Религиозност и социална патология - важно

[КГ125]

ОК, ще изчакам.

Но нещата, които изброяваш се причиняват и от множество други социални фактори, това едно. Второ, религията вдъхновява хора като Достоевски и горепосочения Киесловски, чиието филмче Декалог

http://zamunda.net/details.php?id=194999&hit=1

настоятелно препоръчвам да се види от всеки, нищо че е на полски, те историите се разбират....

Ако религията е толкова разпространена, като традиоционност и институционалност, тя не ще да е тъй неприсъща на обществата - знаем дълбоките й исторически корени.

А що се отнася до морала, преди да те изчакам да довършиш статията само ще дам още един пример - ненадмината роля на религията в историята, културата и морала на еврейския народ... Трудно би отнесъл всички съображения от статията към Израел, или Ирландия..

Редактирано Декември 9, 2009 от КГ125

[alvassareiro]

ОК, ще изчакам.

Но нещата, които изброяваш се причиняват и от множество други социални фактори, това едно. Второ, религията вдъхновява хора като Достоевски и горепосочения Киесловски, чиието филмче Декалог настоятелно препоръчвам да се види от всеки, нищо че е на полски, те историите се разбират....

Ако религията е толкова разпространена, като традиоционност и институционалност, тя не ще да е тъй неприсъща на обществата - знаем дълбоките й исторически корени.

А що се отнася до морала, преди да те изчакам да довършиш статията само ще дам още един пример - ненадмината роля на религията в историята, културата и морала на еврейския народ... Трудно би отнесъл всички съображения от статията към Израел, или Ирландия..

А липсата на религия вдъхновява науката, в резултат на което ти днес можеш да пишеш тук в нета.

Що се отнася до Израел, огромна част от проблемите, които има тази страна днес, се дължат на типичната им черта - монументализъм, разбирай неотстъпчивост и стабилността на характера - които се налага от религията в еднаква степен както при араби, така и при евреи.

Подобни сблъсъци не съществуват сред стотиците религиозни общности в Индия, които съжителстват в абсолютна хармония. Но спрямо арабите там има проблеми, и те са породени предимно от страна на арабите и техния абсолютизъм.

Относно високата интелигентонст на евреите - засега това е единствено доказания случай, че се дължи на гени. При тях се наблюдава доминиране на shingolipid mutation в мозъка.

[КГ125]

Не отричам, че науката се е налагало да се бори с религията.... Но че религията генерира автоматично патология, с това не съм съгласен. В края на краищата, ВСЪЩНОСТ религия и наука не са противопоставени.. догма и наука са.

Редактирано Декември 9, 2009 от КГ125

[alvassareiro]

Не отричам, че науката се е налагало да се бори с религията.... Но че религията генерира автоматично патология, с това не съм съгласен. В края на краищата, ВСЪЩНОСТ религия и наука не са противопоставени.. догма и наука са.

Както казах, религията генерира някои патологии. Но както е видно от тази статия, религията с абсолятно нищо не допринася за намаляване на потологиите в обществото. същестуват много по-успешни светски либерални практики, които се борят с патологиите.

[alvassareiro]

Ад и рай, духовен капитал, социалнонасочена религиозна дейност, социални групи и антиатеистична нетолерантност

Тъй като резултатите от това изследване сочат, че развивите държави, които заблягат на църковна благотворителност и религия, не са способни на еднакво или по-добро социално-икономическо развитие от тези, които разчитат предимно на светски правителствени програми, следва, че конценцията за “духовния капитал” и хипотезата, че високите нива на вяра в задгробния живот и специално в ада поощряват икономическото развитие, са съмнителни (contra Barro and McLeary, 2003; Barro, 2004; Fogel, 2000; Malloch, 2003; Templeton Foundation, 2004); преди всичко, защото повечето бедни и развиващи се страни от третия свят регистрират високи нива на вяра в задгробния живот, докато всички, с изключение на една, най-проспериращи нации, са силно нерелигиозни (Pew, 2002).

Успехът на силно нерелигиозните западни нации и Япония е интригуващ, защото, както Shermer and Bloom 2008 предполагат, феноменът противоречи на предположението, че индивидите получават печалба от участието си в религиозни дейности(Brooks 2006; Inzlicht, McGergor, Hirsh, and Nash, 2009; McCullough and Willoughby, 2009; Norenzayan and Shariff, 2008; Norris and Inglehart 2004; Powell, Shahabi, and Thoresen, 2003; Putman, 2000), въпреки, че този ефект не е постоянен(Blumenthal et al., 2007; Keister, 2008; Paul, 2008; Powell et al., 2003), а Chida, Steptoe and Powel 2009 намират, че ползите, корелиращи с участие в организирани религиозни мероприятия, са мотивирани по-скоро от вяра, и се ограничават предимно до жените. Понастоящем, социално-икономическата хипотеза за сигурността дава обяснение на въпроса защо икономическият ефект от социално ориентирани релегиозни дейности, както и тези, свързани с психологическа подкрепа, осигурявани от религията, са по-ефективни в силно религиозните нации отколкото в нерелигиозните. В една религиозна култура, нечленуването в някоя религиозна организация е рисково, защото религиозните институции осигуряват икономически и социални ползи само на членовете си (Bloom, 2008; Paul and Zuckerman, 2007; Shermer, 2006; Zuckerman, 2008). Индивидите често печелят от членството в повече от една свързани религиозни общности(CASA, 2003; Eisenberg, Olson, Neumark-Stainer, Story, and Bearinger, 2004; McNeely et al., 2002; Putman, 2000; Sampson, Raudenbush, and Earls, 1997); последните два примера показват, че финансово ориентираните групови дейности могат да са толкова прости, колкото семейните вечери. Такива “социални клубове” могат да са частни или държавни, религиозни или светски – с други думи “социалният капитал” на Putman е по-ефективен от духовния. Това е особено вярно за страна като САЩ, където държавните системи за социална помощ са много по-слаби в полза на частни инициативи. Членовете към религиозни клубове могат да извлекат ползи от това, недостижими за тези, които са неспособни (поради членски внос) или нежелаещи да се приъединят към светски частни клубове. В нерелигиозните демокрации хората са членове на една критична социална група за подкрепа, като например здравната система, просто поради факта, че са граждани, което изстрелва социалното здраве до големи висоти.

Високите нива на заболеваемост и нетолерантността срещу нерелигиозни, наблюдавани сред повечето американци (Edgell et al., 2006; Gallup, 2008) е друг възможен фактор, който обяснява по-голямата им религиозност. Ако тази неизследвана досега възможност е вярна, то християнското мнозинство допринася за някои социални проблеми, които защитниците на религията сочат като доказателства за негативната социална роля на нетеизма. В повечето западни общества атеистите процъфтяват, защото са много по-многобройни и контролират културните и политическите структури на власттау до степет че да не страдат от сериозна нетолерантност.

Призход и природа на религиозността

Предишни опити да се обясни произхода на религиозността се базират на предположението, че хората са силно предразположени да извявяват високи нива на религиозност в широк набор от социалноикономически обстоятелства (as per Bloom, 2007; Boyer, 2008; Dennett, 2006). Преди сто години би било много трудно да се оспори това твърдение, когато религиозността е почти универсално явление и почти всички хора живеят в достатъчно неблагоприятна социално-икономическа среда (Barrett et al., 2001; Paul and Zuckerman, 2007). Днес, когато примерът на силно нереглигиозни проспериращи демокрации доказа ограничеността и неуниверсалността на религиозността, нейните сериозни измерения, доброволна природа, социално-икономическа мотивация, основните въпроси за генетичната или неврологична база, произход, психология и историческо развитие на религиозността все още не са решени. Все още няма мащабни предходни изселдвания на тази тема, така че това изселдване използва възможността да хвърли светлина върху тази проблематика.

