Католицизъм и православие, законово основание за водеща църква

[Sham]

Аз не съм запознат много с католицизма. Отчасти познавам православието. Чел съм и двата типа Библии, защото има някои разлики между тях. Все пак искам да дискутираме върху вечния въпрос - коя църква трябва да е Първа, тази която да е над останалите. Кое е основанието на католицизма да заявява, че Папата е "непогрешим", след като единствено Бог е такъв? Кое дава основание на Рим да заявява, че е водеща сред църквите и ако има обединение, Рим трябва да е начело.

[Lion Queen]

Аз не съм запознат много с католицизма. Отчасти познавам православието. Чел съм и двата типа Библии, защото има някои разлики между тях. Все пак искам да дискутираме върху вечния въпрос - коя църква трябва да е Първа, тази която да е над останалите. Кое е основанието на католицизма да заявява, че Папата е "непогрешим", след като единствено Бог е такъв? Кое дава основание на Рим да заявява, че е водеща сред църквите и ако има обединение, Рим трябва да е начело.

в човешкия свят има едно неписано правило, Шам! И то не зависи от морал и други правилници и закони. То гласи най-общо: "Правото е винаги на страната на по-силния и по-богатия" Та какво остава за основание... Основания всеки има. Въпросът е, че на базата на своите си основания всеки отстоява своето право да изисква лидерство или водачество или първенство на базата на сила, влияние и богатство. Това е основа на властта...и политиката - а двете църкви са всъщност политически институции в съвременната ситуация...

[Panzergrenadier]

Според Първият Ватикански събор, който католиците имат за Осми Вселенски събор папата е непогрешим, когато говори говори "екс катедра", т.е. при изпълнение на своите пастирски и учителски задължения към християните католици, когато с авторитета си се произнася по въпросите, засягащи основите на вярата, а не изобщо.

А е възможно като всеки човек папата да греши в свои частни мнения, които не засягат авторитета му на първосвещеник.

Такова е католическото разбиране по въпроса.

[pvp]

Според Първият Ватикански събор, който католиците имат за Осми Вселенски събор папата е непогрешим, когато говори говори "екс катедра", т.е. при изпълнение на своите пастирски и учителски задължения към християните католици, когато с авторитета си се произнася по въпросите, засягащи основите на вярата, а не изобщо.

А е възможно като всеки човек папата да греши в свои частни мнения, които не засягат авторитета му на първосвещеник.

Такова е католическото разбиране по въпроса.

Отностно непогрешимоста на папата(даже няма да споменавам за Галилей),кой от двамата папи е по-непогрешим,този който изгорил Жана д'Арк на клада,или онзи който 300 години по-късно я е обявил за светица ?

[Galahad]

За съжаление патриарсите на Стария Рим били споходено от ред лоши идеи, та накрая се наложило да бъдат отлъчени от останалите патриарси.

За върховенството на папата. Папите в писмата си до бълг. владетели са изтъквали ред забавни аргументи - че едно било слънцето на небето, една била главата на човека и следователно един трябва да е главата на Църквата - папата. Това си е ерес. Главата на Църквата е Христос, а не папата. Ако идеята е била да има и глава на земята, щяхме да си имаме халиф. В евангелието има един епизод, в който майката на един от апостолите се одумала синът й да стане главен апостол, но била отрязана.

Пък и не знам защо трябва да е римския папа. Може пък да е епископа на София - нали св. Константин е казал, че Сердика е неговия Рим.

Същото е и с непожрешимостта на папата. Схващането е, че всеки човек е грешен. И тъй като Месията трябвало да е безгрешен, се наложило Бог да се въплоти в смъртно тяло. Ако папите са непогрешими, то вместо Христос щяхме да си имаме папа.

Обединението на църквите не е задължително да е оформено като единоначалие. Православните църкви са единни, макар да са автономни и автокефални. Тяхното единство е във вярата, а не в светските амбиции на техните отценачалници.

[Last roman]

Сещам се и за един папа пират, папа сатанист, даже папеса.

Папската институция е доста опорочена, но това е нормално. Все пак сме хора.

