Монументализъм, култура и религиозност, или - защо високата религиозност води до неграмотност, бедност, изостаналост и упадък на ниво общество?

[alvassareiro]

Монументализъм, култура и религиозност, или защо високата религиозност води до неграмотност, бедност, изостаналост и упадък на ниво общество

УВОД

Преди известно време бях пуснал подобна тема, която не предизвика почти никакви реакции, затова се надявам тази, синтезираща основните концепции, да бъде предизвика по-голям интерес.

Искам да започна с едно базисно разграничение между индивид и общество. Най-просто казано, обществото е система от индивиди, а индивидът е елемент на системата общество. Както е известно, системата винаги има свойства, различни от тези на отделните си елементи. Затова, едно явление, наблюдавано на ниво индивид, не винаги е същото на ниво общество. Мисля да дам няколко базисни примера.

Както е известно, човешкия организъм е съставен от клетки, които се размножават чрез делене. Събрани в система, наречена организъм, обаче, размножаването става по съвсем различен начин. Ако този принцип се отнесе към обществото, също могат да се дадат интересни примери. Например – всякакви патологични прояви, като убийства, изнасилвания, кражби, и тн..- са патологии на ниво индивид. На ниво общество те не се проявяват в същата степен, защото в никое общество не е прието убийците да са мнозинство, и никое общество не е съставено от патологични случаи. Трети пример засяга икономиката. Ако един човек може да събере 10 кг ябълки за един час, то пет души почти никога няма да съберат 50 кг за час, а най-вероятно по-малко. Защо е така е друг въпрос. Четвърти пример, който ми хрумва, е за напористостта и твърдостта на ниво индивид и ниво общество. Докато на ниво индивид основен фактор затова са гените, на ниво общество генетичното начало вече губи влиянието си е, и е изместено от други, социални, фактори, като например конкуренцията за ограничените ресурси.

Подобно е и отношението между религиозността на ниво индивид и ниво общество. На индивидуално ниво, високата религиозност в една от трите близкоизточни аврамистични религии, изобщо не налага задължително цитираните в заглавието на темата дефекти. Но на ниво общество почти винаги и безусловно силната религиозност води до нисък успех в училище, бедност, консерватизъм, икономическа и интелектуална изостаналост и бедност.

Тук отново трябва да се подчертае различието на ниво индивид и общество. Когато говорим за изостаналост, бедност и тн. на ниво общество, и връзката им с религиозността, тя също е на ниво общество. Т.е има общества, които са бедни, изостанали, и религиозни. Има и такива, които са богати, напреднали, отворени, динамични и нерелиозни. Но и в едните, и в другите, има отделни блестящи умове, писатели, учени и това на ниво индивид няма доказуема логическа (и статистическа) връзка с религиозността.

Когато говорим за поставения проблем, ведната се набиват на очи две очевидности.

1. Същестуват значителни различия в нивата на религиозност в една от трите авраамистични религии в отделните общества. С една дума, има общества, които традиционно са силно религиозни, и други, които традиционно не са и се отличават с определени нива на скепсис към всякакъв вид официлана иноктринация.

2. Съществува силна статистическа корелация между нивата на религиозност в едно общество, и БВП, икономическото му развитие, средния успех по природни науки в училище и цялостния консерватизъм. Тази корелация е негативна. Това означава, че обществата с висока религиозност имат нисък БВП, слаб среден успех в училище, икономическа и социална изостаналост и тн. като изброените показатели са задължително по-ниски от същите показатели за обществата, отличаващи се с ниска религиозност.

3. Среден успех по природни науки, коефициент на интелигентност и религиозност. Съществува сериозна негативна корелация между нивата на религиозност в едно общество, и средния успех и коефициента на интелигентност на населението му.

4. Религиозните култури по традиция се отличават с негативно отношение към промяната, новостите, не са отворени към чужди влияние и са традиционно консервативни.

Част 1. ИЗЛОЖЕНИЕ

1.1. Първото твърдение е лесно установимо. Изследванията, проведени през последното десетилетие, показват винаги една и съща картина. Като най-религиозни се определят африканците, арабите, жителите на близкия изток и пакистан, където силновярващите са между 98-100% от населението. Следва северната част на Латинска Америка, с изключение на Мексико, Бангладеш, Филипините и Индонезия, както и Турция, където като религиозни се определят между 85-95% от населението.

Сред богатите държави първенството по религиозност държат САЩ и Ирландия, където като религиозни се определят 60-70% от населението.

Най-ниски проценти се получават редовно в скандинавските страни, особено в Швеция, Норвегия, Дания, Исландия, както и Финландия, Франция, Чехия, Русия, България, прибалтийските страни, и югоизточна Азия, особено Китай, Виетнам, Корея, Япония, където религиозността е 30-40%, а често е около 10-20%. Като цяло в цяла Западна Европа в последните десетилетия има един ясен спад в религиозността.

Това в общи линии е географията на религиозността в света. Имаме два полюса – народи, отличаващи се с традиционно висока религиозност, и такива, за които е характерна традиционно ниска религиозност, като Япония, Корея, Скандинавските страни, или такива, отбелязали рязък спад в религиозността си през последните десетилетия, успоредно с тяхното забогатяване, като Испания, Чехия, както и Франция.

Кои са причините за тези различия. Традиционно се изтъкват два фактора – национално богатство и политическа система. Забогатяването води до повече възможности за личностно развитие и причинява по-нисък фатализъм, поради което жителите на богатите страни изпитват по-ниска нужда да се обръщат за надежда и упование към по-висши сили. Едно голямо изключение от това правило са САЩ и Ирландия, които по БВП на глава от населението се доближавата до Швеция и Япония, въпреки че двете двоики страни са на двата противоположни полюса на класацията по набожност.

Както неведнъж съм казвал, САЩ и подобните тях култури, са изолирани културологически клъстъри, уникални по своето естество култури, те са винаги голямото изключение. Освен това, феномените за които говорим, са изключително сложни, обусловени от преплитането на множество културни особености, които взаимно се подсилват или неутрализират, и именно тяхното съчетание в САЩ превръща последните в световно изключение.

Говорейки за политическия строй, ще си позволя да отхвърля този фактор като решаващ за нивата на религиозност. Вярно е, че социализмът ограничи религията в Китай, Виетнам и Източна Европа, но кой би могъл да обясни, защо Швеция, Дания, Япония и Южна Корея са традиционно ниско в класациите по религиозност, въпреки че не са преживяли социализъм. Социалистическото минало не може и да обясни защо поляците, както и жителите на повечето кавказки и средноазиатски републики са далеч по-религиозни от българи, руси, латвийци и чехи. Въпреки жестокия си комунизъм, Куба също се отличава с високи нива на религиозност – насочена към всякакви традиционни култуве, духове, амулети, суеверия, но това се пролича доста ясно и при посещението на папата в Куба. За това говори и силно изразената религиозност на кубинските емигранти в САЩ.

В лоното на православието силно религиозни са гърците и грузинците, но не - и русите, българите, украинците.

В рамките на католицизма силно религиозни са поляците, но не и техните съседи чехите, та дори и испанците.

В рамките на протестанството днес като силно религиозни и то масово се определят американците , но не - и германците, шведите, норвежците.

В рамките на исляма силно религиозни са пакистанците, сирийците, но не и бангладешците, индонезийците, малайците и брунейците. Дори тази религия дава силни отклонения в религиозността.

С прости думи, защо има бивши социалистически държави, които са религиозни, и такива, които не са?

Очевидно тук социализмът не е решаващ фактор.

В тази част на изложението ще се огранича само до очертаване на проблема в най-широките му граници, а по-натам в отделна точка ще изясня механизма.

1.2. Връзката между култура и икономическо развитие е изключително интересен, но и сложен въпрос. Тук ще се концентрирам върху един от аспектите на културата, а именно връзката между религиозността на ниво общество, и богатството на една държава.

За да бъде анализът обективен, трябва да се изведат обективни показатели, по които се сравнява богатството на една страна.Основните показатели, които традиционно се използват, са ръст на икономическо развитие, и БВП на глава от населението, както и нарастване на БВП на глава от населението. От анализа ще изключа ръста на икономическо развитие, защото много бедни държави, започвайки от нулата, имат по-голям ръст от богатите западни, но това не означава, че техните граждани са по-богати. Като обективен показател за измерване на икономическото развитие на едно общество се налага нивото на доходите, респ. БВП на глава от населението, и ръста му в период от 20-30 години.

Ще си позволя да цитирам данни от 2008 г., преди началото на световната икономическа криза, тъй като в условия на криза и извънредна икономическа ситуация трудно биха могли да се сравняват трайни тенденции.

Нека хвърлим един поглед на държавите с най-висок БВП на глава от населението в света.

Първенците в класацията са Люксембург 111 000 долара на глава от населението, Норвегия с 94 000 долара на глава от населението, Швейцария с 64 000, Дания 62 000 , Швеция с 52 000, САЩ, Канада, Австралия, Великобритания, които имат над 40 000 долара БВП на глава от населението, Япония около 38 000, Към тях се прибавят Германия, Белгия, Франция, Финландия, Франция, Италия които имат между 30 000-40 000 долара. Като богати общества се определят и някои близкоизточни петролни метрополии, като Саудитска Арабия, Кувейт и ОАЕ, с БВП на глава от населението между 10 000 и 17 000 долара, в които все пак религиозността не е толкова силно застъпена, както в техните съседи, и към това може да се прибави наличието на огромни запаси от петрол. Днес Саудитска Арабия, която държи над 40 % от световните запаси на петрол има БВП на глава от населението, по-нисък от този в гърция. ОАЕ и Кувейт пък са малки държави с нисък прираст на населението и големи залежи на петрол, и тяхното икономическо положение отново би могло да се обясни с влиянието на различни природни или демографски фактори, и не толкова културни.