Ако дълбоката религиозност беше генетично програмирана в същите нива, както речта и материализма, тогава религиозните нагласи и практики щяха да останат също толкова универсални, общовалидни и задължителни за всички човешки популации, независимо от условията на средата, които тя обитава. Вместо това, скоростта и лекотата с която стотици милиони жители на богатите западни демокрации доброволно изоставиха религозността си през последните десетилетия сочат, че религиозността е стандартен, макар и не единодушен, психологически отговор на достатъчно високи нива на увреденост, патологичност и дисфункия в социално-икономическите условия на средата, и тя е достатъчно повърхностен феномен, за да бъде отхърлена лесно, бързо, доброволно, когато условията се подобрят до желаното ниво. Това социологическо базирано заключение е в хармония с и подкрепено от подобни изследвания, като това на Inzlicht 2009, изследващо неврологичната активност, свързана с религиозността. Еднакво важно за разбирането на произхода и психологията на религиозността е, че нерелигиозността в демократичните общества е еднакво случайна и бърза сред повечето нетеисти (as observed by Zuckerman, 2008).

Имайки предвид ниските нива на религиозност и мащабите й сред популациите, които се радват на социална сигурност, може да се заключи, че ако социално-икономическите условия бяха подобно благоприятни още при появата на първите хора, не бихме могли да очакваме разпространение на религиозността до нивата, наблюдавани в човешката история, и атеизмът щеше да бъде много по-широко разпространен и всеприсъщ, още от самото начало.Същото се отнася за речта и материализма. Така, силната религиозност изглежда е изкуствен продукт на човешкия ум, в отговор на дефекти в хабитата,и не е нито свръхестествена, нито генетично заложена, както много по-дълбоко заложените реч и стремеж към материалното. Тъй като религиозността е като цяло опционален атрибут, не би било много по-трудно за хората да бъдат религиозни, отколкото да не бъдат, но при определени условия на средата, обратното е вярно.

Така идва сценарият за произхода, еволюцията и упадъка на масомата религиозност, базиран на резултатите от това изследване. Снабдени с висши еволюционни умения, гъвкава интелигентност, ум и въображение, повлияни от мечтите и виденията, често под ефекта на опияти, които се възприемат за връзка с други светове, първите хора, ловци и събирачи, нямат никаква информация за света около себе си, и живеят в бедност и постоянно дебнещи опасности. Тези условия са толкова идеални за измислянето на свръхестествени същества, които да бъдат молени за помощ и защита, че е много трудно да си представим такова примитивно общество да бъде съставено от рационални атеисти. В този сценарии генетичната склонност като селективно влияние не би имала роля при възникването на масовата религиозност.

Ако гените имат нещо общо, те биха се проявили, само ако другите фактори на средата са благоприятни, но дори и те нямат съществено влияние за широкото разпространение на речта и материализма.

Животът на огромното мнозинство обеднява още повече и несигурността нараства, с установяване на земеделието и цивилизацията, която е придружена от появата на жрически касти, които измислят и налагат организираната религия като средство за социално-политически контрол. В този патологичен контекст обещанието за светъл живот след смъртта дава на християнството и исляма конкурентно предимство и ги превръща в доминиращи сред над половината от населението на планетата (Barrett et al., 2001). Дисфункционалните социално-икономически условия на средата продължават да облагодетелстват масовата религиозност, до появата на по-сигурна и просперираща средна класа и по-благоприятни условия в някои страни, което доведе до последвалата спонтанна и бърза секуларизация.

[Хърс Златния]

Интересен е, също така, въпросът с кой крак – левия или десния, се качват на тротоара хората в „религиозните” и в „светските” страни.

Почти сигурен съм, че десняците преобладават и съотношението не е в полза на светските, проспериращи общества, което е твърде показателно, дами и господа!

[nik1]

Ник1, похвално е, че имаш интерес в тази сфера, че като виждам, в този форум на особен интерес се радват теми като Колко българи са участвали в обсадата на Одрин през 927, което няма нищо общо с реалността на живота ни днес и сега. Освен това ми направи впечатление, че разсъждаш както редица учени, които генерализираха културните измерения до религиозност и нерелигиозност.

Сега по въпроса, изследването на Пол е много интересно, защото дава обяснение на това защо някои богати общества са по-религиозни от други. Този механизъм спокойно би могъл да се приложи и към всички останали, но според Пол това е неуместно, поради недостоверността на статистиките за бедните страни, и действието на моменти фактори като войни и тн.

Всъщност, докато четох изследването, се натъкнах на изненадващи съвпадения в изводите между теорията на пол и тази за монументализма. На практика и двете тези говорят за едно и също нещо, но използват различна терминология. Като най-стабилно доказателство затова мога да посоча изследването на Пол, което показва стабилни и силни корелации между нивата на религиозност и коефициента на Джини (бездната между бедни и богати). Най-религиозните страни имат най-висок коефициент, и той намалява в прогресия успоредно със спадането на религиозността, като най-малко социално разслоение имат Швеция и Япония, които са и най-малко религиозни. А коефициентът на Джини има пряка връка с монументализма, защото изразява стремежа към съревнование, егалитарните нагласи в едно общество и степента на примирение с бедността.

това, което пол нарича "тревожност" няма нищо общо с измерението тревожност на Хофстеде, а се отнася за нивата на социално-икономическа несигурност, финансов риск и всички други грижи, което това поражда. Затова искам по натам да напиша критика на теорията на Пол, като заменя термини като "тревожност" със съответните им еквиваленти според Теорията на културните измерения на хофстеде, като това няма същестевно да промени нито едната, нито другата теория.

Т.е съществява сериозно различие между термини като социална сигурност, за която говори Пол, и тревожността при Хофстеде, която е на ниво индивид и е субективна. Т.е ти може да си тревожна личност, защото често си неспокоен, развавш невроза, пушиш, шофираш бързо и тн - това е тревожноста при Хофстеде, - но да бъдеш социално сигурен, защото държавата ти гарантира осигуровките, имаш осем седмици предизвестие преди да те уволнят, получаваш обещетения, социални помощи и тн - което е смисъла на социалната сигурност при Пол.

Относно тревожността в истинския смисъл на думата, т.е тази, за която говоир Хофстеде в Incertainty avoidance - избягване на несугирността, искам да те насоча към една интересна зависимост. Вече беше споменато, че тревожните култури са скептични към всякакъв вид индиктринации, вкл и религиозна.

Но наскоро имаше изследвания, които твърдят, че с нарастване на възрастта, се увеличава и нивото на обща тревожност. Въпреки това, все още никой не е изчислил корелацията и изследвал причинно-следствената връзка между тревожност в смисъла на Хофстеде, и нивата на религиозност.

Освен това няма логична връзка между тревожност и монументализъм. Следователно религиозността зависи много повече от нивата на монументализъм, околкото от степента на тревожност, макар че в тази сфера могат да се направят интересни изследвания.

Благодаря за аналитичния ти и изчерпателен отговор!

[alvassareiro]

Интересен е, също така, въпросът с кой крак – левия или десния, се качват на тротоара хората в „религиозните” и в „светските” страни.

Почти сигурен съм, че десняците преобладават и съотношението не е в полза на светските, проспериращи общества, което е твърде показателно, дами и господа!

Хаха, колко оригинално, съвсем в духа на нашия форум за наука. поздравления за аналитичната ти мисъл.

[alvassareiro]

Потенциални първични причини за религиозността

Изглежда загубата на религиозност сред богатите западни страни противоречи на голям брой потенциални първични причини за религиозността, като: страх от смъртта и от ада, съчетан с надеждата за вечно по-добро съществуване след смъртта; страх от социален хаос, ако обществото загуби вярата си; необходимост от фигурата на един Свръхбаща или “универсален компаньон”, търсене на смисъла на живота и същестуването на вселената, вродената социална потребност за общност и социална подкрепа, средство за постигане на политическа власт, “Божествен модул” или някакъв вид мозъчна структура или функция, която създава дълбока психологическа необходимост за духовност, състояние на екстаз, често свързвано с религиозните вярвания и практики, прекомерна телеологическа тенденция да се виждат структури, които не съществуват, остатъци от наивното мислене, характерно за детството, в зряла възраст, “ Божествени гени”, при които религиозната вяра предоставя финансови и възпроизводителни предимства на групата и др. (Bloom, 2007; Boyer, 2008; Dawkins, 2006; Dennett, 2006; Fincher and Thornhill, 2008; Inzlicht et al., 2009; Kelemen and Rosset, 2009). Повечето французи, шведи и японци са изоставили религиозната си вярна спонтанно, въпреки че са изправени пред същата мисъл за смъртта, както и вярващите американци. По същия начин, ако стремежът за социална общност е причина за висока религиозност, тогава западноевропейците и австралийците щяха да продължат да се стичат към църквите. Политическите амбиции не са решаващи, защото публичното изразяване на дълбока религиозност в редица нерелигизни европейски общества се е превърнало в електорален негатив. Скептичното френско население не е нито генетично нито неврологично по-различно от религиозното такова, така че фактори, които предполагат селективно въздействие, като когнитивизъм или наивно мислене, не са решаващи и доминиращи. Няма причина да мислим, че мозъците на французите и канадците са по-различни от тези на американците. На нивото, на което всеки един от тези фактори оперира, очевидно тяхното действие е ограничено само в границите на социално патологичните общества с фисфункционални социално-икономически условия, които благоприятстват масовата религиозност.

