Втората Световна Война

[stinka (Rom)]

Политиката е въпрос на възможности не на желания... даже да са подкрепени с договор. И поляците доста арогантно и имперски се отнасят с литовци, украинци и белорусци в междувоенният период. Напрактика Полша прави точно това, за което постоянно реве че и правят немци и руснаци... И го правят щото просто имат ...възможност

[Stefan Iv]

Е до много голяма степен ги подстрекават англичаните и французите, уверявайки ги, че ще им ударят сигурен гръб, което ги окрилява. И също така погрешните им преценки, че немската армия няма капацитета за бърза мобилизация и блицкриг, както и това, че на изток се крие друг потенциален/реален агресор/окупатор.

И да, и не. Поляците сами разпалват кризата около данцигския коридор, от която в последствие се разраства в полско-немския конфликт. Между другото французи и британци проват опити да ги натискат да се съгласят с немските предложения, но поляците отказват наивно вярвайки, че някой ще тръгне да воюва заради безмерната им алчност. Казионната историография естествено хвърля цалата вина върху Хитлер, като загубил войната, но това не отговаря на фактите. Докато Пилсудски е жив отношенията между Гирмания и Полша са добри. Наследникът му-малоумника Ридз Смигла, довежда страната си до разруха. Така че поляците сами са си виновни за нещастията, които ги сполетяват.

[Rogi]

Към следящите темата, без "фърбаноф"!

Моля за извинение, забравих, че днес е Илинден.

Към "ффърбаноф" - колега, аз лично намирам, че е крайно време поне да оборите хипотезата ми, ако ви мързи, както разбирам, да развиете собствена. Имам и друг, епичен отговор, но изразен вербално ще е крайно неприличен, пък и едва ли очаквам да бъда разбран от един иманяр. Очаквам решението Ви, вкл. да спрете хейтърските си изяви под тая тема, не че под другите е нещо различно - мое мнение, или ще помоля модераторите да вземат решение. Предварително благодаря!

Редактирано Август 2, 2015 от Rogi

[ДеДо Либен]

Към следящите темата, без "фърбаноф"!

Моля за извинение, забравих, че днес е Илинден.

Към "ффърбаноф" - колега, аз лично намирам, че е крайно време поне да оборите хипотезата ми, ако ви мързи, както разбирам, да развиете собствена. Имам и друг, епичен отговор, но изразен вербално ще е крайно неприличен, пък и едва ли очаквам да бъда разбран от един иманяр. Очаквам решението Ви, вкл. да спрете хейтърските си изяви под тая тема, не че под другите е нещо различно - мое мнение, или ще помоля модераторите да вземат решение. Предварително благодаря!

Че модераторите трябва да вземат отношение към чрезмерния ви ентусиазмус и липса на елементарни умения за общуване с непознати е очевадно , но тъй като свирите на правилната струна и се подпирате на правилните опорни точки това едва ли ще се случи.

Все пак не е лошо да хигиенизирате малко начина си на изразяване.

[Warlord]

Освен всичко друго, ами Великобритания и Франция си подписват взаимни гаранции за защитата на Полша, нещо като запис на заповед. Защо са издали, вместо сериозен документ тоалетна хартия на поляците, това аз не мога да знам, както почти знам, че за същинското положение на нещата е бил в час и Хитлер, като изобщо не се е притеснил от всякакъв род хартийки по отношение на Полша.

Ами не се е притеснил, щото му е било пределно ясно, че хартията е тоалетна и британците и французите няма да почват война срещу него заради Полша. Прочее той си има и Молотов-Рибентроп и източната половина я окупират руснаците. Така, че ако ше я спасяват Полшата ще трябва да воюват не само срещу Германия, ами и срещу СССР и вече става много дълга и широка за да се занимава някой.

Та това просто обстоятелство им е убягнало единствено на поляците, които освен че се предоверяват на фалшивите обещания и преккалено много си вярват, че са голямата работа и без проблем ще могат и сами да спрат евентуална немска агресия.

С нетърпение очаквам да прочета за великите подвизи на полското войнство през 39-а.

[Skubi]

Един подвиг имат още в началото. За времето полските униформи са най-елегантни и те мотивират дизайнерите Karl Diebitsch и Walter Heck да създадат колекция на немците включително с "фантастичната" униформа на SS с които Хуго Бос си печели доста парички....

[vvarbanov]

Към следящите темата, без "фърбаноф"!

Моля за извинение, забравих, че днес е Илинден.

Към "ффърбаноф" - колега, аз лично намирам, че е крайно време поне да оборите хипотезата ми, ако ви мързи, както разбирам, да развиете собствена. Имам и друг, епичен отговор, но изразен вербално ще е крайно неприличен, пък и едва ли очаквам да бъда разбран от един иманяр. Очаквам решението Ви, вкл. да спрете хейтърските си изяви под тая тема, не че под другите е нещо различно - мое мнение, или ще помоля модераторите да вземат решение. Предварително благодаря!

Само това пиша досега, че хипотезата ти е нелогична.Няма логика Европа да помогне на Хитлер да я завладее "за да може да си проведе войната в СССР".Аз не се обиждам лесно ,ако ми сбъркаш името, но ти прекаляваш в опитите си да ме унизиш, като изписваш така фамилията.Ако погледнеш по постовете ми ще видиш одобрения ,те се харесват, това не са хейтърски изяви.Навсякъде пиша само по темата, за разлика от тебе. Какво значение има за дискусията какъв съм? Твърдението "едва ли очаквам да бъда разбран от един иманяр."е ирелевантност, отклоняваща вниманието от темата към личните ми качества.Ти ми отправяш личностни нападки, като ме наричаш "иманяр" Това няма никаква връзка с аргументацията в изказванията ми и цели да ми нанесе оскърбление.Трябва да обориш изказването ми, а не да критикуваш и заплашваш с неприлични вербални отговори.

Целия ти пост е предназначен единствено да ме обиди.Не искам да се меся в работата на модераторите, но ми се струва ,че един бан ще ти бъде от голяма полза.

[Warlord]

Хайде като начало само предупреждение - по темата и без личностни нападки.

[Rogi]

От 1921г. Полша има военни договори с Франция и Чехословакия срещу Германия и с Румъния (26 март 1926г) срещу СССР, което е разбираемо и практично – тези страни са отнели сериозни територии от двете бивши империи и то територии с майчин език различен от този в изброените държави.

Армията на Полша се организира, въоръжава и обучава 1/1 като френската, със военни заеми предимно от Франция, което също е понятно – предвижда се да действат съвместно.

Лятото на 1930г. Войските на Антантата се изтеглят от Горна Силезия и Рейнска област, което обаче не подпомага германо-полските отношения да започват да се нормализират. Нещо повече – започват серия от инциденти и провокации, като тогава за пръв път пресата (западната) започва да използва термина „Полският коридор“.