Нещата могат да се кажат и по друг начин. През 1900 г. Саудитска Арабия и Норвегия са еднакво бедни. През 2008 г. жителите на Саудитска Арабия живеят пет пъти по-бедно отколкото жителите на Норвегия, въпреки, че държат близо половината от световните залежи на петрол. Какво пречи на саудите да забогатеят поне колкото страните от средна европа, които дори нямат нужните ресурси – саудите са по-бедни дори и от гърците? При положение, че в последните няколко десетилетия стандарта на живот в саудитска Арабия дори е спаднал. По нива, Саудитска Арабия се доближава до Тирнидад и Тобаго. Смея да твърдя, че основната причина за тяхната бедност е религиозността им.

Ако изключим САЩ и другите англоезични страни, общото между всички останали първенци по богатство е, че са ниско в класациите по религиозност. Централноевропейските държави, като чехия, унгария и словакия, са по-богати от силнорелигиозната полша. Докато първите имат около 17 000 долара БВП на глава от населението, то Полша има под 13 000. В същото време нерелигиозна Словения вече се доближава по богатство до Гърция, като разликата е незначителна, 26 000 спрямо 30 000 и вероятно скоро ще я задмине, въпреки социалистическото си минало, и това само в последните петнайсетина години.

Положението с Гърция и португалия е много интересно. В Гърция, между 1950-1960 г. средногодишният прираст на БВП на глава от населението е 5%, а между 1960-1973 е бил 7%. Средногодишният темп на нарастване на БВП на глава между 1950-2000 г. е около 3.7%.

Средногодишният прираст на БВП на глава за Португалия и Испания между 1950-1998 г. е съответно 3.9% и 3.4%. За сравнение, същият показател за страни като Франция, Германия, Ирландия, Скандинавските страни и др. за същия период е между 7-8%. Това поставя Гърция, Португалия и Испания сред трите най-бедни стари членки на ЕС. С други думи, Гърция и Португалия се представят доста зле за стари членки на ЕС, непреживели комунизъм, с пазарна икономика.

Старите страни членки на ЕС са достигнали таваните на своето развитие – Гърция, както и Дания, са достигнали максимума на БВП, и въпреки това между тях стои пропаст. Между другото, по-вероятно е Дания или норвегия да вдигнат още повече стандарта си, отколкото Гърция да забогатее повече от това, което е сега.

Кое е общото между трите цитирани по-горе страни – Гърция, Португалия и Испания. Ами че те са и трите най-религиозни страни от старите страни членки на ЕС. Гърция, както и португалия, вече се застигат, а скоро и навярно ще бъдат задминати по ниво на БВП на глава от населението, от някои нови страни членки, като Словения, Естония, Ирландия, Чехия. За последните 25-30 години Гърция почти не е вдигнала стандарта си, и винаги стои на опашката в Европа.

Ако използваме данните за БВП на глава от населението между 1970-2005 г. може да се изчисли колко пъти е нараснало богатството на една държава в последните 35 години – UN statistics divison. Корелацията между БВП и измерението, за което говорим тук, а именно монумантализъм, е – 0.61**. Ако изключим богатите държави, с БВП над 2000 долара годишно на глава, корелацията става – 0.69**.

Данни за БВП на глава от населението за 2008 г на Световната Банка

Rank Country US$

1 Luxembourg

111,182

2 Norway

94,359

3 Switzerland

64,011

4 Ireland

63,178

5 Denmark

62,327

6 Iceland

52,549

7 Netherlands

52,322

8 Sweden

52,057

9 Finland

51,060

10 Austria

49,902

11 Australia

47,498

12 United States

46,716

13 Belgium

46,486

14 France

45,982

15 Germany

44,471

16 United Kingdom

43,089

17 Canada

42,031

18 Japan

38,443

19 Italy

38,309

20 Singapore

37,600

21 Spain

35,204

22 Greece

31,749

— Hong Kong

30,862

23 New Zealand

30,614

24 Equatorial Guinea

28,111

25 Israel

27,299

26 Slovenia

26,784

27 Portugal

22,841

28 Czech Republic

20,760

29 The Bahamas

20,701

30 South Korea

19,115

31 Saudi Arabia

18,973

32 Trinidad and Tobago

17,861

33 Slovakia

17,565

34 Estonia

17,218

35 Libya

15,919

36 Croatia

15,636

37 Hungary

15,408

38 Latvia

14,909

39 Antigua and Barbuda

14,244

40 Lithuania

14,098

41 Poland

13,823

42 Russia

11,339

43 Venezuela

11,230

44 Saint Kitts and Nevis

11,020

45 Turkey

10,745

46 Mexico

10,211

47 Chile

10,112

48 Gabon

9,969

49 Seychelles

9,686

50 Uruguay

9,654

51 Romania

9,300

52 Palau

9,100

— World

8,983

53 Kazakhstan

8,436

54 Brazil

8,400

55 Argentina

8,235

56 Montenegro

7,268

57 Malaysia

7,221

58 Lebanon

6,924

59 Mauritius

6,817

60 Serbia

6,811

61 Botswana

6,808

62 Panama

6,801

63 Costa Rica

6,590

64 Bulgaria

6,546

65 Belarus

6,229

66 Grenada

6,019

67 Saint Lucia

5,947

68 South Africa

5,685

69 Jamaica

5,604

70 Suriname

5,594

71 Saint Vincent and the Grenadines

5,450

72 Colombia

5,440

73 Iran

5,352

74 Azerbaijan

5,330

75 Algeria

5,060

76 Dominica

4,986

77 Bosnia and Herzegovina

4,891

78 Macedonia

4,672

79 Dominican Republic

4,654

80 Angola

4,627

81 Peru

4,419

82 Belize

4,395

83 Fiji

4,204

84 Maldives

4,065

85 Namibia

4,051

86 Albania

3,912

87 Ecuador

3,900

88 Ukraine

3,899

89 Tunisia

3,891

90 Armenia

3,873

91 Thailand

3,869

92 Turkmenistan

3,633

93 El Salvador

3,605

94 Cape Verde

3,467

95 Jordan

3,389

96 China, People's Republic of

3,264

97 Republic of the Congo

2,960

98 Georgia

2,931

99 Samoa

2,874

100 Guatemala

2,850

101 Morocco

2,764

102 Marshall Islands

2,633

103 Syria

2,601

104 Paraguay

2,566

105 Tonga

2,538

106 Vanuatu

2,485

107 Indonesia

2,254

108 Swaziland

2,241

109 Micronesia

2,225

110 Sri Lanka

2,020

111 Mongolia

1,998

112 Egypt

1,997

113 Bhutan

1,978

114 Honduras

1,944

115 Philippines

1,847

116 Bolivia

1,722

117 Moldova

1,665

118 Guyana

1,518

119 Sudan

1,413

120 Nigeria

1,402

121 Kiribati

1,351

122 Solomon Islands

1,276

123 Papua New Guinea

1,267

124 Cameroon

1,238

125 Nicaragua

1,161

126 Yemen

1,153

127 Côte d'Ivoire

1,137

128 Zambia

1,134

129 São Tomé and Príncipe

1,087

130 Senegal

1,082

131 India

1,068

132 Vietnam

1,052

133 Djibouti

1,032

134 Uzbekistan

1,022

135 Pakistan

1,013

136 Kenya

895

137 Mauritania

893

138 Kyrgyzstan

837

139 Laos

837

140 Comoros

823

141 Lesotho

804

142 Benin

771

143 Chad

755

144 Tajikistan

751

145 Haiti

711

146 Ghana

690

147 Mali

688

148 Cambodia

651

149 Burkina Faso

523

150 Bangladesh

494

151 Tanzania

482

152 The Gambia

471

153 Madagascar

469

154 Uganda

459

155 Rwanda

458

156 Timor-Leste

454

157 Mozambique

447

158 Central African Republic

445

159 Nepal

441

160 Togo

437

161 Guinea

434

162 Niger

365

163 Sierra Leone

351

164 Eritrea

331

165 Ethiopia

328

166 Malawi

299

167 Guinea-Bissau

273

168 Liberia

229

169 Democratic Republic of the Congo

180

170 Burundi

144

От всички тези статистики и данни се очертава географията на богатството по света. Общото, между страните, стоящи в зоната на високия БВП, и високите му средногодишни ръстове, са ниските нива на религиозност. Валидно е и обратното – страните с най-ниски нива на БВП на глава от населението са традиционно първенци по религиозност.

С едно голямо изключение – САЩ, Ирландия, Великобритания, Австралия и Нова Зеландия, за които ще говоря специално.

1.3. Среден успех по природни науки, коефициент на интелигентност и религиозност.

International study centеr of Boston University провежда представителни изследвания в над 80 страни по света, като мери средния успех в училище на децата от четвърти и осми клас по математика и естествени ануки. Резултатите от проведените досега изследвания са много подобни. Винаги на върха на класациите по математика са източноазиатските страни, чиите резултати са далеч над средните за света. Следват Белгия и Холандия, някои източноевропейски страни и Малайзия. Следват останалите европейски страни, вкл. - България, 4 англоезичните страни, които са със средни стойности. В долната част на класациите са арабските и близкоизточните страни, Африка, Южна Америка и Саудитска Арабия.

Табл.2 Среден успех по математика на уеднаквени тестове за 8-ми клас в национално представителни училища. Непълна извадка на TIMSS

Сингапур 605

Ю.Корея 589

Хонгког 586

Тайван 585

Япония 570

Белгия 537

Холандия 536

Унгария 529

Естония 531

Русия, Латвия508

Словакия 507

Австралия 505

САЩ 504

Британия 498

Словения 493

Сърбия 487

България 476

Румъния 4 75

Норвегия 461

Индонезия 411

Тунис 410

Бахрейн 401

Мароко 387

Филипини 378

Саудитска Арабия 332

Гана 276

ЮАР 264

Класацията по успех в естествените науки е подобна. Илиза, че ако учениците в една държава се представят добре по математика, те са добри и по биология, физика и химия.