Колкото до папските претенции - те набират скорост след отпадането на Италия от ромейската сфера на влияние и задълбочаващата се иконоборческа криза във ИРИ.

Освен това, когато арабската инвазия унищожава влиянието на другите две патриаршии - тези във Александрия и Антиохия, които са по-стари дори и от Константинополската, християнската църква остава двуполюсна /източна и западна или ромейска и варварска/, а това неизбежно води до разделение.

И тъй като на запад поне в началото силна средновековна държава така и не се формира, а варварските вождове предпочитат в споровете си да ползват епископа на Рим за арбитър, последният придобива влияние и заформя папоцезаризъм, в противовес на източния цезаропапизъм.

Редактирано Декември 27, 2009 от Last roman

[Panzergrenadier]

Отностно непогрешимоста на папата(даже няма да споменавам за Галилей),кой от двамата папи е по-непогрешим,този който изгорил Жана д'Арк на клада,или онзи който 300 години по-късно я е обявил за светица ?

Аз не вярвам в непогрешимостта а папата, така че не зная кой от двамата е по- непогрешим. Не може да има „по-непогрешим” папа - или си грешен или си непогрешим.

Доколкото си спомням процесът срещу Жана д`Арк е воден и присъдата е произнесена от епископа на Бове, а не от папата. На Жана й е отказана апелация пред папата, въпреки, че имала това право. Самият папа, години по-късно инициира реабилитационен процес с който се оправдава Жана д`Арк.

[Sham]

Може ли един смъртен да носи подобна титла, присъща само на Бог? Т.е. това не е ли чиста проба богохулство?

[glishev]

Шам, грубо казано, основанието за претенции от страна на римските папи е от съборни времена - тоест от периода ІV-ІХ в. В този период епископът на Рим, който освен това се води за митрополит на Италия и патриарх на Запада (чак настоящият папа се отказа от тази титла), е смятан за "пръв" сред християнските епископи и патриарси. За него, както и за александрийския патриарх се употребява простонародното обръщение "папа", тоест нещо като "бащица". Освен това в тези векове големите ереси в по-малка степен се проявяват в Рим отколкото в Константинопол и изобщо в Изтока. А и все пак Рим си е Рим, бивша столица, град с много по-сериозна политическа традиция и престиж от Константинопол, а в системата на късната Римска империя и на ранното християнско общество Александрия, Йерусалим, Антиохия и Константинопол далеч нямат същата тежест.

Освен това Църквата в Рим по предание е основана от апостолите Петър и Павел. Единият е "... скала, на която ще основа Църквата Си и портите Адови не ще й надделеят", този, на когото са дадени ключовете от Царството небесно, за да свързва и развързва на Земята онова, което ще остане свързано или развързано и на Небето, както са Христовите думи, първенец на апостолите; а другият е най-многословният от авторите на Новия завет

Колкото до непогрешимостта, догматът е относително нов - от втората половина на ХІХ в., но има дълбоки корени. Идеята за образуването на християнските догми е, че те се определят на събори, когато епископите от възможно най-много християнски общини се събират и определят кое от две спорещи християнски учения отговаря най-точно на Писанието и Преданието. Писание пак са тези книги, които събор е определил Предание пък, общо взето, са онези непротиворечащи на канона (значи пак на съборните решения) религиозни мнения, писмени и устни, на християнски проповедници и епископи.

