Армения през вековете

[Last roman]

Еее, Спандю, ако бутнеш ся гювеч по историята на Малка (Киликийска) Армения, цена нямаш

И на мен ми е чудно как точно в Киликия са пролазили армениакците. Епичен поход през Кападокия ще да е било? Или става дума за обичайно преселение по-отрано в рамките на ИРИ, подобно на павликяните, заселвани в Родопите?

[Aspandiat]

Еее, Спандю, ако бутнеш ся гювеч по историята на Малка (Киликийска) Армения, цена нямаш

Бях качвал в някаква тема във форума преди една статия на руски за Киликийска Армения. Не мога да я намеря сега на компа си. Пиши на ИСТОРИК, той може и да я е свалил навремето.

Такова название "Малка Армения" за Киликийска Армения в арменската историография няма. Сигурно е някаква западняшка приумица. Малка Армения е съвсем друга област, много по-древна. Тя се е намирала югозападно от Трапезунд (Понт) и североизточно от Кападокия. Оттам започва разселването на арменците на изток, от територията, известна по-късно като Малка Армения. Още през 1395 г. пр.Хр. в хетски надпис се споменава за намиращия се на територията на Малка Армения племеннен съюз Хайаси-Аззи (арменците винаги са се самоназовавали хай) Давам най-отдолу и карта, която обаче е за 150 г. сл.Хр.

И на мен ми е чудно как точно в Киликия са пролазили армениакците. Епичен поход през Кападокия ще да е било? Или става дума за обичайно преселение по-отрано в рамките на ИРИ, подобно на павликяните, заселвани в Родопите?

Бягат от селджукското нашествие през ХІ век. Точни цифри не си спомням, въртят ми се някакви 150 000 души, които си вдигат багажа и се установяват в Киликия. Там и по римско време е имало арменци (то къде ли е нямало между Кападокия и Месопотамия де). Не си спомням кой автор от онези времена говори за преселението, но дава фантастични цифри, които, ако се приемат за верни, значи че де що арменци е имало между Ефрат, езерото Ван и Азербайджан са се преселили в Киликия.

Между другото селджуците са били голяма гад и са колели наляво надясно при нашествието си, което продължава не година или две, а се точи четвърт век на вълни. Ще си позволя волността да пусна в мой скромен преводец един откъс от Аристакес Ластивертци, съвременник на събитията. За такъв англо-нормано-скандинавофил като Глишев сигурно ще е интересен моментът с разгрома на един селджукски отряд през 1054 г. (503 г. по арменското летоброене), който имал лошия късмет някъде около Трапезунд (тема Халдия) да се натъкне на отряд от варяжки наемници (вранги в текста) във византийската армия.

"След тези събития настъпилата година по нашето летоброене била 503. В този и в следващите няколко месеца, когато за пръв път опленили страната, изгорили Арцн и други градове и градчета, зверският, лъхащ смърт, кръвожаден, човекоубийствен султан с безчетна войска, слонове, колесници, с жените и синовете си и с голям обоз, се насочил [навътре в страната]. Като подминал Арчeш и Беркри, устроил стана си около града, наречен Маназкерт, в гавара Апахуник и заел много голямо пространство в полето. Изпратил конни отряди в три посоки в страната. На север– до твърдината на апхазите и до планината, наречена Пархар и до склоновете на Ковкас. На запад – до горите на Чанети, а на юг – до планината, наречена Симн. И изцяло завзел страната, [окосявайки] като жътвар класовете на нивата...

Хартията не е достатъчна да опише клането, извършено в Дерджан, Йекелик и околностите им, но [читателю] съди за това от думите ми. Като навлези в Тайк, [персите] овладели страната и стигнали до голямата река, наречена Цорох и като я пресекли, свърнали и се спуснали в областта Халтик. Като взели плячка и пленници от гавара, се върнали и стигнали до града-крепост, наречен Баберд. Там се натъкнали на един полк от ромейските войски, наречени вранги и без да знаят едни за други, влезли в сражение. По Божията милост ромейският полк набрал сили и като победил враговете, убил предводителя им и мнозина заедно с него, а останалите били обърнати в бягство, след като изоставили всичките пленници и плячка. Обаче [врангите] не се решили да се впуснат в преследване на бегълците, понеже се бояли да не срещнат голяма [вражеска] войска. А освободените пленници, славейки Бога, се запътили към домовете си. А тези [от враговете], които потеглили срещу Армения, когото откривали, предавали на меча или взимали в плен и препълнени с плячка, се махнали оттам. И като стигнали до пределите на Вананд, ги нападнали ишханите* на Гагик, сина на Абас и на това място им нанесли големи загуби. Но ги настигнала и обкръжила войската на беззаконниците. И тъй като вследствие на дългата битка и на голямото кръвопролитие били загинали много от хората и конете, не могли да пробият обръча на неприятелите и да излязат и онези предали на меча 30 мъже от азатите."**

* Ишхан - княз (арм.)

** Азат - общо название на благородниците (арм. от средноперс., букв. "свободен")

[glishev]

Да, "Малка Армения", "Армения", "Киликийска Армения", "Нова Армения" за Киликия са кръстоносни названия.

Има ги например в Романа за Мелюзина на Жан д'Арас от 1395 г., в каталонската "Хроника" на Рамон Мунтанер от началото на същия век, както и в още сума ти текстове със западен произход.

Редактирано Март 9, 2011 от glishev

[Aspandiat]

Ето още малко карти. Няма да им правя описание, на тях е написано за кой период са.

[Aspandiat]

Да, "Малка Армения" за Киликия е кръстоносно название. Има го например в Романа за Мелюзина на Жан д'Арас от 1395 г.

Толкоз са разбирали франкските тикви непоръбени.

[Last roman]

Бягат от селджукското нашествие през ХІ век. Точни цифри не си спомням, въртят ми се някакви 150 000 души, които си вдигат багажа и се установяват в Киликия. Там и по римско време е имало арменци (то къде ли е нямало между Кападокия и Месопотамия де).

По-скоро има исаврийци. Още Аммиан Марцеллин ги описва като недокоснати от цивилизацията разбойници, които се възползват от смутовете в държавата и грабят околните провинции. Даже век по-късно един от тях става император. Киликийските пирати също са пословично известни. Иначе планинският ландшафт явно се е харесал на арменците, които били свикнали с него. А и Киликия предлага доста закътани места. Но не знам как може да се изхрани бежанска вълна от 150 000 души и как би се отнесло местното население към новодошлите, при положение, че жизнените ресурси на това място са ограничени.

[glishev]

Да не потъва забравена. Ето я една стара тема на Спандю за армено-персийските войни в III-V в.:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9866

[КГ125]

A, да! Чудесна идея, Глишев.

[ISTORIK]

Бях качвал в някаква тема във форума преди една статия на руски за Киликийска Армения. Не мога да я намеря сега на компа си. Пиши на ИСТОРИК, той може и да я е свалил навремето.

За това ли иде реч?

http://armenianhouse...-state-law.html

---

Ето руската статия:

Киликийска Армения и кръстоносните походи

КИЛИКИЙСКАЯ АРМЕНИЯ И КРЕСТОВЫЕ ПОХОДЫ.doc

Редактирано Март 10, 2011 от ISTORIK