От пръв поглед е очевидно, че сред първенците в тези класации няма много бедни, а сред силно изоставащите по успех има малко на брой богати. Връзката между образователен успех и национално богатство е очевидна и логична, но тя не обяснява всичко. Забележете, че България и Русия имат приблизително същия доход на глава от населението, както Тунис и Иран, малко по-бедни са от Чили и ЮАР, и са несравнимо по-бедни от Кипър и Саудитска Арабия., а да не говорим за Бахрейн. Въпреки това България и Русия се справят доста по-добре от всички тези по-богати от тях държави. Също така никой от шампионите по успех в училище източноазиатци – японци, корейци – не е по-богат от САЩ, Скандинавия или Австралия, даже напротив – Корея е много по-бедна от тях, а Тайван е на нивото на Испания.

Освен това изследователите от TIMSS са си дали труда да изучат различията в домашните образователни ресурси- т.е кой какви условия за учене вкъщи има. Чили попада в категорията на Тайван и Белгия, Хонгонг е при Тунис, ЮАР и Филипините, а Сингапур е до Йордания. Значи и домашните условия не обясняват почти нищо.

Нека споменем още есна класация. Става въпрос за Британския правителствен отдел, наричан UK Cabinet Office, Performance and Innovation Unit. Той представя информация за образователния успех на различните етнически групи в Обединеното Кралство между 1992-2005. В случая, всички ученици са при равни, британски условия, в богата западна страна. Въпреки това различията остават. През всички тези години на първо място са китайците и индийците, и то далеч пред всички останали. След тях се нареждат белите англичани. После идват бангладешците, пакистанците и чернокожите карибски емигранти. Подобно класиране по успех се наблюдава и в САЩ.

Дори и да се сравняват само деца от бедни семейства, отново китайците са далеч напред в класацията, следвани от индийците в британските училища.

Има и друг начин да се премери интелигентността на един народ. Това са тестовете за интелигентност.

В науката има много спорове за това, дали тестовете отразяват биологическите различия, особено ако става въпрос за групови разлики. Имат ли африканците някакъв биологически дефект, поради който се представят изкючително зле на тези тестове? Или са просто необразонани. Безспорно е обаче, че тези тестове за интелигентност показват същото, както и данните на TIMSS – страните с висок успех по математика в училище имат и високо IQ, и обратното.

Онези, които не вярват в тестовете за интелигентност, понеже не им се иска те да са показателни за ума им, няма как да обяснят съвпадението, без да признатя, че тестовете мерят нещо обективно.

Табл. 3 Среден успех от тестовете за интелигентност на населението (Непълна извадка на Lynn, Vanharen, T. 2004, IQ and welth of nations).

Хонгконг 107

Южна Корея 106

Япония 105

Белгия, Холандия 103

Китай, Братания 102

Полша 99

САЩ, Норвегия 98

Словакия, Русия 97

Словения 95

България 93

Малайзия 92

Тайланд 91

Турция 90

Мароко 85

Египет 83

Катар 77

Зимбабве 76

Кения, ЮАР, Танзания 72

Гана 71

Нигерия 67

Това е непълна извадка, която посочва горната част на класацията, средата и долната граница, в която стоят Гана и Нигерия.

Част. 2 Монументализъм

Тук е мястото да кажа няколко думи за културното измерение, което стои зад явленията, които очертахме. Нарича се монументализъм – monumentalism. В литературата се среща и под името стабилност-гъвкавост.

Как точно е изведено и какво представлява, е тема на съвсем друга статия. Тук ще засегна само явленията, които влизат в това измерение. А това са

1. Чувство за личностна, национална, религиозна и тн. гордост (корелацията между измерението и явлението гордост е r=0.89**)

2. Ниски нива на самоубийства (r= - 0.77**)

3. Стабилност и постоянство на чувствата, мислите и поведенито (r=0.69**). За културите, характеризиращи се с високи нива по измерението монументализъм, е характерно абсолютиското мислене и стабилността и постоянството на Аза.

4. Много високи нива на религиозност (корелацията е изключително висока r=0.93**)

5. Висока склонност към междуличностно съревнование и себеизтъкване и доказване, противопоставящо се на сътрудничество и равенство в обществата с ниски нива на монументализъм. Корелациите варират от 0.66** до 0.94**.

6. Нисък среден успех в училище. Корелацията между монументализъм и успеха в училище по TIMSS е r= - 0.78**

7. Слабо икономическо развитие, особено при традиционно бедни страни. Корелацитя между индексите по монументализъм и БВП e – 0.69**

8. Задоволство от живота и безразличие към бедността.

С две думи, монументализмът се свързва със слаб успех в училище, ниско икономическо развитие, високи нива на религиозност, ниски нива на самоубийствата, високи нива на гордост, породена от всичко, изразена ориентация към съревнование, себедоказване, себеизтъкване, абсолютистко мислене и стабилност на Аза, на чувствата, мислите и поведението.

Наименованието на това измерение произлиза от факта, че то се свързва със стремежа човешката личност да бъде монолитна, стабилна, постоянна в мислите, чувствата и емоциите, като възможността за промяна на Аза е почти невъзможна – пряка функция от абсолютисткото мислене. На български вероятно един по коректен превод би бил – стабилност-гъвкавост, но аз представям измерението с оригиналния му термин.

Табл. 3 Индекси на монументализъм за 57 страни

1.Мароко 338

2.Египет 319

3. Йордания 316

4. Пуерто Рико 312

5.Венесуела 309

6.Ирак 307

7.Нигерия 306

8.Филипини 292

9.Салвадор 291

10. Иран 291

11.Танзания 284

12.Саудитска Арабия 281

13.Алжир 277

14.Мексико 270

15. Бангладеш 267

16. Бразилия 266

17.Пакистан 262

18.ЮАР 254

19. Колумбия 248

20. Индия 225

21. Уганда 224

22.Индонезия 223

23.Перу 221

24. Чили 213

25. Аржентина 207

26.САЩ 206

27. Аругуай 175

28. Албания 172

29. Румъния 171

30. Македония 166

31. канада 166

32. Австралия 163

33.Киргистан 162

34.Н. Зеландия 151

35. Виетнам 150

36. Испания 145

37. Сърбия 137

38. Хърватия 134

39. Босна 128

40.Сингапур 125

41.Молдова 123

42.Норвегия 117

43. Унгария 115

44.Финландия 113

45.Швеция 96

46.Черна гора 91

47. България 86

48. Латвия 77

49.Украйна 76

50.Русия 74

51. Беларус 74

52.Ю.корея 74

53. Естония 65

54. Литва 62

55. Тайван 56

56. Китай 52

57. Япония 46

Източник: "What makes us different, a new interpretation of the WVS and other cross-cultural data", p.169-170, Minkov, M.

С една дума, страните, класирани високо по горната класация, се отличават с ниско икономическо развитие, слаб успех в училище, висока религиозност, високо чувство на гордост, стремеж към изтъкване и съревнование и абсолютистко мислене. Голямото изключение – САЩ, Канада, Великобритания – ще засегна отделно.

2.1. Стабилност и гъвкавост. Искам да обърна специално внимание на този аспект от културното измерение, за което говорим.

Като цяло северноамериканците, арабите и другите народи с високи индекси по монументализъм, се описват като стабилни личности, с непроменливи постоянни характеристики, и ясно оформена същност, която не зависи от обстоятелствата. Променливите хора, с непостоянни чувства или характер, и без твърди като скала убеждения и постоянни черти на характера, се считат за незрели и като цяло непълноценни. Като цяло, арабския свят и Пакистан и Иран имат още по-стабилен и непроменлив Аз, отколкото в САЩ.

При хората от азиатската група и източна европа, както и скандинавието и големи части от средна и западна европа обаче не е така. Те се описват като променливи и гъвкави индивиди, които нямат абсолютно стабилни характеристики и твърди убеждения, а се нагаждат към случая. Типичен пример за това са индийците, които се определят като "месоядни вегетарияаци".

Като цяло, фундаменталното противопоставяне в смисъла стабилност-гъвкавост на Аза е между арабския свят – срещу Източна Азия и Индия.

За разлика от Япония, където човек има хонне – истинските чувства и мисли, и татемае – външна фасада за пред хората, което означава, че ако един японец ни се усмихва, това далеч не означава, че ни харесва и е доволен, а често е точно обратното, то в арабския свят такова разделение не се допуска категорично. Човешката личност трябва да бъде монолитна – стабилна и непроменлива, сякаш е от гранит.

Това разбиране за единството и постояноството на Аза е намерило изражение в религията, изкуството и традициите. Арабската цивилизация е негативно настроена към театъра, киното. Преструвката, дори на сцена, са силно нежелателни явления в арабската култура. Превръщанията в традиционния арабски фолклор, в приказките например, са винаги нещо лошо. Силно нежелателно явление в арабската култура е употребата на маска. Това е противоречие с изискването човек да е едноличен и еднакъв за постоянно. Поради тази причина в арабската култура има забрана за правене на портрети и дори снимки- всеки опит да се размножи Азът и всички имитации са силно нежелателни. Съществува и табу върху статуите. Статуята е нещо лошо, защото в деня на страшния съд ще се изпълни с душа и ще накаже хората. Изобщо всеки опит да се пресъздаде образа и да се изкриви първоначалната му идентичност е забранен. Забранена е и подмяната на Аза – не може да се носят перуки, не може жените да се лакират, не бива да си прави козметични операции. Всеки опит да се подмени идентитета или да се размножи Аза, е грях.

В исляма има един Бог – единствен и неделим. Той няма лица и образи, затова не може да се рисува. Най-тежкия грях в исляма да се твърди, че Аллах има много лица и образи. Затова мюсюлманите не могат да приемат христянското схващане за двете природи и трите лица на Бога.

Искам да подчертая, че гореописаните разбирания и културни особености са много стари. Повечето от тях са съществували преди появата на исляма – от поне няколко хиляди години – и са намерили израз в самата религия, т.е направили са я такава, каквато е. Тези базисни културни особености, които можем да наречем стабилност, са културната почва, база, върху която се изгражда исляма, но също и християнството и юдаизма.

Едно от доказателствата затова е, че открай време, от няколко хиляди години, в близкоизточните култури, създали по-късно трите авраамистични религии – битува схващането за Душата. Едно мъгляво понятие, което се съдържа и припокрива в АЗа. Душата е пазител на индивидуалната идентичност на човека – тя запазва неговите характеристики завинаги, дори и след смъртта на тялото. Затова трите религии се стремят да спасят душата, не тялото.