Понеже очевидно има мнения дори на епископи, приети за светци, които все пак противоречат на някой канон, се оказва, че част от църковното Предание, тоест непогрешими мнения, са тези от тях, които са произнесени официално, от амвона или ex cathedra. Добре, обаче някои християнски епископи говорят еретични приказки дори от амвона (и тогава обикновено местните събори на съответната патриаршия ги низвергват от сана им). Един Вселенски събор пък може да отмени решение на друг, та дори и да го обяви не просто за остаряло, а за еретично. Значи на християните им трябва авторитет, който винаги да бъде неоспорим. За източните Църкви това си остават съборите, защото се предполага, че все пак Светитят Дух направлява решенията на епископите, когато обсъдят проблеа и го гласуват заедно. За римската Църква обаче съборът си е събор, но единственият епископ, който by default не може да изрече глупост, когато говори официално, е "първият" сред патриарсите (и единствен сред западноевропейските епископи, който носи патриаршески сан, коет продължава доста дълго време), наследникът на свети Петър, владиката на стария имперски град - тоест папата. Това обаче създава нови проблеми, защото когато нов папа иска да отмени решение на някой стар такъв, процедурата се усложнява сериозно. Трябва или да обяви, че старото решение е било добро за времето си, но е остаряло (което върши работа за административни въпроси, но не и за догматични), или направо да провъзгласи, че предишният папа не е бил законно избран, следователно е бил "антипапа". С времето такива антипапи са се натрупали доста в историята. В православния свят е по-просто - съборът обявява, че досегашният епископ или патриарх е бил еретик и понеже няма догмат за непогрешимостта, няма и проблем. Дето се вика, грешката е предвидена. Докато при католиците винаги възникват разни проблеми при обявяването на някой доскоро уважаван стар папа за фалшив. Разбира се, такива работи не са ставали от стотици години насам, пък и към такива крайности се е подхождало винаги предпазливо.

Може би цялата работа с непорешимостта донякъде се корени и в късноримския имперски церемониал. Било е равно на държавна измяна да обвиниш императора в грешка дори на военен съвет. Защото се е предполагало (от пропагандата, де, то е ясно), че в императора, докато царува, се е вселил "геният на Рим", който говори чрез императора или поне го насочва към решенията му. При покръстването на империята и с отслабването на имперската власт на запад епископите на много места, а в V в. включително и в Рим се сдобиват с изпълнителна, съдебна, а понякога и военна власт в градовете. Рим пък, нали не е град като другите, не може да се управлява от какъв да е чиновник и лека-полека се установява схващането, че "геният на Рим" (в по-християнска форма Светият Дух) постоянно бди папата - стига да е канонично избран - да не изтърси някоя глупост или да не извърши някое пагубно за града действие. Разбира се, малко трудно е да се говори за каноничен избор, защото много от ранносредновековните папи изобщо не са избирани от събор, често не са били епископи преди да седнат на престола на свети Петър, а изборът им е ставал с акламации от римския народ (което е една от процедурите за избор и на император). Същевременно византийските императори след Юстиниановото завоевание на Италия обикновено са оставяли на папите да управляват града и известно време през VІ-VІІІ в. византийците са схващали папата не само като духовно лице и "пръв сред патриарсите", а и като дук на Рим, един вид подчинен или пък сътрудничещ си с византийския управител (екзарх) за Италия в Равена. Което е доста идиотско положение. Пък и патриарсите в Александрия и Константинопол непрекъснато са оспорвали първенството на папата. Този в Константинопол претендира, че неговият престол е създаден от апостол Андрей, брат на свети Петър и първи от призваните към апостолство, пък и че все пак като няма император в Рим, градът си е изгубил значението. Изобщо работата е оплетена в догматични, юридически, политически и чисто лични проблеми през вековете.

[Sham]

Ето това е добро мнение

[RIZAR]

Шам, първо ще степенувам темата, защото , ако останем само в юрдическия й аспект , тя ще остане повърхностно разлгедана.

Основни различия между Православната църква и Църквата на папата Печат E-mail

Автор д-р Йеротей Влахос, митрополит на Навпакт

сряда, 20 декември 2006

vlahos4.jpg...Епископите на Стария Рим, въпреки някои различия във възгледите, винаги са били в общение с епископата на Новия Рим (Константинопол) и източните епископи до 1009-1014 г., когато за първи път катедрата на Стария Рим е заета от франкски епископи. До 1009 г. Римските папи и Константинополските патриарси са били обединени в общата си борба срещу франките и франкските епископи, както, разбира се, и срещу еретиците на онова време.

По време на събора във Франкфурт през 794 г. франките осъждат решенията на Седмия вселенски събор и почитанието на светите икони. А през 809 г. франките включват в Символа на вярата Filioque, тоест учението за изхождането на Светия Дух и от Сина, както и от Отец. Тогавашният православен папа на Рим осъжда нововъведението.