В същото време, под давлението на Англия, на 12 ян. 1931г. е ликвидиран съюзническия Военен комитет във Версай, който трябва да следи за военните ограничения над Германия, които и без това са доста рехави. На 19 март Германия и Австрия сключват митнически съюз, което някои медии и делови кръгове коментират, като предпоставка за обединението на Европа!

По време на конференцията в Женева 1932г. Полша се опитва да получи гаранции, сходни с тези в Локарно, за своите граници, но не успява да осъществи това. Притесненото полско правителство през юли-октомври подписва най-накрая полско-съветски договор за ненападение и съгласователна конвенция към него. Същевременно, вярна на външнополитическата си стратегия на маневриране, Полша започва политика на подобряване на отношенията си с Германия. Не много след това, мотивирани от възхода на Хитлер, поляците отново поставят на дневен ред въпроса за регулиране на полско-немските граници и други подобни. На 24 юли 1933г е подписан Пакт за съгласие и сътрудничество м/у Англия, Франция, Италия и Германия, а през октомври Германия излиза от ОН, като заявява, че ще сключи договори за ненападение, с който пожелае. Скритата мотивация е да бъдат разбити серията от договори в Европа, с които Франция се стреми да се застрахова с/у Германия.

През 31 март 1934г. Полша удължава срока на договора си с СССР до 31 декември 1945г., но през 1935г. прави всичко възможно да провали военните конвенции към договорите за ненападение м/у СССР с Франция и Чехословакия, с което превръща въпросните договори в добро пожелание, а не реално действащо съглашение. На фона на оттеглянето на Германия от ОН, засилващия се медиен натиск за аншлус в германофилските медии и в самата Германия, едностранното прекратяване на всякакви договорки за ограничаване на въоръженията от германска страна... не е ли това странен завой?

Февруари 1936г. Германия също така едностранно денонсира Локарнския пакт, но тук поне и Франция не предявява простест. Шлюзовете на войната все повече се отварят, макар и засега да „насочват течението на изток“. Пак тогава полското ново ръководство (след смъртта на Пилсудски) започва серия действия, с цел изолирането на Чехословакия в рамките на Малката Антанта, а в крайна сметка да я нападне през 1938г., дори без санкция на другите сили, за разлика от Германия. Версайската система получава поредния удар с кама под пояса, този път от своите. На 5 ноември 1937г. е подписана германско-полска декларация за националните малцинства, в която „статута на г. Данциг и полския коридор се гарантират“, но пък историята често има навика да се шегува! На свой ред Полша равнодушно наблюдава Аншлуса, с цел връщане на жеста. Нещо повече, почти веднга след него поляците опитват с провокация да извършат нещо подобно с Литва, поставяйки й тежък ултиматум, но след решителната (някои автори пък я наричат нерешителна) намеса на СССР, до нищо сериозно не се стига. Полша преценява, че СССР е по-сериозна от сила от Германия, нищо че последната застава зад нея в този конфликт, правейки собствени сметки за Мемел/Клайпеда.

Счита се, че военното планиране в Германия против Чехословакия е започнало някъде през лятото на 1935г. Подобното против Полша едва ли е закъсняло с много. Първата официална директива е от 24 юни 1937г. Там научаваме с интерес, че войната в Чехословакия се разглежда, като етап от войната против СССР и Франция. За подобна с Полша не се споменава, което само по себе си е твърде интересно. Излиза, че още тогава Хитлер е предполагал/знаел, че Полша ще бъде на негова страна!? Малко по късно операцията е детайлизирана и получава кодовото наименование „Грюн“. В него се разглежда възможността, дори чехите да се съпротивляват, те няма да получат получат никаква помощ, освен евентуално от СССР. А развалата на полско-чехословашкия-френски съюз полекинко се осъществява още от 1932г., за да достигне до заявлението на Варшава, през декември 1937г. към Париж, че „Чехославакия е гнездо за разпространение! Sic! На болшевишката зараза!!!“ Февруари 1938г. във Варшава пристига адмирал Хорти, с цел потвърждение на унгарското участие в разграбването на Чехословакия. В крайна сметка Полша отхапва Тешинска област и трайно се намества в скута на Хитлерова Германия. Като цяло, през време на Чехословашката криза и Мюнхенския договор, Полша извърша такива невероятни лупинги, че озадачава, меко казано, почти всички дипломации заангажирани с тези проблеми. Да се спираме на тях поотделно е предмет на съвсем друга тема. Версайската система е вече напълно мъртва, а един от убийците е нейното собствено отроче – Полша.

Пълната изолация на СССР при Мюнхен и последвалите събития, гражданската война в Испания, началото на военния конфликт с Япония, грандиозния разпад на Версайската система в полза на Германия и други подобни фактори, карат съветското ръководство да разглежда леко параноично международното положение, ежеминутно, както вървяха известни анекдоти от онова време. Голям брой съветски, руски и западни изследователи, включително Х.Кисинджър, твърдят че сериозни основания за това Сталин и правителството му имат.

За „капак“ на тях им идват и събитията през 1939г. и „разгрома“ на Полската държава – 01. – 17. септември 1939г.

След като споменахме военното планиране на Райха, едва ли е учудващо, че още на 24 октомври 1938 Германия предлага на Полша да урегулират Гданския статут, коридора и границите си, като от своя страна ще удължат договора от 1934г и канят Полша да се присъедини към антикоминтерновския пакт, към който вече е Италия, а другия съюзник вече воюва в далечния изток против СССР. По същото време поляците обсъждат с румъните разширение на договора си против руснаците, с „решаването на украинския въпрос“! В тази светлина германо-полския тандем се разглежда, като сериозна заплаха за Кремъл. Започналите дипломатически совалки целят изясняването на взаимните позиции. Макар и „тих“, по това време дипломатическия фронт наближава точката на кипене. След няколко месеца става ясно, поне на основните геостратегически играчи, че:

-Полша няма да играе ролята на младши партньор на Германия, дори последната да се сбие с всички страни, към които Полша има претенции. Напротив, поляците държат да има свободата, освен да отхапват каквито могат парчета от плячката на германците, но също да се съюзяват с всеки, независимо от позицията на последния спрямо Райха.

-Ако Хитлер го загази сериозно, то Варшава няма да има нищо против да се включи в някаква комбинация против него, но държи да получи все пак някаква плячка, за предпочитане на изток – от СССР или Прибалтика.

-Независимо от развитието на нещата, Полша няма нищо против да изиграе „... полегнала е Тодора за всички, които я пожелаха“, стига да получи някакво подобаващо, според шляхтата възнаграждение.

По това време шляхтата е водещия политически елит в Полша. Класата от аристократи и земевладелци, исторически е изостанала поне с 2 века от развитието на себеподобните си в останалата част на Европа. Окупацията на РечПосполита лишава от възможността шляхтата трайно да се инкоропорира във военното и политическо ръководство на нацията, поради което историческия опит и благоразумност й липсват, когато под напора на събитията Полша отново е призована на световната (тогава Европа е почти целия свят) сцена. Да се каже, че комбинацията от шляхтата+ полския бизнес+ полската администрация и въобще полския елит, действат неразумно, е твърде меко казано, на фона на това, което практически представлява Полша в индустриален, национален, интеграционен и консолидиращ план. Накратко – картината на действителността в Полша през периода 1920 – 1939г. е обрисуван великолепно от Т. Доленга-Мостович, самия той пада в жертва съветското нахлуване през 1939г., но белетристиката му описва такова противоречиво и раздирано от конфликти общество, че намесата на РККА, като че ли не изглежда чак толкова лошо решение за тогавашните полски проблеми.