Каква е причината за формирането на тази културна особеност, не е много ясно.

2.2. Абсолютистко и холистично мислене. В културите, които се отличават с лична стабилност, постоянство на Аза, на чувствата и поведението, има склонност и към стабилност в мисленето. Има една единствена истина, и тя е онази, в която вярваме ние. От нея не може и не бива да има отклонения. Тази особеност е типична за трите близкоизточни религии, оформени от стабилността на Аза.

Такова мислене се нарича абсолютистко, или аналитично. При него нещата от света се делят на две възможности – добро и лошо, позволено и забранено, правилно и неправилно, вярно и невярно. Противоположностите се взаимоизключват и между тях не може да има помирение. Едно и също нещо не може да бъде едновременно и вярно, и невярно. Тъй като човешката същност не може да включва противоположности, така е и за всички останали явления в света.

Това абсолютистко мислене, което е пряк резултат от стабилността на културата, е съществувало много преди появата на исляма. Доказателство затова е неговото наличие в по-древни религии, като тази на Египет, шумери, или юдеи.

Именно това абсолютистко мислене е оформило трите близкоизточни религии такива, каквито ги познаваме днес – догматични. Споменатите културни особености – стабилността на Аза и абсолютисткото мислене с една дума, са съществували много преди появата на трите близкоизточни религии и са намерили изражение в тях – направили са ги това, което са.

И за трите е важно да се вярна в абсолютно верни неща. Това е абсолютната истина, наречена откровение, която е дадена от Висша сила на хората, и обратното се отхвърля най-решително. Има само една единствена истина, и тя е това, което твърдим ние. Бог е такъв и такъв, а не друг. Този абсолютизъм се закрепва в догми, и всяко едно отклонение от догмата, колкото и минимално да е, често само една дума (примера с католическото филиокве) се заклеймява най-решително като ерес.

В исляма абсолютно всички дейности от живота – от разбирането за това какъв е Бог, до начина по който се коли пиле – са строго категоризирани в две взаимноизключващи се категории:

- Халал – позволено

- Харам – забранено, грях.

Например, може ли мъж да си боядиса косата. Оказва се, че е халал – може. Може ли мъж да носи златни накити – харам. Не може, грях е.

Това се отнася за абсолютно всяка една дейност, всяка подробност от живота.

Ако някой има интерес към т.нар. ХАЛАЛ-ХАРАМ анализ и Хадитите, мога да направя отделна тема.

Подобни са и нещата в християнството, и в юдаизма.

Абсолютно нищо от горенаписаното не се отнася по никакъв начин към шинтоизма, будизма, индуизма, където няма никакви догми, правила, разбирания и тн. Бог и има, и няма. Бог е и такъв, и съвсем друг. На който както му харесва.

Спирам дотук.

Сега искам да обясня механизма на взаимодействие между високата религиозност, ниската образованост и слабия икономически растеж и бедност, задвижвани от културното измерение монументализъм.

Част 3. Механизъм на взаимодействие между високата религиозност, ниската образованост и слабия икономически растеж и бедност

Във всичко, написано досега, стана дума за различията по света по отношение на религиозността, богатството и бедността, средния образователен успех в училище, както и есенцията на културното измерение, което стои зад всичко това – монументализъм или гъвкавост, и най-вече свързаните с него стабилност на Аза и стабилност на мисленето. Сега искам да представя логическата връзка между всичко това, начина, по който споменатите явления (религиозност, успех в училище, бедност) си взаимодействат, обуславят и реализират.

С две думи – как стабилният Аз, които се изразява и в стабилност на мисленето, води до висока религиозност в една от трите близкоизточни религии, до нисък успех в училище, и как двете неща съчетани предизвикват бедност на ниво общество.

И пак да подчертая, че стабилността на Аза и на мисленето, съществува като културна база, фундамент, още преди формирането на близкоизточните религии, и е основна причина тези религии да са такива, каквито са – абсолютистки. Кои са причините за формирането на тази стабилност като културна черта е трудно да се каже.

Стабилност на Аза и мисленето (монументализъм) – формиране на трите близкоизточни религии – следствия от това.

Механизъм на взаимодействие и обусловеност.

Много трудно е да се представи нагледно една толкова широка и фундаментална тема. Все пак, искам да започна от едни базисни взаимовръзки:

3.1. Стабилност на Аза и гордост. Стабилността на Аза, т.нар. монументализъм, води до високи нива на личностна и групова гордост, както и гордост, породена от каквото и да е – религиозна, расова, национална, личностна (високо самомнение). Основание за това твърдение ни дава факта, че географското разпределение на страни по културното измерение, за което говорим – стабилност – съвпада доста добре с разпределението по себеизтъкване, което сега няма да описвам. Културите, които са стабилни и с абсолютистко мислене, са ориентирани към себеизтъкване, себедоказване, междуличностно съревнование, и имат високо самомнение за себе си, и високи нива на гордост изобщо. Чисто теоретичен въпрос е, дали двете измерение – стабилност и себеизтъкване – могат следователно да се обединят в едно. Допълнителен фактор за това е и високата корелация, която съществува между стабилност като културно измерение, и явлението гордост (с други думи, гордостта има висока факторна тежест спрямо фактора стабилност) и се обуславя еднакво добре и от двете измерения.

Защо хората в обществата със стабилна култура имат висока гордост и самомнение. Ето първият механизъм в цялата тема, които въобще не е нещо сложно за разбиране. Хипотетичната връзка между двете явления е обяснена в редица психоложки анализи. Те обаче се занимават с този въпрос на равнището на индивида, не на цели общества, но хипотезата се оптвърждава от всичко, изложено дотук, и очевидно е валидна и на нивото на цели култури. Анализите почиват на следната логика.

Механизъм 1. Ако вярваш, че имаш постоянен, стабилен и непроменлив Аз, много по-изгодно е за теб да се възприемаш в положителна светлина, да се харесваш и себеизтъкваш, доказваш, съревновавайки се с другите. Защото в противен случай би бил съсипан от мисълта, че не е възможно да подобриш недотам добрата си същност.

Ако обаче вярваш, че човешката същност е променлива и гъвкава, не е толкова трудно да се приеме, че далеч не си съвършен и имаш нужда от подобрение в най-различни отношение, пердимно чрез образование.

Тази логика е в сила и в същия смисъл и последователност и за цели общества, и сега ще разгледам последствията от това.

3.2. А именно: Механизъм 2. Стабилност и религиозност. В култури, където преобладават схаващия за стабилността и постоянството на Аза, се очакват, създават, предпочитат и приемат философски и религиозни учения, които описват човешката идентичност именно като стабилна, непроменлива и вечна. Промяна в една или друга посока е възможна до известна степен, но дори и този, които е станал по-добър или по-лош, носи същата идентичност, има същия Аз. Това е и същността на трите близкоизточни религии, които обещавата точно такава вечност на Аза.

В култури, където човек се въприема като променливо създание, с гъвкави личностни характеристики и ненапълно идентичен на няккава постоянна личностна първооснова, не се очакват и нямат предпочитание към учения, които твърдят, че Азът е непроменлив и вечен. По-лесно се възприема идеята, че вечното движение носи непрекъсната промяна, нищо не се запазва вечно, промените обхващат всичко в света и в крайна сметка натрупването им води води до една съвсем нова идентичност и пълна неразпознаваемонст на старите. Поради тази причина религии като християнство и ислям трудно си порбиват път в страни като Япония, Корея, Китай и дори индия, въпреки силното мюсюлманско присъствие в част от страната.

Съществува и друга корелация. Механизъм 3. В обществата, в които хората вярват в стабилен Аз, са същесременно и склонни да се самовъзприемат в положителна светлина, много повече отколкото хората, вярващи в гъвкавостта на личността. Първите имат по-високо мнение за себе си и са по-самодоволни, харесват се повече. Нормално е хората в тези общества да ценят учения, които им убещават вечно запазване на този хубав Аз. Неслучайно страните с най-високите нива на гордост и себеизтъкване, са и най-религиозните.

Там където има обратното явление, религиозността в близкоизточната философия също е ниска. Идеята, че Азът е непостоянен и ще се разпадне необратимо, се приема по-лесно от хората в тези култури, тъй като те поначало се самохаресват по-малко. Затова те или традиционно клонят към атеизъм – като скандинавските култури – или ако имат гъвкаво холистично мислене, слидват учения, които са хибрид между религия и безбожие, като хиндуизъм, будизъм, шинтоизъм, джаинизъм и тн. Ако пък обществата им са приели една от трите близкоизточни религии, съвсем нормално е да се отклоняват от догмите им – нещо типично на изток от пакистан.

И така изглежда, че религиозността е следствие на стабилния и непроменлив Аз, характерен за някои общества, околкото причина за съществуването на такъв Аз в тях. Ъщо така, склонностат към абсолютистко мислене в Близкия изток, което е много стара черта, е породила твърдите религиозни догми в ученията, призлезли оттам, а не обратното.

3.3. Стабилност и отношение към промяната. Механизъм 4. В култури и религии, които са със стабилен и вечен Аз, има и уклон към виждане на стабилност в явленията и скептицизъм към промяна. Отрича се еволюцията и като цяло промяната на света. Съдебни спорове срещу преподаването на дарвинизъм в училище све още се водят в около половината щати на САЩ. Обратно – в Индия и по-на изток още от хиляди години се преподава учението за непрекъснатата изменчивост на света, което води до еволюция на всичко живо и мъртво.

В общества със склонност към вяра в атносителната неизменчивост на вселената, има и консерватизъм, статичност и подозрителност към идеите за промяна. Американците претендират, че вярват в новото, но това е само по отношение към модерните технологии и то само някои от тях. Какво е мнението на мнозинството американци за изследванията на стволовите клетки, социалните промени като безбрачното съжителство, хомосексуалните бракове, евтаназията, декриминализирането на леките наркотици и дори нудизма. Повече от половината жители на САЩ се изказват много стро за повечето от тези явления, което прави тази държава много по-консервативна от Западна Европа, а дори и от Източна. САЩ не са въвели дори метричната система, да не говорим за нормализиране на архаичния си правопис, характерен за 14 век.