Заключение

От перспективата на проведеното изследване личи, че социално-икономически дисфункционално и необичайно религиозно общество, като това на САЩ, съществува; нарастването на просперитета на богатите демокрации доведе до спад в масовата религиозност в полза на светските ценности. Също така е научно коректно да се заключи, че САЩ са анормален лидер не само по високите си нива на религиозност, но и по високата си степен на социална увреденост. Ако религиозна Америка не беше по-дисфункционална от повечето нерелигиозни западни демокрации, тогава би било трудно да се даде обяснение за различията в нивата на масова религиозност.

Широкомащабното сравнение на социално-икономическите условия в повечето проспериращи демокрации, направено в това изследване, показва, че те условията варират в широки граници сред различните държави, и САЩ са най-дисфункционалната и социално увредена просперираща демокрация. Възможните причини за това, като например етническа хетерогенност, имиграция, патологични медии, религиозност-секуларизъм, са анализирани и представени на широката общественост. От всички тези фактори, САЩ се отличават значително само по високите си нива на религиозност, което е в силна статистическа корелация с враждебните и несигурни социално-икономически условия в средата сред развитите демокрации. Въпреки своите дефекти, нерелигиозните западни нации порявяват по-добри общи вътрешни условия, като някои западноевропейски страни се радват на най-добрите условия. Тези резултати оборват морално-съзидателната социално-икономическа хипотеза, в т.ч и тезата, широко поддържана в САЩ, че демокрацията може да съчетава неконтролирана икономика и високи нива на религиозност и църковна благотворителност, за да достигне социално-икономически успех. Консервативната религиозна идеология е един от факторите, причиняващ социална дисфункция, отчасти защото е против ограничаване на нерегулирания капитализъм чрез по-ефективната държавна социална система, и против прилагането на прагматични социални политики, които са се доказали като много по-ефективни при създаването на социална сигурност и добри социално-икономически условия, които като вторичен ефект водят до намаляване на масовата религиозност в страните, в които се прилагат. И двете хипотези – социално-икономическата хипотеза за сигурността и секуларно-демократичната социално-икономическа хипотеза, залегнали в западните демокрации, са доказани. За да се оборят тези доказателства, продължава да е необходимо прилагането на задълбочено проучване и доказателства, които да докажат, че нерелигиозните демокрации не притежават по-добри социално-икономически показатели и условия от религиозните нации, както предлага Paul през 2005.

Масовият, бърз и доброволен спад в религиозността, породен от благоприятните социално-икономически условия в развитите демокрации, даде критична информация, нужна за по.доброто разбиране на някои от основните въпроси около психологията и еволюцията на масовата религиозност. Тя не е толкова универсална, както други човешки атрибути, тъй като е обект на много по-лесно отхвърляне в контекста на сигурна среда, отколкото са рета и материализмът, чиито неврологични основи са много по-силно и дълбоко генетично заложени. Следователно всички хипотези, че религиозността е нормално, дълбоко заложено човешко умствено състояние, което трудно може да се измени, са недоказуеми. Всъщност, масовата религиозност е повърхностен психологически отговор на мозъка към несъвършенства в средата и съществуващи патологии, който е ориентиран към търсене на помощ и подкрепа от свръхестествени същества, които да облекчат стреса и безпокойствието, породени от тези соцални дисфункции и по-специално от икономическата среда. Други потенциални причини за високата религиозност, като страх от смъртта и генетика, са вторични фактори, които оперират ефективно и самодостатъчно, само в рамките на дефектна до определени нива социално-икономическа среда. Масовата нерелигиозност от своя страна е доминиращ повърхностен психологически отговор на социално-икономическа среда, която е достатъчно социално сигурна. Колкото по-масово е отхвърлянето на религиозната чувствителност, толкова по-решително е отричането на теориите за съзиданието, които се основават на вяра в свръхестествено същество Творец.

Ограничена до обяснението да дългосрочните изменения в общественото мнение, свързано с религиозните вярвания и практики и секуларизма, социално-икономическата хипотеза на сигурността не е универсална теория. Тя не се занимава със случайните прояви на свръхестественост, съревнованието между секти и църкви, налагането на нерелигиозност чрез диктатура и комунизъм, поддържането на религиозността сред значително малцинство хора, които се възползват от предложената им в замяна сигурност, единични лични успехи и условия. Тези проблеми, както всички други аспекти от сложния пъзел на религиозност-секуларизъм, се нуждаят от още изследвания. Също така не е ясно, поради липсата на примери, които да дадат нужните данни, дали западните общества, които са развили във висока степен своята нерелигиозност като резултат от социалната сигурност и просперитет, ще се обърнат отново към тардиционните ценности, ако след време социално-икономическите условия се влошат. Ако пордължат да развиват и поддържат порсперитета си, религиозните чувства в западните нации ще са ограничени, но ще се разпространяват успешно в по-бедните общества.

Сега, след като SSS – скалата на успешните общества – е конструирана, би могла да се използва при изследването на други важни социални въпроси.

[alvassareiro]

Приложения

Това беше темата, благодаря за вниманието.

[alvassareiro]

Received 16 December 2008; Revision submitted 30 March 2009; Accepted 31 March 2009

References

American Academy of Pediatrics (1998). Policy statement: Guidance for effective discipline. Pediatrics, 101, 723-728.

American Academy of Pediatrics (2000). Policy statement: Corporal punishment in schools. Pediatrics, 106, 343.

Anderson, G., Frogner, B., Johns, R., and Reinhardt, U. (2006). Health care spending and use of information technology in OECD Countries. Health Affairs, 25, 819-831.

The Successful Societies Scale

Evolutionary Psychology – ISSN 1474-7049 – Volume 7(3). 2009. -428-

Anonymous. (2006). Evangelicals are addicted to porn. http://Christiannews. Christianet.com/1154951956.htm.

Aral, S., and Holmes. K. (1996). Social and behavioral determinants of the epidemiology of STDs: industrialized and developing countries. In K. Holmes, P.F. Sparling, and P-A. Mardh (Eds.), Sexually transmitted diseases, 3rd ed. (pp. 39-76). New York: McGraw-Hill.

Asma, S. (2007) Solomon’s house: The deeper agenda of the new creation museum in Kentucky. Skeptic, 13, 12-15.

Banks, J., Marmot, M. and Smith, J. (2006). Disease and disadvantage in the United States and in England. JAMA, 295, 2037-2045.

Barclay, G., and Taveres, C. (2002). International comparisons of criminal justice statistics 2000. Research Development and Statistics Publications, www.homeoffice.gov.uk/rds/pdfs2/hosb502.pdf.

Barclay, G., and Taveres, C. (2003). International Comparisons of Criminal Justice Statistics 2001. Research Development and Statistics Publications, www.esdp.org/research/hosb1203.pdf.

Barna, G. (2004). Born again Christians just as likely to divorce as are non-Christians. Barna Research Online. www.barna.org.

Barrett, D., Kurian, G. and Johnson, T. (Eds.), (2001). World Christian encyclopedia. Oxford: Oxford University Press.

Barro, R. (2004). Spirit of capitalism: Religion and economic development. Harvard International Review, 25, 4.

Barro, R. and McCleary, R. (2003). Religion and economic growth across countries. American Sociological Review 68, 760-781.

Beeghley, L. (2003). Homicide: A sociological explanation. Lanham: Rowman and Littlefield Publishing Group.

Bennett, L. (2007). The feminine mistake. New York: Voice.