На събора в Константинопол, свикан от великия Фотий, в който участвали и представители на православното (Римско - б. ред.) папство, били осъдени онези, които отхвърлили решенията на Седмия вселенски събор и които въвели Filioque в Символа на вярата. За първи път франкският папа Сергий IV през 1009 г. в словото си при своята интронизация прочита Символа на вярата с Filioque, а папа Бенедикт VIII включва поправения символ в църковното богослужение, след което предстоятелят на Римската църква престава да се споменава в православните диптихи.

Основната разлика между Православната църква и папизма е в учението за нетварната същност и нетварната енергия (действие) на Бога. Докато православните вярваме, че Бог притежава нетварна (несътворена) същност и общува с творението и човека чрез своята нетварна енергия, папистите вярват, че нетварната същност в Бога е тъждествена с нетварната Му енергия (actus purus), а Бог контактува с творението и човека чрез свои сътворени енергии. Тоест вярват, че у Бога съществуват и тварни енергии. Следователно те считат за нещо сътворено Божията благодат, чрез която се освещава човекът. Но така човекът не може да се освети и да се обож(еств)и.

От това основно учение за тварната благодат произхождат учението за изхождането на Светия Дух от Отца "и от Сина", за чистилището, за главенството на папата и т. н.

Освен фундаменталната разлика за същността и енергията на Бога, между православието и папизма съществуват и други големи различия, които в свое време са били тема на обсъждане между православни и римокатолици.

1.

Filioque, тоест учението за изхождането на Светия Дух от Отец “и от Син”, вследствие на което се принизява единоначалието на Отец, отхвърля се съвършеното равенство на лицата в Св. Троица. Ако съществува такова единство между Отец и Син (от които едновременно изхожда Св. Дух), то Синът се принизява в отличителното Му качество да се ражда, подценява се Св. Дух като неравносилен и единославен с останалите лица на Св. Троица, тъй като Той се явява “безплодно Лице” (πρόσωπο στειρό).

2.

Римокатолиците използват безквасен хляб в св. литургия в пряко противоречие с начина, по който Спасителят е извършил тайнството на Тайната вечеря.

3.

Освещаването на св. дарове при тях не става с епиклеза (призоваване на Св. Дух - бел. пр.), а с повтаряне на словата на Спасителя “Вземете, яжте...; пийте от нея всички...”.

4.

В римокатолическото учение е налице теорията, че кръстната жертва на Спасителя е удовлетворила Божията справедливост, като по този начин Бог Отец се представя като феодал и се подценява ролята на Възкресението.

5.

Учението за “свръхдлъжностните заслуги” (“περισσεύουσα αξιομισθία”) на Христос и светците, излишъкът от коите се разпределя между другите хора от папата.

6.

Разделението и откъсването едно от друго на тайнствата кръщение, миропомазване и божествена евхаристия.

7.

Учението за наследяването на вината от първородния грях от всички хора.

8.

Литургичните нововъведения във всички (останали - б. ред.) тайнства на Църквата (кръщение, миропомазване, свещенство, изповед, брак, елеосвещение).

9.

Непричастяването на миряните с Христовата кръв.

10.

Главенството на папата, според което той се явява episcopus episcoporum (епископ на епископите) и източник на свещеническата и църковната власт, той е безгрешният глава и хегемон на Църквата, който я управлява монархично като наместник на Христос на земята; в този смисъл папата счита себе си за наследник на апостол Петър, на когото били подчинени останалите апостоли, дори и апостол Павел.

11.

Липсата на съслужение в богослужебните действия.

12.

Безгрешността на папата.

13.

Догматът за непорочното зачатие на св. Богородица (тоест, че Дева Мария е родена без първороден грях) и въобще прекомерният култ към Дева Мария (мариолатрия), който приравнява авторитета на св. Богородица със Св. Троица, като понякога дори се говори за четвърто лице в Св. Троица.

14.

Теориите за analogia entis и analogia fidei, които са се утвърдили в западните страни.

15.

Учението за предопределението.

16.

Възгледът, че съществува обща методология в познанието на Бога и на творението, който е довел до сблъсък между богословието и науката.