Подобно поведение на управляващите в Полша кара един известен политик и коментатор, да я нарече: „Хиената на Европа“, а част от същите управляващи: „Най-гнусните от възможно гнусните“. Това твърдение присъства в мемоарния сборник на горния, поради което не е невъзможно да е претърпяло известни цензурни корекции.

Нека прегледаме набързо дипломацията преди 01.09.1939г.

Започналите през декември, продължили януари и приключили февруари 39г. съветско-полски търговски договори са факт. /В противовес на „спешените“ съветско-германски такива, няколко месеца по-късно/. Март месец в Дюселдорф е сключено англо-германско (разбирай с всички които имат интерес) картелно търговско споразумение, което по думите на някои участници „...би трябвало да изглади всички бизнес противоречия на континента“. Явно бизнеса винаги върви преди военните. На 18 март протест против окупацията на Чехия протест изразяват СССР, Франция, Англия и САЩ, последните даже замразяват чешките активи, но Англия малко по-късно тайно връща златото в Прага. Колко са били търговски преговорите не става много ясно, но на 23 март Германия окупира Мемел. На 28-ми Англия поема едностранна гаранция към Полша, а същата пуска декларация за Гданск, че няма да го даде, а на 31 Лондон, уж без позволението на Варшава публикува текста на гаранцията. По същото време Лондон дава да се разбере на Париж, че ако стане война то последния ще изпрати, в рамките на една година общо 6 /шест/ дивизии, за общи действия. За намеса в някакъв полски конфликт и дума не иде реч.

На 5ти април от Варшава е отзован „в отпуск“ немския посланик. На 11-ти е подписана предварителната директива на Хитлер за война, а на 13-ти Франция потвърждава договора си с Полша от 1921г. На фона на всичко това, малко по-късно, Литвинов заявява, че СССР ще действа „...само и единствено в интересите на СССР, независимо от останалите игри“. На 17 април в съвместна декларация Варшава и Букурещ потвърждават, че договора помежду им е насочен само и единствено против СССР. На 28 април Берлин разваля военноморския си договор с Англия (който ограничава военноморските сили на Германия) и договора си с Полша, за ненападение, като уточнява, че последния не е лошо да се предоговори. В края на април Литвинов е заменен от Молотов, а това си е направо отделна тема. Но пък последствие е, че при преговорите тона на Москва се втвърдява, независимо с кой се преговаря. Подплашен от случилото се, МВнР на Полша – Ю.Бек , на 17 май заявява, че Полша няма в никакъв случай да сключи някакво споразумение със СССР, или да допусне гаранции от него!

В края на май Сталин и компания стигат до извода, че Полша може да договори почтена капитулация от Германия, без да изглежда същата такава! Sic! Но с СССР няма да се съгласява за нищо. На фона на започналата битка при Халхьйн Гол, адреналина сред съветското ръководство видимо се покачва. Не е чудно, че на Сталин му се привижда всеобща интервенция срещу СССР. На 8 юни Англия и Франция стигат до извода, че война за Полша няма да водят, военния кредит от 50млн фунта ще се ореже на 8, Италия е нужно да не се намесва и въобще за тях работата е ясна. Също така информират поляците, че ще започнат настъпление с/у Германия на 15.тия ден от мобилизацията си, демек Полша трябва да устиска n+15 дни на немската инвазия, преди да получи конкретна помощ. По-натам ще видим, как тези указания се спазват стриктно от полското ръководство и точно на 16-тия ден Полша се самоликвидира, като държава. На 9 юни Варшава информира Лондон, че намесата на СССР ще се счита от полското правителство, дори тази намеса да не е поискана, като недопустима. Демек, дори Хитлер да изкорми Полша, последната няма да допусне руснаци да влязат през границите й, и тя ще бие с оръжие против тях! На 23 юли Лондон и Париж се съгласяват да пратят делегация, вкл. с военни лица, за преговори. Съветите възнамеряват на тези преговори директно да поискат подписване на военна конвенция, към евентуалния договор, без която конвенция всеки договор е просто пожелание. Факта, че въпросните делегации не разполагат с правомощия за това не смущава руснаците или просто в Москва вече е поет курс на договаряне директно с Хитлер. На 18 август посланика на Полша Лукасевич заявява на МВнР на Франция, че „... не немците, а поляците ще навлязат в територията на Германия в първите дни на евентуалната война“. За да не става грешка, на другия ден, Бек потвърждава думите на посланника си пред френския такъв в Полша. За потвърждение искат мнението на главнокомандващият полско войнство – маршал Ридз Смигли, който заявява, че „ независимо от последствията, нито един дюйм полска територия няма да се заеме от съветски войски“. Същия не коментира, какъви инчове територия биха отстъпени на други сили.

В периода 2-17 август дипканалите на Германия с СССР и Англия буквално прегряват. Хитлер, досетил се, че работата отива на сериозно, иска да получи твърдо уверение, каква ще е реакцията на силите, при негова инвазия в Полша, сега, независимо от бъдещите му планове. В Кремъл също са настръхнали, още повече, че имат информация за започнала мобилизация в Полша и Германия (разбирай Австрия и Чехословакия) Без да даваме храна на любителите на конспирации, ако кажем, че Англия не желае конфликт близо до себе си или такъв, който да я уязви, значи няма да сгрешим. Обратното – конфликт, който ще сблъска двете континентални сили директно далеч от Великобритания, при който тя може да извлече редица икономически и политически ползи – то той е допустим, ако не и добре дошъл!

Хитлер не знае какво точно го чака и на 23 август е предложено да: посети Москва Рибентроп, Лондон – Гьоринг. Идеята е – каквото й да са му замислили великите сили, той да получи максимална свобода в Полша, на този етап. Той счита (при съвещание на ОКВ), че договора с СССР ще попречи на обществото в цяла Европа, да го разглежда, като агресор.По една или друга причина в тези времена СССР е твърде популярен. Независимо от действията си Хитлер, а и не само той, държи сериозно на общественото мнение. Така че договора със СССР той вижда: „... като разумна сделка“ По отношение на Сталин смята, "...че не може да му се има доверие (защо ли) но като гарант против намесата на Англия е повече от необходим". В края на съвещанието отдава заповед за нападение над Полша на 26 август, като през това време линейния кораб „Шлезвиг Холщайн“ пуска котви до Вестерплате, уж в рамките на учебна визита.