Около 70% от жителите на арабските страни смятат, че "техният начин на живот трябва да са пази от външни влияния". Рекордът се държи от Турция. Винаги най-негативно настроени към явления като интернет, музиката и филмите, противозачатъчните средства и др наред с арабите са и черните африканци. Всичко това се счита като империалистическа заплаха в арабския свят.

Тези нагласи корелират с конкретни факти. Организацията International telecommunication union изследва процента жители на една страна, които употребяват интернет. Първенци традиционно са Източна Азия и скандинавските страни. Учудващо ниски проценти имат богатите арабски държави – по-ниски дори от България.

3.4. Стабилност и образование. Там, където има склонност да се мисли, че всичко ми е наред – част от латинска америка, Западна Африка, отчасти САЩ, арабския свят и др. – няма и особено развито чувство, че е необходима личностна промяна чрез образование. Такава промяна всъщност не е и възможна, поради стабилността на Аза, не е и желателна, понеже човек трябва да е верен на вечната си идентичност. Всичко това допълнително обуслява слабото представяне в образованието и науката на народите със стабилни култури, които често се отличават и със склонност към себеизтъкване.

Обратно, ниското самочувствие и скромност на източноазиатците, наред с гъвкавостта на личността и стремежът и вярата в промяната, им помага да се стремят жадно към учение и да постигат впечатляващи резултати.

Вече представихме резултатите от проучването на TIMSS – тенденции в образованието по математика и природни науки. Ако направим сравнение между класациите по среден успех в училище по математика и природни науки в 45 страни по света и класациите по религиозност на основата на WVS и PRC, ще видим силна обратна зависимост между висок успех в училище и ниска религиозност. Оттук се налага едно известно заключение – религиозността се дължи, освен на другите фактори, и на ниската образованост. Това допълва всичко казано дасега.

В по-бедния и необразован свят има по-висока тенденция към абсолютистко мислене – чрез ясно разграничение между доброто и злото например.

Така се появява тройна корелация. Ниско образование – висока религиозност – абсолютистко мислене и стабилност на Аза. Корелацията е проста и ясна, но причинно-следствената връзка е много по-сложна. Може да се предполага, че тези три явления се влияят взаимно и се взаимоподдържат и взаимоподсилват чрез Механизъм 5: Стабилността на Аза отхвърля възможността за промяна чрез образование и себеизменение и благоприятство процъфтяването на религии, които обещават вечно съхранение на този непроменяем Аз. От друга страна, силната религиозност пречи на светското образование и поддържа абсолютизма в мисленето и консерватизма в обществото. Ниската степен на образованост е както следствие от стабилността на Аза и религиозността, така и техен крепител и причина.

3.5. Стабилност и икономическо развитие. Механизъм 6. Не е трудно да се предположи, че след като културите, в които преобладава стабилността на Аза и абсолютисткото мислене, и поради това се отличават с ниска образованост, висок консерватизъм и затвореност към чуждите влияния, няма да имат динамично развиващи се икономики. Все пак ключът към икономическото развитие на всяка страна е образованието, науката и отвореността към новостите.

Затова гъвкавите култури като Япония, Корея, Китай, Виетнам, Индия, скандинавските страни и някои старни от Източна Европа имат най-динамично развиващите се или развити икономики, а статичните и стабилни култури на черна африка и арабския свят и Пакистан са на дъното.

Бедните общества с гъвкави култури, отворени към промяната се развиват по-бързо от останалите. Склонността към приемане на новости от Запада е най-висока в Източна Азия и някои части на Индия и прилично висока в Източна Европа – затова и тези части от света се подреждат по ръст на икономическо развитие и нарастване на БВП на глава от населението на челни места и изпреварват останалите страни със статични и стабилни култури.

Все пак, има страни със статични култури , които се развиват икономически и имат добър растеж, достигащ понякога до 5-6%. За жалост, въпреки това развитие, те нямат ръст на доходите на глава от населението. Проблемът идва не само от нежеланието да въведат нови технологии и начини на организация и управление на производството, колкото от нежеланието да приемат една друга западна новост – ОГРАНИЧАВАНЕТО НА РАЖДАЕМОСТТА. Често високата раждаемост изпреварва икономическото развитие и дори държавата да произведе повече, то се разпределя на повече хора от населението. Типичен пример затова е Саудитска Арабия.

Тук искам дебело да подчертая, че механизъм 5 се отнася преди всичко и основно за бедните култури и обяснява защо някои бедни народи се развиват като икономическо чудо, а други вървят бавно и мъчително.

Той не би могъл да се приложи в същата посока към традиционно богати страни, като САЩ, Австралия, Великобритания, където същият механизъм води до точно обратните ефекти, а именно:

3.6. Механизъм 5 в САЩ. Дотук развихме тезата, че ако един народ е беден, за да се развие икономически и да стане икономическо чудо, трябва да се състои от личности, с ниско самочувствие, които вярват в промяната и гъвкавостта на личността и се стремят към тях чрез образование, както и да не се уповават силно на религията, която учи точно обратното. Тези народи са отворении към промяната.

Ако обаче народът е богат, логиката се обръща с главата надолу. В това обаче няма нищо учудващо, защото е наивно да се смята, че съществуват прости формули на развитие, които дават еднакви резултати навсякъде. Това, което всъщност спира развитието на бедните, стимулира икономическото развитие на богати държави като САЩ.

В крайна сметка американците обичат да се самоизтъкват, харесват се такива, каквито са, не вярват в нуждата от себеподобрение, затова и не са особено силни в учението, поне като за богата страна. Все пак има нещо в тяхната култура, което стимулира икономическото им развитие, и то е същото, което го стопира при бедните.

И това е стремежът към себеизтъкване и съревнование. Поради широкото застъпване на тази философия в САЩ и Латинска Америка, те противно на Европа и Източна Азия, предпочитат да инвестират силно в университетите, а не в масовото традиционно безплатно средно държавно образование. Американците и латиноамериканците смятат, че трябва и заслужават да се поущряват само най-добрите, доказалите се в състезанието, и да им се създадат условия да се изтъкнат още повече, а останалите сами са си виновни, че не са успели да стигнат до университета.

Поради това американците, за разлика от европейците, не виждат нищо лошо в това да се заплащат скандално високи заплати, хонорари, бонуси, акции. Това е стратегия, която дава отлични резултати в САЩ. Благодарение на нея САЩ създават най-добрите университети в света, котио плащат няколко пъти по-високи възнаграждения отколкото в Европа. Така привличат мозъците на целия свят, които пък развиват научна и техническа революция, която няма равна на себе си.

Латиноамериканците следват същия модел, но за разлика от САЩ те не са способни да предлагат същите възнаграждения, както големия им брат от севера.

Източноазиатската стратегия е съвсем различна. Там се смята, че трябва да се даде равна възможност на всички, а не само на най-добрите, както е в САЩ. Затова се инвестира много по-виско процент от националния доход в масовото начално и средно образование, като се създава високограмотно население, задвижващо икономическия механизъм.

Т.е, културните различия оперират на много и различни равнища, и това, което пречи на развитието на бедните народи, помага на богатите.

Източници: What makes us different, Minkov,M,2007

Защо сме различни, Минков, 2007, второ издание

Редактирано Декември 3, 2009 от ISTORIK

[alvassareiro]

Като едно малко допълнение към главата за стабилност-гъвкавост и абсолютистко-холистично мислене искам да вметна, че нормално явление в индийското общество е да има индуси, които изповядват едновременно две или три религии.

[ISTORIK]

Не трябваше ли да го напишеш в няколко постинга?

Щеше да е по-лесно за възприемане.

Примерно, уводът - в един постинг, изложението - в няколко постинга...

Иначе е много интересно.

Поиграх си малко с текста, коригирах някои грешки, подчертах някои важни моменти, но не - на целия текст; по-късно ще довърша това.

Редактирано Декември 3, 2009 от ISTORIK

[Panzergrenadier]

Има и едно друго съотношение което си струва да се изследва, макар и да няма пряко отношение към темата – религиозност-нерелигиозност-морал. Все пак когато се говори за култура се намесва и моралът, като поведение и ценностна система в религиозен, културен и философски аспект.

Религията винаги е имала самомнението, че в обществото в което тя доминира има висок морал в следствие на възпитателната работа на религиозните институции върху населението.

Дали това е така?

Религията няма никакво отношение към морала. Поради две причини. Първата е, че в най-релгиозните държави, като Бразилия, Нигерия, Венецуела и други, обикновено има висока престъпност. Не твърдя, че причината е в самата религия, но очевидно религиозността не е спомогнала за премахване на убийствата, изнасилванията, грабежите и бременността при малолетни. Но тези пороци отсъстват в такива гротескни размери в страни като Швеция, Германия, дори България, въпреки че не сме религиозни. Очевидно силната религиозност въобще не е спомогнала за налагане на морал. Тази религиозност не е направила нигерийците и другите средноафриканци моногамни, не е повлияла на освободените сексуални контакти в тази част на света. Причината е, че християнски или мюсюлмански морал просто не съществува. Има морал на култури, които подтискат желанията си, и морал на култури, които ги удовлетворяват свободно. В това отношение религията няма никакво влияние, защото тя е по-скоро продукт на тази култура. Религията не създава някакъв свой си морал, а самата тя е продукт на вече оформени култури.

[Elemag]

Малко допълнение към темата.

Gregory Paul. The Chronic Dependence of Popular Religiosity upon Dysfunctional Psychosociological Conditions // Evolutionary Psychology. 2009. V. 7(3).

http://www.epjournal.net/filestore/EP07398441_c.pdf

Руски превод на част от статията.

http://elementy.ru/news/431139

[alvassareiro]

  Panzergrenadier said:

Има и едно друго съотношение което си струва да се изследва, макар и да няма пряко отношение към темата – религиозност-нерелигиозност-морал. Все пак когато се говори за култура се намесва и моралът, като поведение и ценностна система в религиозен, културен и философски аспект.