Голямо е различието в способа на богословстване между западната и източната традиция, изразяващо се съответно в схоластицизъм и исихазъм. На Запад се оформя схоластиката като опит да се обясният тайнствата на църковния живот по логичен път. Докато в Източната църква пътят минава през исихазма, тоест през очистването на сърцето и просветляването на ума като единствена възможност да се придобие знание за Бога. Диалогът между св. Григорий Палама и схоластика-униат Варлаам е характерен и показателен за това различие.

Резултатът от всичко, изброено по-горе, е отделяне на папската църква от православната еклезиология. Докато, от една страна, в Православната църква се отдава ключово значение на обожението, което се осъществява в общението с Бога, чрез съзерцанието на нетварната светлина и именно тези обожени хора определят на съборите границите на богооткровената истина в моменти на смут, то, от друга страна, Западната църква отдава тази ключова роля на института на папата, чийто авторитет надвишава дори този на вселенските събори. Съгласно латинското богословие “авторитетът на Църквата е налице само тогава, когато е потвърден и синхронизиран с волята на папата; в противен случай той се отхвърля”. Вселенските събори се считат за “събрания на християнството, които се свикват чрез папския авторитет и са под властта и председателството на папата”. Достатъчно е папата да излезе от залата на провеждането на вселенския събор и този събор губи авторитета си. Епископ Маре пише: “по-точни ще са римокатолиците, ако в Символа на вярата казват “вярвам в един Папа” вместо "вярвам в една... Църква"”.

Освен това в Римокатолическата църква “епископите не са нищо повече от едни представители на папската власт, на която самите тези епископи са подвластни, както и обикновените вярващи”. В папската еклезиология всъщност се твърди, че “апостолската власт се е изчерпала с апостолите и тя не се предава на наследниците-епископи; само папската власт на Петър, под която се намират всички останали, се предава на наследниците на Петър, тоест на папите”. Така от гледната точка на папската “църква” всички останали източни църкви са с различни възгледи, имат недостиг и само по икономия ни приемат в общение, и по икономия ни приемат за “братска Църква”, докато всъщност гледат на нас от позицията на Църквата-майка.

Ватиканът е държава, а папата е ръководител на тази държава. Става дума за една антропоцентрична организация, за секуларизация и то за една институционализирана секуларизация. Държавата Ватикан е образувана през 755 г. от (франкския крал - б. ред.) Пипин Къси, а в наши дни е призната през 1929 г. от Мусолини. Показателна е причината за основаването на папската държава, така както е посочена от папа Пий XI: “представителят на Бога на земята не може да бъде поданик на земна държава”. Христос можеше да бъде поданик на земно царство, но папата не може! Папската власт е теокрация, тъй като теокрацията се определя като сливане на светската и църковната власт в едно лице. Днес теократични държави са Ватиканът и Иран.

Показателно е словото на папа Инокентий III (1198-1216 г.) при неговата интронизация: “Този, чиято е невестата, е младоженецът. Но тази невеста (Църквата) не дойде при мене с празни ръце, но ми донесе несравнимо безценна зестра, тоест пълнотата на духовните блага и ширината на светските, величието и нетлението на двете едновременно... Като символ на светските блага тя ми даде короната: митрата заради свещенството, а короната на царството; и ме постави представител на Онзи, на Чиито одежди беше изписано: Цар на царете и Господар на господарите.”

Следователно налице са големи богословски различия между двете църкви, които бяха осъдени на събора от св. Фотий Велики и на събора по времето на св. Григорий Палама, както това е отразено в Синодика на православието. Отците на Църквата и поместните събори чак до 19 век осъждат всички заблуди на папската Църква. Нещата не могат да се излекуват или поправят просто с някое формално извинение на папата за някоя историческа грешка, когато богословските му възгледи са в разрез с Откровението и Еклезиологията им се развива в грешна посока. (...)

(Откъс от едноименна статия)

Превод от гръцки Златина Каравълчева

Про-анти на статията -

1. д-р Йеротей Влахос: Основната разлика между Православната църква и папизма е в учението за нетварната същност и нетварната енергия (действие) на Бога. Докато православните вярваме, че Бог притежава нетварна (несътворена) същност и общува с творението и човека чрез своята нетварна енергия, папистите вярват, че нетварната същност в Бога е тъждествена с нетварната Му енергия (actus purus), а Бог контактува с творението и човека чрез свои сътворени енергии. Тоест вярват, че у Бога съществуват и тварни енергии. Следователно те считат за нещо сътворено Божията благодат, чрез която се освещава човекът. Но така човекът не може да се освети и да се обож(еств)и.