Bijl, R., Graaf, R., Hiropi, E., Kessler, R., Kohn, R. et al. (2003). Prevalence of treated and untreated mental disorders in five countries. Health Affairs, 22, 122-133.

Blackman, D. (2008). Slavery by another name: The reenslavement of black Americans from the civil war to world war II. New York: Doubleday.

Bloom, P. (2007). Religion is natural. Developmental Science, 10, 147-151.

Bloom, P. (2008). Does religion make you nice? Does atheism make you mean? Slate, www.slate.com/toolbar.aspx?action=print&id=2203614.

Bloss, W. (2005). Comparative European and American Drug Control Policy. ERCES Online Quarterly Review 2. http://Erces.com/journal/articles.archives/volume2/ v02/v06.htm.

Blumenthal, J., Babyak, M., Irenson, G., Thoreson, C., Powell, L. et al. (2007). Spirituality, religion, and clinical outcomes in patients recovering from an acute myocardial infarction. Psychosomatic Medicine 69, 501-508.

Boyer, P. (2008). Religion: Bound to believe? Nature, 455, 1038-1039.

Boyle, D. (2005). Vile France. New York: Encounter Books.

Brandt, A. (1987). No magic bulletin: A social history of venereal disease in the United States since 1880. Oxford: Oxford University Press.

Brooks, A. (2006). Who really cares. New York: Basic Books.

Bruce, S. (2002). God is dead: Secularization in the west. Oxford: Blackwell.

Budiansky, S. (2008) The bloody shirt: Terror after appomattox. New York: Viking.

The Successful Societies Scale

Evolutionary Psychology – ISSN 1474-7049 – Volume 7(3). 2009. -429-

Bushman, B., Ridge, R., Das, E., Key, C., and Busath, G. (2007). When God sanctions killing: Effect of scriptural violence on aggression. Psychological Science 18, 204-207.

CASA (2003). The importance of family dinners. Reports of the National Center for Addiction and Substance Abuse at Columbia University. www.Casacolumbia.org/ pdshopprov/shop/item.asp?itemid=35.

Chida, Y., Steptoe, A. and Powell, C. (2009). Religiosity/spirituality and mortality. Psychotherapy and Psychosomatics, 78, 81-90.

Coulter, A. (2006). Godless: The church of liberalism. New York: Crown Forum.

Dawkins, R. (2006). The God delusion. New York: Houghton Mifflin.

Deacon, T. (1998). The symbolic species: The co-evolution of language and the brain. New York: W.W. Norton and Co.

Dennett, D. (2006). Breaking the spell: Religion as a natural phenomenon. New York: Viking.

De Tocqueville, A. (1835). Democracy in America.

Diener, E., Suh, E., Lucas, R., and Smith, H. (1999). Subjective well-being: Three decades of progress. Psychological Bulletin 125, 276-302.

Divorce Reform (2002). www.divorceform.org/gul.html.

Dobson, J. (2007a). Does spanking work for all kids? Focus on the family, www.family.org/parenting/A000001547.cfm.

Dobson, J. (2007b). To spank or not to spank. Focus on the family, www.family.org/parenting/A000001548.cfm.

Doyle, R. (2000). The roots of homicide. Scientific American, 283, 22.

Doyle, R. (2002). Quality of life. Scientific American, 286, 32.

Dray, P. (2003). At the hands of persons unknown: The lynching of black America. New York: Random House.

D’Souza, D. (2007). What’s so great about Christianity? Washington DC. Regenery Publishing.

Edelman, B. (2009). Red light states: who buys online adult entertainment? Journal of Economic Perspectives 23, 209-220.

Edgell, P., Gertels, J. and Hartmann, D. (2006). Atheists as “other”: Moral boundaries and cultural membership in American society. American Sociologocial.Review, 71, 211-234.

Ehrman, B. (2008). God’s problem. New York: Harper One.

Eisenberg, M., Olson, R. Neumark-Stainer, D., Story, M. and Bearinger, L. (2004). Correlations between family meals and psychological well-being among adolescents. Archives of Pediatrics and Adolescent Medicine, 158, 792-796.

Ellison, C., Burr, J. and McCall, P. (2003). The enduring puzzle of southern homicide: Is regional religious culture the missing piece? Homicide Studies, 7, 326-352.

Ezzati M., Friedman, A.B., Kulkarni, S.C., Murray, C.J.L. (2008). The reversal of fortunes: Trends in county mortality and cross-country mortality disparities in the United States. PLoS Medicine, 5, e66.

Fogel, R. (2000). The fourth great awakening and the future of egalitarianism. Chicago: University of Chicago Press.

Farrington, D., Langan, P. and Tonry, M. (Eds.) (2004). Cross-national studies in crime and justice. Bureau of Justice Statistics. www.ojp.usdoj.gov/bjs/pub/pdf/cnscj.pdf.

Fearon, J. (2003). Ethnic and cultural diversity by country. Journal of Economic Growth, 8, 195-222.

The Successful Societies Scale

Evolutionary Psychology – ISSN 1474-7049 – Volume 7(3). 2009. -430-

Fincher, C. and Thornhill, R. (2008). Assertative sociality, limited dispersal, infectious disease and the genesis of the global pattern of religious diversity. Proceedings of the Royal Society B, 275, 2587-2594.

Finer, L. (2007). Trends in premarital sex in the United States, 1954-2003. Public Health Reports, 122, 73-78.

Gallinger, P. (2003). Illegal drugs: A complete guide to their history, chemistry, use and abuse. New York: Plume.

Gallup Poll, (2005). Three in four Americans believe in the paranormal. http://www.gallup.com/poll/16915/three-fou...paranormal.aspx.

Gallup Poll (2006a). American Beliefs: Evolution vs. Bible’s Explanation of Human Origins. http://www.gallup.com/poll/21811/American-...an-Origins.aspx.

Gallup Poll (2006b). Twenty-Eight Percent Believe Bible is Actual Word of God. http://www.gallup.com/poll/22885/twentyeig...l-word-god.aspx.

Gallup Poll (2008). Gallup Brain.

Gartner, R. (1995). Methodological issues in cross-national large-survey research. In B. Ruback and N. Weiner (Eds.), Interpersonal violent behaviors: Social and cultural aspects (pp. 7-24). New York: Springer-Verlag.

Gately, I. (2008). Drink: A cultural history of alcohol. New York: Gotham.

Grasmick, H., Davenport, G., Chamblin, M. and Bursick, R (1992). Protestant fundamentalism and the retributive doctrine of punishment. Criminology, 30, 21-45.

Hall, J. (2008). “School associated violent deaths.” Center For Disease Control, www.cdc.gov/ncipe/sch-shooting.htm?loc=interstitialship.

Harris, S. (2006). Letter to a Christian nation. New York: Alfred A. Knopf.

Haug, W. and Warner, P. (2000). The demographic characteristics of the linguistic and religious groups in Switzerland. Population Studies, 31.

Himmelstein, D., Warren, E., Thorne, D. and Wollhander, S. (2005). Illness and injury as contributors to bankruptcy. Health Affairs, content.healthaffairs.org.

Hitchens, C. (2007). God is not great: How religion poisons everything. New York: Twelve Books.

Hood, R., Bernard, S., Hunsberger, B. and Gorsuch, R. (1986). The psychology of religion, an empirical approach. New York: The Guilford Press.

ICPS (2006). International Centre for Prison Studies, www.kcl.ac.uk/depsta/rel/icps/worldbrief/highest_to_lowest_rates.php.

Inglehart, R., and Klingemann, H. (2000). Genes, culture, democracy and happiness. Cambridge: MIT Press.

Inzlicht, M., McGregor, I., Hirsh, J. and Nash, K. (2009). Neural markers of religious conviction. Psychological Science, 20, 385-392.

Jaspin, E. (2007). Buried in the bitter waters: The hidden history of racial cleansing in America. New York: Basic Books.

Jay, J. (2004). Cross-national comparisons of rape rates: Problems and issues. Joint UNECE-UNODC Meeting on Crime Statistics, www.unece.org/stats/documents/2004 /11/crime/wp.18.e.pdf.

Jensen, G. (2006). Religious cosmologies and homicide rates among nations: A closer look. Journal of Religion and Society, 8. http://moses.creighton.edu/JRS/2005/2006-7.html.