Религията винаги е имала самомнението, че в обществото в което тя доминира има висок морал в следствие на възпитателната работа на религиозните институции върху населението.

Дали това е така?

Религията няма никакво отношение към морала. Поради две причини. Първата е, че в най-релгиозните държави, като Бразилия, Нигерия, Венецуела и други, обикновено има висока престъпност. Не твърдя, че причината е в самата религия, но очевидно религиозността не е спомогнала за премахване на убийствата, изнасилванията, грабежите и бременността при малолетни. Но тези пороци отсъстват в такива гротескни размери в страни като Швеция, Германия, дори България, въпреки че не сме религиозни. Очевидно силната религиозност въобще не е спомогнала за налагане на морал. Тази религиозност не е направила нигерийците и другите средноафриканци моногамни, не е повлияла на освободените сексуални контакти в тази част на света. Причината е, че християнски или мюсюлмански морал просто не съществува. Има морал на култури, които подтискат желанията си, и морал на култури, които ги удовлетворяват свободно. В това отношение религията няма никакво влияние, защото тя е по-скоро продукт на тази култура. Религията не създава някакъв свой си морал, а самата тя е продукт на вече оформени култури.

Точно така.

Ето и оригиналната тема, откъдето е взето това: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6197 - Култура и религиозност

[Panzergrenadier]

Не, взето е оттук:

http://forum.skycode.com/topic.asp?topic_id=93596

освен ако анонимният от forum.skykode.com не си ти.

[alvassareiro]

  Panzergrenadier said:

Не, взето е оттук:

http://forum.skycode.com/topic.asp?topic_id=93596

освен ако анонимният от forum.skykode.com не си ти.

дам, публикувах темата първо тук, а после и във forum.skykode.com. Нарича се култура и религиозност.

http://forum.skycode.com/topic.asp?topic_id=93596

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6197

[alvassareiro]

  Elemag said:

Малко допълнение към темата.

Gregory Paul. The Chronic Dependence of Popular Religiosity upon Dysfunctional Psychosociological Conditions // Evolutionary Psychology. 2009. V. 7(3).

http://www.epjournal.net/filestore/EP07398441_c.pdf

Руски превод на част от статията.

http://elementy.ru/news/431139

Допълнението е много полезно. Авторът на изследването класира 17 страни по религиозност, като започва от най-религиозните и стига до най-светските - САЩ, Ирландия, Италия, Австрия, Швейцария, Испания, Канада, Н.Зеландия, Австралия, Холандия,Норвегия, Англия, Германия, Франция, Дания, Япония, Швеция.

За да установи степента на религиозност в едно общество, той измерва процента хора, които - вярват беусловно в Бог-творец, ходят на църква, вярват в Ада и Рая, дял на атеисти и агностици, вярвацщи в еволюцията и тн.

За да установи степента на социално-икономическо развитие на едно общество, авторът измерва25 показателя - процент убийства и самоубийства, детска смъртност, продължителност на живота, забовеваемост от сифилис и гонорея, аборт сред непълнолетни, доход на населението, ниво на материално неравенство, бедност, корупция, безработица, екологична среда, процент емигранти и тн.

В резултат на всичко това, авторът намира силна статистическа положителна корелация между благополучието на едно общество, и неговата нерелигиозност.

И обратно - обществата с висока религиозност, имат нисък коефициент на социално-икономическо развитие.

Обяснението на автора за природата на тази корелация е, че колкото повече хора в едно общество са уверени в себе си и спокойни, колкото по-добре материално живеят, колкото по-конфортно се чувства в социалната си среда, толкова по-малка необходимост изпитват да търсят утеха в религията.

Друго заключение от изследването е, че религиозността е повърхностен, временен, невроден и изменчив психологически механизъм, тъй като тя рязко намалява в последните 400 години в страните он Западна Европа, успоредно със забогатяването им, а също и не е типична за редица традиционни общности,които все още населяват Амазония и Централна Африка, и чието развитие съответства на протосъстоянието на хората въобще.

На религиозността авторът съпоставя истинските основополагащи психологически и поведенчески принципи, като речта и стремежа към материални придобивки.

[alvassareiro]

  ISTORIK said:

Не трябваше ли да го напишеш в няколко постинга?

Щеше да е по-лесно за възприемане.

Примерно, уводът - в един постинг, изложението - в няколко постинга...

Иначе е много интересно.

Поиграх си малко с текста, коригирах някои грешки, подчертах някои важни моменти, но не - на целия текст; по-късно ще довърша това.

Благодаря за което

[Galahad]

  Цитирай

защо високата религиозност води до неграмотност, бедност, изостаналост и упадък на ниво общество

Ако това беше вярно, при нашата ниска религиозност сега щяхме да сме от най-богатите страни. Защото и комунистическите идеи вече окончателно умряха, а то и комунизма си е вид примитивна религия.

Религията възпитава нравствени ценности, които имат положително въздействие върху развитието на държавата. Напр. католическите крале на Испания Фердинанд и Изабела са били силно вярващи, а техният изповедник отец Торкемада доста е повилнял из страната (изгонил евреите, покръстил или изпекъл мюсюлманите), но именно тогава завършва Реконкистата и обединението на страната, открита е Америка и от отвоюващи, испанците стават завоюващи. Следващите, не толкова вярващи крале успели да изгубят всичко.

Някои механично свързавт религията с инквизицията на Запад, но тази дейност процъфтява основно сред католиците, които са схизматици. На изток интереса към античните традиции е съществувал дълго, макар че именно този район е бил подложен на най-много мощни външни нашествия.

А и в сметките се използнат разни признаци, като напр. самоубийства, които зависят и от вида на религията, а не са някаква устойчива величина.

Не е и много ясно на каква база се определя кои са най-религиозни. В случая май просто са взети най-бедните и са обявени за най-религиозни. Но богатите държави са именно тези с вековни традиции в един развит религ. култ. Докато бедните държави най-често до 4-5 века назад са имали съвсем примитивна религия. Те от скоро изповядват някакъв по-развит култ, като и благосъстоянието им се е повишило.

Редактирано Декември 3, 2009 от Galahad

[alvassareiro]

  Galahad said:

Ако това беше вярно, при нашата ниска религиозност сега щяхме да сме от най-богатите страни. Защото и комунистическите идеи вече окончателно умряха, а то и комунизма си е вид примитивна религия.

...........

България е наистина ниско религиозно общество, поради което имаме един от най-стабилните икономически растежи в Европа, и една от най-динамично развиващата се и стабилна икономика в последните 10 години. Бедността у нас се дължи на корупцията, и начина по който се работи.

За да се определи кой е религиозен, и кой не, се използват конкретни методи. Провеждат се вълни на представителни анкетни проучвания в около 150 държави в света, като се измерват неща, като процент хора, които заявяват, че вярват в Бог, които ходят на църква и се молят, които се определят като атеисти, които вярват или не в еволюционната теория, които съобразяват живота си с написаното в Библията и тн.

Не се взимат автоматично бедните страни и се обявяват за религиозни. Защото не знам дали знаеш, че най-религиозното общество в света е САЩ.

Сега за испанските крале. Не знам дали са били вярващи или не ,но в единм момент те стават глави на собствената си църква. А упадъкът на Иснапия започва след събора в Тренто.

В изследването на Пол въобще не са изследвани арабските страни, в които се самоубиват и то много малко хора. Те са на минимума в световната класация по самоубийства. Лидери са САЩ.

Трябва да ти кажа, че за да внушиш някакви догми и то надълбоко в съзнанието, е нужно едно поколение в най-лошия случай. 500 години е много ама много време.

Освен това, един индианец, веднъж приел християнството, започва да живее по неговите правила. В противен случай не би се определил като религиозен.

Да не говорим, че арабите, за които става въпрос в изследването, са религиозни не от 200-300, а от 1400 години.

По твоята логика Скандинавските страни и Германия, както и САЩ и Англия също изповядват примитивни религии, защото протестанството се е зародило преди някакви си 400-500 години. Ама я ги виж къде са те, и къде сме ние с нашето православие на 1000 години

И по-интересното. Къде е Армения, с нейната 1600 годишна църква.

Всъщност, ако приемем тази логика, именно точно най-богати са онези страни, които имат нови, недоразвити култове, формирани преди 300-400 години. Това са САЩ, Норвегия, Германия, Швеция, Дания, Англия.

А най-бедни са страните с бетонни религии, формирани преди 2000 години, като Армения, Грузия, Етиопия и др. - страни с хилядолетни религиозни традиции, пазещи религията си в най-оригиналния вариант. Ето докъде ги е довело това.

Цитирани са няколко изследвания, и ако не си съгласен с някое твърдение, е редно да представиш други, сериозни, изследвания, които да го опровергаят.

Иначе най-лесно е да пропуснем 40-те страници текст, таблици и форму,ли, да копираме само заглавието и после да си говорим как ни се струва, че е или би било да бъде.

[alvassareiro]

Сега да кажа нещо друго. Религията не изповядва никакви нравствени ценности. Защото тези ценности съществуват извън религията и независимо от нея. Айде да не си преписва монопола на морала. Защото този морал се е формирал много преди да се появи религията, и само се е попил в нея.

Религията обаче възпитава в нещо друго. Консерватизъм, назадничавост, ниска образованост, суеверност, забележете рекордни нива на заболели от СИФИЛИС и ГОНОРЕЯ, и на СПИН. Това съчетано с бума на населението в бедните страни, породено от религиозността, е сериозна предпоставка за бедност и икономическа изостаналост.

[КГ125]

Темата заслужава сериозно внимание, затова сега само ще обознача няколко момента:

1/ Не е доказана пряката връзка между, нека така обобщим, ниските нива на развитие на някои общества и степента на религиозност на населениет. Мисля, че тези отношения са по-сложни и в тях има фактори, които не си отбелязал.