Католически катехизис: (1996) Благодатта е благоволението, безвъзмездната помощ, която Бог ни дава, за да отговорим на Неговия зов: да станем чеда Божии, осиновени чеда, участници в Божествената същност и вечния живот. (1997) Благодатта е участие в живота на Бога, тя ни въвежда в съкровената част на триединния живот. (2003) Благодатта е преди всичко и главно дар на Духа, Който ни оправдаваи и осветява.

Аз поне не виждам в горите текстове от катехизиса основания за твърдението на авторът на статията...

2. д-р Йеротей Влахос: Filioque, тоест учението за изхождането на Светия Дух от Отец “и от Син”, вследствие на което се принизява единоначалието на Отец, отхвърля се съвършеното равенство на лицата в Св. Троица. Ако съществува такова единство между Отец и Син (от които едновременно изхожда Св. Дух), то Синът се принизява в отличителното Му качество да се ражда, подценява се Св. Дух като неравносилен и единославен с останалите лица на Св. Троица, тъй като Той се явява “безплодно Лице”

Католически катехизис: (264) Св. Дух изхожда от Отца като свое начало и без никакъв времеви промеждутък, общо от Отца и Сина. (245) Апостолската вяра, свързана със Св. Дух, бе възвестена от 2-рия вселенски събор през 381г. в Константинопол: "Вярваме и в Светия Дух, Господ животворящ, Който произлиза от Отца" От там църквата признава Отца като извор и начало на на цялото божество. Вечното начало на Св. Дух не е без връзка с това на Сина. "Вярваме, че Св. Дух, който е третото Лице на Троицата, е Бог, един и равен на Отец и Син, от същата субстанция и от същата природа...; при това не се казва, че е само Дух на Отца или Дух на Сина, но едновременно Дух на Отца и Сина".

За мене големия проблем си остава - разликата в понятийността, а оттам и в цялостната християнска философия и светоглед между Изтока и Запада.

Римокатолицизмът не прави разлика между същност и енергия. За тях енергията е същност... и от това твърдение разликата става от земята до небето. Митрополит Влахос много добре знае, какво казва, не напразно е един от големите богослови на нашето време. Навярно има схематичност в богословския му стил, но докато стигнем до проблемите, които възникват от това, има още доста какво да научим и прочетем, включително от него.

Освен това Църквата в Рим по предание е основана от апостолите Петър и Павел.

И какво от това ... ??? Светите апостоли са били и в Антиохия, 12-те пък са били в Йерусалим , някъде да има издигнат зов за ''непогрешимост'' или '' върховност '' ???

определят на събори, когато епископите от възможно най-много християнски общини се събират и определят кое от две спорещи християнски учения отговаря най-точно на Писанието и Преданието. Писание пак са тези книги, които събор е определил smile.gif Предание пък, общо взето, са онези непротиворечащи на канона (значи пак на съборните решения) религиозни мнения, писмени и устни, на християнски проповедници и епископи.

Не е точно така и ще поясня . В тази мисъл се влага един позитивистки релативизъм с иронически прийоми, очебиен за съвремието , който обаче осветлява въпроса само в една част.

Имало е събори, които не са утвърдени за "Вселенски" , въпреки цялата им във времето юридическа сила, като най-известния за това е "Разбойническия" събор или опитите за Вселенски събори на иконоборците.

В даден момент изразител на цялото Предание и съхранение на истинската гласност на Църквата, може да е дори само един човек, който да противостои срещу цялата система на псевдосъборност, предание и догма.

В историята на Православната църква имаме няколко подобни случая - като св. Маским Изповедник, св. Марк Ефески и др. като например Йерусалимския патриарх ,който не подписва акта на отлъчването на Българската църква през 1872 г.

[nikey_vv]

Чисто хронологически, съборите, на които се утвърждават различията са представени в тази схема:

[glishev]

Последният постинг non legitur, много е ситно.