The Successful Societies Scale

Evolutionary Psychology – ISSN 1474-7049 – Volume 7(3). 2009. -431-

Johnson, B., Tompkins, R. and Webb, D. (2002). Objective hope: Assessing the effectiveness of faith-based organizations: a review of the literature. www.manhattan-institute.org/pdf?crrucs_objective_hope.pdf.

Jowell, R. (1998). How comparative is comparative research? American Behavioral Scientist, 42,168-177.

Kaiser Poll (2008). Economic Problems Facing Families, www.kff.org/kaiserpolls/upland/7773.pdf.

Kawachi, I. and Kennedy, B. (2002). The health of nations: Why inequality is harmful to your health. New York: New Press.

Keister, L. (2008). Conservative Protestants and wealth: How religion perpetuates asset poverty. American Journal of Sociology, 113, 1237-1271.

Kelemen, D. and Rosset, E. (2009). The human function compunction: Teleological explanation in adults. Cognition, 111, 138-143.

Kosmin, B. and Keysar, A. (2009). American Religious Identification Survey (ARIS) 2008, http://www.americanreligionsurvey-aris.org...Report_2008.pdf.

Lane, R. (1997). Murder in America: A history. Columbus: Ohio State University Press.

Larson, E. and Witham, L. (1999). Scientists and religion in America. Scientific American 281, 88-93.

Malloch, T. (2003). Social, human and spiritual capital in economic development. Spiritual Capital Project, www.metanexus.net/spiritual_capital/pdf/malloch.pdf.

Marks, N., Abdallah, S., Sims, A. and Thompson, S. (2006). The happy planet index. New Economics Foundation, www.happyplanetindex.org.

Marmot, M. (2004). The status syndrome. London: Bloomsburg Publishing.

MASA (2003). Occurrence of rape, sa.Rochester.edu/masa/stats.php.

McCleary, R. and Barro, R. (2006). Religion and political economy in an international panel. Journal for the Scientific Study of Religion, 45, 149-175.

McCullough, M. and Willoughby, L. (2009). Religion, self-regulation, and self-control: Associations, explanations and implications. Psychological Bulletin, 135, 69-93.

McNeely, C., James Nonnemaher, J. and Blum, R. (2002). Promoting school connectedness: Evidence from the national longitudinal study of adolescent health. Journal of School Health, 72, 138-146.

Messner, S. and Rosenfeld, R. (2001). Crime and the American dream. Belmont: Wadsworth/Thomson Learning.

Messner, S and Zevenbergen, M. (2005). The legacy of lynching and southern homicide. American Sociological Review, 70, 633-655.

Murray, C. (2009). Thank God America isn’t like Europe – yet. The Washington Post 3/22, www.washingtonpost.com/wp=dyn/content/article.2009/03/20/AR2009032001779.html.

Norenzayan, A. and Shariff, A. (2008). The origin and evolution of religious prosociality. Science, 322, 58-62

Neapolitan, J. (1997). Cross-national crime. Westport: Greenwood Press.

Nettle, D. (2005). Happiness: The science behind your smile. Oxford: Oxford University Press.

Niditch, S. (1993). War in the Hebrew bible: A study in the ethics of violence. Oxford: Oxford University Press.

Nisbett, R. and Cohen, D. (1999). Culture of honor: The psychology of violence in the South. Boulder: West View Press.

The Successful Societies Scale

Evolutionary Psychology – ISSN 1474-7049 – Volume 7(3). 2009. -432-

Norris, P. and Inglehart, R. (2004). Sacred and secular. Cambridge: Cambridge University Press.

Numbers, R. (2005). The creationists: From scientific creationism to intelligent design. Cambridge: Harvard University Press.

OECD (2001). Society at a glance. Paris: Organization for Economic Co-operation and Development.

OECD (2007). Health at a glance. Paris: Organization for Economic Co-operation and Development.

O’Reilly, B. (2006) Culture warrior. New York: Broadway.

Panchaud, C., Singh, S., Darroch, D. and Darroch, J. (2000). Sexually transmitted diseases among adolescents in developed countries. Family Planning Perspectives, 32, 24-32.

Paul, G. (2005). Cross-national correlations of quantifiable societal health with popular religiosity and secularism in the prosperous democracies. Journal of Religion and Society, 7, www.moses.creighton.edu/JRS/2005/2005-11.html.

Paul, G. (2008). The remote prayer delusion: Clinical trials that attempt to detect supernatural intervention are as futile as they are unethical. Journal of Medical Ethics, 34, e18.

Paul, G. (2009). How are other first-world nations suppressing the adverse consequences of violence and youth sex in the modern media environment? Pediatrics, 123, e364.

Paul, G. (2009b). Theodicy’s problem: A statistical look at the holocaust of the children and the implications of natural evil for the free will and best of all possible worlds hypotheses. Philosophy and Theology. 19, 125-149

Paul, G. (in press). The evolution of popular religiosity and secularism: How 1st world statistics reveal why religion exists, why it has been popular, and why the most successful democracies are the most secular. In P. Zuckerman, (Ed.), Atheism and secularism. Westport: Praeger Press.

Paul, G. and Zuckerman, P. (2007). Why the gods are not winning. Edge, www.edge.org/3rd_culture/paul07/paul07_index.html.

Pew (2002). Among wealthy nations US stands alone in its embrace of religion. Pew Global Attitudes Project, http://pewglobal.org/reports/pdf/167.pdf.

Pew (2007). Pew Trends in Political Values and Core Attitudes: 1987-2007, http://people-press.org/reports/pdf/312.pdf.

Pew (2008). U.S. Religious Landscape Survey, http://religions.pewforum.org/pdf/report2 religious-landscape-study-full.pdf.

Phillips, K. (2006). American theocracy. New York: Viking.

Powell, L., Shahabi, L. and Thoresen, C. (2003). Religion and spirituality: Linkages to physical health. American Psychologist, 58, 36-52.

Pratt, T. and Godsey, T. (2003). Social support, inequality and homicide: A cross-national test of an integrated theoretical model. Criminology, 41, 611-643.

Putman, R. (2000). Bowling alone: The collapse and revival of American community. New York: Simon and Schuster.

Rainer, T. (2005). A resurgence not yet realized: Evangelistic effectiveness in the Southern Baptist Convention since 1979. The Southern Baptist Journal of Theology 9, 54-69.

Reid, T. (2004). The United States of Europe. New York: Penguin Press.

Richards, J. (2009). Money, greed and god: Why capitalism is the solution and not the problem. New York: Harper One.

The Successful Societies Scale

Evolutionary Psychology – ISSN 1474-7049 – Volume 7(3). 2009. -433-

Rosenbaum, E. (2009). Patient teenagers? A comparison of the sexual behavior of virginity pledgers and matched nonpledgers. Pediatrics, 123, e110-120.

Rosnick, D. and Weisbrot, M. (2006). Are shorter work hours good for the environment? Center for Economic and Policy Research. www.repr.net/documents/ publications/energy_2006_12.pdf.

Sampson, R., Raudenbush, S. and Earls, F. (1997). Neighborhoods and violent crime: A multilevel study of collective efficacy. Science, 277, 918-924.

Sapolsky, R. (2005) Sick of poverty. Scientific American, 293, 92-99.

Scheepers, P., Gijsberts, M. and Hello, E. (2002). Religiosity and prejudice against ethnic minorities in Europe: Cross-national tests on a controversial relationship. Review of Religious Research, 43, 242-265.

Schoen, C., Osborn, R., Huynh, P., Doty, M., Zapert, K. et al. (2005). Taking the pulse of health care systems: Experience of patients with health problems in six countries. Health Affairs. http://content.healthaffairs.org.

Sedgh, G., Henshaw, S., Singh, S., Ahman, E. and Shah, I. (2007). Induced abortion: Estimated rates and trends worldwide. The Lancet, 370, 1338-45.

Singh, S. and Darroch, J. (2000). Adolescent pregnancy and childbearing: Levels and trends in developed countries. Family Planning Perspectives 32, 14-23.

Shermer, M. (2006). Bowling for God. Scientific American, 295, 44.

Siegal, R. (2005). Intoxication: The universal drive for mind-altering substances. Vermont: Park St. Press.