Да се счита, че споразумението м/у Хитлер и Сталин е временно, целящо да утвърди също временни позиции и едва ли не преговорите продължават само 24 часа, е несериозно. Толкова не стига само да се преведе документацията. Рибентроп отива в Москва да подпише формално вече достигнати договорки, които най-вероятно стават, в пълна секретност, още през юни-юли. Формалното подписване обаче докарва Хитлер на 24 авгут до еуфория, по спомените на обкръжението му. Че Хитлер държи много сериозно на формалната страна на политиката си, поне външната, две мнения сред сериозните изследователи на ВСВ няма. На 25 август Англия подписва договор за вазимопомощ с Полша, но без военно съглашение, а вечерта Мусолини уведомява, че няма да участва във бъдещата война. В последния момент (29-30 август) се правят последни опити Полша да „клекне“ на Германия без война, но посредника – Англия задържа всички оферти и контрапредложения при себе си, без да уведоми преговарящите за своята позиция. Сутринта по никое време Хитлер подписва директивата за нападение след 24 часа. През деня върви известно надлъгване между дипломатите, дали да не се отпочнат някакви преговори, вечерта Италия още веднъж предава, че няма да се меси и в крайна сметка всички си лягат, до 4,00 сутринта, когато започва войната.

Редактирано Август 4, 2015 от Rogi

[Rogi]

Аз спазих наполовина обещанието си пред форума на "Българска Наука". Останаха ми около 600 реда машинописни. Общо темата ми отне към 5,5 живи часа, от моя живот! Това време ми бе необходимо, да компилирам текстовете„ които ме насочиха към определен поглед върху историята на Втората световна война. Малка част от тях. В мазето на село са ми томовете на съветската историография, тях не ги намесих.

В тази връзка - моля модераторите на отдел история да ограничат достъпа до темата, на потребители "дядолибен" и "вварбанов".

Ако считате, че подобни имат право да пускат тематични коментари, без аргументация, на теза, която съм отделил време да я обоснова, а те на свой ред считат, че лозунги и попържни са достатъчни за контрааргументирането й, то моето участие тук явно е нежелано. Ще се съобразя с решението Ви.

Редактирано Август 4, 2015 от Rogi

[kramer]

Добре, Роги, плюсове. Единственият тъш..к е как армиите на Франция и Полша се е предвиждало да действат заедно...Луи дьо Финес, Бурвил и Пиер Ришар в една комедия

[Warlord]

Добър геополитически анализ, но не откривам в него доказателства за тезата ти.

Да, Англия не е против конкурентите й да се изтоштават с войни далеч от нейна територия, но не тя носи вината за конфликта в случая, не основната поне. Хитлер така и так започва да скача на всички, а поляците потъват във въртележка от илюзии и заблуди, за което сами са си виновни.

Въобще облягането на британските обещания е основната им грешка. Историята дотогава е показвала неведнъж колко струва британската лоялност и че Англия няма вечни приятели, а вечни интереси. Но във Варшава е нямало кой да прецени трезво ситуацията. Затова и въобще планирането на отбранителната стратегия от самото начало тръгва в крайно погрешна посока. Счита се, че основните немски сили ще действат на запад срещу несъмнено притеклите се на помощ англичани и французи, докато срещу Полша немците ще могат да отделят не повече от 20-ина дивизии. И съответно предимството на немските ВВС и ВМС ще бъде компенсирано от това на британските.

После си удрят още един автогол анонсирайки слуховете, че в страната се извършва мобилизация на 2 млн. армия, целейки така да сплашат Хитлер. Но с това единствено предизвикват немците да съсредоточават още и още по-големи сили срещу тях.

Друга погрешна представа у поляците е била, че дори и при активни действия на Германия, се е смятало, че немците ще искат да окупират единствено Данциг и Познан, които са им взети по Версайския договор. Затова и опасенията от подобен конфликт не са били особено големи. Огромно заблуждение относно реалните цели на немците.

И накрая и полския щаб се оказва с изключително калпаво военно разузнаване, което немците напълно успяват да заблудят извършвайки бавна скрита мобилизация във вътрешността и постепенно попълвайки дивизиите по границата до военновременна численост. У командването дори са си въобразявали, че ще имат време да влезнат в Източна Прусия докато немците завършат мобилизацията си и им обявят война.

Та не знам за цялата тая немарливост англичаните ли трябва да са им виновни на клетите поляци?

Редактирано Август 5, 2015 от Warlord

[Стоедин]

Чета мемоарите на Ланге и съм шокиран от някои неща които за първи път чувам и ми е трудно да асимилирам. Ланге е сянка на Хитлер от 1934 до смъртта на фюрера. Та от тази книга изникват интересни твърдения и вероятно факти. Знаете ли например, че Хитлер почти непрекъснато пътува до фронтовете от септември 1939 до март 1945г.? При едно посещение в СССР край Запорожие летището на което е самолета на Хитлер е атакувано и превзето от съветски части. Според Ланге Хитлер е напълно спокоен и делови през цялото време на тези събития. Подобни случки има и в полската кампания и пр. Оказва се, че Хитлер е доста далеч от образа на звяр заврян в барлогата си. Това не променя факта, че е бил главния виновник за катастрофата. Това което описва Ланге е една спирала на пропадане породена от поредица изключително добри раздавания на картите на съдбата съчетано с нерешителност или глупост на опонентите му. Лесните успехи затвърждават манията му за непогрешимост, а от там до гибелта не е далече. Отплеснах се, а исках да споделя, че Хитлер е бил най-близо до армията и народа си в сравнение с всички останали лидери на Великите сили. През март 1945 посещава фронта край Щетин когато е в изключително лошо физическо и психическо състояние, а съветското настъпление е неудържимо.

Редактирано Август 6, 2015 от Стоедин

[kramer]

Хайнц Линге е един лоялен служител и нищо повече. Чета как усмива Ромел, че си бил тръгнал като "напикан пудел" от събирането при Хитлер, а тогава се е решавала съдбата на Африканския фронт.

[Стоедин]

Линге, разбира се!

Относно Ромел не си прав. Не го усмива, даже има добро мнение за него, но с примера, който дава иска да покаже, че дори хора като Ромел не са могли да опонират на Хитлер когато фюрера си науми нещо. Описва Ромел като смел и амбициозен генерал и намеква, че зад смъртта му се крие омразата и завистта на Борман, а не толкова желанието на Хитлер. Изобщо от най-близкото обкръжение на Хитлер Линге е крайно негативен към Борман и Рибентроп, а за всички други намира положителни и отрицателни страни на характера. Пише с огромна симпатия за Хес и Гьобелс, например.

[Warlord]

Интересно какво толкова симпатично е намирал в това лекенце Гьобелс, навярно най-големия натегач около фюрера и държащ дори по-дълги и истерични речи от него.

[Стоедин]

Няколко неща, които го отличават от повечето нацисти.

1. Чуството му за хумор.

2. Неговата лоялност към Хитлер и идеите, а не стремеж към показност и облаги.

3. Твърдия характер и непоколебимост в най-сложните ситуации.