2/ Това, което е вярно, е че религията няма и не може да има нравствен монопол. Но тя има сериозна нравствена и етична фубкция, дори бих казал подържаща хуманизма в някои определени общества. Тази връзка също не е толкова проста - щом някой е религиозен е морален - това не е вярно, емпирично виждаме, че има религиозни общества с ниски нива на морал и атеистични със сравнително висок... Само че има, и това са водещите цивилизации в света, общества с висок морал и висока религиозност. На прима виста се сещам за Ирландия, Япония, Полша.

Така че, заслужава си да се разгледа материята, и ще е добре да го направим внимателено. Пдрави на автора на темата за отварянето й!

[alvassareiro]

  КГ125 said:

Темата заслужава сериозно внимание, затова сега само ще обознача няколко момента:

1/ Не е доказана пряката връзка между, нека така обобщим, ниските нива на развитие на някои общества и степента на религиозност на населениет. Мисля, че тези отношения са по-сложни и в тях има фактори, които не си отбелязал.

2/ Това, което е вярно, е че религията няма и не може да има нравствен монопол. Но тя има сериозна нравствена и етична фубкция, дори бих казал подържаща хуманизма в някои определени общества. Тази връзка също не е толкова проста - щом някой е религиозен е морален - това не е вярно, емпирично виждаме, че има религиозни общества с ниски нива на морал и атеистични със сравнително висок... Само че има, и това са водещите цивилизации в света, общества с висок морал и висока религиозност. На прима виста се сещам за Ирландия, Япония, Полша.

Така че, заслужава си да се разгледа материята, и ще е добре да го направим внимателено. Пдрави на автора на темата за отварянето й!

КГ125, ако имаше време да четеш, щеше да видиш, че двете теми, тази, която съм пуснал аз, и изследването на Пол, е показана статистическата и логическата връзка между високата религиозност и ниското обществено икономическо развитие.

Всъщност, изследването на Пол се занимава със статистическите зависимости, а аз обърнах внимание върху логическите механизми, обозначени като 6 механизма.

Отбелязани са достатъчно по обем фактори, които влияят, затова и темата е огромна.

Япония е страна с забележително ниска религиозност. Традиционно на последно или предпоследно място пред Швеция.

Ако имаш данни за това, че Япония е религиозна, заповядай.

Но темата е за религиозността в една от трите близкоизточни религии, тъй като самата религия на Япония налага нерелигиозност.

Моралът не може да се измери. Така е. Но може да се измерят други неща, които корелират силно негативно с религиозността:

- висока престъпност. Най-религиозните САЩ, Ирландия и Полша са и сред страните с рекордна престъпнсот, особено първите две. Полша пък не еводеща цивилизация в света.

- висока заболеваемост от СПИН, сифилис, гонорея.

-висок процент аборти и бременност при малолетни

- слаб успех в училище

- и тн. Въз основа на 25 подобни показатели, Пол изчислява коефициента на социално-икономическо развитие на едно общество.

Този коефициент корелира силно и негативно с религиозността.

Ако имаш данни и доказателства от други изледвания, които доказват противното, ще е интересно да ги видим.

Вярно, религията преподава морал. Но морал има и в много нерелигиозни общества. В религиозните пък има по-високи проценти негативни явления - виж горе. Заключение. Моралът съществува и извън религията.

Все пак, тема от 30 страници, и друга приложена към нея, от 35 страници, е доста внимателно разглеждане на една тема ,не смяташ ли.

дотогава смятам темата за приключена и доказана.

[КГ125]

Разбира се, че трябва внимателно разглеждане, направих горе дисклеймър, че само маркирам. Допълнително ще обясня защо така мисля.

[nik1]

Бих предложил алтернативно виждане: Абрамистичните религии са архетипни за аграристичните култури и общества, т.е те произлизат пряко от аграриристичната култура (култури) и са и присъщи. Смятам че и ниското ниво на образвание е явление, произтичащо и присъщо на аграристристичните култури и общества. Т.е. смятам високата религиозност от една страна и ниското образование от друга произтичат са прояви на една култура, като тези явления не произтичат едно от друго..

Ако идеята на Минков (синтезирана в заглавието катро причинно-следствена връзка) беше вярна, то би следвало :

1) В срвнително религиозният САЩ хората да са ниско образовани и бедни.

2) В свръхбогатите Арабски емирства (Дубай например) да живеят най-образованите хора.

3) Нерелигиозната Турция да е по-богата и с повече образовани хора от тези в религиозния Иран.

*Минков определя САЩ като една култура, но смятам че обективно там съществуват две такива - аграристична ("южняшка" и фундаменталиска) и "северняшка". Фундаментализмът (като някакъв вид монументализъм, но и висока религиозност), има се в предвид християнския е присъщ на първата, според американски изследователи имаме ясно изразена граница юг/север..

..Или по-скоро предполагам религиозността да бъде приета като отделен качествен и количествен измерител за културата (да е един вид културно измерение)..

[alvassareiro]

Има една доста голяма истинност в горното твърдение. По-точно в частта си, отнесена към аграрните култури. Наистина, трите авраамистични религии всъщност доста си приличат, тъй като произлизат от близкоизточната аграрна култура. И е видно, че високорелигиозни са винаги тези общества, които са аграрни.

САЩ са отделна тема, поради факта, че макар и религиозни, са богати и сравнително образовани. Затова и темата за САЩ е разгледана отделно.

Турция е нерелигиозна само формално. Но във всички проучвания, мерещи религиозност, тя е също толкова религиозна, колкото и повечето арабски страни.

Има няколко арабски страни, които доста забогатяха през последните десетилетия. Такива са ОАЕ, Кувейт, Саудитска Арабия, Катар и тн. Но тяхното забогатяване не се дължи на нещо присъщо на културата им, а на петрола. Затова през цялата си история тези държави живеят изключително мизерно, и тяхното забогатяване започна след ВСВ поради факта, че се търси петрол. Когато петролът свърши, тези страни най-вероятно отново ще тръгнат надолу, защото няма нещо в културата им, което да е тяга на икономическото развитие, както е например Япония.

Пример е Саудитска арабия. Тази страна, която държи 40% от световния петрол, има стандарт подобен на този на Гърция, т.е най-бедната страна от ЕС, като през последните 30 години този стандарт стабилно спада. Тя, както и другите арабски страни, не се отличават с висок успех в образованието, науката, имат много нисък процент хора потребяващи интернет - по-нисък от България.

В същото време, една страна като Дания, без никакви природни ресурси, е около десет пъти по-богата от Саудитска арабия. Може да се очаква, че ако саудитските ресурси бяха достояние на култура, различна от арабската, стандартът на живот там щеше да е космически.

Повечето изследвания показват, че по всички културни измерения САЩ имат единна култура.

За да се определи едно нещо за ново измерение, а такива опити се правят постоянно, трябва да се спазват определени принципи. Вярно е, WVS, както и изселдването на Пол, цитирано по-горе, се опитват да предложат едно генерално културно измерение - религиозни срещу светски ценности. WVS и проф. Inglehart предлагат измерението traditional versus secular-rational values. Paul предлага измерението popular secularism versus religiosity.

Но такава подялба е прекалено генерализирана, и не отчита влиянието на редица други фактори.

Например, един от основните принципи е културното измерение да не корелира с друго/други. Религиозността според всички провеждани досега изследвания показва високи корелации с едно или друго явление, особено с това ,което Минков нарича монументализъм, което пречи тя да бъде обособена като отделно измерение. Коя е причината едни общества да са религиозни, а други не - ами техният монументализъм, т.е стремежът към съревнование, гордост, себеизтъкване и тн.

Религиозността, заедно с всички гореизброени явления, корелират помежду си, корелират и с един и същи фактор, които е културното измерение, към което принадлежат.

Аз се въздържам от прибързаното оповестяване на нови измерения, което често се прави в тази сфера (има автори, които предлагат над 15 измерения, но повечето корелират по-между си). Защото:

1. Трябва да се познава много добре теорията по въпроса за междукултурните различия и изследвания.

2. Всяко твърдение трябва да се базира само и единствено на достатъчно на брой сериозни изследвания, факторни анализи и корелации.

Как само на нас ни се струва че е, не е достатъчно. Трябва да има статистически изследвания, операции, проучвания, които да покажат, че едно измерение обективно съществува, или не. В последните 20 години подобни неща се правят постоянно, но единственото новооткрито измерение за споменатия период е монументализма на Минков - това изрично е упоменато на сайта на проф. Хофстеде - той говори за български учен - и включва новооткритото измерение към схемата си. религиозността е част от това измерение.

[alvassareiro]

От друга страна, редица арабски култури, особено забогателите, отдавна вече не се занимават активно със земеделие, а развиват предимно търговия. И все пак, със замиране на земеделието, тяхната религиозност не спада, а тъкмо обратното - забелязва се ръст в религиозността в последните десетилетия, стигащ до фундаментализъм. Следователно религиозността може наистина да е, и е, резултат от земеделските култури, и налага аграрния морал, но дори и след като земеделието отстъпи на други дейности, като търговията, религиозността не спада, и продължава да налага същия морал. Следователно зад религиозността стоят други фактори, които я закрепят и налагат.

Прост пример - въпреки забогатяването си, Кувейт и ОАЕ не губят религиозността си, макар че от десетилетия се занимават предимно с търговия. Но скандинавските страни и Дания рязко се обръщат към светските ценности веднага след преориентирането им към търговия или индустрия и това става почти светкавично. Очевидно религиозността се дължи на други фактори, които присъстват в скандинавските общества, и липсват в арабското.

За да съм ясен, искам само да кажа основния принцип при оповестяването на ново културно измерение. Подялбата по новото измерение не бива да съвпада с географската подялба по страни по вече съществуващо/и измерение. Т.е за да имаме ново измерение, трябва да получим напълно ново деление по страни.

Нека измерим религиозността в 150 страни по света. Получаваме религиозни, и други, нетолкова религиозни.

Нека сега видим географското деление на страните по измерението монументализъм. Оказва се, че 80-90% от религиозните страни са и с висок монументализъм. Т.е получили сме почти еднаква подялба. Това в никакъв случай не е случайно съвпадение, защото говорим за съвпадане на 130-140 държави, което съвпадение няма как да е случайно.

