ще можем ли да живеем без легенди?

[alvassareiro]

Шарл Азнавур, една от най-големите легенди на всички премена, макар и на 86 годишна възраст, продължава да ни радва. Едва ли има човек, който не е чувал това име. Историята на френския шансон е побрана в един човек, оставил неоценимо наследство от над 100 албума на пет езика.

Нека само си представим, той започва да твори във времето, когато Париж е окупиран от германците. Пише и композира първите песни на Едит Пиаф. В онези времена, въпреки че с нея имат стотици участия заедно, техниката все още не толкова развита, затова нямат нито едно документиран запис. Едва преди няколко години с помощта на модерните технологии Азнавур успя да възкреси от отвъдното старата си приятелка, и 30 години след смъртта й, отново изпяха заедно легендарната песен "Plus blue que le blue de tes yeux".

Преставете си само, този дребен, вече сбръчкан и побелял човек отново се върна във времената на своята младост, и докосна с пръсти любимата си приятелка.

През 60-те години Азнавур е във вихъра на младостта си. Снима се във филми, и записва едни от най-безсмъртните си песни, като La boheme, comme ils dissent, je hais les dimanches, la nuit, qui, tu t`laisses aller, je t`attends, и още стотици химни на люботна.

някой може ли да си представи, че този нисък и вече безсилен старец е изнесъл на гърба си цялата история на френската песен. Дали затова изглежда толкова уморен? Когато оставяш такова огромно наследство на цивилизицята, не може да не жертваш себе си.

Трудно е човек да не се просълзи, когато слуша този глас и слова, когато гледа как през 70-те Шарл танцува с мъпетите в едно отдавна забравено шоу, а навън вали сняг..

Какво ще правим, когато последната легенда си отиде. Ще можем ли да живеем без легенди?

[alvassareiro]

La boheme - 1967

Charles Aznavour

Ще ви разкажа за едно време

което днешните младежи не познават

Монмартър тогава беше обрасъл в люляци

чак до прозорците на къщичките си

в скромната квартира,

която беше нашето гнездо

и нямах пари да наем

те познах, аз, който живеех с глада

а ти ми позираше гола

младостта, тя познава само щастието..

в околните кафенета

се събирахме с приятели

и мечтаехме за славата

и макар и бедни, не спирахме да метаем

и в някое бистро,

сгушени около камината на топло,

рецитирахме стихове

и за миг забравяхме за зимата

помня как в моята квартира

прекарвах безсънни нощи

изпипвах дизайна

линията на някое лице

и така до сутринта

когато се събуждах със силно кафе

уморен, но вдъхновен

когато случайно, след много години

посетих отново стария си адрес

не разпознах нито стените, нито улиците

които видяха моята младост

изкачих стълбите и потърсих ателието

което вече го няма

в новия си декор

Монмартър е толкова тъжен

а люляците отдавна умряха....

[alvassareiro]

Au vouler - Chales Aznavour Entre deux reves 1967

Лицето ми е потно

Треперя малко

Главата ме боли

Нервен съм

Имам чувството, че някой ме гледа

И в нощта, когато страхът нараства

Ще ме посочи с пръст

Крадец!!

Нищо не е скрито

Нищо не е сигурно

Аз съм като сянка,

Която се измъква

Движа се като котка

Задигам ценностите

Тревогата стиска гърлото ми

Аз съм Крадец!!

Защото тя обича скъпите кожи

Лесния живот и удоволствията

Дрехите с изящна кройка

Който аз не мога да й предложа

От страх, че някой ден тя ще ме остави

За да намери всичко това другаде

Избрах, за да запазя сърцето й

Да играя на едро и да рискувам,

Аз съм крадец!!

Всяка секунда ми се струва година

Шумовете на света

Се увеличават

Някъде далеч звъни часовник

Всяко скърцане, всяка светлинка

Ме карат да настръхвам

Аз съм крадец!

Голяма празина

се настанява в мен

после идва тишината

и ме обзема

правя нещата внимателно

но при всеки шум, при всеки удар

сърцето ми спира да бие

С изопнати нерви

Се прибирам вкъщи

В ранните часове на утрото

Тя преглежда моята плячка

После с невинно изражение

шепти със страст,

Че златото няма мирис

И идва само при богатите

Така през нощта трябва да поемам рискове

И съм принуден да й осигуря мечтания живот

Аз преодолявам страха си

Пред идеята, че някой друг ще ми отнеме

Това щастие, което имам,

Което е по-ценно от живота ми

И мога само да изкрещя

Аз съм крадец!!!

[alvassareiro]

Ето и малко факти за певеца:

- той е на сцената вече 70 години. Автор е на над 1200 песни, от които 150 на английски, 80 на немски, 70 на италиански, 50 на испански. Има 100 албума на 5 езика. Снима се в над 60 филма.

- През 1998 г. според анкета на списание „Тайм” и тв канала CNN певецът е обявен за най-добрия естраден изпълнител на всички времена.

- На 76-годишна възраст го назначават за Министър на културата на Франция.

- През 1988 Армения го обявава за национален герой. Днес централният площад на Ереван, международното летище и булевард носят името му.

- през февруари 2009 става посланник на Армения в Швейцария.

- Разработва оригинален начина да запази стройността и подвижността на тялото си – прекарва много време пред крачната шевна машина. Певецът сам шие покривки за градинските си мебели и домашни чехли.

- Негови песни може да се чуят в десетки филми, в това число и в холивудски продукции

- Азнавур обича да казва за себе си: "Аз не съм модерен певец, защото нищо не остарява така бързо, както модерните неща".

[КГ125]

Цялата Франция вече е само легенда...