4. Интелекта му, доста на средния за повечето от обкръжението на фюрера.

Единствения порок, който Линге критикува е женкарството му. Гьобелс често преспивал с дами от шоубизнеса, но най-вече скандал предизвикала връзката му с някаква чешка актриса или певица. Хитлер се намесил след като избухнал скандала и фрау Гьобелс заявила, че ще си вземе децата и ще замине за Швейцария(това е преди войната, доколкото си спомням).

Относно хумора на Гьобелс ще цитирам виц, който самия той е разказвал за себе си пред Хитлер и други висши функционери на партията.

"Две мухи кацнали на бузата на Гьобелс и решили да се състезват коя ще стигне първа до другата буза. Едната тръгнала през лицето, а другата през врата. Победила втората. Когато пристигнала тази, която минала през лицето другата се засмяла и казала: Не подозираше колко голяма уста има Гьобелс, нали?"

А най-забавната случка, която разказва Линге за шефа си е в самия край-на войната когато Хитлер е развалина и постоянно му дават лекарства и кокаин, за да е на крака. Хитлер разговарял по телефона по следния начин-Фюрера слуша! Един ден чака да го свържат с някого и става преплитане на линиите. Вместо човека с когото иска да разговаря го свързват със някакъв счетоводител от райхканцеларията, който също очаква служебен разговор, но не с Адолф. Подават слушалката на Хитлер и той казва:Фюрера слуша, а отсреща избухва смях и счетоводителя казва:Ти си луд! Хитлер затваря, поглежда към присъстващите и казва: Ето и този смята, че съм луд. Линге отбелязва, че случката е след атентата на Щауфенберг, а освен това за счетоводителя няма никакви последствия.

[Rogi]

Начало на Втората световна война. Операция Вайс.