Това означава, че религиозност и монументализъм са едно и също измерение. Кое е то и дали религиозността е част от монументализма, или монументализмът е част от религиозността, вече е въпрос не само на статистически операции, корелации и факторни анализи, но и на логически анализ, който да обясни логическите взаимовръзки и причинно-следствените връзки.

Образно казано, ако приемем, че измеренията са означени с цифри: 1,2,3,4 и 5, и ако 2+2=4, то 3+1=4, т.е в последния случай ние сме открили пак същото измерение 4, само че по различен начин. Може да се говори за ново измерение, ако бяхме получили 6 например.

[nik1]

Добре, разбирам че зад религиозността стоят други фактори. Ти беше споменал високата тревожност (при близкоизточните народи) като такава, която предпоставя исляма като система от правила, които се стремят да намалят високата тревожност, и сега излиза че и монументализмът също така е свързан с високата религиозност.

Всъщност, аз по-скоро се опитах да представя (не съвсем удачно) друго разбиране за връзката, която си синтезирал в заглавието. Това представлява скептицизмът ми, че виската религиозност е основният фактор или културен феномен, спиращ икономическия прираст и възпрепятсващ икономическото благосъстояние на даден народ. Къде останаха (къде стоят) в целия твои анализ и синтез другите културни измерения? Ще се радвам * ако наистина само (или най-важният) религиозността е този "спиращ" културен феномен (или ако приемем по-горе тезата ти "културно измерение - монументализъм"), но наистина ли е така?..Не е ли вярно че нерелигиозните българи, румънци, и защо не албанци, са 2 до 2 и половина пъти по-бедни (според данните за БНП) от религиозните гърци, испанци, а нерелигионите руснаци са толкова богати (според данните за БНП) колкото и религиозните си съседи поляци?

*Казвам че ще се радвам, защото би следвало че за нерелигионата България има надежда за икономическо развитие. И такова при което има и за осезаемо повишаване на общото благосъстояние и доходи, но и качество на живот (например образование, здравеопазване, свободно време) на хората, т.е такова което не се изчерпва само със статистики за БНП.

[alvassareiro]

Добре, разбирам че зад религиозността стоят други фактори. Ти беше споменал високата тревожност (при близкоизточните народи) като такава, която предпоставя исляма като система от правила, които се стремят да намалят високата тревожност, и сега излиза че и монументализмът също така е свързан с високата религиозност.

Всъщност, аз по-скоро се опитах да представя (не съвсем удачно) друго разбиране за връзката, която си синтезирал в заглавието. Това представлява скептицизмът ми, че виската религиозност е основният фактор или културен феномен, спиращ икономическия прираст и възпрепятсващ икономическото благосъстояние на даден народ. Къде останаха (къде стоят) в целия твои анализ и синтез другите културни измерения? Ще се радвам * ако наистина само (или най-важният) религиозността е този "спиращ" културен феномен (или ако приемем по-горе тезата ти "културно измерение - монументализъм"), но наистина ли е така?..Не е ли вярно че нерелигиозните българи, румънци, и защо не албанци, са 2 до 2 и половина пъти по-бедни (според данните за БНП) от религиозните гърци, испанци, а нерелигионите руснаци са толкова богати (според данните за БНП) колкото и религиозните си съседи поляци?

*Казвам че ще се радвам, защото би следвало че за нерелигионата България има надежда за икономическо развитие. И такова при което има и за осезаемо повишаване на общото благосъстояние и доходи, но и качество на живот (например образование, здравеопазване, свободно време) на хората, т.е такова което не се изчерпва само със статистики за БНП.

[nik1]

Благодаря ти. Отговорът ти ме удовлетворява напълно.

Редактирано Декември 8, 2009 от КГ125

[alvassareiro]

Искам да предложа още един аспект на влиянието на религията и икономическия растеж. Все пак съществуват редица арабски държави с нелош икономически ръст и развитие, като вече цитираните по-горе Саудитска Арабия, Кувейт, ОАЕ, Тунис, Катар, Бахрейн и Йордания.

На какво се държи този растеж. Една от причините, които се посочи вече, беше петролът. Интересно е да се види, дали като се изчерпи пертолът, Саудитска Арабия ще продължи да поддържа високия си стандарт. Да не говорим че има редица държави без никакви ресурси, които са сто пъти по-богати от споменатите страни - като Дания.

Но има и нещо друго. Страни като Тунис и Йордания нямат дори петрол. На какво се дължи тогава тяхното развитие.

Има отговор. Тези държави са доказателство, че мощното културно и икономическо външно влияние, предимно на САЩ, може да бъде силен двигател за икономически растеж, дори в култури, които все още са традиционно-родови, силно религиозни и с външна причинност.

В тези арабски страни има определени обществени кръгове, предимно на високопоставени ръководни позиции в бизнеса и най-вече политиката, у които се поражда стремеж към развитие. Това са предимно един двама шейхове и няклко по-едри бизнесмени, близки до шейховете. На тях им хрумва идеята, че трябва да се отворят към запада, да търгуват, да се развиват и забогатяват. Типичен пример е шейхът на ОАЕ.

Тези хора са с привилигировано положение - все пак говорим за шейховете на ОАЕ, Кувейт, Катар, краля на Йорадния и образования във франция президент на тунис - които се възползват от неравновластието в техните култури и огромната политическа мощ, която имат. Те държат ръководни позиции и тяхното ръководство не се оспорва.

Така един човек - шейх или крал - организира и тегли цялото общество в желаната от него посока - към икономически растеж, защото той самият така е решил че е най-добре.

Този модел на развитие в арабските страни, и то само в някои, е много по-различен от онзи, които се е развил в Германия, Дания, Норвегия, САЩ, Исландия, Швеция, Холандия. В последните държавата и личностите на ръководни постове не играят решаваща роля в икономиката. Развитието се държи на дребния човек-гражданин и неговата свободна икономическа инициатива и предприемчивост. Дори най-богатите шефове на комнании са започнали от най-долу. Т.е развитието идва отдолу-нагоре, за разлика от арабските страни, където е отгоре-надолу.

[Хърс Златния]

Съвсем откровено - темата е тотална БЕЗСМИСЛИЦА и загуба на време.

Аргументи: авторът жонглира с двусмислени понятия - "религиозност?", "упадък на ниво общество?", които захранва с още по-абсурдни от гледна точна на формалната логика изводи, построени на смешни изследвания.

Същото се отнася и за статията на некой си Грегори Пол от новата тема - "Религиозност и социална патология", в която авторът без дори да ни обясни какво разбира под "религиозност" и "социална патология" ръси глупости на килограм.

Но не го виня - на човека за това му плащат. И той семейство храни..........

Не знам дали тук някои хора си спомнят какво са учили в университетите, но и кучетата на Марс вероятно знаят за раздутата и прехвалена теория на Макс Вебер и други негови колеги и колежки, за това, че възникването на капитализма в неговия днешен израз - развитото индустриално и постиндустриално общество бил свързан с "ценностите" на една определена религия - протестантизма!!!

Сега дали другарят Грегори Пол се гаври с нас, или някои, като другаря Вебер, са изпълнявали политически поръчки, подобно на преподаватели по марксизъм-ленинизъм, няма никакво значение. По-скоро и двете групи тресат глупости. Но както казах - за това им плащат.

Ако определим религиозността като демонстративна (реална или мнима) вяра в Бог, то очевидно е, че тя като феномен няма никаква връзка с това дали едно общество забогатява или обеднява.

Би могла да се търси обратна връзка - трудностите и униженията от всякакъв характер, не само икономически, могат да засилят религиозността на едно общество. Тези трудности и унижения обикновено (но не винаги) са свързани с външни фактори, външен натиск, външна гавра. Тогава обществото, ако има все пак останал инстинкт за самосъхранение се свива, капсулира, търси опора в религията, миналото и традицията, за да оцелее.

Има и още по-гадно - когато външният натиск цели именно такова капсулиране и стагнация сред обществото.

Подобни процеси се наблюдават в кристално чист вид от 60-те години до днес в страни като Египет, Сирия, Ирак, Иран (там нещата са по-специфични), Йордания, Иемен и дори в европейска страна като Босна и Херцеговина (забелязвате, че става дума единствено и само за ислям). В тези страни религиозният фундаметализъм изригва гнусните си миазми, въпреки че изобщо не би следвало да го има.

Още нещо, което разбива на пух и прах нещата изписани от нашия приятел Алванасиейро.

Религиозният фундаментализъм придобива устойчиви форми дори и в страните, посочени ни като пример за проспериращи общества от другаря Грегори Пол - Западна Европа: Германия, Великобритания, Холандия..........

Кво праим?!

Във всеки случай не слушаме повече глупостите на другарите Пол и Вебер! Това е ясно.

[alvassareiro]

Значи, първо трябва да докажеш, че изследавнанията са смешни.

Второ, в двете теми е обяснено какво точно означава религиозност:

прелагам критериите за това в таблица 1.

Трето, какво е социлана патология все още на съм обяснил, защото в момента превеждам тази част от статията, и след малко ще я публикувам.

Четвърто, другарят Вебер ръси доста глупости, защото ако капитализмът беше резултат от протестантството, то тогава какво е породило протестанството.

Пето, защо да е очевидно, че религиозността няма връзка с богатството? Доказателства?

шесто, последното изречение от поста ти както и това, което си удебелил по-горе, всъщност е основният извод на Пол. Трудностите и проблемите в едно общесто се определят като социална патология, и когато ги има, хората търсят утеха в религията. когато трудностите отнимат, религиозността спада.

седмо, дори да е вярно, че в западните развити нерелигиозни държави фундаментализмът нараства, трябват данни за това. Предлагам що не вземеш да представиш проучване за това, което твърдиш. Но - ние не говорим за националните малцинства, а за националните мнозинства.

Тезата ми би била оборена, ако мнозинството жители на Европа бяха фундаменталисти.

и осмо, ще помоля всяко мнение да бъде подплатено с аргументи, примери и доказателства, защото съм хвърлил неимоверен труд да напиша две сереозни и строго научни статитии, и се ядосвам когато не среща не срещам същото отношение.