Smith, T. and Kim, S. (2004). The vanishing Protestant majority. GSS Social Change Report, 14, 1-22. www.norc.uchicago.edu/issues/PROTSG08.pdf

Stark, R. (2001). Gods, rituals, and the moral order. Journal for the Scientific Study of Religion, 40, 619-636.

Stark, R. (2008). What America really believes. Waco: Baylor University Press.

Taylor, H. (2003). While most Americans believe in God, only 36% attend a religious service once a month or more often. Harris Interactive. www.harrisinteractive.com/harris_poll/index.asp?PID=707.

Templeton Foundation (2004). Spiritual capital. www.templeton.org/capabilities 2004/horiz03.html.

Times/Harris Poll (2006). Religious views and beliefs vary greatly by country, according to the latest financial Times/Harris Poll. www.harrisinteractive.com/NEWS/ allnewsbydate.asp?NewsID=1130.

Tomlinson, J. (1991). Cultural imperialism: A critical introduction. Baltimore: Johns Hopkins University Press.

Transparency International (2000). Corruption perceptions index. www.transparency.org /cpi/2000/cpi2000.

Trenholm, B. (2007). Impacts of four Title V Section 510 abstinence education programs (Report to Congress), www.mathematica-mpr.com/publications?PDFs/ impactabstinence.pdf.

UN (2000). Human Development Report 2000. Oxford: Oxford University Press.

UN (2001). Monthly Bulletin on Statistics April. Oxford: Oxford University Press.

UN (2004). Human Development Report 2004. Oxford: Oxford University Press.

UN (2005). Human Development Report 2005. Oxford: Oxford University Press.

Verweii, S., Ester, P. and Naata, R. (1997). Secularization as an economic and cultural phenomanon. Journal for the Scientific Study of Religion, 36, 309-324.

The Successful Societies Scale

Evolutionary Psychology – ISSN 1474-7049 – Volume 7(3). 2009. -434-

Voas, D., Olson V. and Crockett, A. (2002). Religious pluralism and participation: Why previous research is wrong. American Sociological Review, 67, 212-230.

WEF (2007). Global competitiveness report 2006-2007. www.weforum.org/ en/initiatives/gcp/Global%20Competitiveness%20Report/index.html.

Weisman, J. and Cooperman, A. (2006). A religious protest largely from the left: Conservative Christians say fighting cuts in poverty programs is not a priority. Washington Post, 12/14.

Wellings, K., Collumbien, M., Slaymaker, E., Singh, S., Hodgers, Z. et al. (2006). Sexual behavior in context: A global perspective. Lancet, 368, 1706-1728.

WHO (2004). Global Status Report on Alcohol, www.who,int/substance_abuse/ publications/global_status_report_2004_overview.pdf.

Wilkinson, R. (2005). The impact of inequality: How to make sick societies healthier. New York: New Press.

Wilkinson, R. (2009). The spirit level: Why more equal societies almost always do better. London: Allen Lane.

Winkleby, M., Cubbin, C. and Ahn, D. (2006). Individual socioeconomic status, neighborhood socioeconomic status, and adult mortality. American Journal of Public Health, 96, 2145-2153.

Zimring, F. and Hawkins. G. (1999). Crime is not the problem: Lethal violence in America. Oxford: Oxford University Press.

Zuckerman, P. (2006). Atheism: Contemporary rates and patterns. In M. Martin (Ed.), The Cambridge Companion to Atheism (pp. 47-68). Cambridge: Cambridge University Press.

Zuckerman, P. (2008). Society without God: What the least religious nations can tell us about contentment. New York: New York University Press.

[КГ125]

Съжалявам, но г-н Пол е писал пълни глупости, след като ни довежда до този извод:

"Тези резултати оборват морално-съзидателната социално-икономическа хипотеза, в т.ч и тезата, широко поддържана в САЩ, че демокрацията може да съчетава неконтролирана икономика и високи нива на религиозност и църковна благотворителност, за да достигне социално-икономически успех. Консервативната религиозна идеология е един от факторите, причиняващ социална дисфункция, отчасти защото е против ограничаване на нерегулирания капитализъм чрез по-ефективната държавна социална система, и против прилагането на прагматични социални политики, които са се доказали като много по-ефективни при създаването на социална сигурност и добри социално-икономически условия, които като вторичен ефект водят до намаляване на масовата религиозност в страните, в които се прилагат. И двете хипотези – социално-икономическата хипотеза за сигурността и секуларно-демократичната социално-икономическа хипотеза, залегнали в западните демокрации, са доказани. За да се оборят тези доказателства, продължава да е необходимо прилагането на задълбочено проучване и доказателства, които да докажат, че нерелигиозните демокрации не притежават по-добри социално-икономически показатели и условия от религиозните нации, както предлага Paul през 2005.

"

Значи САЩ просперират в миналото заради ниска религиозност и пропадат днес заради висока религиозност, и консерватизъм, който бил против държавното контролиране на иконионмиката!?

Такава теза игнорира простичкият факт, че американското общество винаги, и в годините, в които САЩ бяха световен лидер и безспорно най-развитата западна страна, и по-късно е било високорелигиозно. Напротив, във времената на сериозен възход американското общество е било винаги консервативно, и с именно СВОБОДНА, недържавно контролирана икономика.

Икономическите беди на САЩ започват тогава, когато икономическата свобода там започна да се ограничава, когато банките, по времето на Клинтън, почнаха да раздават кредити, т.е. нечии чужди пари на хора, които очевадно не са платежоспособни и не могат да ги върнат, както и когато моралните устои на обществото биват разклатени чрез ултралиберални антиценности....

Ще рече, казано с думи прости, че:

1/ Религията и религиозността няма това влияние върху обществото, което й се приписва в статията;

2/ Икономическите и социални проблеми нямат връзка с нея, или поне ТАКАВА НЕ СЕ ДОКАЗВА. Въпреки подробното разглеждане на нещата, статията така и не установява причинна връзка на двете явления, нито ги сравнява с останалите общества по начин да докаже безспорно такава връзка.

3/ Текстът на г-н Пол представлява облечен в "културологични" методи и обвит в наукообразна фразеология опит за подмяна на адекватните исторически, политически и социално икономически обяснения на разглежданто явление, т.е. представлява опит за лансиране на неосоциалистически тези чрез замъгляването на изводите посредством смесване на методологията и произволно боравене с различни понятия.

и

4/ В този смисъл закачката на Хърс за леваците и десняците и техният брой придобива тънък смисъл..... А и притеснението, че културологията се опитва да навлезе в сфери, които не са за нея, също...

[КГ125]

Както казах, религията генерира някои патологии. Но както е видно от тази статия, религията с абсолятно нищо не допринася за намаляване на потологиите в обществото. същестуват много по-успешни светски либерални практики, които се борят с патологиите.

Това вече е различна на първоначалната теза, която заслужава отделно разглеждане.

[alvassareiro]

Съжалявам, но г-н Пол е писал пълни глупости, след като ни довежда до този извод:

"Тези резултати оборват морално-съзидателната социално-икономическа хипотеза, в т.ч и тезата, широко поддържана в САЩ, че демокрацията може да съчетава неконтролирана икономика и високи нива на религиозност и църковна благотворителност, за да достигне социално-икономически успех. Консервативната религиозна идеология е един от факторите, причиняващ социална дисфункция, отчасти защото е против ограничаване на нерегулирания капитализъм чрез по-ефективната държавна социална система, и против прилагането на прагматични социални политики, които са се доказали като много по-ефективни при създаването на социална сигурност и добри социално-икономически условия, които като вторичен ефект водят до намаляване на масовата религиозност в страните, в които се прилагат. И двете хипотези – социално-икономическата хипотеза за сигурността и секуларно-демократичната социално-икономическа хипотеза, залегнали в западните демокрации, са доказани. За да се оборят тези доказателства, продължава да е необходимо прилагането на задълбочено проучване и доказателства, които да докажат, че нерелигиозните демокрации не притежават по-добри социално-икономически показатели и условия от религиозните нации, както предлага Paul през 2005.

"

Значи САЩ просперират в миналото заради ниска религиозност и пропадат днес заради висока религиозност, и консерватизъм, който бил против държавното контролиране на иконионмиката!?