За войната ОКВ създава 3 групи армии, като за Полската кампания те са 2: Група Север и Юг, в първата има 2 армии, а във втората 3. Идеята е с концентрични удари да се обкръжи и разгроми полската армия западно от реките Висла, Нарев и Сан, зад които идва територията определена в протокола към договора Р/М, като сфера на влияние на СССР. Германците разполагат с около 1,8 млн. войници, към 2300 танка и толкова самолета и около 9000 оръдия с калибър над 75мм. Поляците имат към 1млн армия, 4500 оръдия, по 500 танка и самолета, въпреки че на 01.09. в разговор със зам.-министър Потемкин полския посланик в СССР Арцешевски казва „... че имат към 3млн. мобилизирани, не се нуждаят от нищо освен може би малко боеприпаси и продоволствие по-нататък, в Берлин делегация няма да пращат и въобще скоро ще настъпват.“ Полша разгръща 6 армии, 3 оперативни групи и корпус за нахлуване, равномерно разпределени в западната и централна част на страната, съгласно плана „Захуд“, който е разработен едва февруари същата година. В същото време руснаците изтеглят част от армията си по границата, с цел поляците да съсредоточат всичките си усилия на запад, заради което избухва лек дипломатически скандал м/у СССР и Германия. Англия и Франция натискат Полша да отложи, колкото може мобилизацията и тя е извършена 29-31 август, а според някои автори дори не е завършена тогава. В директивата подписана от Хитлер за войната, изрично се подчертава да не се извършват никакви военни действия на запад. Първите бомби падат в 04,30 а в 04,45 предните части на Вермахта навлизат в полска територия и започват бой с изнесената на преди позиции Войска полская. Поради мъглата авиацията не е особено ефективна, кригсмарината започва обстрел на Вестерплате и няколкото полски кораба наоколо, другите предварително се изтеглят в Англия. Първите два дни не се случва нищо значително, докато ешалонираните немски части не пристигат в района на бойните действия, като може да се каже, че поляците удържат предната отбрана. В някои градове със смесено население отделни групи почват клане на немскоговорящи жители. В първият ден е превзет Данцинг и официално присъединен към Германия, а към края му армия Поможе е полуразсечена, като „храбрия й командир“ Бортновски бяга с щаба си чак в Торун. Пак тогава ген. Шилинг – армия Краков иска от нач. ГЩ Стахевич да отстъпи. В първите два дни боеве се ражда мита за атаките с коне върху танковете на германците. Повод е контратаката на уланския полк от Поморийската кавбригада, който в боен ред напада части от 20 мотодивизия на германците и е практически унищожен с огън, барабар със командира си. Но в бойния ред на Волинската кавбригада, 4та танкова дивизия на Вермахта оставя над 150 машини унищожени с артилерия и маньовър, след 5 атаки. Към 11 часа на 01.09 съветник от посолството на Германия иска техническа помощ за войната от СССР, но руснаците се съгласяват само да предават в свободното време на радио Минск през паузи думата "Минск“, което да служи за радиомаяк на Луфтвафе. В края на деня от столицата на Полша бяга президента Мосницкий. Във втория ден война затруднено положение се очертава за армии Модлин и Лодз, като първата започва движение на юг, но пък Лодз отбива всички немски опити да бъде разбита, като командира й ген. Румел даже си прави оглушки при заповедта за частично изтегляне на главната отбранителна линия. Към края на този и в следващия се установява, че немски танков корпус се промъква необезпокояван в стика м/у армии Краков и Лодз. За прикриването му е насочена резервната армия Пруси. Пак в тези два дни текат дипсовалки м/у Италия, като посредник, Франция и ГБ, с цел създаване на конференция, подобна на Мюнхенската, като разликата е, че този път се предвижда в нея да участва и Полша. Вечерта на 01 МвНР – Бек иска помощ от съюзниците си. През третия ден поляците разбират, че германците не се шегуват и започват почти пълно отстъпление с цел достигане главната отбранителна линия, като армията Познан е забравена, а Поможе в частност е обкръжена. Генерал Шилинг с Краков бяга на 100 до 170 км на изток и юг, отворения бреш става огромен, даже Рунщед почва да се притеснява и нарежда на южните танкови и механизирани корпуси да напредват внимателно. ОКВ може да бъде разбрано само ако са знаели, а те не знаят, че на същия ден главкома на Полша – маршал Ридз Смигли вече разработва директива за общо отстъпление зад Висла – Сан в посока юг. Тази директива е пратена на 05 във войските. Както се изразява Ю.Мухин: „... да се оцени високопрофесионалния маразъм на тази директива е трудно. Излиза, че ¼ от полската войска трябва да отстъпва... право срещу настъпващите германци.“ На 03 в 11 и 17 последователно обявяват война ВБ и Франция и незабавно са оформени полски военни мисии там. В същия ден вечерта войниците на тези страни и Германия се побратимяват на бойните линии, черпят се с алкохол, разменят картички и сувенири, въобще цари празнично, но е и военно настроение. На 04 су,тринта правителството бяга от Варшава,армии Лодз, Краков, Пруси, Модлин и част от Карпати се изнасят зад горепосочените реки, а Познан започва движение на изток без да е притеснявана от рехавите германски части срещу нея. От 04 германски кораби започват да се насочват към Мурманск за да не бъдат заловени от англичаните. На този и следващия ден ОКВ, като оценява обстановката и стига до извода, че няма да хване поляците западно от реките, изменя посоката на ударите и същия ден Север пресича Нарев. На подвижните съединения е дадена пълна свобода да напредват през откритите пространства. В това време става ясно, че западните съюзници няма да се намесят, за което Хитлер и издава нарочна директива. В дневника си Халдер пише, че западната отбрана е „призрачна“, без да влиза в подробността за нейната пълна несъстоятелност. На 05 армии Лодз и Пруси вече са зад р. Варта и Висла, а Модлин започва да напуска позициите при Нарев. Танковите съединения на Юг излизат югоизточно от Варшава, в тил. На 06 от Варшава бяга Ридз Смигли и установява щаба си в Брест, на 07. Че е бягство личи от следните подробности – Брест не е свързана телеграфски с армията. Камионите с радиото на първо време са неизползваеми, защото губят някъде шифрите. Докато ги намерят „подлеците“ от Луфтвафе ги бомбят и така радиото става неизползваемо. Без да се притеснява Смигли нарежда донесенията да се носят с мотоциклети, а обратните нареждания пътуват по всевъзможни начини до частите, на места които те вече и не заемат, увлечени в общото отстъпление. Нещо повече, началника на ГЩ - Стахевич даже не получава пълнообхватна заповед с правомощия да ръководи Полско войнство. Види се в бързината Р. Смигли забравя да му издаде такава. Също на 05-ти Словакия обявява война на Полша и навлиза с 3 дивизи срещу армия Карпати. Междувременно полските мисии в ГБ и Франция чакат с дни да бъдат приети от Гамелен и Айронсайд. Последния най-цинично заявява, че поляците могат да купуват оръжие от неутралите, а Англия може да им даде само 10 000 винтовки и то след 5-6 месеца, и набързо прекратява срещата. Гамелен след като пъди няколко пъти полския военен аташе накрая се среща с него и мисията, като започва преговорите с невероятни лъжи, за които всеки чистокръвен циганин би му завидял. Не изостават с лъжите и англичаните, които вместо поне да помогнат, разпръскват над Германия 39 /тридесет и девет/ тона листовки. Германското ПВО естествено не им пречи. При бягството си Ридз Смигли взима в Брест остатъците от изтребителната авиация, така че Луфтвафе може на воля да тренира върху жителите на Варшава. За да „... запазят лицето си“, според Хитлер, на 07 френците навлизат на 7-8 километра в Германия и установяват лагер в една прохладна горичка, без да гръмне и пушка, а англичаните бомбандират няколко военни германски кораба... с неизправни бомби. Единствената повреда получава лекия крайцер "Емден" от повреден британски самолет, който пада върху надстройките му. С това се изчерпват всички съюзнически действия, които в интерес на истината траят ни повече ни по-малко от 8 месеца. На 06 ОКХ издава директива за пълното отпускане на бронираните части да се движат напред, самостоятелно, без да чакат пехотата. Германците дето се казва се учат в движение. На 07-08 подвижната група на Гудериан отхвърля голяма част от поляците на Нарев и започва движение източно от Варшава. Над полската столица вече се вижда призрака на обкръжението. Между 08-09 германците организират „групи за преследване“ на очевидно бягащата с все сила полска войска. Оказва се, че хитлеристите прибързват и не всички поляци споделят възгледите на шляхтата за капитулация пред немците. На 05 започва почти самоорганизираното барикадиране на столицата за отбрана. Опитите на нацистите да я овладеят „от движение“ се провалят. Два леки немски танка, проникнали във Вършава буквално са унищожени от тълпата. На 08 е създадена армия Варшава начело с Румел – честния и смел командир на Лодз. На 10.09. е издадена последната заповед на Смигли, който от тоя ден започва надпревара с правителството, кой пръв ще избяга в Румъния. Заедно успяват къде 16-ти. Естествено в тези дни връзка на "ръководството" с Войско полско няма, всеки командир е оставен да се оправя според собствената си воинска съвест и/или патриотизъм. Едни се бият до последно, други бягат, къде с частите си къде сами, трети се предават, а накрая голяма част просто дезертират. На 10ти ген. Арманго констатира, че ръководството на страната напълно е изоставила последната и в нея цари пълен хаос. Този генерал е представител на Франция в Полша. Да се върнем на патриотизма. Генерал Кутшеба, австрийски офицер от ПСВ, командир на "Познан", осем дни е принуден да отстъпва без да види реален противник. Като преосмисля преживяното и видяното, бидейки истински патриот и военен с чест, моралните му позиции го карат да пренебрегне заповедите на разпадналото се ръководство на Войнско-полско, да извърне армия Познан с остатъците от Поможе и други групи, и да нападне във фланг германците при Кутно. Отчаяният му опит предизвиква лека паника в ОКВ и ОКХ, даже Хитлер заговаря за евентуален маньовър на поляците, за искане за примирие с договаряне, с полското правителство. Хитлер даже не предлага да заеме цялата предишна германска част от Полша, а само определени области, като на остатъка предвижда да се разправят съветите, както намерят за добре, само в Лвовска област предполага да се образува марионетна държава. Озадачен е и Сталин. Той смята, че след тежки боеве полската армия ще бъде притисната да отстъпи зад реките, а тогава той ще се намеси, като и без това тази територия се пада в неговата сфера на влияние, и ще създаде също марионетен и послушен режим. Саморазпада на полската държава кара двамата диктатори да преразгледат договорката си. Сталин използва всеобщото бягство на полското ръководство и с изкусна/йезуитска нота на 16-ти обявява Полша за „саморазпуснала се“, определение което допада много на хитлеристите. По най-бързия начин са вкарани съветски войски, които като цяло не срещат съществена съпротива. Част от населението на западни Белорусия и Украйна ги посреща, като освободители. Сферите на влияние са преддоговорени и Варшава попада в немската зона. Към края на септември са ликвидирани последните огнища на съпротива, а в Лондон и Париж отдъхват с облекчение, по думите на техни историци. Армията лагеруваща в Германия се завръща, пак без един изстрел.