[nikey_vv]

Не е гръцки, а руски

Схемата е намалена на 48%, ако кликнеш върху 'лупата' отгоре, ще се отвори в пълен размер и се чете идеално.

[glishev]

Оп, мерси.

[viara]

Аз не съм запознат много с католицизма. Отчасти познавам православието. Чел съм и двата типа Библии, защото има някои разлики между тях. Все пак искам да дискутираме върху вечния въпрос - коя църква трябва да е Първа, тази която да е над останалите. Кое е основанието на католицизма да заявява, че Папата е "непогрешим", след като единствено Бог е такъв? Кое дава основание на Рим да заявява, че е водеща сред църквите и ако има обединение, Рим трябва да е начело.

В Библията няма това разделение, което го има днес. И тъй-като тя би трябвало да е основа на мненията, като основа на християнството, следва, че никоя от днес съществуващите деноминации не може да има претенции за първенство. В смисъла на Библията църквата е една и най-отгоре, като неин водач е Исус Христос.

За непогрешимостта на папата дори не си струва да се коментира. Няма непогрешим човек. Има простени грешници, но и те продължават да грешат.

[Last roman]

В Библията няма това разделение, което го има днес. И тъй-като тя би трябвало да е основа на мненията, като основа на християнството, следва, че никоя от днес съществуващите деноминации не може да има претенции за първенство. В смисъла на Библията църквата е една и най-отгоре, като неин водач е Исус Христос.

За непогрешимостта на папата дори не си струва да се коментира. Няма непогрешим човек. Има простени грешници, но и те продължават да грешат.

Затова пък непогрешимите патриарси назначени от съответните разузнавателни служби истината ти казват.

Тежко е да си източноправославен.

[glishev]

Ами, тежко. Същото е като да си нормален католик, симпатичен арменец или не особено беснеещ атеист :D Православието е солидно вероизповедание за хубави хора със здрави черни дробове

[Logoc]

Аз не съм запознат много с католицизма. Отчасти познавам православието. Чел съм и двата типа Библии, защото има някои разлики между тях. Все пак искам да дискутираме върху вечния въпрос - коя църква трябва да е Първа, тази която да е над останалите. Кое е основанието на католицизма да заявява, че Папата е "непогрешим", след като единствено Бог е такъв? Кое дава основание на Рим да заявява, че е водеща сред църквите и ако има обединение, Рим трябва да е начело.

Католицизма е много далеч от християнството!

Основните разлики са / има и много други, но те не са толкова съществени /:

1. Канонът за непогрешимостта на Папата!

Пълен абсурд и няма нищо общо с християнството! Не може един смъртен да е непогрешим!

2. Канонът, че папата е намесник на Христос на земята и може да опрощава грехове!

Няма нужда от коментар - Само Бог може да опрощава грехове!

3. Индулгенцията - откупуване на грехове с пари!

Това противоречи от всякъде на Библията. Дори е подигравка с християнството! Как да спазва един християнин Десетте Божи Заповеди, когато е богат и може да си откупи греховете с пари! Да не говорим, че има и опрощаване на грехове през определени периоди - например през 33 години / годините на които е разонат Христос/, през 50 години и пр. други измишльотини.

Да не говорим, че при Четвъртия Кръстоносен поход една християнска страна като Византия е покорена с огън и меч и от този момент нататък не е могла да се съвземе напълно. Малко след това е покорена от Турция и е изчезнала завинаги от географската карта на света! А Папата е опростил греховете на мародерите-католици завладели Византия.

Изобщо за върховенство на Папата пред Източното православие не може и да се мисли, камо ли да се говори! Знаете ли защо нашите свещенници са с бради, а католиците са бръснати? Папата не може да казва как да ходят нашите свещенници!

Вярата на католицизма в задгробния живот ... и т.нат.

Примерите за несъответствието на католицизма с Библията са много, но едно е ясно - Католицизма е религия на дявола!

[Last roman]

Примерите за несъответствието на католицизма с Библията са много, но едно е ясно - Католицизма е религия на дявола!

Ако попиташ католик, той ще си каже същото за православието. Всеки гледа от собствената си камбанария и клейми другия. И е свободен да избира да вярва или да не вярва.

