Югоизточна и оттам в цяла Източна Европа. Познаваме картини и репортажи за кризата, както и за хора, изпаднали в беда, които всяка година наново гледат със страх наближаващата зима. Също така знаем и ориентировъчни икономически данни за сравнително стеснения брутен социален продукт, стагниращата продукция и дефицита на осигуровки. Това, което ние все пак не виждаме и не разпознаваме, е как хората въпреки кризата минават по тънката линия. Това не се случва благодарение на държавните институции, тъй като те също не са останали пощадени от кризата и освен това са загубили още повече доверието на народа. Това е по-скоро една плътна, стегната и непрозрачна мрежа, която хората са построили през десетилетието след нахлуването на комунистическия режим; това е една мрежа, която също и след десетилетията на комунизма е функционирала- мрежата на роднините и приятелите на тези роднини, на които човек може и се доверява, както и те на него. Историческият пример за приятелство и доверие в обществата в Югоизточна Европа надгражда групата от роднини. Защо е така и как са били и са наградени тези роднински групи? Това е само един от многото въпроси, които на първо място са поставени от културната антропология, но също така и от историческата наука. Това са били преди всичко американски културни антрополози и антроположки, които се занимавали със роднинските структури във Югоизточна Европа и събирали важни данни. Най-важните резултати от теренните изследвания за последното десетилетие с оглед на духовните роднински корени са от Хамел (Хамел, 1968), който емпирично доказал значението на духовното роднинство за шефството в Сърбия и Черна гора втората половина на XXв . Други проучвания били публикувани по това време от Халперн (Халперн, 1967) и Симич (Симич, 1973). И двамата се концентрират върху работите си в областта на бившата Югославия. Казер пък (Казер, 1995) се опитва на базата именно на едно изобилие от единични изследвания да предложи общ преглед и сравнение на роднинските структури в Югоизточна Европа. Това, което налага актуализацията на роднинските връзки по време на икономически и политически реформи, биха били на първо място публикуваните резултати на един австрийско-български проект, който бил проведен през втората половина на изминалото десетилетие по исторически и етнографски причини (Брунбауер, Казер, 2001). Фрицше направил ненадминат досега труд за роднинската терминология в балканските езици (Фрицше, 1977). Много изследвания от комунистическо време страдат от доверие в напредъка с оглед на бързото разпадане на традиционните форми на роднинство, съответно се характеризират с една несъвместимост между използваните и интернационалните термини.

Целия материал: http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=12180