Резюме:

За три дни война полския елит – шляхтата, предава напълно новата си-стара държава. Така например на 100 убити войници шляхтата/90% от офицерите/ дава 3-ма. Организирана по образец на френската армия, последната през следващата война дава 11 убити офицери на 100 убити войника. При евакуацията на поляци от Франция в Англия, личния състав брои около 25 000, от които над 6000 са офицери от капитан нагоре. Общо за войната Полша губи 66 000 убити, 120 000 ранени от 1,5млн мобилизирани, ако се вярва на немската статистика. Пак по нея имаме над 500 000 предали се на германците. По руски статистики пленените поляци се водят около 430 000 а убити ранени под 3 500. Сталин построява схемата си така, че даже избягалото и нелигитимно правителство на Полша не му обявява война, да не говорим за Англия и Франция. Пленени 1млн войници не говори никак добре за полската държавност, за справка може да сверите данните с тези на царство България през 1915-1918г и 1944-45г. Две трети от полския генералитет се оказват в чужбина. Армията на Андерс се показва на бойните поля чак през 1943-44г., като не блести с особенни постижения. Армия Людова взима някакво участие в съветската схема, но също безлично, като изключим танка „Рижко“, тримата танкисти и кучето. Армия Крайова се занимава с подривна дейност предимно на териториите от СССР. Останалата съпротива е почти неорганизирана и според местните условия. Генерал Кутшеба храбро се бие до последно във Варшава и после е в концлагер. През 1957г. праха му е пренесен в Полша. Ридз-Смигли, гризан от остатъците от съвест се връща в Полша за да организира съпротива, но умира от сърдечен удар или е „умрян“ от някоя тайна служба. Генерал Румел подписва капитулацията на Варшава, лежи в плен, освободен от американците се връща в Полша и служи в комунистическата полска армия, умира и е погребан с почести. Юнкер е от старата руска императорска армия. Във Великобритания е създадено емигрантско /напълно незаконно/ правителство начело със Сикорски, който се явява такъв предател в полза за германците, че на Чърчил му се налага да го убие през 1943г. На практика Германия напада основно през току що завладяната и то с помоща на Полша Чехословакия. Основните принципи на „блицкрига“ са проверени на практика и световната война вече почти е „отпушена“ от шлюзовете си. Остават няколко финални движения. В следствие от полската кампания Германия се сдобива с над 1млн немско население, към 1,5млн съдружници, а пленените и моментално изпратени в робство поляци освобождават само от селското стопанство 1 млн здрави немски селяци за войската. През годините на войната германците поробват цялото полско население и го третират не по-различно от галските роби на Ю. Цезар, което допълнително усилва военната им мощ. За цялата война германците губят 10 000 убити, 3500 неизвестни и 30 000 ранени. Може отново да сравните нашите загуби на Солунския фронт 1915-1918г.

Редактирано Август 17, 2015 от Rogi

[Rogi]

Да очаквам аргументация срещу тезата ми... едва ли? дедолибен и фарбаноф се покриха отново.

Варлорд - това е третата държава "подарена" на Хитлер. Искате ли да ви опиша "героизма" на датчани и норвежци с/у Хитлер?

[Warlord]

Е от датчаните никой нищо и не е очаквал, те разполагат с всичко на всичко 2 дивизии с общ състав колкото за 1 стандартна.

Норвежците обаче се опъват сериозно, макар и с британско подпиране откъм морето, нанасят значителни загуби, а и задвижват саботьори в тила на германците по време на сухопътните операции и окупацията.

Повод е контратаката на уланския полк от Поморийската кавбригада, който в боен ред напада части от 20 мотодивизия на германците и е практически унищожен с огън, барабар със командира си. Но в бойния ред на Волинската кавбригада, 4та танкова дивизия на Вермахта оставя над 150 машини унищожени с артилерия и маньовър, след 5 атаки

Да, общо взето уланите налитат на колона от немски мотористи, може и някоя и друга бронирана кола да е имало наоколо. Но всичко приключва доста бързо и безславно, когато тия в кошовете вдигат дулата на МГ-тата.

Въобще мита, че поляците са се отбранявали едва ли не с голи ръце трябва да се поразвенчае. Вермахта дава загуби и в техника и не случайно - поляците си разполагат с доста солидна артилерия, бункери и др. отбранителни съоръжения, дори и свои танкове (мисля само двигателите им бяха британски).

[Stefan Iv]

От 1921г. Полша има военни договори с Франция и Чехословакия срещу Германия и с Румъния (26 март 1926г) срещу СССР, което е разбираемо и практично – тези страни са отнели сериозни територии от двете бивши империи и то територии с майчин език различен от този в изброените държави.

Армията на Полша се организира, въоръжава и обучава 1/1 като френската, със военни заеми предимно от Франция, което също е понятно – предвижда се да действат съвместно.

Лятото на 1930г. Войските на Антантата се изтеглят от Горна Силезия и Рейнска област, което обаче не подпомага германо-полските отношения да започват да се нормализират. Нещо повече – започват серия от инциденти и провокации, като тогава за пръв път пресата (западната) започва да използва термина „Полският коридор“.

В същото време, под давлението на Англия, ........

Поздравления за анализа. Радвам се че в темата най-накрая се появи още един участник , който е прочел нещо различно от Уикипедията. Само че ако разчиташ много на казионната историография ще пропуснеш някои скрити моменти.

1.Англичаните са твърдо против всякакво участие във война на континента, заради страха от ново обвързване със САЩ. Ето какво заявява на 11 май 1938 г. сър Хорас Уилсън,главен секретар на Невил Чембърлейн пред съветския посланик Лондон" Чемърлейн смята за напълно възможна германската експанзия в Центрана и Югоизточна Европа и даже за възможно поглъщането (под една или друга форма) от страна на Германия на редица неголеми централноевропейски и балкански държави. Той смята че това е по-малкото зло, отколкото война с Германия в близко бъдеще". За да не се допусне британско участие във война на континета, от Лондон подхващат инцианивата за англо-германско споразумение. На 26 ноември 1938 немския дипломат Фриц Хесе пише до Рибентроп :"Английската страна настоятелно иска да се направи по-голяма крачка, за да може нагледно да се продължи линията на Мюнхенската спогодба и да се открие пътят към съвместно англо-германско споразумение за признаване основните сфери на влияние" От Берлин обаче замълчават. През зимата на 1938/39 английският банкер сър Монтегю Норман провежда разговори с германски индустриалци за създаване на мощен англо-германски съюз, който да е насочен пратив САЩ. На 15 и16 март 1939 в Дюселдорф се провежда среща между германски и британски представители на бизнеса, които подписват декларация, за задълбочаване на икономическото сътрудничество между двете страни. Постигат се и картелни споразумение в редица отрасли. На 21 юли 1939 по британска инициатива в Лондонд пристина Хелмут Волтат, който провежда тайни преговори с представители на кръга около Чемъбрлейн. Английската страна иска сключване на пакт за ненападение и урегулиране на сферите на влияние. Хорас Уилсън ясно заявява на Волтат, че Полша не представлява интерес за Британия, че последната е готова да върне бившите немските колонии в Африка. На 6-7 август 1939 г. в Хамбург в замъка Зьонг Ниссен Ког се провежда тайна среща между представители на британското правителство и Гьоринг, на която се решава да се направи нова голяма среща за разрешаване на полския въпрос между Германия, Италия, Франция и Британия. На 11 август 1939 в Берлин пристига швейцарският дипломат Карл Бургхард, по поръка на Чембърлейн, за среща с Хитлер. Фюрерът заявява буквално следното"Искам да живея в мир с Англия и да сключа с нея пакт, който да гарантира неприкосновеност на всички английски владения и да си сътруднича с нея". Общо взето всичко, което искат да чуят в Лондон. Хитлер обаче не бърза с подписването на пакта, макар и непрекъснато да дава наежди. Очевидно той няма намерение да повтаря Мюнхенското споразумение, тъй като така или иначе ще му се наложи да унищожи Полша, както това става с Чехословакия. Разбира се това са практични решения. Съсед ощетен териториално веднага се превръща във враг в тила. От всички тези срещи за Хитлер става ясно че във войната с Полша тилът му е сигурен.