Такава теза игнорира простичкият факт, че американското общество винаги, и в годините, в които САЩ бяха световен лидер и безспорно най-развитата западна страна, и по-късно е било високорелигиозно. Напротив, във времената на сериозен възход американското общество е било винаги консервативно, и с именно СВОБОДНА, недържавно контролирана икономика.

Икономическите беди на САЩ започват тогава, когато икономическата свобода там започна да се ограничава, когато банките, по времето на Клинтън, почнаха да раздават кредити, т.е. нечии чужди пари на хора, които очевадно не са платежоспособни и не могат да ги върнат, както и когато моралните устои на обществото биват разклатени чрез ултралиберални антиценности....

Ще рече, казано с думи прости, че:

1/ Религията и религиозността няма това влияние върху обществото, което й се приписва в статията;

2/ Икономическите и социални проблеми нямат връзка с нея, или поне ТАКАВА НЕ СЕ ДОКАЗВА. Въпреки подробното разглеждане на нещата, статията така и не установява причинна връзка на двете явления, нито ги сравнява с останалите общества по начин да докаже безспорно такава връзка.

3/ Текстът на г-н Пол представлява облечен в "културологични" методи и обвит в наукообразна фразеология опит за подмяна на адекватните исторически, политически и социално икономически обяснения на разглежданто явление, т.е. представлява опит за лансиране на неосоциалистически тези чрез замъгляването на изводите посредством смесване на методологията и произволно боравене с различни понятия.

и

4/ В този смисъл закачката на Хърс за леваците и десняците и техният брой придобива тънък смисъл..... А и притеснението, че културологията се опитва да навлезе в сфери, които не са за нея, също...

Сега, написаното от теб заслужава сериозно внимание. Почвам отгоре надолу.

1. Американският просперитет е съмнителна категория. Под просперитет авторът на темата има предвид набор от 25 социално-икономически показатели, по които САЩ са на последно място днес, и в миналото сред развитите страни. През 1925 БВП там може би е бил най-високият в света, но нито детската смъртност е най-ниска, нито има най-малко престъпност, нито има най-малко психични заболявания и тн.

Добрите икономически резултати които САЩ има в миналото се дължат на неограничената конкуренция, която вярно е, създаде висок БВП. Но това доведе и до бедност - САЩ са на първо място по бедност сред развитите страни, защото БВП не се разпределя така равномерно, както в Швеция.

САЩ имат през 20 век стабилна икономика, предимно поради огромните си ресурси, но в социалната сфера са абсолютен аутсайдър. Има моменти, когато САЩ са световен икономически лидер, но никога не са били световен лидер по редица социални показатели, които очертават социално-икономическия климат.

2. Американското общество е било винаги силно религиозно. Както писах подробно в другата статия, религията в САЩ стимулира конкуренцията и съревнованието, което води до галопиращ икономически ръст, но това създава сериозни социални патологии.

3. Интересно е да се забележи, че САЩ винаги са имали не толкова икономически, колкото социални проблеми. Има моменти на кризи, които се преодоляват, икономиката тръгва ту надолу ту нагоре, но през последните поне сто годити с социално отношение нещата са много зле. Те са зле и в Европа, но докато Европа рязко дръпна, САЩ са далеч назад и това е тенденция от последните 50 години.

4. Връзката между религиозност и социално-икономически условия е изрично подчертана от автора. Когато условията в една среда са лоши, хората се обръщат към религията. Когато условията се подобрят, те бързо и доброволно изоставят религиозноста.

5. Пример затова са 16 западноевропейски държави.

6. Изследването съпоставя 17 развити страни, което е сериозно проучване на база на сравнение.

Искам да споделя, че тук няма и грам културология. Методите, които са използвани, са статистически, социалогогически, и психологически анализи.

Консервативните устои на САЩ никога не са били разклащани, нито пък са правени опити затова. В редица предимно социални, но не само, отношения, САЩ са по-консервативно дори от някои арабски нации.

В темата за монументализма аз също обърнах сериозно внимание на САЩ в края на поста. Интересно е да се съпоставят двете теми. Забележи, че макар и религиозни, САЩ разиват изключително активна научна дейност, която е в основата на икономическия им просперитет. Но и този просперитет е под съмнение.

Религията в САЩ има точно толкова голямо влияние в САЩ, колкото е описал автора. Пожелавам ти да се увериш лично. Религията е в състояние да проявява изкючително влияние върху обществата, като това е видно както в миналото, така и днес - Иран.

Гореизложеното проучване е изключително сериозно, и макар и писано от един човек, се позовава на изследвания и трудове на няколко десетки учени и организации. то не е лично, а комплексно проучване и това го отличава от други подобни в тази сфера.

както съм споделял и преди, САЩ са световно изключение поради факта, че религията там не пречи, а стимулира икономическия ръст. Как съм описал подробно в другата тема. Но именно това влияние на религията води до социални проблеми, патологии и дефекти, които авторът е описал.

като заключение искам да кажа, че социално-икономическите условия са комплекс, съставен от две част - социално и икономически. Може в САЩ икономическите условия да са добри - хората да са богати - но социалните не са.

Религиозността по своята психологическа същност е по-скоро свързана със социалните, отколкото със икономическите условия, или и със двете, но това не се наблюдава в САЩ. Социалните условия в САЩ традицинно са лоши, което кара хората да търсят упование на религията.

КГ, авторът говори преди всичко за социални дефекти и патологии. Ако засяга икономиката, има предвид коефициента на Джини - доколко високият БВП се разпределя равномерно сред населението. На теория БВП се дели на броя жители.

Но на практика нали знаеш, че не е така. Или е почти така в някои страни. САЩ са абсолютен аутсайдер в това отношение, с най-високи нива на бедно население сред богатите страни, и това е така и днес, и преди 200 години.

Затова в САЩ съществуват и днес, и в миналото, социални, и икономически патологии и дефекти, които се компенсират чрез религия.

Аз също имам своите забележки към статията на Пол. Смятам да ги изложа в отделна тема - критика на неговата хипотеза.

[alvassareiro]

За да избегна празнословието, защото пиша на дълго и широко, а това не е добре, искам да синтезирам малко.

Значи САЩ дължат икономическото си развитие на определени културни особености, които протежават - ориентация към съревнование, силна вътрешна причинност, силен индивидуализъм (само последното се счита за достатъчно да осигули икономически просперитет, а я виж щатите колко имат - цели три).

Тези културни особености съществуват независимо от религията, и тя не им противоречи, не ги задушава, а напротив - толерира ги и дори ги насърчава. Но и без нея, САЩ щяха да са толкова богати, и със сигурност дори още по-богати.

Следователно САЩ не дължат икономическото си развитие на религията. Дължат го на уникалното съчетание на културни особености, съществуващи независимо от религията.

но религията не пречи на тези особености, не ги спира, а дори стимулира някои от тях .например въпреки високата си религиозност, американецът дълбоко вярва във вътрешната причинност на събитията - че нещата зависят предмно от него, а Бог само помага на смелите.

Това е уникално, защото в никоя друга култура или религия, религията не толерира така вътрешната причинност, а тъкмо обратното - учи на външна причинност. Нищо не зависи от мен в този живот, ако Бог реши.

Така религията не пречи на иконоческото развитие в САЩ, защото те можеха да бъдат толкова бедни, колкото Русия или Индия.

Но съществуват редица патологии, доста от тях не се дължат на нея, а на по-дълбоки културни особености, други се дължат именно на нея, но това е друга тема.

Тези патологии са икономически и социални. Религията като цяло не е причина за тях, или е причина за една част от тях, това е друга тема, която ще отворя. Но със сигурност религията не е решила тези патологии, и не желае да отстъпи на светските институции да ги решат по-ефективно, както това става другаде по света.

Икономическите патологии не се дължат (по мое мнение) на религията. Те се свеждат до едно просто нещо - коефициента на Джини. Той показва до каква степен високият БВП се разпределя равномерно сред населението, и в САЩ той не се разпределя никак равномерно, което води до висок коефициент на бедност - най-високият сред всички богати държави. Ето как в една много богата държава може да има бедност. Така високият БВП, инвестиции, икономически ръст и тн не водят по по-добър живот на практика за голям процент хора.

В други държави, с по-нисък БВП, той се разпределя много по-равномерно сред населението, и по-голямо мнозинство хора живеят по-добре.