Така че приказки от подобен род /моята религия е най-добрата, щото аз вярвам в нея/ не са актуални вече. Това не е форум за проповеди, а за обмяна на аргументирани и безпристрастни мнения.

[Logoc]

Ако попиташ католик, той ще си каже същото за православието. Всеки гледа от собствената си камбанария и клейми другия. И е свободен да избира да вярва или да не вярва.

Така че приказки от подобен род /моята религия е най-добрата, щото аз вярвам в нея/ не са актуални вече. Това не е форум за проповеди, а за обмяна на аргументирани и безпристрастни мнения.

Много добре съм си обосновал твърденията, но ако не е ясно пак повтарям - нито дуната " Папа " нито думата " Индулгенция ", нито изразът " Кръстоносен поход" и пр. са Библейски думи

Ако искаш, мога да се обоснова и според Библията, защо католизизма е религия на дявола!

Откровение глава 13, стих 18

18 Тук е нужно мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест.

На папската митра са начертани следващите думи: "Vicarivs Filii Dei", което преведено от латински означава: "Намесник на Божия Син"!

"VICARIVS FILII DEI" се явява една от най-възвишените титли на римския папа. След като сметнем цифровите значения на римските букви ние намираме изумителен факт - точно така, както указва пророчеството тяхната сума е 666.

V….5

I….1

C….100

A….0

R….0

I….1

V....5

S….0

………

=112

F...0

I....1

L... 50

I....1

I....1

.........

=53

D...500

E...0

I....1

........

=501

112+53+501=666.

При събирането на тези цифри получаваме 666. В това няма никакви съмнения. Властта на звяра от Отк.13 това е папската система на поклонение.

[Last roman]

Приятел, тея нумерологични глупости не могат да впечатлят трезвомислещите хора.

Заигравки и нагаждания всякакви ги има. Нерон също го изкарваха 666 сиреч антихрист. Пък колко игрочисленици има в Библията... човек може да 'докаже' така каквото му е угодно.

А папата е просто обособил се от Източната Римска империя патриарх. Конфликтът между католици и православни най-вече е политически за власт и сфери на влияние. Дребните различия във догмите са само повод, не причина за Схизмата.

[viara]

Нека не осъждаме по-различните от нас и нека не се пъчим колко сме прави. Всеки християнин си има глава на раменете. Нека не си мислим, че истината е само при нас! Аз хода в евангелска църква, но споделям по-долу цитираното мнение.

Ако попиташ католик, той ще си каже същото за православието. Всеки гледа от собствената си камбанария и клейми другия. И е свободен да избира да вярва или да не вярва.

Така че приказки от подобен род /моята религия е най-добрата, щото аз вярвам в нея/ не са актуални вече. Това не е форум за проповеди, а за обмяна на аргументирани и безпристрастни мнения.

Има неща, които не одобрявам и дори смятам, че са неправилни при католиците и православните, но предпочитам да гледам към нещата, които ни събират, а не към тези, които ни разделят.

[glishev]

Прекалено много религиозни теми се струпаха. Все пак форумът е бг-наука. Нещо по история на Църквата или за "скрития имам" при шиитите, или пък за индийски пагоди е интересно да си говорим, но да навлизаме в догматиката просто ще доведе до дърляници.

Впрочем, католиците изобщо нямат лошо отношение към православните (е, имат амбиции да ни приобщават, но ние пък спокойно можем и без това). И е ужасно некоректно да се говори, че католическата вяра била дяволска. Аз съм си православен, но съм попътувал из католически страни, познавам се с католически свещеници от няколко нации и от двата обряда, решил съм никога да не приемам догматическите им недоразумения (ереси, по-просто казано), но не бих обидил вярата им. Католицизмът е единият бял дроб на Европа.

Това с "Викарий на Божия Син" и числото на Звяра е ирелевантна към учението пропаганда и на това отгоре е грешно сметнато. Като напишеш "IV" (като във "vicarius"), се получава 4, а не 6

[JImBeam]

Едно въпросче към знаещите: Какъв е повода/причината, католиците да "вкарат" филиоквето във веруюто ?