2. Около ролята на Сталин в разрешаването на Полския въпрос има много митология. Сталин решава че западът е в сюъз срещу него още през 1936 г., когато съветското разузнаване донася че се водят преговори между Полша и Британия за бъдеща война срещу СССР. Полша започва и превъоръжаване на армията си. Тогава се и ражда идеята за "големия терор", целящ да ликвидира евентуална пета колона. Неслучайно сред репресираните най-голям е делът на украинците. Подозренията на Сталин за големя заговор се засилват още повече след Мюнхен и след слуховете за тайните германо-британски разговори, които така или иначе ставата достояние на пресата. За да избегне войната той решава да предизвика война между Британия,Франция и Германия. Този факт е записан в дневника на Г.Димитров. Така през 1939 г. той започва паралелни преговори с Бринтания и Франция за антигермански съюз от дена страна и с Германия за уж търговско споразумение от друга. Естествено евреинът Литвинов е отстранен от поста мин.вън.рабони (тогава Нарком вън.раб) в края на 1938 и на негово място е назначен довереното лице Молотов. Внезапната активизация на Сталин в началото на 39-та стряскат Хитлер по отношение на бъдещите му планове за война с Полша. Нервите му не издържат при свикването в Москва на срещата на военните аташета на Британия и Франция. В един берлински ресторант, служители от германското външно министерство се срещата със съветския посланик Астахов, където директно му заявяват че търговските преговори трябва да прерастнат в политическо договаряне за раделянето на сферите на влияние. На следния ден Астахов се среща и с Риббентроп, който му повтаря същото. Хитлер се хваща на въдицата на Сталин. Срещата в Москва е била обречена още в самото и начало, защото и британците и руснаците са смятали да я провалят. Ворошилов излиза с неизпълнимото искане за разрешение от полска страна за навлизане на съветски военни части. Разбира се военните аташета се разотиват на 21 август. Още същата вечер от Москва изпращат в Берлин проект за договор за непадение и секретния протокол към него. Германците го приемат без възражения и на 23 август пакта е подписан. Така Хитлер си разрешава проблемите с войната. Сталин очаква нападение на британците и французите и разочарован се включва чак на 17 септември, когато войната практически е завършила. В Лондон под натиска на общественото мнение обявяват война на Германия, но вярващи в бъдещия пакт с Хитлер не предприемат никакви действия. Дори възпират и французите да не се включват във войната.

3. Полша е основният генератор на полския въпрос. Пилсудски установява в Полша системата на скрита военна диктатура, съсредоточвайки де факто цялата власт в ръцете на главнокомандващия армията. Той успява да се договори с германците. След смъртта му обаче за главнокомандващ е избран неговото протеже Ридз-Смигла, който се оказва пълен малоумник. Обградил се с крайни националисти, започват да си мечтаят за велика Полша " от море до море". Разчитайки на гаранциите на Лондон и Париж, те решават че са много велики и вдигат рязко таксите за транзит на немските стоки през полския коридор, с което започва и полския въпрос. Всички предложения за разрешаването му от немска страна са отхврлени. Дори от Париж се опитват да накарат поляците да се договорят с Берлин. В началото на 1939 дори германците искат да сключат съюз със Полша, но поляците и него отхвърлят, тъй като съвсем естестевно немците ще са водещи в него. Нищо е в състояние да ги вразуми. В тази обстановка Хитлер решава че единствения изход от ситуацията е войната. Сталин също ненавижда поляците, тъй като именно кръга около Ридз Смигла фантазира война със Съветския съюз и окупацията на Украйна. Така малоумните поляци се оказват във враждебни отношения и с двата големи съседа и напълно заслужават съдбата си.

Редактирано Август 27, 2015 от Stefan Iv

[Rogi]

Военен лорд! Дания има естествен и изкуствен рубеж за отбрана с/у Германия. Дания има славна история, ама май само история. Дания може да изкара на фронта поне 200 000 пехотно-артилерийска армия, танкове са нямали почти. Дания съвсем до неотдавна имаше териториален спор, със 100 годишна давност с германците. Причина за активна отбрана - бол. Вместо това в 4,20 сутринта е вдигнат от леглото датския МВнР и му е изчетена немската нота. Близо час след това краля издава заповед, никой от поданниците му да не си и помисля да воюва с вермахта, при положение, че същия отначало не предвижда пълна окупация на страната. За да е ясно всичко, към 9,30 тоя ден, на извънредно заседание на парламента се чете реч, в която се похвалват и отново призовават датчаните, за пълната им несъпротива. От цялата работа са застреляни май двама датски полицаи, взели велосипедна немска част за айдуци и открили огън по тях.

За Норвегия ще трябва ли да разказвам? За това например, какво точно правят британците и техните съюзници там?

Стефан Ив! Тезата ми е, че Европа /пак да повторим, че това е света в туй време/ е хвърлена в обятията на Хитлер, за да може въпросния да си проведе похода на изток спокойно. Вашите публикации доказват, макар и косвено това, за което благодаря!

Редактирано Септември 24, 2015 от Rogi

[Frujin Assen]

Датчаните са си направили дори филм! Приятно гледане

http://www.zamunda.net/banan?id=453849

Резюме : Рано сутринта на 9 април 1940 година войските на нацистка Германия нахлуват на територията на Дания. В този филм се разказва за денят на войниците от велосипедния взвод на младши лейтенант Санд и опита им да се противопоставят на окупаторите ...

[vvarbanov]

Rogi, искаш да кажеш че всички европейски държави нарочно не оказаха съпротива за да може Хитлер да си проведе войната със СССР спокойно?Това предполага че е имало съюз между окупираните държави, че и неокупираните.Би трябвало да има среща на която са взели това решение и съответен документ.Не е ли по просто вместо да се бият наужким с Хитлер да му станат съюзници.Щом толкова са искали да смачкат СССР по разумно ще е да помогнат направо с войски, оръжие и храни, вместо да му ангажират армии в Европа.Така шансовете им за успех ще са много по големи.Англичаните и американците трябваше директно да нападнат руснаците вместо да се правят че им помагат.Тази имитация на съпротива от Франция и Англия до известна степен пречи на хубавата война на изток.Американците вместо да си играят на война с Хитлер трябваше направо да му дадат, войски, храни и техника.Та защо е бил необходим всичкия тоя цирк с Европа, вместо да свършат работа като хората и да обявят война на СССР щом толкова го мразят?

Редактирано Септември 25, 2015 от vvarbanov

[DendroaspisP]

Какви ли не глупости съм изчел, чиято цел е да докаже, че СССР е жертва във ВСВ...