Религията не е причина за тези различия, както твърди Пол.

Социалните патологии са много повече и сериозни. В много голяма степен те се дължат на уникалната, повтарям, уникалната, комбинация от културни особености на САЩ, които взаимно се подсилват, която няма в никоя друга държава. Това предизвиква т.нар. социална несигурност, за която Пол говори.

Той вижда следната връзка между религията и социалната несигурност. Социалните функции, които в повечето държави в Европа са дело на държавата, в САЩ са прехвърлени на религиозни институции, които не са в състояние да ги предоставят на нивата, на които държавата би могла, затова същестува социален дефицит. Защо обаче държавата няма социални функции, та е нужно църквата да я замести, той не обяснява.

Но при всички положение е видно, че и религията е намесена в социалните патологии и нещата са сложно преплетени. АКо например религиозността западне, навярно на държавата ще и се наложи да поеме социалните функции, и патологията да се подобри. Но това е само хипотеза.

Така е в САЩ. Как стоят нещата в другите бедни но религиозни страни.

До голяма степен това е Африка и арабския свят. Изключвам Източна Европа, защото тези общества са още в преход и не показват стабилни и постоянни трендове.

В остатъка от света нещата са по-прости. Тези общества не притежават културните качества, които същестуват в САЩ, за да си осигурят икономически ръст.

Но биха могли да ги развият - биха могли да развият индивидуализъм, и вътрешна причинност, в съчетание с отвореност към запада.

Само последното е предостатъчно за икономически просперитет - както ни показват Тунис, Кувейт, Йордания, Бруней, които си остават традиционно-родови и силно религиозни.

Да ама не. Защото религията задушава и буквално унищожава този ценен потенциал за развитие - като поддържа традиционализма, силния родов характер на обществото, тотален консерватизъм и затвореност към външни влияния, в редица общества задушава дори образованието.

Затова африка и арабския свят ще тънат в мизерия и бедност, докато не изоставят категорично религиозността си.

[КГ125]

Какво да кажем за западноевропейската цивилизация и култура? Представяме ли си я без религиозната й традиция?

Или времето на Бах и Моцарт е било изпълнено със патология и деградация?

Я послушайте малко:

Редактирано Декември 10, 2009 от КГ125

[alvassareiro]

Какво да кажем за западноевропейската цивилизация и култура? Представяме ли си я без религиозната й традиция?

Или времето на Бах и Моцарт е било изпълнено със патология и деградация?

Я послушайте малко:

Ех, ех, имаш все един и същи маниер.

Ами да, времето на Моцарт е особено патологично за европа - войни, ниска продължителност на живота, епидемии от холера, абсолютни монархии, никакви права за отделния човек, нулева грамотност за тези, които не са сред малцината аристократи, да не говорим за разврата, престъпността, и айде да не пордължавам.

[КГ125]

Брех, брех, брех. И в тази атмосфера, кой знае защо, се създават такива произведения на културата като горното?

Нещо не ти е точна информацията за Европа от 18 век...

[alvassareiro]

Брех, брех, брех. И в тази атмосфера, кой знае защо, се създават такива произведения на културата като горното?

Нещо не ти е точна информацията за Европа от 18 век...

Ами дай по-точна информация за социално-икономическия климят през 18 век, които доведе до френската революция, инспирирана от огромните маси бедни и угнетени хорица, под напора на мизерията и държавния произвол.

поне това би трябвало да знаеш, след като се занимаваш с история.

Трябва да ти кажа, че дори! по времето на Йохан Щраус във Виена върлува чумна епидемия. да не говорим за постоянните войни през 2-3 години, като само те са си патология.

Както казах, когато говорим за общества, пидържай се към уговоката да избягваме личните примери-изключения. Това, че някой е написал опера, айде да кажем 10 композитори, и още 5-6 интелектуалци, като дидро, не е представителна извадка за милионите жители на континента, тънещи в мизерия.

още повече доста интелектуалци са близки до аристокрацията, и животът им хич не е лош, като на моцарт, придворният композитор.

[КГ125]

Ха, ама чакай, не са 10 композитора, това е цяло културно течение, създало едни от стълбовете на европейската цивилизация!

Това едно, второ, това за угнетените маси и френската революция... недей писа на такова ниво, не си такъв човек. Френската революция си има дълбоките корени и в Просвещението, и в политическите идеи на 18 век, и бързо ги изврати, та трябваше да идва режима на Директорията и Наполеон, и, и, и т.н.

Бита на хората зависи от епохата в която живеят - епоха, която не знае още за вирусите, но и епоха, която създава това, което можем да видим на всяка крачка в Западна Европа по улиците на старите градове.

И това, което е създадено впрочем от един твърде религиозен човек:

BTW какво само изпълнение! А оркестърът е от Новосибирск а диригента се казва Алим Шахмаметиев... Какво нещо, приятелю, а? И е много, много, много далеч от социалните патологии. Бих казАл, че ги лекува дори.

Редактирано Декември 10, 2009 от КГ125

[КГ125]

за милионите жители на континента, тънещи в мизерия.

още повече доста интелектуалци са близки до аристокрацията, и животът им хич не е лош, като на моцарт, придворният композитор.

Сред тях именно е и Моцарт в малката си виенска квартира, далеч от всякакви луксове...

[alvassareiro]

Сред тях именно е и Моцарт в малката си виенска квартира, далеч от всякакви луксове...

Значи призна, че все пак има бедност и мизерия, именно в Европа, именно през 18 век.

Добре дошъл обратно на земята.

[КГ125]

Че кой ти говори, че не е имало?!!!

Казвам ти за културата и нивата на духовността й, постигнати точно И чрез религиозността /не само, разбира се/! Която в този исторически момент е твърде далеч от каквато и да е догматика. В други не е, и тогава ролята й е твърде ретроградна.

Или - религията и църквата е просто една от многото обществени институции, оформили историческото битие на обществата. Знакът й е един или друг в зависимост от приносът й към човешкия прогрес, в една или друга, но винаги конкретна, историческа и/или социалнополитическа ситуация.

Нито една от тези институции сама по себе си не може да е негативна или позитивна. Зависи от това накъде се насочва енергията и потенциалът й.

ПП

Да почвам ли да поствам картините с религиозно съдържание от Ренесанса и след него?

Редактирано Декември 10, 2009 от КГ125

[alvassareiro]

Ха, ама чакай, не са 10 композитора, това е цяло културно течение, създало едни от стълбовете на европейската цивилизация!

Това едно, второ, това за угнетените маси и френската революция... недей писа на такова ниво, не си такъв човек. Френската революция си има дълбоките корени и в Просвещението, и в политическите идеи на 18 век, и бързо ги изврати, та трябваше да идва режима на Директорията и Наполеон, и, и, и т.н.

Бита на хората зависи от епохата в която живеят - епоха, която не знае още за вирусите, но и епоха, която създава това, което можем да видим на всяка крачка в Западна Европа по улиците на старите градове.

И това, което е създадено впрочем от един твърде религиозен човек:

">

[alvassareiro]

Че кой ти говори, че не е имало?!!!

Казвам ти за културата и нивата на духовността й, постигнати точно И чрез религиозността /не само, разбира се/! Която в този исторически момент е твърде далеч от каквато и да е догматика. В други не е, и тогава ролята й е твърде ретроградна.

Или - религията и църквата е просто една от многото обществени институции, оформили историческото битие на обществата. Знакът й е един или друг в зависимост от приносът й към човешкия прогрес, в една или друга, но винаги конкретна, историческа и/или социалнополитическа ситуация.

Нито една от тези институции сама по себе си не може да е негативна или позитивна. Зависи от това накъде се насочва енергията и потенциалът й.

ПП

Да почвам ли да поствам картините с религиозно съдържание от Ренесанса и след него?

за каква култура говорим, след като мнозинството хора през епохата са били неграмотни и тънежи в мизерия.

А тяхната духовност означава, че са вярващи. Но това изобщо не променя социално-икономическата среда на патологичност - бедност, мизерия, висока детска смъртност, войни, на които е изложено мнозинството.

Италия процъфтява, благодарение на една съвсем друга либерална култура на градовете републики, култура, задушена от тридентския събор, който оформи католицизма такъв, какъвто го знаем - брутален и зъл, и задуши ренесанса.